№ 45211
гр. София, 16.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110172374 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу М. К. Д. за следните суми: 1169,15 лева – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 240,13
лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 22.04.2022 г. до
02.06.2023 г.; и 144,55 лева – законна лихва за забава за плащане на дължими
се суми за периода от 03.06.2023 г. до 26.11.2024 г. – задължения по договор за
паричен заем № 5808505/08.04.2022 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и
длъжницата, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 02.08.2023 г.,
за което се поддържа, че длъжникът е уведомен.
На първо място при преценка на действителността на договора,
настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите
относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се
занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в
договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която
страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
1
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
Съгласно представения на лист 5 – 8 от делото договор длъжникът е
получил кредит от 1400 лева, които е следвало да изплати на 30 двуседмични
погасителни вноски, като в договора е посочен ГПР 49,48 %.
Това означава, че максималното възможно оскъпяване по кредита
(действителното е значително по-малко, тъй като вноските са анюитетни и със
заплащане на всяка една от тях намалява задължението за главница, т.е.
начислява се по-малко лихва), ако беше отпуснат за една година е последният
посочен процент от 1400 лева, или 692,72 лева, т.е. сумата за връщане при
посочения ГПР, ако кредитът беше отпуснат за цяла година (а той е отпуснат
за по-кратко) не може да надхвърля 2092,72 лева.
Според погасителния план по договора обаче се дължат 30 вноски по
88,07 лева, или 2642,10 лева, т.е. посоченият в договора ГПР е очевидно
грешен.
При това положение възникват сериозни съмнения, че договорът за
кредит е нищожен поради противоречие на чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т.
2
10 ЗПКр според даденото по-горе тълкуване на Съда на Европейския съюз,
поради което съдът не може в изпълнение на задълженията си по чл. 7 от
Директива 1993/13/ЕИО във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и цитираните
разпоредби на ЗПКр, да уважи искането за нещо различно от главницата, като
следва да го отхвърли за всички други вземания.
Що се отнася до размера на главницата, то с молба с вх. №
67776/25.02.2025 г. по делото заявителят е признал, че е получил плащания от
801,81 лева, които след като се отнесат по чл. 23 ЗПКр и чл. 19, ал. 4 ЗПКр към
главницата от 1400 лева, дават неизплатен остатък от 598,19 лева, за който
заявлението следва да се уважи, като се отхвърли за главницата за разликата
между последната посочена сума и поисканите 1169,15 лева.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Следва да се присъдят на заявителя разноски само пропорционално на
уважената част от заявлението съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, или за 38,50 % от
размера (598,19 лева от 1553,83 лева). Претендират се 25 лева държавна такса,
от която следва да се присъдят пропорционално 9,63 лева, както и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение, като в тази част съдът намира, че следва да
присъди при пълно уважаване само 50 лева (възнаграждение за изготвяне и
подготовка на документи при процесуално представителство не се кумулира),
от които пропорционално се присъждат 19,25 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК Заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 4838/08.01.2025 г. В ЧАСТТА, с която
заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет. 3,
иска издаване на заповед за изпълнение, по която М. К. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: С., ж.к. „Х. Д.“, бл. ***, вх.*, ет.*, ап. **, да плати суми в
размер на разликата между 598,19 лева (петсотин деветдесет и осем лева и
19 стотинки) и пълно претендираните 1169,15 лева (хиляда сто шестдесет и
девет леви и 15 стотинки) – неплатена част от главница; 240,13 лева (двеста и
четиридесет лева и 13 стотинки) – възнаградителна договорна лихва за
периода от 22.04.2022 г. до 02.06.2023 г.; и 144,55 лева (сто четиридесет и
четири лева и 55 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на дължими
се суми за периода от 03.06.2023 г. до 26.11.2024 г., както и всяка законна
лихва след датата на подаване на заявлението – 03.12.2024 г. – задължения по
договор за паричен заем № 5808505/08.04.2022 г., сключен между „Вива
3
кредит“ ООД и длъжницата, като вземането е прехвърлено с договор за цесия
от 02.08.2023 г., за което се поддържа, че длъжницата е уведомена.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, че може да предяви
претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен
срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в
заповедното производство за тези претенции в размер на 19,11 лева (да се
внесат само за искове за тях 30,89 лева) ще бъде приспадната.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4