№ 2691
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г.К.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110217343 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д.ато разгледа докладваното от съдията
НАХД № 17343 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
1
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 547542-F 553548 от
13.11.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“-София
на ЦУ на НАП, с което на „Медея 74” ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 185, ал. 2, вр.
чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл.
33, ал. 1 от Наредба №Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти (Наредба Н-18).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), поради което се
иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-
жалбоподател, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата със
същите съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 15.06.2020 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на
07.06.2020 г., в 16:21 часа при извършване на оперативна проверка в
търговски обект – аптека, находяща се в гр. София, ул. Ген. Суворов № 56,
стопанисван от жалбоподателя, е било установено, че разчетената касова
наличност в момента на проверката на фискалното устройство на обекта
(което е имало функция за служебно въвеждане и за служебно извеждане на
суми) съгласно отчета на фискалното устройство е била в размер на 501.39
лева, а фактическата наличност намерена в касата е била в размер на 239.15
лева, при което е била установена отрицателна разлика в размер на 262.24
2
лева – нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
С.Г. (актосъставител) и Цветелина Стефанова, както и от писмените
доказателства по делото (л. 8-16 от делото), се установява, че при
извършената проверка в обект на жалбоподателя е било констатирано
процесното разминаване между сумите, отразени във фискалното устройство
и фактическата наличност в касовия апарат, както и че същото е притежавало
функциите за служебно въвеждане и служебно извеждане на суми.
Доказателствените източници относно тези обстоятелства са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни, а същите не се и оспорват от страните.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18, като при настъпила промяна в касовата наличност, която не
се е дължала на продажба на стока или услуга, жалбоподателят не е отразил
тази промяна в касовата наличност във фискалното устройство чрез
операцията „служебно изведена сума” и при проверката е била констатирана
отрицателна разлика в размер на 262.24 лева. АНО имплицитно е приел
(макар да не е изложил никакви съображения за това), че неотбелязването на
промяната на касовата наличност води до неотразяване на приходи, тъй като
била налице, положителна разлика между касовата наличност и отчета на
фискалното устройство, поради което нарушението е било квалифицирано по
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Настоящата инстанция намира, че правилната
квалификация на нарушението е следвало да бъде по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС, тъй като процесното нарушение не е довело до неотразяване на суми
3
от приходи, а се състои в ненадлежното отразяване на разходи (заради
отрицателната разлика) - в подобен смисъл (за положителна разлика) са и
Решение № 4835/18.07.2017 г., по адм. дело № 4117/2017 г. по описа на
АССГ, 21 кас. състав, Решение № 5534/02.10.2017 г. по адм. дело №
6566/2017 г. по описа на АССГ, 2-ри кас. състав, Решение № 7052/28.11.2017
г. по адм. дело № 10737/2017 г., по описа на АССГ, 2-ри кас. състав.
Допълнително към съображенията изложени в цитираните решения,
следва да се добави и това, че санкционирането на търговците за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 има за цел да се пресече практиката за
извършване на доставки на стоки и услуги, за които не се издават касови
бележки, а в действителност постъпват суми в касата на търговеца и по този
начин се укриват данъци, респ. се засяга фискът. Т.е. нарушения като
процесното са били възведени като такива от законодателя за да бъдат една
своеобразна предварителна защита на интересите на фиска, които обичайно се
нарушават от неиздаване на касови бележки и нерегистрирането на доставка
на стоки и услуги във фискалните устройства, като по този начин търговците
укриват свои приходи, респ. намаляват данъчните си задължения. В
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е предвидена по-лека санкция за
неиздаването на фискален бон. При това положение не може да се приеме, че
началният стадий на засягане на обществените отношения следва да е по-
тежко наказуем от по-напредналия стадий на засягането на същите тези
обществени отношения.
На следващо място, следва да се отбележи, че изводът на АНО, че
процесната наличност е в резултат на неотразяване на приходи е необоснован
и опроверган от доказателствата по делото и най-вече от самия характер на
възведеното нарушение. Същото се изразява в това, че са били изведени суми
от касата, но те не са били отразени в касовия апарат, т.е. касае се за разходи,
които не са отразени във фискалното устройство. А в същото време АНО е
приел точно обратното – че разликата се дължи на неотразени приходи и
поради това е приложил квалифицирания състав на нарушението. Подобен
подход е в противоречие с правилата на формалната логика и води до
абсурдни резултати, поради което и по преценка на настоящата инстанция е и
неприемлив. Впрочем тук е мястото да се отбележи, че макар АНО да е
отговорил на възраженията на жалбоподателя, все пак не е бил в състояние да
изложи някакви каквито и да било смислени съображения за тези негови
4
правни изводи. И ако се беше опитал да стори това, вероятно щеше да
достигне до изводите, до които е достигнал и настоящия съдебен състав. Ето
това например е една от причините, поради които се изисква актовете на
правоприлагането (какъвто е и атакуваното НП) да се мотивират с
необходимата юридическа прецизност, а не към това задължение да се
подхожда само формално.
Поради тези съображения дадената от АНО правна квалификация е
била неправилна и неправилно е била приложена по-тежката санкционна
разпоредба. Приложението на по-лек закон е допустимо от въззивния съд,
какъвто е настоящата инстанция, поради което, атакуваното НП следва да се
измени, като нарушението се преквалифицира от такова по чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, в такова по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, като се намали
и наложената имуществена санкция, за което ще бъдат изложени подробни
съображения по-надолу. Допустимостта на подобно разрешение е разгледана
в редица решения, като тук е достатъчно да се отбележат и само част от
последните съдебни актове напр. Решение № 4835/18.07.2017 г., по адм. дело
№ 4117/2017 г. по описа на АССГ, 21 кас. състав, (а в този смисъл са и
задължителните указания дадени и в ТР 3/2011 г. на ОС на ВАС), Решение №
3131/11.05.2018 г., по адм. дело № 1183/2018 г. на 3-ти кас. състав на АССГ,
Решение № 3956/13.06.2018 г., по адм. дело № 4031/2018 г. на 11-ти кас.
състав на АССГ, Решение № 4114/18.06.2018 г., по адм. дело № 3800/2018 г.
на 9-ти кас. състав на АССГ, Решение № 3895/11.06.2018 г., по адм. дело №
3021/2018 г. на 5-ти кас. състав на АССГ, Решение № 3227/16.05.2018 г., по
адм. дело № 1905/2018 г. на 12-ти кас. състав на АССГ. Тази практика се
споделя и от настоящия съдебен състав и съдът не намира никакви основания
да отстъпи от нея. Допълнително към това следва да се добави и вече изрично
записаното правомощие на съда в новелата на чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН
(която като процесуална норма има незабавно действие), което е в посочения
смисъл.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева, която санкция е в
5
минимално предвидения в закона размер. С оглед обсъдената по-горе
преквалификация на нарушението, то и размерът на имуществената санкция
следва да се определи в минимален размер (както това е сторено от АНО), а
именно имуществена санкция в размер на 500 лева.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (за същия
не се установени, нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска
обществена опасност), както и от смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е
налице маловажен случай.
При този изход на делото разноски за страните не следва да бъдат
присъждани, като същите останат за тяхна сметка, така както са били
направени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 547542-F 553548 от
13.11.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“-София
на ЦУ на НАП, с което на „Медея 74” ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 185, ал. 2, вр.
чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл.
33, ал. 1 от Наредба №Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, КАТО НАМАЛЯВА
наложената имуществена санкция от 3000 лева на 500 лева, на основание чл.
185, ал. 2, изречение 2-ро, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7