Определение по дело №601/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 260210
Дата: 15 декември 2020 г.
Съдия: Николай Димитров Димитров
Дело: 20201010600601
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 15.12.2020г.

 

Апелативен специализиран наказателен съд, първи въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. УШЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                                       НИКОЛАЙ Д.

 

 

разгледа  докладваното от съдия Д. в.н.ч.д № 601 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр.  чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т.6 от НПК.   

Първоинстанционното производството по НОХД № 2696/20г. е образувано пред СНС по внесен обвинителен акт срещу: К. Х. К. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; Б.А.Д. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; С.П.А. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; Н. П. М. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; П.И.Г. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; Г. К. К. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; Г.В.Т. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК и Д. С. Ю. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК и по чл.301, ал.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание проведено на 03.12.2020г., с определение СНС е оставил без уважение искането на подсъдимите Б.Д., Н. М., С.А., П. Г., Г.Т. и Г. К., чрез защитниците им адв. О.К., адв.К. Т., адв. П.Т. и адв. И. Л. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 2696/2020г. по описа на СНС с връщане делото на прокурора.

В разпоредителното заседание адв. П.Т., в качеството на защитник на подсъдимите С.А., П. Г. и Г.Т. е отправил и искане за отмяна на мерките им за неотклонение „подписка“.

За да откаже да уважи искането на подсъдимите и техните защитници СНС е приел, че липсват допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения на ДП, които в случая да са ограничили правата на подсъдимите. Посочил е, че в постановленията за привличане на обвиняем е очертан времеви период на деянието, през който се твърди осъществяване на инкриминираната дейност, мястото, както и отношенията на всеки от подсъдимите в групата. Приел е също, че описаните словесно обстоятелства са напълно достатъчни, за да може всяко от подсъдимите лица да разбере ясно и в достатъчен обем повдигнатото му обвинение. По повод  искането за отмяна на мерките за неотклонение „подписка“ и за тримата подсъдими е прието от СНС, че няма основание за тяхната отмяна.

Срещу определението са подадени частни жалби от адв. П. Т., като защитник на С.А., П. Г. и Г.Т. и от адв. О.К., като защитник на подсъдимия Б.Д.. С жалбите се развиват доводи, че определението е незаконосъобразно, понеже в обвинителния акт бил схематичен и повърхностен и липсвало достатъчно по обем фактически твърдения за време, място начин на извършване на престъплението за всяко едно от подсъдимите лица и конкретното му участие в дейността на претендираното престъпно сдружение. В двете частни жалби се прави искане да се отмени определението на СНС и да се постанови ново, с което въззивната инстанция да прекрати съдебното производство и върне делото на СП.

Адв. П. Т., като защитник на С.А., П. Г. и Г.Т., обжалва и първоинстанционното определение и в частта му, с която е отказано отмяна на мерките за неотклонение „подписка“ наложена на подзащитните му. Сочат се аргументи, че производството срещу С.А., П. Г. и Г.Т. продължава повече от четири години, подсъдимите са неосъждани и спрямо тях не се водят други наказателни производства, същите са с безупречно процесуално поведение.

Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в частните жалби, материалите по делото и като провери атакувания съдебен акт намира, че жалбите са допустими, но преценени по същество са неоснователи.

Въззивната инстанция приема, първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно, тъй като не се констатира наличие на отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимите лица.

Според АСНС обвинителният акт е изготвен съобразно процесуалния стандарт установен с разпоредбата на чл.246 от НПК и в същия са изложени изискуемите фактически твърдения относно съставомерността на претендираните деяния по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК и по чл.301, ал.1 от НК /за подсъдимия Ю./ и участието в осъществяването им на привлечените към наказателна отговорност лица, съобразно изискванията на Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ОСНК на ВКС по т.н.д.№ 2/2002г. включително и в достатъчен обем са изложени фактически твърдения за време, място и обективни и субективни признаци на претендираната престъпна деятелност.

Обвинителният акт е ясен от към съдържание и правна квалификация, като не се установяват и неясноти по отношение на обвинението, която да пречи на подсъдимите да разберат рамките на същото и в този смисъл да могат да организират адекватно и в пълен обем защитата си срещу него. Не се констатират и други съществени отстраними процесуални нарушения.

Относно искането на адв. П. Т. за отмяна на мярката за неотклонение на подсъдимите С.А., П. Г. и Г.Т.. Коректно СНС е преценил, че не следва да бъде уважено искането за отмяна на мярката за неотклонение, на което и да е от подсъдимите лица. Подсъдимите С.А., П. Г. и Г.Т. към настоящия момент са с мярка за неотклонение „подписка“. С въпросната мярка в най-лека степен се ограничават права на подсъдимите лица. Действително, както се сочи от защитата, подсъдимите са неосъждани и спрямо тях не се водят други наказателни производства, същите са с безупречно процесуално поведение, но същевременно следва да се отчете обстоятелството, че делото е в началото на съдебната си фаза. В тази връзка мярката за неотклонение „подписка“ се явява съобразена с всички предвидени в чл.56, ал.3 НПК обстоятелства, включително тежестта на обвиненията, здравословното, семейно положение, професия и другите данни за подсъдимите и се явява подходящо процесуално ограничение към този момент на производството. Предвид на изложеното, АСНС приема, че не следва да се отменят мерките за неотклонение „подписка“ прилагани спрямо подсъдимите С.А., П. Г. и Г.Т..

По изложените съображения въззивната инстанция преценява като неоснователни депозираните частни жалби, а атакувания с тях съдебен акт на СНС като правилен и законосъобразен. Ето защо същият следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното Апелативен специализиран наказателен съд, първи въззивен състав, на основание чл. 345 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.12.2020г., по НОХД № 2696/2020г. по описа на СНС, с което е оставено без уважение искането на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП.

Определението е окончателно .

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.