Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2493/5.6.2011г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХХІІІ-ти състав, в заседание на двадесет и девети
април през две хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н.КРЪСТЕВА
при участието на секретаря А.И. *** по
описа за 2010 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване от С.С.В. ЕГН ********** срещу И.Х.К. ЕГН **********
иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД,
да бъде осъден ответника да заплати сумата от 5 000лв., представляваща, дадена
по сключен между страните договор за заем от 27.03.2009г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба 09.12.2010г.
до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД,
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 631,37лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 5000лв. за периода от датата на падежа на
задължението -27.09.2009т.
до датата на завеждане на настоящия иск 09.12.2010г., както и за осъждане на
ответника да заплати сумата от 281,46лв., представляваща сторени от ищеца
разноски в обезпечително производство за обезпечаване на настоящия иск, предмет
на гр.д. № 15314/2010г. на ВРС, ХХІ състав.
Претендират се за присъждане и сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем от
27.03.2009г., като на ответника била
предадена сумата от 5 000лв., който пък се задължил да я върне след шест
месеца, т.е. на 27.09.2009г. Във връзка с договора за заем бил издадена
разписка от посочената дата 27.03.2009г. Ответникът не изпълнил на падежа,
поради което дължи обезщетение за забава
за посочения период в претендирания размер. Излага се, че за обезпечаване на
настоящата претенция предварително с определение № 17121/04.11.2010г. на ВРС,
ХХІ състав по гр.д. № 15314/2010г. на същия съдебен състав било допуснато в
полза на ищеца обезпечение чрез налагане възбрана върху недвижим имот на
длъжника и запор върху притежаван от него лек автомобил, като разходите които
ищецът е направил в това производство възлизат общо на 281,46лв., както следва:
40лв. за държавна такса, 10лв. за 2бр. съд.удостоверения, 20лв. за
удостоверение за застрахователна стойност на запорирания л.а., 50лв. разноски
за образуване на производство пред съдия-изпълнител за налагане допуснатите
възбрана и запор, 4,46лв. –разноски за изпращане издадени от съда
съд.удостоверения до Община гр.Вълчи дол, 150лв адвокатски хонорар за
обезпечителното производство. Настоява се за присъждане в полза на ищеца на
тези разноски, сторени в обезпечителното производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си преставител адв.Д. поддържа предявения иск и
моли същия да бъде уважен. Настоява за присъждането на разноски и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК
от ответника е постъпил отговор, в който се заявява, че действително е
получил заем в размер на 5 000лв. от ищеца и дължи връщането му. Сочи се
от ответника, че е постигнал извънсъдебно споразумение с ищеца да изплати заема
в срок до м.02.2011г. по посочена от него сметка в СЖ”Експерсбанк”.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
същество.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложена по делото в заверен вид разписка
от 27.03.2009г. е, че ответника е получил от ищеца сумата от 5 000лв.,
която според отразеното в разписката се е задължил да плати след шест месеца.
Представени по
делото са заверени копия от: платежно нареждане от 05.10.2010г., вносна бележка
от 12.10.2010г., приходен касов ордер №9/04.10.2010г., удостоверение за
застрахователна стойност № 241/04.10.2010г. на МПС, разписка №
635/13.10.2010г., обратна разписка от 14.10.2010г., молба от С.В., съдебно
удостоверение по гр.д.№ 15314/2010г. по описа на ВРС, ХХІ състав, от 11.10.201
г., по описа на ВРС, ХХІ състав, разписка № 824/15.10.2010г., обратна разписка
от 18.10.2010г., молба от С.В., съдебно удостоверение по гр.д.№ 15314/2010г. от
15.10.2010г., вносна бележка от 26.11.2010г., молба от С.В. до СИС-при ВРС,
обезпечителна заповед по гр.д.№ 15314/2010г. по описа на ВРС, ХХІ състав от
17.11.2010 г., определение №17121/04.11.2010г. по гр.д.№ 15314/2010г. по описа
на ВРС, ХХІ състав, като всички те удостоверяват образувано обезпечително
производство по реда на чл.390 ГПК срещу ответника, с оглед обезпечаване
вземанията по настоящия иск и сторените в хода на същото съдебни разноски.
Към
материалите по делото е приложено и
гр.д.№ 15314/2010г. от 15.10.2010г. по
описа на ВРС, ХХІ състав.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.
първо във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД е необходимо кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: страните да се намират във валидни облигационни
правоотношения, по силата на които ответникът е поел определено задължение,
което не е изпълнил. Съгласно установените в разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ правила, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорна обвързаност
между него и ответника, а в тежест на последния точното в количествено и
времево отношение изпълнение.
В
процесния случай съдът, приема, че на 27.03.2009г. страните са постигнали
валидно съглашение, по силата на което ищецът е предал в собственост на
ответника сумата от 5 000 лева, а последния от своя страна се е задължила да
върне посочената парична сума в срок до шест месеца, т.е. до 27.09.2009г.
Фактът на получаване на сумата от 5 000 лева със задължение за връщане съдът
приема за установен с оглед липсата на оспорване и предвид направеното
признание от страна на ответника в отговора му на ИМ. Признанията на факти се ползват с обвързваща
доказателствена сила, доколкото съдържат неблагопориятни за страната факти.
От друга страна ответника в
отговора си, в чиято тежест е било, не е представила доказателства за връщане
на сумата на уговорения падеж, нито за връщане в срок м.02.2011г. по банков
път, както е посочил сам в отговора си на исковата молба поради което
решаващият съдебен състав приема, че по отношение на същата са налице
елементите от фактическия състав на виновно неизпълнение на поето договорно
задължение, поради което предявеният по реда на чл.79, ал.1, предл. първо във
вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД иск се явява изцяло основателен и като такъв следва
да бъде уважен, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба 09.12.2010г.
до окончателното й изплащане.
Що се
отнася до иска за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от
5 000лв., считано от датата на падежа на задължението -27.09.2009т. до
датата на завеждане на настоящия иск 09.12.2010г в размер на 631,37 лева, съдът
намира същият за основателен. Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Безспорно е в случая, че ответникът не е изпълнил на
падежа задължението си за заплащане на
получената в заем сума от 5 000лв.
Ответникът е поставен в забава относно това задължение съобразно
чл.84, ал.1 от ЗЗД с настъпване на падежа на задължението, който в процесния
случай е определен. Следователно лихва за забава е дължима от датата на падежа
– 27.09.2009г., когато задължението е станало
изискуемо. С оглед изложеното и ползвайки системата ЕПИ "On line" - калкулатори, съдът
приема, че предявения иск за мораторна лихва е основателен, поради което следва
да бъде уважен като такъв за сумата от 631,37лв. Основателна се явява и претенцията за
присъждане на сторени от ищеца разноски в размер на 281,46лв. в производство
във връзка с обезпечаване на настоящия иск, предмет на гр.д. № 15314/2010г. по
описа на ВРС, ХХІ състав.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от иска в размер
на общо 977,51 лева, изразяващи се в
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, съгласно представен списък по
реда на чл.80 ГПК/л.35/.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Х.К. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.В. ЕГН **********,*** сумата от 5 000лв./пет хиляди лева/, представляваща,
дадена по сключен между страните договор за заем от 27.03.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба 09.12.2010г. до окончателното й
изплащане, сумата от 631,37лв./шестотин
тридесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 5000лв. за периода от датата на падежа на
задължението -27.09.2009т. до датата на завеждане на настоящия иск - 09.12.2010г., сумата от 281,46лв./двеста осемдесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски в обезпечително
производство за обезпечаване на настоящия иск, предмет на гр.д. № 15314/2010г. на ВРС, ХХІ състав,
както и сумата 977,51лв./деветстотин
седемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Варненски окръжен съд, считано от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: