№ 354
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Лилия Н. Георгиева
Членове:Емил Дечев
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора В. Р. А.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100601688 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 16.12.2024 год. на СРС, НО, 121 състав по НОХД №
8422/2023 год. по описа на Софийския районен съд, подсъдимият по делото С.
В. Н. е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК и е бил оправдан на основание чл.304 от НПК.
С присъдата, Софийският районен съд е постановил унищожаването на
веществени доказателства – оптични носители, както и се е произнесъл по
направените по делото разноски - да останат по делото на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК.
Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест са
постъпили въззивна жалба и протест с допълнения към тях.
В подадения от СРП протест и допълнение към него, представителят на
СРП развива доводи, според които постановената присъда е неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се аргументи, според които първоинстанционният
Съд е кредитирал неправилно едни доказателства, а други е игнорирал, както
и че направените изводи не почиват на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че липсва анализ на противоречията в свидетелските показания,
както и че същите са тълкувани неправилно. Изложени са съображения
досежно доказаността на обвинението по несъмнен начин. В заключение,
представителят на СРП е поискал постановената присъда да бъде отменена и
1
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен Съд. Алтернативно се иска подсъдимият да бъде признат за виновен
по повдигнатото обвинение, като му бъде определено наказание по
справедливост.
С депозираната въззивна жалба от ЧО В. Б., присъдата се обжалва
изцяло, като се излагат доводи, че същата е необоснована, незаконосъобразна
и неправилна, тъй като в хода на първоинстанционното производство са били
събрани доказателства, които подкрепят обвинителната теза.
В допълнението към въззивната жалба са изложени подробни аргументи
касателно доказаността и обосноваността на предявеното от СРП обвинение,
като е обърнато изрично внимание на представените по делото медицински
документи, СППЕ, СТЕ и СМЕ и се сочи, че при извършения анализ на
доказателствата от първостепенния Съд неправилно са били игнорирани, тези
които са в полза на обвинението и са кредитирани други, за които се излагат
съображения, че са неистински. Освен изложените пороци в аналитичната
дейност на Съда, ЧО е посочил, че съдебният състав не е бил обективен и
безпристрастен, изразил е отношение по делото публично пред страната и не
се е произнесъл по този въпрос при направеното искане за отвод. В
заключение към въззивния Съд е отправена молба постановената присъда на
Софийски районен съд да бъде отменена, като вместо нея се постанови друга,
с която С. Н. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.
Поискано е и присъждане на всички разноски по делото. Алтернативно, в
допълнителното изложение се поддържа и искане за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане, в случай че се установят съществени
нарушения на процесуалните правила.
Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на протестиране и
обжалване по реда на гл. 21 от НПК.
С въззивната жалба и допълнението към нея, не са направени искания за
допускане на нови доказателства.
След насрочване на делото, въззивният Съд в открито съдебно заседание
е преценил, че за обезпечаване на правомощието на контролиращата
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, за
изясняването му от фактическа страна, не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие.
В хода на съдебната прения, прокурорът заявява, че не поддържа
протеста, но не го оттегля. По отношение на съставомерността на деянието,
изразява съгласието си с изводите на СРС. Счита, че от събраните
доказателства не е установено и в достатъчна степен извършено престъпление
по смисъла на чл. 144, ал.1 от НК от подс. Н., а единствено лека телесна
повреда по смисъла на закона, което му поведение обаче не е инкриминирано в
настоящото производство.
Повереникът на ЧО В. Б. – адв. П. счита, че присъдата е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. Моли, въз основа на аргументите
изложени във въззивната жалба и на тези от протеста на районния прокурор,
да се направи преоценка на всички събрани доказателства по делото, да се
2
отмени оправдателната присъда и да се постанови осъдителна присъда, с
която подс. С. Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Моли за присъждането в тежест
на подсъдимия и на разноските по делото. В случай, че се счете, че са налице
процесуални нарушения, моли присъдата да бъде отменена, а делото да бъде
върнато за ново разглеждане в СРС.
Защитникът на подс. С. Н. – адв. П. С. моли за потвърждаването на
първоинстанционната присъда, а депозираната жалба, допълнението към нея
и протестът да бъдат оставени без уважение. Моли да се приеме, че
аргументите на съда, касаещи обстоятелства, свързани с признаването на
подсъдимия за невиновен, са правилни и кореспондират със събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Според защитата съдът е анализирал
събраните доказателства, след това е съобразил доводите и възраженията на
страните; подробно е описал установената фактическа обстановка, след което
се е обосновал от правна страна защо приема подзащитния му за невиновен.
Също така изтъква, че съдебния състав е обосновал защо не кредитира
изготвената в хода на досъдебното производство СПЕ. Намира, че съдът е
подложил на детайлен анализ свидетелските показания на пострадалия, като
мотивирано и обосновано е посочил в коя част ги кредитира и защо, поради
което, според защитата, възраженията на пострадалия за липса на мотиви са
неоснователни. Моли да се обърне внимание, че инкриминираните изрази не
са били възприети от св. Н.С., който е безпристрастен и е присъствал на
случилото се, както и от другия свидетел - очевидец К.А.. В заключение моли
да се приеме, че посочените във въззивната жалба и протест оплаквания са
неоснователни и се иска да бъде потвърдена присъдата на СРС.
В правото си на лична защита, подс. Н. поддържа изложеното от
защитника му и не взема допълнително отношение, като единствено заявява,
че не е извършил това, в което го обвиняват.
В предоставената му последна дума, подс. Н. моли да бъде оневинен.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Депозираните жалба и протест са постъпили в законоустановения срок и
отговарят на изискванията на чл. 320 НПК, поради което са ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество, настоящият състав на Софийски градски съд ги
намира за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. В. Н. е роден на ********* в гр. София, със средно
3
образование, работещ и неосъждан. Същият живее на семейни начала със
свидетелката К.В.А., с която имат две общи малолетни деца.
Фирмата „Пуерта инвест“ ООД се занимавала с производство и монтаж
на входни врати. Собственици на дружеството били М. В. Б. и св. Т. Б. Д., като
Б. бил и управител.
ЧО В. В. Б., брат на М. В. Б. бил управител на „Данте дизайн“ ЕООД,
като дружеството имало идентична дейност с тази на „Пуера инвест“ ООД и
често било негов подизпълнител.
От реклами в интернет подс. С. Н. и св. К.А. харесали интериорни врати
от „Пуера инвест“ ООД и решили да монтират такива в жилището си,
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. „********* ет.7, ап. 446.
На 15.06.2021г. между подс. Н. /възложител/ и М. Б. /управител на
„Пуера инвест“ ООД, в качеството на изпълнител/ бил сключен договор за
продажбата на 4 бр. интериорни врати. Сумата по договора била в размер на
4 160лв. Една част от нея подс. Н. платил при сключването на договора, а
друга в неустановен по делото момент. За плащанията Б. не издал документ.
Срокът за изпълнение бил в рамките на 35 работни дни.
Изпълнението на договора са забавило над 11 месеца, а впоследствие
при монтажа им били допуснати пропуски, изразяващи се в сгрешени стъкла
на вратите, проблеми с несрещниците, уплътненията и др.
Междувременно, в интернет св. А. открила оплаквания и от други
недоволни клиенти на „Пуера инвест“ ООД и се свързала с част от тях. Един
от тези клиенти бил св. Д.Г.. Св. Г. дори помолил подс. Н., ако успее да се
свърже с Б. да го уведоми, тъй като последния не му вдигал телефона. Св. А.
дори предложила на подс. Н. да подадат жалба до КЗП, но той отказал.
След многократно търсене от страна на подс. Н., малко преди
Великденските празници през 2022г., Б. го уверил, че ще изпрати в дома му
монтажисти, които да отстранят проблемите по вече монтираните врати.
Тъй като адреса не бил обитаван от семейството на подсъдимия, на
21.04.2022г. той помолил св. А. да отиде в апартамента около 17:00ч. и да
посрещне монтажистите, които да извършат необходимите корекции. Св. А.
отишла до апартамента заедно с четиригодишното им дете.
Около 17:30ч. на адреса пристигнали ЧО В. В. Б. и св. Н.С.. Те били
посрещнати от св. А.. Св. С. установил, че трябва да се коригират первазите,
уплътненията и да се оправят други грешки допуснати при монтажа. Предвид
това, че последният не разполагал с подходящи инструменти, били монтирани
единствено дръжки на вратите. Свидетелите предприели действия по
прибиране на инструментите и решили да тръгват. В този момент се появил и
подсъдимият, който поискал да види какво са свършили монтажистите. Подс.
Н. бил уведомил св. Г., че братът на М. Б. и друг работник ще бъдат при него
и, ако иска може да дойде. Подс. Н. установил сгрешен монтаж на перваз и
поставено грешно уплътнение и поискал обяснение от св. С., който му
отговорил, че така го е монтирал Б.. Подс. Н. попитал Б. докога ще го мотаят,
а той му отговорил: „Ще го оправим, братле, спокойно.“ Подс. Н. нанесъл на
4
ЧО Б. удари по лицето и го блъснал в стената, като с тези свои действия му
причинил травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания по лицето и
шията, подкожен хематом теменно и контузия на гръдния кош.
Междувременно, на св. С. му станало лошо и излязъл на терасата, като
помолил св. А. за чаша вода. Малко след това при него дошъл и подс. Н.,
който му казал: „Н., моля те, нали знаеш, че первазът трябва да се оправи?“.
Св. А. донесла вода на св. С. и казала на подсъдимия, че Б. е избягал.
ЧО Б., тичайки надолу по стълбите, стъпил накриво и си навехнал
ставните връзки на левия глезен и излизайки от входа срещнал св. Г.. Б. носел
със себе си машина и се придвижвал на спокоен ход, като единствено
споделил на св. Г., че е стъпил накриво и си е навехнал крака. След това
разговорът им продължил по въпросите, които вълнували св. Г. по
довършването на работата по неговите врати. ЧО Б. му обещал, че брат му ще
му се обади и св. Г. си тръгнал без дори да се качва до апартамента на
подсъдимия.
ЧО Б. подал сигнал на тел. 112. В сигнала съобщил, че е монтажист и е
бил ударен няколко пъти от недоволен клиент. Заявил, че е успял да избяга, но
колегата му е останал в апартамента, защото клиентът не го пускал да си
тръгне и е задържал инструментите им. Казал също, че клиентът го е удрял по
краката.
През това време, подс. Н. и св. С. се уговорили, че первазът ще бъде
коригиран в най-скоро време и свидетелят си тръгнал. Инструментите
останали в апартамента на подсъдимия, тъй като работата по монтажа на
вратите трябвало да бъде окончателно приключена.
След като напуснал апартамента, св. С. получил обаждане от Б., който
му казал, че в момента е на Централна гара и го помолил да го вземе от там.
Св. С. го уведомил, че ще върне буса пред офиса на фирмата (в гр. София, бул.
*********), където по - късно предал ключовете на Б.. Последният единствено
споделил на свидетеля С., че си е навехнал крака.
След последното посещение на дома на Н., св. С. се виждал с двамата
братя, но никой не повдигнал темата за възникналия инцидент. След като бил
извикан на разпит в 02 РУ – СДВР, той взел решение да напусне на „Пуера
инвест“ ООД, което и сторил.
На 21.04.2022г., след 20:00ч., ЧО Б. посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
От направения му преглед били установени следните травматични
увреждания: подкожен хематом вляво от теменната кост, охлузвания по
лицето и шията, разтягане на ставните връзки на ляв глезен.
На 21.04.2022г., в 20:40ч. ЧО Б. подал сигнал при дежурен оперативен в
болницата, като в сигнала било отразено, че В. В. Б. е с контузия на гръден
кош, охлузвания по лицето и шията и същият е заявил, че около 19:40ч. в кв.
„Надежда“, при монтаж на врати в апартамент, му е бил нанесен побой от
собственикът на жилището.
На следващия ден - 22.04.2022г. ЧО Б. подал заявление до Началника на
02 РУ – СДВР с вх.№УРИ-000- 5877/26.04.2022г. В него, освен за нанесения
5
му побой, Б. е посочил, че е получил заплахи за живота си от подс. Н. и
последният е задържал машини на фирмата му.
На 26.04.2022г. ЧО Б. е подал жалба и до административния
ръководител на СРП.
След спор за компетентност, с постановление от 08.07.2022г., прокурор
от Апелативна прокуратура – София e определил като компетентна
прокуратура СРП. На 15.07.2022г. е било образувано ДП № 1282/2022г. по
описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 17636/2022г. по описа на СРП.
След около две седмици от инкриминираната дата, необходимите
корекции в апартамента на подс. Н. били направените от брата на ЧО - М. Б. и
св. К.К.. Тримата си говорили, като в разговорите им ЧО Б. изобщо не бил
споменат. При тръгването си от апартамента, М. Б. и подс. Н. си стиснали
ръцете, с което монтажните дейности приключили.
На 26.05.2022г. ЧО Б., придружен от съпругата си, посетил психиатър,
като споделил за свои оплаквания за интензивни страхови преживявания. За
прегледа му бил издаден Амбулаторен лист, от който е видно, че му е била
назначена терапия с ксанакс, тритико и хедонин.
В хода на досъдебното производство е била назначена КСППЕ, според
заключението на която възприетите от ЧО Б. закани за убийство са възбудили
в него реален и интензивен страх.
В заключението на СТЕ на записа на Национална система тел.112
дословно е отразена фонетичната информация от аудио файловете на
подаването на сигнала от ЧО Б. до тел.112.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото доказателства, а именно: от показанията на свидетелите: Н.В. С.
/изцяло/, вкл. прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК, В.
В. Б. /частично/, вкл. прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК, К.В.А.
/частично/, К.Й.К. /изцяло/, Д.Г. Г. /изцяло/, Т. Б. Д. /частично/; писмените:
Договор за продажба от 15.06.2021 г., лист за преглед на пациент от Спешен
кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Пирогов” от дата
21.04.2022 г., данни от образна диагностика на гръден кош и корем, болничен
лист от личен лекар с диагноза „навяхване и разтягане на ставни връзки”,
извлечение от Дневник за получавани и предавани сигнали и разпореждания в
ОДЦ Спешни центрове-Общ характер в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД;
заключението на вещото лице Л.Г. по изготвената СТЕ на записа от тел.112,
заключението на вещото лице д-р М.Г. по СМЕ по писмени данни.
Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на базата на доказателствата, събрани и проверени в
хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за
достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Изложената фактология не се различава от възприетата от първата
6
съдебна инстанция. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав е формирано въз основата на правилен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите
и съображенията му.
Първостепенният съд е изложил ясни и конкретни съображения кои
доказателства кредитира и кои не, като правилно е извел и действителното им
съдържание. Оценката на доказателствените източници е извършена с
нужната детайлност и не се наблюдават непълноти или превратни
интерпретации. В конкретния казус безспорно е установено, че на
инкриминираната дата и място е възникнал конфликт между ЧО Б. и подс. Н.
във връзка със забавено и неправилно монтиране на интериорни врати.
Показанията на св. С. са били кредитирани в цялост, като коректно е било
отчетено, че същите не са били променяни в хода на наказателното
производство, непротиворечиви са и самият С. е лице, което не е
заинтересовано от изхода на делото. Според неговите показания, подс. Н. е
пристигнал в апартамента в спокойно състояние – бил е любезен, поздравил е
и дори е помагал с монтажа и спокойно е констатирал нередност в една от
вратите. В определен момент, разговорът воден между ЧО Б. и подс. Н., във
връзка с цялостното довършване на поръчката, е ескалирал, като свидетелят
С. е възприел единствено как Н. е хванал Б. за гушата и му е ударил лек
шамар. Същият обаче е категоричен, че не е чул подсъдимият да изказва
някакви думи или заплахи спрямо ЧО. На свидетеля му е станало неприятно
от обстоятелството, че става свидетел на конфликт и поради тази причина,
сочи че е излязъл на терасата, от която нямал видимост към коридора, но
отново еднозначно разказва, че не е чул нито думи, нито крясъци от страна на
двамата участници в конфликта. Изложеното от св. С. се подкрепя и от
показанията на св. А., която също потвърждава наличието на конфликт между
ЧО Б. и подс. Н., както и, че Н. е хванал Б. за блузата и го е издърпал, но не го
е заплашвал или обиждал. Районният съд е подходил с необходимата
критичност към показанията на св. А., като е дал вяра на показанията й
единствено в частта относно възникването на конфликта и това, че подс. Н. не
е отправял заплахи към ЧО Б.. Останалата част от показанията й относно
липсата и на удари, съдът коректно е констатирал, че не следва да се
кредитират и са оборени от показанията на св. С., ЧО Б. и заключението на
СМЕ.
Показанията на свидетелите, които не са присъствали на конфликта и не
са очевидци, но въпреки това излагат данни относно последващо поведение
на ЧО Б. и на подс. Н., също са били анализирани задълбочено от
първостепенния съд. От разказа на св. Г. се черпи информация, че е срещнал
ЧО непосредствено след като е излязъл от входа на апартамента на
подсъдимия. Св. Г. е бил на посоченото място, тъй като е бил уведомен от
подсъдимия, че Б. ще довършва монтаж в неговия апартамент. Свидетелят
заявява, че Б. е говорил спокойно, не е изглеждал нито притеснен, нито
уплашен и по него е нямало видими външни наранявания. Единствено, което
ЧО Б. е споделил пред него е, че си е навехнал крака, защото е стъпил
накриво. В показанията на св. Г. липсват каквито и да било данни за отправена
7
заплаха от страна подс. Н. към ЧО Б.. Такива не са станали достояние и на
свидетелят К.. Последният, заедно с М. Б. (брат на ЧО), са извършили
необходимите финални корекции във връзка с монтажа на интериорните врата
в дома на подсъдимия и същият е споделил в показанията си, че подс. Н. се е
държал възпитано и са водили нормален разговор, а името на ЧО Б. изобщо не
е било споменавано.
По идентичен начин стои въпросът и с кредитацията на показанията на
свидетеля Д. (съдружник на М. Б.), които правилно са оценени като
достоверни от районния съд. Д. също е възприел оплаквания по телефона
преди Великденските празници на 2022 год. от страна на Б., че е бил набит от
Н., но освен за побоя, не са били споделени такива за отправени закани за
убийство.
От заключението на СТЕ на записа на обаждането на ЧО Б. до
Национална система тел.112 и подаването му на първоначалния сигнал е
видно, че самият Б. не е изложил твърдения за отправени спрямо него заплахи.
Такива твърдения не е изложил и пред дежурния оперативен в УМБАЛСМ
„Пирогов“. Едва в заявлението, подадено до Началника на 02 – РУ СДВР от
26.04.2022г., ЧО Б. е депозирал оплаквания, че е получил заплаха за живота и
здравето си. Инкриминираните твърдения са били конкретно посочени едва в
жалба до Административния ръководител на СРП, в която ЧО Б.
конкретизира, че подс. Н. му е казал, че: „Ще го осмърти“, „Жив няма да
излезе от там“, „Ей, сега ще те убия“. Настоящият съдебен състав е на
становище, че показанията на пострадалия следва да възпроизвеждат най-
последователно случилото се и да излагат еднопосочни твърдения относно
заплашителните действия или думи. В конкретния казус, както и
първоинстанционният съд е приел правилно, е налице надграждане на
показанията на частния обвинител и същите остават напълно изолирани и
неподкрепени от останалата доказателствена маса по дело. Инкриминираните
изрази не са били възприети от нито един свидетел по делото. Още повече, че
единствения присъствал на конфликта и безпристрастен свидетел – С. с
категоричност е заявил, че подобни изрази не са били отправяни от страна на
подс. Н. към ЧО Б..
В действителност по делото е налична КСППЕ на пострадалото лице, от
която е видно, че възприетите от него закани за убийство са възбудили в него
реален и интензивен страх, но осъдителната присъда не може да почива
единствено върху този способ за доказване. След като не се установява по
несъмнен начин извършването на деянието, заключението на тази експертиза
не може да допринесе за доказване на обвинението. По делото липсват
каквито и да било преки или множество косвени доказателства, от които да се
изгради несъмненият извод за виновността на подс. Н.. Напротив наличните
по делото доказателства са в състояние единствено да оборят с категоричност
обвинителната теза.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
възраженията инкорпорирани в протеста и допълнението към въззивната
жалба относно неправилен анализ на доказателствата по делото и игнориране
на едни за сметка на други от страна на Софийски районен съд, са
8
неоснователни. Въззивният съд не констатира твърдяното игнориране на
доказателства, а напротив в мотивите си районният съд е изложил
съдържателни съображения и е направил прецизен доказателствен анализ,
като е аргументирано е отговорил на изложените от защитата становища,
които се припокриват с възраженията във въззивната жалба.
Предвид изложеното, съдът намира, че подс. С. Н. не е осъществил
обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.
144, ал.3 вр. ал.1 от НК. От обективна страна осъществяването на състава на
инкриминираното деяние изисква действие, изразяващо се в обективиране на
намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу
него, като в конкретния случай става въпрос за закана за убийство. От
събраните доказателства не се установява по категоричен начин
изпълнителното деяние, в това число изобщо не са доказани, изведените от
страна на обвинението, изрази: „Ще те умъртвя, няма да излезеш жив от тук!“
и „Ей сега ще те убия!“ да са изричани на инкриминираната дата и място от
страна на подс. Н. към ЧО Б.. Предвид горното, настоящата инстанция намира
за безпредметно да обсъжда наличието на субективната страна на
инкриминираното деяние.
По делото са налични доказателства за нанесени телесни увреждания от
страна на подс. Н. на ЧО Б., но доколкото на подс. Н. липсват повдигнати
обвинения в тази насока, настоящата инстанция не разполага с правомощия да
се произнася по тези факти.
С оглед императивната уредба на процесуалния закон и константната
съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда, в
случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице за конкретно
престъпление не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства са абсолютно
недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършването на
посоченото по-горе престъпление.
След извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал.1,т.6, вр, чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд, IV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 16.12.2024г., постановена по НОХД №
8422/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 121 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10