Р Е Ш Е
Н И Е
№ 344
град Велико Търново, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 519/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 192, ал. 2 от Закона
за културното наследство /ЗКН/.
Производството е образувано по жалба на К.С.С.-С., с адрес ***, против Разпореждане за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Закона за културното наследство от 15.06.2022 г. /вх. № 08-00-204/16.06.2022
г./, издадена от арх. М.С.М., на длъжност главен инспектор в Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на наложената ПАМ поради издаването й
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта
на закона. Счита, че ПАМ е издадена в разрез със събраните доказателства и
фактическата обстановка не е била изяснена в пълнота. Сочи, че на предишните
собственици през 2008 г. е издадено разрешение за строеж, въз основа на което
сградата е преизградена в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и
същата е въведена в експлоатация с акт обр. 16. Развива подробни доводи, че посочените
в закона „външни климатични съоръжения“ служат за климатизиране на големи
сгради и обекти, и нямат нищо общо с „битовите климатици“, каквито са
процесните и за които не са предвидени съгласувателни процедури. С тези доводи,
подробно изложени в жалбата и в писмена защита, от съда се иска да отмени принудителната административна мярка. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски съгласно приложен списък.
Ответникът по
жалбата – главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ в Министерство на културата, оспорва жалбата като
неоснователна. В представени писмени бележки процесуалният му представител
излага доводи, че ПАМ е издадена в рамките на материалната компетентност на
органа, съобразена както с изискванията за форма по чл. 59 от АПК, така и с
тези за материална законосъобразност съгласно разпоредбите на ЗКН. Претендира
присъждане на ***ско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Разпореждане
за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/
по чл.192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН от 15.06.2022г., /вх. № 08-00-204/16.06.2022
г./, издадено от арх. М.С.М., на длъжност главен инспектор в Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата. С обжалваната ПАМ на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“
от ЗКН във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗКН, чл.
22 и чл. 23 от ЗАНН с цел предотвратяване на бъдещи нарушения и преустановяване на констатирано нарушение по чл. 200, ал. 1, предл.
второ от ЗКН, установени при проверка на обект „Сграда 10447.508.168.2,
обл. Велико Търново, община Велико Търново, гр. В. Търново, ул. „Стефан Караджа“
№ 13“, извършена на 01.04.2022
г., е дадено
писмено предписание на жалбоподателката в четиримесечен срок от връчването на
разпореждането за прилагане на ПАМ да демонтира поставените 4 /четири/ броя
климатични тела по северозападната фасада на горепосочената сграда, до
одобряването на инвестиционен проект или искане за намеса за поставянето им,
след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН във връзка с чл. 83,
ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗКН. Добавено е също така, че копия от документите,
създавани при и по повод изпълнението на писменото предписание по т. 1, да
бъдат предоставяни на МК с цел текущ и последващ контрол върху изпълнението на
разпореждането.
Между страните
не е спорно, че обектът сграда с идентификатор 10447.508.168.2 с
административен адрес *** не притежава статут на единична недвижима културна
ценност. Сградата е разположена в охранителната зона на единична културна ценност
*** /улицата неточно е посочена от ответника като „Резбарска“/, кв. 300, пл. №
1241, декларирана с Писмо № 4250 от 04.12.1079 г. на НИПК, без определена
предварителна категория и режим на опазване и е в обхвата на територия с
културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна
ценност – „Архитектурно-строителна зона „Варуша“, част от Историческо селище
Велико Търново“, обявено с протокол № 4 от 07.06.1999 г. на Националния съвет
за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата, като групов
паметник на културата с категория „национално значение“ / писмо изх. №
0401-9059/13.04.2022 г. от директора на Националния институт за недвижимо
културно наследство, л. 36 от делото/.
С Разрешение
за строеж № 374/10.06.2008 г. на гл. архитект на Община Велико Търново е
разрешено на К.К. С. да извърши строеж „Преизграждане на съществуваща жилищна
сграда с допълващо застрояване“ в УПИ № 1240, кв. 301, с адрес ***, съгласно
одобрените на 28.05.2008 г. инвестиционни проекти /л. 17-18/. Строежът е
въведен в експлоатация с Удостоверение № 163/30.07.2009 г. на гл. архитект на
Община Велико Търново /л. 59/. Съгласно писмо изх. № 0401-9059/13.04.2022 г. от
директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, в
националния документален архив на НИНКН за обекта се съдържа „Инвестиционен
проект за преизграждане на съществуваща жилищна сграда с допълващо застрояване
в ПИ 1240, кв. 301, част архитектура, фаза:техническа проект.“ Към писмото е
приложена въпросната част от инвестиционния проект, като в нея не е предвидено
разполагането на външни климатични съоръжения /л. 37 от делото/.
С нотариален
акт от 29.11.2019 г. К.К. С. и С.К.С. са прехвърлили на дъщеря си К.С.С.-С. и сина
си М.С. С. собствеността върху процесната сграда и УПИ, в който е построена /л.
15-16/.
Административното производство,
приключило с издаването на оспорената ПАМ, е започнало във връзка с получено на
23.03.2022 г. в Министерство
на културата писмо, с което кметът на Община Велико Търново е препратил по
компетентност сигнал от Е.С. относно поставени климатици в къщата в съседния
имот.
За проверка на получения сигнал е
извършена справка в Агенция по вписванията относно собствеността на обекта. С
писмо от 29.03.2022 г. е изискано от директора на НИНКН да представи информация
за статута и режимите на опазване, както и за наличие на процедирана или
входирана проектна документация за обекта, като в отговор е получено
горецитираното писмо с изх. № 0401-9059/13.04.2022г. С друго писмо от
29.03.2022 г. от собствениците на сградата е изискано да предоставят договор за
поставяне, приемо-предавателни протоколи и документи за извършени плащания,
както и цялата налична документация необходима за поставянето на климатична
техника по фасадите на обекта. В отговор, получен на 06.04.2022 г. в МК,
жалбоподателката е посочила, че преди повече от 10 години на северозападната
част от фасадата на сградата е инсталиран климатик, който служи за отопление и
охлаждане на сградата и предвид изтеклия период от време документи за това не
са запазени /л. 35/.
За извършената проверка по документи и
на място е съставен Констативен протокол с вх. № 08-00-204/27.04.2022 г. на гл.
инспектор в ГД „ИОКН“ към МК /л. 19-22/. В същия са отразени данните относно
статута и собствеността на сградата. Съгласно отразеното в протокола, на 01.04.202
г. е извършена проверка на място в обекта, при която е установено, че са
монтирани 4 бр. климатични тела, два броя на партерно ниво и два броя на втория
етаж по северозападната фасада на сградата, ориентирани и в близост до съседния
имот. Посочено е, че от жалбоподателката не са представени данни за извършена
съгласувателна процедура за поставяне на климатична техника по реда на чл. 84,
ал. 1 и ал. 2 от ЗКН във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗКН, като съгласно
получената информация от НИНКН отново се установявало, че не е представяна
техническа документация или искане за намеса за поставяне на климатичните тела,
която да е съгласувана по реда на горепосочените разпоредби. Направени са
изводи, че е установено неизпълнение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗКН;
налице е извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН; сроковете
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не могат да бъдат установени; с цел преустановяване на
констатираното нарушение и предотвратяване на бъдещи нарушения ще бъде
приложено разпореждане за прилагане на ПАМ спрямо собствениците на сградата.
Констативният протокол е връчен на
жалбоподателката на 11.05.2022 г. /л. 25/, като в придружаващото го писмо е
отразено, че същото се счита за уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК.
При тази фактическа обстановка на 15.06.2022
г. от главен инспектор в ГД „ИОКН“ е било издадено разпореждане за налагане на
процесната ПАМ /вх. № 08-00-204/16.06.2022 г. по описа на МК/, с посочено
правно основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, с което на К.С.С.-С. е
дадено писмено предписание в четиримесечен срок от връчването на разпореждането
за прилагане на ПАМ да демонтира поставените 4 /четири/ броя климатични тела по
северозападната фасада на “Сграда
10447.508.168.2, обл. Велико Търново, община Велико Търново, ***, до
одобряването на инвестиционен проект или искане за намеса за поставянето им,
след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН във връзка с чл. 83,
ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗКН. Мотивите на разпореждането възпроизвеждат дословно
съдържанието на констативния протокол. Същото е връчено на жалбоподателката на
20.06.2022 г. Жалбата срещу ПАМ пред АСВТ е подадена чрез куриерска служба, на 04.07.2022
г. /л. 44/.
В хода на настоящото съдебно
производство са приети писмени доказателства /посочените по-горе/, изслушани са
показанията на св. Т. С.С., съпруг на жалбоподателката, както и е прието заключение
на съдебно-техническа експертиза от вещо лице-инженер. Свидетелят Т. С.
заявява, че климатиците са три на брой, намират се на лявата странична стена и
доколкото му е известно, същите са поставени още с вписване на акт 16 при
пускане на имота в експлоатация. Четвъртото климатично тяло на снимката е повредено
такова, което е поставено на земята и не е монтирано и действащо.
Вещото лице М. Л. е дало заключение,
че
към 02.10.2022 г. /датата
на огледа/ по западната фасадна стена на жилищната сграда са монтирани общо 3
бр. външни климатични тела със съответните им вътрешни климатични тела в
жилищните помещения на съответните нива. На вещото лице не са представени документи
за закупуването и монтирането им. Според
заключението климатик марка Fujitsu,
без установена година на производство, по информация от жалбоподателката е бил
закупен през 2009 г. и първоначално е обслужвал първия етаж на сградата, като
след повреда през 2021 г. е бил демонтиран, поправен и монтиран на сегашното си
място да обслужва най-горния етаж на сградата. Климатик Gree № 12, обслужващ средното ниво на
жилищната сграда е произведен през м. юни 2021 г., като същият е заменил друг
повреден климатик, който е демонтиран и не се използва. Климатик Fujitsu General
Limited, обслужващ
първото ниво на сградата, е произведен м. декември 2019 г., като по информация
на жалбоподателката е монтиран през 2021 г., когато е заменил горепосочения
климатик Fujitsu.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че според данните по делото няма
извършено съгласуване от МК на инвестиционния проект за поставяне на климатици.
Вещото лице не е видяло извод за четвърти климатик, нито на място монтиран.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна
по чл. 147, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване акт, в законоустановения срок, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
След извършената служебна проверка по
чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, по следните съображения:
Процесната ПАМ е наложена от
компетентен орган. Съгласно чл. 15 от ЗКН в
Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното
наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на
издадените въз основа на него актове. А съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗКН при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл.
15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за
отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за
предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за
отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Според алинея 2 на чл. 192 от ЗКН прилагането
на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Материалната
компетентност на издателя на разпореждането – главен инспектор в Главна
дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на
културата, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно с
разпоредбата на чл. 192, ал.
1, т. 2, б. „а“ от ЗКН.
Разпореждането
за налагане на ПАМ е издадено в писмена форма съгласно изискването на чл. 59,
ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за
издаването, вкл. с позоваване на резултатите от проверката, за която е съставен
Констативен протокол с вх. № 08-00-204/27.04.2022 г.
Съдът
намира, че ПАМ е наложена в противоречие с разпоредбите на материалния закон,
при неизяснена фактическа обстановка и при съществени процесуални нарушения,
предвид следното:
Между страните е безспорно
обстоятелството, че по силата на обективираната в нотариалния акт от 29.11.2019
г. сделка собственици на процесната сграда са К.С.С.-С. и брат ѝ М.С. С., при равни части.
Тези лица са вписани като
собственици на къщата в констативния протокол и в справката от кадастралния
регистър. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗКН задължава собствениците, концесионерите
и ползвателите на недвижими културни ценности да съгласуват по реда на чл. 84,
ал. 1 и 2 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83. Следователно при безспорната
липса на концесионери и ползватели адресат на принудителната административна
мярка може да е единствено собственика на културна ценност, а в хипотезата на
съсобственост – всички съсобственици на имота. За закона е без значение кой от съсобствениците ще
изпълни действията предвидени в мярката, но адресат на тази мярка следва да са
всички съсобственици. В конкретния случай при установени двама съсобственици
принудителната административна мярка е с адресат само единия от тях, което е в
нарушение на закона. Вярно е, че към момента на постановяване на ПАМ М.С. С. е
непълнолетен /роден на *** г./. Но съгласно чл. 4 от Закона за лицата и
семейството, лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст могат да
извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, а
съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания административнонаказателно
отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили
18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си, т.е. М.С. С. може да бъде адресат на
ПАМ. Допуснатото
неправилно определяне на адресата на мярката е основание за отмяна на
административния акт.
В тази връзка следва също така да се
посочи, че писмо изх. № 08-00-204/29.03.2022 г. /с което се изисква цялата
налична документация относно поставените климатици/ и писмо изх. №
08-00-204/09.05.2022 г. /придружаващо констативния протокол и представляващо
уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК/ са адресирани и до двамата собственици, но
въпреки това от ответника не са представени доказателства, че тези писма са
връчени и на М.С. С.. Всъщност очевидно е, че това не е станало, тъй като
според писмата адресът на М.С. съвпада с този на жалбоподателката /***/, а
същевременно адресът на това лице според данните в нотариалния акт е ***. Тоест
това лице е било лишено от възможността да представи обяснения и доказателства,
и да се запознае с констатацията от проверката.
На следващо място, с процесната ПАМ е
разпоредено демонтирането на поставените 4 бр. климатични тела по
северозападната фасада на сградата, както и предоставяне на МК на документите,
създавани при и по повод изпълнението на писменото предписание. Същевременно от
доказателствата по делото се установява, че монтираните на стената климатици в
действителност са 3 броя, а възприетият от административния орган като четвърти
климатик представлява повредено и демонтирано тяло, оставено на земята, което
не е монтирано. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Т. С., тъй
като същите се подкрепят и от обясненията на вещото лице, според което липсва
изход за четвърти климатик. Очевидно е, че жалбоподателката не може да изпълни
ПАМ така, както е формулирана, а съгласно чл. 228б от ЗКН неизпълнението на приложена
ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2 е основание за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Вменяването на задължения, които не
могат да бъдат изпълнени води до незаконосъобразност на ПАМ.
По изложените съображения съдът намира
оспорената принудителна административна мярка за издадена в нарушение на
материалния закон, поради което и същата следва да бъде отменена.
За пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че според настоящия състав в случая действително е налице нарушение
на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗКН.
Съгласно тази разпоредба /Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от
20.11.2009 г., изм., бр. 54 от 2011 г. / инвестиционните
проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното
наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за
устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както
следва: в охранителни зони на единични
културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за
опазване не е определено друго: схеми
и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми,
улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни,
информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и
газификационни табла, външни климатични
съоръжения, антени на мобилни оператори. В случая не се спори, че
процесната сграда попада в охранителната зона на единична културна ценност и в
границите на групова културна ценност, както и че не е проведена съгласувателна
процедура за поставянето на климатиците нито през 2008 г., когато по твърдения
на жалбоподателката са монтирани първоначалните климатици, нито през 2021 г.,
когато по нейни данни са монтирани установените от вещото лице при огледа на
място климатици. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че
понятието „външни климатични съоръжения“ обхваща единствено тези, които служат
за климатизиране на големи сгради и обекти и които нямат нищо общо с „битовите
климатици“ като обем и режим на монтаж и инсталация. При липсата на легална
дефиниция следва, че това понятие е използвано в общоприетия му смисъл – чл.
37, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните
актове. Подобно стеснително тълкуване дава възможност за безразборно поставяне
на климатични съоръжения по фасадите на сградите и противоречи на целите на ЗКН
за опазване на културното наследство при максимално запазване на автентичността
му.
При този изход на делото е основателно
искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски.
Същите възлизат на 560 лв. – държавна такса в размер на 10 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. и депозит за вещо лице – 150 лв. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като в случая същото е под минималния размер
по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Разпореждане
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от Закона за културното наследство от 15.06.2022 г. /вх. №
08-00-204/16.06.2022 г./, издадена от арх. М.С.М., на длъжност главен
инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ в Министерство на културата . ОСЪЖДА Министерство на културата – гр. София да заплати на К.С.С.-С., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/,
представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|