РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. С. , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20203420200859 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Д. Й. Г. от с.Д., обл.Д. ул.”П.” № 4, ЕГН ********** обжалва НП
№ 20-1099-001731/ 28.10.2020г., издаден от началник група, сектор ПП при ОД МВР- С., с
което и е било наложено административно наказание- глоба в размер на 700 / седемстотин /
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три / месеца за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ответникът – ОД на МВР - гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не
изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
писмено становище по делото.
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова и разпита в
качеството на свидетели актосъставителя С. Т. К. и свидетелят по акта Д. Г. Д., които дадоха
своите показания добросъвестно и съда ги приобщи към доказателствата по делото.
Жалбоподателят Г., редовно призована, не се явява, вместо нея- проц.представител
адв.С.К. С. при АК-Д., упълномощен и приет от съда. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното НП като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
1
на страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срока за обжалване от процесуално
легитимно лице- жалбоподателят Д. Й. Г. на 04.12.2020г., тъй като НП и е било връчено на
30.11.2020г. Разгледана по същество жалбата е и основателна.
Обжалваното НП е било издадено за това, че на 14.04.2020г. в 15,50ч. в с.С. на
ул.“Д.“ до ЗК „С. 95“, в посока гр.С., като водач на МПС- лек автомобил „Мерцедес Е 280
ЦДИ“ с рег. № ТХ****ХР го е управлявала със скорост 106 км/ч. След приспаднат толеранс
от 3%- наказуемата скорост е от 103 км/ч при максимално допустима за населеното място 50
км/ч. Скоростта е била измерена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 11743bd с
дата и час и заснет клип № 14380.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по
автомагистрала - 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието
и издаване на НП - Водач, който превиши разрешената скорост в населено място се наказва
за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
От събрания доказателствен материал, в частност от представената по преписката
снимка № 117438D/0065605 действително се установява превишаване на определената в
чл.21, ал.1 от ЗДвП стойност за скорост в населеното място, извършено от жалбоподателя с
посоченото в НП моторно превозно средство, представляващо административно нарушение
на горепосочената норма от ЗДвП.
Въпреки това съдът намира, че в разглеждания случай са налице основания за отмяна
на атакуваното НП като незаконосъобразно, поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила.
С ТР № 1/2014 г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да
се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
2
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно
средство за видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на
деянието и след законодателните изменения от 2018 г. следва да са налице следните
условия:
използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е преминало през последваща метрологична проверка;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система;
техническото средство да е разположено и използвано съгласно изискванията на
производителя и нормативните предписания - чл. 6 от Наредбата.
С оглед духа на ТР № 1/2014 г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на ЕФ,
респективно на НП.
В конкретния случай Протокол по чл. 10 от Наредбата не е бил съставен, въпреки
задължението за това / съда няма данни такъв да е бил съставен, въпреки задължението на
АНО да комплектова в цялост преписката и да я изпрати на въззивния съд /. В тази връзка
следва да се отбележи обстоятелството, че АТСС е неподвижно прикрепено към земята
посредством статив / тринога / не го превръща в стационарно и не отменя задължението за
надлежно попълване на Протокол по чл. 10 от Наредбата. Това е така, доколкото съгласно
легалната дефиниция на т. 65, § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Автоматизирани
технически средства и системи" (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган (б. А); мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес (б. Б). Стационарни са само АТСС,
които са неподвижно прикрепени към земята и само за тях законът прави изключение да не
се съставя Протокол за употреба на АТСС.
Установеното от съда неизпълнение на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
3
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата /в редакцията й към датата на нарушението/, касаещи използването
на мобилно АТСС, какъвто е настоящия случай се явява и съществено процесуално
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от горепосочената Наредба за всяко
използване на мобилно АТСС се попълва протокол съгласно приложението на Наредбата,
като в ал.3 на чл.10 е установено задължение за попълване на протокол за всяко място за
контрол, съпроводен със снимка на разположението на уреда, при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС. Нарушението в настоящия казус е установено с
АТСС тип ARH CAM S1, което предвид легалното определение за АТСС и техните видове,
посочено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва
същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се
приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС.
В този смисъл съставянето на протокол по чл.10, ал.1 от горепосочената Наредба е
задължително. Посоченият протокол представлява официален свидетелстващ документ,
който се съставя по смисъла на чл. 10 от Наредба № 8121з- 532 и съдържа строго
определени реквизити. Тяхното точно и пълно попълване е гаранция за законосъобразност и
прозрачност на процедурата по измерване скоростта на придвижване на водачите на МПС.
Към материалите по делото обаче не е наличен такъв протокол. Подобни пропуски
опорочават процедурата по контрол върху скоростта на придвижване на водачите на МПС, а
оттам рефлектират и върху законосъобразността на издадените актове.
Наред с горното по делото липсват данни и доказателства за изготвена снимка по
чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за разположението на уреда, което е
допълнително основание за отмяна на атакуваното НП. Такава снимка в случая не е
представена, а същата следва да е неразделна част от протокола, при положение, че в
конкретната хипотеза се касае за работа с временно разположено на участък от пътя
автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка
има за предназначение да даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС,
за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола. Предвид на това
съдът намира, че при установяване на нарушението не са спазени действащите изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., свързани с попълване на протокол съгласно
приложението към Наредбата, както и относно установяване на мястото, на което е бил
разположен уредът за измерване на скоростта, поради което обжалваното НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено на още едно основание.
Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на АТСС
представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС съобразно
4
нормативните и техническите изисквания. Липсата на такова удостоверяване компрометира
законността на вмешателството в личната сфера на заснетото лице и обуславя отмяната на
санкционен акт, базиран на това заснемане.
С оглед задължението за въззиваемата страна по чл.189, ал.8 от ЗДвП да предостави
административнонаказателната преписка в пълнота и в тази връзка – бездействието на АНО
да представи доказателства, позволяващи на съда да прецени спазване изискванията чл.10,
ал.1 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, то с оглед
разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме, че същите изисквания
не са спазени, което налага извод за съществени нарушения на процедурата по установяване
на нарушението, мотивиращи отмяна на обжалваното НП за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство като незаконосъобразно.
По изложените съображения, предвид допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила и липсата на доказателства за спазване на горепосочените
императивните правила на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. обжалваното НП следва да
бъде отменено. При този изход на делото е безпредметно да бъдат обсъждани останалите
възражения на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-1099-001731/ 28.10.2020г. на
Началника на група, сектор ПП при ОД МВР- С., издадено въз основа на АУАН № Д588679/
08.05.2020г. с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Д. Й. Г. от с.Д., обл.Д.,
ул.”Първа” № 4, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в
размер на 700 / седемстотин / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три
/ месеца за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5