№ 31351
гр. София, 20.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110159279 по описа за 2021 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Ч. Б. С. срещу ПРБ, която след
администриране следва да се приеме за редовна и допустима.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П..
Към исковата молба са приложени заверени преписи от писмени документи, които са
относими към предмета на доказване. Те следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото с изключение на преписа от решение на ВКС, който не е бил
заверен в цялост, а и съдът констатира, че самият препис не е цялостен (липсва стр. 10 от
решението). От съображения за бързина съдът намира, че следва да изиска заверен препис от
съответното решение от ВКС.
С исковата молба е направено доказателствено искане за допускането на разпит на
трима свидетели за установяването на конкретни обстоятелства, свързани с предмета на
доказване, което следва да бъде уважено. Основателно е също така и искането да бъде
изискано съответното наказателно дело. Що се отнася до второто доказателствено искане за
допускането на съдебно-техническа експертиза, съдът констатира, че с отговора на исковата
молба не се оспорва фактът на съответните медийни публикации и тяхното съдържание, а се
оспорва само наличието на причинна връзка между поведението на П. и тях. При това
положение искането за допускане на експертиза не е необходимо за изясняването на делото
от фактическа страна.
С отговора на исковата молба са представени писмени документи, по чието
приобщаване като писмени доказателства съдът следва да се произнесе след като предостави
възможност на ищеца да изрази становище.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА като писмено доказателство по делото препис от решение № 200,
постановено на 08. 07. 2020 г. от ВКС, III н. о., по н. дело № 918 по описа за 2019 г.,
приложен на л. 46 – 57 от настоящото дело. ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото останалите документи, приложени към исковата молба. ДА СЕ ИЗИСКА от
1
почитаемия ВКС заверен препис от решение № 200, постановено на 08. 07. 2020 г. от ВКС,
III н. о., по н. дело № 918 по описа за 2019 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 110-и състав,
н. о. х. дело № 6814 по описа му за 2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускането на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да се запознае със съдържанието на
прессъобщения в интернет, да установи от кой IP адрес са направени публикациите, дали
съответните адреси са регистрирани и управлявани от съответните медии и да възпроизведе
на хартиен носител съдържанието им.
ДОПУСКА разпит на трима свидетели при режим на довеждане на страната на
ищеца, които да установяват отражението на наказателния процес върху личния живот на
ищеца, отражението на наказателното производство върху обществения и професионалния
живот на ищеца и отражението на наказателното производство върху здравословното
състояние на ищеца.
ОТЛАГА произнасянето относно писмените документи, приложени към отговора на
исковата молба, като ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази становище във
връзка с приемането им като писмени доказателства най-късно до първото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА гр. дело № ********* 59279 описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г., за разглеждане в открито съдебно заседание
на 14. 12. 2022 г. от 13, 30 часà, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем за извършването на престъпление
по чл. 157, ал. 1 НК и че му била извършена криминална регистрация. Първата инстанция
постановила осъдителна присъда и уважила приетия за съвместно разглеждане граждански
иск за сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивната
инстанция отменила първоинстанционната присъда в частта за обвинението по чл. 157, ал. 1
НК и гражданската част, като постановила нова оправдателна присъда. След касационен
протест на П. новата оправдателна присъда била оставена в сила от ВКС. От датата на
привиличането на ищеца като обвиняем за това престъпление той започнал да търпи
неимуществени вреди: преживял тежко повдигането на обвинението, изпитал силен стрес и
паника, че ще бъде признат за виновен за нещо, което не е извършил, изпаднал в социална
изолация, бил апатичен, загубил желание да извършва елементарни ежедневни дейности,
загубил апетит, започнал да страда от безсъние, усещал дискомфорт, тревожност,
притеснение, страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването
на подобно престъпление, изпитвал чувство на безнадеждност, станал изнервен, чувствал
изтощение, бил отпаднал, имал сърцебиене и главоболие, получил болки в гърба и кръста и
световъртеж. Освен това обвинението по чл. 157, ал. 1 НК компрометирало авторитета му на
преподавател в Софийския университет и във връзка с него му било наложено
дисциплинарно уволнение. Обвинението по чл. 157, ал. 1 НК било и медийно оповестено и
2
сведено до знанието на неопределен кръг лица, с което ищецът бил поставен в изолация и
търпял множество негативни коментари и обществени оценки, постоянно обяснявал, че е
невинен. Иска от Софийския районен съд да осъди П. да му заплати сумата 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинението по чл.
157, ал. 1 НК от момента на привличането му като обвиняем ведно със законната лихва от
деня на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и сумата 2 583 лева и 33
стотинки, представляваща мораторна лихва за периода 08. 07. 2020 г. – 15. 10. 2021 г.
Претендира разноски.
Ответникът П. на Република България оспорва предявените искове, като твърди, че
не е доказано оправдателната присъда да е влязла в законна сила, нито е доказана
конкретната дата, на която ищецът е бил привлечен като обвиняем. Отрича спрямо ищеца да
са били извършвани действия извън правно регламентираните, намира, че липсват
доказателства за настъпването на описаните от ищеца неимуществени вреди. Твърди, че не е
оповестявала обвинението чрез средствата за масова информация и че не следва да отговаря
за действия на трети лица. Поддържа, че липсват доказателства на ищеца да е било
наложено дисциплинарно уволение, а ако е било наложено, то няма данни да е било
свързано с обвинението по чл. 157, ал. 1 НК. Изтъква, че по съответното производство
ищецът е бил привлечен като обвиняеми за извършването на още едно престъпление, за
което е бил признат за виновен. Освен това твърди, че през процесния период спрямо ищеца
са били налице и други неприключили наказателни производства. При това положение
намира, че не е доказано предполагаемите вреди да са настъпили в резултат тъкмо на
обвинението по чл. 157, ал. 1 НК. Излага евентуални доводи за недоказаност на иска по
размер: че наказателното производство се е развило в разумен срок, по-голямата част от
който е протекла в съдебна фаза, че са били конституирани граждански ищец и частен
обвинител, чието процесуално поведение също е допринесло за твърдените от ищеца вреди,
че няма данни на ищеца да е била наложена мярка за неотклонение, че са сравнително малко
на брой следствените действия, изисквали присъствието му, че по отношение на ищеца е
важала презумпцията за невиновност и че постановената оправдателна присъда сама по себе
си също дава морално обезщетяване и компенсира изтърпените страдания. Излага доводи и
във връзка с икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната. Иска от Софийския
районен съд да отхвърли предявените искове или евентуално да присъди обезщетение в по-
нисък размер от претендирания. Прави възражение срещу претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение.
Предявени са два кумулативно съединени осъдителни иска. Главният е с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а акцесорният е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да докаже пълно и главно:
1. че П. го е обвинила в извършването на престъпление по чл. 157, ал. 1 НК, за
което той е бил оправдан;
2. че е претърпял съответните неимуществени вреди в съответен размер и със
съответна интензивност;
3. наличието на пряка причинна връзка между обвинението по чл. 157, ал. 1 НК
и съответните неимуществени вреди;
3
4. размера на обезщетението за забава;
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно твърдението, че е бил
дисциплинарно уволнен през процесния период, както и за основанието за дисциплинарното
уволняване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да
изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те
няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването
на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо
или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален
представител, който да представи съответно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха
могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат
връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 –
4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4