Решение по дело №462/2019 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 126
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20195620200462
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №................

 

                            град Свиленград,11.09.2019 година

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретаря Ангелина Добрева , като разгледа докладваното от Председателя Административно - наказателно дело №462 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №К-0047923 от 01.03.2019година на Директора на  Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощен със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на  „ПЕГАСУС БГ”ООД със седалище и адрес на управление ***,офис 26 с ЕИК *********,представлявано от В.Е. с ЛНЧ ******  за нарушение  на чл.114, т.2 от Закона за туризма  на основание чл.208 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00 лв.

Недоволен    от горепосоченото наказателно постановление е   останал жалбоподателят, поради което обжалва същото в законоустановения срок , като твърди ,че същият е незаконосъобразен и издаден в нарушение на процесуалния и материалния  закон. Сочи,че административно наказателната процедура била опорочена,тъй като АУАН бил съставен от некомпетентен орган,поради което бил нищожен.Констатациите в акта не отговаряли на обективната истина. Оспорва изложеното в него и в констативният протокол,като счита,че не бил извършил никакво нарушение,т.к. неправилно било отразено в двата документа броят на седящите места в обекта и вида на обекта. АУАН  бил съставен в присъствието само на един свидетел,което също според жалбоподателят било съществено процесуално нарушение. Депозираните възражения срещу АУАН не били обсъдени. Отделно от това НП било издадено в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,както и  фактите описани в него били неправилни ,Оспорва и компетентността на АНО .Иска от съда да постанови решение,с което да отмени  атакуваното НП като незаконносъобразно. Алтернативно моли съда,ако приеме,че има извършено нарушение от дружеството жалбоподател,то  да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,която АНО не бил обсъдил в обжалваният акт,което също било нарушение.

В съдебната фаза дружеството -жалбоподател редовно призован не се явява и не изпраща представител.Ангажира доказателства за подаване на жалбата си в срок с писмена молба.

Административнонаказващият орган /АНО/ - Директора на  Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисията за защита на потребителите в съдебно заседание не изпраща представител.

Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на св.Ю.М.Ш. се установява,че при направена проверка от свидетелката и колежката й А.П.К. / служители при съответната дирекция на АНО/ на 11.01.2019година  в  13,05часа в обект –снек-бар”Паша централ”,находящ се в гр.Свиленград, бул.България №89 , стопанисвано от дружеството-жалбоподател, установили,че обектът  предоставя  туристическа услуга ресторантьорство и бил в работен режим.Обекта се помещавал на партерен етаж на масивна сграда и било прилежащо заведение към семеен хотел „Паша централ”. Обекта  разполагал с търговска зала с 60места за сядане на закрито и 50 места за сядане на открито

На видно място в обекта имало поставена категорийна  символика, включваща табела с вида и категорията на обекта и Удостоверение №198 от 19.10.2012г. за утвърдена категория „две звезди” за снек-бар с капацитет 128 места,издадено от Община Свиленград.

Проверяващите констатирали,че в обекта се предлагат топли,безалкохолни , алкохолни напитки, бира , вино , закуски, сандвичи, салати , супи , предястия, аламинути , ястия, скара , гарнитури , мезета , ядки ,десерти,  за които има съответен ценоразпис –карт и лист меню с предварително обозначени сътветни цени и грамажи. Цените били в български лева с включени данъци и такси,вкл.ДДС и били в еднакъв размер за всички потребители. Менюто се  предоставяло  преди вземането на поръчката и плащането на сметката.

Констатирали още, че в обекта имало в наличност регистър на предявените рекламации,започнат на 01.10.2012година.

На входа на обекта имало поставена информация на български език за фирма „ПЕГАСУС БГ”    ,гр.София,ул.Златен рог №22, името на управителя на обекта,телефонният му номер и работното време

В хода на извършената проверка проверяващите установили,че обектът разполага с две тоалетни клетки-една за жени и една за мъже,като нямало втора тоалетна клетка за жени и втора тоалетна клетка за мъже. Обектът  бил категоризиран като заведение за бързо обслужване „две звезди” и разполагал със 110 места за сядане.

По отношение изграждането,обзавеждането и оборудването двете проверяващи приели,че не били спазени минималните изисквания към заведение за бързо обслужване „две звезди” ,обективирани в Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне  на категория,отказ,понижаване,спиране на действието и прекратяване на категорията, Приложение №3,Раздел 1ви Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведения за хранене и развлечения, 2-ра категория две звезди  по ред 3.5 тоалетна клетка за жени и тоалетна клетка за мъже. Забележки /1/ т.3 За заведенията за бързо  обслужване-тоалетни клетки за жени и за мъже/по една на 75/,над  75места-2 тоалетни клетки за жени и 2 тоалетни клетки за мъже.

За така констатираното бил съставен констативен протокол №К- 2658480 от 11.10.2019год.,към който бил приложен и фискален бон на стойност 4,30 лв. от същата дата,като надлежно било попълнено и Приложение към констативният протокол,като на 17.01.2019г. в 10.30часа е бил поканен управителят или упълномощено от него лице да се яви  в КЗП гр.Хасково на посочен в протокола адрес ,като е бил задължен да представи  определение , конкретно индивидуализирани документи .

На 25.01.2019г. в Комисията за защита на потребителите се явило упълномощено лице от дружеството жалбоподател,съгласно изрично пълномощно нотариално заверено на 20.10.2016г. и представило Лична карта,пълномощното с рег.№4760/20.10.2016г., Удостоверение №198/19.10.2012г. за утвърдена категория и справка за езиковата и професионална квалификация на персонала, за което действие бил съставен Протокол за проверка на документи № К-0114276 към Констативен протокол №К- 2658480 от 11.10.2019год.,който протокол пълномощника подписал и  екземпляр от същият му бил  връчен срещу подпис , видно от направеното  удостоверяване в протокола.

От А.К. било направено предложение за прилагане на критериите за маловажни случаи при констатирани адм.нарушения ,касателно констатираното в Констативен протокол №К- 2658480 от 11.10.2019год. нарушение по чл.115а от ЗТ със срок на изпълнение 28.01.2019г.,като е било предложено да се провери изпълнението на даденото предписание със срок 28.02.2019г.

На същата дата-25.01.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № К- 0047923  от А.К. със свидетел по установяване на нарушението и съставянето на акта св.Ш., който акт бил прочетен на пълномощника на ЮЛ и връчен срещу  подпис,като пълномощник собственоръчно  вписал ,че ще го предаде на управляващият фирмата и е запознат с правото да бъде подадено възражение по него.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок е постъпило писменно възражение, като жалбоподателят е възразил относно отразените в акта констатации.

   Издадено е обжалваното Наказателно постановление /НП/ №К-0047923 от 01.03.2019година на Директора на  Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощен със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на  „ПЕГАСУС БГ”ООД със седалище и адрес на управление ***,офис 26 с ЕИК *********,представлявано от В.Е. с ЛНЧ ******  за нарушение  на чл.114, т.2 от Закона за туризма  на основание чл.208 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00 лв,редовно връчено на служител на ЮЛ на 10.05.2019 година.

Налично по АНПр е разпечатка от актуалното състояние на ЮЛ  към 03.04.2019г.

   Видно от приетата като доказателство по делото Заповед №289 от 22.04.2015година на Председателя на Комисията за защита на потребителите, въз основа на устройствения правилник на КЗП оправомощава Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,Пазарджик, Хасково,Кърджали и Стара Загора да  налага административни наказания и да издава НП за нарушения по  подробно изброуени закони в това число и по Закона за туризма .

Приета е и Заповед №397 ЛС/22.04.2015г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, който на основание чл.37,ал.1,б.Б от ЗАНН определя длъжностното лице А.П.К. ,което има право да съставя актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове,контролиа по приложението на които е възложен на КЗП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Ю.М.Ш. – свидетел при установяване на нарушението и по акт, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №289 от 22.04.2015година на Председателя на Комисията за защита на потребителите ; Заповед №397 ЛС/22.04.2015г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите; разпечатка от актуалното състояние на ЮЛ  към 03.04.2019г.; предложение за прилагане на критериите за маловажни случаи при констатирани адм.нарушения; възражение;  пълномощното с рег.№4760/20. 10.2016г., Удостоверение №198/19.10.2012г. за утвърдена категория; справка за езиковата и професионална квалификация на персонала, ;Протокол за проверка на документи № К-0114276 и  Констативен протокол №К- 2658480 от 11.10.2019год-последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелят Ю.М.Ш., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията й са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че в проверяваният обект ,който имал категория две звезди и с места от общо 110места за сядане  имал само по една тоалетна клетка за мъже и съответно за жени вместо по две ,каквито били изскванията на закона. 

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №289 от 22.04.2015година на Председателя на Комисията за защита на потребителите ; Заповед №397 ЛС/22.04.2015г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите; разпечатка от актуалното състояние на ЮЛ  към 03.04.2019г.; предложение за прилагане на критериите за маловажни случаи при констатирани адм.нарушения; възражение;  пълномощното с рег.№4760/20. 10.2016г., Удостоверение №198/19.10.2012г. за утвърдена категория; справка за езиковата и професионална квалификация на персонала, ;Протокол за проверка на документи № К-0114276 и  Констативен протокол №К- 2658480 от 11.10.2019год., се потвърждават фактическите констатации  изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срок  и от надлежното лице.

Преценена по същество, съдът намира Жалбата за неоснователна.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН на упълномощено лице от управителя на дружеството, които да се квалифицират като съществени.

 Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно на това място да се отбележи принципното положение, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. А твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая обаче с оглед характера на описаното нарушение, пропускът изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. Отговорът на всеки от тези въпроси по делото е отрицателен, след като от твърденията в акта става ясно, че деянието, описано в него, продължава към момента на извършване на проверката - в случая 11.01.2019г. и твърденията на свидетелят очевидец в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на процесната деятелност - действие или бездействие.

 По същия начин стои въпросът с правната квалификация на описаното деяние в съставения АУАН, респ. издаденото наказателно постановление. В този смисъл следва да се има предвид, че както приложената в санкционния акт наказваща норма по чл. 208 от Закона за туризма, така и посочената като нарушена в съставения АУАН и впоследствие в НП, е бланкетна по своя характер и в диспозицията си препращат към съответните относими разпоредби. А те в случая са свързани с релеватните към описаната фактическа обстановка изисквания по наредбата по чл. 121, ал. 5 от Закона за туризма с оглед препратката на  чл. 114, т. 2 ЗТ. Този подзаконов нормативен акт е Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне  на категория,отказ,понижаване,спиране на действието и прекратяване на категорията, която е действаща и следователно приложима в случая. В случая относимите изисквания по тази наредба, прието за неудовлетворени в дейността на дружеството - жалбоподател, са вписани при самото описание на нарушението, поради което и допуснатата непрецизност в неговата правна квалификация не обосновава извод за нарушено право на защита на привлеченото към отговорност лице, явяващо се критерий за характеризиране на процесуалното нарушение като съществено и оттам като основание за отмяна на санкционния акт.

  

На следващо място, както АУАН е съставен, така и обжалваното наказателно постановление е издадено от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед №289 от 22.04.2015година и Заповед №397 ЛС/22.04.2015г. и двете на Председателя на Комисията за защита на потребителите на Република България в кръга на неговите правомощия , спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, с необходимите уточнения, направени по отношение съдържанието на акта за установяване на административно нарушение.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

          Що се отнася до твърдението на жалбоподателя,че доколкото АНО не се е произнесъл по подаденото в срок възражение,то били нарушени неговите права,съдът намира следното: съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице,тъй като явно с издаване на обжалваното НП,АНО е приел мълчаливо,че подаденото възражение е неоснователно.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Поради горепосоченото,съдът намира,че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.        

Съгласно разпоредбата на  чл. 114, т. 2 от Закона за туризма, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5.

По силата на чл. 208 от Закона за туризма, хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от тях длъжностни лица, съответно от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица – чл. 232, ал. 2 ЗТ. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо със съответната административна санкция.

Следва да се посочи,че липсва спор между страните,че проверявания обект е туристически по смисъла на закона и попада под обхвата на чл.3,ал.2,т.2 от ЗТ /заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове/,а и това обстоятелство се установява от наличното по делото Удостоверение №198 за утвърдена категория две звезди.

Не се спори  по делото,а и се установява от гласните доказателства в частност от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Ш.,че на процесната дата при проверка в заведението стопанисвано от жалбоподателя в гр.Свиленград,същото е функционирало,т.е. в него се е  предоставяло туристическа услуга-ресторантьорство.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място, проверяващите  св.Ю.М.Ш. и колежката й А.П.К. установили, че дружеството, извършващо ресторантьорство в в обект –снек-бар”Паша централ”,находящ се в гр.Свиленград, бул.България №89 предоставя туристическите услуги в туристически обект, който не отговаря на изискванията за определената му категория "две звезди", описани в обективирани в Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне  на категория,отказ,понижаване,спиране на действието и прекратяване на категорията, Приложение №3,Раздел 1ви Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведения за хранене и развлечения, 2-ра категория две звезди  по ред 3.5 тоалетна клетка за жени и тоалетна клетка за мъже. Забележки /1/ т.3 За заведенията за бързо  обслужване-тоалетни клетки за жени и за мъже/по една на 75/,над  75места-2 тоалетни клетки за жени и 2 тоалетни клетки за мъже, издадена на основание чл. 121, ал. 5 от Закона за туризма, след като са констатирани следните пропуски и несъответствия на изискванията в Приложение №3,Раздел 1ви- За заведенията за бързо  обслужване-тоалетни клетки за жени и за мъже -над  75места-2 тоалетни клетки за жени и 2 тоалетни клетки за мъже,доколкото обекта  разполагал с търговска зала с 60места за сядане на закрито и 50 места за сядане на открито.

При преценка на въпросите, определящи за отговорността не буди съмнение, че дружеството - жалбоподател е годен и надлежно определен субект на нарушение, тъй като именно това е лицето, стопанисващо проверения туристически обект и имащо качеството "ресторантьор" по смисъла на Параграф 1, т. 58 от ДР на ЗТ, доколкото чрез стопанисвания от него обект – туристически обект– снек-бар”Паша централ”,находящ се в гр.Свиленград, бул.България №89, категоризирано с утвърдена категория "две звезди" осъществява услугата "ресторантьорство", изразяваща се съгласно т. 57 на цитираната разпоредба в предоставянето на туристически услуги - при специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект. Посочените текстове от закона на свой ред не правят разграничение и "ресторантьор" може да бъде както физическо, така и юридическо лице, което впрочем недвусмислено се извежда и от редакцията на самата административнонаказваща норма на чл. 208 от Закона за туризма, предвиждаща както административно наказание "глоба" за физическите лица, така и имуществена санкция – за едноличните търговци и юридическите лица.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по  чл. 114, т. 2 от Закона за туризма, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, но с уточнение, каквото се налага и в друг аспект. А то е в смисъл, че при реализиране на отговорността за деянието описано в НП, наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 208 от Закона за туризма, като редакцията на санкционната норма сочи, че деянието, обявено за наказуемо се изразява в предоставянето, както в случая, в категоризиран туристически обект на туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, като без значение за съставомерността е колко на брой са несъответствията, с изключение донякъде за целите на евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН, а видът и броя на пропуските и несъответствията биха имали значение за индивидуализацията на санкцията.

При реализиране на отговорността, съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, индивидуализирайки имуществената санкция в минимално  установения размер, съобразно посоченото в приложимата наказваща норма ,поради което в случая не съществува правна възможност за намаляването  на тази санкция, под установения в закона минимум.

         По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения,доколкото се регулират отношения защитаващи обществения характер на гражданите и техните нужди.Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №К-0047923 от 01.03.2019година на Директора на  Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощен със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на  „ПЕГАСУС БГ”ООД със седалище и адрес на управление ***,офис 26 с ЕИК *********,представлявано от В.Е. с ЛНЧ ******  за нарушение  на чл.114, т.2 от Закона за туризма  на основание чл.208 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00 лв.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

                                              

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :...................................