№ 24557
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110119307 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Т. Х. М., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.“ППЛ“ № 15, вх.Б, ет.14, ап.14, чрез адв.З. със съдебен
адрес гр.София, ж.к.ЛН 3, ул.“ГД“ № 6, търговски комплекс СМ, офис 14, с която са
предявени искове срещу „ФБ“ ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ДН“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от ПБД, за признаване за
установено, че сключения между страните договор за поръчителство № 3886205/30.07.2020
г. е нищожен и за връщане на заплатена по същия сума от 50.00 лв., предявена частично от
300.00 лв.
Ищецът твърди, че на 30.07.2020 г. е сключил договор за заем № 3886205 с „ИАМ“
АД, по силата на който ищeцът е получил сумата в размер на 600 лв., при седмични
погасителни вноски. Във връзка с чл. 4 от договора за предоставяне на заем, ищецът е
сключила с ответника договор за предоставяне на гаранция № 3886205, по силата на който
ищцата следвало да заплати на ответника възнаграждение, което било разсрочено, и
подлежало на заплащане заедно с погасителните вноски по кредита.
Сочи, че ищецът е изплатил изцяло задълженията си по посочения договор за кредит.
Излага, че доколкото договорът за кредит бил потребителски, то потребителски
характеристики имал и процесния договор за предоставяне на гаранция.
Счита, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен при начална липса на
основание, доколкото потребителят не получавал услуга по посоченото правоотношение.
Отделно посочва, че дговорът е нищожен и поради обстоятелството, че същият бил сключен
между длъжника и поръчителя, а не между кредитора и поръчителя, както изисквал законът.
Излага, че едносилчен собственик на капитала на ответника бил заемодателят по
договора за кредит, поради което заплащането на възнаграждение по договора за гаранция
представлявало всъщност едно допълнително възнаграждение за заемодателя, което се
дължало от момента на сключване на договора за заем, независимо дали заемателят е
изправна страна по същия или не.
1
Обяснява, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която била уговорена като
възнаграждение била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, с
което се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост.
По така изложените съображения, ищецът иска да бъде признато за установено, че
процесния договор за гаранция е нищожен, като ответникът му върне заплатените по него
без основание суми.
Съдът като е съобразил така изложените в исковата молба доводи, с разпореждане от
18.04.2023 г. /връчено на пълномощника на ищеца на 28.04.2023 г./, е оставил същата без
движение, като е дал указания на ищеца освен за представяне на доказателства за заплащане
на дължимата се държавната такса в пълен размер и за представяне на доказателства на
наличие на правен интерес от завеждане на исковете. Ищецът е отстранил само първата
посочена нередовност като е довнесъл 50.00 лв. такса по делото.
По отношение другата нередовност на исковата молба, касаеща наличето на правен
интерес, следва да се посочи, че в своята практика ВКС приема, че всяко лице, чиято правна
сфера е засегната от страдаща от тежък порок сделка, съдебен акт или акт на правоприлагащ
орган, може да иска установяване на неговата нищожност по исков ред. Искът е
установителен, а абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата
допустимост е наличието на правен интерес /в тази насока определение № 74 от 5.03.2021 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 371/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/. В частност при иск по
чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност, необходимо е ищецът да обоснове
процесуалноправната си легитимация с качеството си на страна по оспорения като нищожен
договор, т.е. за да е налице правен интерес от провеждане на установителния иск, следва да
се представят несъмнени доказателства, че между страните е сключено процесното
оспорено правоотношение.
Във връзка с отстраняване на тази нередовност, с молба от 02.05.2023 г. ищецът е
поискал снабдяването му със съдебно удостоверение. Това негово искане е уважено, като на
22.05.2023 г. е издадено удостоверение. В срока по чл.129, ал.2 от ГПК обаче ищецът не
само не е представил доказателства за наличието на правен интерес от водене на делото, но
не е проявил и активност да се снабди с изготвеното по делото и оставено на негово
разположение съдебно удостоверение.
Това налага извода, че предявените искове са недопустими като заведени от лице,
което не е установило правния си интерес от търсената съдебна защита, т.е. липсват данни за
наличието на правен спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 19307/2023 г. по описа на СРС, 128 състав
като образувано по недопустими искове.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3