№ 349
гр. Русе , 26.******.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Наталия Георгиева
Членове:Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
Секретар:Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 2020450050052*** по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 294 ГПК, след обезсилване от ВКС на РБ на Решение
№ 73/22.02.20***9 год., постановено по в. гр. дело № ***8/20***9 г. на ОС Русе и
връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания.
Образувано е по въззивна жалба от Д. И. Д. против Решение №
***686/26.***0.20***8 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №
7372/20***7г., с което е уважен предявеният срещу него от Г. К. Т. , С. И. Т. и П.К.М.
иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР и е признато за установено по отношение
на Д. И. Д. , че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-***8-7***/**.******.2006г. на ИД на АК по отношение на
имотите 63427.9.698 и 63427.9.699, находящи се в гр.Русе, кв.Д., № 5 -7 като вместо
образуваните два имота следва да съществуват три имота с граници и размер,
съобразно действащия към ***97***г. регулационен план на кв.Д., а именно: УПИ
ХХIII -580, УПИ ХХIV-580 и УПИ ХХV-580 с площ от по 720кв.м всеки имот, като е
обявено, че Приложение № *** към заключението на вещото лице Г.Ф. на л. 74 от
делото е неразделна част от съдебното решение. В жалбата се излагат оплаквания за
недопустимост, неправилност и необоснованост на решението, нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалвания съдебен
акт и постановяване на нов, с който предявеният иск срещу него да се отхвърли.
1
Ответниците по жалбата Г. К. Т. , С. И. Т. и П.К.М. чрез адв. И.И. по реда и в
срока по чл. 263 ГПК вземат становище за нейната неоснователност по подробно
изложени в отговора съображения и искат решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка настоящият
въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е
недопустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, предявена от Г. К. Т. , С. И.
Т. и П.К.М. срещу въззивника в настоящото производство Д. И. Д. в обстоятелствената
част, на която се твърди, че планът на кв. Д. на гр. Русе бил изменен в резултат от
сключена през ***97*** г. между К.З.Т. и И.З.Т. съдебна спогодба, са съществували
три парцела, образувани от имот с пл. № 580, кв. 36 с площ от 2***60 кв. м., а именно:
ХХІІІ-580, ХХІV-580 и ХХV-580, всеки с площ по 720 кв. м. По силата на спогодбата
парцел ХХV-580 бил изключителна собственост на К.З.Т. (като за този имот ищците Г.
К. Т. и С. И. Т. са частни правоприемници на К.З.Т.), а парцел ХХІІІ-580 бил
изключителна собственост на И.З.Т.. Парцел ХХІV-580 останал съсобствен на К.З.Т.
(починал на ***3.07.***992 г. и наследен от ищците Г. К. Т. и П.К.М.) и И.З.Т..
Имотите, собственост на И.З.Т., били придобити от ответника по иска Д. И. Д. . Излага
се още, че със съдебно-спогодителния протокол от ***5.02.***97*** г. била поделена
собствеността върху построените в парцел ХХІV-580 сгради и било разпределено
ползването на терена. Като граница на така разпределеното ползване била определена
линия, успоредна на страничните регулационни линии (представляващи граници на
парцел ХХІV-580 с парцели ХХІІІ-580 и ХХV-580 ) и разположена на по 7 м. от тези
линии. С исковата молба се поддържа, че съсобствеността върху парцел ХХІV-580 не е
прекратена и понастоящем. Въпреки това, в одобрената през 2006 г. кадастрална карта
вместо да са нанесени три имота, които да са съответни на трите отредени за имот с пл.
№ 580, кв. 36 парцела, били отразени два имота – ПИ с идентификатор 63427.9.698 и
ПИ с идентификатор 63427.9.699. Това от една страна не съответства на собствеността,
наред с което двата имота не са равни по площ. Вместо да са по *** 080 кв.м. всеки,
записаният на името на ответника ПИ с идентификатор 63427.9.699 е с площ ***
***04 кв.м., а записаният на името на ищеца Г. К. Т. ПИ с идентификатор 63427.9.698
е с площ *** 047 кв.м., т. е. с 33 кв.м. по-малко от притежаваното от ищците.
2
Формулирали са петитум да се признае за установено, че е налице грешка в
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-***8-7*** от
**.******.2006 г. на ИД на АК по отношение на имотите 63427.9.698 и 63427.9.699,
като вместо образуваните два имота следва да съществуват три имота с граници и
размер, съобразно действащия към ***97*** г. регулационен план на кв. Д., а именно
УПИ ХХІІІ-580, УПИ ХХІV-580 и УПИ ХХV-580 с площ от по 720 кв.м. всеки, а в
случай, че тази претенция е неоснователна, при условията на евентуалност съдът да
приеме, че е налице грешка в кадастралния план и кадастралните регистри относно
границата на тези имоти и същата следва да бъде определената с Протокол от
***5.02.***97*** г. по гр.д.№ 495/***97*** г. по описа на РС – Русе граница за реално
ползване на имот ХХІV-580, а именно права линия отстояща на по 7 линейни метра от
регулационните линии, разделящи съответно парцели ХХІІІ-580, ХХІV-580 и ХХV-580
и успоредна на тези регулационни линии.
В изпълнение на дадените от състава на ВКС в Решение № ***2/8.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № ***9**/20***9 г., ВКС, ІІ Г. О. указания с Разпореждане №
***992/***5.09.2020 г. на съдията –докладчик, производството по делото е оставено
без движение като на ищците е указано да отстранят нередовностите на исковата си
молба като в едносемичен срок с препис за насрещната страна формулират искане,
кореспондиращо с изложените обстоятелства като основание на иска. В изпълнение на
това е постъпило уточнение на исковата молба от Г. К. Т. , С. И. Т. и П.К.М. чрез адв.
Л.М. АК Русе, с която искат от съда да признае по отношение на ответника
принадлежността им на правото на собственост върху процесните имоти като същите
са неправилно отразени със Заповед РД—***8-7***/**.******.2006 г. на ИК на АД,
поради което е допусната грешка и имотите не са нанесени съгласно документите за
собственост в съответните граници и вместо парцели ХХІІІ-580, ХХІ-580 и ХХV-580,
всеки с площ по 720 кв. м. са образувани имоти с идентификатори 63427.9.698 с площ
***047 кв. м. и имот с идентифакотр 63427.9.699 с площ от ***047 кв. м. , което не
отговора на обема на правото им на собственост. В условията на евентуалност иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника правата им за собственост в
пълен обем, а именно че границата на имота е правата линия, отстояща на по 7
линейни метра от регуалционната линия, разделяща съответно парцели ХХІІІ-580,
ХХІV-580 и ХХV-580 и успоредната на тези регулационни линие, установено от
дйстващия регулационен план на кв. Д. към ***97*** г. и че към момента на влизане в
сила на кадастралния план, одобрен със Заповед РД—***8-7***/**.******.2006 г. на
ИК на АД са били собственици на общо ***080 кв. м., а не на ***047 км.м., което
поради грешка в кадастралната основа събоствеността им погрешно е била заснета и
отразена към имота на ответника с 33 кв. м. повече.
При така формулираният петитум, настоящият въззивен състав намира, че
3
исковата молба продължава да е нередовна. Изложените в исковата молба
обстоятелства безспорно сочат на спор за собственост по чл. 54, ал. *** ЗКИР,
доколкото ищците обосновават правния си интерес с наличието на неточно отразяване
на границите на правото им на собственост в кадастралната карта. Въпреки дадените
им указания от въззивния съд обаче липсва ясно обособяване на спорната част от
земята и еднозначен петитум, както по главния, така и по евентуалния иск.
Формулираното искане за установяване на правото им на собственост върху
процесните имоти по главния иск е неясно и неконкретизирано, доколкото от
изложеното в исковата молба става ясно, че липсва спор, че парцел ХХІІІ-580,
образуван от имот с пл. № 580, кв. 36 с площ от 2***60 кв. м. след изменението на
плана на кв. Д. на гр. Русе в резултат от сключена през ***97*** г. съдебна спогодба е
останал в изключителна собственост на праводателя на ответника, парцел ХХV-580 –
на праводателя на първите двама ищци, а относно парцел ХХІV-580 липсват твърдения
за извършвани след съдебната спогодба от ***97*** г., при която той е останал
съсобствен между праводателя на първия и третия ищец и този на ответника,
разпоредителни сделки. Отправеното до съда искане не сочи при какви права от кой
имот искат да им бъде признато правото на собственост. В обстоятелствената част на
исковата молба са наведени и твърдения, че реална част от собствения им имот е
заснета погрешно в действащата кадастрална карта като част от този на ответника.
Липсва обаче ясно и еднозначно посочване на пространствените граници на тази част в
размер на 33 кв. м. Недопустимо е съдът да презюмира както обстоятелствата, така и
искането по исковата молба. Същите следва да са ясно и недвусмислено посочени от
ищеца.
Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на Закона дадени
с т. 7 на Тълкувателно решение № 2 от 2.07.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 2/2004 г.,
ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007 г.,
когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата
молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в
открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на
долустоящите инстанции и прекратява производството.
Такъв е и настоящият случай.
С даването на указания и предоставянето на срок за изпълнението им, съдът е
изчерпал процесуалните възможности за отстраняване на нередовностите на исковата
молба, но тя е останала нередовна. Съответно, постановеното по нередовна искова
молба първоинстанционно съдебно решение е недопустимо. Поради изложените
съображения първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото - прекратено.
4
Предвид изхода на спора, заявеното искане и съобразно чл. 294 ГПКсторените
от ответника разноски за платена държавна такса в размер на 87.74 лв. при
касационното обжалване следва да бъдат възложени в тежест на ищците.
Мотивиран така и на основание чл. 270, ал. 3, изр. ***, Русенският окръжен
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Ррешение № ***686/26.***0.20***8 г., постановено по гр. д. №
7372/20***7 г. на Русенския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Г. К. Т. , ЕГН **********, С. И. Т. , ЕГН **********, двамата от
гр. Русе, ул. „К.“ № 5 и П.К.М., ЕГН ********** от с. К., обл. Русе, ул. „В.“, № ** да
заплатят на Д. И. Д. , ЕГН ********** от гр. Русе, кв. „Ч. Г-ЮГ“, ул. „Р.И.“ № ***, бл.
205, вх. А, ет. 8, ап. ** сумата в размер на 87,74 лв., представляваща разноски в
касационната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
***._______________________
2._______________________
5