Р Е Ш Е Н И Е
№ 30 16.06.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на двадесет
и шести май две хиляди и двадесета
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
АНД номер № 1 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД със седалище в град В., представлявано от
управителя К.К., против Наказателно постановление № 4990 от 11.11.2019 г. на председателя
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Излагат се
съображения за незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по ЗАНН и за нарушение на специалния закон ЗДРВВЗ. Основното
съображение на жалбоподателя срещу НП е, че той няма качеството на съхранител
на ВВЗ по смисъла на закона, тъй като сключените договори с такъв предмет били
прекратени. На следващо място твърди, че за него не е налице и законово
задължение за обновяване на съхраняваните ВВЗ, тъй като съгласно чл. 16, ал. 1
от НУРАДДРВВЗ задължението на съхранителя било да следи за спазване срока на
годност на продуктите, но не и да ги обновява. Визира се допуснато нарушение на
чл. 34, ал. 1 предл. ІІ ЗАНН, но не са изложени аргументи в подкрепа на същото.
Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.
Ответникът – Държавна агенция“ Държавен резерв и военновременни запаси“, се представлява от ст. ю.к. М.Х.,
която оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП, при издаването на
което били спазени ЗАНН и ЗДРВВЗ. Изтъква за безспорно качеството на съхранител
на ДРВВЗ на дружеството – жалбоподател, което качество било придобито по силата
на приемане за съхранение на съответните стоки, като за това качество не бил
необходим договор. Оспорва твърдението за прекратен договор за съхранение на
ДРВВЗ, тъй като последните не били предадени на ДА „ДРВВЗ“, а били все още у
жалбоподателя.
Районна прокуратура – град Т., не
изпраща представител.
По допустимостта на жалбата – препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателя на 10.12.2019
г., а жалбата от същия е изпратена до ДА „ДРВВЗ“ по куриер с дата на приемане в
куриерската служба-17.12.2019 г., което показва, че е спазен законовия 7-дневен
срок за обжалване на НП и жалбата се явява допустима.
Съдът
като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема
за установено следното:
Видно от приетата АНПреписка
съгласно Заповед № РД-10-270/04.09.2019 г. на директора на ТД „ДР“ – гр. В. е
наредено комисия в състав Н. К. – главен
експерт в сектор „КРЗ“ в посочената дирекция, и Б. М. – началник сектор СБ Д. и Г., отдел „УСБ КРЗ“
при същата дирекция, да извършат на 05.09.2019 г. проверка на млечни продукти
за ДР и ВВЗ, съхранявани от „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В., млекопреработвателно предприятие
в град О. и град Т.. В мотивната част на заповедта като основание за същата са
посочени дадени задължителни предписания в констативни протоколи № 40-07-2697/26.07.2019
г. и № 40-07-2882/08.08.2019 г. По преписката е приложен заверен препис на
единия от тези протоколи – КП № 40-07-2882/08.08.2019 г., в който след
направена проверка в млекопреработващото предприятие в град О. е констатирано
наличие на общо 19 497.890 кг кашкавал, който бил с изтекъл срок на
годност и без маркирана партида, дата на производство и срок на годност, поради
което не бил годен за ВВЗ. Поради тази констатация в т. ІV на протокола е
дадено следното задължително предписание към „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.: да
се обнови количеството кашкавал за ВВЗ в размер на 19 000 кг, придружено с
необходимите документи за произход и качество по БДС 14:2010, в търговска
опаковка с маркирана партида, дата на производство и срок на годност в
млекопреработвателно предприятие в град О., като за изпълнението на даденото
задължително предписание да се уведоми писмено директора на ТД „ДР“ – гр. В.. Поставен
е срок за изпълнение до 26.08.2019 г. В изпълнение на горепосочената заповед за
проверка на даденото предписание оправомощените за целта лица са посетили на
05.09.2019 г. предприятието на дружеството – жалбоподател в град О. като са
изготвили констативен протокол № 40-07-3177/05.09.2019 г. В същия е отразено, че
на место в двете хладилни зали е установено общо количество от 19 826.760
кг кашкавал, от което 17 167.980 кг комисията не признава за ВВЗ поради
липса на маркирана партида, дата на производство и срок на годност, или поради
изтекъл срок на годност/изтекъл до 12.2018 г. /, а само 2 658.300 кг
кашкавал „Витоша“ е приет за годни ВВЗ. Отразено е, че от направените справки в
деловодството на ТД „ДР“ – В. и в АИС „Документооборот“ следвало, че до 26.08.2019
г. и към датата на проверката не са постъпвали документи от „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“
ЕООД – В., доказващи изпълнението на даденото задължително предписание в КП № 40-07-2882/08.08.2019
г. Констативният протокол е подписан от двамата служители, извършили проверката,
и от присъствалото на същата лице – служител на дружеството. С КП е запознат и
управителя на дружеството, който е изразил писмено несъгласието си с посоченото
количество в протокола. От последния е дадено и писмено обяснение, в което е
посочил, че са предприети мерки за обновяване на кашкавала и в най-скоро време
ще бъдат отстранени нередностите. С писмо от 11.09.2019 г., връчено на
управителя на дружеството на 13.09.2019 г. директорът на ТД „ДР“ – гр. В. е
поканил на основание чл. 40 ЗАНН същия да се яви на 30.09.2019 г. в определен
часови интервал в административната сграда на дирекцията за съставяне и
връчване на АУАН срещу дружеството за неизпълнени предписания по констативни
протоколи № 40-07-2697/26.07.2019 г. и № 40-07-2882/08.08.2019 г. Въз основа на
направените констатации е съставен АУАН № 36/30.09.2019 г., в който
актосъставителят е приел, че на 05.09.2019 г. в млекопреработвателно
предприятие в град О., склад за съхранение на млечни продукти от дружеството - съхранител
е установено, че не е изпълнено даденото задължително предписание с КС № 40-07-2882/08.08.2019
г. със срок на изпълнение до 26.08.2019 г., с което“ СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД –
В. било извършило административно нарушение по чл. 31, ал. 1 предл. ІІІ ЗДРВВЗ
във вр. с чл. 27, ал. 3 ЗДРВВЗ. Актосъставителят е посочил, че нарушението е
извършено на 27.08.2019 г. – първия ден след изтичане на срока на предписанието,
а като място на нарушението е посочено Млекопреработвателно предприятие в град
О.. Подробно са изложени обстоятелствата, в които се изразява нарушението и
които съвпадат с изложеното в КП № 40-07-3177/05.09.2019 г. В АУАН е посочено и
лицето, претърпяло имуществени вреди от нарушението, а именно ДА „ДРВВЗ“, като
щетите са в размер на стойността на липсващите ВВЗ. АУАН е подписан от
актосъставителя и двама свидетели, единият от които е присъствал при
установяване на нарушението, тъй като е бил част от извършилата проверката
комисия, а другият е само свидетел при съставянето на акта. Посочено е, че АУАН
е съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Ето
защо съставеният АУАН е връчен на управителя на дружеството на 07.10.2019 г., който
е отказал да го получи и отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел. Въпреки
съдържащото се в акта разяснение за правото на възражение в тридневен срок от
връчване на АУАН, подадени от жалбоподателя писмени възражения по преписката
липсват. След връчване на АУАН цялата АНПреписка е окомплектована и изпратена
на АНОрган с писмо № 3593/15.10.2019 г. В резултат на описаното движение на
процедурата и в рамките на законовия срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 4990 от 11.11.2019 г. на председателя
на Държавна агенция“ Държавен резерв и военновременни запаси“, в което е прието,
че дружеството – жалбоподател в качеството му на съхранител на ВВЗ по смисъла
на §1, т. 1 от ДР на НУРОДРВВЗ и съгласно договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011
г. и Анекс № ДС-8 от 28.06.2017 г., „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В. виновно не е
изпълнило даденото задължително предписание, дадено с КП № 40-07-2882/08.08.2019
г., да обнови количеството кашкавал за ВВЗ в размер на 19 000 кг в срок до
26.08.2019 г., с което е нарушило чл. 31, ал. 1 предл. ІІІ ЗДРВВЗ във вр. с чл.
27, ал. 3 ЗДРВВЗ, като нарушението било извършено на 27.08.2019 г. – първия ден
след изтичане на срока на предписанието, а място на нарушението е
производствено предприятие в град О., Промишлена зона. В НП е обсъдено, че от
направените справки в деловодството на ТД „ДР“ – В. и в АИС „Документооборот“ се
установило, че до 26.08.2019 г. и към датата на проверката не са постъпвали
документи от „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В., доказващи изпълнението на даденото
задължително предписание в КП № 40-07-2882/08.08.2019 г. И в НП е посочено, че
ДА „ДРВВЗ“ е претърпяла имуществени вреди в размер на пазарната равностойност
на липсващите ВВЗ. Обсъдено е връчването на АУАН и след съобразяване тежестта
на нарушението АНОрган е наложил на дружеството – жалбоподател имуществена
санкция в размер на 10 000 лева.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение
при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в
незаконосъобразен санкционен акт.
Относно съставения АУАН – Съгласно 32, ал. 1 от ЗДРВВЗ нарушенията по чл. 31 се
установяват с актове на инспекторите и длъжностните лица, определени от
председателя на агенцията. В конкретния случай актосъставителят е длъжностно
лице – главен експерт, в ДА „ДРВВЗ“ и съгласно заповед № РД-10-270/04.09.2019 г.
на директора на ТД „ДР“ – гр. В. същото лице е оправомощено да участва в
разпоредената проверка на дружеството и да състави АУАН при констатирано
нарушение. Следователно АУАН в случая е съставен от надлежно оправомощено за
целта длъжностно лице. При проверка за наличие на задължителните реквизити на
АУАН съгласно чл. 42 ЗАНН съдът установи, че са налице всички изисквани от
посочената законова разпоредба реквизити на акта. Спазена е законовата
процедура по чл. 40, ал. 2 ЗАНН като нарушителят е бил надлежно поканен да
присъства чрез своя представител при съставяне на акта и тъй като същият не се
е отзовал, АУАН е съставен в негово отсъствие. Последвалият отказ на законния
представител на дружеството да получи съставения АУАН е оформен съгласно чл. 43,
ал. 2 ЗАНН с подписа на един свидетел, удостоверяващ отказа. Следователно при
съставянето на АУАН са спазени всички процесуални изисквания на ЗАНН, което
прави актът редовен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 ЗДРВВЗ наказателните постановления се издават от председателя на
агенцията/ДА „ДРВВЗ“ /, което води до извода за издаване на обжалваното НП от
компетентен административен орган. При преглед на реквизитите на НП съобразно
разпоредбата на чл. 57 ЗАНН съдът установи наличие и спазване на всички
визирани в тази норма реквизити, което прави НП напълно редовно от външна страна.
Спазени са и визираните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове за съставяне на АУАН и
за издаване на НП.
При така направените констатации
относно редовността на АУАН и НП, съдът прави извода за липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство.
При това положение съдът дължи
произнасяне по въпроса за допуснати нарушения на материалния закон при издаване
на обжалваното НП. Видно от АУАН и НП, а и от заповедта, с която е разпоредена
проверката на 05.09.2019 г., дружеството „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В. е възприемано
от длъжностните лица в ДА „ДРВВЗ“ и през цялото АНПрозводство като съхранител
на ВВЗ, а срещу това качество е насочено основното възражение на жалбоподателя.
Съгласно легалното определение, дадено в §1, т. 1 от ДР на Наредбата за
условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и
военновременните запаси „съхранители“ са
еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, и други
юридически лица с нестопанска цел, на които е възложено съхраняване, поддържане,
опазване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси. Както ЗДРВВЗ, така и цитираната наредба
регламентират два начина за съхранение на ДР и ВВЗ: в бази и складове на ДА „ДРВВЗ“
/собствени или наети от нея/или във външни съхранители. Уредена е законодателно
процедурата за избор на външни съхранители като чл. 12, ал. 5 от цитираната
наредба предвижда, че съхраняването на държавни резерви и военновременни запаси
във външни съхранители се урежда чрез договори между тях и агенцията
на базата на представени калкулации, разчети, норми и други документи, доказващи
необходимо присъщите разходи. В случая е налице сключен между дружеството –
жалбоподател и ДА „ДРВВЗ“, действаща чрез директора на ТД „ДР“ град В., договор
за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г., по силата на който възложителят ДА „ДРВВЗ“
е предал на съхранителя „С.“ ЕООД /към онзи момент дружеството – жалбоподател е
било регистрирано с това наименование/за съхранение и пазене в складовите му
бази и складове материали – собственост на агенцията, придобити чрез
правоприемство от „Си-Ви-Ес“ ООД по договор № 3921/14.11.2008 г., като е
уговорено съхранението на материалите по Приложение № 1 да се извършва в
складово помещение в хладилно стопанство – гр. Омуртаг. В договора е предвидено,
че предаването на материалите по Приложение № 1 към договора и приемането им от
съхранителя ще стане с приемателен акт по образец съгл. чл. 15, ал. 2
НУРОДДРВВЗ. Както в подписаното двустранно Приложение № 1-2011 г., така и в
последващото Приложение № 1-2017 г. като предаден за съхранение ВВЗ са описани
19 000 кг кашкавал „Витоша“. Срокът на действие на договора е 1 година, но
е предвидено автоматичното му удължаване в случай, че ако 1 месец преди
изтичане на срока му никоя страна не отправи до другата предизвестие за прекратяването
му. В чл. 24 от договора са договорени начините за прекратяването му като в т. 2
е визирана възможността за прекратяване с едностранно, мотивирано, писмено
предизвестие от страна на съхранителя. Базирайки се на тази договорна клауза, дружеството
– жалбоподател е изпратило до директора на ТД „ДР“ – град В. уведомително писмо
изх. № 27/08.11.2017 г., постъпило и входирано в ТД „ДР“ – град В. под вх. № 3173/08.11.2017
г. Със същото управителят на дружество е отправил предизвестие за прекратяване
на договорните отношения по договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и
е поискал да получи информация на кого да предаде количествата млечни продукти
– собствени на агенцията. В писмото са отправени упреци към агенцията за
създадени стресови ситуации с извършени проверки и за причинени финансови
загуби на дружеството, поради което фирмите – собственици на хладилните
помещения отправили на дружеството предупреждения за напускане на складовите
помещения. Съгласно уговореното в сключения договор следва, че с изтичането на
1 месец от получаване на това предизвестие, а именно на 08.12.2017 г. договорът
следва да се счита прекратен едностранно. Отправянето на предизвестието до
териториална дирекция на агенцията е напълно валидно, тъй като същата е част от
структурата на тази агенция, а и договорът за съхранение е сключен също от
директора на тази ТД като представител на ДА „ДРВВЗ“. Поради непоследвало
предприето от ДА „ДРВВЗ“ преместване на съхраняваните ВВЗ от прекратилото
договора дружество, последното с писмо № 29 от 17.11.2017 г. уведомява
председателя на ДА „ДРВВЗ“, че не разполага със собствени хладилни помещения, в
които да съхранява ВВЗ, както и че няма достъп до складовете, в които те се
съхраняват. По делото е приет препис на постановление за възлагане на недвижими
имоти от 22.08.2016 г., с което ЧСИ в рамките на образувано изпълнително дело е
възложил на купувач „ТУКАН“ ЕООД поземлен имот в град О. с намиращите се в
същия сграда – млекоцентрала, сграда – парокотелно, хладилна сграда, склад, както
и сграда за производство на млечни продукти, цех за производство на масло и
извара и др. – собственост на „С.“ ООД – гр. В.. В няколко писма от 04.12.2017 г.,
15.01.2018 г. и от 09.07.2019 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“ е отговорил на
писма от съответните периоди, изпратени от дружеството – жалбоподател, като в
тях е посочено, че агенцията не разполага със собствени складови помещения, отговарящи
на изискванията за съхраняване на ВВЗ и нямало възможност материалите да бъдат
преместени при други външни съхранители на агенцията, обещано е предприемане на
действия по реда на чл. 16, ал. 4 НУРОДДРВВЗ за освобождаване на съхраняваните
ВВЗ, указано е на дружеството до тогава да полага грижата на добър стопанин за
съхраняваните ВВЗ, а в случай, че не разполага с възможност да съхранение и
обновяване на материалите, е изискано от него да посочи друго дружество, разполагащо
с подходящи за целта складови помещения. В едно от писмата е предложено
сключване на тристранно споразумение в срок до 15.01.2018 г. С писмото от
09.07.2019 г. председателят на агенцията отново се обосновава с невъзможност да
премести ВВЗ и се позовава на чл. 19, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДПВВЗ,
указвайки на дружеството, че носи отговорност за целостта и състоянието на
материалите, като отново е посочено, че ще се внесе предложение за
освобождаване на ВВЗ след получаване на становища от ресорните ведомства. След
размяна на описаната кореспонденция е последвала заповедта за проверката и
развилото се АНПроизводство по случая. От изложението на описаните
обстоятелства следва извода за направено от страна на дружеството – съхранител
на ВВЗ, едностранно едномесечно мотивирано писмено прекратяване на сключения
между него и ДА „ДРВВЗ“ договор за съхраняване на ВВЗ. Това прекратяване има
своето правно основание в сключения между страните договор и реализирането на
същото е обвързващо и за двете страни. С оглед датата на входиране на
предизвестието в ДА „ДРВВЗ“ следва, че това прекратяване е настъпило на 08.12.2017
г. От този момент задължение на собственика на ВВЗ е да намери начин за тяхното
пълноценно съхранение, което в случая не е направено, а в продължение на почти
три години дружеството, чието качество на съхранител вече е отпаднало, е било
поставено в ситуация да съхранява, въпреки посочената от него липса на
подходящи условия за това, предадените му ВВЗ. Като алтернатива на принципното
правило ДА „ДРВВЗ“ да съхранява държавните резерви и ВВЗ в свои помещения
законодателят е предвидил съхраняването на последните от външни съхранители, но
възникването и съществуването на такова отношение е предпоставено от сключване
на договор за съхранение – чл. 17, ал. 2 ЗДРВВЗ и чл. 12, ал. 5 от НУРОДДРВВЗ. По
същата логика с прекратяването на този договор отпада задължението на външния
съхранител да съхранява и обновява предадените му запаси, както и отпада
качеството му на съхранител по смисъла на §1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ, защото „възложено“
по смисъла на посочените нормативни актове означава наличие на сключен и
действащ договор за това. Фактът, че ВВЗ продължават да стоят при търговеца с
отпаднало качество на съхранител, не е основание да се счита за продължено
договорното правоотношение, а показва липса на предприети действия от страна на
собственика на запасите по преместването им на друго подходящо за съхраняването
им място. В случая въпреки инициативата на дружеството – жалбоподател, което
неколкократно с писма е настоявало ДА „ДРВВЗ“ да приеме обратно предадените въз
основа на прекратения договор запаси, това не е сторено и в продължение на три
години същите са оставени на съхранение от лице с отпаднало качество на
съхранител, а това положение поставя в риск самите запаси. Възложителят е
продължил да проверява и дава задължителни предписания на лице, с което не е в
договорни отношения за съхраняване на ВВЗ. Ето защо съдът счита, че поради
анализираните обстоятелства и най-вече: прекратения договор за съхранение и
отпадналото качество на съхранител на дружеството – жалбоподател, от последното
не може да се търси АНОтговорност за обновяване на намиращите се без договорно
основание при него ВВЗ. Като е издал обжалваното НП, с което е ангажирал
АНОтговорност, АНОрган е нарушил материалния закон, поради което същото следва
да бъде отменено изцяло.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 4990 от 11.11.2019 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“, с
което за допуснато нарушение на чл. 31, ал. 1 предл. ІІІ във вр. с чл. 27, ал.
2 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси, на „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“
ЕООД със седалище в град В., представлявано от управителя К.К., е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 10 000 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова