№ 143
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500793 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 2698/12.04.2019г, постановено по гр.д.№ 12492/2016г. по описа на
СГС, е отхвърлен предявеният от С. И. Т. с ЕГН ********** срещу Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, иск с правно
основание чл.124 ГПК за установяване на правото на собственост по силата на
възстановяване по реда на чл.2, ал.1, вр. чл.3, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижим имот,
представляващ 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор 68134.401.7, съгласно актуалния
градоустройствен статут, находящ се на бул. „***” №***, съответстващ на бивш парцел
XIII, кв.36, по плана на гр. София, местност „***”, с адм. адрес: гр. ***, ул.”***” №**.
Осъден е С. И. Т. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 500 лв.,
представляваща съдебни разноски. Посочено е, че решението е постановено с участието на
трето лице помагач на страната на ответника-Столична община.
Решението е обжалвано от С. И. Т., представляван от адв.И.Г. от ПАК, с доводи, че е
неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Поддържа доводи, че са налице условията по ЗВСОНИ за възстановяване на правото на
собственост. Възразява срещу приетото от съда, че процесният имот /част от парцел 13, от
кв.-36, София център, която е предмет на АДС № 291/8.07.1952г./ не съществува във вида, в
който е одържавен, тъй като в него има гаражи, които са били построени след жилищната
сграда, проектирана и строена върху терена, владян от акционерното дружество и отнет от
него с АДС № 292/19.08.1949г. Не е изяснено чии са тези гаражи, кой и кога ги е строил и
дали имат редовни строителни книжа. Сочи, че тези гаражи са били закупени от
наследодателите и ползвани като канцеларии от БКС. Ответната страна не е установила, че
са реализирани градоустройствени мероприятия върху процесния имот.
1
Счита, че неправилно съдът е приел, че парцели 12 и 13 са обединени и след това е
проектирана и построена жилищна сграда в парцел 13, кв.36, съгласно целите на
отреждането. Излага доводи, че парцел 12 е обединен с парцел 13, след съставяне на АДС
3312/1953г., като сградата е строена преди обединяване на парцелите и след като е била
построена сградата в частта, завзета от „Фурия” АД през 1953г. Преди отнемането на терена
не е имало градоустройство, променен статут на земята, която е била отнета с АДС
№291/8.07.1952г. Счита за неправилни изводите на съда, че процесният имот към датата на
приемане на ЗВСОНИ не е бил собственост на държавата или общината, че теренът е
съсобствен като обща част, че върху отнетия имот е извършено ново строителство.
Претендирал е да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.
В писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя се поддържат
доводите, изложени в жалбата.
Ответната страна по жалбата- Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, не е ангажирала становище.
Третото лице помагач- Столична община не е ангажирало становище.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото- С. И. Т. е посочил, че е наследник на Д. Д. В., който заедно с
братята си Н. и В. са били съдружници заедно с баща си Д. В. в СД „Д. В. и синове”, което е
било регистрирано в търговския регистър на Областен съд-гр.Стара Загора под № 45/1909г.
След извършени промени в партидата на дружеството, обнародвани в ДВ бр.№
247/3.02.1937г., то е открило клон в гр.София. Дружеството, заедно с „Фурия” /Фория/ АД,
са закупили на 30.04.1943 с договор, отразен в НА № 97/30.04.1943г. недвижим имот-
дворно място с площ по нотариален акт-1899.40кв.м., а по скица 1644кв.м., намиращ се на
ул. „***” № **, на ъгъла с бул.”Сливница”, с постройки. В къщата на ъгъла на ул.”Веслец” и
бул.”Сливница” е била организирана велоремонтна работилница, а стаите са били
канцеларии на спортния клуб. Наследодателите на ищеца са развивали търговска дейност в
другия диагонал на двора като ползвали съществуващите постройки и са достроили нови.
Закупеният имот от двете дружества е бил поделен между тях за ползване по следния начин:
събирателното дружество е ползвало частта от двора в югозападния му край, заедно с
постройките, а акционерното дружество е ползвало частта с къщата на ъгъла на ул.”Веслец”
и бул.”Сливница”. След 09.09.1944г. частта от имота, собственост на „Фурия” АД, е била
конфискувана, а на 19.08.1949г. с АДС № 4523/№292/, имотът е бил одържавен. Имотът на
събирателното дружество, представляващ половината от мястото и пет тухлени постройки,
които и сега съществуват, са били конфискувани през 1947г. по изпълнителен лист. С
решение на МС по протокол 3/02.04.1948г. имотът е възстановен на събирателното
дружество като конфискацията е отменена. Това е продължило до 1952г., когато е бил е
одържавен по ЗОЕГПНС с АДС от 08.07.1952г. Ищецът е посочил, че върху имота на
акционерното дружество е била изградена жилищна сграда за нуждите на МВР. Тогава
събирателното дружество все още е извършвало търговска дейност и е ползвала своя имот
на ул.”Веслец” № 49. След 1952г., когато имотът е бил одържавен, е предаден на
„Софжилфонд“ и в него са били настанени наематели. За целия имот, собственост на двете
дружества, е съставен АДС № 3312 с нов административен адрес бул. „***” №***. Ищецът
е изложил твърдения, че е собственик на 820 кв.м., представляващи ½ ид.ч. от парцел 13,
кв.36, по плана на гр.София, м.”Центъра” от 1943г., закупен през 1943г., на основание
ЗВСОНИ, а сега част от имот с идентификатор 68134.401.7 и при съседи: имот с
идентификатор 68134.401.334, имот с идентификатор 68134.401.8, имот с идентификатор
68134.401.353, имот с идентификатор 68134.401.5, имот с идентификатор 68134. 401.6, с
вътрешна в имота граница- прилежащи площи на жилищна шестетажна сграда, и от север-
2
съществуваща сграда с лице към бул. „Сливница”. Изложил е твърдения, че имотът
съществува в границите и вида, в които е бил при съставянето на АДС № 291/08.07.1952г. и
не е застрояван. Поискал е от Областния управител деактуване на имота, но има мълчалив
отказ. Съществуването на АДС му пречи да упражнява правото си на собственост и да
владее имота.
Претендирал е на основание чл.124 ГПК да се установи правото му на собственост по
силата на възстановяване по реда на чл.2, ал.1, вр. с чл.3, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от имот с идентификатор 68134.401.7, съгласно актуалния
градоустройствен статут, находящ се на бул.”***” №***, съответстващ на бивш парцел XIII,
кв.36, по плана на гр.София, местност „***”, с административен адрес: гр.***, ул.”***”
№**.
Ответникът по делото е оспорил исковата претенция с доводи, че имотът не е
отчужден по ЗОЕГПНС или по законите, изброени в чл.2, ал.1 на ЗВСОНИ, че не
съществува във вида, в който е отчужден, тъй като в него е изградена многоетажна жилищна
сграда и не е собствен на държавата, общината или техни организации-всички жилищни
имоти са собственост на трети лица.
Третото лице-помагач-Столична община не е ангажирало становище.
С решение № 2698/12.04.2019г, постановено по гр.д.№ 12492/2016г. по описа на СГС,
е отхвърлен предявеният от С. И. Т. с ЕГН ********** срещу Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, иск с правно основание чл.124
ГПК за установяване на правото на собственост по силата на възстановяване по реда на чл.2,
ал.1, вр. чл.3, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижим имот. Приел е, че не са налице условията за
възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗВСОНИ, тъй като
имотът не е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни
фирми или еднолични дружества по чл.61 от ТЗ и не съществува реално до размера, в който
е отчужден, тъй като към имота е присъединен съседен имот, не са запазени съществувалите
сгради към момента на отчуждаването, в новия парцел е изградена 7-етажна жилищна сграда
с 4 входа и гаражни клетки, която се притежава от трети лица в режим на етажна
собственост, а земята е обща част, обслужваща сградата и гаражите. Незастроената част на
имота, която не е обслужваща съществуващите сгради, е 51кв.м., която не е достатъчна да се
обособи като самостоятелен обект на собственост.
С решение № 907/23.04.2020г, постановено по в.гр.д.№ 3624/2019г по описа на САС
е потвърдено решение № 2698/12.04.2019г, постановено по гр.д.№ 12492/2016г. по описа на
СГС.
С решение № 27/4.03.2021г., постановено по гр.д.№ 2581/2020г по описа на ВКС на
РБългария, е отменено решение № 907/23.04.2020г, постановено по в.гр.д.№ 3624/2019г по
описа на САС, като са дадени указания за допускане на допълнителна експертиза със задачи,
дали сградите, намиращи се понастоящем в границите на бившия парцел XIII по
регулационния план на гр.София от 1943г, са изградени с надлежни строителни книжа,
колко е минималната необходима прилежаща площ към законно изградените в бившия
парцел XIII сгради, съгласно действащата към датата на влизане в сила на
ЗВСОНИ/25.02.1992г градоустройствена наредба, колко е останалата площ от бившия
парцел XIII с обща площ от 1644кв.м., извън застроената със законни сгради част и извън
минималната необходима прилежаща площ към тези сгради, дали тази останала площ
отговаря по площ и лице за обособяването й в отделен парцел, съгласно действащите към
25.02.1992г строителни норми-чл.54 от ППЗТСУ /отм./ в редакцията му към 25.02.1992г, да
се изготви скица, в която да се обозначат площите по т.2 и т.3 и лицето на останалата
незастроена част от парцела.
Не се спори между страните по делото, а и от удостоверение от 03.02.1937г. се
3
установява, че в дружествения търговски регистър на Старозагорския областен съд е
вписано под № 45/09г. СД „Д. В. и синове” със седалище гр.Стара Загора, с предмет на
дейност търговия с хранителни стоки и железария. С определение от 29.03.1937г. в
дружествения търговски регистър е вписан клон на дружеството в гр.София. Същото е
ликвидирано, видно от определение от 18.07.1952г.
Безспорно между страните е, че с нот. акт № 37/30.04.1943г. СД „Д. В. и синове”
заедно с „Фурия” АД са закупили недвижим имот, намиращ се в гр.***, ул.”***” № **,
представляващо парцел XIII от к.36, по плана на гр.София, м. „***” с площ от 1644кв.м.,
ведно с всички масивни, немасивни и барачни постройки. Нотариалният акт е вписан със
записка за вписване от 30.04.1943г.
Не се спори, а и видно от удостоверение за наследници № 2157/25.06.2007г. е, че
ищецът е законен наследник на Д. В., починал на 02.01.1924г.
Безспорно е, че по конф. дело № 1020/47г. на ВКС и изпълнителен лист от
04.02.1948г., издаден от Старозагорския областен съд на основание закона за конфискуване
на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти/ ЗКИ/ е одържавена от СД „Д. В. и
синове” ½ ид.ч. от дворно място на ул.”***” №**, заедно с всички масивни, немасивни и
барачни постройки.
След извършената конфискация е съставен АДС № 1/28.06.1948г., от който се
установява, че от имота са били застроени 170 кв.м. За същия имот е съставен и АДС №
291/08.07.1952г., в който като основание за одържавяването е посочен ЗКИ. За имота е
съставено сведение за одържавен имот.
С протокол № 3 на комисията, образувана съгласно ПМС № 3/02.04.1948г., е взето
решение да се освободи търговската фирма на СД „Д. В. и синове”, което е извършено със
заповед № 720/23.08.1948г.
Безспорно е, че другата 1/2 ид.ч. от имота на ул.”Веслец” №49, собственост на
„Фурия” АД, е била одържавена по реда на ЗОЕГПНС и е съставен АДС №
292/19.08.1949г.
Видно от удостоверение № 94-00-480/14.03.2012г., издадено от „ГИД София” ЕООД,
че поземлен имот с идентификатор 68134.401.7 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010г. е идентичен с част от парц. XII и
част от парц. XIII, кв.36, посочен в нот. акт № 97/43г. по стар регулационен план на м. „***”,
кв.36.
Със заявление от 09.08.2013г. ищецът е направил искане до Областния управител на
област София да бъде издадена заповед за деактуване от книгите за държавна собственост на
процесния недвижим имот, както и че имотът не е деактуван.
Пред СГС е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно
която процесният имот, описан в нотариален акт №97 от 30.04.1943 г., е идентичен с
имотите, отнети от съсобствениците „Фурия” АД („Фория” АД) и „Д. В. и синове” СД по
реда на ЗОЕПГНС и ЗКИ и актувани с АДС №292/19.08.1949 г. и АДС №291/08.07.1952 г. и
представлява парцел XIII от кв.36 по плана за гр. София, м. Център. Отнемането на
идеалната част от имота, собственост на праводателите на ищеца, е извършено през 1947 г.
по силата на изпълнителен лист по конф.д. №21/1947 г. За изпълнение на предвидено
жилищно застрояване, към процесния имот XIII от кв.36 по плана за гр. София, м. Център с
площ от 1644 кв.м., е присъединен бивш парцел XII, с площ от 299 кв.м. (отчужден от трети
за делото лице – братя Я., съседи на процесния имот). Двата обединени бивши парцели XIII
и XII образуват нов парцел XV от кв.36 с отреждане „За жилищно строителство” с обща
площ от около 1937 кв.м., в който е построена нова жилищна сграда – на 6 и 7 етажа с 4
входа, в режим на етажна собственост. С АДС 3312/1953 г. имотът е предаден за управление
на МВР, заедно с построената в него сграда, като към този момент имотът е съдържал 862,65
4
кв.м. застроена и 695,55 кв.м. незастроена площ. Съгласно актуалния градоустройствен
статут имотът представлява имот с идентификатор 68134.401.7, а построената в него сграда
е с идентификатор 68134.401.7.1. Освен жилищната сграда, в имота има построена и
масивна сграда (гаражи), с идентификатор 68134.401.7.2. Гаражите са изграждани след
построяване на жилищната сграда, на три етапа на строителство, съобразно строителните
книжа, проверени от вещото лице (позволителни билети): 1965 г. – за три гаража, 1967 г. за
четвъртия гараж и 1969 г. за петия гараж. Категоричното заключение на вещото лице след
преглед на кадастралните планове и отразяванията в тях и личен оглед на място е, че към
настоящия момент, по отношение на застрояването, процесният имот не е във вида, в който
е отчужден, защото са премахнати всички постройки, съществували към момента на
отчуждаването и са построени други сгради – жилищна сграда и гаражи, изградени в
периода 1953 г. – 1969 г. Като земя имотът също е променен, доколкото към него е
присъединен друг парцел за целите на изпълнение на отреждането – за жилищно
строителство. При преценка дали целият имот е застроен и дали има свободна от
застрояване земя – такава, незаета от застрояване и незаета като прилежаща към сградата и
гаражите в режим на етажна собственост, вещото лице в отговора по т.II.3.2.1 - т.II.3.2.4
приема, че няма незаета от строителство или неприлежаща към реализираното мероприятие
земя. А дори и да се приеме, че не следва да се прилагат изискванията за необходима земя за
паркиране, като незаета може да се отдели площ от 51 кв.м. общо за целия парцел, т.е. за
правоприемниците на първоначалните собственици „Фурия” АД и „Д. В. и синове” СД,
която площ от 51 кв.м. не е достатъчна за формиране на самостоятелен урегулиран поземлен
имот.
Пред САС е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, съобразно
дадените указания от ВКС, като вещото лице арх. Г.Г. е посочило, че в обхвата на стария
парцел № XIII, включен изцяло в територията на сегашния УПИ № ХV, в кв. 36, са
разположени два сградни обекта. В североизточния ъгъл, до кръстовището на
бул.”Сливница” и ул.”Веслец”, се намира пет до седеметажен Г-образен жилищен блок, като
в архива на Столична община се съхраняват одобрените екзекутиви на проекта, от което
следва, че сградата е била изградена с надлежни строителни книжа. В югозападния край,
непосредствено на вътрешната граница, се намира едноетажна гаражна постройка, състояща
се от общо пет помещения, като в архива на СО се съхраняват одобрени проекти и
позволителни билети, като от наличието на тези книжа може да се приеме, че сградата е
била изградена с надлежни строителни книжа. Вещото лице е изчислило остатъчна площ,
извън тази на сградите, в размер на 383кв.м. Площта, незаета от законно построени сгради и
минимално обслужващите ги зони, възлиза на 383кв.м. Към 1992г е действал Правилник за
прилагане на ЗТСУ и съгласно чл.54, ал.1 парцелите за малкоетажно застрояване в
градовете имат следните размери : „най-малко 14м лице и 300-1000кв.м. повърхност..”
Площта от 390кв.м. е над минималния размер от 300кв.м., но същата не разполага с лице
към нито една улица, поради което образуването на парцел от нея е невъзможно. При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е получило документите,
приложени към експертизата-позволителни билети от 1965г, 1967г и 1969г и чертежи-
проекти за процесните гаражи-разпределения, разрези, ситуация, от архива на Район
Оборище. Посочило е, че гаражите са строени в различни периоди от време, като
позволителните билети са от различни години, което предполага, че построяването е етапно.
Позволителните билети се отнасят по преписка за ул. „Веслец” №49. Касае се за парцел XV
понастоящем, а по предходния план от 1987г не е имало парцели.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззиввният съд приема от правна
страна следното:
По делото е предявен установителен иск за собственост, като ищецът претендира, че
по силата на ЗВСОНИ му е възстановена собствеността върху процесния имот, отнет по
реда на ЗОЕГПНС, тъй като съществува във вида, в който е отчужден. Съгласно чл.1, ал.1 и
5
чл.2, ал.1 и ал.3 от ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху недвижими имоти,
отчуждени по ЗОЕГПНС и изчерпателно изброените в чл.2, ал.1 нормативни актове, които
са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или
на еднолични дружества по чл.61 от ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени, както и отчуждените собственици да не са получили обезщетение за отнетия
имот. По ЗВСОНИ реституцията настъпва по силата на закона при наличието на
определени предпоставки, визирани в него. Моментът на възстановяване на собствеността е
влизането на закона в сила-25.02.1992г. Съгласно Решение № 396 от 3.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1462/2010 г., I г. о., ГК възстановяването на собствеността върху имотите при
хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ настъпва ex lege - по силата на закона, ако са налице
предвидените за това предпоставки-имотът да съществува реално до размерите, в които е
бил незаконно отнет или отчужден не по установения законов ред, извършеното в имота
строителство следва да се съобрази както в хипотезата на отнемане на застроен, така и при
отнемане на незастроен недвижим имот.
Видно от събраните писмени доказателства е, че целият имот, закупен с нот. акт №
97/43 г. в съсобственост между двете търговски дружества, е бил одържавен на две
различни основания. По отношение на събирателното дружество отчуждаването в полза на
държавата е станало въз основа на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по
незаконен начин имоти, който нормативен акт попада в хипотезата на чл.2, ал.1 от
ЗВСОНИ. За 1/2 ид.ч. от целия имот, собственост на събирателното дружество, са
съставени акт за държавна собственост №1/ 28.06.1948г. и АДС № 291/08.07.1952г. От
събраните доказателства се установява какви постройки са одържавени в тази идеална част,
както и че имотът не е освободен от отчуждаване със заповед № 720/23.08.1948г. Заповедта
е издадена в съответствие с пар.5 от ПП на ЗНЧИМП, която е давала възможност да се
освобождават от национализация неправилно иззети предприятия. Видно от събраните
доказателства е, че имотът е продължил да бъде държавна собственост и към издаване на
втория АДС № 291/08.07.1952г., т.е. в периода 1948г.-1952г. В него като основание за
одържавяването не е посочен ЗОЕГПНС.
От заключенията на техническите експертизи се установява, че върху процесния
имот е изградена жилищна сграда с голям брой апартаменти и магазини, както и пет гаража.
Съгласно ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 г. на ВКС по т. д. № 6/2005
г., ОСГК, целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те
съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Ако те физически или правно са
изгубили тази самостоятелност и вече не притежават характеристиката на такива обекти, не
би могло да бъдат възстановени на техните собственици. Ако имотът е погинал изцяло или
частично, той не би могъл да се реституира или ще се възстанови само това, което е запазено
от него. Ако в резултат на благоустройствени изменения, същия се е трансформирал, той пак
би подлежал на възстановяване, само ако може да се обособи като самостоятелен обект
съобразно нормативите за устройство на територията. Новото строителство в незастроен
имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи
самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията.
Въз основа на заключението на вещото лице арх. Г.Г. се установява, че върху
процесния имот са изградени два сградни обекта-жилищна сграда с голям брой апартаменти
и магазини, както и пет гаража, които въз основа на проверените и налични екзекутиви са
законни постройки.
Съгласно Решение № 179 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2011 г., II г. о., ГК,
ако в резултат на благоустройствени изменения имотът се е трансформирал, той пак би
подлежал на възстановяване, (само) ако може да се обособи като самостоятелен обект
съобразно нормативите за устройство на територията. Под понятието "незаконен строеж"
трябва да се разбира такъв, извършен без надлежни строителни книжа или след
6
реституцията на имота на 25.02.1992 г.
Площта, незаета от законно построени сгради и минимално обслужващите ги зони,
възлиза на 383кв.м. Към 1992г е действал Правилник за прилагане на ЗТСУ и съгласно
чл.54, ал.1 парцелите за малкоетажно застрояване в градовете имат следните размери: „най-
малко 14м лице и 300-1000кв.м. повърхност..” Площта от 383кв.м. е над минималния размер
от 300кв.м., но същата не разполага с лице към нито една улица, поради което образуването
на парцел от нея е невъзможно.
Независимо от наличието на необходимата площ, при липса на лице на остатъчната
част, следва че не може да се обособи самостоятелен имот, поради което не са налице
условията за възстановяване на собствеността и исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Не се установява да са налице и условията на чл.54, ал. 5 от ППЗТСУ, съгласно която
разпоредба по изключение определените в предходните алинеи най-малки размери на
парцелите (повърхност и лице) могат да бъдат намалявани най-много с 1/6 в зависимост от
стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на
заварени масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване.
Съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ППЗТСУ (отм.),
допускаща по изключение съществуването на маломерни парцели, не задължава съответния
административен орган да обособи парцел с лице и площ под установените норми.
Приложението й зависи от конкретните стопански, технически и теренни условия,
положението на заварените масивни сгради и е допустимо само когато това няма да влоши
условията за целесъобразно застрояване. То изисква извършване на конкретна преценка по
целесъобразност за всеки отделен случай. Освен това по делото е установено от вещото
лице, че остатъчната площ няма никакво лице към улица, за да се преценява дали този
параметър може да бъде намаляван. 8
Поради това следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗВСНОИ въвежда
като условие за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността празното
дворно място да отговаря на минималните законоустановени изисквания за площ и лице на
парцелите, като не е достатъчно размерите му да са в нормите, допускащи по изключение
обособяването на маломерни парцели. /Така Решение № 1218 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 4803/2007 г., I г. о., ГК/
Поради изложените съображения, въззивният съд приема, че ищецът не установява
правото си на възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗВСОНИ,
тъй като остатъчната площ не може да се обособи в самостоятелен имот, отговорящ на
нормативните изисквания на чл.54, ал.1 ППЗТСУ /отм./, поради което исковата претенция
по чл.124 ГПК следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора ответната страна има право на присъждане на разноски, но
същата не е направила искане и не е представила доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2698/12.04.2019г, постановено по гр.д.№ 12492/2016г. по
описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Т. с ЕГН ********** срещу
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, иск
с правно основание чл.124 ГПК за установяване на правото на собственост по силата на
възстановяване по реда на чл.2, ал.1, вр. чл.3, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижим имот,
представляващ 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор 68134.401.7, съгласно актуалния
7
градоустройствен статут, находящ се на бул. „***” №***, съответстващ на бивш парцел
XIII, кв.36, по плана на гр. София, местност „***”, с адм. адрес: гр. ***, ул.”***” №** и е
осъден С. И. Т. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 500 лв.,
представляваща съдебни разноски. Посочено е, че решението е постановено с участието на
трето лице помагач на страната на ответника: Столична община, адрес: гр. София, ул.
Московска №33.
Решението е постановено при участието на трето лице помага- Столична община.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8