Решение по дело №847/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

             

Номер              09.10.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                    МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 847 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 20.11.2019г., гр.д.70896/18г., СРС, 25 с-в осъжда П.на Р.Б.на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Щ.Ф.М. сумата 7 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК по досъдебно производство № 1433/2017г., 04 РУ-СДВР, пр.пр. №22282/2017г., СРП, което е прекратено поради липса на извършено престъпление, сумата 500 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди поради заплатено адвокатско възнаграждение  по досъдебното производство, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 20.10.2017г. до окончателното изплащане, сумата 10 лв. – разноски за държавна такса и сумата 54,61лв. - депозит за преводач, като отхвърля иска за обезщетение поради нанесени неимуществени вреди за разликата над 7 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. и иска за обезщетение поради нанесени имуществени вреди за разликата над 500 лв. до пълния предявен размер от 600 лв.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях П.на Р.Б.. Счита обезщетението за морални вреди за завишено спрямо продължителността на наказателния процес, липсата на интензивни процесуални действия с участие на ищеца, наложената най-лека мярка за неотклонение и недоказването на вреди, по-големи от обичайните. Обезщетението за неимуществени вреди е несъответно на разходите за адвокат в досъдебното производство, които са прекомерни. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият – ищецът Щ.Ф.М. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и отчасти правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.

Предмет на спора са претърпените от ищеца Щ.Ф.М. вреди от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 22.06.2017г. управлява л.а. „Пежо 106“, с рег. табели №****, което не е регистрирано по надлежния ред, доколкото регистрационните табели са били валидни до 2009г., а регистрационния талон до 2007г.

За същото престъпление от общ характер, законодателят предвижда сравнително леко по тежест наказание лишаване от свобода за срок до                     1 година или глоба от 500 лв. до 1 000 лв.

Ищецът е обект на наказателно преследване, считано от задържането му на 22.06.2017г. за 24 часа в 04 РПУ-СДВР. На същата дата са извършени оглед на местопроизшествието и разпит на свидетели. На 29.08.2017г. му е връчено постановление за привличане като обвиняем и е разпитан в това качество. Въз основа на мнение за предаване на съд от 08.09.2017г., досъдебното производство е изпратено в СРП. С постановление от 20.10.2017г., СРП прекратява наказателното производство и отменя наложената най-лека мярка за неотклонение  „подписка“. Препис от постановлението е връчен на 30.10.2017г. на ищеца.

Доказва се негативното психологическо състояние и поведение на ищеца, които са в рамките на характерното в сходни ситуации, а именно тежко преживяване на последиците, затваряне в себе си и притеснения за семейството. В тази насока са съвпадащите показания на свидетелите Д.Д.-Щ. и М. Ш., съответно съпруга и приятел на ищеца.

От кореспондиращите и взаимно допълващи се показания на двамата свидетели се установяват и неимуществени вреди, които превишават предполагаемите обичайни. Въз основа на непосредствените си впечатления свидетелите изясняват, че хората от немската общност в България и от Посолството на Германия у нас, разбират за проблемите на ищеца с прокуратурата. Последва тяхното дистанциране от към комуникация, оказват се много заети и по-рядко ищецът и съпругата му са канени на събития, според свидетелката Щ.. Свидетелят Ш. допълва, че при честване на немското единство на 03.10.2017г. в Посолството на Германия, не всички поканени били както друг път откровени и близки с ищеца, а някои странели от него. Ищецът бил силно притеснен за своята репутация пред немската общност и отделно като журналист.

В подкрепа, свидетелката Щ. също посочва, че ищецът тежко преживява последиците от разследването, от гледна точка на положението си в журналистическите среди. Същият е журналист на свободна практика, с насоченост главно към немски, австрийски и шведски медии по политически и икономически теми. Затова негативно отражение в професионален план оказва отсъствието му от парти на фондация, с която работи, проведено в деня на неговото задържане, както и редуцираното му участие на събития в други фондации.

Свидетелката Щ. установява и за отдръпването от ищеца и семейството му на лицата от приятелския и роднински кръг, след узнаване за задържането и воденото наказателно производство. Впоследствие той и съпругата му вече не са канени така често на събития от приятели, роднини и родителите на деца, с които общува 5-годишното им дете.

При определяне на обезщетението съразмерно преживения емоционален дискомфорт от ищеца, въззивният съд съобразява търпяната от него наказателна репресия по необосновано повдигнато и поддържано обвинение в управление на МПС без надлежна регистрация, за което престъпление се предвижда сравнително леко наказание, продължило общо 4 месеца през периода 22.06.2017г. – 20.10.2017г. През този времеви интервал, ищецът първоначално е задържан за 24 часа, еднократно участва в извършване на процесуални действия и му е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Следва, обаче да се отчетат наред с преживените типични и обичайни неимуществени вреди, така и превишаващите ги специфични душевни болки и страдания, свързани с притеснения в професионален и социален аспект. При съобразяване и на обществено-икономическия критерий за справедливост към момента на търпените неимуществени вреди, въззивният съд по реда на чл.52 ЗЗД определя обезщетение от общо 4 000 лв.

За установяване на нанесените имуществени вреди съразмерно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от настоящия ищец за защита в наказателното производство, следва да се кредитира двустранно подписаният договор за правна защита и съдействие и разписката от 01.11.2016г. за реално платени 600 лв. Поддържаното от настоящия ответник П.на Република Българи възражение за намаляване на адвокатско възнаграждение като прекомерно по смисъла на чл.75, ал.5 ГПК не следва да се обсъжда от гражданския съд. Наказателно процесуалният кодекс не предвижда аналогична процесуална възможност за предявяване на възражение за прекомерност на хонорара. Отговорността за разноски се осъществява само по висящ процес, а не с отделен иск в друго производство. Предмет на поставения за разглеждане иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ не е реализиране на материалното право за репариране на разноски по приключеното наказателно дело, а присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съответни на разходите за адвокатска защита срещу неоснователно образуваното и водено наказателно производство. Отговорността по ЗОДОВ е специфично изражение на общия принцип за недопустимост на непозволено увреждане, прокламиран в чл.45, ал.1 ЗЗД. Според разясненията на ТР № 1/11.12.2018г., ОСГК на ВКС, при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от платения в наказателния процес. Така той не упражнява правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. В случая, платеното адвокатско възнаграждение от 600 лв. съответства на усилията за организиране на защита срещу обвинението.                  С оглед забраната на чл.271, ал.2 ГПК за влошаване положението на единствения обжалващ, искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да се приеме за основателен до обжалвания размер от 500 лв.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди над размера от 4 000 лв. до размера от 7 000 лв. и тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли за посочената разлика. Решението подлежи на потвърждаване в останалата част, с която е уважен искът за имуществени вреди за сумата 500 лв.

Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.

Ищецът пред първа въззивна инстанция установява разноски от 10 лв. – д.т., от които съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.10, ал.3, изр.1, пр.2 ЗОДОВ има право на сумата 2 лв. Пред въззивна инстанция не установява разноски.

В представения пред първа инстанция договор за правна защита и съдействие е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството за ищеца с вписано общо основание - чл.38, ал.1 вр. ал.2 ЗАдв. Липсата на яснота за конкретната хипотеза по чл.38, ал.1, т.1 - т. 3 ЗАдв., в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита, няма основание на пълномощника да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл.38, ал.2 ЗАдв. (определение № 507/19.09.2018г., ч.т.д.1972/18г., ВКС, ІІ т.о.).                                           

Неправилно внесените от ищеца 150 лв. – депозит за преводач, вместо от БС, подлежат на връщане от СРС.

От платените 150 лв. - депозит за преводач от БС, на основание чл.10, ал.3, изр.1, пр.1 ЗОДОВ ответникът дължи по сметка на СРС сумата 120 лв.

Въззивникът и ответник по исковете ПРБ не установява реализирани разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат. Съгласно ТР № 7/16.11.2015г., ОСГК на ВКС е освободен от заплащане на държавна такса при обжалване.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 20.11.2019г., гр.д.70896/18г., СРС, 25 с-в в частта, с която се осъжда П.на Р.Б.на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Щ.Ф.М. сума над размера от 4 000 лв. до размера от 7 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК по досъдебно производство № 1433/2017г., 04 РУ-СДВР, пр.пр. №22282/2017г., СРП, което е прекратено поради липса на извършено престъпление, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.10.2017г. до окончателното изплащане, сумата 10 лв. – разноски за държавна такса и сумата 54,61лв. - депозит за преводач, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Щ.Ф.М., ЛНЧ **********, с адрес: *** срещу П.на Р.Б., с адрес: гр.София, бул. „*****иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ над размера от 4 000 лв. до размера от                      7 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК по досъдебно производство № 1433/2017г., 04 РУ-СДВР, пр.пр. №22282/2017г., СРП, което е прекратено поради липса на извършено престъпление.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.11.2019г., гр.д.70896/18г., СРС, 25 с-в в частта, с която се осъжда П.на Р.Б.на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Щ.Ф.М. сума до размера от 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК по досъдебно производство № 1433/2017г., 04 РУ-СДВР, пр.пр. №22282/2017г., СРП, което е прекратено поради липса на извършено престъпление и сумата 500 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди поради заплатено адвокатско възнаграждение  по досъдебното производство, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 20.10.2017г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр.София, бул. „*****да заплати на Щ.Ф.М., ЛНЧ **********, с адрес: *** сумата 2 лв. – разноски за първа инстанция, а по сметка на Софийския районен съд сумата 120 лв. – депозит за преводач.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните в частта за иска за неимуществени вреди, а в останалата част е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.