№ 1190
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20223100500081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
С решение № 60229/ 30.12.2021г. по г.д.№ 3998/ 2020г. на ВКС на РБ, е отменено
въззивно решение № 260517/ 09.09.2020г. по гр.д.№ 952/ 20г. ВОС , в частта ,с която е
отхвърлен предявения от П. М. М. срещу В. П. Г. насрещен иск по чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД за
сумата 7220лв. Делото е върнато с указания за разглеждане на спора в отменената част,
чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза за пазарната стойност на
подобренията , описана в декларацията на П. М. от 9.09.2015г., към тази дата, съобразно
изразеното становище на л.12-13 от въззивното дело.
Решение № 260517/ 09.09.2020г.по гр.д.№ 952/ 2020г. ВОС е влязло в сила в частите,
в които е отменено решение № 223 / 21.08.2019г., поправено с решение № 44/ 17.02.2020г.
по гр.д.№ 262/ 2018г. на Районен съд-Провадия, и вместо това
- на основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.200, ал.1
ЗЗД, е прието за установено в отношенията между страните, че П. М. М. дължи на В. П.
Г. сумата 9000лв. , представляваща неплатена част от продажната цена, дължима по договор
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ПИ №000155 в с.Староселец
,общ.Провадия, област Варна, м-ст „Зарзали тарла“, с площ 6.773 дка, и Стоманобетонен
навес / овцеферма/ в същия имот, но НА № 145/ 09.09.2015г. ,със законната лихва върху
главницата ,считано от датата на предявяване на исковата молба- 08.12.2017г., и сумата
1480.30лв.-лихва за забава върху главницата за периода от 26.04.2016г. до 08.12.2017г., и
сумата 840лв.-разноски направени в заповедното производство , за които е издадена Заповед
№ 1184/ 22.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в производство
по ч.гр.д.№1623/ 2017г. ПРС;
-на основание чл. 82 вр. чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД е отхвърлен предявения от П. М. М.
срещу В. П. Г. насрещен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата
2922лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на нереализирани
доходи от наем на имота за периода от сключването на договора 09.09.2015г. до предаване
на владението на 25.04.2016г.,
1
- и е потвърдено решение № 223/ 21.08.2019г. по гр.д.№ 262/ 2018г. ПРС в частта, в
която е отхвърлен предявения от В. П. Г. срещу П. М. М. отрицателен установителен иск,
на основание чл.422 ,ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
Настоящото производство е по въззивна жалба на В. П. Г., срещу решение № 223/
21.08.2019г.по гр.д.№ 262/ 2018г. на Районен съд-Провадия, в частта, в която е осъдена да
заплати на П. М. М. сумата 7720лв.- дадена при начална липса на основание, на основание
чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание, чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна-П. М. М., чрез упълномощен процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна поради недоказаност на исковата претенция. Подробни
съображения излага в писмени бележки .
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, на
основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
В иницииран от В. П. Г. исков процес, на основание чл.422, ал.1 ГПК, са предявени
обективно кумулативно съединени искове, на основание вр. чл.79, ал.1, пр.1, чл.200 и чл.86
от ЗЗД.
Ответната страна- П. М. М. е предявила насрещен осъдителен иск за суматата
7220лв., като дадена при начална липса на основание - чл.55, ал.1 ,пр.1 ЗЗД.
Основава се на фактически твърдения, доказани с писмени доказателства:
С договор за покупко-продажба ,сключен на 09.09.2015г.между В. Г. и П. М., е
прехвърлена собствеността върху поземлен имот № 000155, с площ 6.773 дка , с начин на
трайно ползване- овцеферма, в местност“ Зарзали тарла“ , заедно с построения в имота
стоманенобетонен навес / овцеферма/ , представляващ едноетажна сграда със застроена
площ 763 кв.м. , при посочената продажна цена, част от която в размер на 7 500лв. е платена
при подписване на договора, разликата – в срок до два месеца.
Според декларация от 09.09.2015г., с нотариална заверка на подписа, П. М. М. се
задължила да заплати стойността на извършени в имота подобрения след въвеждането й във
владение, представляващи : бетонни колони / трегери/ , частична бетонна настилка,
полагане на в и к тръби през целия имот, изграждане на стени от итонг и тухли, според
оценката на вещо лице или след съдебно заключение.На 09.09.2015г. ищцата по насрещния
иск превела на ответника сумата 23 500лв.с основание „оборудване на сграда“.
С касационното решение е прието, че това плащане е осъществено по
правоотношение с предмет- описаните в декларацията подобрения, преди да бъде
установена цената на подобренията по начина, посочен от декларатора. Във връка с това
изпълнение са указанията на касационния съд за определяне цената на изброените в
декларацията подобрения по пазарната им стойност към 09.09.2015г.
Заключението на съдебно-оценителната експертиза определя общата стойност на
всички подобрения, с описаните по вид СМР, по действащи пазарни цени към 09.09.2015г.,
в размер на 13 000лв., съответно: бетонни колони и трегери- 1949.53лв.; частична бетонна
настилка- 7324.77лв.; полагане на В и К тръби през целия имот- 936.21лв.; стени от итонг и
тухли- 2793.85лв.
Изпълнено е по писмени данни и констатации от извършения оглед на място.
Уточнено е, че бетонни колони и трегери са изпълнени при обособяване на млеко пункта и
битовката, изградени от итонг и тухла, а частичната бетонна настилка е изпълнена в самото
хале, с изградени и открити стоманено бетонни канали за почистване. В р.III- полагане на в
и к тръби, е включена стойността на 50 м.PVC тръби ф 160мм, единична цена 12.97лв., и
стойността на изкопните дейности с трамбоване. В р. II- частична бетонна настилка, са
оценени всички компоненти –трошено каменна настилка, армировъчна мрежа и бетон В 12.5
за настилки, с посочена единична цена, необходими за конструктивната цялост на
подобрението при зададените технически норми.
Въз основа на заключението, преценявано от разглеждания делото състав като
2
обективно и компетентно дадено, стойността на изброените подобрения в имота към
релевантния момент- 09.09.2015г., е доказана в размер на 13 000лв.
С оглед на признатия от касационния съд юридически факт, че с превода на
23 500лв. по сметка на продавача В. П. Г., купувачът е предплатил цената на извършените в
имота подобрения, описани в декларацията от 09.09.2015г., и при съпоставяне на дадената
по експертна оценка стойност в размер на 13 000лв., се получава разлика от 10500лв., която
е недължимо платена от П. М., съгласно чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, и подлежи на връщане.
По изложените съображения насрещният иск е основателен и доказан в предявения
размер от 7220лв.
Решението на първостепенния съд, с което претенцията е уважена, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 271 ГПК и чл. 280 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 223/ 21.08.2019г.по гр.д.№ 262/ 2018г. на Районен съд-
Провадия, в частта, в която В. П. Г., ЕГН- **********, е осъдена да заплати на П. М. М.,
ЕГН- **********, сумата 7720лв.- платена при начална липса на основание, на основание
чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3