РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Бяла, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20244510200096 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на адв. П. Г., ВТАК, като пълномощник на Е. В. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр.Б., обл.Р., ул."М.Р." № ..., съдебен адрес в гр.П. Т., ул.“Т.а“ № . ет..,
стая . против Наказателно постановление № 24-0247-000031 от 06.03.2024г., издадено от
Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка не кореспондира с истината, тъй като жалбоподателят не е управлявал
автомобила и не е бил спиран за извършване на проверката. На следващо място се сочи, че в
НП липсва пълно, ясно и конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението.
Посочва се, че АУАН е съставен в нарушение на процесуалните правила и конкретно на
чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като при извършване и установяване на нарушението
присъствал свидетел очевидец, който обаче не бил посочен в АУАН, а бил посочен свидетел
присъствал при съставяне на АУАН, което се явява в противоречие с т.10 на Постановление
№ 10 от 28.9.1973 на Пленум на ВС. Иска се отмяна на издаденото наказателно
постановление, като незаконосъобразно и необосновано и присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 29.01.2024г. около 16:05ч., св. К. – мл. ПИ в РУ – Бяла, извършвал обход на
територията на гр.Б. със служебен автомобил, съвместно със служителите П. Я. и И. И..
1
Движейки се по ул."М.Р." забелязали на около 30м пред тях движението на лек автомобил
марка „П.“, модел „....“ с рег.№ ......... който спрял рязко пред хранителен магазин. Спрели
непосредствено до него, като водачът бил сам в автомобила. Св. К. се представил и поискал
документите на автомобила и водача. Установили, че същият се управлява от
жалбоподателя Д., който представил чуждестранно свидетелство за управление на МПС и
след справка установили, че същият е правоспособен водач на МПС. От представените
документи на автомобила установили, че същият е с нидерландска транзитна регистрация на
името на А. А. А.. от гр. З. Република Н.. От представеното свидетелство за регистрация
№.....се установило, че срокът на регистрацията е до 07.11.2023г., поради което и
автомобилът бил с прекратена регистрация. За установеното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН, който последният подписал без възражения. В законоустановения срок
не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН и въз основа на него било
издадено и обжалваното НП, връчено лично на 28.03.2024г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитаните по
делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Релевираните възражения, че жалбоподателят не бил управлявал автомобила и не е
бил спиран за проверка са неоснователни. В показанията си актосъставителят посочва, че е
възприел движението на автомобила по улицата и спирането му пред хранителния магазин,
като непосредствено след това спрял служебния автомобил при него и извършил проверка.
Действително, че не е подал сигнал за спиране на превозното средство, тъй като същото е
били вече паркирало пред магазина, но той е възприел движението и спирането му и това
обстоятелство не е пречка да бъде извършена проверка на водача и автомобила. Този извод
се подкрепя и частично от показанията на разпитания по делото св. Петков, който посочва,
че след като е възприел автомобила пред магазина с жалбоподателя вътре в него, кратко
време след това /около минута или две/ пристигнала и полицейската кола и му извършила
проверка. Този свидетел не сочи кога и как е пристигнал и паркирал автомобила пред
магазина, въпреки че твърди, че е бил на място пред магазина. От неговите показания не
може да се достигне до извод, че автомобила е бил паркиран в различен период от време,
преди извършването на проверката. Още повече, че жалбоподателят е бил още в него и не са
разговаряли.
Неоснователно е и възражението, че АУАН е съставен в нарушение на правилата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, като двамата свидетели - полицейските служители Я. и И. са посочени
като свидетели очевидци на извършеното нарушение и са присъствали при установяване на
нарушение и съставянето на АУАН.
Не са налице и нарушения във връзка с посочване на мястото на извършване на
нарушението, доколкото е посочено, че същото е извършено в гр.Б., по ул."М.Р.", където е
било установено и управляването на автомобила от жалбоподателя.
Съдът намира, че материалния закон е бил приложен правилно. Видно от
свидетелството за регистрация на автомобила с № ....., срокът на регистрацията е бил до
07.11.2023г. и към момента на извършване на проверката 29.01.2024г. е бил изтекъл като
същата е била прекратена – арг. чл.27, ал.4 изр. второ от наредбата. Съгласно чл.27, ал.4,
изр. първо от наредбата, след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер
по искане на собственика може да бъдат издадени нови по реда на чл.14 – 17 от наредбата.
Горното води на извод, че жалбоподателят е извършил нарушението за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като в нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП управлявал по пътищата за обществено ползване МПС, което не е регистрирано по
2
надлежния ред, указан в Наредба I-45 от 24.03.2000г. на МВР.
Съгласно нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказанието е лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева. С атакуваното
наказателно постановление, АНО е наложил наказания в минимален размер, а именно глоба
в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. За постигане целите
на чл.12 от ЗАНН, както по отношение на личната, така и за генералната превенция, съдът
счита, че така определеното наказание е справедливо и съобразено с характера и тежестта на
извършеното. По тези съображения, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0247-000031 от 06.03.2024г.,
издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на Е. В. Д., ЕГН **********, с
адрес в гр.Б., обл.Р., ул."М.Р." № . за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______________/п/_________
3