Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1450                                10.06.2019 г.                                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                   Х граждански състав

На десети май                                                                                Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

                    Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка А.

 

като разгледа докладваното гр.д. № 1539 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против М.И.И. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 174,70 лв., представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 31.07.2015 г. - 29.09.2016 г., сумата от 21,07 лв., представляваща общо дължима мораторна лихва върху отделните месечни задължения по главницата за периода 27.11.2015 г. – 21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с абонатен № 942100 и потребител на предоставяните от дружеството услуги във водоснабден обект, находящ се в гр. *****. Заявено е, че в имота са монтирани два водомера, които са отчитани по електронен път. Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да плаща ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил задълженията си за горепосочения период. На следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 7368/2017 г. по описа на БРС, по което са били дадени указания за предявяване на установителен иск. В допълнителна молба от 17.08.2018 г. е уточнено, че първоначално партидата за имота се е водила на И. И. - баща на ответника, но М.И. е подал заявление за промяна на партидата в качеството си на наследник, в резултат на което към момента потребител на ВиК услугите е именно ответникът. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че не е доказано, че ответникът е потребител на вода в процесния обект, както и че не е ясно по какъв критерий ищецът е начислявал служебно количество вода и дали това служебно количество е начислявано в съответствие с изискванията на Наредба № 4/14.09.2004 г. и общите условия на ищцовото дружество. В съдебно заседание се явява особеният представител на ответника, като моли искът да бъде отхвърлен, не представя доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7368/2017 г. по описа на БРС, с издадената по това дело заповед за изпълнение е разпоредено М.И.И. да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 174,70 лв., представляваща сбор от неплатени суми по фактури, издадени през  периода 26.10.2015 г. – 25.10.2016 г. за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се в гр. *******, с абонатен № 942100, дължими за периода 31.07.2015 г.- 29.09.2016 г., сумата от 21,07 лв. – лихва за забава за периода 27.11.2015 г. – 21.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 75 лв. - разноски по делото.

Като доказателство по делото е представено заявление за промяна на партида от 16.02.2016 г., с което М.И. е поискал партидата за вода с № 942100 за имот в гр. *****, водеща се на името на И. Ж. И., да бъде прехвърлена на негово име.

Представени са извлечения от отчет с мобилно устройство на топъл и студен водомер в горепосочения имот за процесния период, от които е видно, че през част от отчетните периоди водомерите са били отчитани реално, през други периоди са вписвани дадените от клиента показания, а през някои от периодите е извършено служебно начисляване на вода. Видно от приложените 8 бр. протоколи по чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/04.09.2004 г., за периодите, през които е извършвано служебно начисляване на вода, абонатът не е осигурил достъп за отчет на водомерите.

По делото са представени и 13 бр. фактури, издадени от ищеца на името на ответника, задълженията по които формират общо претендираната по делото главница (по първата фактура се претендират 10,44 лв. от посоченото в нея задължение от 14,56 лв.).

В съдебно заседание е разпитана свидетелката К.П., която работи във „ВиК” ЕАД като отчетник измервателни уреди. Свидетелката заявява, че през периода юли 2015 г. – октомври 2016 г. е отчитала водомерите в процесния имот, като отчитането е било извършвано с мобилно устройство. Заявява, че ако е вписано състояние на водомера „нормално”, това означава, че тя е видяла водомера и е отчела с устройството, а „служебно” означава, че не й е бил осигурен достъп и е начислила служебна консумация като предходните месеци. Според нея в имота е живял бащата на ищеца, но тя е виждала там и самия ищец. Свидетелката твърди, че за това жилище не е правено кредитно известие, като консумацията е във възходящ ред и не е имало надписване на количества вода, когато е отчитала служебно водомера.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че в процесния имот има монтирани две измервателни устройства и данните от тях се нанасят по партидата на абоната, която е заведена в програмата на водния оператор под № 942100. Отчитането на водомерите се извършва от служител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД електронно – чрез сканиране на баркода на водомера с измервателно устройство – мобилен компютър, след което данните се нанасят ръчно в отчета. При този вид отчитане според вещото лице е невъзможно поставяне на подпис от абоната. В експертизата също така е посочено, че за процесния период доставената и консумирана питейна вода в процесния имот, преминала през измервателните устройства, е 76 куб.м., а от разпределение са прибавени още 5,34 куб.м., или общо 81,34 куб.м., като водата „от разпределение” е начислена съгласно изискванията на Наредба № 4/2004 г.

Изготвена е и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че процесната главница е формирана от салдата по представените по делото 13 фактури (общо 174,70 лв.), както и е изчислило общия размер на дължимата законна лихва върху главниците, считано от датата на изпадане в забава за плащане на всяко отделно месечно задължение до подаване на исковата молба – 02.03.2018 г. В случая обаче със заповедта за изпълнение лихвата е начислена до 21.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в настоящото производство следва да бъде установен размерът на лихвата именно за този период, което налага преизчисляването й от страна на съда. Поради това и използвайки програмата „calculator.bg”, съдът установи, че сборната мораторна лихва върху процесните задължения по главницата за процесния период възлиза на 24,37 лв.

При така представените доказателства, съдът намира за доказано по делото, че процесните количества вода са били доставени от ищцовото дружество и потребени в имота на ответника, поради което той, в качеството му титуляр на откритата за имота партида, следва да заплати стойността на предоставените ВиК услуги, които са в посочения от ищеца размер, съгласно ангажираните експертизи по делото. Горният извод за реално потребление не се променя от факта, че при част от месечните отчети са начислявани „служебно” количества вода, тъй като се доказа, че при тези отчитания абонатът не е осигурявал достъп на ответника, което е удостоверено със съответните протоколи, а служебно начислените количества са съобразени с изискванията на Наредба № 4/2004 г.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК по отношение на главницата в общ размер от 174,70 лв. е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответника доброволно плащане, съдът намира, че основателен е и акцесорният иск за дължимост на обезщетение за забавено плащане в размер на сборната законна лихва върху отделните главници, дължима за периода от забавата за плащане на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, която лихва възлиза на 24,37 лв. Поради това и тъй като по делото се претендира лихва в по-малък размер - 21,07 лв., то и в тази му част установителният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед установената забава и на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Предвид горното съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан в пълен размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни разноски в исковото производство, които са в общ размер от 646,20 лв., както и разноските в заповедното производтво в размер на 75 лв., или общо сумата от 721,20 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

    Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.И., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Г. Й. Т., в качеството му на потребител с абонатен № 942100, сумата от 174,70 лв. (сто седемдесет и четири лв. и седемдесет ст.), представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 31.07.2015 г. - 29.09.2016 г., сумата от 21,07 лв. (двадесет и един лв. и седем ст.), представляваща общо дължима мораторна лихва върху отделните месечни задължения по главницата за периода 27.11.2015 г. – 21.09.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 4375/03.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7368/2017 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 721,20 лв. (седемстотин двадесет и един лв. и двадесет ст.), представляваща сбор от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА