№ 415
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507362 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7362/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Я.И. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20277202 от 15.12.2020 г на СРС , 113 състав по
гр.дело №74882/2018 г на СРС , с което на основание чл.341 и сл. и чл.34 ЗС е допусната
делба на следния недвижим имот – апартамент №16 в гр.София ул.******* кв.м , ведно с
прилежащото му избено помещение №13 и 2,090 % ид. ч. от общите части на сградата ,
който апартамент се намира в сграда №3 и е с индентификатор №68134.703.1302.2.16 ; при
следните съделители и квоти : 1/12 идеална част за Л.С..М. ЕГН ********** ; 2/12 идеални
части за КР. Г. Т. ЕГН ********** ; 1/12 идеална част за Е.М.П. ЕГН ********** и 8/12
идеални части за Ю.И.И.. ЕГН ********** ; както и искът за делба на Л.С..М. е отхвърлен
спрямо въззивника.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че е единствен
собственик на имота , а СРС е нарушил множество процесуални и материално-правни норми
и не е изложил законосъобразни мотиви . Е.А. е била едноличен собственик на имота по
давност и по завещание от своя баща С.Т. . Неправилно СРС посочва , че С.Т. е завещал на
Е.А. 4/6 идеални части от имота – завещан е целия имот , а Е.А. също е завещала на
въззивника целия имот . Трябва да се вземе предвид констативният нотариален акт , защото
изводът на нотариуса за изключителна собственост не е опроверган , а той се счита за верен
до доказване на противното . Е.А. е владяла имота от 1980 г до смъртта си само за себе си .
1
С.Т. е придобил имота през 1980 г , към която дата съпругата му вече е била починала т.е.
могъл е да завещае целия апартамент и нотариалният акт от 1988 г е без значение . Имотът е
придобит със заем от ДСК , който е изплащан само от Е.А. и е владян от нея . Ищцата и
нейният наследодател не са смутили владението на Е.А. от 1986 г . Трябва да се обсъдят
данъчните декларации за наследство /такива не са подадени от другите съделители/ , а
завещанието от С.Т. в полза на Е.А. не е оспорено от страните . Завещанието в полза на
въззивника е проверено от двама нотариуси и е валидно , направено от благодарност към
въззивника.
Въззиваемата страна Л.С..М. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и
изразява съгласие с мотивите на СРС . Саморъчното завещание от 27.07.2013 г е неясно ,
противоречиво и нищожно и не е породило правно действие . По делото не е доказано
придобивна давност в полза на Е.А. , дори тя да е живяла в имота от 1986 г . Без значение са
деклариране на имота в общината , плащането на местни данъци или плащане на заем към
ДСК .
Въззиваемата страна Ю.И.И.. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и
изразява съгласие с мотивите на СРС . Не е доказано придобиване по давност на процесния
имот от Е.А. , дори това да би било всъщност в полза на Ю.И. . Саморъчното завещание от
27.07.2013 г не е никакво завещание и е нищожен документ , дори да е зачетено от някой
нотариус .
Въззиваемите страни Е.М.П. и КР. Г. Т. не са подали отговор на въззивната жалба и не
вземат становище по нея .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.01.2021 г
и е обжалвано в срок на 28.01.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не
се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да постанови посоченото решение за допускане на делба СРС е приел следното . С.А. Т.
/починал на 17.04.1986 г / е придобил процесния апартамент №16 в гр.София ул.*******
кв.м , ведно с прилежащото му избено помещение №13 и 2,090 % ид. ч. от общите части на
сградата с нотар.акт №5 от 15.01.1980 г , като съпругата му Й..Т. Т.а е починала преди това –
2
на 02.04.1977 г , а страните Л.С..М. ЕГН ********** ; КР. Г. Т. ЕГН ********** ; Е.М.П.
ЕГН ********** и Ю.И.И.. ЕГН ********** са техни наследници .
Според препис от завещание от 24.12.1980 т С.Т. е завещал на Е.А. 4/6 идеални части от
процесния имот , като последната се е снабдила с констативен нотариален акт от 20.04.1988
г на процесния имот .
С документ наименован саморъчно завещание от 27.07.2013 г Е.А. е дарила на своя внук
Я.Г. процесния недвижим имот „затова , че същият ме гледа и грижи за мен „, като Е.А. се е
подписала като „упълномощител“ .
Според СРС използвания израз „дарявам“ на двете страници на завещанието , както и
полагане на подпис като „упълномощител“ водят до извод за липса на ясна воля на
завещателя Е.А. да извърши завещателно разпореждане т.е. т.нар.саморъчно завещание от
27.07.2013 г е нищожно и не е породило правни последици .
Според СРС въззивникът не е доказал , че Е.А. е владяла имота само за себе си , както това
да е доведено до знанието на другите съсобственици .
Решението на СРС е частично неправилно .
Не могат да се споделят мотивите на първоинстанционния съд за това , че С.А. Т. /починал
на 17.04.1986 г / е придобил процесния апартамент №16 в гр.София ул.******* кв.м , ведно
с прилежащото му избено помещение №13 и 2,090 % ид. ч. от общите части на сградата с
нотар.акт №5 от 15.01.1980 г. Видно от нотариалния акт същият е издаден по реда на
чл.134 ал.4 ЗТСУ /отм./ и е констативен /без конститутивен ефект какъвто имат някои други
нотариални актове по ЗТСУ-отм., напр.тези за придадено място /.
С.А. Т. е придобил собствеността върху процесния имот със заповед №ИК-3411 от
18.08.1976 г издадена по реда на чл.100 ал.1 ЗТСУ /отм./ . Няма спор в практиката на ВС и
ВКС , че заповедта по чл.100 ал.1 ЗТСУ /отм./ , в която за първи път е индивидуализиран
отстъпеният като обезщетение имот има вещно действие - решение №1176 от 08.12.1986 г
по гр.д.№743/1986 г, II ГО на ВС, решение №548 от 25.07.1990 г по гр.д. № 422/1990 г, I ГО
на ВС , решение №579 от 10.06.2009 г по гр.д. № 648/2008 г, ГК , І ГО на ВКС , решение
№132 от 21.10.2019 г по гр.д. № 1139/2019 г, ГК , ІІ ГО на ВКС и др.
В случая фактът , че имотът е придобит със заповед №ИК-3411 от 18.08.1976 г , а не с
нотар.акт №5 от 15.01.1980 г е съществен , защото към 18.08.1976 г съпругата на С.А. Т. –
Й..Т. Т.а - е била жива , тя е починала на 03.04.1977 г . Сътветно , при действието на СК
/1968 г/ лична собственост на С.Т. са станали 6393/10364 идеални части от имота придобити
като обезщетение за отчужден имот , а съпружеска имуществена общност са станали 3971/10
364 идеални части от имота , за които е предвидено да бъдат доплатени . Без никакво
3
значение за определяне на идеалните части на страните е кое е лицето изплащала
остатъка /заема/ за имота . Идеалните части в имота лична собственост и СИО се
определят към момента на придобиването му , а и Е.А. не е била страна в отчуждителното
производство за процесния имот .
При смъртта на Й. Т.а отново при действието на чл.14 ал.7 СК /1968 г/ преживелият съпруг -
ако както в случая наследява заедно с децата на починалия - не получава дял от частта на
съпруга си в СИО . Следователно С.Т. е получил от половината от 3971/10 364 идеални
части в СИО или 1985,50/10 364 идеални части ; с което общо е имал 8378,50/10 364
идеални части или приблизително 80,84 % от имота .
Действително със завещанието от от 24.12.1980 т С.Т. е завещал на Е.А. целия апартамент , а
не 4/6 идеални части от процесния имот както посочва първоинстанционния съд . От друга
страна С.Т. не е бил собственик на целия апартамент , а само на 8378,50/10 364 идеални
части от него и само тях е могъл да прехвърли . Това са и идеалните части придобити от Е.А.
по завещанието от 24.12.1980 г . Отделно същата е наследник и на майка си Й. Т.а и
получава 1/3 от дела й от СИО или 1/3 х 1985,50/10 364 = 1985,50/31 092 . Общо Е.А.
/респ.наследникът и Ю.И. / има 1985,50/31 092 + 8378,50 х 3/31 092 = 27 121/31 092 идеални
части.
КР. Г. Т. като наследник на З. Т.а има 1985,50/31 092 идеални части .
Л.М. и Е.П. си делят наполовина дела на Л.С. и имат по 992,75/31 092 идеални части .
Без значение е издаване на констативен нотариален акт на Е.А. от 20.04.1988 г за 4/6
идеални части от имота /за 66,67 % от имота/ . От приложените доказателства се вижда , че
делът й е бил всъщност приблизително 87,23 % от имота , като очевидно нотариусът не е
съобразил наличие на част СИО при придобиването на имота и приложението на чл.14 ал.7
СК /отм./.
Иначе законосъобразни са мотивите на СРС , че саморъчното завещание от 27.07.2013 г е
неясно , противоречиво и нищожно и не е породило правно действие да прехвърли
собственост на въззивника , съответно последният няма качеството съделител . Дори само
изразът „дарявам срещу гледане“ опорочава завещанието съгласно изискванията на чл.13
ЗНасл , защото не е налице безвъзмездно разпореждане на завещателя - решение №246 от
17.12.2014 г по гр.д. № 1073/2014 г, ГК, І ГО на ВКС . Отделно има и съмнения дали не се
касае за сделка приживе /дарение/или договор за издлъжка и гледане , а не за изявление,
което да породи последици след смъртта на завещателя. На втора страница в завещанието се
говори за „дарение“ , а накрая подписът е за „упълномощител“ , а не на завещател .
Въззивникът въобще не коментира нередовностите на завещанието в негова полза , а
те са твърде явни . Завещанието е нищожно , като има и обилна практика на ВС и ВКС по
подобни случаи . С решение № 430 от 21.06.2004 г. по гр. д. № 84/2004 г. на ВКС, І ГО е
4
прието, че противоречат на безвъзмездния характер на завещанието и водят до неговата
нищожност завещателни разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване на
гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или от
трети лица, за в бъдеще време - докато е жив завещателят. С решение № 1194 от 30.07.84 г.
на ВС, І ГО, е прието, че завещание, съдържащо завещателни разпореждания, с които се
вменява задължение за осигуряване на издръжка на завещателя от лицето, в чиято полза е
направено или от трети лица, не поражда правни последици, защото противоречи на
безвъзмездния характер на завещанието. С решение № 438 от 19.05.1999 г. по гр. д. №
110/99 г. на ВКС, І ГО, е прието, че завещанието е недействително, когато волята на
завещателя е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан до края на живота си от
лицето, на което завещава .
Правилни са мотивите на първоинстанционния съд , че в случая не е доказано от въззивника
придобиване на имота по давност от Е.А. . Наистина при упражняване на фактическа власт ,
съгласно чл.69 ЗС , се предполага , че лицето държи за себе си. Но както е изяснено в
задължителната съдебна практика на ВКС / решение №291 от 09.08.2010 г по гр.д.
№859/2009г. на ІІ ГО и решение №12 от 19.02.2014 г по гр.д.№1840/13 г на ВКС I ГО / , за
да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението /interversio possessionis/ за своене на имота , която открито да демонстрира
спрямо собственика или към съсобственика си . Също в решение №270/20.05.2010г.,
постановено по гр.д.№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че след като веднъж
фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи
и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да
доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече
придобивна давност. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си,
следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин. В такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на
придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на
държането във владение. В решение №145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на
І ГО на ВКС е прието , че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност поради неведение да се защити.
В случая въззивникът не е доказал с показанията на разпитаните свидетели или други
доказателства , че е имало промяна в намерението за своене на имота . Свидетелите Г. , Б. и
М. доказват , че Е.А. е живяла в имота , но не и че същата е демонстрирала явно пред
останалите съсобственици , че имотът е нейна еднолична собственост и че останалите
съсобственици нямат дял в него . Няма данни останалите страни по делото да са били
отблъснати от имота или да са подали декларации , че нямат дял в него , както спекулира
5
въззивникът . Без значение е кой е плащал данъци за имота и че Е.А. е декларирала имота в
общината като своя собственост . Такива действия не са равнозначни на промяна на
намерението за еднолично владение , а и няма данни тези действия да са доведени до
знанието на останалите страни/техните наследодатели .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени само в частта за квотите на
съделителите определени от СРС , а в останалата част да се потвърди . С оглед потвържване
на решението на СРС по отношение на отхвърляне на иска за делба срещу въззивника
същият дължи на въззиваемата страна Л.М. сумата от 900 лева адвокатско възнаграждение .
Адвокатското възнаграждение не е прекомерно , тъй като делото е за делба и е с фактическа
и правна сложност .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20277202 от 15.12.2020 г на СРС , 113 състав по гр.дело №74882/2018
г на СРС , с което на основание чл.341 и сл. и чл.34 ЗС е допусната делба на следния
недвижим имот – апартамент №16 в гр.София ул.******* кв.м , ведно с прилежащото му
избено помещение №13 и 2,090 % ид. ч. от общите части на сградата , който апартамент се
намира в сграда №3 и е с индентификатор №68134.703.1302.2.16 ; само в частта за квотите
на съделителите ; като определя следните различни квоти на съделителите :
992,75/31 092 идеални части за Л.С..М. ЕГН ********** ;
1985,50/31 092 идеални части за КР. Г. Т. ЕГН ********** ;
992,75/31 092 идеални части за Е.М.П. ЕГН ********** и
27 121/31092 идеални части за Ю.И.И.. ЕГН ********** ;
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС в останалата му част .
ОСЪЖДА Я.И. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Л.С..М. ЕГН **********
сумата от 900 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7