Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
286 Година 29.05.2017 Град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,
На девети май
Година две хиляди и седемнадесета,
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар М.Л.
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 249 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.430 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ,
както и обратен иск по чл.242 във вр. с чл.243 от КЗ отм.
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК *********
гр.София иска да бъде признато за установено по отношение на Д.Н.К. ЕГН
********** ***, че дължи плащане като кредитополучател на сумата общо от
65 397.50 евро по Договор за ипотечен кредит от 11.08.2008г., сключен
между страните, включваща 52 452.63 евро главница, ведно със законна лихва
върху сумата от 17.09.2015г. до изплащането й, 10 924.03 евро договорна
лихва за периода 11.03.2013г. – 15.09.2015г.; 1 541.22 евро санкционна
лихва за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г. и заемни такси от 479.62 евро,за
които ищецът се е снабдил със Заповед №
6320 от 18.09.2016г. по ч.гр.д. № 11573/2015 на РС Пловдив ІХ гр.с.
Претендира разноските в настоящото и в заповедното
производство.
Твърди, че на 11.08.2008г. страните
сключват договор, с който се задължава да предостави на ответника в заем
100 000 евро за закупуване на жилище срещу учредена върху него ипотека за
обезпечаване на дължа. Сумата е предоставена и усвоена на 22.08.2008г.
Връщането се дължи за 360 месеца от 22.08.2008г. с възнаградителна лихва от
7.79 % , на месечни вноски с падеж 22 – ро число по погасителен план, според
който за срок от 36 месеца се погасява само лихва и не се дължат вноски за
главница, т.е. до 22.08.2011г. След тази дата вноската включва и главница.
Последната редовна и достатъчна вноска е направена на 29.09.2011г., след което
ответникът спира погасяване на задълженията. С цел кредитът да не се обяви за
предсрочно изискуем, банката се съгласява длъжникът да продаде ипотекирания
имот, за което дава декларация – съгласие на 30.08.2012г. Имотът е продаден и с
цената са погасени изискуеми вноски до 26.03.2013г. както следва:
47 464.19 евро главница, 12 409.77 евро възнаградителна лихва и
826.85 евро такси. В резултат на това кредитът отново става редовен, но
длъжникът пак не погасява задълженията си и изпада в забава. За периода от
22.03.2013г. до 22.05.2015г. не е платил 27 месечни вноски в общ размер на
20 466.27 евро, от които 12 091.25 евро лихва и 8 375.02 евро
главница. Въз основа на тази забава банката упражнява правото си е направила
кредита предсрочно изискуем с писмено изявление, което е връчено лично на
ответника на 09.06.2015г. с даден едноседмичен срок за доброволно плащане,
който е изтекъл на 25.06.2015г. Начислила е наказателна /санкционна/ лихва с надбавка 10 процента пункта върху остатъка
от кредита от датата на предсрочна изискуемост 25.06.2015г. до датата на
подаване на заявлението на 16.09.2015г. в размер на 1 541.22 евро. Към
16.09.2015г. се дължат такси от 479.62 евро, неплатена на падеж и предсрочно
изискуема главница общо от 52 452.63 евро и договорна лихва 10 924.04
евро.
Уточнява, че банката е оказала съдействие при
желание от страна на ответника да реализира даденото в обезпечение имущество
чрез продажбата му като не е ограничавала собственика да го рекламира и да
договаря свободно. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът признава сключване на договора
за ипотечен кредит от 11.08.2008г. с ищеца в размер на 100 000 евро при
условия и ред за връщането му така, както е посочено в исковата молба. Твърди,
че условието на банката за отпускане на кредита е било както да се даде в
обезпечение чрез учредяване на ипотека недвижимия имот, закупен с кредита, така
и да се бъде сключена застраховка „Живот” на името на кредитополучателя с трето
ползващо се лице – банката, при ЗК ДСК Гаранция АД, сега Групама
Животозастраховане ЕАД, със застрахователна сума от 100 000 евро. В изпълнение на договореното ответникът
сключва договор за застраховка Живот при условията на Групов договор за
застраховка Живот на кредитополучателите по големи кредити, сключен между Банка
ДСК ЕАД в качеството й на застраховащ, и ЖЗК ДСК Гаранция АД в качеството на
застраховател. По сключеният от ответника договор при застрахователна сума
100 000 евро са покрити рискове смърт и пълна трайна неработоспособност с
ползващи се лица той и Банка ДСК ЕАД. При настъпване на застрахователно събитие
пълна трайна неработоспособност застрахователят дължи плащане на банката на
остатъка от кредита към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК,
удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования, но не повече
от застрахователната сума. При наличие на положителна разлика между
застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на първото по ред
решение на ТЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност,
застрахователят изплаща тази разлика на застрахования. Застрахователната премия е 37.40 евро месечна вноска, която е
уговорено да бъда плащана от и за сметка на застрахованото лице въз основа на
предоставено съгласие за директен дебит /съгласие за незабавно инкасо/ в полза
на застрахователя. Никъде в документите по сключената застраховка не е посочена
банкова сметка на застрахователя, по която е възможно да се внася месечната
застрахователна премия. В изпълнение на договора, на 25.08.2008г. ответникът
захранва сметката си със 68.85 евро, която обслужва кредита и от която следва да
бъде инкасирана първата месечна застрахователна премия в размер на 37.40 евро.
През 2013г. здравето му се влошава,
поставена е изключително тежка диагноза, извършени са две операции, започнато е
лечение, ответникът не е бил в състояние да се движи. В следствие на това тежко
заболяване преустановява работа и изплащане на кредита. С ЕР № 2329 от 132/
26.07.2013г. на ТЕЛК е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда
помощ, което е пълна трайна неработоспособност по смисъла на чл.1 т.20 от ОУ по
застраховка Живот и за това представлява покрит риск. Уведомява банката за
изпълнение на условие по застраховката в нейна полза, при което получава
отговор, че застраховката не е валидна, поради което следва незабавно банката
да продаде апартамента, в противен случай при стигане на спора в съдебна фаза и
продажба от съдия – изпълнител цената ще бъде нищожна. Поради изключително
тежкото здравословно състояние ответникът не може да се противопостави на това
искане и апартаментът, закупен за 157 000 евро, е продаден на значително
по – ниска сума, след което, въпреки продажбата и 5 – годишните вноски по
кредита, остатъкът на главницата е около 53 000 евро.
През 2015г. предявява претенции към
застрахователя за изплащане на обезщетение поради настъпило застрахователно
събитие, който с писмо от 05.11.2015г. отговаря, че не е платена първата
месечна застрахователна премия, поради което не е възникнало валидно
застрахователно правоотношение и за това няма основание за извършване на
плащане. С писмо от 02.11.2015г. е уведомен за грешно извършени преводи по
сертификат към групова застраховка Живот на кредитополучателите на банка ДСК на
големи кредити с номера 15998601 от дати 26.08.2008г., 23.09.2008г.,
22.10.2008г., 24.11.2008г., 23.12.2008г., всеки от които в размер на по 3.74
евро, поради което към тази дата 02.11.2015г. по сметката му е възстановена
сумата от 25.55 евро, от която 18.70 евро обща сума на преводите и 6.85 евро
законна лихва за забава.
Ответникът уведомява писмено ищеца за
получения отказ за изплащане на обезщетението, на което банката отговаря с
писмо от 19.05.2016г., че е изпратила коректни данни към ДСК Гаранция ЕАД за
срока и размера на сключения договор за кредит и за застрахователната сума,
посочена в сертификата, въз основа на която е определена застрахователната
премия. Но въпреки това, въз основа да даденото от застрахования предварително
съгласие за директен дебит на суми, от застрахователя са изпращани нареждания
за суми от 3.74 евро на месец, поради което от сметката му са платени пет
вноски от по 3.75 евро в периода от 26.08.2008г. до 23.12.2008г. Причината за
неплащане на месечната застрахователна премия от сметката му е допусната от
служител на застрахователя груба небрежност при изпращане на нареждането за
директен дебит до ДСК, за което няма вина. Изпълнил е коректно задължението си
по застрахователния договор и е осигурил наличност на средства за плащане на
премията от сметката му. За това му се дължи от застрахователя изплащане на
обезщетението в пълен размер при настъпил застрахователен риск.
Поради изложеното привлича за помагач в процеса застрахователя и предявява срещу него
обратен иск за осъждането му да плати сумата от 100 000 евро,
представляващо застрахователно обезщетение по застраховка Живот на
кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по големи кредити във връзка със заемна
сметка № **** за настъпило застрахователно събитие „пълна трайна
неработоспособност”, за което е издадено ЕР № 2328 от 132/26.07.2013г. на ТЕЛК,
ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда с претенцията на
08.06.2016г. до изплащането й.
Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Помагачът не призвана предявения срещу
него обратен иск по основание и размер. Не подвига спор, че чрез
посредничеството на застрахователния агент Банка ДСК ЕАД е издаден Сертификат №
15998601 за включване на К. в групата на застрахованите лица по Групов
застрахователен договор за застраховка Живот на кредитополучателите на Банка
ДСК ЕАД, по който е посочен за застраховател. Но възразява, че поради неплащане
на първа застрахователна вноска от разсрочената премия застрахователното
правоотношение между страните не е възникнало. В сключения договор няма
уговорка, която да дерогира законовата разпоредба, напротив – тя се
възпроизвежда в глава 3 чл.8 ал.5 на ОУ на застраховката, поради което намира
приложение общото правило и тъй като застрахованото лице признава, че вноската
не е платена, то застрахователният сертификат не е влязъл в сила и за това не
дължи плащане на обезщетение. Възразява, че задължението за плащане е на длъжника,
а когато е уговорено това да става по банков път, дългът е изпълнен когато
сметката на кредитора е заверена със сумата. Такова плащане няма, сметката му
не е заверена с първата вноска. Добросъвестността и грижата на добрия стопанин
изискват да проследи изпълнението на задължението си за плащане, което не е
направил в рамките на 7 години, считано от 26.08.2008г. до 30.10.2015г., когато
предявява претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Признава, че в
Глава 3, чл.8 ал.2 на ОУ е уговорено плащане на премията чрез услугата директен
дебит за улеснение на застрахования. С тази клауза е дадена една възможност за
плащане на премията чрез услугата директен дебит. Но тя не изключва
възможността застрахованият да плати премията и по друг начин – чрез вноска на
каса, чрез посредничеството на застрахователния агент или брокер, чрез директен
превод и т.н. Осигуряването на достатъчна наличност на средства по банковата
сметка на застрахования не представлява изпълнение на задължението да плати
вноските по премията.
Възразява, че не е настъпил
застрахователен риск и няма основание за изплащане на обезщетение, защото чл.1
т.20 на ОУ изискват „пълна трайна нетрудоспособност”, за което в договора е
дадена дефиниция. Отговорността на застрахователя се ангажира не само при
представяне на ЕР на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност от
71% до 100%, но също когато застрахованият изпадне в неспособност да упражнява
каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход,
като тази способност трябва да е вероятно постоянна. В представеното решение на
ТЕЛК са определени противопоказни условия на труд, при спазване на които
застрахованият би могъл да работи. Твърди, че К. не е изгубил изцяло
възможността да полага личен труд за осигуряване на доходи. По договор
определящи са последиците – изисква се вероятна постоянност на състоянието за
невъзможност за осигуряване на доходи чрез личен труд, а не само конкретния
процент на трайно намалена работоспособност. При определяне на основателността
на претенциите за плащане на обезщетение застрахователят използва както ЕР на
ТЕЛК/НЕЛК, така и лекари консултанти за естеството на заболяването и прогнозата
за неговото развитие.
Не признава размера на претенцията. На
застрахования не се дължи плащане в пълен размер, защото кредитът както към 26.07.2013г., така и сега, не е
погасен изцяло.
При условията на евентуалност, ако
обратният иск бъде уважен, прави
възражение за прихващане за сумите от: 3 515.60 евро, представляващи
94 месечни застрахователни премии, дължими за периода 26.08.2008г. –
26.06.2016г. включително, и 1 462.64 евро обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху всяка вноска от по 37.40 евро, считано от
падежа й до 29.06.2016г.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, след преценка на ангажирания по
делото доказателствен материал и като взе предвид наведените от страните доводи
и възражения, приема за установено следното:
От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 11573/2015 на РС
Пловдив ІХ гр.с. се констатира, че ищецът е подал на 16.09.2015г. Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за заплащане
на исковата сума, дължима на тук посоченото основание. Издадена е Заповед №
6320 от 18.09.2015г., с която искането е уважено, и въз основа на нея –
изпълнителен лист. На 02.03.2016г. е получено възражение по чл.414 от ГПК от
ответника. Покана за доброволно изпълнение е връчена на 24.02.2016г. и за това
възражението е подадено в законовия срок. Банката е уведомена за възражението на
23.03.2016г. Исковата молба е подадена на 14.04.2016г. – също при спазен
срок.Това обосновава допустимост на исковете при наличие на правен интерес –
ищецът се е снабдил с изпълнителен лист в заповедно производство, но поради
повдигнатия от единия длъжник правен спор се нуждае от силата на пресъдено нещо
на съдебното решение.
От представените от ищеца писмени материали се
доказва, че на 11.08.2008г. между него и ответника Д.К. е сключен договор за
ипотечен кредит за предоставяне в заем на сумата от 100 000 евро за срок
от 360 месеца, считано от датата на усвояването й, с 36 месеца гратисен период
за издължаване на главницата. Кредитът се усвоява по разплащателна сметка с
титуляр трето лице /Ю.Й./ и се погасява по разплащателна сметка на длъжника на
месечни вноски по приложен погасителен план с падеж 22 – ро число всеки месец
за лихва и главница. Кредитът се връща с възнаградителна лихва от 7.79%,
формирана от БЛП /базов лихвен процент/ от 4.19 %, стандартна надбавка от 3.60
пункта, намален с отстъпка от 0 процента пункта. Заплащат се такси по Тарифата
на банката, представляваща приложение към договора.
По представения погасителен план, подписан от
страните, месечните вноски са 360 на брой, от които от № 1 до № 37 включват
погасяване само на лихва от 649.17 евро на месец върху 100 000 евро
главница при лихвен процент 7.79%. След това месечната вноска става 740.12 евро
и включва суми за погасяване на главница и лихви като един път в годината
вноската се увеличава с размер на годишна такса за управление на кредита.
Съгласно представените общи условия към договора,
кредитът се олихвява с уговорената лихва като кредиторът има право да променя
базовия лихвени процент при посочени в т.24.3 ОУ хипотези, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин. Лихвата се начислява за 360 дни на година
при месец от 30 дена. Ако е уговорен преференциален лихвен процент, даващ право на отстъпка от надбавката, при
неизпълнение на някое от условията, при които отстъпката е предоставена,
кредитополучателят губи право на съответната отстъпка от датата на
неизпълнението. Ищецът е приложил съгласие да ответника с условията на банката
за ползване на преференциален лихвен процент и подписана заявка за това, но в
документите не е посочено какъв е размера на отстъпката от надбавката, съответно
уговорена ли е лихва под 7.79%. Съдът приема, че няма такава уговорка, защото в
договора е посочено, че лихвата от 7.79 % е формирана от БЛП от 4.19 % и
стандартна надбавка от 3.60 пункта, намален с отстъпка от 0 процента пункта,
т.е. надбавката е стандартна, не е намалена, поради което липсва преференция.
При забавено
плащане на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 % пункта, но тя не се прилага при погасяване на
месечното задължение до 7 дена след падежа му.
При забава в плащанията на главницата и/или на
лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, отнася
се в просрочие и за периода до предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 10 % пункта. Кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения.
Договорено е за обезпечаване на сумите ответникът да
учреди в полза на ищеца ипотека върху
свой недвижими имот – *** в гр.***, изпълнението на което не е спорно от
страните и се признава от ищеца.
На 30.08.2012г. ответникът К. е дал писмено съгласие
със съдействието на агенция за недвижими имоти „Адрес Недвижими имоти“ АД да се
осъществи доброволна продажба на ипотекирания в полза на банката апартамент,
при съдействие и от страна на банката, която да подпише договор за
посредничество с агенцията като от постъпилата продажна цена от имота по сметка
на банката да се заплати и възнаграждение на агенцията. Съгласно Протокол № 051
от 13.03.2013г., Централна комисия по проблемни кредити на „Банка ДСК“ ЕАД под
т.20 е взела решение и е дала съгласие да се продаде ипотекирания в полза на
банката апартамент и да се заличи учредената върху него ипотека след постъпване
на цената от продажбата му в размер на 63 000 евро, от която да се плати
комисионно възнаграждение в полза на „АНИ Адрес“ от 2 268 евро и да се
извърши частично погасяване на кредита.
На 08.05.2015г. банката е отправила писмено
уведомление до ответника, че поради забава в погасяване на задълженията по
кредита го обявява за предсрочно изискуем като от датата на получаване на
писмото цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява
неустойка за забава. Ответникът не повдига спор, че е получил писмото лично на
09.06.2015г. с приложената по делото обратна разписка от куриер.
От изслушаното заключение на ССчЕ на в.л. В.Ш., изготвено
компетентно след запознаване с материалите по делото и оглед на счетоводните
записвания при страните, неоспорено, което съдът кредитира, се установява, че
сумата от 100 000 евро е усвоена на два пъти – на 22.08.2008г. в размер на
56 150 евро по разплащателната сметка на Д.К., и на същата дата в размер
на 43 850 евро по разплащателна сметка с титуляр Ю.Й..
За периода от 22.08.2008г. до 30.01.2017г. по
разплащателната сметка на ответника са постъпили 26 852.68 евро. До
02.11.2011г. с тях са платени 25 493.48 евро лихви върху редовна главница,
83.18 евро редовна главница, 800.62 евро такси за управление и за застраховане
на ипотекираното имущество, 0.30 евро санкционни лихви, 56.40 евро банкови
такси, 400 евро изтеглени от сметката и 18.70 евро вноски към „Групама
Животозастраховане“ ЕАД.
Платената редовна лихва със сумата от 25 493.48
евро е до вноски с падеж 22.09.2011г. и частично 14.59 евро от вноска с падеж
22.10.2011г., от която остатъкът е 675.80 евро. От Таблица № 1 и № 5 се
констатира, че начисляваната от банката лихва до 20.10.2008г. е в размер на
7.79%, а от 21.10.2008г. е начислявана лихва от 8.29%, която след това не е
променяна.
На 26.03.2013г. по сметката на ответника постъпва
сумата от 60 732 евро, която е остатък от цената на продадения ипотекиран
имот от 63 000 евро след приспадане на 2 268 евро комисионно
възнаграждение за агенцията за недвижими имоти. Със сумата от 60 732 евро
банката погасява първоначално 11 687.92 евро наказателна лихва,
12 505.14 евро неплатена възнаградителна лихва по вноски от 22.10.2011г.
до 25.03.2013г. включително, 150 евро такси за управление, начислени на
11.08.2011г., 277.18 евро неплатени вноски по имуществена застраховка за
периода 19.09.2011г. – 19.09.2012г., 36 111.76 евро частично погасяване на
главницата. В резултата на това към 26.03.2013г. задълженията по кредита
остават в размер на 63 835.06 евро главница.
На 16.06.2015г. и на 17.06.2015г. по заемната сметка
са взети операции по сторниране на събраните на 26.03.2013г. суми за
наказателна лихва от 11 686.95 евро и лихва върху редовна главница от
95.37 евро, начислени до 25.03.2013г., в резултата на което със сторнираната
сума са погасени дължимите към 11.08.2012г. такси управление от 399.67 евро,
наказателна лихва от 30.22 евро и главница от 11 352.43 евро. В съдебно
заседание вещото лице Ш. обяснява, че чрез операцията сторниране има заличаване
на просрочието, за което са били начислени наказателните лихви. В резултата на
това в заключението посочва, че към 09.06.2015г. се приема, че кредитът е бил редовен
към 2013г. и за това към 25.03.2013г. дължимият остатък е бил само главница от
52 452.63 евро.
С оглед горното към 09.06.2015г. /датата на
изявлението на банката за наличие на забавени плащания и обявяване на кредита
за предсрочно изисукем/ задълженията стават: 9 673.82 евро редовна лихва
върху главницата за периода 22.03.2013г. – 08.05.2015г. включително;
52 452.63 евро главница; 419.62 евро такси за управление с падеж
11.08.2013г. и 11.08.2014г.
Към 16.09.2015г. /датата на подаване на Заповедта по
чл.417 от ГПК до ПРС/ задълженията по кредита са 10 845.45 евро лихва
върху редовна главница в размер 8.29% за периода 22.03.2013г. – 15.09.2015г.
включително; 1 541.22 евро наказателна лихва върху главница от
52 454.63 евро с лихвен процент 10% за периода 25.06.2015г. –
15.09.2015г.; 52 452.53 евро главница; 419.62 евро такси за управление с
падеж 11.08.2013г. и 11.08.2014г.; 60 евро такса изискуемост.
Следователно, до датата на постъпване на сумата от
продажбата на ипотекирания имот 26.03.2013г. ответникът е бил в забава за
плащане на месечните вноски от 22.10.2011г. до 25.03.2013г., тъй като за този
период от получената цена са платени вноски за редовна лихва и тъй като с
наличните по разплащателната сметка на К. суми са погасени вноски за лихва
върху редовна главница с падеж до 02.09.2011г. включително и част от вноската
от 22.10.2011г. Със сумата от цената на продадения имот банката е погасила,
след взетите операции и от 16.06.2015г. и 17.06.2015г., задълженията по кредита
за редовна лихва, главница, такси и имуществени застраховки с падеж до
25.03.2013г. като го е счела за редовен за целия период до момента, т.е. не е
отчела забавата от 22.10.2011г. до 25.03.2013г. и не е начислила и погасила
неустойка за забава.
След 25.03.2013г. не постъпват суми за плащане на
задълженията, поради което към 09.06.2015г. има просрочие на задълженията
повече от 90 дена, защото не са платени лихви върху редовна главница за периода
от 22.03.2013г. до тази дата, изискуемата към този момент главница по
погасителния план и две годишни такси за управление за 2013г. и 2014г. Поради
това с изявлението на банката, получено от ответника на 09.06.2015г., кредитът
е обявен за предсрочно изискуем съгласно общите условия на банката, чл.432 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ, защото към този момент са забавени повече от две месечни
вноски, забавата е повече от 90 дни и това дава право на кредитора да обяви с
изявлението си, достигнало до длъжника, вземането си за предсрочно изискуемо.
От заключението на вещото лице се доказва, че към
датата на сезиране на ПРС неплатената и дължима главница е в размер на
заявената претенция от 52 452.63 евро; търсените такси от 479.62 евро се
доказват по основани и размер и това са две годишни такси за управление на
кредита за 2013г. и 2014г. са падежи 11.08. и такса от 60 евро предсрочна
изискуемост.
Банката претенцира лихва в размер 10 924.03 евро
за периода 22.03.2013г. – 15.09.2015г. върху главницата, за която вещото лице
посочва в таблица № 2, че е изчислена на база 8.29% на година и е в размер на
10 845.45 евро. Съдът приема, че дължимата годишна възнаградителна лихва
по размер е тази, посочена в договора – от 7.79%, която не е преференциална.
Съгласно общите условия няма данни на какво основание и кога е изменена
едностранно от банката – в резултат на кой от двата компонента БЛП и надбавка е
станала промяната и при коя хипотеза, за да се прецени имал ли е ищеца правно
основание за това според общите условия към договора. Дължи се уговореното в
договора при липса на доказателства за друго. При годишна лихва от 7.79% върху
главница от 52 425.63 евро за периода 22.03.2013г. – 15.09.2015г.
дължимата сума е 10 209.90 евро /годишно се дължи 4 083.96 евро; за 6
месеца се дължи половината сума 2 041.98 евро; за 2 години и шест месеца
следователно сумата е 4 083.96+4 083.96+2 041.98, което е
10 209.90/.
Съгласно общите условия на договора, от датата на
обявяване на вземането за предсрочно изискуемо до сезиране на съда се дължи
неустойка за забава в размер на уговорената лихва с надбавка 10 пункта, т.е.
17.79 % за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г. Изчисленията сочат, че това е
сума от 2 099.52 евро, но ищецът претендира 1 541.22 евро, т.е. по –
малко, поради което му се дължат в заявения размер.
При тези данни ищцовата претенция е доказана по
основание и частично по размер. Страните са сключили договор за банков кредит
по смисъла на чл.430 от ТЗ, който е търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1
във вр. с чл.286 от ТЗ, защото се извършва от ищеца по занятие, и е вид договор
за заем, който е реален. Ищецът е изпълнил задължението си и е предоставил на
ответника сумата от 100 000 евро. Уговорките за условията за ползване и
връщане на парите са писмени, по тях не е повдигнат спор, нито има данни тези
условия да са изменени или променени по взаимно съгласие или на предвидените в
общите условия основания, поради което съдът приема, че ответникът дължи
връщането на парите при заплащане на възнаградителна лихва от 7.79 % на година /от 360 дни/, на 360 месечни вноски
с падеж 22 – ро число. При забавено плащане дължи неустойка за забава от 7.79 %
с надбавка от 3 % пункта, а при обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
от този момент до сезиране на съда се дължи неустойка за забава върху цялата
дължима главница в размер на 7.79 % плюс 10 % пункта. За обслужване на кредита
е уговорено заплащане на такси по общите условия и представената тарифа. Доказа
се, че ищецът първоначално е обслужвал кредита и е плащал сумите до вноски с
падеж 22.09.2011г. и част от вноска с падеж 22.10.2011г., след което
преустановява плащанията. В резултата на доброволна продажба на ипотекирания в
полза на банката недвижим имот за обезпечаване на дълга постъпват суми от
63 000 евро, от които с 60 732
евро се погасяват натрупаните задължения и към 26.03.2013г. банката приема
кредита за редовен с дължима по него сума за главница от 52 452.63 евро,
но след тази дата също няма плащания, поради което забавата е на повече от две
месечни вноски, повече от 90 дни, което дава право на банката на основание
т.20.2 и т.21.1 от общите условия и чл.60 от ЗКИ и тя с писмено изявление,
достигнало до ответника на 09.06.2015г., обявяване кредита за предсрочно
изискуем и след това на 15.09.2015г. сезира съда по реда на заповедното
производство. Към тази дата доказаният размер на задълженията е 52 452.63
евро главница, 10 209.90 евро възнаградителна лихва за периода
22.03.2013г. – 15.09.2015г., 1 541.22 евро неустойка за забава върху
главницата за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г. и неплатени такси от 479.62
евро, до който размер претенциите ще се уважат като дължими.
От представените от ответника документи се
установява, че на датата на отпускане на заемната сума от банката по
разплащателните сметки 22.08.2008г. ищецът е действал като застрахователен
агент и застраховащ на помагача със старо фирмено наименование ЖЗК „ДСК Гаранция“
АД, сега „Групама Животостраховане“ ЕАД, тъй като от негово име е сключил с
Д.К. застраховка за Групово застраховане „Живот на кредитополучатели на големи
кредити /над 7 000лв., 3 500 евро, 3 500 американски долара/,
при застрахователна сума от 100 000 евро и месечна застрахователна премия
от 37.40 евро, съгласно представеното Предложение за включване в групата на
застрахованите лица, Сертификат на застраховано лице по Групов застрахователен
договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по
големи кредити във връзка със заемна сметка № *****, подписан от страните, Общи
условия по застраховка „Живот“ на кредитополучателите по големи кредити,
Декларация за здравословното състояние на К. и към тях – информация за
потребителите на застрахователни услуги.
Съгласно предложението, сертификата и общите условия,
застраховано лице е Д.К. за покрити рискове смърт и пълна трайна
неработоспособност в резултат на застрахователно събитие, и двете настъпили със
застрахованото лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие.
Началото на индивидуалното застрахователно покритие /ИЗП/ е датата на усвояване
на кредита, а краят е датата на изтичане на първоначалния срок на кредита.
Застрахователната сума е 100 000 евро. Застрахователната премия е месечна
в размер на 37.40 евро с падеж съответната дата на началото на
застрахователното покритие всеки месец и плащането й се дължи от застрахования
К. Ползващи се от застраховката лица при настъпване на пълна трайна
неработоспособност на застраховането лице са Банка ДСК ЕАД до остатъка по
големия кредит към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК/НЕЛК,
удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования, но не повече
от застрахователната сума, и застрахования за разликата между застрахователната
сума и остатъка по големия кредит към датата на издаване на първото по ред
решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на
застрахования.
Според общите условия към застраховката, трайна
неработоспособност на застраховането лице е медицински удостоверима, вероятно
постоянна, неспособност на лицето да упражнява каквато и да било дейност чрез
полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила през срока на
индивидуалното застрахователно покритие като пряк резултат от застрахователно
събитие. Тя се установява въз основа на представено експертно решение на ТЕЛК
или НЕЛК , удостоверяващо трайно намалена работоспособност от 71% до 100 %
/първа или втора група инвалидност/. За дата на настъпване на пълната трайна неработоспособност
се счита датата на издаване на първото поред решение на ТЕЛК или НЕЛК,
удостоверяващо трайно намалена работоспособност от 71% до 100 % /първа или
втора група инвалидност/ във връзка със същото застрахователно събитие.
Чл.8 ал.2 от ОУ указва, че застрахователната премия
се плаща от и за сметка на застрахованото лице въз основа на предоставено
съгласие за директен дебит /съгласие за незабавно инкасо/. Според чл.8 ал.5 и
ал.6 от ОУ, при неплащане на първата месечна премия на падежа й ИЗП се прекратява
едностранно, автоматично и без предизвестие от застрахователя, считано от
началото на ИЗП. При неплащане на всяка следваща, след първата, месечна
застрахователна премия на падежа й, застрахователят поканва писмено
застрахованото лице да плати премията в срок, който не може да бъде по – малък
от един месец от получаването на поканата.
Заплащане на застрахователните премии от
разплащателната сметка на ответника при дадено съгласие за директен дебит е
уредено и в т.26 от ОУ на договора за банков кредит, според която – освен за
премии за имуществена застраховка на ипотекиран имот, плащането на
застрахователни премии се извършва от кредитора от името и за сметка на
кредитополучателя при избран от кредитора застраховател, условия и цени,
включително като договаря със себе си в качеството си на застрахователен агент.
Платените премии се събират от разплащателната сметка на кредитополучателя след
погасяване на месечната вноска за лихва и главница, както и на разноските –
такси за обслужване на кредита, с изключение на таксата за управление на
кредита, платима годишно. Също така според т.27 на ОУ на договора за кредит,
наличието на застраховка „Живот“ на кредитополучателя, по която и Банка ДСК е
ползващо се лице, не освобождава кредитополучателя, съответно неговите
наследници, от изпълнение на задълженията по договора за кредит и тези общи
условия, освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на
кредита.
Основателно е възражението на ответника, че
единственият уговорен начин за плащана на застрахователната премия е чрез
директен дебит от сметката му /незабавно инкасо/, без в сертификата,
предложението, общите условия или в друг документ по застрахователния договор
или пък по договора за кредит да е посочен друг начин на плащане – в брой, по банков
път, включително банкова сметка на застрахователя, по която могат да се
превеждат сумите.
При изискване от ищеца Банка ДСК по реда на чл.190 от ГПК на писмени документи под опис, включително съгласие за директен дебит,
дадено от Д.К., и изпратените от ЖЗК ДСК Гаранция АД до банката нареждания за
директен дебит за събиране на дължимите суми по застраховката и извършените въз
основа на тях платежни операции, ищецът не ги представи в оригинал или заверени
копия, не посочва и не представя доказателства за наличие на основателни
причини за това, като представи незаверен препис от Съгласие за директен дебит
на Д.Н.К. в полза на ЖЗК Гаранция за плащане на застраховка Живот – л.182 с
обяснението, че оригиналите са върнати с писмото на л. 177 на застрахователя,
което последният отрече да е станало и да ги е получил. Съществуването на
документите се доказва от изслушаната ССчЕ на в.л. Ш., която е извършила на
място проверка по сметките на К. в банката към застрахователя и е констатирала
извършване на преводи по договора за застраховка живот чрез незабавно инкасо
въз основа отправени от застрахователя искания до банката и наредени в техни
изпълнения плащания. Също в писмото на лист 177, представляващо предявяване на
претенция за плащане на застраховка по договора, не е описано, че се прилага и
предава с него оригинал на Съгласие за директен дебит на Д.Н.К. в полза на ЖЗК
Гаранция за плащане на застраховка Живот и нареждания на застрахователя за тях
до банката. За това съдът приема, че ищецът може, но не изпълнява задължението
по чл.190 от ГПК и не представя по делото писмени документи, чийто държател е.
Това поведение оценява като създадени от страната пречки за събиране на
допуснати доказателства, установяващи благоприятни за ответника обстоятелства,
и за това на основание чл.161 от ГПК приема за доказани фактите, че въз основа
на застрахователния договор е дадено на банка ДСК Съгласие за директен дебит на
Д.Н.К. в полза на ЖЗК Гаранция за плащане на застраховка Живот, като въз основа
на него застрахователят е отправял към ищеца искания за плащане на месечните
премии и банката по тях е нареждала суми от разплащателната сметка на
застрахования, съгласно данните в заключението на в.л. Ш..
От представената от ответника операционна бележка –
вальор на транзакция от 25.08.2008г. се установява, че към тази дата той е
внесъл по разплащателната си сметка сумата от 68.85 евро. Към 25.08.2008г. по
сметката му са били налични 81.58 евро, съгласно Таблица № 6 от заключението на
в.л. Ш., които са били достатъчни за погасяване на вноската по
застрахователната премия в размер на 37.40 евро.
Вещото лице, след проверка на счетоводните документи
при банката и при застрахователя, констатира, че при застрахователят е налична
информация за предявени към ДСК искания за плащане на търсена премия. Исканията
са отправяни за плащане на премията от сметка **********, служебен номер на
полицата *********, номер на полицата ****. Търсената премия е „000000000374“
като според спецификация до втория символ от дясно на ляво са евроцентовете.
Вещото лице прави извод, че при въвеждане на данните във файла, изпращан от
застрахователя на банката, неточно е въведена търсената премия като
„000000000374“, което означава 3.74 евро, вместо „000000003740“, което означава
37.40 евро. Към 09.06.2015г. от разплащателната сметка на Д.К. са изплатени
общо 18.70 евро вноски към „Групама Животозастраховане“ ЕАД, представляващи пет
вноски от по 3.74 евро. Застрахователят е отправил само пет искания за плащане
по директен дебит към банката, след което е спрял да иска плащане на премията
по застраховката. Следователно плащането през първите пет месеца от сключване
на застрахователния договор на пет премии от по 3.74 евро е в резултат на
отправеното от застрахователя искане към банката за незабавно инкасо на сума от
3.74 евро, вместо на 37.40 евро. Няма спор, че през 2015г., след отправяне на
искане от К. към застрахователя чрез банката, за изплащане на застрахователно
обезщетение поради настъпил застрахователен риск, застрахователят връща по
сметката на ответника получените пет вноски от по 3.74 евро, ведно с начислена
лихва, или сума общо от 25.55 евро.
От представените от ответника Експертни решения на
МБАЛ Пловдив АД с номера 2329 – 132 от
26.07.2013г., 2333 – 117 от
02.07.2014г., № 2811 – 119 от 06.07.2015г., както и Решение на Обща клинична
онкологична комисия/Клинична комисия по хематология № 6840 от 22.12.2016г., от
заключението на СМЕ на проф. Х.Ж., неоспорено от страните, както и от
показанията на изслушаната свидетелка С.Д.К., бивша съпруга на ответника, които
кореспондират с писмените материали по делото, логични и последователни са, без
вътрешни противоречия, поради което съдът ги кредитира, се установява, че в
края на 2011г. се влошава здравословното състояние на ответника, започва да
посещава различни специалисти поради съмнения за много тежка диагноза. К.
продава два автомобила и дела от бизнеса си /от шивашката индустрия/ с цел
лечение в Турция от около 300 000 евро. Преустановява работа, от 2012г.
грижи за него поема св. С.К., с която са запазили добрите си отношения заради
роденото от брака дете. През 2013г. му насрочват първа операция, която
потвърждава диагнозата – рак, след това насрочват втора операция през май, след
която го трудоустрояват на 100 % с решение на ТЕЛК и с назначен придружител,
който е свидетелката. Следва трета операция на главата. Здравословното
състояние на К. не му позволява да се движи сам, от най – малкия стрес и
напрежение се поти, не може да ходи по – дълго от 500 метра, сяда по пейки.
Допълнително му откриват епилепсия, за лечението на която приема силно
лекарство, което го изтощава - заспива
седнал, не се чувства добре, не може да стои прав. В момента не работи, на
грижите на свидетелката е, не е в състояние да работи, да стои прав, да кара кола,
да се движи.
Междувременно, още в началото на 2012г. К. посетил
банката и обяснил подробно състоянието, в което се намира, както и
невъзможността да обслужва кредита, при което от банката предложили да продаде
ипотекирания имот и със сумата от продажбата да погаси кредита, а за остатъка -
че ще бъде погасен при изплащане на застраховка Живот. Свидетелката е
присъствала на разговор със служител на банката през 2008г., преди сключване на
договора за кредит, за изискванията и условията за отпускането му, на който
било разяснено, че условие за отпускане на заем в такъв голям размер е
сключване както на имуществена застраховка, така и на застраховка Живот. След
втората операция и потвърдената диагноза с пълно трудоустрояване, свидетелката
и К. събрали необходимите документи за изплащане на обезщетение по
застраховката и ги подали в офиса на банката, при което поискали от ответника
оригинала на застрахователната полица, но той
отказал да я даде. След около месец ответникът се обадил по телефона, за
да провери какво стана, и с изненада научил, че документи не са подавани,
поради което събрали повторно документите и по куриер с обратна разписка ги подали пак до банката.
Поради здравословните проблеми и операциите, К. не се занимавал с банката и
застраховката, но през 2015г. получил обаждане от служител на банката от гр.
София – г-жа П., за натрупани по кредита задължения над 40 000 евро, на
което К. обяснил, че има застраховка за покриване на сумите. След проверка при
втори разговор от София му казали, че застраховката Живот е невалидна. К. посетил
офиса на банката в Пловдив, от където също направили справка и потвърдили, че
застраховката е невалидна. По съвет на адвоката си изискали разпечатка от
разплащателната сметка и при запознаване констатира, че по застраховката не са
удържани месечно по 37.40 евро, а по 3.74 евро.
От заключението по СМЕ на д-р Ж., изготвено
компетентно след запознаване с материалите по делото и с медицинската
документация на К., неоспорено от страните, което съдът кредитира, се доказва, че
при К. са установени две онкологични заболявания. Първото е недиференциран
аденокарцином с метастаза в коремната стена, за което е опериран двукратно през
2013г. със съответна хистологична ревизия. С решение на онкологична комисия е
проведена полихимиотерапия и К. се намира под постоянно диспансерно наблюдение,
включващо периодични образни изследвания. При извършена компютърна томография
през декември 2016г. е констатирана остеолотична лезия в лявата илиачна кост,
съспектна за метастаза, поради което с решение на онкокомисията от 22.12.2017г.
под № 6840 се отчита прогрес на болестта и е решено извършването на костна
сцинтиграфия. През 2015г. е опериран от менингеом на калварията вляво
заднопариетално. Поради локализацията на процеса в близост до двигателната
зона, следоперативно са наблюдавани периодични епилептични припадъци, доказани
и с електроенцефалография, за което провежда непрекъснато лечение с
антиконвулсанти.
Представените по делото решения на ТЕЛК определят
намалена работоспособност както следва: с първото от 26.07.2013г. – на 100%
трайно намалена работоспособност с чужда помощ, със срок до 01.07.2014г.; с
второто от 02.07.2014г. – на 100 % трайна нетрудоспособност без чужда помощ,
със срок до 01.07.2015г.; с третото от 06.07.2015г. – 82 % трайна
нетрудоспособност, със срок до 01.07.2017г. С решението на онкологичната
комисия от 22.12.2016г. е поставена диагноза злокачествено новообразувание с
неуточнена локализация, оценено като прогресия на болестта, с придружаващо
заболяване – симптоматична епилепсия. С решението К. е поставен на диспансерно
наблюдение.
В.л. Ж. дава
заключение, че ЕР на ТЕЛК за 100% нетрудоспособност определя К. като неспособен
за трудова дейност. Счита, че решенията на ТЕЛК са със срок от 1 и 2 години,
защото това е практика, която се е наложила от невинаги ясната прогноза на
заболяването и страданията на пациента. Счита, че прогнозата за
работоспособността на К. зависи от прогнозата на заболяването. За
аденокарцинома за в бъдеще се очаква потвърждение и евентуално проследяване за
костни метастази като и в немедицинските среди се знае, че прогнози при рак не
могат да се правят. По отношение на менингеома счита, че може да се очаква по –
благоприятна прогноза за самия тумор, но недоказаната епилепсия сама по себе си
нарушава силно трудоспособността дори и при правилно лечение.
От представените от банката документи по
застраховката се констатира, че ищецът с писмо от 27.10.2015г. до
застрахователя, получено от него на 30.10.2015г., го уведомява за настъпило на
26.07.2013г. застрахователно събитие „пълна трайна неработоспособност“ на Д.К.
по застраховка „Живот“, приложени са извлечение от кредитна партида и оригинали
на декларация за здравословно състояние, предложение за застраховане и
сертификат за застраховане. Също е посочено, че застрахователната сума за
банката като ползващо се лице е 65 599.04 евро и е изписана банкова сметка
за превеждането й. В отговор до К. с писмо от 02.11.2015г. застрахователят
съобщава за погрешно внесени застрахователни премии по договора от по 3.74 евро
и за връщане на общата сума от 18.70 евро, ведно със законна лихва от 6.85
евро. С второ писмо от 05.11.2015г. го уведомява за невъзникване на
застрахователното правоотношение поради неплащане на първата застрахователна
месечна премия от 37.40 евро.
От Приложение № 1 към заключението на в.л. Ш. се
констатира, че по сметката на К. първоначално е имало достатъчно средства за
изплащане на месечната премия от 37.40 евро, а и именно: на 26.08.2008г. са
налични 77.84 евро; на 23.09.2008г. са налични 74.28 евро; на 22.10.2009г. има
719.09 евро; на 09.03.2008г. има 45.95 евро.
Вещото лице е изчислило /по възражението за прихващане/, че 95 вноски по
37.40 евро са 3 553 евро. Обезщетението за забавеното им плащане от 22.08.2008г.
до 22.06.2016г. в размер на законната лихва е 1 470.24 евро.
При горните данни обратният иск на К. срещу
застрахователя за плащане на обезщетение поради настъпил застрахователен риск
„пълна трайна неработоспособност“ е доказан по основание и частично по размер
по следните съображения:
Между Д.К. и помагача – ответник по обратния иск
„Групама Животозастраховане“ ЕАД е сключен и валидно възникнал договор за
застраховка „Живот“ на 22.08.2008г. по смисъла на чл.230 ал.1 от КЗ отм., с
включена клауза за плащане на застрахователно обезщетение в полза на трето лице
по смисъла чл.22 ал.1 от ЗЗД, чл.234 от КЗ отм. и чл.199а ал.1 от КЗ отм.,по
който застраховано лице и уговорител е Д.К., защото той е поел задължението да
плаща застрахователни месечни премии, застраховател и обещател е „Групама Животозастраховане“
ЕАД, а третото ползващо се лице за част или цялото обезщетение, в зависимост от
датата на възникване на застрахователно събитие, е Банка ДСК ЕАД, действала в
качеството и на застрахователен агент от името на застрахователя.
Неоснователно е възражението на застрахователя, че
договорът не е възникнал на основание чл.8 ал.5 от ОУ, защото на падежа не е
платена първата месечна застрахователна премия от 37.40 евро. Според чл.8 ал.2
от ОУ, месечната вноска за премии се плаща от и за сметка на застрахованото
лице въз основа на предоставено от него съгласие за директен дебит /съгласие за
незабавно инкасо/, каквото е дадено. В договора не е предвидена възможност за
друг начин на плащане, нито е посочена банкова сметка, по която сумите да се
превеждат или внасят, което изключва възможността застрахованото лице по своя
инициатива да нареди плащане на премиите. Това означава, че страните изрично са
уговорили само един начин на плащане, чрез който паричното задължение от носимо
от длъжника според чл.68 б.а от ЗЗД, се е превърнало в търсимо от кредитора.
Правилата на чл.68 от ЗЗД за местоизпълнение се прилагат субсидиарно, само ако
местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на
задължението. Със застрахователния договор изрично е уговорено плащане само
чрез дадено съгласие за незабавно инкасо, което означава дадено от длъжника
съгласие сумите за премии да се събират от банковата му сметка по искане на
кредитора. Съгласно чл.443 от ТЗ, с договора за банково инкасо банката се задължава
срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично
вземане или да извърши друго инкасово действие, а съгласно чл.446 от ТЗ, ако от
обстоятелствата не следва друго, за банково инкасо се прилага съответно
разпоредбите относно договора за поръчка. Договорът за банково инкасо се
сключва между застрахователя като наредител, който търси паричното си вземане
от банковата сметка на длъжника, и банката, която по отправено изрично
нареждане събира сумите и ги превежда на наредителя. Това означава, че
инициатива за искането да се плати е на кредитора, който отправя нареждане до
банката и в него посочва какви суми иска да бъдат събрани.
При плащане чрез съгласие за незабавно инкасо
паричното задължение става от носимо в търсимо и в резултат на това се
прехвърлят върху кредитора последиците от неточно, непълно или несвоевременно
потърсено вземане, защото инициативата за събирането му е негова, съответно
последиците от забавата му определят неговото поведение като виновно при
неплащане, а не това на длъжника. В този смисъл са Решение № 115 от
9.06.2010 г. на ОС - Русе по в. т. д. № 164/2010 г. и Решение № 529 от 29.03.2010 г. на РС - Русе
по гр. д. № 6800/2009 г.
Поведението на длъжника, при непотърсено вземане, не може да се определи като
виновно неизпълнение на договорните задължения от негова страна. От
заключението на ССчЕ на в.л. Ш. се доказа, че причината за неплащане както на
пълна първа месечна премия, така и на следващите месечни премии, е поведението
на кредитора, който е наредил на банката събиране на сумата от 3.74 евро вместо
от 37.40 евро на месец през първите пет месеца, след което е преустановил
отправяне на нареждане за плащане на премиите. Кредиторът – застраховател не е
потърсил точния размер на вземането си и след като грешката за това е при него,
не може да твърди, че има неизпълнение на длъжника и да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
Основателно
ищецът възразява, че съгласно чл.445 ал.2 от ТЗ при изпълнение на банково
инкасо не е длъжен да проверява формата и редовността на документите, т.е. да
проверява има ли техническа грешка в наредената сума и да я коригира.
С оглед горното съдът приема, че неизправната страна
за неплащане на месечните премии е застрахователят, който не може да черпи
права от това свое виновно поведение. Виновната страна няма право едностранно
да разваля и прекратява договора заради своето виновно неизпълнение на
договора. Договорът е проявил действие, защото застрахователят е имал осигурена
правна възможност да поиска и да получи плащане, но е упражнил правото си в
отклонение на уговореното в договора като е поискал само през първите пет
месеца плащане на 3.74 евро, а след това е спрял да иска плащане.
Нормата на чл.236 от КЗ отм. предвижда, че при
разсрочено плащане на премиите и незаплащане на някои от тях, застрахователят е
длъжен да покани писмено застрахования да плати текущата премия в срок, който
не може да бъде по – малък от един месец от получаване на поканата. Само ако
текущата премия не се плати в този срок, застрахователят може да намали
застрахователната сума или да прекрати договора. Застрахователят нито твърди,
нито от материалите по делото има данни, след като е констатирал през 2015г.
грешката си да събира точния и пълен размер на премията чрез нареждания за
незабавно инкасо, да е отправил до застрахованото лице писмена покана за
плащане на сумите. Напротив – с писмо от ноември 2015г. съобщава за връщане на
събраните премии и изразява становище за невъзникнало правоотношение, без да
отправя покана и да дава срок и без, както се констатира, да има правно
основание за тезата си. Дори да не се сподели от него виждането, че вземането
му е търсимо и той не е бил активната страна да го събере, неплащането на
вноските не е основание за автоматично прекратяване на правоотношение, защото
преди това законът изисква отправяне на писмена покана и даване на срок не по –
малък от един месец, което помагачът не е направил.
В хода на действащия застрахователен договор е
настъпил покрит застрахователен риск пълна трайна неработоспособност по смисъла
на чл.1 т.20 от ОУ на договора, защото застрахованото лице се разболява през
2012г., претърпява три операции, поставя му се диагноза за тежки онкологични
заболявания със съпътстваща ги епилепсия, което е установено от медицинската му
документация и издадените решения на ТЕЛК, съгласно заключението на в.л. Ж., в
резултат на които К. е неспособен да упражнява каквато и да било дейност чрез
полагане на личен труд за осигуряване на доход.
Според решенията на ТЕЛК К. губи работоспособността си напълно с определена
степен на нетрудоспособност 100% инвалидност с чужда помощ през първата година
от издаване на решението през юни 2013г., т.е. до юни 2014г., също загуба на
100% работоспособност през следващата година до юни 2015г. и загуба на 82 %
работоспособност за следващите две години, включително и в момента. В.л. Ж.
потвърждава, че поставените диагнози рак не могат да бъдат прогнозирани как ще
се развият и оттук как ще се развие състоянието на лицето. Въз основа данните
от СМЕ и показанията на св. С.К.за физическото състоянието на Д.К. и приеманите
от него лекарства съдът приема, че той от 2012г. до момента не е в състояние да
си осигурява средства и доходи чрез полагането на какъвто и да било личен труд
поради онкологичните си заболявания, претърпените операции, провеждането
лечение, включително и развилата се епилепсия, в резултат на които е
трудноподвижен, не може да управлява МПС, не може да изминава повече от 500
метра без почивка, постоянно се уморява, заспива в седнало положение, поти се и
се задъхва, получава епилептични припадъци. Причинната връзка между
заболяванията и невъзможността за работа съгласно описаното състояние съдът
намира за пряка и непосредствена, тъй като състоянието му е пряк и
непосредствен резултат от операциите, преминалото и продължаващото лечение,
включително медикаментозно. Установената с решенията на ТЕЛК намалена
работоспособност е над 71%, съгласно изискването на ОУ на договора.
За дата на настъпване на застрахователното събитие,
пак според чл.1 т.20 от ОУ на договора, съдът възприема датата 26.07.2013г. –
датата на издаване на първото по време решение на ТЕЛК.
Основателно е обаче възражението на застрахователя,
че след като договорът е сключен и при наличие на уговорена клауза за плащане в
полза на банката, тя също е правоимащ към момента, поради което застрахованото
лице не може да получи пълния размер на застрахователното обезщетение, което е
100 000 евро при настъпил риск. Част от сумата, на основание чл.199 ал.1 и
чл.234 от КЗ отм. във вр. с чл.22 ал.1 от ЗЗД, се дължи за плащане на банката
като според общите условия и чл.199а ал.1 от КЗ отм. това е остатъка от кредита
към 26.07.2013г., който в този момент според заключението на вещото лице Ш. е
52 425.63 евро главница и неплатена лихва за четири месеца от 22.03.2013г.
до 26.07.2013г. от 1 361.32 евро /по 340.33 евро на месец годишна лихва от
7.79%/, в резултат на което разликата до 100 000 евро е 46 186.05
евро, която застрахованото лице има право да получи.
Договорът за застраховка е сключен с включена клауза
в полза на банката. Като такъв той е подчинен на института на договор в полза
на трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД, при който уговорката в полза на трето
лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на
уговарящия, че иска да се ползва от нея. Уговарящият може да си запази правото
да отмени тая уговорка или да замени трето лице.
С цитираното писмо на банката от 27.10.2015г. на лист
177 до застрахователя, отправено след образуване на заповедното производство
пред ПРС на 15.09.2015г., Банка ДСК ЕАД е направила искане за плащане на
застрахователно обезщетение, посочила е сумата на претенцията си и банковата си
сметка, и с това действие е заявила по смисъла на чл.22 от ЗЗД пред обещателя,
че иска да се ползва от клаузата в нейна полза, поради което пълната сума на
обезщетението не може да се изплати на застрахованото лице.
Фактът, че след отправеното искане и получен отказ от
застрахователя да плати поради становището му, че няма валидно възникнало
застрахователно отношение, банката не е предявила по съдебен ред пред съда иск
за плащане на обезщетението от застрахователя, основан на личния иск на третото
ползващо се лице срещу обещателя, а продължава с исковото производство по реда
на чл.422 от ГПК да търси целия остатък от кредита от длъжника, към момента не
се тълкува от практиката като конклудентно действие на третото ползващо се лице
по отказ от предоставените му права и оттук не дава правно основание да се
приеме, че третото ползващо се лице се е отказало от това право и то може да се
упражни в пълен размер от застрахованото лице. Така според решенията по чл.290
от ГПК на ВКС / Решение
№ 10 от 10.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 510/2008 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Ваня Алексиева, Решение
№ 167 от 22.12.2014г. на ВКС по т.д. № 3174/2013г., Iт.о., докладчик съдията Таня Райковска/ при
договор за застраховка, който е формален и писмената форма е за действителност,
всяко изменение в него следва да се извърши също в изрична писмена форма,
включително изявлението на третото ползващо се от клауза по него лице за отказ
от правото му. Само при такова изрично изявление от страна на третото лице за
отказ от тези права, когато застрахованото лице не посочи друго трето ползващо
се лице, правото на обезщетение остава в патримониума на уговорителя /застраховано
лице/ и то има право да получи пълната сума на обезщетението.
Също така е възможно чрез изрично писмено изявление
застрахованото лице да отмени клаузата в полза на третото лице като това негово
изявление следва до достигне до знанието на обещателя – застраховател и до
третото лице, за да прояви действие, като това изявление може да е
материализирано и в искова молба, както приема практиката. По делото няма
писмени доказателства ответникът К. да е отправил изрично писмено изявление до
банката и до застрахователя, че отменя клаузата в полза на банката, за да
претендира тук целия размер на сумата, нито има данни банката изрично с писмено
изявление да се е отказала от правото в нейна полза, което ще доведе до същия
правен резултат.
Поставеният
от ответника К. проблем – за проявеното бездействието на третото лице да се
ползва от предоставените му по застраховката права като не ги защитата чрез
личния пряк иск на третото лице да иска по съдебен ред плащане от
застрахователя в периода на течене на давностния срок на претенцията си, но и
не се отказва от правото си изрично в полза на застрахования, е разрешен от
теорията и практиката чрез предоставен в полза на уговарящия иск – Ал.
Кожухаров, Облигационно право, Първа книга, изд. София – Р 1993г., стр.84. Тъй като
застрахованото лице в качеството на уговарящ е страна по облигационното
правоотношение с обещателя, като такава той има право както на иск, основан на
това правоотношение, така и правото едностранно да го развали или както се
каза, да го измени чрез отмяна на уговорката в полза на третото лице. Искът му,
основан на договорното правоотношение, за плащане на застрахователното
обезщетение, когато застрахователят не го изпълнява и не изплаща сума на
третото ползващо се лице, не е иск в своя полза – в полза на уговарящия, а е
иск по чл.79 от ЗЗД за реално изпълнение на договора чрез плащане в полза на
третото лице. Така в Решение № 715 от
25.11.2014 г. на ПАС по в. т. д. № 1176/2014 г., докладчик Красимир Коларов, е посочено, че „Уговорителят, също като бенефициера, разполага
с иск за реално изпълнение. Но предмет на притезанието му не е онова, което
обещателят дължи на бенефициера, а нещо съвсем друго: то е правото да иска
изпълнение на поетото към него обещание. Затова, ако предяви притезанието си
пред съд, уговорителят не може да иска присъждане на дължимата от обещателя
престация за себе си, а ще я иска за бенефициера. Няма да предяви чуждо, а ще
предяви своето право да иска реално изпълнение – онова, което нему промитентът
е обещал.“. Такъв иск по делото не е предявен от ответника, защото той
иска изплащане на пълния размер на обезщетението в своя полза, поради което
това не е иск за реално изпълнение на договора.
Също така по делото няма данни длъжникът по кредита
да го е изплатил на банката и оттук да е получил правото на него да се изплати
пълния размер на застрахователното обезщетение.
При горните констатации съдът приема, че по делото
към момента пред първа инстанция до ход по същество не се установява правно
основание застрахованото лице К. да получи пълния размер на застрахователното
обезщетение, тъй като клаузата в полза на третото лице не е отменена изрично с
писмено изявление, нито третото лице – банка се е отказала изрично с писмено
изявление да се ползва от това право. Бездействието й да упражни правата си по
застрахователния договор дава основание на уговарящия да предяви иск за реално
изпълнение срещу обещателя, но не се тълкува и приема като приравнено на отказ
от тези права поведение.
Поради частичната основателност на обратния иск
следва да се разгледа възражението на застрахователя за прихващане с размера на
застрахователните премии, дължими за периода 22.08.2008г. – 26.07.2013г., които
не е поискал да му се платят. Той
претендира 94 месечни вноски, от по 37.40 евро всяка, в общ размер от 3 515.60
евро, като изчислението е точно. Но съгласно чл.236 ал.1 и ал.4 от КЗ отм. няма
право да търси заплащането им по съдебен ред, каквото се явява и възражението
за прихващане като форма на защита в съдебното производство, по което също се
сформира СПН. В този случай, след като застрахователното събитие е настъпило,
законът презюмира, че застрахователната сума е намалена с дължимите вноски /с
обратно действие/, в резултат на което на застрахованото лице се дължи
разликата от 42 697.45 евро / 100 000 – 3 515.60 –
52 425.63 – 1 361.32/.
Съдът приема, че неплащане на месечните премии е в
резултат на виновното бездействие на кредитора, тъй като задължението е
търсимо, не е проявена активност и застрахователят не е отправил точни
нареждания за изплащане на премията за 94 месеца към банката, поради което
вината за неполучаване на сумите е негова, а не на длъжника. Липсва изпадане в
забава на длъжникът и не се дължи обезщетение върху неполучения размер на
премиите, съответно не се дължи обезщетение в размер на законна лихва върху
сумата от 3 525.60 евро, още повече законът в чл.236 ал.1 от КЗ отм.
забранява търсенето на сумите при застраховка Живот по съдебен ред,
следователно и обезщетение за тях, а указва намаляване на размера на
застрахователната сума, т.е. налице е „законово автоматично прихващане“ между
двете вземания.
Горното означава, че възраженията са прихващане са
неоснователни поради законовата забрана застрахователят да търси премиите по съдебен
ред, оттук съответно и обезщетение за забавеното им плащане, което изключва и
правната възможност за защита чрез възражение за прихващане, но при определяне
на дължимата на застрахованото лице сума следа да се отчете размера на
неплатените премии и с тях, по силата на законовата норма, да се счита намалена
застрахователната сума.
При този изход на делото на ищеца по съразмерност се
дължат разноски в заповедното и исковото производство от 8 025.60лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение за производството пред ПОС в размер на
3 795.10лв., общо 11 820.70лв.
На Д.К. се дължи адвокатско възнаграждение за
уважената част от претенцията по обратния му иск в размер на 3 340.36лв.,
тъй като лицето е освободено от заплащане на ДТ, не е направило разноски в производството,
а упълномощеният адвокат, съгласно приложения договор за правна помощ, е
предоставил безплатна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което на
основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът по обратния иск дължи плащане на
възнаграждението, както и 300лв. възнаграждение за правна помощ за отхвърлените
възражения за прихващане, общо 3 640.36лв.
Застрахователят дължи ДТ за уважената част от иска в
размер на 3 340.36лв. в полза на ПОС, ведно с 5лв. ДТ за служебно издаване
на ИЛ.
На застрахователя по
съразмерност се дължи за отхвърлената част на обратния иск разноски от
515.70лв. и юрисконсултско възнаграждение от 3 650.74лв., общо
4 166.44лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че Д.Н.К.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ****, чрез адв. Т.Й., дължи на „БАНКА ДСК“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, 1036, район
Оборище, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***, плащане като кредитополучател
на сумата общо от 64 683.37 евро по Договор за ипотечен кредит от
11.08.2008г., сключен между страните, включваща 52 452.63 евро главница,
ведно със законна лихва върху сумата от 17.09.2015г. до изплащането й,
10 209.90 евро договорна лихва за периода 22.03.2013г. – 15.09.2015г.;
1 541.22 евро санкционна лихва за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г. и
заемни такси от 479.62 евро,за които
ищецът се е снабдил със Заповед № 6320 от 18.09.2016г. по ч.гр.д. №
11573/2015 на РС Пловдив ІХ гр.с., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважения размер от 64 683.37 евро до
предявения от 65 397.50 евро по отношение на договорната лихва над
уважения размер от 10 209.90 евро за периода 22.03.2013г. – 15.09.2015г.
до предявения от 10 924.03 евро за периода 11.03.2013г. – 15.09.2015г.
Решението е постановено при участието на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София 1124, район
Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, като трето лице – помагач на
страната на ответника.
ОСЪЖДА Д.Н.К. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ****, чрез адв.
Т.Й., да плати на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, 1036, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес
***, направените в заповедното и съдебното исково производство разноски общо от
11 820.70лв.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София 1124, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, да
плати на Д.Н.К. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ****, чрез адв. Т.Й., сумата
от 42 697.45 евро, представляваща дължимо обезщетение поради настъпило на
26.07.2013г. застрахователно събитие „пълна трайна неработоспособност“ по
сключен между страните Договор за застраховка „Живот“ на 22.08.2008г. по Групов
застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка
ДСК ЕАД по големи кредити във връзка със заемна сметка № *********, ведно със
законна лихва върху главницата от 08.06.2016г. до изплащане на сумата и направените
по делото разноски от 3 640.36лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 42 697.45
евро до предявения от 100 000 евро.
ОСЪЖДА Д.Н.К.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ****, чрез адв. Т.Й., да плати на „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София 1124, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3,
разноски за отхвърлената част от претенцията от 4 166.44лв.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София 1124, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, да
плати на ПОС по негова бюджетна сметка ДТ за уважената част от иска в размер на
3 340.36лв., ведно с 5лв. ДТ за служебно издаване на ИЛ.
Отхвърля
възражението за прихващане на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София 1124, район Средец, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, със сумите от 3 515.60 евро,
представляващи 94 месечни вноски за застрахователни премии от по 37.40 евро
всяка една за периода от 22.08.2008г. до 26.06.2016г., и 1 462.64 евро
обезщетение за забавеното им плащане в размер на законната лихва върху всяка
вноска от по 37.40 евро, срещу вземането на Д.Н.К. ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ****, чрез адв. Т.Й., по обратния иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се обяви.
Окръжен
съдия: