Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.В., 29.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският
районен съд, V-ти наказателен състав, в
откритото съдебно заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Районен
съдия: СТЕЛА КОЛЧЕВА
при участието на секретаря Б.с., като изслуша
докладваното от съдията НАХД№219 по описа за
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано
е по жалба на С.П.С. *** против Наказателно постановление № АПИО-66/22.01.2018
г. на Кмета на Община В., с което за извършено нарушение на чл.71, т.9 от
Наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на
територията на Община В. /Наредбата/ и на основание чл.80, ал.1,т.1 от същата
Наредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание -глоба в размер
на 300 /триста/ лева.
В
подадената жалба се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно
постановление, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.
На това основание се иска и неговата отмяна.
Ответната
страна ангажира становище за неоснователност на жалбата, като изтъква, че
обжалваното постановление е издадено в съотвествие с изискванията на
процесуалния и материален закон.
Врачанският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата
против атакуваното НП е подадена в законово установения преклузивен срок и
същата е процесуално допустима.Разгледана по същество, същата е неоснователна:
На
12.12.17 г. по повод подаден сигнал от служител на БКС за нерегламентирано
изхвърляне на отпадъци, служители към Инспектората на Община-В.- свидетелите И.К.,
И.И. и Б.Д. извършили проверка на място, находящо се в гр.В., ул.”***” между
„ОНС
Веднага
след проверката, съставянето на АУАН и приключването на строително-ремонтната
дейност, изхвърлените на контейнерната площадка отпадъци били почистени,
вдигнати и извозени чрез специално подсигурен камион от страна на
жалбоподателя.
Последвало
е издаването на обжалваното НП, с което въз основа на акта и на основание
чл.80, ал.1,т.1 от Наредбата, на жалбоподателя е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300.00 лв.
Така изложените фактически обстоятелства се установяват безпротиворечиво от
приобщените по съответния процесуален ред гласни доказателства, изводими от
разпитаните по делото свидетели И.К., И.И. и Б.Д., имащи качество на очевидци,
съответно и на актосъставител и свидетели по АУАН, както и от показанията на Й.Б.и
Н.Й., също имащи качество на очевидци и ангажирани от страна на самия
жалбоподател. Данните от въпросните свидетелски показания са еднопосочни, последователни,
вътрешно непротиворечиви и не се оспорват от страна на жалбоподателя, поради
което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
В процесуален аспект не се констатират процесуални нарушения, допуснати в
процедурата по установяване на нарушението и съставяне на АУАН и НП. Същите са
издадени от компетентни органи, съгласно представените по делото Заповеди №967/09.06.17
г. и №1792/26.10.17 г. и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и
чл.57, ал.1 ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението и всички
релевантни обстоятелства, при които е извършено и констатирано нарушението. Налице
е и съответствие между фактическото описание на нарушението и посочената като
нарушена законова норма. Стриктно е спазена и процедурата по чл.40 ЗАНН. Макар
и лаконично, в АУАН и в НП изрично е индивидуализиран и предмета на вмененото нарушение- „строителни отпадъци”. Дали този
предмет е годен, съобразно подробно цитираните в жалбата дефинитивни норми на
ЗУО, е въпрос по същество, който няма отношение към формалната процесуална
законосъобразност на АУАН и НП от външна реквизитна
страна, поради което и изложените в тази насока възражения, съдът възприема
като неоснователни.
От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно обосновано:
Предвид формираната по делото и посочена по- горе доказателствена маса и
възприетите въз основа на нея фактически положения, в случая безспорно се
установи, че на посочените в АУАН и в НП време и място жалбоподателят е
изхвърлял отпадъци на неразрешено място- контейнерна площадка, извън съдовете
за отпадъци.Безспорно се установи и че въпросните отпадъци са имали характер на
„строителни”, доколкото са били резултат от строително-ремонтни дейности по
разрушаване на стълбище в жилищен обект. С това си поведение жалбоподателят е
нарушил забраната и следва да понесе отговорност по чл.80, ал.1,т.5, вр.чл.71,т.9 от Наредбата.
Съдът не възприема
изложените в жалбата аргументи за процесуална и материално-правна
незаконосъобразност на обжалваното НП, позовани на неправилно санкциониране на
жалбоподателя за извършеното нарушение по Наредбата, а не по ЗОУ. На практика
тези аргументи са свързани с оспорване законосъобразността на самата Наредба
като подзаконов нормативен акт, който въпрос обаче подлежи на пряк съдебен
контрол по съвсем друг ред /АПК/, но не подлежи на съдебен контрол, включително
и косвен в рамките на настоящето производство. В случая жалбоподателят е
санкциониран не за нарушение по ЗОУ, а на база Наредбата, като самостоятелен и
действащ нормативен акт, поради което и параметрите на конкретния казус по
съществото на спора, подлежат на разглеждане само и единствено в тези
нормативни рамки.
Съдът не възприема и възраженията на жалбоподателя за наличие на маловажен
случай, налагащ приложение на чл.28 ЗАНН: Конкретно установеното нарушение е типичен, обикновен случай на нарушение от
този вид. По дефиниция същото
е формално, а не резултатно и законът по начало не
изисква настъпване на вредни последици
като негов съставомерен резултат. Затова и липсата на такива вредни последици, дори при съчетание с
евентуално налични други смекчаващи вината обстоятелства, имат значение и
отношение само към последващата индивидуализация на следващата се санкция, но
сами по себе си не представляват основание за квалификация на нарушението като “малозначително” или “маловажно” по смисъла
на чл.28 ЗАНН, както правилно в
случая е подходил и наказващият орган.
При определяне вида и размера на следващащото се
административно наказание, наказващият орган изцяло е съобразил регламента на
чл.27 от ЗАНН и е наложил минимално по вид наказание в размер на 300.00 лв.,
съобразявайки, че нарушението е първо; липсват данни за други правонарушения от
страна на жалбоподателя, в това число по Наредбата или ЗУО; коректното му
поведение в хода на проверката и последващото административно-наказателно
производство, както и непосредственото отстраняване на последиците от
нарушението чрез непосредственото почистване и извозване на отпадъците. В този
смисъл и наложената санкция с обжалваното НП се явява напълно адекватна и съобразена с целите на
чл.12 от ЗАНН, поради което и не се налагат съответни корекции.
Водим
от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № АПИО-66 от 22.01.2018 г. на Кмета на Община В., с
което за извършено нарушение на чл.71, т.9 и на основание чл.80, ал.1,т.1 от
Наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на
територията на Община В. на С.П.С. ***, с ЕГН:********** е наложено
административно наказание -глоба в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд–В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: