№ 16204
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110102110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на ответника В. С. Р. – адв. Р. Р.
за изменение на постановеното по делото Решение № 17193 от 23.10.2023 г. в частта му за
разноските, като дължимото й адвокатско възнаграждение бъде определено по реда на чл. 2,
ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – върху цената
на всеки предявен иск поотделно. Освен това при определяне размера на възнаграждението
следвало да бъде приложена нормативната уредба, действаща към датата на приключване на
съдебното дирене, а не към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Ето защо моли съда да уважи подадената молба и да измени постановеното по делото
решение в частта за разноските.
Препис от молбата на процесуалния представител на ответника е изпратен на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД за отговор, като в указания едноседмичен срок не е постъпило
становище.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и депозираната от
процесуалния представител на ответника молба, намира за установено от фактическа
и правна страна следното.
Молбата на процесуалния представител на ответника е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване на съдебното решение и от легитимирана страна. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна поради следните съображения.
В най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след
постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22
(„***********“ ЕООД срещу „***************************“ АД) съдът не е обвързан
императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
1
размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга,
включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между
клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1
ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на вида
на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и
най-вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от
18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч.
гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС). В конкретния случай съдът взе предвид, че участието на
процесуалния представител на ответника в исковото производство се свежда до изготвяне и
депозиране на отговор на исковата молба и участие в едно съдебно заседание, в което бяха
събрани допълнителни писмени доказателства, представени от третото лице – помагач, и
бяха изслушани две експертизи, както и обстоятелството, че делото е с малка правна и
фактическа сложност, доколкото се касае за често срещан спор с топлопреносно
предприятие, по което има изобилна съдебна практика, облекчаваща значително защитата на
ответника. С оглед тези съображения съдът намира, че определеният с решението размер на
адвокатското възнаграждение от 379,73 лева е съобразен с действителната правна и
фактическа сложност на делото и няма основание нито за неговото увеличаване, нито за
прилагане на незадължителната за съда разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Цитираната в молбата на процесуалния представител на ответника съдебна
практика към настоящия момент не може да бъде споделена с оглед задължителното
решение на СЕС.
По отношение на искането на процесуалния представител на ответника за приложение
на нормативната уредба, действаща към датата на приключване на съдебното дирене, следва
да бъде посочено следното. Няма спор в съдебната практика, че отговорността за разноски е
материалноправен институт. От това следва, че размерът на адвокатските възнаграждения
следва да бъде преценяван съобразно нормативния акт, който е действал към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие, респ. към датата на извършване на
съответното процесуално действие при общо пълномощно или представителство по силата
на закона (вж. Определение № 50215 от 23.10.2023 г. по т. д. № 11/2022 г., І т. о., ВКС и
цитираната в същото съдебна практика). Следователно, когато е налице сключен с
процесуалния представител договор за правна защита и съдействие, какъвто е и настоящият
случай, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да
бъде определен именно към датата на неговото сключване.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че няма основание за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Депозираната от
процесуалния представител на ответника молба в този смисъл се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ответника В. С.
Р. – адв. Р. Р. за изменение на постановеното по делото Решение № 17193 от 23.10.2023 г. в
частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3