РЕШЕНИЕ
гр.
София,15.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вергиния
Мичева-Русева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Иванов
Десислава
Зисова
като разгледа докладваното от съдия Мичева-Русева
в.ч.гр. дело № 10087/18 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал. 1 т 6 от ГПК.
Постъпила е жалба от М.Р.Н. – длъжник по
изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ И.Ч.по изпълнително дело №
20147830400536, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
поради настъпила „перемция“.
В жалбата се сочи, че длъжницата е
погасила част от главницата по
изпълнителния лист в размер на 121,80 лева още преди образуване на
изпълнителното дело, обстоятелство, което и взискателят е посочил. След
образуването на изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото й възнаграждение,
след което жалбоподателката е погасила
задължението си директно към взискателя още през 2014г. С разпореждане от
29.05.2018 по посоченото изпълнително дело са наложени запори върху трудовото
възнаграждение и върху банковите сметки на М.Р.Н. в три банки. В резултат на един от тези
запори на 06.06.2018 г. от банковата и сметка в „У.Б.Б.“ЕАД е инкасирана сумата
от 1 195.51 лева, в това число и 323,20 лева такси и разноски по ЗЧСИ. При
определянето и не е взето предвид извършеното частично плащане по главницата. Не
е взето предвид, че сумата по главницата е намалена с размера на това плащане. Не е взето предвид и
окончателното плащане през 2014г. Таксите и разноските по ЗЧСИ са определени в
нарушение на задължителните указания, дадени в т.5 от Тълкувателно решение №3/2015
на ОСГТК на ВКС. При посещение в кантората на съдебния изпълнител е установено
, че по изпълнителното дело за периода от образуването му през 2014г. до
29.05.2018г. в хода на производството не са извършвани абсолютно никакви
действия по принудителното изпълнение, поради което най-късно през месец
декември 2016г. е настъпило прекратяване на производството по изпълнително дело
№536 по описа на ЧСИ И.Ч.за 2014г. Наложеният запор върху банковата сметка на М.Р.Н.
е извършен след настъпване на перемцията. Моли съда да отмени
незаконосъобразните действия на ЧСИ Ч., да прекрати изпълнителното производство
и да вдигне наложения запор върху банковите сметки на длъжника. Претендира за разноските.
Взискателят не е подал отговор на
жалбата.
ЧСИ е депозирал писмени мотиви, в които изтъква подробни съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя, на страните по изпълнителното дело, както и мотивите на ПЧСИ и
приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20147830400536
по описа на ЧСИ Ив.Ч., с рег. № 536 при КЧСИ, район на действие СГС, е
образувано по молба на взискателя А1 Б.ЕАД с ЕИК:*******с адрес гр.*******/тогава
с наименование „М.“ ЕАД/ и длъжник М.Р.Н. с ЕГН ********** с адрес *** , чрез пълномощника
адвокат Г.В., въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2013г., издаден на
основание влязло в сила решение на Софийски районен съд за сумата 423,80лв
главница ведно със законовата лихва
върху тази сума от предяването на вземането в съда до окончателното изплащане и
65 лева разноски. Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез
пълномощника си, е посочил способ за принудително изпълнение –изпълнение върху
вземания на длъжника от трети лица, изпълнение върху недвижими имоти, ценни
книжа, дялове в търговски дружества. Към молбата са представени пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, видно от който за действията на
пълномощника по образуване и водене на изпълнителното дело е договорено
възнаграждение в размер на 150лв., съгласно чл.10 т.1 и 2 от Наредба №1 от
09.07.2004г.
ЧСИ
е образувал изпълнително дело срещу длъжника за събиране на сумата 868,23лв., от
които главница в размер на 423,80 лв , законна лихва в
размер на 82,84лв. за периода 07.01.2013г до 10.12.2014 г, 65,00 лева присъдени
разноски, 150,00 разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя А1 Б.ЕАД
(М. ЕАД)С ЕИК:*******и 146,59лв. такси към ЧСИ. ЧСИ е събрал данни за
имущественото съсловие на длъжника, изпратил е съобщение до длъжника , с което
го уведомил за образуваното изпълнително дело /получено на 27.11.2014г./ и
едновременно с това е изпратил и запорно съобщение до работодателя на
длъжника за налагане на запор върху
трудовото й възнаграждение. Работодателят не е отговорил , не е изпълнил
запора.
На
29.05.2018г. ЧСИ се е снабдил със справка за банковите сметки на длъжника и с
регистрираните трудови договори. С разпореждане от 29.05.2018г. ЧСИ е наложил
запор върху банковите сметки на длъжника в ПИБ и У.К.Б.и е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя. Сумата за която е
насочено принудителното изпълнение е нараснала от 868,23лв. на 1195,51лв.,
поради нарастване размера на законната лихва върху главницата и на таксите по
изпълнението.
На
8.06.2018г. длъжника е депозирала молба до ЧСИ за прекратяване на производството
по делото и за преустановяване на принудителните действия поради настъпила по
силата на закона перемпция.
С
разпореждане от 8.06.2018г. ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжницата да
бъде прекратено производството по делото.
На
11.06.2018г. ЧСИ е уведомен, че У.К.Б.е блокирала изцяло сумата 1195,51лв. от
банковата сметка на длъжника.
На
12.06.2018г. взискателят е уведомил ЧСИ, че длъжника е заплатила главницата по
делото – на 27.11.2014г. , като не е платила разноски и лихва.
С
разпореждане от 12.06.2018г. ЧСИ е вдигнал запора върху банковите сметки на
длъжника в двете банки ПИБ и У.К.Б..
На
5.07.2018г. работодателят на длъжника е уведомил ЧСИ, че длъжника е в отпуск по
майчинство.
На
20.07.2018г. ЧСИ е вдигнал запора върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Длъжникът
е депозирала на 09.07.2018г. чрез ЧСИ до съда жалба против отказа на ЧСИ да
прекрати производството по делото. По делото няма данни кога обжалваното
постановление е било връчено на длъжника.
При това положение съдът намира, че жалбата е
допустима, като подадена в срок от лице, което съобразно чл. 435, ал. 2 ГПК е
активно легитимирано да обжалва и е срещу подлежащо на съдебен контрол
изпълнително действие.
По същество жалбата е основателна. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. ЧСИ
неправилно е отказал да прекрати производството по делото на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. По делото не са извършвани изпълнителни действия , които да
прекъсват 2 годишната давност. Липсва предприето от ЧСИ изпълнително действие,
което да прекъсва давността – не е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника /тъй като липсва приемането от работодателя/ или запор върху
банкови сметки. Изпратените до длъжника и да работодателя му съобщения, както и
проучването на имущественото състояние на длъжника не са действия по
изпълнението /така и ТР №2/13г. на ВКС, ОСГТК, т.10/. Ето защо още на
27.11.2016г. по силата на закона изпълнителното производство е прекратено. ЧСИ
е следвало да констатира настъпилото ex lege прекратяване на
изпълнителното производство и да не предприема повече изпълнителни действия. Предприетите
от него през 2018г. действия по изпълнението – запор върху банкови сметки и
върху трудово възнаграждение се обезсилват по право. Обжалваният акт следва да се отмени и делото
да се върне на ЧСИ да издаване на постановление по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. ЧСИ
вече е вдигнал наложените запори.
В жалбата се навеждат оплаквания
във връзка и с начислени от ЧСИ такси.
Доколкото обаче липсва произнасяне на ЧСИ във връзка с начислени от него и
дължими от длъжника такси, настоящия състав не може да се произнесе по тези
оплаквания. В случай, че ЧСИ събере такси по изпълнението, то длъжникът може да
обжалва постановлението за това на основание чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
разпореждане
от 08.06.2018г. на ЧСИ И. Ч., рег. № 783, район на действие СГС, по
изпълнително дело № 20147830400536 , с което е оставена без уважение молбата на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ Ч. за издаване на постановление по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.