Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-E въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
втори април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова ч. гр. д. № 16225 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 03163
от 27.11.2019 г. на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. Б.Ю.против постановление
за разноски на ЧСИ А.Д., с район на действие СГС, рег. № 853, съгласно получено
съобщение с вх. № ЧСИ – 16607/21.11.2019г., с което съдебният изпълнител след
направено възражение отказва да намали приетите разноски за адвокатски хонорар
от 230 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело №
20198530400523.
Жалбоподателят поддържа, че счита
така определения размер на адвокатско възнаграждение от 230 лв. за
незаконосъобразно определен, тъй като делото не представлявало фактическа и
правна сложност, като адвокатското възнаграждение следвало да се определи по
реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Посочва се, че по делото не били извършвани
действия, а била подадена само молба за образуване на изпълнителното дело. Моли
за отмяна на обжалваното разпореждане, с което е разпореден отказ за намаляване
на адвокатското възнаграждение и за решаване спора по същество по отношение на
т. 26 от ТТРЧЗСИ. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК е постъпило възражения от насрещната страна по жалбата.
Излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното разпореждане
на ЧСИ. Поддържа, че в конкретния случай адвокатското възнаграждение е
изчислено съобразно минимума по чл. 10, т. 2 От Наредбата, който не надвишава с
повече от 30 лв., установения такъв в чл. 10, т.1 от Наредбата минимум от 200
лв. Моли съдът да остави частната жалба
без уважение и да потвърди обжалваното разпореждане на ЧСИ.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, като
излага твърдения, за липса на прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба № 02862 от 05.11.2019 г. на Б.Н.М., чрез адв. М.Д.- Д. на основание
изпълнителен лист от 20.09.2019 г. издаден от СРС по гр. д. № 49805/2017 г. по
описа на СРС, 52 състав, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Б.Н.М.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща съдебни
разноски по гр. д. № 49805/2017 г. по описа на СРС, 52 състав. Към молбата е приложен и договор за правна защита и
съдействие от 01.10.2019г. сключен между Б.Н.М. и адв. М.Д.- Д. за
образуване на изпълнително дело за
събиране на суми по издаден изпълнителен лист от 20.09.2019
г. издаден от СРС по гр. д. № 49805/2017 г. по описа на 52 състав. В договора
за правни услуги е договорено възнаграждение от 230 лв., като договорът служел
за разписка за получената сума. Също така в договора изрично е посочено, че
предмет на същия се явява образуване на изпълнителното дело.
С покана
за доброволно изпълнение с изх. № 02898/05.11.2019 г. по изп. д. № 20198530400523
по описа на ЧСИ А.Д., с район на действие СГС, рег. № 853, с район на действие
Софийски градски съд, длъжникът по изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД е поканен в
двуседмичен срок да заплати дължимите сумите от 500 лв., присъдени разноски,
230 лв. разноски по изпълнителното дело, 88,80 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 05.11.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие
на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай
предвиденият едноседмичен срок за подаването на жалбата е спазен.
Разгледана по същество настоящият
въззивен състав намира, че частната жалба е основателна.
На обжалване по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 т.
1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждението за
образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7. В случая от
представения по делото договора за правни услуги сключен между Б.Н.М. и адв. М.Д.-
Д. е видно, че страните са договорили, процесуалното представителство от страна
на адв. М.Д.- Д. да се изразява единствено в образуване на процесното
изпълнителното дело, поради което на страната не могат да бъдат присъдени
разноски съгласно чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждението, а именно за осъществяване на процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело,
доколкото и такава не е възлагана.
Договорът
за поръчка е възмезден договор, двустранен договор с насрещни престации на
страните по него. Възнаграждението, което взискателят би дължал на ангажирания
адвокат е насрещна престация за изпълнената от адвоката поръчка. В конкретния
случай по делото е установено, че на адвоката на взискателя няма основание да
се признае право на възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
по изпълнителното дело, тъй като на същия не му са възлагани такива действия по
водене на изпълнителното дело, доколкото на него му е възложено единствено да
образува изпълнителното дело срещу длъжника. Дължимо се явява единствено
заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева.
Жалбата в частта
относно определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също е
основателна. Тази такса неправилно е изчислена на база вземането по
изпълнителния лист и стойността на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. Таксата, съгласно т. 26 от
ТТРЗЧСИ, следва да бъде определена като процент от събраната сума така, както
тя е установена в изпълнителния титул. В случая тази сума е над 100 лв.,
следователно и таксата по т. 26 следва да се определи съгласно т. 26, б. „б“
ТТРЗЧСИ и възлиза в размер на 50 лв. Следователно постановлението за определяне
на разноски за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ трябва да бъде отменено в частта за
сумата над 50 лв. без ДДС.
От разноските
следва да бъде изключена и приетата за събиране сума от 10 лв., за дължимостта
на която няма правно основание, тъй като не попада под хипотезата на чл. 79 ГПК, където са уредени разноските по изпълнението.
Направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски следва да бъде оставено без уважение. Според настоящия съдебен състав,
в производство по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител
разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е
постановен в хода на проведена между страните по делото състезателна процедура.
От друга страна, насрещната страна по подадената жалба не следва да носи
тежестта за сторените от жалбоподателя разноски, доколкото същите са извършени
по повод обжалваните действия на ЧСИ.
Предвид изложеното направените с
жалбата искания се явяват основателни, поради което жалба с вх. № 03163 от
27.11.2019 г., от „Т.С.“ ЕАД длъжник по изпълнително дело № 20198530400523 на
частен съдебен изпълнител А.Д., следва да бъде уважена, като разноските за
адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя Б.Н.М. по изпълнителното
дело следва да бъдат намалени от 230 лева на 200 лева, както и следва да бъде
намалена пропирционаланата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198530400523
по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 от РКЧСИ, до 70 лв. без ДДС.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба с вх. № 03163 от 27.11.2019 г.на длъжника „Т.С.“ ЕАД, постановление за разноски по изп. дело №
20198530400523 на ЧСИ А.Д., с район на действие СГС, рег. № 853, с което е
отказано да бъдат намалени приетите разноски и начислените такси по изп. дело в
размер на 230 лв. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, претендирано от
взискателя Б.Н.М. по изпълнително дело № 20198530400523, по описа на ЧСИ А.Д., с
рег. № 853 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд от 230 лева
на 200 лева.
НАМАЛЯВА пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп.
дело № 20198530400523 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 от РКЧСИ, до 70 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.