Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. К., 03.11.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на четвърти
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от
съдия Атанасова гражданско дело № 372 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 127, ал. 2, във връзка с чл. 59 и чл. 143
ал. 2 от Семейният кодекс / СК /.
Образувано е по искова молба вх. № 2175 от 20.06.2016 година подадена от П.А.П.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Т. - САК
срещу Р. Д.Ф. С., ЛНЧ ********** ***.
В исковата си молба, ищецът сочи, че с Решение от 01.03.2013 г. постановено
по гр. д. № 13188 /
Същият
сочи още, че със Споразумение от 14.01.2014 г., влязло в законна сила на
19.02.2015 г. страните се споразумели и изменили режима на личните контакти на
бащата с децата, както и размерът на издръжка да се заплаща по 250.00 / двеста
и петдесет / лева за всяко едно от децата.
Ищецът
твърди, че въпреки това децата са стресирани от действията на тяхната майка,
която не полага адекватни грижи за нормалното съществуване на децата. Същият
твърди още, че за последните 10 / десет / месеца Р. Д.Ф. С. е сменила адреса на
децата около 5 / пет / пъти. Ищецът заявява, че на 01.08.2015 г. заедно с
родителите си е посетил ответницата и децата в гр. В.. Отначало пред блока
дошли само Р. Д.Ф. С. и синът му Й.П.С.П., като същата му съобщила, че дъщеря
му А. П.П. не е искала да слезе при него. Но по – късно
ответницата, след многобройни молби довела и дъщеря им
А., която изглеждала стресирана, но впоследствие той я прегърнал и детето се
успокоило и тръгнало към колата с него.
Същият
сочи още, че многократно е подавал сигнали до РП – С./ на 04.08.2015 г.,
27.08.2015 г. И др. / за това,
че Р. Д.Ф. С. не изпълнява постигнатото между страните споразумение относно
режима за лични контакти на бащата с децата.
Ищецът моли съдът да постанови
решение, с което да предостави на бащата
упражняването на родителските права върху малолетните А. П.П., ЕГН ********** и
Й.П.С.П., ЕГН **********, местоживеенето на същите да се определи при бащата,
да се определи на ответницата подходящ режим на лични контакти с децата, същата
да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на децата, като не е посочен
размера на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от завеждане на настоящия иск – 20.06.2016 г., до навършване на
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.
Направено е и искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата
в едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК отговаря на исковата молба,
като оспорва предявените искове, като твърди, че същите са недопустими и
неоснователни и излага подробни съображения.
Същата
сочи, че посоченият й адрес в исковата молба не е актуален и тъй като адресът й
е в гр. В., прави възражение за подсъдност.
С определение № 375 от 03.08.2016 г. / л. 156 – 157 /, съдът прекратява
производството по настоящото дело и изпраща същото по подсъдност на РС – гр. В..
С определение Б – 1027 от 09.12.2016 г., Окръжен съд – гр. С.отменява
определение № 375 / 03.08.2016 г., постановено по гр. д. № 372 / 2016 г. по
описа на РС – гр. К. и връща делото на съда по подсъдност за продължаване на
процесуалните действия.
В
хода на устните състезания ищецът, заедно с процесуалния си представител – адвокат
Т. от САК моли съдът да уважи предявените от него обективно съединени искове,
като основателни и доказани. Същият моли съдът да постанови решение съобразно
петитума на исковата молба, сочи още, че не претендира разноски. Подробни
съображения излага в представената писмена защита.
Ответницата,
заедно със своя защитник адв. А. *** моли съдът да отхвърли предявените от ищеца
искове и да предостави родителските
права по отношение на децата на нея, заедно с всички последици. Моли да й бъдат
присъдени направените по делото разноски. Подробни съображения ответницата
излага в депозираните лично от нея писмени бележки / написани на български език
/.
В
депозираните писмени бележки адв. А. *** моли съдът да отхвърли така предявения
иск, като излага подробни съображения.
Районен съд – гр. К., като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
Не
се спори между страните, а това е видно и от представеното по делото копие от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0287 / 25.03.2010
година, издаден от С.община, район „С.”, че А. П.П. е родена на *** година, с ЕГН **********,
като нейни родители са : баща - П.А.П.
и майка - Р. Д.Ф. С..
Не
се спори между страните, а това е видно и от представеното по делото копие от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0205 / 05.04.2012
година, издаден от С.община, район „С.”, че Й.П.С.П. е роден на *** година, с
ЕГН **********, като негови родители са
: баща - П.А.П. и майка - Р. Д.Ф. С..
От
приложеното като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански
брак е видно, че страните са сключили брак на 16.04.2009 г., който е прекратен
с решение от 01.03.2013 г. постановено по гр. д. № 13188 по описа за 2012 г. на
СРС.
На
19.02.2015 г. страните сключват споразумение / протокол / относно упражняването
на родителските права на родените от брака деца А. П.П., ЕГН ********** и Й.П.С.П.,
ЕГН **********, като същите се предоставят на майката Р. Д.Ф. С.. Определен е режимът на лични
контакти на бащата с децата, местоживеенето на същите и размерът на издръжката,
която бащата П.А.П., ЕГН ********** се задължава да заплаща, а именно по 250.00 /
двеста и петдесет / лева за всяко дете.
По
делото е постъпил социален доклад с изх. № ПР / Д – СО – СВ / 39 – 001 / 06.01.2017
година на дирекция „Социално подпомагане” – гр. С./ т. I, л. 268 – 274 /, в който
подробно е описано направеното от социалния работник проучване, след проведени
срещи и разговори с майката, бащата, с г – жа А.В.– управител на частна детска
градина „П.” – гр. С.и децата. Установено е, че родителските права над децата
са предоставени на майката, но от месец октомври 2015 г. основни грижи за тях
полага бащата, в къщата си в с. М., община Г.. Децата имат личен лекар в гр. С.и
посещават частната детска градина в гр. С..
Към
момента не са констатирани рискови фактори при отглеждането и възпитанието на
децата. Видимо децата се чувстват добре в присъствието на баща си. Посочено е още, че след проведен разговор със
социалния работник ищецът е споделил, че следва да се възстановят контактите на
децата с майка им. И двамата родители са съгласни да се продължи консултация
със специалист към ЦОП – С.относно работата с двете деца с психолог, във връзка
с гарантиране на нормалното психоемоционално състояние.
По
делото е постъпил социален доклад с изх. № ПР / Д – В / 55 – 001 / 17.01.2017
година на дирекция „Социално подпомагане” – гр. В. / т. I,
л. 275 – 278 /, в който също се посочва, че двете деца се отглеждат от баща си
на територията на гр. Г.. Сочи се, че в дома, в който живее Р. Д.Ф. С. и където
са живеели децата, същата е осигурила всичко необходимо за задоволяване на
потребностите им. Сочи си, че майката е устойчива на трудностите, произлизащи
от влошените й взаимоотношения с бившия й партньор, бори се за собствените си
права и правата на децата. Стреми се да поддържа пълноценни контакти с децата
си и да полага грижи за тях.
По
делото е постъпило становище изх. № ПР /
Д – СО - СВ /26 – 001 / 20.06.2017 г. изготвено от социален работник в ОЗД – С./
т. II,
л. 553 – 554 /, в което е посочено, че е
в интерес на децата да се спазва решението на съда за привременните мерки, тъй
като до момента, въпреки предприетите действия от страна на ОЗД – С., този
режим не се спазва изцяло. Рискът от отчуждение на децата от майка им не е
преодолян.
По
делото е постъпил социален доклад с изх. № ПР / Д – СО – СВ / 26 – 003 / 03.07.2017
година на дирекция „Социално подпомагане” – гр. С., в който се сочи, че от ДСП
– С.са издадени задължителни предписания на ищеца, а именно да не възпрепятства
и ограничава режимът на контакти на децата с майката по начина по който е
определил съда в определение за привременни мерки. Посочено е, че предписанието
се обжалва от П. ***.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че за последните 2
/ две / години ответницата Р. Д.Ф. С. сменя адреса на децата няколко пъти, без
основателна причина. Също така същата
сменя постоянно и работното си място. По делото бяха приети няколко трудови
договори от които се вижда, че г-жа С.работи в : гр.С., гр.В. и гр.В., по
делото липсват данни какви са нейните доходи, за да е в състояние да полага
грижи за децата си.
По
делото са представени многобройни съдебни решения, от делата, които страните
водят помежду си, жалби и сигнали и от двете страни, като всяка една обвинява
другата страна в неспазване на определения режим на виждане на децата / бащата
твърди, че майката не идва всеки път, когато следва да види децата, а майката
обвинява бащата, че го няма на посочения адрес в с. М., община Г. или че не й
дава да види децата /.
Пред настоящата съдебна инстанция са
разпитани свидетелите К.А.Я., А.П.П. / баща на ищеца /, И.И.П.и В.А.А./ съдът
констатира, че последната свидетелка е присъствала в съдебната зала на
проведеното на 13.02.2017 г. съдебно заседание – л. 324 от делото /.
От
разпита на свидетели, като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение
показанията на свидетеля А.П. / баща на ищеца /, предвид близките му роднински
отношения със страните, като взе предвид възможната негова заинтересованост в
полза или във вреда на една от тях и от
друга страна като се има предвид, че като близък роднина, той има лични възприятия
и непосредствени впечатления както от съвместния им живот, така и след това и
от този на децата преди и след раздялата на родителите им, и като се има
предвид, че свидетелят е имал собствени наблюдения от живота на всяка страна след
раздялата помежду им, безспорно се установи, че основно грижите за децата през
последните години полага бащата, като той му помага. Съдът кредитира и
показанията на свидетелката К.Я., тъй като същата има лични впечатления,
присъствала е на много срещи при предаването на децата. Същата сочи, че
отначало са контактували само с А., тъй като Й.е бил бебе. Съдът приема, че впечатленията
й са непосредствени, от установените факти и обстоятелства, същите са
непротиворечиви - както помежду си, така и с оглед на останалия доказателствен
материал по делото и обективни.
Свидетелите
дават подробна информация относно отношението на бащата към неговите деца,
сочат, че той полага грижи и заплаща всички разходи по отглеждането на децата.
Не се представиха доказателства по делото, че ответницата е заплащала дължимата
издръжка от постановяването на привременнте мерки до настоящият момент.
Така
дадените свидетелски показания настоящият съдебен състав ги кредитира като непротиворечащи,
обективни, взаимно допълващи се и подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът
изцяло не кредитира показанията на свидетелите на ответната страна, тъй като
свид. В.А.А.е присъствала на съдебно заседание в залата и въпреки че съдът не е
дал ход на делото са се обсъждали факти и обстоятелства, изнесени и от двете
страни. Също така същата няма преки впечатление, нейните показания са преразказ
на разговорите и с ответницата. А показанията на свид. И.П.са изцяло
противоречиви, въпреки че първоначално каза, че се е запознавала с ищеца, после
казва : „Показан ми е, за да дам
подаръците на децата”.
При
постановяване на решението си, съдът не взема предвид останалите представени по
делото документи, приети като доказателства като неотносими към спора.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното :
Относно упражняването на родителските права:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 127, ал.
2 от СК, във връзка чл. 143, ал. 2 от СК. Съобразно утвърденото в съдебната
практика разбиране искът по чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не са
съпрузи и не живеят заедно, не е само за това при кой от тях да живее
ненавършилото пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да упражнява
родителските права по отношение на детето – в този смисъл е решение № 669 / 17.02.1992
година на ВС и решение № 1218 / 27.12.1999 година по гр. дело № 1129 / 1999 година
на ВКС, II
г. о. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от
съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и
текущо упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато
родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, е идентично
както при развод, което в законовата разпоредби на чл. 127, ал. 2 от СК за
подобни случаи налага прилагането на посочените правила, а именно да бъде
определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще,
което пък е
необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения
на другия родител с детето, т. е. искането за подобен режим няма самостоятелен
характер, а винаги е акцесорно по отношение на главния въпрос за упражняването
на родителските права, както и неговото местоживеене. Настоящият случай е
именно такъв. От данните по делото се установява, че ищецът и ответницата са
родители на децата А. П.П., родена на *** година и Й.П.С.П., роден на ***
година. Страните са били в брак, който с решение на съда е прекратен и
родителските права над децата са дадени на майката, но с определение на настоящия
състав от 06.02.2017 г. са определени привременни мерки и родителските права
над децата са дадени на бащата.
Според
чл. 127, ал. 2 от СК, съдът предоставя упражняването на родителските права,
след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, съгласно
чл. 59 от СК. Под „интереси на децата” по смисъла на чл. 59 от СК следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание / т.
3 от ППВС № 1/1974 година /. Интересите на детето се обуславят не само от материалните
условия и от по - големите жилищни удобства, а в по голяма степен от моралните
качества на родителя, от по - голямата любов и внимание към детето, от личната
привързаност на самото дете към един от родителите, възпитателските качества на
родителите / ППВС № 1 / 1974 година, Решение № 2833 / 1986 година на ІІ г.о/.
За определяне понятието “интереси на децата” са от значение не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Законът
не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне мерките по
упражняване на родителските права, но безспорно такова е грижата на родителя
към детето. Под грижа за детето следва да се разбират личните усилия на
родителя във връзка с отглеждането и възпитателските похвати по изграждане
личността на детето / виж ППВС № 1 / 1974 година /. Видно от посочената
законовата разпоредба основен, а и на практика – единствен, обективен критерий
за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на
родителските права е интересът на децата. В конкретния случай, съдът след като
направи обективната преценка на установените по делото обстоятелства, в т.ч.
взе предвид и ниската възраст на децата, се обуславя извода, че упражняването
на родителските права следва да бъде предоставено на ищеца. Основание за този
извод на съда дава преди всичко обстоятелството, че децата се чувстват спокойно
и уверени в присъствието на баща си. Тук е мястото да се отбележи, че
самочувствието на бащата пред децата, като материално обезпечения родител е
само база за създаването на необходимите условия за тяхното развитие, но от
друга страна и което е по – важно, че той изпълнява родителските си задължения и
е грижовен спрямо децата. При наличието на така установените по делото факти,
настоящият съдебен състав намира, че за правилното физическо и духовно развитие
и социално формиране на децата, родителските права по отношение на тях следва
да се предоставят на бащата. В общуването на бащата с децата е налице доверие и
споделяне, то това само по себе си представлява основание мерките относно
упражняването на родителските права да се предоставят на него. От значение е
умението на родителя добре да направлява детето в живота, да му внушава
правилни постъпки. Това обаче, би могло да се постигне единствено чрез диалог
между родител и дете, какъвто в случая се установи да съществува между бащата и
децата. Безспорно е, че е в интерес на детето да се отглежда от този родител,
който има по - добър възпитателски подход към него. Възпитателският процес по -
лесно се осъществява при взаимна привързаност между родителя и детето. В тази
връзка следва да се отбележи, че не наличието на качества на личността на
отделния родител е определящо кой да упражнява родителските права, а
конкретното им проявление. Родителят, който действително разбира нуждите на
детето би трябвало да отчита всички комплексни фактори които имат отношение към
правилното му душевно развитие и душевно здраве. Всеки родител на когото е
предоставено упражняването на родителските права е длъжен да има коректно
отношение към другия родител, да не настройва и отчуждава детето от него. В
противен случай това сочи на недобри лични и възпитателски качества.
От значение е преди всичко самият факт на
грижите и възпитанието спрямо детето, реалното участие в отглеждането му. Тук е
мястото да отбележим, че решението на съда за предоставяне упражняването на
родителските права да се предостави на бащата не следва да се разглежда като
някаква санкция за лошо полагани материални грижи за детето от страна на майката.
Установената обаче липса на духовна връзка и диалог между нея и децата е
основание за това решение. Тук настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че ако в действителност страните желаят най - доброто за децата и
с цел избягване за в бъдеще отрицателно отражение върху психиката им, то следва
да преосмислят поведението си, да преодолеят негативните нагласи помежду си и
чрез общи усилия и взаимно разбирателство да мобилизират възможностите си за
справяне със ситуацията. Предвид съществуващия реален риск от психотравма у децата,
то дължимата насоченост на цялостното поведение и на двете страни следва да
бъде грижата им за тях, която в случая налага упражняването на родителските
права да се предостави на бащата.
Следва
да се отбележи, че съдът споделя доводите на ищеца, че има опасност
майката Р. Д.Ф. С. да премести децата да
живеят в Б., въпреки неговото изрично несъгласие вече пет години, още преди
фактическата им раздяла през месец юли 2012 г.
За това тя използва
всякакви методи, в това число фалшифициране на документи и други действия с
откровено криминален характер, за които ползва съдействие и съучастие на Б.институции.
Непосредствено след постановяване на привременните мерки по настоящото дело
стана ясно обстоятелството, че ищецът разбира за съставена от г-жа С.
декларация с невярно съдържание, която би ѝ позволила да напусне
територията на Република Б.без знанието и съгласието му. Следва да отбележим,
че от представените доказателства по делото е видно, че към настоящия момент ответницата
- Р. Д.Ф. С. е и член на Институт по Индустриална Математика в университет в Б..
Съдът не коментира представените с писмените бележки от майката Р. Д.Ф. С. писмени доказателства, тъй като
същите е следвало да се представят преди даване ход на устните състезания.
С
оглед уважаването на молбата относно мерките по упражняването на родителските
права, съдът следва да определи конкретното съдържание на мерките за лични
отношения между децата и майката / родителят който за в бъдеще няма да
упражнява родителските права /, тъй като той не изгубва своето родителско
качество и има право на поддържане на лични отношения с него. Поддържането на
лични отношения с децата е проява на запазените родителски права и задължения.
Правото на родителя за лични отношения с децата е същевременно и негово
задължение, като дори виновното му неизпълнение, дезинтересирането от децата
може да предизвика и санкционни - правни последици. Личните контакти позволяват
на родителя при когото децата не живеят да полага за него непосредствени грижи,
да участва във възпитанието му. Личните отношения осуетяват отчуждаването от
родителя и спомагат развитието на децата да се извършва при условия наподобяващи
нормалните. Майката ще има право да вижда и взема децата А. П.П., ЕГН ********** и Й.П.С.П., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 часа до 20.00 часа в съботния ден и
от 09.00 часа до 18.00 часа в неделя, като
срещите се провеждат с участието на социален работник, както и 20 / двадесет /
дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Съдът
следва в изпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК да определи при
кого ще живеят децата А. П.П., ЕГН
********** и Й.П.С.П., ЕГН **********,
като в случая безспорно в интерес на децата и единственият родител при който могат
да живеят, това е техният баща на адрес : с. М., община Г..
Относно издръжката на децата :
И
както посочихме по - горе положението е идентично както при развод между
родителите, нормалното изпълнение на задължението за грижа на детето от
родителя комуто не се предоставят за упражняване родителските права, т.е от
неполагащия непосредствено грижи за детето родител следва да се замести от
определен от съда паричен еквивалент. Размерът
на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на децата и
доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното
състояние и др. Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен
показател за размера й / чл. 142 от СК /
и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за които също
е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са
предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да определи
конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия издръжка и
съобразно нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно.
Според чл. 143, ал. 2 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя в граници, установени в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК, а именно минималния размер на ненавършилите пълнолетие деца е 1/4
част от минималната работна заплата за страната, в настоящия момент 115.00
лева. Смисълът на това изискване е свързан със стандарта на живот,
икономическите и социалните условия на живот в страната. Както се посочи по-горе
в тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали
работят или не. Родителите безусловно дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца. По делото не са налице доказателства за доходите на ответницата,
но съответно дължимата издръжка следва да бъде определена, като се отчитат и разнопосочните
обстоятелства, които определят размера на издръжката, а именно : възрастта на
децата, нуждите им от храна, облекло и други потребности, бързото нарастване
разходите по задоволяване техните потребности настоящият съдебен състав намира, че за
потребностите на децата е необходима месечна издръжка в размер на 115.00 / сто
и петнадесет / лева, които да се заплащат от майката, а разликата се поема от бащата
ведно с грижите по отглеждане и възпитанието им.
Ето
защо, настоящия съдебен състав намира, че ответницата следва да бъде осъдена да
заплаща месечна издръжка на децата в размер на 115.00 / сто и петнадесет / лева
за всяко едно от децата, считано от влизане в сила на решението до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Относно
разноските:
При
този изход на спора и с оглед направеното в съдебно заседание изявление от
процесуалният представител на ищеца, че не претендират разноски, съдът намира,
че не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното, Районен съд – гр. К., II - ри състав
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК
упражняването на родителските права по отношение на децата А. П.П., родена на ***
г., ЕГН ********** и Й.П.С.П., роден на *** г., ЕГН **********
на бащата П.А.П., ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА, че майката Р. Д.Ф. С., ЛНЧ ********** ще има право да
вижда и взема децата А. П.П., ЕГН ********** и Й.П.С.П.,
ЕГН ********** всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 09.00 часа до 20.00 часа в съботния ден и от
09.00 часа до 18.00 часа в неделя, като
срещите се провеждат с участието на социален работник, както и 20 /
двадесет / дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 127, ал. 2 от СК местоживеенето на децата А. П.П.,
ЕГН ********** и Й.П.С.П., ЕГН **********
да бъде при техния
баща П.А.П., ЕГН ********** на следния
адрес ***.
ОСЪЖДА
Р. Д.Ф. С.,***2 да заплаща на основание
чл. 143, ал. 2 от СК на А. П.П., ЕГН ********** и Й.П.С.П., ЕГН **********, чрез техния баща и законен
представител П.А.П., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 115.00 / сто и петнадесет / лева, за всяко едно от децата,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: