О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 15.12.2020г.
Апелативен специализиран наказателен
съд, първи въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ Д.
разгледа докладваното от съдия Д. в.н.ч.д № 601 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е по
реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр.
чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т.6 от НПК.
Първоинстанционното производството по НОХД № 2696/20г. е образувано пред СНС по
внесен обвинителен акт срещу: К. Х. К. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; Б.А.Д. за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; С.П.А. за престъпление
по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; Н. П. М. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; П.И.Г. за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; Г. К. К. за престъпление
по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК; Г.В.Т. за престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК и Д. С. Ю. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,
т.2 вр. ал.2, от НК и по чл.301, ал.1 от НК.
В разпоредително съдебно
заседание проведено на 03.12.2020г., с определение СНС е оставил без уважение
искането на подсъдимите Б.Д., Н. М., С.А., П. Г., Г.Т. и Г. К., чрез
защитниците им адв. О.К., адв.К. Т., адв. П.Т. и адв. И. Л. за прекратяване на съдебното
производство по НОХД № 2696/2020г. по описа на СНС с връщане делото на
прокурора.
В разпоредителното заседание
адв. П.Т., в качеството на защитник на подсъдимите С.А., П. Г. и Г.Т. е
отправил и искане за отмяна на мерките им за неотклонение „подписка“.
За да откаже да уважи искането на
подсъдимите и техните защитници СНС е приел, че липсват допуснати съществени,
отстраними процесуални нарушения на ДП, които в случая да са ограничили правата
на подсъдимите. Посочил е, че в постановленията за привличане на обвиняем е
очертан времеви период на деянието, през който се твърди осъществяване на
инкриминираната дейност, мястото, както и отношенията на всеки от подсъдимите в
групата. Приел е също, че описаните словесно обстоятелства са напълно
достатъчни, за да може всяко от подсъдимите лица да разбере ясно и в достатъчен
обем повдигнатото му обвинение. По повод
искането за отмяна на мерките за неотклонение „подписка“ и за тримата подсъдими е прието от СНС, че няма
основание за тяхната отмяна.
Срещу определението са подадени
частни жалби от адв. П. Т., като защитник на С.А., П. Г. и Г.Т. и от адв. О.К.,
като защитник на подсъдимия Б.Д.. С жалбите се развиват доводи, че
определението е незаконосъобразно, понеже в обвинителния акт бил схематичен и
повърхностен и липсвало достатъчно по обем фактически твърдения за време, място
начин на извършване на престъплението за всяко едно от подсъдимите лица и
конкретното му участие в дейността на претендираното престъпно сдружение. В
двете частни жалби се прави искане да се отмени определението на СНС и да се
постанови ново, с което въззивната инстанция да прекрати съдебното производство
и върне делото на СП.
Адв. П. Т., като
защитник на С.А., П. Г. и Г.Т., обжалва и първоинстанционното определение и в
частта му, с която е отказано отмяна на мерките за неотклонение „подписка“
наложена на подзащитните му. Сочат се аргументи, че производството срещу С.А., П.
Г. и Г.Т. продължава повече от четири години, подсъдимите са неосъждани и
спрямо тях не се водят други наказателни производства, същите са с безупречно
процесуално поведение.
Настоящият съдебен състав като
съобрази изложеното в частните жалби, материалите по делото и като провери
атакувания съдебен акт намира, че жалбите са допустими, но преценени по
същество са неоснователи.
Въззивната инстанция приема,
първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно, тъй като не се
констатира наличие на отстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правата на подсъдимите лица.
Според АСНС обвинителният акт е
изготвен съобразно процесуалния стандарт установен с разпоредбата на чл.246 от НПК и в същия са изложени изискуемите фактически твърдения относно съставомерността
на претендираните деяния по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, от НК и по чл.301, ал.1 от НК /за подсъдимия Ю./ и участието в осъществяването им на привлечените към
наказателна отговорност лица, съобразно изискванията на Тълкувателно решение №
2/07.10.2002г. на ОСНК на ВКС по т.н.д.№ 2/2002г. включително и в достатъчен
обем са изложени фактически твърдения за време, място и обективни и субективни признаци на претендираната
престъпна деятелност.
Обвинителният акт е ясен от към съдържание
и правна квалификация, като не се установяват и неясноти по отношение на
обвинението, която да пречи на подсъдимите да разберат рамките на същото и в
този смисъл да могат да организират адекватно и в пълен обем защитата си срещу
него. Не се констатират и други съществени отстраними процесуални нарушения.
Относно искането на адв. П. Т. за отмяна
на мярката за неотклонение на подсъдимите С.А., П. Г. и Г.Т.. Коректно СНС е
преценил, че не следва да бъде уважено искането за отмяна на мярката за
неотклонение, на което и да е от подсъдимите лица. Подсъдимите С.А., П. Г. и Г.Т.
към настоящия момент са с мярка за неотклонение „подписка“. С въпросната мярка
в най-лека степен се ограничават права на подсъдимите лица. Действително, както
се сочи от защитата, подсъдимите са неосъждани и спрямо тях не се водят други
наказателни производства, същите са с безупречно процесуално поведение, но
същевременно следва да се отчете обстоятелството, че делото е в началото на
съдебната си фаза. В тази връзка мярката за неотклонение „подписка“ се явява
съобразена с всички предвидени в чл.56, ал.3 НПК обстоятелства, включително
тежестта на обвиненията, здравословното, семейно положение, професия и другите
данни за подсъдимите и се явява подходящо процесуално ограничение към този
момент на производството. Предвид на изложеното, АСНС приема, че не следва да
се отменят мерките за неотклонение „подписка“ прилагани спрямо подсъдимите С.А.,
П. Г. и Г.Т..
По изложените съображения въззивната
инстанция преценява като неоснователни депозираните частни жалби, а атакувания
с тях съдебен акт на СНС като правилен и законосъобразен. Ето защо същият
следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното Апелативен специализиран наказателен
съд, първи въззивен състав, на основание чл. 345 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.12.2020г.,
по НОХД № 2696/2020г. по описа на СНС, с което е оставено без уважение искането
на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
СП.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.