Решение по дело №2193/2017 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 27
Дата: 19 януари 2018 г. (в сила от 12 февруари 2019 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20171510102193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

19.01.2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

12.01.

 

2018

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Румяна Агонцева

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

2193

 

2017

 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

Г.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, e предявил срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство” - Дупница, гр. Дупница, ул. „Саморанска” № 35, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ: за признаване на уволнението за незаконно и отменяване на Заповед № РД-06-9/01.09.2017 г. на директора на ТП „ДГС Дупница" с която на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.4 и т.7 и чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ - налагане на дисциплинарно уволнение, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 01.09.2017 г.; за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението – "горски стражар" в Териториално поделение „Държавно горско стопанство” - Дупница; за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа за периода от 01.09.2017 г. до 01.03.2018 г., в размер на 4800 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който е работил при ответника на длъжност "горски стражар". Със заповед № РД-06-9/01.09.2017 г. на директора на ТП „ДГС Дупница" му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.4 и т.7 и чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ, като трудовият договор бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. В обстоятелствената част на заповедта е описано, че на 01.07.2017 г. ищецът извършил експедиция на дървесина от отдел 350, подотдел „у",част от обект 1706 С, с превозен билет № 6246/00011 от 01.07.2017 г. на МПС „ГАЗ 66” с ДКН КН 7115 АР, като експедицията е извършена в почивен ден, без преди това да е подадена заявка от фирмата - ползвател; в билета е посочен несъществуващ адрес на получателя, обектът не е включен в заповедта за експедиция от 30.6.2017 г., при извършеното измерване се установило, че е налице разлика от 2 кубически метра /11 броя дървета сортимент едра строителна дървесина/. Твърди се, че тези нарушения представляват грубо нарушение на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на ТП „ДГС Дупница, респективно на „Югозападно държавно предприятие" ДП Благоевград.

Ищецът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Посочените нарушения на трудовата дисциплина не са тежки по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, не представляват злоупотреба с доверието на работодателя или разпространение на поверителни за него сведения. В превозния билет е посочен адрес в с. Яхиново - ул. „Изгрев № 6", каквато улица в с. Яхиново не съществува, т.е. допусната е техническа грешка при попълване на превозния билет, тъй като купувачът на дървесината - „Планинец” ООД, е със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул, „Изгрев" № 6.

При експедицията на дървесината ищецът измерил точно кубатурата и тя е вписана в превозния билет, като той не е присъствал при измерването на дървесината, след като камионът е спрян за проверка.

Задължение на купувача на дървесината е да подаде заявка, въз основа на която обектът да бъде включен в издадена заповед. Ищецът направил необходимото, като в почивния ден се обадил на служителя от ДГС Дупница, отговарящ за изготвяне на заявките, който по телефона го уверил, че са обработени всички заявки, което за него означавало, че и за конкретния случай има заявка.

В постъпилия писмен отговор се сочи, че уволнителната заповед е издадена законосъобразно, след изискани писмени обяснения от ищеца, при съобразяване с тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина. При извършената проверка било установено, че натоварената дървесина е с 2 куб. метра повече от описаната в превозния билет, в който липсва име на получател и е изписан несъществуващ адрес.

Със Заповед № 781/29.6.2016 г. на Изпълнителна агенция по горите е определен редът за издаване на електронен превозен билет и неговите реквизити. Със Заповед № РД-07-107/15.6.2017 г. са определени служителите и обектите, от които се извършва експедиция на дървесина, съобразно постъпилите заявления от фирмите - изпълнители за предстоящите почивни дни. Съгласно писмо изх. № ТП-00-543/12.6.2015 г. и считано от 18.6.2015 г. всички заповеди за експедиция на дървесина в почивни дни се обявяват на електронната страница на териториалното поделение един ден преди извършване на експедицията. Със Заповед РД-07-104/18.4.2016 г. фирмите- ползватели са уведомени, че следва да подават писмена или устна заявка до определени в заповедта служители и в резултат на нея се издава заповед от директора на ТП, с която се определят служителите, които ще експедират дървесина в почивните дни. Видно от Заповед № РД-07-114/30.6.2017 г., за почивните дни 1 и 2 юли 2017 г. не е вписано „Планинец” ООД гр. Кюстендил, ползвател в обект 1706 С, отдел 350, подотдел „у", както и не е вписан ищецът като експедитор. Тази заповед е изпратена и публикувана на сайта на стопанството.

С деянието си ищецът е нарушил установените вътрешни правила и трудовата дисциплина, проявил е небрежност при изпълнение на служебните си задължения, налице е уронване доброто име на работодателя. При определяне на дисциплинарното наказание е взето предвид предходно наложено на ищеца дисциплинарно наказание „забележка”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното трудово досие на ищеца се установява, че страните са обвързани от трудов договор, по силата на който към момента на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание ищецът е работил при ответника на длъжност "горски стражар". От длъжностната характеристика за "горски стражар", връчена на Г.С.С. на 05.04.2016 г., се установява, че към основните функции и задължения на ищеца спада издаването на превозни билети, опазването на поверения му охранителен участък – държавна собственост, изискването на спазване на дисциплината на ползване в горите и проверяването на всички документи за сеч; носи отговорност за спазване на технологичната дисциплина.

Ответникът е представил констативен протокол от 04.07.2017 г. за извършена проверка на товарен автомобил „ГАЗ 66” с ДКН КН 7115 АР, задържан в РУ – Дупница, съдържащ дървесина, за която е издаден превозен билет №6246/00011 от 01.07.2017 г. на купувача „Планинец” ООД, с превозвач Е.Д.; при измерването е установено, че натоварената дървесина е 10 куб. м. – 2 куб. м. повече от отразената в билета /приложен към делото – л.16/, както и, че диаметрите на измерените дърва съответстват на едра строителна дървесина, каквато не е отразена в превозния билет.

Представени са: Заповед № 781/29.6.2016 г. на директора на Изпълнителна агенция по горите, с която е определен реда за издаване на електронен превозен билет и неговите реквизити; писмено указание изх. № ТП-00-543/12.6.2015 г. на директора на „Югозападно държавно предприятие" ДП Благоевград, с което е въведено изискване от 18.6.2015 г. всички заповеди за експедиция на дървени материали в почивни и празнични дни да се обявяват на сайта на териториалното поделение минимум един ден преди извършване на експедицията; Заповед № РД-07-104/18.4.2016 г. на директора на ТП „ДГС Дупница", с която купувачите на дървесина са задължени да   подават писмена или устна заявка до определени в заповедта служители за експедиция в деня, предшестващ транспорта на дървесината; Заповед № РД-07-107/15.6.2017 г. за определяне на длъжностни лица, които да издават електронни превозни билети по обекти и отдели; Заповед № РД-07-114/30.6.2017 г. за определяне на длъжностните лица, оправомощени да извършват експедиция от временни складове и обекти на ТП „ДГС Дупница" за почивните дни 1 и 2 юли 2017 г. – видно от заповедта, в нея не е включен отдел 350 и не е вписан Г.С. като експедитор.

С приложено към личното трудово досие писмо от 04.07.2017 г. директорът на ТП „Държавно горско стопанство” – Дупница е изискал писмени обяснения от ищеца във връзка с извършената с превозен билет №6246/00011 от 01.07.2017 г. експедиция, като са цитирани описаните в констативния протокол от 04.07.2017 г. обстоятелства и е посочена липсата на заявка и издадена заповед за експедиция. Приложени са и обяснения от ищеца от 30.08.2017 г., в които сочи, че на 01.07.2017 г. получил обаждане от ползвателите на отдел 350; свързал се по телефона с К.Ц., за да го попита за заявката, и той му отговорил, че е пуснал заявка за всички фирми. Поради това ищецът издал процесния превозен билет, като посочил в него точно количеството и вида на натоварената дървесина. Към обясненията си е приложил  констативен протокол от 03.07.2017 г. за извършена проверка на товарен автомобил „ГАЗ 66” с ДКН КН 7115 АР, задържан в РУ – Дупница, при която е установено единствено неправилно попълване на реквизитите на превозния билет.

Видно от Заповед № РД-06-9/01.09.2017 г. на директора на ТП „ДГС Дупница", връчена на ищеца на 01.09.2017 г., с нея на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.4 и т.7 и чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение". В изложените мотиви се сочи, че на 01.07.2017 г. ищецът е извършил експедиция на дървесина от отдел 350, подотдел „у", част от обект 1706 С, с превозен билет № 6246/00011 от 01.07.2017 г. на МПС „ГАЗ 66” с ДКН КН 7115 АР, в почивен ден, без преди това да е подадена заявка от фирмата – ползвател и без обектът да е включен в Заповед № РД-07-114/30.6.2017 г., като с оглед на установения ред за извършване на експедиция в почивни дни Г.С. не е имал право да експедира дървесина в неработния 01.07.2017 г.; в билета е посочен несъществуващ адрес на получателя; при извършеното измерване съгласно констативен протокол от 04.07.2017 г.  е установена разлика от 2 кубически метра /11 броя дървета сортимент едра строителна дървесина/, което представлява несъответствие с качеството и количеството на дървесината, описана в превозния билет.

От заключението на вещото лице Н.Ш., неоспорено от страните и прието от съда, се установява следното: обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 01.09.2017 г. до 01.03.2018 г. е в размер на 5927, 10 лв., определено на база полученото брутно трудово възнаграждение за месец август 2017 г., което е в размер на 987, 85 лв.

Свидетелят Васил Лазов /помощник-лесничей при ответника/ сочи, че съобразно създадената организация за предварително заявяване при експедиция на дървесина в почивен ден К.Ц. описвал подадените заявки; дори и да няма подадена заявка, при поискване от ползвателите да извозват дървесина в почивен ден било практика да се уведомява директора и с негово устно разрешение извозването се извършвало. Електронните превозни билети не могат да бъдат скрити – при издаването биват регистрирани в системата на Агенцията по горите.

Свидетелят К.Ц. /горски стражар при ответника/  потвърждава посочените от Васил Лазов обстоятелства и заявява, че на 01.07.2017 г. по телефона бил попитан от ищеца, дали има заявка за почивните дни от „Планинец” ООД; посоченото дружество било подизпълнител на друг обект, стопанисван от „Фенерка” ЕООД, за който имало заявка. Това довело до объркване и свидетелят отговорил утвърдително.

Свидетелят Е.Д. сочи, че бил водач на описания в превозния билет товарен автомобил. По време на превоза видял край пътя паднали дървета от предишен превоз, които били повредени от корояд. Решил да спре и да ги натовари, като качените допълнително дървета били 30, 40, може би 50.

Свидетелят Димитър Христов, съставил представения констативен протокол от 04.07.2017 г., потвърждава отразените в него обстоятелства. Относно установеното наличие и на строителна дървесина, неотразена в превозния билет, свидетелят посочва, че тези дървета не били поразени от корояд, горската марка била повредена, били разпръснати в целия товар.

В съдебно заседание ищецът е представил за констатация трудовата си книжка, в която не е отразено възникване на друго трудово правоотношение.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Между страните не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че те са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът е работил при ответника на длъжност „горски стражар”; че със Заповед № РД-06-9/01.09.2017 г. на директора на ТП „ДГС Дупница" му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.4 и т.7 и чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ, като трудовият договор бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 01.09.2017 г. – датата на връчване на заповедта.

В тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил своята дисциплинарна власт и след изслушване на работника, при извършена обективна преценка на всички данни, е наложил наказание в съответствие с тежестта на нарушението.

Императивно задължение на работодателя е преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства съгласно чл.193, ал.1 от КТ. Съдът приема, че работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, което се установява от приложените писмени доказателства.

След като е приел писмените обяснения, работодателят не е изискал допълнителна информация, за да установи, дали наистина ищецът е разговарял с К.Ц. и е станало объркване със заявка, подадена за друг обект от същия търговец. Видно от уволнителната заповед, в нея изисканите обяснения изобщо не са обсъждани; липсва аргументация, дали и поради каква причина се отхвърлят изложените твърдения на работника в обясненията му, а това от своя страна затруднява преценката на съда, правилно ли е било наложено дисциплинарното наказание и съответства ли то на извършеното.

По делото се установи, че на 01.07.2017 г. ищецът е издал електронен превозен билет № 6246/00011 с купувач „Планинец” ООД и превозвач Е.Д., без преди това да е подадена заявка от „Планинец” ООД за отдел 350, подотдел „у" и без този обект да е включен в Заповед № РД-07-114/30.6.2017 г. за служителите, които следвало да извършват експедиция на дървесина в почивните дни. В билета е посочен несъществуващ адрес на получателя; при извършеното измерване след задържането на автомобила в РУП - Дупница съгласно констативен протокол от 04.07.2017 г.  е установена разлика от 2 кубически метра /11 броя дървета сортимент едра строителна дървесина/, т.е. по-голямо количество дървесина от описаното в превозния билет, като в него не било посочено, че се превозва и строителна дървесина.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Е.Д., които приема за вътрешно противоречиви /свидетелят веднъж сочи, че предишният курс, при който паднали дървета, бил преди месец или 20 дни, след това – че било преди 10 дни; не може да посочи, колко били тези дървета – 30, 40 или 50/ и житейски недостоверни. Показанията му не съответстват на останалите доказателства - констативния протокол от 04.07.2017 г., подкрепен от показанията на Димитър Христов, който категорично посочи, че едрата строителна дървесина била разпръсната в целия товар, т.е. не е била натоварена най-отгоре.

По този начин ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина, които неправилно са квалифицирани в уволнителната заповед по чл.187, ал.1, т.8 КТ /липсват данни оказаното от работодателя доверие да е използвано за неправомерно извличане на облага, както и да се е стигнало до уронване на доброто име на предприятието/ и по чл.187, ал.1, т.10 КТ /няма неизпълнени от ищеца трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/.

Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани в заповедта нарушения /Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., ГК/. В конкретния случай описаните нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от ищеца, се изразяват в неизпълнение на законните нареждания на работодателя по смисъла на чл.187, ал.1, т.7 КТ: при попълването на електронния превозен билет е нарушил чл.18, б. «в» и чл.21, б. «б» от Заповед № 781/29.6.2016 г. на директора на Изпълнителна агенция по горите, а при извършването на експедиция в почивен ден, без да е включен в издадената заповед, е нарушил Заповед № РД-07-114/30.6.2017 г. на директора на ТП „ДГС Дупница". Това негово поведение представлява дисциплинарно нарушение, за което е следвало да бъде наложено съответстващо на тежестта на нарушението наказание.

Работодателят е следвало да извърши конкретна преценка, дали нарушението, за което са изискани обяснения, е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 КТ и дали може да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение".

Дисциплинарното уволнение, като вид дисциплинарно наказание, следва да се налага при съобразяване на критериите на чл.189 КТ. Те са: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието, освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения. Наказанието следва да бъде адекватно на нарушението и в това отношение преценката на работодателя, предприел прекратяване на трудовия договор на дисциплинарното основание, подлежи на съдебен контрол в трудовия спор във връзка с уволнението.

Само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко нарушение, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение /без да е длъжен да стори това/.

В конкретния случай съдът счита, че съразмерността между тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и съответното наложено дисциплинарно наказание не е спазена от работодателя. Видно от представеното лично трудово досие, ищецът няма други дисциплинарни наказания /посоченото в писмения отговор наказание „забележка”, наложено със Заповед № РД-07-56/15.07.2015 г., е заличено на 15.07.2016 г. съгласно чл.197, ал.1 КТ/; при последното му периодично атестиране от 04.08.2017 г. трудовото му представяне е преценено като „много добро”, като в същия смисъл са и оценките в приложената трудова характеристика от 30.08.2017 г.

Смекчаващи тежестта на нарушението са установените от показанията на разпитаните служители на ответника обстоятелства относно начина на организация на извозването на дървесина в почивни дни /допустимо е било да се извършва и без предварителна заявка; самите заявки са обработвани не от посочените в Заповед № РД-07-104/18.4.2016 г. на директора на ТП „ДГС Дупница" служители, а от К.Ц./ и установеното от показанията на К.Ц. объркване на подадена заявка от посочения в процесния билет търговец, но за друг обект. Относно последиците от неизпълнението на трудовите задължения, включително стойността на натоварената в повече дървесина, работодателят не е ангажирал доказателства.

Извършеното от ищеца не може да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и съдът намира, че за ответника - работодател не е било налице основание за налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", респ. - трудовото правоотношение между страните е било незаконосъобразно прекратено на това основание. Поради това предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на процесното дисциплинарно уволнение като незаконосъобразно, е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:

С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна, както и че трудовото правоотношение между страните е за неопределен срок, искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Ищецът следва бъде възстановен на заеманата длъжност преди уволнението – „горски стражар” в ТП „ДГС Дупница".

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:

Предпоставките за уважаване на този иск са уволнението да е признато за незаконно и ищецът да е останал без работа за определен и доказан период от време. Основателно е искането на ищеца за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 01.09.2017 г. до 01.03.2018 г. Размерът на обезщетението за процесния период е 5927, 10 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на този изход от спора, ответникът дължи държавна такса в размер на 292 лв., от които 192 лв. по уважения размер на оценяемия иск – по чл.225, ал.1 КТ и по 50 лв. по двата неоценяеми иска – по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и 120 лв. разноски за съдебно - счетоводна експертиза, които следва да внесе по сметка на РС - Дупница, а на ищеца следва да заплати сторените разноски за един адвокат в размер на 500 лв.

Воден от горното, съдът

 

                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № РД-06-9/01.09.2017 г. на директора на ТП „ДГС Дупница", с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ - налагане на дисциплинарно уволнение, е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.09.2017 г., на Г.С.С., ЕГН **********.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.С.С., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност – „горски стражар” в ТП „ДГС Дупница".

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство” - Дупница, гр. Дупница, ул. „Саморанска” № 35, да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, сумата 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.09.2017 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство” - Дупница, гр. Дупница, ул. „Саморанска” № 35, да заплати държавна такса в размер на 292 лв. /двеста деветдесет и два лева/, както и 120 лв. /сто и двадесет лева/ - разноски за съдебно - счетоводна експертиза, по сметка на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство” - Дупница, гр. Дупница, ул. „Саморанска” № 35, да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени разноски в производството.

На основание чл.345, ал.1 от КТ, след влизане в сила на решението, да се изпрати съобщение на Г.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, че може в 2-седмичен срок от получаването му да се яви и заеме длъжността, на която е възстановен с настоящото решение.

На основание чл.315, ал.2 ГПК решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 19.01.2018 г. /датата, на която съдът е обявил в открито съдебно заседание, че ще се произнесе с решение/ с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: