Присъда по дело №324/2018 на Районен съд - Казанлък

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№

 

гр. Казанлък, 30.10.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав, на тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ

                                               

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, в присъствието на прокурора Мария Михайлова, разгледа докладваното от съдия ТОДОР ТОДОРОВ НОХД № 324 по описа за 2018 година на Казанлъшкия РС

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия Ф.К.М. – роден на ***г***, общ.П. б., български гражданин, неженен, осъждан, работи, с основно образование, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2017 год., около 08,25 часа на ПП-I-6, до бензиностанция „Петрол“ /“Гердеме“/, на разклона за гр.П. б., в посока запад – изток, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0284-000584/ 16.03.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ – Казанлък, влязло в законна сила на 20.04.2017 год. за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, е извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. № ****, без съответното свидетелство за управление, поради което и на осн. чл.343в ал.2 и чл.54 от НК го осъжда на ТРИ години лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим и ГЛОБА в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Ф.К.М. със снета по горе самоличност да заплати направените по делото разноски в размер от 225.02 лв., от които 95.02 лв. по сметка на ОД на МВР Стара Загора за изготвяне на експертиза и 130.00лв. в полза на бюджета на съдебната власт по смета на РС Казанлък.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

М     О     Т     И     В     И   към   Н О Х Д  № 324/18 г.

 

 

Срещу подсъдимия Ф.К.М. е повдигнато обвинение по чл.343в ал.2 от НК затова,че на 04.08.2017 г. около 08.25ч. на ПП- І-6 до бензиностанция ‘Петрол’ /Гердеме/ на разклона за гр. Павел баня в посока запад-изток в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0284-000584/16.03.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък влязло в законна сила на 20.04.17 г. за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление е извършил такова деяние- управлявал моторно превозно средство- лек автомобил  марка  ‘Хюндай’ с рег. № СТ 9011 ВА  без съответното свидетелство за управление.

В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен като му  определи наказание лишаване от свобода в размер от   три години и глоба в размер от 1200 лв..

В съдебното заседание подс.Ф.  К.М. не се признава за виновен и дава обяснения за случилото се.

В последното съдебно заседание проведено на 30.10.18 г. подс.Ф.М. не се явява. От изисканата от съда справка от ОДМВР-Стара Загора се установи,че в нарушение на мярката си неотклонение подс. М. на 24.06.18 г. е напуснал границите на страната през ГКПП Капитан Петко войвода.

Предвид на това съдът счете,че са налице основанията  на чл.269 ал.3 т.3 и т.4 б.а от НПК и след становището и на страните даде ход на делото в отсъствие на подс.М..

Защитника на подс. Ф.М. след приключване на съдебното следствие пледира невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт.Излага ката аргументи,че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Съдът като взе предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства установени с доказателствени средства - показания на свидетели,писмени  както и обясненията на подс. М. и след като ги  обсъди поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Подс.Ф.М.  е български гражданин, с основно образование, осъждан. Живее в с.Осетеново общ.Павел баня на семейни начала с  Н.С.И. .

На 18.07.18 г. подс. М. закупил от Е. Ш. с  договор  за покупко-продажба на МПС, лек автомобил марка ‘Хюндай’ модел ’Купе’ с рег. № СТ 90 11 ВА с цвят бордо металик.

На 04.08.17.г. в 10.10.ч. подс. М. трябвало да се яви като подсъдим по НОХД № 875/17.г. в Районен съд Казанлък.

На същата  дата, лек автомобил марка ‘Хюндай Купе’ с рег. № СТ 90 11   ВА  управляван от подс. М. заедно със св. Н. И. бил в района на бензиностанция ‘Петрол’ /Гердеме/ на разклона за гр. Павел баня.

Преди това камера на АПИ на разклона за с.Търничене заснела преминаването на този  лек автомобил с рег. № СТ 9011 ВА в 08.14г. движещ се в посока гр.Бургас.

Сутринта на  04.08.2017 г.  св. Н.К. и И.К. – полицейски служители около 08.25ч. със автомобил преминали покрай бензиностанция ‘Петрол’/Гердеме/ на разклона за гр. Павел баня на път за с. Габарево където отивали по служба.

Преминавайки покрай бензиностанцията на ‘Петрол’ на разклона за гр. Павел баня видели от бензиностанцията  да излиза лек автомобил  марка ’Хюндай Купе’  тъмночервен на цвят

Автомобила спрял на знак ‘стоп’ и при премиването покрай него   полицейските служители св. К. и К.  видели, че бил управляван от подс. М..

Като лице от криминалния контингент двамата полицейски служители го познавали тъй като били работили много пъти с него а св. К.  знаел и ,че  спрямо него имало  влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без свидетелство за управление.

Същия ден в късния предиобед  след приключването на служебните си задължения свидетелите К. и К. отишли на бензиностанцията където с управителя и св. В.А. прегледали охранителните камери. На една от  охранителните камери се виждало  подс. М. да управлява превозното средство. В колата до подс. М. имало човек от женски пол.

Поради това,че записите по камерите се пазели  около 10-15 дни, св. В.А.  през монитора направил с мобилния си телефон видеоклип ,  който после прехвърлил на диск. Диска дал на ръка на св. К..

Същия ден св. К. изготвил докладна записка до Началника на  РУ-Казанлък .

Впоследствие с договор за покупко-продажба от 15.08.17 г. подс.М. продал на св.К.  процесния автомобил ‘Хюндай Купе’ с рег. № СТ 9011 ВА .

В обясненията си подс. Ф.М. твърди, че на 04.08.2017 г. действително е бил призован като обвиняем в Районен съд гр. Казанлък,но до гр. Казанлък го е докарал с личния си автомобил св. М.Т., а той не бил управлявал автомобила ‘Хюндай купе’.Този автомобил подс. бил продал на 20.07.17г. на св.К.К.. Със същия автомобил св. К. след обяд на същата дата около 13.30 ч. св. К. го взел от с.Осетеново и  отишли да се  черпят.

Съдът не дава вяра в тази част на  обясненията на подс. М. .

От изисканата от съда справка от Агенция пътна инфраструктура   /АПИ/ по настояване на защитника на подс. М. се установява,че на 04.08.17 г.   в цялата система за автоматично събиране на данни за трафика по пътищата на Р България няма регистрирано преминаване на лек автомобил с рег. № СТ 7174 ВР- автомобила управляван от св. М.И. с когото подс. М. *** за да се яви на дело като подсъдим, т.е. този автомобил на тази дата не се е движил никъде в Р България по републиканската пътна мрежа.

В показанията си св. М.Т.И. твърди,че много пъти е возил подс. М.  и лицето с което живее на съпружески начала Н.И.  но за датата 04.08.17г. не може да си спомни тъй като не помнел дати .

От справката изискана от съда от камера  АПИ, находяща се на ПП-І-6 с.Търничене общ.Павел баня  се установява,че във 08.14 ч. в посока за гр. Бургас е преминало превозно средство с рег. № СТ 90 11 ВА  като  с този регистрационния номер  е регистриран лекия автомобил ‘Хюндай Купе’ собственост на подс. М..

От пътната карта на Р България се установява,че липсва друг път републиканската пътна мрежа освен        ПП-І -6 от с. Осетеново за гр. Казанлък.

Справките от тази камера кореспондират със показанията на св. К. и К. в които те твърдят ,че на 04.08.17г. около 08.25ч. са видели подс. М. да излиза със лекия автомобил  от бензиностанцията на ‘Петрол’ на разклона за гр. Павел баня.

По изложеното съдът също не дава вяра и на показанията на св. Н.И. в частта им в която тя твърди,че на процесната дата 04.08.17 г. св.  М.И. ги е  докарал  със подс. М. със лекия му автомобил марка ’Нисан’ с рег. № СТ 71 74 ВР.

Съдът не дава вяра и на показанията на св. К.К. в частта им в която той твърди,че на 04.08.17г. след обяд е отишъл в с.Осетеново където е взел подс. М. .

В тази им част показанията му се опровергават  от изпратена справка от АПИ и съобразно която автомобила с рег. № СТ 90 11 ВА е регистриран от камера с .Търничене като  преминал в посока гр. София  но в 17.48 ч..

Камерата е регистрирала  само два пъти преминаване на лекия автомобил  ‘Хюндай Купе’ с рег. № СТ 9011 ВА, единия път в посока гр.Бургас в 08.14ч. и втория път в посока гр.София в 17,48ч..

Предвид на обстоятелството,че липсва друг път от с. Ясеново за с.Осетеново съдът приема безрезервно информацията  от камерата на  АПИ.

Съдът не приема и експертното заключение на съдебно-техническата експертиза.

От показанията на св.А. се установява,че е направил записа на 04.08.17г. по искане на  органите на МВР в частност на св.К. Началник на  полицейски участък гр. Павел баня.

Св.А. не си спомня кога е предал диска на органите на МВР но  е категоричен,че диска е предаден преди писмото с  № 284000-19442/10.10.17 г. на главен разследващ полицай Стефанова  с което са му  го поискали/…. Св.А. – категоричен съм,че записа към датата когато съм получил писмото от полицията вече е бил изтрит./ .

Следователно няма изпратен  диск, поискан с писмото от главния разследващ полицай  който да е бил изпратен от св.А. .

Това  според съда поражда   съмнения и не дава основание да се направи еднозначен извод,че  диска който е предаден от св.А. на служителите на МВР преди това  и предоставения на експерта диск  за изготвяне на експертизата е един и същ.

Съдът не цени и показанията на св. Д.Д. депозирани в хода на съдебното производство и тези  прочетени в съдебното заседание на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК.

В показанията си в съдебното заседание св.Д. твърди,че при провеждането на разпита му на досъдебното производство са му пускали записи и са му показвали снимки.

Това  внася съмнение в  показанията му,   и сочи  извод,че свидетеля е бил подведен към даване на определени показания което е в нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.6 вр. чл.138 ал.5 от НПК.

По изложеното съдът не цени  и проведеното разпознаване от 02.02.18г. извършено от св. Д. и не приема отразено в протокола от него.

Показанията   на св. Н.К.,/ включително и  депозираните от него  на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК/, И.К.  и Л.Л.   са логични последователни,непротиворечиви и  се подкрепят от писмените доказателства- протокол от съдебно заседание на 04.08.17г. по НОХД № 875/17 г. по описа на РС-Казанлък, наказателно постановление  № 17-0284-000584/16.03.17 г.,протокол за очна ставка извършена от св. К. и справки от камера на АПИ поради което съдът ги кредитира изцяло.

Косвена  подкрепа на тези показания са и показанията на св.  К. в които той твърди,че подс. М.  е управлявал автомобил и  е идвал редовно на бензиностанция ‘Петрол’ на разклона за гр. Павел баня   като по принцип спирал на втора колонка  за да зарежда.

Предвид установената фактическа обстановка съдът счита,че подс.Ф.К.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343в ал.2 от НК.

 

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;

 

От обективна страна след като е бил наказан със влязло в законна сила наказателно постановление  №  17-0284-000584 от 16.03.17 г. на Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък влязло в законна сила на 20.04.17 г., на 04.08.17 г. след като е предприел управление на моторно превозно средство лек автомобил марка ‘Хюндай Купе’ с рег. № СТ 9011 ВА  подс. Ф.М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в ал.2 НК- управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото такова престъпление.

С наказателното постановление под № 17-0284-000584 от 16.03.17 г. подс. М. е бил наказан на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП за управление на МПС без да е правоспособен водач.

От справката за нарушител се установява,че подс. М. не притежава свидетелство  за управление на МПС.

Наказателното постановление е получено лично от подс.Ф.М. на 12.04.17г..

От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс.  М. следва извода,че  е действал умишлено с пряк умисъл.

Подс. М. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него , искал е тяхното настъпване и се е стремил към тях.

Подс.е знаел и съзнавал,че не притежава свидетелство за управление на МПС знаел,че  е бил наказван за управление на МПС  по административен ред  със влязло в сила наказателно постановление но въпреки  това отново е управлявал моторно превозно средство.

Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст съдът счита,че подс. Ф.К.  М. следва да бъде признат за виновен и наказан.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема, обремененото му съдебно минало/ осъждан е пет пъти на основание чл.343в ал.2 от НК/, лошите му характеристични данни и обстоятелството,че за последните  единадесет години макар и да не притежава свидетелство за управление на МПС е наказван със влезли в законна сила наказателни постановления общо 27 пъти.

Смекчаващи вината обстоятелства не се събраха.

Следователно наказанието му следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- три години лишаване от свобода при  строг режим / изтърпял общо наказание от една година и девет месеца лишаване от  свобода на 01.12.2014 г. и не  са изтекли пет години по смисъла на чл. 57 ал.1 т.2 б.’б’ от ЗИНЗС /,и глоба в размер от 1200 лв..

Наказанието е определено към предвидения в закона максимален размер, но според съда се касае  за  подсъдим извършеното от когото не е изолиран случай в живота му, и спрямо когото предишните 14 осъждания, пет от които за престъпления по чл.343в ал.2 от НК  не са изиграли положителна роля в  живота му .

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Ф.К.М.  следва да заплати и направените по делото разноски в размер от 225,02 лв. от които 95,02 лв. по сметка на ОДМВР-Стара Загора за изготвяне на експертиза и 130 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Казанлък- възнаграждение за експерта и пътни разноски на свидетели.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си .

 

 

                                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ ;