РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА адм. дело № 364 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.Т.Н., ЕГН: **********,***,
чрез адв.Б.М. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0453 – 000095 от 09.06.2020 г. на
Началник РУ към ОДМВР – Русе, РУ Сливо поле, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл. 171 т. 2А, б.“А“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС – товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ Р 2308 ВН, собственост на
„Хвала“ ООД гр.Русе, за срок от шест месеца.
В жалбата са наведени доводи за нищожност на ПАМ и на
заповедта, с която е наложена, като са изложени съображения за наличието на
всички основания за оспорване, посочени в чл. 146 АПК. Акцентира се на
обстоятелството, че притежаването на правото на собственост
върху превозното средство е на търговско
дружество, а не е на физическото лице,
на което е наложена мярката.
Претендира се съдът да обяви оспорената заповед за нищожна, евентуално – да
бъде отменена като незаконосъобразна, неправилна и необснована.
Ответникът в производството –
Началникът на РУ към Областна дирекция на МВР – Русе, РУ Сливо поле, чрез процесуален представител, счита обжалваната заповед за
правилна и законосъобразна и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира и
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен
списък на разноските (л. 45 от делото). Прави възражение за поисканите от
жалбоподателя пощенски разходи.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със ЗППАМ №20-0453
– 000095 от 09.06.2020 г. Началник РУ към ОДМВР – Русе, РУ Сливо поле е наложил на Н.Т.Н. принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС и два броя
регистрационни табели на МПС (л. 1 от преписката).
Фактическо основание за издаване на заповедта са констатациите по
Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Г/952175/05.06.2020 г. против Н.З.Ц., за който е установено, че на 05.06.2020 г., около 13.10 ч., в гр.Сливо поле, на ул.“Хр.Ботев“ срещу дом
№ 2, управлява т.а. "Ситроен Джъмпер “ с рег.№ Р 2308 ВН, собственост на "Хвала" ООД, след като е лишен от право да управлява МПС
по административен ред – иззето СУМПС на 02.06.2020 г. поради управление на МПС
след употреба на наркотични вещества (л.12 от преписката). Установените факти са квалифицирани като нарушение на чл. 177,
ал.1 т. 1 ЗДвП. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т.2а, б.“а“
ЗДвП.
В хода на административната преписка са събрани
доказателства за правото на собственост върху лекия авотомобил, управляван от
водача Н.З.Ц..
Съгласно приложеното заверено копие от свидетелство за регистрация част ІI, превозното средство е
собственост на "Хвала"
ООД (л. 11 от преписката). Видно е от направената служебна справка от
Търговския регистър, че управители на дружеството са К.Т.К., Л.Е.А. и Н.Т.Н. (л.7 от преписката). По отношение на водача Н.З.Ц.
се установява от справката за нарушител/водач, че със ЗППАМ № 20-1085-000591/01.06.2020 г. на
ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ временно му е отнето СУМПС №
********* до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на водача на
01.06.2020 г. (л.4-6 от преписката).
При съдебния контрол са събрани доказателства за сключен трудов договор № 016/01.04.2020 г. между "Хвала"
ООД, представлявано от Н.Т.Н. и Н.З.Ц., с който последният е назначен на
длъжност „куриер“ (л.12). Със
заповед на управителя на дружеството на Н.З.Ц.
е наредено да управлява служебен автомобил "Ситроен Джъмпер “ с рег.№ Р 2308 ВН във
връзка с изпълнение на служебните му задължения (.10). В последствие със
заповед от 01.06.2020 г. управителят е наредил да се преустанови управлението
на всички служебни автомобили от страна на Н.З.Ц. поради изземване на СУМПС
(л.11). Със съдържанието и на двете заповеди работникът е запознат, видно от
собственоръчното отбелязване. Със Заповед № 011/08.06.2020 г. на управителя на "Хвала"
ООД трудовия договор с Н.З.Ц. е прекратен
(л.13).
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г. на Директора
на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена
със Заповед № 336з-334/12.02.2020 г., с която той е оправомощил длъжностни
лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и
началниците на районни управления в Областната дирекция. Заповедта е издадена
на основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-48 от 2015 г. на
Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но
е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните
дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП.
Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът
на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г.,
изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед №
336з-334/12.02.2020 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР –
Русе (л. л. 37 - 39 от делото).
С оглед изложеното се налага извода, че процесната заповед е издадена в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт. Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването
й. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН серия Г
бл. № 952175/05.06.2020 г., който изрично е
посочен като основание за издаване на обжалваната заповед. В тази връзка
неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност и
неспазване на установената форма при налагане на ПАМ. Развитите съображения, че
фактически ПАМ била наложена три дни преди издаване на нарочна заповед за това
– чрез АУАН и в тази връзка не е налице
законова компетентност за налагането й от служител на РУ – Сливо поле, издал
АУАН, не кореспондират нито с установената фактическа обстановка, нито със
законовите разпоредби. ПАМ е наложена именно с оспорената заповед, а не с АУАН,
което се установява от събраните писмени доказателства. Отнемането с АУАН на 2
бр. регистрационни табели е извършено от актосъставителя в изпълнение на
неговите служебни задължения. Съгласно чл. 165, ал.
2, т. 2, вр. с т. 1 от ЗДвП, в
изпълнение на служебните си задължения определените от министъра служби за
контрол, имат право да изземват и задържат в допустимите от закона случаи
свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с
управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както
и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Разпоредбата на чл. 172 ал. 4 ЗДвП уточнява, че в случаите по чл. 171, т. 2, букви
"в", "к",
"л", "м" и т. 2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното
превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се
изземват и табелите с регистрационен номер. В случая напълно
законосъобразно, в допустим от закона случай, актосъставителят е отнел 2 бр.
регистрационни табели, след като е констатирал извършеното от Николай Златанов
нарушение и това отнемане по никакъв начин не може да бъде възприето като
фактическо налагане на ПАМ, като претендира жалбоподателя.
В производството по издаването на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
При преценката за съответствието на ЗППАМ с разпоредбите
на материалния закон, съдът констатира, че същата противоречи на
материалноправните норми. Съгласно чл. 171, т.2а от
Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
налагат принудителни административни мерки на собственик на пътно превозно средство,
който управлява моторно превозно средство в изрично посочени в нормата
хипотези, както и в случая, когато превозното средство е управлявано от трето
лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Констатираният с АУАН факт на управление на моторното
превозно средство от лице, което не притежава валидно свидетелство за
управление към времето на проверката – 13:10 часа на 05.06.2020 г., не е оборен. Нарушението,
послужило като основание за налагане на принудителната административна мярка е
категорично установено.
Издадената
заповед е опорочена с налагане на мярката спрямо лице, което не е посочено в
закона като нейн субект. Субект на
административната мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП може да бъде единствено
собственикът на превозното средство, независимо дали той е физическо или юридическо лице. В настоящия случай собственик на процесното МПС, с което е извършено
нарушението, е „Хвала“ ООД и именно спрямо него следва да бъде наложена ПАМ. Без значение е правната връзка на физическото лице Н.Т.Н. с дружеството – те
са отделни правни субекти със самостоятелно имущество, а предпоставката за
определяне на надлежния субект на ПАМ според нормата е принадлежността на
правото на собственост. Н.Т.Н. е управител на „Хвала“ ООД, но не и собственик на автомобила, поради
което спрямо него не може да бъде наложена ПАМ. От друга страна съдържанието на
подлежащата на изпълнение разпоредителна част на акта ясно и недвусмислено,
чрез индивидуализацията на субекта, изразява волята на органа да наложи ПАМ на
физическото, а не на юридическото, лице. При липсата на тъждество между
възможния субект и конкретния адресат на мярката заповедта противоречи на
материалния закон и само на това основание тя подлежи на отмяна. В горния смисъл е трайната съдебна практика – напр. Р
№5651/15.04.19 г. ВАС по адм.д.№6253/18 г. ІІ о.; Р №603/15.01.2019 г. ВАС по
адм.д.№8595/18 г.; Р №2073/13.02.2019 г. ВАС по адм.д.№10194/18 г.; Р №
2320/18.02.2019 г. на ВАС по адм.д.№10016/18 г.
Предвид изхода на спора и с оглед своевременно предявеното искане
за присъждане на разноски от жалбоподателя, с представени списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за техния размер, на осн. чл.143, ал.1 АПК, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 510.00 лева за направените съдебни и деловодни разноски. По
отношение на претендираните разноски за пощенски в размер на 2.50 лв. съдът
счита, че същите не следва да бъдат присъждани. По аргумент от 144 АПК, вр. с
78 от ГПК, разноските, направени в съдебно производство са заплатените от ищеца
такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв. С оглед на цитираната разпоредба на жалбоподателя не следва да се
присъждат направените от него пощенски
разходи, в размер на 2.50 лв., тъй като
същите не са част от съдебното производство, а са само избран от жалбоподателя
способ да депозира съдебните книжа до съда.
С оглед действащата към 01.01.2019 г. редакция на чл.172, ал.5,
изр.2 ЗДвП, настоящото решение е окончателно.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Т.Н., ЕГН: **********,*** Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0453 –
000095 от 09.06.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР – Русе, РУ Сливо поле, с която
на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2А, б.“А“ ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС – товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ Р 2308 ВН,
собственост на „Хвала“ ООД гр.Русе, за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Русе да заплати на Н.Т.Н., ЕГН: **********,***, деловодни в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: