Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 21.10.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На тридесети
септември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 1105 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото
дружество юриск. Г. С.-К. твърди, че на *** г. Б.Б. подал до „П.К.Б." ЕООД
попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит П. К.Стандарт
със зададени параметри. Последният е получил разяснения, които са му дали
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите и на финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е запознат
и с Общите условия на „П.К.Б." ЕООД, видно от Декларации, неразделна част
от приложеното към настоящия иск Искане за отпускане на потребителски кредит.
Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.
Заявява, че Б.Б. декларирал възможност и
желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и предоставил на
кредитната институция данни за финансовото си състояние, като също така бил
уведомен, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване
на Договора за потребителски кредит, което също било декларирано и подписано от
последния.
След като „П.К.Б." ЕООД одобрил
отпускането на заем, на ***г. с ответника бил сключен Договор за потребителски К.№
***. Клиентът Б.Б. получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет от
допълнителни услуги, за получаването на който
подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Отново е получил и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски К.с Допълнителна преддоговорна информация, на който е положил
имената и подписа си.
Б.Б. поел задължения (чл. 8 от Общите
условия) по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от допълнителни
услуги към него, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 24 месеца с
месечна вноска по погасителен план в размер на 98.31 лева и падежна дата всяко
20-то число на месеца.
Договорът за кредит и Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани при Общи условия
(ОУ), които са неразделна част от договора и Споразумението за предоставяне на
Пакет от допълнителни услуги, предадени били на клиента при подписването им и
той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А" от Декларации/, за което и
ги е подписал.
Договор № *** бил сключен при следните
параметри:
Общо задължение по кредита и по Пакета от
допълнителни услуги към него - 2359.44 лева, включващо: Сума на кредита: 950.00
лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 58.73
лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20-то
число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.89; Годишен лихвен
процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита:
1409.52 лв.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от
допълнителни услуги били както следва:
Възнаграждение за закупен Пакет от
допълнителни услуги: 949.92 лева; Размер на вноската по закупен Пакет от
допълнителни услуги: 39.58 лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по
договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги било:
Общо задължение по договора: 2359.44 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора:
98.31 лева;
Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Пълномощникът на ищцовото дружество заявява,
че страните се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което
възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се
разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план. По същия начин било уговорено и заплащането на възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги, което възниквало за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита - то е разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от
погасителните вноски и в рамките в погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК).
Твърди, че „П.К.Б." ЕООД изпълнявал
точно и в срок задълженията си по договора, като превел сумата по договора по
посочена от Б.Б. банкова сметка, *** от ***г.
Изготвен бил и погасителен план с определени
24 вноски, всяка по 98.31 лева с падежна дата - всяко 20-то число на месеца.
Погасителния план бил получен от длъжника на *** г., заедно с Договора за
кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Твърди, че Б.Б. не е изпълнил задължението,
което е поел по договора.Преустановил е плащанията на погасителните вноски,
изпаднал е в забава, направил е само четири плащания по заема на следните дати:
На дата
28.07.2016 г. са платени 98,80 лв.; На дата 16.09.2016 г. са платени 110,00
лв.; На дата 06.10.2016 г. са платени 110,80 лв.; На дата 11.11.2016 г. са
платени 78,80 лв.
Заявява, че Общата сума на направените
плащания по ДПК *** (по кредита и по споразумението) е в размер на 398,40 лева.
С нея е погасена сума в размер на 394,31 лева, съгласно задължението по
погасителен план (заплатени са изцяло
четири вноски, частично плащане в размер на 1,07 лв. има по петата вноска).
В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 4.09 лв.
Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви в размер на 11.75
лева, които към момента били заплатени частично, видно от приложената справка
за начислени лихви по договор № ***. Сочи, че това задължение е възникнало,
съгласно уговореното в ОУ, които обвързват страните: В случай че кредитополучателя или съдлъжника просрочи плащането
на вноските по заема Кредиторът начислява лихва за забава в размер на общия
лихвен процент + 10 /десет/ процента годишно, изчислена за всеки ден забава
върху размерна на просроченото плащане ( т. 12.1).
Адвокат Г. С.-К. заявява, че в настоящото производство
ищцовото дружество се отказва да търси остатъчната незаплатена част от лихвите
за просрочие в размер на 7.66 лв. поради липса на материален интерес. П.К.Б." ЕООД претендира само законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал
поетите договорни задължения и е изпаднал в забава, видно от приложеното
Извлечение по сметка към ДПК № ***, след изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, а именно: ....В случай,
че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост.... договорът бил прекратен, а задълженията по него обявени за
предсрочно изискуеми на 31.01.2017г. Договорът за К.бил прекратен автоматично
от страна на „П.К.Б." ЕООД, за което Б.Б. бил уведомен с Уведомително
писмо, въпреки, че в случая се касае за договор за К.с небанкова финансова
институция, по отношение на който не намира приложение т. 18 на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за банков кредит.
Сочи, че настъпването на предсрочната изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е абсолютна
процесуална предпоставка за уважаване на установителния иск /Решение № 123 от
9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., ТК/ в този смисъл е от значение към кой момент е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, но обявяването ѝ в случая не е задължителна
предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. С оглед
уговореното между страните, няма пречка предсрочната изискуемост да настъпи
автоматично с просрочие на една вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда
от уведомяване, както е записано в чл.12.3 от ОУ към договора, подписани от
двете страни. В случая, предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно уговореното в Общите условия към Договора за потребителски К.след
прекратяване на ДПК размерът на кредита става предсрочно изискуем, като остава
в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми в размер на 1
965.13 лв.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Сочи, че от представения по
делото ДПК е видно, че същият е сключен в размер съгласно заявените от
ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски К.П.
Кредит Стандарт. Преди сключването на процесния договор, на ответника е
предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за
отпускане на потребителски К.П. К.Стандарт и веднъж преди сключването на самия
ДПК. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило
преддоговорна информация
във форма съгласно Закона за потребителския К.(ЗПК) и във формуляра са посочени
същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Б.Б. е посочил, че
е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите
на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от
кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за
потребителски К.преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора.
Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит на ***г.
Заявява, че по повод на договора, Б.Б. е
поискал да сключи и Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, което
не е задължително за отпускането на кредита или за отпускането му с
предлаганите от кредитора параметри. Сключването на Споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага
плащането на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата
на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една
и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако
закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на потребителя
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно
житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги,
потребителят си гарантира приоритетното разглеждане и отпускане на поискания
кредит. Гарантира си, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той
няма да изпадне в забава, а кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно
изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да
може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не
върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Гарантира си, че ако доходът му намалее, ще може да
си намали размера на определен брой вноски - клиентът може да поиска да му се
намалим с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантира си, че
ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да
промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантира
си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги
получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища
документи. Предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на
потребителя и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя, това е
видно и от факта, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен
такъв пакет, видно от приложения към делото договор за кредит.
Преди сключването на Споразумението, на
ответника е предоставена Допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити - веднъж с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит П. Кредит Стандарт и веднъж преди сключването на самия ДПК
и Споразумението. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е сключено по повод на ДПК на *** г. Същото е неразделна част от Договор
за потребителски кредит № *** и страните са постигнали съгласие, че ДПК трябва
да бъде тълкуван винаги заедно с него, що се отнася до въпроси, свързани със
същото или отнасящи се до него. (т. 18.1. и 18.2. от Общите условия (ОУ) към
ДПК). Въпреки, че не е задължително условие за сключването на договора, в
случай че КЛ е сключил споразумение, то се превръща в неразделна част от ДПК.
Заявява, че съгласно Споразумението,
кредиторът (КР) предоставя на клиента (КЛ) правото да се възползва от всяка
една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една
от тях, съгласно уговореното в ОУ, срещу задължението на КЛ да заплати на КР
възнаграждение за предоставянето (респективно възможността за предоставянето)
на тези услуги в размер, посочен в точка VI на процесния ДПК. Възнаграждението
за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с
подписването на Споразумението от страните по договора.
Твърди, че страните са се съгласили
възнаграждението за пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на
ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
главницата като възнаграждението за периода между настъпилата и следващата
падежна дата е изискуемо в пълен размер. Факта, че Споразумението е неразделна
част от Договора се потвърждава и от това, че в т. VI „Параметри" на ДПК
като Общо задължение е договорена както сумата по кредита, така и по пакета от
допълнителни услуги, както е посочено и в текста на самото Споразумение. В
процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора по сключеното
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това, че се е
възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един
момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.
Договорът е
съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и
съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на
съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи.
Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с
оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това
счита, че сключеният договор за
потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и
съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК, относно съдържанието на договора за
потребителски кредит.
Заявява, че към момента на подписване на
процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички
полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на
кредитополучателя. Процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит
с П.Кредит Б. ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния
експерт е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК,
след което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния
експерт на кредитора. В чл. 3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено е
описано, че се попълват всички полета от Договора за потребителски кредит, без
изключение, в това число и параметрите на потребителския кредит. Клиентът
проверява коректността на данните и следва да следи всички полетата да са
попълнени.
Кредиторът е уведомил ответника, чрез общите
условия, които са неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и
условия за отпускане на потребителски кредит", който е поставен на видно
място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за
потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт попълва
всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва,
след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна.
Счита, че видно от начина на сключване на
договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на искането за кредит,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по
отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй
като е изразена воля от страна на потребитепя за приемането им.
Отбелязва, че ответникът в настоящото
производство е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го
удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на
същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата
на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно
регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит.
Ответникът е имал и възможност да измени договора, чрез предсрочно погасяване
на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Б.Б. е
усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в ДПК,
съгласно погасителния план към него, направил е плащания. От тези обстоятелства може да се направи обоснован извод, че ответникът
е запознат с условията на сключения с П.Кредит Б. Договор за потребителски
кредит и Споразумение и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния
етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне,
така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор и с
погасяването на вноски.
Моли съда да постанови решение, с което да
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П.Кредит
Б." ЕООД срещу длъжника Б.Т.Б., с ЕГН **********, възникнало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № *** в общ размер на
1 965,13 лева, сума представляваща остатъчната неизплатена главница по
ДПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Претендира присъждането на направените разноски в
заповедното производство и в исковото производство.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.Т.Б., чрез назначения му
особен представител адв. Н. М., в който заявява, че счита предявената искова
молба за допустима, но неоснователна, като я оспорва изцяло по основание и
размер.
Заявява, че
ищецът в настоящото производство „П.Кредит Б." ЕООД се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на процесното вземане, като се обосновава на
първо място с постановеното в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС., което счита, че в случая
не намира приложение.
Твърди, че
ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ,
която за разлика от банката може да осъществява ограничен обем банкови
дейности. Дейността на финансовите
институции се урежда с подзаконов нормативен акт - Наредба № 26/23.04.2009г. за
финансовите институции, издадена от БНБ. Същите не подлежат на лицензионен
режим и по отношение на тях ЗКИ се явява неприложим. Небанковите финансови
институции не фигурират сред изчерпателното изброяване на чл. 417, т. 2 ГПК,
поради което и предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
визирани в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да
се прилагат единствено досежно вземания, произтичащи от договори за банков
кредит. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална спрямо нормите на заема
за потребление и тези на Закона за потребителския кредит и не следва да се
прилага в общите облигационни отношения, в които субектите на правоотношението
нямат специалното, изисквано от закона, качество.
Сочи, че
обявяването на предсрочна изискуемост е кумулативно осъществяване на два юридически
факта - неизпълнение на длъжника по отношение на определен брой вноски и
нарочно волеизявление на кредитора. С оглед твърдяното приравняване на правния
статут на ищеца към този на банките, то следва да се спази и задължението за
обявяване на твърдяната предсрочна изискуемост на вземането. Кредитирането е
правно регламентирана дейност и правната сигурност изисква да се прилагат
еднакви правила с оглед защита правата на потребителя. Съобразно т. 18 на ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества
подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение в съда.
Заявява, че
в настоящото производство ищецът представя уведомително писмо до ответника, но
не личи същото да е било изпращано или да е достигнало до длъжника. А това
уведомление не само трябва да бъде връчено, но и да бъде връчено с грижата на
добър търговец (Решение № 224/19.06.2015г. на Апелативен съд - Пловдив, II т. с-в,
по в.т.д. 232/2015г.).
Счита
договорените: годишен лихвен процент в размер на 41.17%; ГПР в размер на 49.89%
и лихвен процент на ден в размер на 0.11 (р. IV от договора за потребителски
кредит) за неравноправии клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителя, поради прекомерност, неясна методика за тяхното изчисляване,
неяснота какви компонента са включени в тях и на каква стойност са те. Сочи, че
това лишава от възможност потребителят да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Същите са договорени при Общи условия, а ответникът не
е имал възможност да влияе върху наличието им като клаузи в договора и техния
размер.
На отделно
основание, счита договора за недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал.1, т.9, т. 9а и т. 10 от Закона за
потребителския кредит. Заявява, че в процесния договор кредиторът се е
задоволил да посочи като абсолютни стойности тези на годишния лихвен процент,
годишния процент на разходите и дневния лихвен процент и именно поради липсата
на приложена методика за получаване на тези абсолютни стойности е невъзможна
преценката им за законосъобразност.
ГПР е величина, чийто алгоритьм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Същевременно съгласно
разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по него за
потребителя, в т.ч. лихви, други преки и косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В посочената в процесния договор величина, която е
глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Счита, че в
настоящия случай такава яснота липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не
става ясно как тези стойности се съотнасят към ГПР. Тази неяснота създава
предпоставки кредиторът да кумулира съставни елементи, завишавайки цената на
ресурса. Например възнаградителната лихва в хипотеза на неяснота е възможно да
се иска на две основания.
На
самостоятелно основание счита, че договорените годишен лихвен процент, годишен
процент на разходите и дневен лихвен процент са прекомерни и уговорени в
противоречие с добрите нрави. Същите надхвърлят повече от четирикратно размера
на законната лихва и като такива са недействителни, в противоречие с
разпоредбите на чл. 9 и 10 ЗЗД.
Относно
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги – счита същото за нищожно
на основание чл. 143, т. 3, 4 и 14 от ЗЗП. В подписаното споразумение ищецът
дава хипотетична възможност за ползване на услуги, които нито се задължава да
предостави, нито твърди да е направил. Съгласно самото споразумение (т. 1)
потребителят има право на услуга приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит.
В Общите
условия на „П.Кредит Б." АД, приложени към настоящото производство е
представен алгоритьм за отпускане на кредит, но счита, че от него не става ясно
в какви срокове се извършва това. Действително, видно от представените от ищеца
документа на 25.06.2016 г. кредитен посредник е попълнил искането на Б.Б. за
отпускане на кредит, а на 26.06.2016 г. е подписан договор за кредит. Но
предвид основната дейност на ищцовото дружество, то времето е напълно нормално
за отпускане на кредита, още повече ползването на формуляр на договора.
Заявява, че
останалите елементи на допълнителните услуги не се твърди да са се реализирали,
но въпреки това кредитното дружество задължава кредиополучателя да заплаща
месечна такса, дори и ако не предложи услуга, още повече при евентуално
поискване на такава вече платена услуга, дружеството, съгласно споразумението,
може да постави извършването ѝ от условия, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля.
Относно вида
и размера на исковите претенции заявява, че в петитума на исковата молба е
посочена като претенция сумата от 1 965,13 лева остатъчна неизплатена главница
по договор за потребителски кредит, а от съдържанието на исковата молба става
ясно, че посочената сума не е остатъчна главница, а се претендира сбор от
различни вземания, за които няма посочено отделно и надлежно индивдуализиране
по основание, размер и падеж, поради което счита същите за неоснователни.
С оглед
гореизложеното, моли съда да отхвърли така предявените искове като недоказани и
неоснователи. В случай, че съдът констатира недействителност на договорното
правоотношение, моли да бъде извършено прихващане между недължимо платеното и
главницата от 950.00 лв. по процесния договор за кредит.
С молба вх.
№ 6445/15.05.2019 г. по описа на Районен съд – К. ищецът, чрез пълномощника си
юриск. К. С. е направил следните уточнения по отношение на исковата претенция:
Заявява, че с исковата молба се претендира
сума в размер на 1 965.13 лв., представляваща неизплатено вземане, възникнало
на основание Договор за потребителски кредит № *** и включващо неизплатена
главница в размер на 839.95 лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер
на 334.65 лв., неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 790.53 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Сочи,
че съгласно раздел VI „Параметри" от ДПК № *** и видно от приложените
преводни нареждания, отпуснатата главница е била в размер на 950 лв. С
направените плащания е била погасена част от главницата в размер на 110.05 лв.
Настоящата непогасена главница е в размер на 839.95 лв.
Съгласно
чл. 4 от Общите условия към ДПК № *** Б.Т.Б. дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е
предварително определено в погасителния план и е в размер на 459.52 лева.
Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква
за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. С
направените плащания е погасена част от договорното възнаграждение в размер на 124.87 лева. Настоящото
непогасено договорно възнаграждение е в размер на 334.65 лв.
Заявява, че в искането за отпускане на кредит
ответникът е посочил, че иска да закупи пакет за предоставяне на допълнителни
услуги. С оглед на това, на *** г. между страните било сключено Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Цената, която ответникът дължи за
закупуването на посочения пакет, е била в общ размер на 949.92 лв. Страните по това Споразумение се съгласили
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока
на ДПК на равни месечни
вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. С
направените плащания е погасена част от възнаграждението за допълнителни услуги
в размер на 159.39 лева.
Настоящото непогасено възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на 790 лв.
Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че
поддържа изложеното в предходната молба, във връзка с наличието на идентитет
между вземането, претендирано в заповедното и в исковото производство, като
счита за правилни изводите на съдилищата относно наличието на идентитет в
цитираната съдебна практика: Решение № 52/14.01.2019г. по възз. търг. Дело №
1603/2018г. по описа на ОС Варна; Решение от 23.11.2017г. по го. дело №
476/2017г. по описа на РС Пирдоп; Решение № 94/15.04.2019г. по гр.д. №
1017/2018г.по описа на РС Провадия.
С оглед на гореизложеното моли съда да се
произнесе с решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „П.Кредит Б." ЕООД срещу длъжника ни Б.Т.Б.
с ЕГН: **********, възникнало на
основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № *** в общ размер на
1965.13 лв. и включващо неизплатена главница в размер на 839.95 лв.,
неизплатено договорно възнаграждение в размер на 334.65 лв., неизплатено
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 790.53 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането.
С молба вх.
№ 7580/14.06.2019 г. по описа на Районен съд – К. особеният представител на
ответника адв. Н. М. заявява, че счита представената по настоящото производство
молба с уточнения на исковата претенция за допустима, но неоснователна, като я
оспорва изцяло по основание и размер.
Поддържа
възраженията, относно предсрочната изискуемост, действителността на договорното
отношение, нищожността на Споразумението за допълнителни услуги, изложени в
отговора на исковата молба.
Поддържа
искането си в случай, че съдът констатира недействителност на договорно
правоотношение или отделни негови клаузи да бъде извършено прихващане на
недължимо платеното от главницата по процесния договор за кредит. В съдебно
заседание възраженията против основателността на исковата молба се поддържат от
адвокат Н. М.. Излага съображения в писмени бележки по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Предявен е
иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от
приложеното частно гражданско дело № 2658/2017 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1779/19.09.2017 г. в полза на
кредитора „П.Кредит Б.“ ЕООД *** срещу длъжника Б.Т.Б. за изпълнение на парично
задължение, за сумите: 1 965.13 лева главница, 7.66 лихва за забава от
21.11.2016 до 31.01.2017г. и законната лихва върху главницата от 15.09.2017г.,
както и сумата 114.46 лева разноски. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит №*** от *** г.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса.
По делото е
представено искане за отпускане на потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № ***/***
г., с което ответникът поискал кредит в размер на 1 500 лева, платим на двадесет
и четири месечни вноски от 155.23 лева всяка. От искането се установява, че ответника е
поискал да закупи и пакет от допълнителни услуги „Бонус“ /лист 10- 17 от
делото/.
На *** г., ответникът е подписал и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителски кредити и
приложение с допълнителна преддоговорна информация към него.
От
представения Договор за потребителски кредит „П.
кредит „Стандарт“ № *** се
установява, че на ответника е отпуснат паричен кредит
за сумата от 950 лева и срок на погасяване 24 месеца. Общата дължима сума на
кредита след начисляване на дължимите лихви е в размер на 1 409.52 лева. В
договора е включено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 949,92 лева, като
общото задължение, ведно с пакета от допълнителни услуги възлизало на
2 359.44 лева, дължими на 24 месечни вноски по 98.31 лева всяка, ГПР в
размер на 49,89% и лихвен процент на ден
0,11% и годишен лихвен процент в размер на
41,17%, което е видно и
от представения погасителен план.
По
делото са представени и Общи условия на„П.Кредит Б.“ ЕООД, подписани от ответника. Съгласно, чл. 12.3 от общите условия „ В случай, че КС/СД
просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост“.
По
делото е представено извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ***.
От същото се установява, че общата сума на получените плащания по процесния договор
към 30.04.2018г. е в размер на 398.40 лева, като остатъчното задължение към
30.04.2018г. е в размер на 1965.13 лева.
Представено
е и уведомително писмо от 01.02.2017 година. Със същото, ищцовото дружество
уведомява ответника Б.Т.Б., че считано от 31.01.2017 г. договор за
потребителски кредит № *** е едностранно прекратен и задължението съгласно
договора е обявено за предсрочно изискуемо. По делото няма данни уведомителното
писмо да е било връчено на длъжника.
По
делото е назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се
установява, че с преводно нареждане – референция : 067029970031925, сумата в размер на 950
лева е преведена от банковата сметка на ищеца
по банковата сметка на ответника в „Банка ДСК“. Посочено е, че претендираната
сума от 1 965.13 включва : 839.95 лева главница, 334.65 лева договорна
лихва, 790.53 лева – услуги пакет. Вещото лице сочи, че е установено плащане на
четири суми за погасяване на заема от заемополучателя общо в размер на 398.40
лева. Срокът на договора към момента на изготвяне на експертизата е изтекъл.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Правното
основание на предявените установителни искове е чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 във вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество "П.Кредит Б." ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в
конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за паричен кредит, подписан от ответника, установява
възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а получаването на
отпуснатата в заем сума се доказва от представеното по делото извлечение от транзакция, както и от
заключението на съдебно – икономическата експертиза.
Предвид
горното, съдът намира, че преди да се произнесе по дължимостта на
претендираната сума по договора, следва да даде отговор на въпроса дали е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, доколкото ищецът се позовава на
нея.
Съгласно
т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в
т. 18 на ТР се прилага и по отношение на небанковите финансови институции,
какъвто е кредитодателят /в този смисъл решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. №
2561/2014 г. на II т. о. на ВКС; Определение от *** г. по ч. гр. д. № 1418/2016
г. на СГС, Липсва основание да се приеме, че настъпването на предсрочната
изискуемост за вземанията на банките следва да бъде по различен начин,
по-усложнен, от настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на други
търговци, професионално предоставящи заеми и кредити. Този извод се подкрепя и
с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките
изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите
институции, което пряко следва и от решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. №
4/2012 г. на КС. Ако приемем, че предсрочната изискуемост ще следва да се
съобщава само от банките, но не и от финансови институции, очевидно този
принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна
сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е
недопустим правен резултат. Кредитирането е правно регламентирана дейност и
правната сигурност изисква да се прилагат еднакви правила с оглед защита на
потребителя, при това независимо от субекта, който отпуска потребителския
кредит. За потребителя следва да е ясно съдържанието на материалното
правоотношение, че предсрочната изискуемост може да настъпи при условията в
договора или ОУ, но едва от момента, в който е уведомен за това. Изложеното е в
унисон с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
По
делото няма представени никакви доказателства приложеното към исковата молба
уведомление до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е
достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасянето
на съда, заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената
заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от
нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване обаче не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед
за изпълнение. В този смисъл са и решение 139/05.11.2014 г. по т. дело № 57 /
2012г на ВКС, т. о., решение 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362 / 2015г на ВКС,
II т. о. и др. В случая не е осъществена хипотезата за настъпил краен срок на
договора, в който случай съдът следва да вземе предвид този факт.
Предвид
на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за
вземане, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за
последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието,
на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11. б
на ТР № 4/13 г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за съществуване на
вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли изцяло предявения от ищеца
против ответника иск (без да е необходимо да се произнася по останалите
възражения на страните) за установяване на вземането на ищеца за сумата в
размер на 1 965.13лева главница по договор
за потребителски кредит № ***/***г., ведно със законна лихва от 15.09.2017 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 1779/19.09.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 2658/2017 г.
по описа на Районен съд - К..
При този изход на делото на претенцията за разноски на ищеца се
явява неоснователна.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К. Б.“
ЕООД, ЕИК:, със седалище
и адрес на управление *** против Б.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск за
установяване съществуването на вземането на „П.К. Б."
ЕООД за сумата в размер на 1 965.13 лева
- главница по договор за потребителски кредит № *** от ***г., ведно със законна лихва от
15.09.2017 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед №1779/19.09.2017
г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 2658/2017 г. по
описа на Районен съд – К., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.