Р Е Ш Е Н И Е
Номер 959 от 29.07.2020г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 679 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Бургас, чрез процесуален представител -
юрисконсулт против решение
№75/20.01.2019г., постановено по НАХД № 3713/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е отменено наказателно постановление
№ 50/30.07.2019 година, издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на Р.Г.Ц.
– Г. за нарушение на чл. 24 от Закона за
защитените територии, на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 83, ал.1, т.1 от
Закона за защитените територии, е наложена глоба в размер на 100 лева.
В касационната жалба са изложени доводи,
че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и при допуснато
съществено нарушение на процесуалните права – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, както и че не са налице сочените в
решението процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени първоинстанционното
решение и да постанови ново, с което да потвърди отмененото наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за основателност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд –
Бургас е отменил наказателно постановление № 50/30.07.2019 г., издадено от директора на
РИОСВ – Бургас, с което на Р.Г.Ц. – Г. , за нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии,
на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 83, ал.1, т.1 от Закона за защитените
територии, е наложена глоба в размер на 100 лева.
Като фактическа
обстановка съдът е приел, че на 27.05.2019г., в гр.
Созопол, служители на РИОСВ са извършили проверка на територията на
природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и
Градина”. В хода на проверката служителите са установили, че в имота е
разположена каравана по протежение на защитената територия, включително и върху
пясъчните дюни, както и че към караваната са изградени временни ВиК и
ел.връзки. С оглед направените констатации бил съставил акт за установяване на
административно нарушение № 50 от 27.05.2019г., в който като нарушена
разпоредба е посочен чл.24 от Закона за защитените територии. Въз основа на
така съставения акт впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
При
постановяване на решението си, РС – Бургас е приел,
че на територията на природна забележителност „Пясъчни дюни между
къмпингите Златна рибка и Градина” действително е била разположена процесната
каравана, включително и върху пясъчните дюни. Едновременно с това, обаче, съдът
е приел, че по делото не е била установена самоличността на лицето, поставило
караваната, респ. вмененото на Ц. нарушение е останало недоказано.
Така
постановеното съдебно решение е правилно.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Разпоредбата на чл. 24
от Закона за защитените територии предвижда, че в природните забележителности се забраняват дейности,
които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят
естетическата им стойност.
В чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ е регламентирано, че се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо
лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима,
определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и
проекти по глава четвърта. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда в маловажни случаи по ал. 1 глобата да е от 5 до 100
лв.
В
случая, в съставения АУАН е посочено, че на
27.05.2019 год., в природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите
Златна рибка и Градина” Р.Ц. е поставила собствената си каравана. В издаденото
НП тази констатация е преповторена.
Настоящият съдебен състав, намира, че изпълнителното деяние - обитаване на караваната,
констатирано в деня на извършената проверка, не може да бъде приравнено на
изпълнителното деяние поставяне на караваната,
описано в съставения АУАН и издаденото НП, поради което правилно РС-Бургас е
отменил издаденото НП, приемайки,
че вмененото на Ц. административно
нарушение е останало недоказано.
С оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата
на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвижда
в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и на
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават.
В случая не се доказва по безспорен начин, че именно касационният
ответник следва да носи административнонаказателна отговорност. Това, че същата е собственик на караваната, за което
по делото отново не са представени каквито и да е доказателства, не може да
обоснове извод, че именно тя я е разположила в природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка
и Градина” и то на датата, посочената в съставения
АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната
жалба възражения се явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при правилно приложение на закона,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд, петнадесети състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №75/20.01.2019г., постановено по НАХД № 3713/2019 г.
по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.