Разпореждане по дело №90/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.07.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 278 по описа за 2012 г. на същия съд, В. Е. Г. е осъден да заплати на ЗК “У. – Г. сумата от 1 486.35 лв., представляваща половината от размера на заплатеното обезщетение за имуществени вреди, в следствие на настъпило ПТП на 30.07.2006 г. в Г. – щети по лек автомобил “БМВ 525” с ДК № *******, собственост на Р.Х.К., при застраховка “Каско на МПС”, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2011 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 440 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът В. Е. Г., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат съображения за липса на съпричиняване от страна на жалбодателя. Твърди се, че същият нарушил правилата за движение, като непосредствено преди настъпването на ПТП се движил с превишена за конкретния пътен участък скорост, за к¯ето му бил съставен акт и издадено наказателно постановление. От заключението на експертиза № **/31.03.2012 г. било видно, че основната причина за настъпване на ПТП било неспазване и неосигуряване на предимство на мотоциклета от страна на водача Караманолов, както и, че последният имал възможност да избегне настъпването на ПТП. Сочи се, че дори и да се приеме, че въззивникът бил допринесъл за настъпването на ПТП, то приносът му не бил в размер на една втора. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Алтернативно моли съда да приеме по-нисък процент съпричиняване и да определи по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител. В представена писмена молба се поддържат изложените във въззивната жалба доводи и се претендират разноски.

Въззиваемият ЗК “У. – Г., представляван от процесуалния си представител, оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се сочи, че въззивникът признавал в жалбата, че нарушил правилата за движение, като непосредствено преди ПТП се движил с превишена за конкретния пътен участък скорост. От заключенията на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установявало, че и двамата участници имали вина за настъпването на ПТП, като вещото лице било категорично, че водачът на мотоциклета допринесъл за настъпването на ПТП. Твърди се, че ако въззивникът не се е движил с превишена и несъобразна скорост, удар е нямало да настъпи, тъй като ще е в състояние да задейства спирачките и мотоциклетът би спрял преди мястото на удара. Счита, че въззивникът допринесъл за настъпването на ПТП в равна степен с другия частник в произшествието. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител. В представена писмена молба се поддържат изложените във въззивната жалба доводи и се претендират разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районе съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск от застраховател по застраховка “Каско на МПС” против причинител на вредата за заплащане на половината от изплатеното на застрахования обезщетение поради съпричиняване. Установено е от доказателствата по делото, че на 30.07.2006 г. в Г. водачът Р.К., управлявайки собствения си лек автомобил, не е осигурил предимство на водача на мотоциклет, управляван от въззивника В. Г., поради което е настъпило ПТП с причиняване на телесни повреди и материални щети. Установено е също, че водачът на мотоциклета – въззивникът Г., се е движил с несъобразена и превишена скорост, около 90 км/ч. Безспорно по делото е, че ЗК “У. – Г. е изплатила на застрахования Р.К. обезщетение за причинени имуществени вреди по договор за застраховка “Каско на МПС” в размер на 2 982.70 лв.

Основният довод, изложен във въззивната жалба е, че въззивникът Г. не е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП, поради което не дължи и обезщетение. От писмените заключения на вещото лице инж. В. Д. по назначените съдебно-автотехнически експертизи, както и от разпита на същия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че основа причина за настъпването на ПТП е неосигуряване на предимство от страна на водача К., като водачът на мотоциклета – въззивникът Г., е допринесъл за настъпване на ПТП, управлявайки мотоциклета с превишена и несъобразена скорост. Вещото лице посочва в съдебно заседание, че ако мотоциклета се бе движил със съобразена скорост не би имало удар, тъй като ще бъде в състояние да задейства спирачките и да спре преди мястото на удара. С оглед на това следва да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на въззивника за настъпването на ПТП. Впрочем, във въззивната жалба не се отрича, че В. Г. е нарушил правилата за движение, движейки се с несъобразена скорост, като по този начин косвено признава съпричиняването си.

Що се отнася до размера на съпричиняването, каквито доводи се излагат и във въззивната жалба, то следва да се посочи, че двамата участници в пътно-транспортното произшествие имат еднаква вина за неговото настъпване. И двамата са нарушили правилата за движение и са имали възможност на избегнат настъпването на ПТП, поради което отговорността им следва да бъде равна и въззивникът следва да бъде осъден да заплати половината от изплатеното на застрахования водач обезщетение. Като е достигнал то тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 230 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.07.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 278 по описа за 2012 г. на същия съд.

ОСЪЖДА В. Е. Г. от Г., ж.к.”*., бл.**, вх.”Б”, ап.**, с ЕГН * да заплати на ЗК “У. – Г., Р. “К. С. ул.”Ю., № 1., с ЕИК ********* направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 230 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.