РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. гр. Добрич, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело №
20243200900185 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Н. Н., с
ЕГН ********** и адрес с. Г., общ. Б., обл. Д., *** срещу „ЗД „БУЛ ИНС““
АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 25
500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, претендирана като
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на ***г., около *** часа в гр. К. по ул. *** по вина на
водача на лек автомобил марка и модел „БМВ 320И“ с ДКН ***, който към
момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва от уведомяване на ответника – 17.11.2023г. до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на ***г., около *** часа, в гр. К. по ул.
***, водача на лек автомобил марка и модел „БМВ 320И“ с ДКН ***, поради
движение с несъобразена скорост, при десен завой загубил контрол над
автомобила и се блъснал в бетонен стълб. В резултат на произшествието
телесни увреди претърпял ищецът И. Н. Н., пътувал в автомобила с предпазен
1
колан.
Претърпените при инцидента травматични увреждания за ищеца били
фрактура на носни кости; мозъчно сътресение; глава разкъсно контузни рани 6
бр. в областта на челото и лицето; шевове по лицето; клатещ се преден зъб;
множество разкъсно контузни кръвонасядания в областта на ляво рамо и
охлузвания по глава и тяло.
В резултат на процесното ПТП ищецът претърпял множество
медицински манипулации, като пострадалия изпитвал силни болки и
страдания. Ищецът бил с трудно и болезнено движение на горните крайници и
снага, изпитвал силно безпокойство и страдал от невъзможност за спокоен и
пълноценен сън. След инцидента, ищецът се затворил в себе си, силно се
депресирал и не контактувал с близките си. Белезите по лицето му
допълнително депресирали ищеца и той изпитвал ужас, че е обезобразен за
цял живот.
Към момента на произшествието автомобилът на виновния водач бил
застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Пред застрахователя била заведена претенция и била образувана
преписка при ответното дружество, но застрахователната компания отказала
да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета.
Ищецът счита, че справедливия размер на застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е 25 500 лева. Моли за уважаване на
исковата претенция, като поддържа, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, в който посочва допуснати в исковата молба технически грешки
водещи до неяснота дали се претендира обезщетение само за неимуществени
вреди или и за имуществени такива, както и по отношение на датата, от която
се претендира заплащане на законната лихва върху застрахователното
обезщетение.
Предявените искове се оспорват по основание и размер.
Не се оспорва настъпването на ПТП и участниците в него, констатирани
в КП за ПТП с пострадали лица от ***г., както и наличието на валидно
2
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно лекия автомобил марка и модел
„БМВ 320И“ с ДКН *** към датата на ПТП. Заявява, че при представяне на
заверен препис от Протокол № 62/30.10.2024г. по НОХД № 198/2024г. по
описа на РС – К., който да е без заличени данни в него и с отбелязване, че
споразумението е влязло в законна сила, оспорването на исковата претенция е
само по размер.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди било силно
завишено по размер и не отговаряло на получените травматични увреждания
от ищеца.
Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който е пътувал на задна дясна седалка в автомобила без
поставен обезопасителен колан.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представител,
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На ***г. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
13 за настъпило на същата дата около *** часа ПТП в гр. К., по ул. ***, при
което лек автомобил марка и модел „БМВ 320и“ с ДКН ***, управлявано от
А. Ф. Н. при десен завой се блъска в бетонен стълб в ляво посока на
движението. Като пострадали лица при произшествието са посочени
пътуващите в автомобила Г.И.Я., Д.Н.А., И.Е.Р. и ищецът в настоящето
производство И. Н. Н. с посочена травма фрактура на носни кости /л.11/.
С протоколно определение от 12.03.2025г. по НОХД № 34/2025г. по
описа на Районен съд К. е одобрено споразумение, с което А. Ф. Н. е признат
за виновен в това, че на ***г. в гр. К., по ул. *** в посока на изток към ул.
„***“, управлявайки лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“, с рег. № ***
и нарушавайки правилата за движение: чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, след превишаване на разрешената скорост в
населено място с повече от 50 км/ч и по непредпазливост е причинил средни
телесни повреди на повече от едно лица, включително на Г.И.Я. и Д.Н.А..
3
С определение № 67/07.03.2025г. е обявено за безспорно между страните
в настоящето производство, че към ***г. по отношение на лек автомобил
марка и модел марка и модел „БМВ 320И“ с ДКН *** е бил сключен и
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество, както и пред ответното дружество е
отправена претенция от ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди и образувана при
ответника застрахователна преписка..
Ищецът е предявил претенция пред ответното дружество за заплащане
на застрахователно обезщетение на 16.11.2023г. за претърпените
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, като с уведомление от
13.02.2024г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение /л.16-20/.
За изясняване на спорните факти по делото относно механизма на
настъпване на произшествието и възникване на физическите увреждания за
ищеца, както и за периода на възстановяване и характера, вида, интензитета и
продължителността на претърпените от него болки и страдания са назначени
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, както и са
допуснати до разпит свидетелите А. Ф. Н., Г.Б.И. и Т.Д.И..
Свидетелят Н. разказва за събитията около инцидента и твърди, че
ищецът И. Н. Н. е пътувал на мястото зад шофьора при настъпване на
инцидента и по спомени на свидетеля не е бил с поставен предпазен колан.
След произшествието И. имал рани само по носа.
В показанията си св. И., майка на ищеца, твърди, че в 07:00 часа на ***г.
научила, че сина е в болница в гр. Добрич поради претърпяна катастрофа в
гр. К.. Когато пристигнала в болницата ищецът бил целия в кръв, с шевове на
главата, между очите, на веждата. Не бил много добре. Имал мозъчна травма,
счупен нос, изкъртени зъби, най-вече предните. Три дни бил в болница и след
това месец в дома си. Ищецът се страхувал да излиза навън и от срам, че
целият е шит, главата му, не искал да излиза никъде. Според свидетелката,
ищецът не бил възстановен напълно и към датата на заседанието. Не помнел
доста неща, забравял както трябва да каже, при разговор по телефона първо се
замислял и после отговарял. Не общувал с близките си както преди това.
Оплаквал се от главоболие, замайване, малко повече като се поизмори.
4
Ищецът имал белези между челото, на веждата и на главата, които още си
личали. След инцидента ищецът изпитвал болки и приел успокояващи
лекарства. Към момента на произшествието ищецът не работел. Започнал
работа през м. октомври 2024г. в чужбина за да събере пари и да си оправи
зъбите. Подавал поръчки в една борса в Германия, но си забравял поръчките и
за това наскоро искал да се прибира и не можел да работи повече.
Свидетелката И. заявява, че познава ищеца от деца и заедно са
израснали в с. Г.. Във вечерта на инцидента е пътувала със собствената си кола
и малко по-назад след автомобила на А. Н.. Видяла, че предната кола е
катастрофирала и всички приятели са счупени, кървясали. За И. било много
тежко, защото цялото му лице било в кръв. Закарали ищеца в болницата в гр.
Добрич. Свидетелката чакала до сутринта и след това разбрала, че ищецът има
счупен нос, шевове по челото, веждите, сътресение на мозъка, също. Ищецът
стоял три дни в болницата преди да го изпишат. Било го срам, защото имал
доста белези от шевове и счупен зъб. Майка му се грижела за него и след това,
вече след един месец той започнал сам лека полека да се оправя. Психически
ищецът още не се бил оправил. Още имал белези по лицето и се променил
като човек след катастрофата. Преди бил весел човек. След това много често
започнал да забравя, вече не бил толкова социален. Ограничил контактите си
само до свидетелката и майка си. Свидетелката за последно видяла ищеца
през м. май 2024г. и още имал белези. Белезите продължавали да се виждат и
след това по видеочат, но вече не били като преди, а трябвало малко по-така
да погледнеш.
В заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза се посочва, че при произшествието
ищецът е пътувал на задна седалка в ляво в автомобила и като травматични
увреждания получил фрактура на носни кости, малки шест броя разкъсно-
контузни рани по челото и лицето, както и мозъчно сътресение. Получените
травми обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и
можели да се получат по описания в исковата молба начин. В медицинската
документация нямало описани т.н. „коланни травми“, като правилно поставен
предпазен колан бил задържал тялото на ищеца към седалката и не биха се
получили счупвания на носни кости. Сътресение на мозъка можело да се
получи и при правилно поставен предпазен колан, тъй като можело тялото да
се върне назад и този удар да предизвика мозъчно сътресение. Всяка рана
5
оставяла белег, като травмите по лицето обикновено се шили с козметичен
шев или се лепели. Обичайния период за възстановяване бил около 15-20 дни,
ако не настъпели усложнения. Липсвали данни за настъпили усложнения и
прогнозите са за пълно възстановяване на ищеца. Заключението е изготвено
без да бъде осъществен медицински преглед на ищеца, който бил извън
страната и нямало да се завърне скоро по данни на процесуалния му
представител.
Съдът кредитира заключението на вещите лица като пълно, подробно
мотивирано и неоспорено от страните по делото /л.149-159/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно
основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователни
обезщетения за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на ***г., около *** часа в гр. К. по ул. *** по вина на водача на лек
автомобил марка и модел „БМВ 320И“ с ДКН ***, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от уведомяване на ответника – 17.11.2023г. до окончателно
изплащане на задължението.
Исковата претенция е процесуално допустима като ищецът е представил
доказателства, че е поканил ответното дружество да заплати застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди на 16.11.2023г., а
ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата/респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
6
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Не е спорно между страните по делото, че към момента на
произшествието по отношение на лек автомобил марка и модел „БМВ 320И“
с ДКН *** е бил сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.
Доказани бяха и предпоставките на чл.45 от ЗЗД за пораждане на
отговорност на прекия причинител на вредата спрямо ищцата за причинените
и вреди.
Виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил
марка и модел марка и модел „БМВ 320И“ с ДКН *** се установява от
заключението на вещите лица по назначената комплекса съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, както и от одобреното
споразумение в наказателното производство по НОХД № 34/2025г. по описа
на Районен съд К.. Произшествието е настъпило по вина на водача на
автомобила, който е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата и е загубил контрол над автомобила,
което е довело до удара в бетонния стълб.
Въведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, поради това, че се е возила в автомобила без правилно
поставен предпазен колан се установява от заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза.
Ищецът е пътувала на задната седалка в ляво по посока на удара, като при
правилно поставен предпазен колан и отчитайки механизма на настъпване на
произшествието вещите лица посочват, че не биха настъпили разкъсно-
контузните рани по лицето, както и счупването на носни кости, а единствено е
възможно получването на мозъчно сътресение при удара. Пътуването в
автомобила без правилно поставен предпазен колан представлява виновно и
противоправно поведение на ищеца, което е допринесло за настъпване на
травматичните увреждания. То представлява конкретно нарушение на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила, което е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, като настоящия състав на съда намира, че
приноса на ищеца към настъпилите вреди следва да се определи в размер на
1/3 и с този процент да се намали дължимото от ответника застрахователно
7
обезщетение.
В следствие на извършеното противоправно деяние от страна на
виновния водач и получените травматични увреждания ищецът е изпитал
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от същото. От
заключението на вещите лица и от показанията на разпитаните свидетели се
установява настъпването на травматичните увреждания за ищеца в резултат на
инцидента, претърпените от нея болки и страдания и периода на
възстановяване.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от
съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се
съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента
на самото произшествие такива, а продължават и след това. В процесния
случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът
съобрази, че обичайния срок за възстановяване е около 15-20 дни, като ищецът
е бил в болница три дни, след което е изписан и според показанията на
свидетелите не е излизал от дома си близо месец, тъй като го било срам от
получените белези по лицето. В заключението на вещите лица се посочва, че
липсват медицински данни за настъпили усложнения при ищеца в резултат на
инцидента. Не се подкрепят от нито едно от събраните по делото
доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели,
твърденията в исковата молба за претърпени множество на брой телесни
увреди, които са довели до изключителни затруднения при ежедневните
движения на ищеца и обслужването на елементарните му човешки нужди и
потребности, както и за преживени сериозни шок и ужас, настъпили проблеми
със съня, силно нетърпимо главоболие, световъртеж и силен задух, недостиг
на кислород. Показанията на разпитаните по делото свидетели И. и И. могат
да бъдат кредитирани относно настъпили промени в държането на ищеца след
инцидента, който е станал по-затворен, но отново не доказват изложените в
исковата молба твърдения, че се е превърнал в непълноценен и затворен
човек, изживяващ в себе си ужасяваща психическа и емоционална травма.
Няма медицинска документация, която да сочи за настъпили по-сериозни и
отговарящи на тези твърдения изменения в психичното състояние на ищеца и
8
потърсена от него помощ за справяне с подобни проблеми. Недоказани
останаха и твърденията за клатещ се (избит) преден/ни зъб/и; претърпени
множество медицински манипулации; трудно и болезнено движение на
горните крайници и снагата; невъзможност за спокоен и пълноценен сън;
продължително използване на обезболяващи медикаменти и прекарване на
по-голяма част от времето на ищеца лежейки на легло и изживяващ отново
преживения ужас. Начина на настъпване на произшествието и получените
рани по лицето са се отразили негативно на ищеца и са довели до промяна в
поведението му след инцидента, както посочват свидетелите, но не се
установи до каква степен е повлияно психичното му състояние, както и какви
са по размер и вид получените рани по лицето. С оглед счупването на носни
кости, полученото мозъчно сътресение, останалите след инцидента белези по
лицето на ищеца, но също така краткия период за възстановяване и липсата на
данни за усложнения при ищеца, настоящия състав на съда намира
С оглед общоприетия критерии за справедливост при определяне на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, настоящият състав на
съда след отчитане на вида и характера на настъпилите вреди (счупването на
носни кости, полученото мозъчно сътресение, останалите след инцидента
белези по лицето на ищеца, промяната в поведението му след инцидента), но
също така краткия период за възстановяване и липсата на данни за
усложнения при ищеца, настоящия състав на съда намира че справедлив
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди сумата от 12
000 лева, като исковата претенция следва да бъде уважена до размер на 2/3 от
същото с оглед приетия размер на съпричиняване на вредите от виновното и
противоправно поведение на ищеца. За горницата над 8 000 лева до пълния
претендиран размер от 25 500 лева исковата претенция за неимуществени
вреди следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Предвид извода за частична основателност на исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, то частично основателна се явява и
претенцията за обезщетение за забава. След предявяване на претенцията по
чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за
произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение има за последица изпадане на застрахователя в
забава. Ответното дружество е изпаднало в забава не от датата на предявяване
на претенцията пред него, а след изтичане на срока за произнасяне на същата
9
– 17.02.2024г.
На основание чл. 78 ГПК страните имат право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете за ищцата и на отхвърлената част от исковете за
ответника. Направените от ответното дружество разноски са в общ размер на
3870 лева, от които 3240 лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен
ДДС. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е своевременно, но се явява неоснователно, тъй
като заплатеното възнаграждение надхвърля незначително минималния
размер по Наредба № 1 от 01.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, съответства на фактическата и правна сложност на спора и
не следва да бъде редуцирано. С оглед изхода на спора и отхвърлената част от
предявените искове, с полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 2655.88 лева, които да се възложат в тежест на ищеца. На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Окръжен съд – Добрич държавна такса в размер на 320
лева и разноски в размер на 125.49 лева съобразно уважената част от исковите
претенции и освобождаването на ищеца от внасяне на такси и разноски в
производството. В производството по делото ищецът е представлявана от
адвокат предоставил безплатна правна помощ, като на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата на адвокат М. К. К. – АК Ш., с личен № *** и
служебен адрес гр. Ш., ул. *** следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 1100 лева, изчислен в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Н. Н., с ЕГН ********** и адрес с. Г., общ. Б., обл. Д.,
ул.*** сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева , представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на ***г., около *** часа в гр. К. по ул. *** по вина на водача на лек
автомобил марка и модел „БМВ 320И“ с ДКН ***, който към момента на
10
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от изтичане на срока за произнасяне по предявената
претенция пред застрахователя – 17.02.2024г. до окончателно изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8000 лева до пълния
претендиран размер от 25500 лева, както и за присъждате със законната лихва
за периода от 17.11.2023г. до 17.02.2024г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. К. К. – АК Ш., с личен № *** и служебен адрес гр.
Ш., ул. *** сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и процесуално
представителство на ищеца в настоящето производство.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Добрич сумата от 320 лв. /триста и
двадесет лева/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на
исковете, за която ищецът е освободен от внасяне, както и сумата от 125.49 лв.
/сто двадесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
разноски в производството, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. Н. , с ЕГН ********** и адрес с. Г., общ. Б., обл. Д., ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
сумата от 2655.88 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски по делото, съответно
на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
11
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
12