№ 10198
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110120893 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД по предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
осъдят ответниците да заплатят на ищеца следните суми: 1859,79 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателно изплащане на сумите, 311,95 лева – мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2018 г. до
18.11.2020 г., 15,05 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите и 2,52 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2017 г. до
18.11.2020 г. в условията на разделна отговорност при следните квоти: ЦВ. ОЛ. П. , с ЕГН:
********** – ½ или сумата от 929,89 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на сумите, 155,97 лева – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата
за потребена топлинна енергия от 15.09.2018 г. до
18.11.2020 г., 7,52 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите и 1,26 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2017 г. до
18.11.2020 г.; В. ОЛ. П., с ЕГН: **********. – ½ или сумата от 929,89 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
1
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателно изплащане на сумите, 155,97 лева – мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2018 г. до
18.11.2020 г., 7,52 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите и 1,26 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2017 г. до
18.11.2020 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното имприемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок от публикуването им на страницата на продавача.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за част от
претендираните суми – главница и лихви за периода до м.12.2017 г. Оспорват да са
собственици или ползватели на имота. Излагат, че съгласно ЗЕ наемателите не са сред
лицата, които могат да бъдат клиент на ТЕ. Развиват се съображения в насока, че
наемателите следва да заплащат на собственика на имота стойността на ТЕ, ако ползват
такава. Сочат, че липсват доказателства, от които да е видно, че те или техният наследодател
са титуляри на партида с аб. № ... Излагат, че договорът за наем с наследодателя им А.М. е
сключен 2013 г. и в него няма задължение за прехвърляне на партидата, както и че не е
откривана нова партида след 2013 г. Сочи се и още, че по делото не са представени фактури,
нито отчетни формуляри към изравнителни сметки за отоплителните сезони, в това число и
отчети за показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно
обоснован технологичен разход на ТЕ, който се приспада от измереното показание на
топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие. Оспорва се и претенцията за
мораторна лихва, като в тази връзка се излага, че е необходима покана за поставяне на
наследниците в забава. Считат, че ал.1 и ал.2 на чл. 33 от ОУ на ищцовото дружество са
неравноправни, поради което и нищожни.Молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са искове осъждане на ответниците за заплащане на дължимата цена по
2
договор за продажба на топлинна енергия. С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените
от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти
в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди
ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
3
В конкретния случай правото на ползване върху процесния имот – апартамент № ....,
е предоставено от собственика - А..Д.И. в страната на наследодателя на ответниците –
А.Ц.М., по силата на приложен по делото договор за отдаване под наем на имот от
29.11.2013г. Съгласно раздел 2, чл.5 от договора за наем срокът му е определен – за периода
от 07.12.2013г. до 06.12.2016г., а съгласно чл.23, ал.1 от текста на същия, договорът се
прекратява с изтичане на срока му, дори и ако продължи ползването на имота след тази
дата. По делото е прието като писмено доказателство допълнително споразумение от
09.11.2016г., според което чл.23, ал.1 от текста на договора се променя както следва –
договорът се прекратява: ал.1. по взаимно съгласие на страните; ал.2 с тримесечно
предизвестие от всяка страна; ал.3 едностранно от наемодателя в хипотезата на т.7, т.8, и
т.16,ал.2 и ал.4 . автоматично в случай на форсмажорни обстоятелства. Няма данни
договорът да е бил прекратен до 30.12.2019г.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх.№ 83-339 от 01.02.2021г.,
Оба П., е видно че А.Ц.М. е починала на 04.12.2019г. и оставила за свои законни
наследници ЦВ. ОЛ. П. и В. ОЛ. П..
От писмените доказателства, приети по делото, включително и от писмо от
15.01.2020г. , изпратено от собственика на имота до ФИРМА ЕАД е видно, че на името на
А.Ц.М. до 30.12.2019г. е имало открита партида при ищеца за процесния топлоснабден имот
с аб.№ ... С оглед на тези обстоятелства и указанията на ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, следва че именно ответниците имат задължението за топлинна
енергия за битови нужди, поради това че са преки и законни наследници на клиент на
топлопреносното дружество, който е починал преди да заплати задължението си и дължат
цената му на топлопреносното предприятие.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период. За абоната е начислявана сума за ТЕ за отопление на
имота с 2 бр. радиатори, 2 бр. термостатни вентили и 1 бр. щранг –лира . В имотът има
монтирани 2 бр. водомери за отчитане на БГВ, които са изправни и годни за измерване
технически средства според вещото лице. За периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.
потреблението на топлата вода е на база реален отчет тези 2 броя узаконени водомери за
топла вода. Така, вещото лице сочи, че общата сума се формира от сумата дължима за БГВ,
4
основана на показанията на 2 бр. технически изправни и сертифицирани водомери за топла
вода, показания в куб.м. с изравняване в края на всеки отоплителен сезон. С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност от 2095,92 лева. Ето защо искът за ТЕ се явява основателен до
предявения от ищеца размер, а именно – 1895,79 лева, доколкото следва да се спази
принципът на диспозитивното начало.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесет дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. В конкретния случай ищецът не е представил никакви
доказателства, от които да е видно кога са били публикувани на интернет страницата му
процесните задължения, поради което ответникът не е бил поставян в забава и акцесорните
искове за лихви се явяват неоснователни.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответниците, с отговора на исковата молба упражняват правото си по чл. 120 от ЗЗД
като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
5
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК.
По горните мотиви, вземането на ищеца за цена на доставената на ответниците
топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 27.11.2017г. и обхваща
дължимата цена за потребена енергия за месеците 28.11.2017г. - 30.04.2019г. от процесния
период, която възлиза на сумата от 1523,65 лева (съгласно изчисленията на СТЕ).
Вземанията за останалата част от периода, претендиран с исковата молба – от 01.05.2017г.
до 27.11.2017г. са погасени по давност и при релевирано възражение следва, че предявеният
иск в тази част и за сумата над 1523,65 лева до пълния му предявен размер от 1895,79 лева
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Вземането за дялово разпределение е непогасено по давност за предявения с
исковата молба период.
Ищецът претендира установяване на посочените задължения спрямо отвтениците при
разделна отговорност, ето защо всеки един от тях дължи на ищеца сума за ТЕ в размер на ½
от 1523,65 лева, а за дялово разпределение ½ от 15,05 лева.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 701,83 лева за
исковото производство съразмерно уважената част от исковете (25 лв. - д. такса, 600 лв. –
депозит за вещи лица по СТЕ и ССчЕ, 300 лв – депозит за особен представител и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение) .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ ЦВ. ОЛ. П., с ЕГН:
********** – да заплати на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... сумата от 761,83 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 28.11.2017 г. –
30.04.2019 г., и сумата от 7,52 лева – за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2020г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена
ТЕ за сумата над 761,83 лева до пълния предявен размер от 929,89 лева и за периода от
01.05.2017г. до 27.11.2017г. като погасен по давност, както и исковете за лихви в размер на
155,97 лева – за периода от 15.09.2018г. до 18.11.2020г и за сумата от 2,52 лева лихва за
6
периода от 30.04.2017г. до 18.11.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ В. ОЛ. П. , с ЕГН:
********** – да заплати на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... сумата от 761,83 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 28.11.2017 г. –
30.04.2019 г., и сумата от 7,52 лева – за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2020г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена
ТЕ за сумата над 761,83 лева до пълния предявен размер от 929,89 лева и за периода от
01.05.2017г. до 27.11.2017г. като погасен по давност, както и исковете за лихви в размер на
155,97 лева – за периода от 15.09.2018г. до 18.11.2020г и за сумата от 2,52 лева лихва за
периода от 30.04.2017г. до 18.11.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЦВ. ОЛ. П., с ЕГН: ********** и В. ОЛ. П. , с ЕГН: ********** да
заплатят на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в
исковото производство в размер на общо на 701,83 лева.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА ” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7