№ 402
гр. ***, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20233630102869 по описа за 2023 година
Предявени са два обективно и субективно съединени искове, първия от които с
правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143
и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, а вторият иск - с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. С. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 62, със съдебен адрес:
гр. ***, бул. “***” № 125-2, ет. 5, офис 5-3, чрез адв. Д.М. от АК – *** срещу ответника
„***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя П.Б.Д.
Ищцата твърди, че на 20.01.2021 г. сключила с „***“ АД Договор за паричен заем №
4263400, по силата на който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 600 лева,
като видът на вноската била двуседмична, а размерът на месечния лихвен процент не бил
посочен. Твърди, че във връзка с договора за паричен заем и на основание чл. 4 от
последния, била сключила и договор за предоставяне на гаранция с № 4263400, по силата на
който ответното дружество „***“ ООД е поело задължението да обезпечи пред „***“ АД
задълженията на ищцата. Излага се, че въз основа на сключения договор за поръчителство се
е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 361.76 лв., която
била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди се,
че съгласно договора за поръчителство следвало да предоставя дължимите парични суми на
„***“ АД, което пък от своя страна съгласно договора била упълномощено от „***“ ООД да
събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди, че съобразно чл. 3, ал. 1 от
договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „***“ ООД,
като „***“ АД единствено е овластено да приеме плащането /фактически да приеме
паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя./
Твърди, че именно поради това „***“ ООД е материално легитимирано да отговаря по
процесната претенция. Ищцата твърди, че е погасила изцяло процесния кредит. Излага, че
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за
1
неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК, поради
което следвало да се приеме, че с характеристики на потребителски договор е и договора за
предоставяне на поръчителство № 4263400, сключен с ответното дружество. Твърди също,
че предвид факта, че кредиторът „***“ АД е едноличен собственик на капитала на „***“
ООД, то кредиторът и поръчителят се явяват свързани, лица, видно от Търговския регистър
към АВ. Ищцата излага, че самият договор за предоставяне на поръчителство № 4263400 е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза
на потребителя не се предоставя услуга, като обезпечението е единствено и само в полза на
кредитора „***“ АД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя, а в случай,
че поръчителят „***“ ООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес
срещу него за пълната стойност на платеното /чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство/.
Твърди също, че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, не
е получила каквато и да било услуга, като единствено задължението й от едното дружество
ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани. Сочи, че със
сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на
договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било уговорено
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищцата твърди се, че
процесния договор за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на
добрите нрави и защото сумата, която била уговорена като възнаграждение била в размер на
60 % от сумата по отпуснатия заем като безспорно така бил нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост, както и били накърнени добрите нрави.
В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да признае за установено в
отношенията между страните, М. С. И., с ЕГН ********** и „***“ ООД, ЕИК *********, че
сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство № 4263400/20.09.2021 г. е
нищожен.
Освен това, моли съда да осъди ответника „***“ ООД, ЕИК ********* да й заплати
сумата от 5 лв., като частичен иск от общо 361.76 лв., представляваща недължимо платена
сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4263400/20.09.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
С исковата молба е направено и искане за конституиране на „***“ АД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищцата. След конституиране на
посоченото дружество като трето лице – помагач, са му изпратени преписи от исковата
молба, депозирана от страна на ищцата. В предоставения му едномесечен срок от страна на
третото лице помагач „***“ АД не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител. С депозирана на 29.05.2024 г. молба от пълномощника на
ищцата - адв. Д.М. от Адвокатска колегия – ***, прави искане за изменение размера на
предявения втори иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като на основание чл. 214 от ГПК го конкретизират на 361.76
лв. С определение от 05.06.2024 г. е допуснато изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като същият на основание чл.
214 от ГПК е увеличен от 5.00 лв. на 361.76 лв. В представената по делото писмена молба
също излагат и конкретни съображения в подкрепа на исканията си, като молят предявените
искове да бъдат уважени изцяло.
В съдебно заседание представляващия третото лице-помагач „***“ АД, редовно
призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. От тяхно име на
21.05.2024 г. е депозирано писмена молба, в която излагат становище по съществото на
спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
2
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита установителния иск за недопустим и
моли съда да прекратите настоящото производство по отношение на него. Излага, че
процесуалното поведение на ищцата, инициирайки съдебно производство и предявявайки
два иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова, представлява
злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното
му натоварване с разноски. Твърди, че злоупотребата с право представлява съзнателно
превратно упражняване на субективно право, което било свързано не само с увреждането на
чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права, какъвто
именно бил настоящия случай. Твърди, че процесният договор за поръчителство е
действителен, тъй като бил валидно сключен и отговарял на законовите изисквания, като
била спазена и изискваната форма. Излага, че процесният договор за поръчителство не
страдал от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водели до
нищожност на договора. Счита, че клаузите на договора са валидни и действителни, и не
противоречат на закона, не го заобикалят и не накърняват добрите нрави, като излагат
конкретни съображения в тази насока. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени и да
им бъдат присъдени направените в производството разноски. Правят възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, представляващият ответника „***“ ООД, редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител. От тяхно име на 21.05.2024 г. е депозирана
писмена молба, в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло, сочейки конкретни съображения и мотиви в тази
насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения Договор за паричен заем № 4263400 е, че на 20.09.2021 г.
третото – лице – помагач „***“ АД, в качеството на заемодател предоставило на ищцата М.
С. И., в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 600 лева.
Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 34 седмици чрез 17 двуседмични
погасителни вноски в размер на по 39.72 лева, като бил договорен ГПР 40.50% и фиксиран
годишен лихвен процент 35.00%, приложим на годишната основа към сумата по усвоения
кредит, лихвен процент на ден 0.10%. Годишния процент на разходите /ГПР/ бил изчислен
по формула съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК и приложение едно към него, като са
взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяко
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от
задълженията по договора, както и др. разходи освен посочените в договора. Общата сума,
която ищцата следвало да върне била в размер на 675.24 лева. Датата на първото плащане
било на 07.10.2021 г., а на последното – 19.05.2022 г. В чл. 17 от договора се съдържа
декларативно изявление на заемополучателят, че е получил преддоговорна информация и
счита условията на договора за разумни и отговарящи на пазарните условия. Съобразно чл.
4, т. 3 от Договора, ищцата се задължила в тридневен срок, считано от датата на подписване
на договора да представи обезпечение под формата на поръчител, отговарящ на условията
на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Договора за заем; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за
сумата в размер на 675.24 лв., със срок за валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията или одобрено от заемателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
Съобразно чл. 4, т. 3 от Договора е сключен Договор за предоставяне на гаранция №
4263400 от 20.09.2021 г. между ответното дружество „***“ ЕООД и ищцата М. С. И., като
съобразно чл. 3 от договора за гаранция за поемането на задължението потребителя дължи
3
възнаграждение на гаранта в размер на 361.76 лв., платимо разсрочено на вноски от по 21.28
лв., като са посочени датите, на които се дължат вноските, съвпадащи с датите на месечните
вноски по договора за кредит.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Погасителен план към
Договор за паричен заем № 4263400/20.09.2021 г.; заверено копие на Договор за паричен
заем № 4263400/20.09.2021 г., Договор за предоставяне на гаранция № 4263400/20.09.2021
г., адвокатско пълномощно, платежно нареждане, погасителен план и плащания по Договор
за поръчителство/гаранция № 4263400/20.09.2021 г., погасителен план и плащания по
Договор за паричен заем № 4263400/20.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
във връзка с погасяване на процесния кредит са постъпили общо 1020.05 лв., като с
постъпилите суми са погасени, както следва: главница – 600 лв. по Договор за паричен заем
№ 4263400/20.09.2021 г., лихви – 58.29 лв. по Договор за паричен заем №
4263400/20.09.2021 г. и възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция №
4263400/20.09.2021 г. – 361.76 лв. Вещото лице заключава, че размерът на действителния
ГПР възлиза на 1 114.17%, заедно с предвиденото в посочения договор и включено в
погасителния план възнаграждение за поръчителство.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По претенцията с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от
ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК:
Сключеният между „***“ АД, в качеството на заемодател и ищцата М. С. И. Договор
за паричен заем № 4263400/20.09.2021 г. е потребителски, поради което намира своята
регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК. Според легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на процесните
договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както
в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен
процент на ГПР 40.50 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от
потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което се включва в общите разходи по
4
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Видно от Договора за предоставяне на гаранция № 4263400/20.09.2021 г. за
обезпечаване на задълженията на ищцата по Договор за паричен заем № 4263400/20.09.2021
г. от страна на „***“ ЕООД, в полза на последното се дължи възнаграждение в размер на
361.76 лв., разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като
вноските за възнаграждение се събират от „***“ АД в полза на „***“ ЕООД.
От данните по делото и при извършена служебна справка в Търговския регистър по
партидата на ответника се установява, че „***“ АД е едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление.
Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.
Същевременно съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „***“ АД е
овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Т. е. следва да се посочи, че печалбата на „***“ ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „***“
АД.
Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е
известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства. Тук е мястото да се отбележи, че в конкретния случай договорът за
предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото
в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори, този
за заем и този за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. С оглед изложеното, съдът
намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на „***“ АД
по процесния договор за паричен заем отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по заема. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по
делото се установи, че реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се
включат и разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция,
надвишава значително нормативно установения. При това положение съдът счита, че макар
формално процесният договор за паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл. 11,
ал. 1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния ГПР в
5
договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
и т. 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
заема, но не дължи лихва и или други разходи по заема, съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК. Както се посочи и по-горе, договорът, сключен между потребителя и „***“ АД, и
договорът, сключен между потребителя /ищцата/ и „Файненшъл България“ ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от факта на недействителността на договора за паричен заем
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради
естеството на правоотношенията.
Съдът приема също, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се
заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „***“ АД. С
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с
„***“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „***“ АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено
с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ГПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза
за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че и договорът за предоставяне на
гаранция е недействителен, поради което, счита, че предявения иск с правна квалификация
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, във вр. чл.
143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Касателно предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:
Ищцата претендира вземане срещу ответника поради неоснователно обогатяване и
по-специално – получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването
да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е
осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т. е., централният елемент от фактическия
състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е
основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава
и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не
предпоставят вина на получателя.
В конкретния случай, ищцата М. И. цели връщане на получена от ответника „***“
ЕООД парична сума в размер на 361.76 лева при първоначална липса на основание. Както се
посочи по-горе, процесните договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция са
нищожни, а нищожното правно основание се приравнява на липса на основание. Оттам
платени без основание се явяват внесените от ищцата суми за възнаграждение по договора
за предоставяне на гаранция, които съгласно заключението на вещото лице са в размер на
361.76 лв.
Поради това, съдът намира, че са налице елементите, включени във фактическия
състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – ответникът „***“ ЕООД е получавал парични суми за
периода 20.09.2021 г. до 01.02.2022 г. при първоначална липса на основание и исковата
претенция по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до предявения
размер и следва да бъде уважена.
6
Ето защо, ответникът „***“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на М. С. И. сума
в размер на 361.76 лева, представляваща получена от „***“ ЕООД сума без основание,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „***“ ЕООД дължи на ищцата
направените от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, с оглед предявените и уважени искове.
Доколкото обаче пълномощникът на ищцата се е съгласил да й окаже процесуална
защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лв. предвижда възнаграждението е 400 лв.
Същевременно обаче според Решение от 25.01.2024 г. по дело – С - 438/22 на Съда на
Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения
при присъждането на разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради
това, че цитираната Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф
1 от ДФЕС. Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на
настоящия спор, на вида и броя на извършените процесуални действия, изразяващи се в
подаване на искова молба по дело с еднороден предмет с висящи пред ШРС многобройни
такива и с броя на съдебните заседания /едно/, отчитайки, че не се е явявал в съдебно
заседание процесуален представител на ищцата, определя адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. по първия иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал.
1 от Закона за защита на потребителите, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от
ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и съответно адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. по втория иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищцата адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за двата иска
в общ размер на 480 лв. с ДДС.
В същото време на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „***“ ЕООД следва да
бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски по делото в общ размер на 505
лева, включващи заплатена държавна такса – 100 лв., възнаграждение за вещо лице – 400 лв.
и такса за издаване на удостоверение 5 лв.
Също така, съдът като съобрази, че с Определение № 784, постановено в закрито
съдебно заседание, по настоящото дело, проведено 28.03.2024 г., е указал на ответника „***“
ЕООД да представи документ за внесена по сметка на ШРС държавна такса за
възпроизвеждане от съда на отговора на хартиен носител за връчване на ищцата в размер на
10 лв., на основание чл. 77 от ГПК ответникът „***“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Районен съд - *** сумата от 10 лв. – държавна такса за
възпроизвеждане от съда на отговора на хартиен носител за връчване на ищцата.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице – помагач на
страната на ищцата разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от
7
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по иска, предявен от М. С. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 62, със съдебен адрес: гр. ***, бул.
“***” № 125-2, ет. 5, офис 5-3, чрез адв. Д.М. от АК – *** срещу „***“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от управителя П.Б.Д. Договор за предоставяне на гаранция №
4263400/20.09.2021 г., сключен между „***“ ООД, ЕИК ********* и М. С. И., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов
да заплати на М. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5, вх. 3, ет.
5, ап. 62, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, по банкова сметка BG83 СЕСВ979050С6694200
сума в размер на 361.76 лв. /триста и шестдесет и един лева и седемдесет и шест
стотинки/ – получена сума без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *********да заплати на М. С. И., ЕГН **********
сумата от 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, представляваща направените от ищцата
разноски съобразно представен списък.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д.М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с адрес за призоваване:
гр. ***, бул. “***” № 125-2, ет. 5, офис 5-3 сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от двата иска.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *********да заплати по сметка на Районен съд – ***
сумата от 10 лв. /десет лева/, представляваща на държавна такса за възпроизвеждане от
съда на отговора на хартиен носител за връчване на ищеца, на основание чл. 77 от ГПК.
Делото е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищцата М.
С. И., ЕГН ********** - „***“ АД, ЕИК *********.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице-помагач на
страната на ищцата разноски не се дължат.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ***ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8