Р Е Ш Е Н И Е
№ 289/11.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети април, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 949 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от Административно-процесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалбата на А.И.С., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. А.,***, против Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки (ЗППАМ) № 22-0367-000123/22.07.2022 г. на Началник група към ОД на МВР
гр. Пазарджик, РУ – Велинград, с която е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС
на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Отнето е и СУМПС.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при липса на основание и съществено
нарушение на материалноправните и административнопроизводствените правила. Жалбоподателят
поддържа, че отразените в обстоятелствената част на заповедта факти и обстоятелства
са неверни. Твърди, че в нито един момент не е приканван да бъде тестван с техническо
средство, нито пък му е представян талон за медицинско изследване. Не е бил откарван
до медицинско заведение. Възразява, че след като е бил задържан с мярка 24-часово
задържане, няма как да му е издаван талон за кръвна проба, с който да отиде до посоченото
медицинско заведение. Заявява, че не му е връчен акт за установяване на административно
нарушение и талон за медицинско изследване. Моли се да бъде отменена. Представя
доказателства в подкрепа на твърденията си.
В съдебно заседание жалбоподателят
– А.И.С., редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. А. с пълномощно по делото, който по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед
като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски,
съгласно списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Началник група
към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ – Велинград, редовно уведомен, не се явява и не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 1920 от 06.03.2023
г., в което процесуалният представител юриск. П. моли съда да остави без
уважение подадената жалба като неоснователна. Счита обжалваната заповед за
правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в установената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване
на материалния закон. Претендира направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ответната страна.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на административното производство
е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-0367-000123 от 22.07.2022 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ
– Велинград, с която на А.И.С., с ЕГН **********, е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б.“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя
на 26.08.2022 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към
обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на
жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
С оспорваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0367-000123/22.07.2022 г. на Началник
група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ – Велинград, на жалбоподателя е наложена Принудителна
административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“,
на основание чл. 171, т. 1, б. „б.“ от ЗДвП. Заповедта е мотивирана с обстоятелството,
че на 21.07.2022 г., около 11:02 часа, в гр. Велинград, по ул. „Никола Вапцаров“,
до хотел „Св. Спас“, в посока парк „Клептуза“, А.И.С. управлява л. а. „Рено Меган
Сценик“, с рег. № ***, собственост на С. А. П., като отказва тест за наркотични
вещества или техните аналози с Дрегер Drug Test 5000 ARME-0072 и отказва Талон за
изследване № 125816, за което му е съставен АУАН GA586885/21.07.2022 г. Същият е
приложен по делото и от него се установява, че в заповедта е възпроизведена фактическата
обстановка, описана в АУАН.
Във връзка със случая е било образувано
досъдебно производство вх. № 4012/2022 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Велинград
и ЗМ 373/2022 г. по описа на РУ – Велинград за престъпление по чл. 354А от НК, като
същото, с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
28.09.2022 г., е било прекратено, с оглед на малката стойност и малкото количество
на наркотично вещество.
Към делото са приобщени писмените
доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната
заповед, в т. ч. АУАН серия GA586885/21.07.2022 г. и материалите по ДП № 367 ЗМ
373/2022 г. по описа на РУ – Велинград, преписка с вх. № 4012/2022 г. по описа на
ТО – Велинград към РП – Пазарджик.
В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателя като свидетел е разпитан полицейски служител М.И.П. – младши
автоконтрольор при ОД на МВР гр. Пазарджик,
РУ – Велинград – актосъставител на АУАН серия GA586885/21.07.2022 г. Разпитаният
свидетел потвърждава обективираните в АУАН и издадената въз основа на същия Заповед
за прилагане на ПАМ констатации. Посочва, че са извършили проверка за алкохол, която
е била отрицателна. Уведомил е водача, че ще бъде извършена проверка за наркотични
вещества, във връзка със специализирана операция, която следва да се извърши по
време на дежурство. Жалбоподателят категорично е отказал, за което е бил съставен
и акта. Споделя, че докато изготвя документа е пристигнал екип на Криминална полиция,
тъй като когато органите установят някакво нарушение при проверка на автомобила,
те уведомяват дежурната част в районното управление. Казва, че е уведомил водача,
че ако се притеснява от проверката с техническото средство и не е съгласен с показанието,
ще му бъде издаден и талон за кръвно изследване. Такъв е бил изготвен, но жалбоподателят
е отказал въобще получаването му. Споделя пред съда, че той е съставил акта за нарушението,
като същият е бил връчен и подписан от нарушителя, а Талонът за медицинско изследване
е бил отказан.
В открито съдебно заседание е бил
разпитан и Р. Д. Ф., който споделя, че преди два-три месеца му се е обадил жалбоподателят
и му е казал, че е във Велинград, тъй като предния ден е бил задържан от полицията.
Разказал му, че е бил спрян от полицията на влизане във Велинград, като му били
извършили проверка за книжка, застраховки и тест за алкохол, който бил отрицателен,
но не му е споделял да му е бил правен тест за наркотици. Споделил му, че е имало
Криминална полиция, които са открили кутия с цигари на предното табло на автомобила.
Обяснил му, че полицаите не са искали да направят тест за наркотици и такива документи
не е получавал, както и че не е подписвал никъде, тъй като от проверката е бил закаран
направо в ареста.
По настоящото дело е допусната и приета
съдебно-почеркова експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена и като
неоспорена от страните кредитира изцяло. В отговор на зададените въпроси вещото
лице е посочило, че процентно не може да се определи вероятността,
но е повече от 50%, за да се приеме, че вероятно подписите не са положени от
жалбоподателя. Изследваните подписи са с ниска степен на структурна сложност, т.е.
те са елементарни подписи, лесно възпроизведими и поради тази причина не може експертът
да провери повече признаци в едната или в другата посока. В експертизата се казва,
че има по три-четири признаци съвпадащи частни по принцип и около три признака,
различаващи се частни признаци, като на практика, частните признаци, идентифицират
почерка на лицето. Тоест нито едни от тях не са в достатъчно количество, за да
се направи категорично заключение, защото има и съвпадащи общи и различаващи се
общи признаци, т.е. има две съвкупности от признаци, но нито едната от тях не е
достатъчна за категорично заключение. Вещото лице е посочило, че е дал тежест на
съвкупността от отрицателните, понеже те са с по-висока идентификационна диагностична
стойност, защото имаме два подписа, които са обекти и при тях се проявяват признаци
устойчиво, които ги няма в десетина подписа, които са като сравнителен материал.
Експертизата е категорична, че двата изследвани подписа,
които са обекти – в АУАН в подпис за „нарушител“ и подпис за „получил препис“, са
положени от едно и също лице и не може да има никакво съмнение, но не съответстват
на сравнителните подписи.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, но при допуснати нарушения на материалния закон, поради което същата
е незаконосъобразна.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началник
група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ – Велинград, упълномощен със Заповед №
312з-1237 от 14.04.2022 г. на Директор ОДМВР Пазарджик, е компетентен да налага
ПАМ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се налагат за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
ЗДвП, поради което тези мерки са от вида на преустановяващите. Ето защо фактическа
предпоставка за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б”
от ЗДвП е да има извършено от водача на МПС нарушение по ЗДвП, като противоправното
деяние следва да е установено с редовно съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл
АУАН се явява част от административната преписка по издаване на процесната заповед
за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по чл. 59, т. 4 от АПК.
При това положение важна предпоставка за законосъобразността на процесния акт е
валидността и редовността на съставения АУАН за извършеното административно нарушение.
В разглеждания
случай не се установи по делото нарушителят да е положил подпис в съставения от
мл. автоконтрольор М.П. Акт за установяване на административно нарушение Серия
GA № 586885 от 21.07.2022 г. В съответните полета на същия, предвидени за полагане на подпис от нарушителя,
удостоверяващ че се е запознал със съдържанието на акта и за получаване на препис
от същия, има поставени подписи, чието авторство не е възможно да се установи.
Тези обстоятелства се установяват
от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, а именно, че двата изследвани подписа, които са
обекти – в АУАН в подпис за „нарушител“ и подпис за „получил препис“, са положени
от едно и също лице, но не съответстват на сравнителните подписи, предоставени
от жалбоподателя. Вещото лице е посочило, че процентно не може да се определи вероятността,
но е повече от 50%, за да се приеме, че вероятно подписите не са положени от жалбоподателя.
В тази връзка, заключението е логично,
обективно и компетентно изготвено, в съответствие с представените по делото доказателства
и като неоспорено от ответната страна, съдът го кредитира изцяло.
При това
положение актът се явява нередовен, съставен в нарушение на императива на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН, и направените с него фактически установявания не могат да се
ползват с презюмираната в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила. С оглед на
това съдът намира, че липсата на валидна предпоставка за налагане на процесната
ПАМ, обосновава нейната незаконосъобразност.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед за
неправилна и незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.
При този
изход на делото, на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 610 лева, от които 10 лева – държавна такса, 200 лева –
депозит за вещо лице и 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0367-000123/22.07.2022 г.
на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ – Велинград.
ОСЪЖДА Началник група
към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ – Велинград, да заплати от бюджета на ОД на МВР
гр. Пазарджик на А.И.С., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 610 (шестстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (п)