Р Е
Ш Е Н
И Е № 117
гр. София, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Т. ВУТЕВА, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 670 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 145 от 15.07.2019 г. по гр. д. № 1057/2018
г. по описа на Районен съд – гр. И. са отхвърлени предявени от „К.Б.“ ЕООД
против „А.Б.“ ЕООД искове за заплащане на сумата от 24 378. 62 лева,
представляваща главница по договор за СМР от 09.10.2015 г., за която е издадена
фактура № 20691/20.03.2018 г., както и сумата от 644. 61 лева – лихва за забава
от 20.04.2018 г. до 24.07.2018 година. С решението са отхвърлени и предявени в
условията на евентуалност искове за заплащане на горните суми на отпаднало
основание. С този съдебен акт в тежест на ищеца са възложени разноските по
делото, сторени от ответника.
Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за
необоснованост и неправилност като постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Поддържа, че в процеса е установено възникването на
валидно облигационно отношение между страните въз основа на сключен договор за
изработка от 09.10.2015 г., като въпреки липсата на получен аванс е изпълнил
качествено и в срок възложената работа. Сочи, че приемането на работата е
извършено с двустранно подписан протокол образец 19 от 19.03.2018 г., като въз
основа на същия дружеството ищец е издало фактура № 20691/20.03.2018 г., по
която не е получило плащане. Поддържа, че съставеният протокол образец 19 е
подписан от възложителя, като върху същият е положен и печат на дружеството му,
след което е положен и подписа на друго лице, представител на възложителя.
Излага, че работата е приета от възложителя съгласно трайно установените между
страните отношения. Твърди, че изводът на извършване на описаните в исковата
молба СМР следва от събраните гласни доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, тъй като вещите лица установили с
категоричност изпълнението на възложената работа. Поддържа, че в нарушение на
процесуалните правила съдът не е изяснил каква част от работата е изпълнена,
дали е налице неизпълнена част, както и съществено ли е неизпълнението с оглед
интереса на кредитора. Навежда доводи за постановяване на решението при липса
на мотиви относно твърденията на ищеца за пълно и точно изпълнение на
задълженията му по договора. Инвокира оплакване за
неправилно приложение на нормата на чл. 264 от ЗЗД, с твърдения, че ответникът
не е възразил относно сроковете за изпълнение и качеството на изпълнената
работа. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения главен иск,
а ако той бъде приет за неоснователен от въззивния
съд, обжалваното решение да бъде отменено в частта по евентуалните искове, а претендираните суми да му се присъдят като дължими на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт по чл.
258, ал. 1
ГПК, в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от лице с интерес
от обжалването.
По същество
въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявените искове е приетата
от районния съд – главните искове са по чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а поддържаният при условията на евентуалност иск е с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от представения по
делото договор за строителство се установява, че на 09.10.2015 г. ищецът (като изпълнител) и ответникът
(като
възложител) сключили
договор за изработка - договор за строително-монтажни работи (СМР), съгласно
приложение 1 към същия, за захранване с пропан-бутан
на обект: преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане
на пуйки с битово-административна сграда в ПИ 036055, местност „К.“, землище на
с. Ж., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда
за отглеждане на патици. Съгласно чл. 2 от съглашението общата стойност на договора
възлиза на 24 350. 00 лв. без ДДС, която е изчислена на база договорени
единични цени и приложена количествено-стойностна сметка. Според чл. 5, ал. 1 изпълненият
обем СМР, подлежащи на заплащане, се отчита и заплаща съгласно протокол образец
19 за изпълнените СМР. Актуването и заплащането на СМР става поетапно съгласно
уговорения начин на плащане.
В чл. 12 от договора е предвидено задължение на
изпълнителя да извърши СМР и да предаде обекта в срок до 01.05.2016 г. след
предоставяне на цялостен фронт за изпълнение на работата съгласно приложение 1.
По силата на клаузата на чл. 4 изпълнителят се е
задължил след изпълнение на възложената работа да уведоми възложителя за
нейното приемане с прилагане на всички необходими документи, доказващи
изпълнение на строителството. Според чл. 9, ал. 1 от договора плащането се
извършва по следния начин: авансово плащане в размер на 30 % от общата цена на
договора, платими в срок от 5 работни дни от внасяне на проектите в ДАМТН, 60%
от общата цена по договора след представяне и подписване на протокол образец 19
и 10 % от общата цена при пуск. Страните постигнали съгласие (чл. 9, ал. 2), че забавата
при извършване на някое от цитираните в ал. 1 плащания освобождава изпълнителя
от задълженията му да продължи изпълнението на договора, през което време се
счита, че сроковете за изпълнение на задълженията му не текат. Във връзка с
така сключения договор ищецът изработил проекти, които внесъл за съгласуване в
Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор“- Регионален отдел
Западна Централна България на 01.03.2016 година. Проектите са одобрени и
заверени от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор“ на
09.03.2016 година.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на
вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата
от възложителя – изявление за съгласие, че изпълнението е съобразено с
уговореното между страните. В този смисъл работата се счита за приета със
съгласието на възложителя, че представеният му резултат обективира
точно по количество и качество изпъленение на
насрещната страна.
Установяването на изпълнената и приета работа може да
се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени
дейности и стойност и др.), чрез
експертиза или чрез гласни доказателства.
Представеният по делото протокол образец 19 от 19.03.2018
г. обективира извършени натурални видове СМР на обща
стойност 24 350. 00 лева без ДДС. Описаните в същия работи са обособени в
12 отделни позиции, както и от разходи за проектиране и възвеждане на обекта в
експлоатация. Протоколът съдържа подписите на представляващия дружеството на
ищеца, както и подпис на лице, посочено да е Ц. С., върху който е положен печат на
дружеството-ответник. От заключението на изслушаните в производството пред
районния съд основна и допълнителна съдебно-графологични
експертизи, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени, се
установява, че този подпис не е изпълнен от Ц. С..
Представеното обаче на лист 14 от делото на първоинстанционния съд писмо, изходящо от ответника, съдържа
признанието на възложителя, че на 20.04.2018 г. е получил процесния
протокол образец 19 от 19.03.2018 г., както и издадената въз основа на него
фактура № 20691/20.03.2018 година. В писмото е обективирано
и изричното волеизявление на представляващия ответното дружеството, че
полученият протокол образец 19 не съдържа неговя подпис, нито подписа на негов
представител или упълномощено за подписването му лице. В писмото е налице и твърдение,
че облигационната връзка между страните е прекратена на 01.05.2016 г. с
изтичане на уговорения срок за изпълнение, както и че работата по договора е
изпълнена частично и с голямо закъснение. Писмото за връщане на протокола
образец 19 и фактурата е изпратено на ищеца с обратна разписка, чието
получаване не се оспорва от последния. Ето защо съдът намира, че възложителят
се е противопоставил своевременно на извършеното от негово име действие без
представителна власт. Възражението е направено в срока по чл. 301 от ТЗ -
веднага след узнаването, поради което извършеното от името на ответника
подписване на акт образец 19 от 19.03.2018 г. не може да го обвърже валидно.
Неподписването на протокола образец 19 обаче от страна
на ответника не може да обоснове извод за неприемане на работата, тъй като по
делото се налице доказателства, обосноваващи извод за нейното приемане с конклудентни действия. В текста на писмото, с което
ответникът се е противопоставил на подписването на протокола образец 19, е
налице изрично признание за наличието на изпълнение на възложените работи,
което обаче е неточно - частично и извършено със закъснение от две години.
Горното твърдение е в съответствие със съдържанието на протокола образец 19 от
19.03.2018 г. и твърденията на ищеца относно начина на неговото съставяне и
подписване. Представеният протокол е подпечатан с печат на дружеството на
ответника и съдържа ръкописно добавени под таблицата забележки в четири пункта
– по позиция 1 от протокола – „резервоар за ПБ подземен 10 куб. м. с анодна
защита“ е направена забележка “само доставка“, по позиция 2 „регулатор първа и
втора степен“ е отбелязано „доставка и монтаж само на втора степен“, по позиция
3 „външен газопровод“ е посочено „м-ни,
доставени в склада на изпълнителя“ и в т. 4 е налице възражение за липса на
изпълнение по позиции 4 и 5 – „изпитване якост и плътност и мълнезащита“.
Така оформеното съдържание на протокола води до извод, че същият е изпратен
предварително на възложителя, който е прегледал работата, и след запознаване
със съдържанието на протокола е направил бележки и корекции в същия. Преценени
в съвкупност, наличието на печат на ответното дружеството върху протокола от
19.03.2019 г., изявлението за липса на подпис на упълномощено лице, както и
наличието на забележки, мотивират съда да обоснове извод, че последните са нанесени
именно от възложителя след преглед на работата от негова страна. В подкрепа на
горния извод е и обективираното в писмото признание
за частично изпълнение на работата.
Изводът за частично изпълнение на работата по договора
следва и от заключението на изслушаната от първоинстанционния
и въззивния съд съдебно-технически експертизи. От същите
се установява, че всички, описани в процесния
протокол образец 19, работи са изпълнени на място на обекта. По забележките на
възложителя вещите лица са констатирали доставка, но липса на монтиране на
определеното място на резервоара по т. 1 от протокола. В заключенията е
установена липса на монтаж на резервоара по т. 1 от протокола, но всички
останали възложени работи са изпълнени без обаче обектът да е въведен в
експлоатация. Съгласно устните разяснения на вещото лице Г. Г. в съдебно заседание
горното следва от естеството на целият обект – птицеферма, като възложената
работа - изпълнение на захранване с пропан-бутан няма
самостоятелно, а обслужващо значение.
Изпълнението на възложените строително - монтажни
работи се установява и от показанията на свидетелите К. Г.и И.Д., които са
участвали в работата. От показанията им се установява, че причината за неизвършване
на монтажа на резервоара е неизпълнението на изкопни работи, които не са
предмет на договора и е следвало да бъдат предварително изпълнени от друго
лице.
Въз основа на изложеното настоящата инстанция намира
предявения главен иск за основателен. Възражението на ответника, наведено в
отговора на исковата молба, за прекратяване на договора поради изтичане на
уговорения в същия срок е неоснователно. Вярно е, че в клаузата на чл. 39 от
договора е предвидено основание за неговото прекратяване „с изтичане на
уговорения срок“, но в договора липсва клауза, по силата на която страните да
са уговорили конкретна дата или други условия, при настъпване на които
облигационната връзка между страните да бъде прекратена. Клаузата на чл. 12 от
договора касае единствено срока за изпълнение на възложената работа, което
следва недвусмислено и от самото заглавие на раздел II от договора, в който същата
се намира – „срокове за извършване на строителството". Обстоятелството, че
работата е изпълнена след изтичането на този срок би могло да обоснове
единствено претенция за заплащане на обезщетение за вредите от забавата, но не
и извод за прекратяване на облигационната връзка между страните поради изтичане
на срока на договора.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на
уговореното в договора възнаграждение се явява основателна до стойността на
изпълнените по договора строително-монтажни работи.
Възражението на ответника за неизпълнение на част от
възложената работа е неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установява, че
неизпълнението е резултат естеството на възложената работа – изграждане на
инсталация за захранване с пропан-бутан на
птицеферма, която няма самостоятелно предназначение. Монтажът на подземния
резервоар е предпоставен от наличието на
предварително изпълнени изкопни работи, които не са предмет на договора за
строителство и не са възложени съгласно приложение № 1 към същия. Ответникът не
е навел твърдение и не е ангажирал доказателства за наличие на изпълнени
изкопни работи за полагане на тръбите и монтиране на резервоара, нито за
въвеждане на цялата птицеферма в експлоатация, поради което претенцията на
ищеца следва да бъде уважена в пълния предявен размер съгласно заключенията по
изслушаните както в производството пред районния съд, така и във въззивното производство съдебно-технически експертизи.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане
на исковата сума от страна на възложителя в уговорените в договора срокове,
поради което и претенцията за нейното заплащане се явява основателна и следва
да бъде уважена.
Поради несъвпадение на фактическите и правни изводи на двете инстанции
решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта по предявения главен иск и вместо него – постановен нов акт
по съществото на спора, с който искът за заплащане на възнаграждение следва да
бъде уважен в пълния предявен размер. Предвид акцесорността
на претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода от
20.04.2018 г. до 24.02018 г., на ищеца следва да се присъди сумата от 644. 61
лева, която съдът изчисли при условията на чл. 162 ГПК с помощта на компютърна
програма, на посоченото основание
Уважаването на главната претенция десезира
съда от разглеждане на предявения в съотношение на евентуалност иск за
заплащане на търсената сума като предоставена от ищеца на ответника по силата
на отпаднало правно основание, поради което в тази част решението на районния
съд подлежи на обезсилване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият
следва да заплати на въззивника направените за водене
на първоинстанционното производство разноски в размер
на 3 743. 33 лв. и направените пред настоящата инстанция разноски в размер
на 2 554.86 лева.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 145 от 15.07.2019 г. по
гр. д. № 1057/2018 г. по описа на Районен съд – гр. И. В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от „К.Б.“ ЕООД против „А.Б.“
ЕООД искове за заплащане на сумата от 24 378. 62 лева, представляваща
главница по договор за СМР от 09.10.2015 г., за която е издадена фактура №
20691/20.03.2018 г., както и сумата от 644. 61 лева – лихва за забава от
20.04.2018 г. до 24.07.2018 г., както и В
ЧАСТТА, в която в тежест на ищеца са възложени разноските по делото,
сторени от ответника, и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано
от Ц. С., да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от М. Б., на
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 24 378. 62 лева (с ДДС),
представляваща незаплатено възнаграждение за изпълнени и приети от възложителя
строително-монтажни работи по договор от 09.10.2015 г. за обект преустройство
по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с
битово-административна сграда в ПИ 036055, местност „К.“, землище на с. Ж.,
община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда за
отглеждане на патици; както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да му заплати лихва за забава върху тази
главница в размер на 644. 61 лева, дължима за периода 20.04.2018 г. –
24.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.07.2018 г. до окончателното изплащане на дълга.
ОБЕЗСИЛВА решение № 145 от 15.07.2019 г. по
гр. д. № 1057/2018 г. по описа на Районен съд – гр. И. в останалата част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявените в условията на
евентуалност искове.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***,
представлявано от Ц. С., да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от
М. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 3 743.
33 лв. и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
2 554.86 лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му страните с препис при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.