РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Девин, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20205410100328 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 109 от ЗС, във връзка с чл. 54, ал.2 от ЗКИР, с цена на иска общо
1261.91 лева /на осн. чл. 69 ал.1 т.2 от ГПК/.
В исковата си молба ищцата твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
082, том I, peг. № 847, дело № 077/28.02.2020г., дарителя М. Р. С., с ЕГН ********** от
с.Зм., ул. Н. № *, дарява на ищцата А. Р. С., своите собствени недвижими имоти, находящи
се в с.3м., а именно: Имот пл.№ 187, с площ от 388 кв.м., образуващ УПИ III -187, кв.12 по
плана на с.Зм., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990г. на ОНС-См., изменен със Заповед №
А-166/21.06.2001г. и Заповед № А-253/01.08.2002г. на Кмета на Община-Д., при граници и
съседи: изток-УПИ IV-186; запад-улица; север-УПИ V-за озеленяване и юг-улица, ведно с
построените в имота: Масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 72 кв.м.
и Стопанска сграда, със застроена площ от 28.6 кв.м. Твърди, че в Скица № 66/22.04.2020г.
е посочено, че ищцата е собственик на имот с пл. № 187, с площ от 388 кв.м., образуващ
УПИ III- 187, в кв.12 по плана на с.Зм., ведно с построените в имота: Масивна жилищна
сграда на 2 етажа, със застроена площ-72 кв. м. и Стопанска сграда, със застроена площ-28.6
кв.м., както и в Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, с изх.№
**********/21.07.2020г., също е посочено, че ищцата е собственик на жилище на 2 етажа, с
площ-144 кв.м.; мазе, с площ-72 кв.м. и таван, с площ-72 кв.м.; Селскостопански обект на
ет.1, с площ-28.6 кв.м.; Селскостопански обект на ет.2, с площ-28.6 кв.м. и Земя, с площ- 388
кв.м., попадащи в Имот с пл.№ 187, образуващ УПИ III-187, в кв.12 по ЗРП на с.Зм., одобрен
1
през 2002г., за които няма непогасени задължения. Твърди, че през 2001г., ответницата е
построила едноетажна пристройка, с дължина-4.30 м., с широчина- 3.70 м. и застроена
площ-15.91 кв.м., състояща се от бетонни стени и таван от бетонна плоча, има правоъгълна
форма, залепена към стопанската сграда и представлява незаконен строеж, тъй като за нея
няма издадени строителни книжа- Разрешение за строеж и Протокол за определяне на
строителна линия и ниво. Освен това е построена без изрично писмено съгласие на
тогавашния собственик на имота- М. Р. С. и преди 2 години, ответницата поставила ограда
от мрежа и железни колове, с дължина- 7.70 м., с широчина-6.40 м. и незастроена площ-
49.28 кв.м., която е с правоъгълна форма и се намира южно от едноетажната пристройка.
Твърди, че в първи етаж от средна и източна част от стопанската сграда не се отглеждат
животни, но ответницата съхранява празни щайги и нарязани иглолистни дърва като през
м.VIII.2020г., наредила нарязани иглолистни дърва в заградения с ограда правоъгълник, с
незастроена площ- 49.28 кв.м., които съхранява и досега. Твърди, че със Заповед № А-
253/01.08.2002г. на Кмета на Община-Д. е извършена промяна на границата между Имот пл.
№ 187, образуващ УПИ III-187 и Имот пл.№ 186, образуващ УПИ IV-186, в кв.12 по стария
план на с. Зм., утвърден със Заповед № 220/04.07.1990г., по силата на която: 1. Средната и
източната част от стопанска сграда, с обща застроена площ-51 кв.м.; 2. Едноетажна
пристройка, със застроена площ-15.91 кв.м., залепена към стопанската сграда; 3.
Незастроена площ-49.28 кв.м., оградена с мрежа и железни колове, разположена южно от
едноетажната пристройка, които до тогава се намирали в Имот пл.№ 187, образуващ УПИ
III-187, кв.12 по ЗРП на с. Зм. от 2002г., погрешно са включени в Имот пл.№ 186, образуващ
парцел IV-186, кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г. Твърди, че по този начин площта на УПИ III-
187, кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г., без правно основание е намалена с 116.19 кв.м., тъй
като Заповед № А-253/01.08.2002г., не е съобщена на тогавашният собственик на имота- М.
Р. С. и няма вещнотранслативен ефект, поради което не е прехвърлила правото на
собственост върху тази част от имота, с площ-116.19 кв.м. и не е основание за промяна на
действащият план на с.Зм., поради това счита, че той съдържа непълнота и/или грешка по
смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР, относно площта на имотите на страните по делото и
границата между тях, което е основание за нейната промяна по съдебен ред, понеже е
налице разминаване между имотни и парцелни граници. Твърди, че ответницата без правно
основание ползва: 1.средната и източна част от стопанска сграда, с размери-6.00 х 8.50м. и
със застроена площ-51 кв.м,; 2. земята под тях, с площ-51 кв.м.; 3.едноетажна пристройка
към стопанска сграда, с размери-4.30 х 3.70 м. и със застроена площ-15.91 кв.м.; 4.земята
под нея, с площ-15.91 кв.м.; 5.незастроена площ-49.28 кв.м., с размери-7.70 x 6.40м.,
оградена с мрежа и железни колове, разположена южно от едноетажната пристройка, които
имоти незаконосъобразно са включени в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г. и
въпреки, че ответницата ползва тези имоти повече от 10 години и досега, тя не е придобила
право на собственост по давност, на осн.чл.77, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, поради забраната
на чл.200, ал.1 от ЗУТ /в сила от 2001г./, поради което счита, че има правен интерес от
предявеният осъдителен негаторен иск за собственост по чл.109 от ЗС, тъй като правото на
собственост й се оспорва от ответницата, която не го е придобила по реда на чл.77, във вр. с
2
чл.79, ал.1 от ЗС, а процесните имоти, с обща площ-116.19 кв.м., погрешно са включени в
УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм., утвърден със Заповед № А-253/01.08.2002г. Твърди, че
оспорва записването на ответницата за собственик на имотите, обективирано в Скица №
66/22.04.2020г. затова счита, че е налице хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като
непълнотата и/или грешката е свързана със спор за материално право, поради което за нея се
явява правен интерес от завеждане на делото.
Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.109 от ЗС, да осъди ответницата да
прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на средна и източна част
от стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м. и на земята под тях, с площ-51 кв.м.,
намиращи се в УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на с.Зм., изменен със Заповед № А-
253/01.08.2002г.; изграждане на едноетажна пристройка, със застроена площ-15.91 кв.м. и
ползване на земята под нея, с площ-15.91 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм. от
2002г.; поставяне на ограда от мрежа и железни колове и ползване на незастроена площ-
49.28 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г.; съхраняване на празни щайги и
нарязани иглолистни дърва на първия етаж от средна и източна част от стопанска сграда, със
застроена площ-51 кв.м. и съхраняване на нарязани иглолистни дърва в незастроена площ-
49.28 кв.м., заградена с ограда от мрежа и железни колове, с които действия ответницата й
пречи да упражнява правото си, според предназначението на процесните имоти, с обща
площ-116.19 кв. м. и в съответния обем на правото на собственост, като ответницата бъде
осъдена да освободи първия етаж от средна и източна част от стопанска сграда, със
застроена площ-51 кв.м., от съхраняваните в него празни щайги и нарязани иглолистни
дърва, както и да освободи незастроена площ-49.28 кв.м., от съхраняваните в нея нарязани
иглолистни дърва. Да бъде осъдена ответницата да премахне едноетажната пристройка, със
застроена площ-15.91 кв.м. и оградата от мрежа и железни колове, а на осн.чл.54, ал.2 от
ЗКИР, да приеме за установено по отношение на ответницата, че относно процесните имоти,
с обща площ 116.19 кв.м., които са собственост на ищцата, в ЗРП на с. Зм., изменен със
Заповед № А-253 /01.08.2002г. е допусната непълнота и/или грешка по смисъла на чл.54 от
ЗКИР, която следва да се отстрани по предвиденият от закона ред. Претендира за разноски.
В о.с.з. ищцата лично чрез пълномощника си адв. Н.П. поддържа исковата молба. Моли
съда да уважи предявения иск по чл. 109 от ЗС, съединен с иск по чл. 537 ал.2 от ГПК и
осъди ответницата да преустанови неоснователните си действия, описани подробно в
обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, като се вземе предвид Тъл.
решение № 8/23.02.2016г. на ВКС по тъл. дело № 8/2014г. на ОСГК, което представлява
задължителна съдебна практика. Счита, че е установено от събраните по делото писмени
доказателства, от разпитаните свидетели и от заключението на вещото лице, че през 2001 г.
дядото на доверителката му Ш. С. е продал на внука си М. С., като малолетен дворното
място с площ - 552 кв.м., къщата на два етажа и стопанската сграда на два етажа. Този
нотариален акт не е оспорен от ответната страна, не е поискано и не е открито
производство за оспорването му. Като продавач в нотариалния акт се подписал Ш. С.,
като пълномощници- родителите на малолетния М.- Р. и Дж. С.. Това се случило на
3
11.04.2001г., поради това абсолютно неоснователно и няма как 40 дни след това дядото Ш.
М. С., който след 11.04.2001г. вече не е бил собственик на имота му, сина му Р. и Дж. С. да
имат право да подписват каквито и да е документи, не по предвидения от закона ред, а
именно молба до кмета на Община Д. и договор- споразумение, с които твърдят, че са
били съгласни източната част от стопанската сграда и пристройката да останат собственост
на Ш., след като те самите не са собственици. Тези два частни документа нямат
конститутивно правопораждащо действие, нямат никакъв вещно правен ефект, оспорили
подписите на договарящите се с твърдението, че нито Ш., нито Дж., нито Р. С. са
подписали тези два частни документа. Счита, че в настоящия процес ответницата не се
справила с възложената й от съда тежест за доказване истинността на двата документа и
моли да не бъдат ценени по делото, да бъдат изключени от кръга доказателства, които
съда ще вземе под внимание при постановяване на решението си. При това положение не
може да се говори по никакъв начин за т.н. доброволна регулация, за която пълномощника
на ответницата се спира в отговора на исковата молба. Като няма доброволна регулация,
това води до извода, че незаконосъобразно със заповед на кмета на Община Д. е променена
регулацията на имотите и 164 кв.м. от имота, собственост на М. С. от 11.04.2001г. на
21.06.2001г. станали собственост на ответниците като основание е цитирано чл. 134, ал.2
т.6 от ЗУТ, когато има съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. Първо, че
посочените трима души не са собственици. Второ, че твърдяното съгласие е опорочено,
тъй като подписите не са техни. Моли съда да обърне внимание и на подробните
съображения в исковата им молба, въз основа на които те твърдят че тези 164 кв.м. не са
станали собственост на ответницата по никакъв начин, нито с правна сделка, нито с
давностно владение, като се позовава на забраната на чл. 200 ал.1 от ЗУТ, в сила от
31.03.2001г. Също така преди нея, в същия смисъл са били и разпоредбите на чл. 59 от
ЗТСУ /отм./, чл. 40 от ЗПИНМ /отм./ Не може по давност да се придобиват реално
определени части от недвижими имоти. Точно това е направила ответницата, която повече
от месец след подаване на исковата молба и образуване на настоящото дело се снабдила с
нотариален акт на 29.10.2020 г. за признаване право на собственост върху недвижими имоти
придобити по давностно владение, няма как това да стане. Моли съда да вземе под
внимание и приложената към заключението на вещото лице инж. М.Т. и не оспорена скица
№ 149/15.06.2001г., от която се вижда, че всички процесни имоти попадат върху имот
187, образуващ УПИ III-187, собственост първоначално на М. С., сега на неговата сестра
А.С.. Поради това моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск
изцяло като присъди на доверителката му разноски по делото по приложения списък по
чл. 80 от ГПК.
В о.с.з. ответницата лично чрез пълномощника си адв. Ц.Т. оспорва исковата молба и моли
да бъде отхвърлена като неоснователна като се спира върху вещното право на собственост
и по специално върху т.н. анимус. Счита, че разпитаните и доведени свидетели,
включително бивш собственик на имота последните 20 години признава, че собственик на
2/3 от т.н. плевня, на построената и залепена до нея бетонна постройка, описана в
исковата молба, както и спорната площ е в имота на доверителката й. Правото на
4
собственост се формира по вътрешното убеждение особено когато сме в хипотеза, в която
първия нотариален акт е по давностно владение, както са изложили в отговора на
исковата молба, а това, че ти си страна по договора, в настоящия случай за дарение не
означава, че ще получиш повече отколкото е описаното в нотариалния акт, а именно той
получава от своя праводател, а той го е получил от предишния праводател и т.н. Самата
ищца се подписала в нотариален акт, в който е посочено, че въпросния парцел е в размер
на 388 кв.м., което означава, че тя знае в какъв обем се събира нейното вещно право на
собственост, повече от това, което е получила тя не може да иска. Не може да иска и
защото тези праводатели преди нея не са имали това, което тя претендира и всъщност,
което се претендира във второ съдебно производство, но най- важното е, че нито един и от
свидетелите, доведени от ищцата нямат съзнанието, че спорната процесна част, всички те
казват, че е на доверителка й и това е истина. Представен е нотариален акт за
обстоятелствена проверка в полза на доверителката й и нейните две деца. При извършената
обстоятелствена проверка са изтекли в нейна полза придобивна давност и по наследяване
след смъртта на нейния съпруг. Най- общо по фактите, една обикновена житейска хипотеза
за нашето българско общество- три деца, един родител, който не е спазил обещанието си,
че всички те ще получат по-равно от имота, който той притежава. Към онзи момент той
дори не е имал нотариален акт, но от разпитаните свидетели се разбира, че той строил
този имот заедно със своята съпруга. Житейски факт, оправдан е, че родителите нашите
правят така, те поделят всичко по- равно между трите си деца, това е настоящата хипотеза.
Също ноторен факт, когато тази житейска ситуация бъде нарушена, се установяват едни
лоши отношения, това се доказа от показанията на техния свидетел. Видно от
представените писмени доказателства, включително и скица № 149 се вижда, че бащата е
поправил, т.е. той е осъзнал, че нотариалния акт, който е подписал изпълнявал волята му да
раздели на три равни части имота между трите си деца, затова е направена доброволната
регулация, затова е издадена скица № 149, вижда се, че тя е почти месец след извършената
продажба. Независимо, че техния свидетел е син на доверителката й, безпротиворечиво
разказа какво е било становището на дядо му по този въпрос, именно огромното съжаление,
че той е подписал нещо без да е разбрал, затова моли съда да отхвърли претенцията като
неоснователна не само по тези съображения, а и по други съображения не се установява
така твърдяното пречене от страна на доверителката й на съседния имот.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 082, том I, peг. № 847, дело №
077/28.02.2020г. на нотариус Цв. П., с район на действие РС-Девин, М. Р. С., с ЕГН
********** от с.Зм., ул. Н. № * дарява на А. Р. С., собствените си недвижими имоти,
находящи се в с.3м., а именно: Имот пл.№ 187, с площ от 388 кв.м., образуващ УПИ III -187,
кв.12 по плана на с.Зм., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990г. на ОНС-См., изменен със
Заповед № А-166/21.06.2001г. и Заповед № А-253/01.08.2002г. на Кмета на Община-Д., при
5
граници и съседи: изток-УПИ IV-186; запад-улица; север-УПИ V-за озеленяване и юг-улица,
ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от
72 кв.м. и стопанска сграда, със застроена площ от 28.6 кв.м.
Според удостоверение за раждане от 11.03.2004г. М. Р. С. е син на Дж. М. С. и Р. Ш. С..
С Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими имоти, придобити
по давностно владение и наследство № 030, том III, рег. № 4353, дело № 404/29.10.2020г. на
нотариус Цв. П., с район на действие РС-Девин, АТ. С. С., В. В. С. и Св. В. С. са признати
за собственици, при квоти: 4/6 идеални части за първата, 1/6 идеална част за втората и 1/6
идеална част за третата, на основание давностно владение и наследство, на следните
недвижими имоти, находящи се в с. Зм., обл.См., а именно: УПИ IV-186, с площ от 561
кв.м. в кв. 12 по плана на с. Зм., утвърден със Заповед № 220/04.07.1990г. на ОНС - См. и
изменен със Заповед № А-253/01.08.2002г. на Кмета на Община-Д., при посочени граници,
ведно с построените върху имота: масивна жилищна сграда на три етажа, със застроена
площ от 94 кв.м.; полумасивна стопанска сграда на два етажа, със застроена площ от 43
кв.м.; полумасивна сграда на един етаж, със застроена площ от 16 кв.м.
С Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот – в регулация № 40, том I, рег.
№ 124, дело № 104/11.04.2001 г. на съдия по вписванията на ДвРС, Ш. М. С. продава на
внука си М. Р. С. от с. Зм., обл. См., който е малолетен чрез неговите родители и законни
представители-Р. Ш. С. и Дж. М. С., притежавания от него застроен и незастроен недвижим
имот в ЗРП на с. Зм., както следва: Имот пл. № 187, с обща площ от 552 кв.м., образуващ
парцел III-187, в кв. 12 по сега действащия ЗРП на с. Зм., Община Д., обл. См., утвърден със
Заповед № 220/04.07.1990г. при посочени граници, ведно с построени в имота жилищна
сграда, масивна, на 2 етажа, със застроена площ от 72 кв.м. и стопанска сграда със застроена
площ от 72 кв.м., като имота няма регулачни сметки за уреждане.
Съгласно Скица № 66/22.04.2020г. имот с пл. № 187, образуващ УПИ III- 187, в кв.12 по
плана на с. Зм. е собственост на А. Р. С. съгласно нотариален акт № 082/28.02.2020г. и е с
площ от 388 кв.м., от които: масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ - 72
кв. м. и стопанска сграда, със застроена площ - 28.6 кв.м.
Според Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, с изх.№
**********/21.07.2020г., А. Р. С. е собственик на жилище на 2 етажа, с площ-144 кв.м.;
мазе, с площ-72 кв.м. и таван, с площ-72 кв.м.; Селскостопански обект на ет.1, с площ-28.60
кв.м.; Селскостопански обект на ет.2, с площ-28.60 кв.м. и Земя, с площ- 388 кв.м., попадащи
в Имот с пл.№ 187, образуващ УПИ III-187, в кв.12 по ЗРП на с.Зм., одобрен през 2002г., за
които няма непогасени задължения.
По настоящото дело е приложено гр. дело 376/2017 г. по описа на РС- Девин, по което е
постановено Решение № 480/27.12.2018 г. по в.гр.д. № 179/2018г. по описа на СмОС, с което
е отменено изцяло Решение № 47/28.03.2018г. по гр. дело № 376/2017г. по описа на РС-
Девин като незаконосъобразно и необосновано и вместо него е отхвърлен предявеният от
М. Р. С. по отношение на АТ. С. С., иск с правно основаноие чл.108 ЗС, че е собственик на
6
застроен недвижим имот, състоящ се от средна и източна част с площ от 43.4 кв.м. от
стопанска сграда с обща застроена площ от 72 кв.м. и земя под тях с площ от 43.4 кв.м.,
който застроен имот е повдигнат в жълт цвят и отразен с абревиатура "ПС " на комбинирана
скица на стр. 132 от гр.д. № 376/2017г. по описа на Районен съд гр.Девин и незастроена
площ от имота повдигнат в жълто на скицата с площ от 76.55 кв.м., или с обща квадратура
119.95 кв.м., като бъде осъдена ответницата АТ. С. С. да предаде държането на процесните
недвижими имоти, които тя упражнява без правно основание, като неоснователен и
недоказан. Отхвърлен е иска на М. Ш. С., да бъде признато за установено по отношение на
АТ. С. С. от с.Зм., че в ЗРП на с.Зм., утвърден със Заповед № А-253/01.08.2002г. има
допусната непълнота или грешка по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на
процесните недвижими имоти-застроен имот с площ от 43.4 кв.м. и незастроен имот с площ
от 76.55 кв.м., погрешно включени в УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на с.Зм., одобрен със
Заповед № А-253/01.08.2002г. отразен в жълт цвят на комбинирана скица на стр.132 от гр.д.
№ 376/2017г. по описа на Районен съд гр.Девин, като неоснователен и недоказан.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ, изготвено от вещото
лице инж. М.Т., съдът прие за установено, че: 1. Площта на източната част от стопанска
постройка в УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на с. Зм. по данни от измерване па място е 43 кв.м. с
размери 5.30м/8.12м. 2. Площта на едноетажна пристройка към стопанска постройка в УПИ
IV-186, кв.12 по ЗРП на с. Зм. по данни от измерване на място е 15.30 кв.м. с размери
3.60м/4.25м. Пристройката е изградена от бетонови стени и бетонов покрив. 3.
Незастроената част от УПИ IV-186, кв.12 по peг. план от 1990 г., изменен със Заповед № А-
166/21.06.2001 г. на Кмета на Община Д. и Заповед № А-253/01.08.2002 г. на Кмета на
Община Д., ограничена от ограда на запад, на юг от пристройката, тонирана с черен щрих
на комбинираната скица е с площ 52 кв.м. 4. Изменението на peг. план на с. Зм. одобрено
със Заповед № А-253/01.08.2002 г. на Кмета на Община Д. не касае изменение на
регулационната линия между УПИ IV-186 и УПИ III-187, кв.12. Регулационната линия
между двата урегулирани поземлени имоти е изменена със Заповед № А-166/21.06.2001 г. на
Кмета на Община Д.. Изменението одобрено със Заповед № А-166/21.06.2001 г. се отнася за
регулационно изменение, а не за изменение границите на поземлените имоти, т.е. преди и
след измението площта на имот пл. № 187 е една и съща. Площта на имот пл.№ 187 по
данни от комбинираната скица е 539 кв.м., а площта на УПИ III – 187, кв. 12 по ЗРП на с.
Зм., преди да бъде изменен със Заповед № А-166/21.06.2001 г. е 549 кв.м. 5. Изменението на
peг. план на с. Зм. одобрено със Заповед № А-253/01.08.2002 г. на Кмета на Община Д. не
касае изменение на регулационната линия между УПИ IV-186 и УПИ III-187, кв.12.
Регулационната линия между двата урегулирани поземлени имоти е изменена със Заповед №
А-166/21.06.2001 г. на Кмета на Община Д.. Между границата на имот пл. № 187, образуващ
парцел III-187 и имот пл. № 186, образуващ парцел IV-186, кв.12 по ЗРП на с. Зм., одобрен
със Заповед № 220/04.07.1990 г. от една страна и границата между УПИ III-187 и УПИ IV-
186, кв.12 по ЗРП на с. Зм., изменен със Заповед № А-166/21.06.2001 г. на Кмета на Община
Д. няма съвпадение. Изменението одобрено със Заповед № А-166/21.06.2001 г. е по
отношение на регулационната линия, а не на кадастралната граница между двата имота. 6. В
7
графичната и текстова част на Заповед № А-166/21.06.2001 г. на Кмета на Община Д. за
основание на извършеното регулационно изменение е посочен чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ –
„Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание
по ал. 1, и когато: има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици“; 7. С
изменението одобрено със Заповед № А-166/21.06.2001 г., част от имот пл.№ 187 се придава
по регулация към УПИ IV-186, кв.12. При направената проверка в Община Д. на
административната преписка по одобряването на ПУП вещото лице установило, че към
преписката е приложен Договор - споразумение /лист № 20 на делото/ и Молба /лист № 19
на делото/. Предварителен договор по чл.15, ал.З от ЗУТ към преписката не е наличен. С
Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими имоти, придобити по
давностно владение и наследство № 30, том III, peг. № 4353, дело № 404 от 29.10.2020г.,
вписан в Служба по вписванията Дв. вх. рег.№ 1104, Акт № 130, том IV, дело № 400/2020г.,
АТ. С. С. е призната за съсобственик на 4/6 ид.ч. от УПИ IV-186 с площ 561 кв.м., в кв. 12 по
плана на с. Зм. /одобрен със Заповед № 220/04.07.1990г. на ОНС-См. и изменен със Заповед
№ А-253/01.08.2002 г. В описания документ за собственост в границите на УПИ IV-186 с
площ 561 кв.м., кв. 12 влиза и придаваемата част от имот пл.№ 187 към УПИ IV-186, кв. 12.
Към заключението си вещото лице е изготвило комбинирана скица и е приложил 2 бр. копие
ПУП.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Дж. М. С.- майка на ищцата, етърва на
ответницата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че делото се води
за стопанска сграда /плевня/ като първия етаж е построен от камъни, втория от дъски,
построена след 1970г. от Ш. и Ат. С.. Ат. там няма животни, има дърва, щайги, желязна
количка, чешма и маркуч, използва и пристройката – има дърва. Пристройката е строена по-
късно от къщата, от Ат. и съпруга й Ш. и най- малкия брат Ш.. Пристройката е на един
етаж, от цимент. Стопанската сграда била преградена, ползвала се общо от тримата братя и
майка им, там отглеждали животни. След делото на М. отишли на място геодезисти,
сложили железни колчета и след това страните си сложили метална ограда, преди това
имота се ползвал общо. Ат. има в имота дърва. Ш. С. /свекър й/ прехвърлил земята, къщата
и плевнята на сина й М., който бил малък. Свидетелката, съпруга й и свекър й се
подписали в този нотариален акт за покупко- продажба. Не е ходила в Кметство – Зм., с
мъжът й и свекъра й да подписват документ, че източната част от плевнята и пристройката
я дават на Ш.. В показаната й молба /лист 19/ и договор- споразумение /лист 20/
свидетелката твърди, че в тези документи няма неин подпис.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел М. Р. С.- брат на ищцата, ценени по реда
на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че делото се води за имот, който се намира в с.
Зм.. Пристройката, която е бетонна конструкция я ползва Ат. за дърва, преди имало щайги,
но ги преместила и сега я ползва за дърва, нарязани на трупчета. Пристройката я ползва Ат.,
тя е нейна собственост. Ат. има иглолистни дърва в нейния си сайвант, както и в обора,
където били преди животните, а от тази година дървата са били отвън на двора, където е
8
заградено. Дядо му Ш. С. е строил тази плевня. Дядо му през 2001 г. му прехвърлил земята,
къщата и плевнята на него чрез покупко- продажба, свидетеля не се е подписвал в
нотариалния акт понеже бил малолетен, майка му и баща му са подписали нотариалния акт.
Плевнята е разделена на три с бетонна преграда, с входни врати, от която те ползват 1/3
част от страна на тяхната къща, в средата - чичо му Ш., а третата част - ответницата Ат..
През 2018г. свидетеля извикал геодезисти от гр. Д. на място, тогава геодезистите измерили
имота, сложили метални колчета, страните били на място, както и свидетеля и братовчед му
В.. Тогава сложили метална мрежа с метални тръби, заградили мястото, което ползват
двете части- средната и западната. Ат. съхранява дърва за огрев – иглолистни в тази
бетонна пристройка, която е направена от Ат., и в плевнята, където преди гледали животни,
имат и техен сайвант, но е в техния имот. От миналата година дървата са прибрани вътре,
сега тази година са отвън, те са цели дърва, не са рязани, пред пристройката са дървата. Той
извикал геодезисти. През 2018г. два пъти са ходили геодезисти - от гр. Д. и от гр. Пл.,
нямало разлики в измерванията на имота по нотариален акт и скица.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел В. В. С.- син на ответницата, първи
братовчед с ищцата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че делото
се води за имот в с.Зм.. В имота има построена една стопанска сграда, на два етажа - първия
етаж е от камък, втория е от дърво. Преди стопанската сграда на първия етаж е била
преградена на три части, сега е на две. Едната част е на Ас. от към старата къща, в която са
живеели някога си. Другите две части - едната била на чичо му, другата на тях, но те
ползват двете части. Има две входни врати. Освен селскостопанската постройка има и друга
бетонна постройка на един етаж, навремето те са я строили, от към страната на
селскостопанската постройка, която ползват. Има мрежа, с която е ограден двора, правена
преди 7-8 години, един ден отишъл на гости при ответницата - майка му, която му казала,
че ходили геодезисти от гр. Д. и набили колчета. М. повикал геодезистите, на следващия
ден се разбрали с М. и майка му да си оградят имота. Заедно страните, както и той и М.
изкопали на място дупки, в който са сложени коловете. Металната ограда е с мрежа и има
четири кола. Нямало никакъв спор тогава. Мрежата била тяхна, ищцата не участвала с
никакви материали. Били в добри отношения братята /бащата на свидетеля и чичо му Р.-
бащата на М./ докато не се е прехвърлил имота на М.. Всички живеели в старата къща,
чичо му Ш. се преместил в новата си къща и оставил неговия дял на тях, затова от тази
стопанска сграда ползват два дяла. Дворното място било общо преди да сложат оградата. М.
и Ас. си ползват тяхната част, никой не им пречи. Сега както е заграден имота, оградата не
пречи да си ползват имота. Животни не се гледат от 15 години. Ответницата казала на
свидетеля, че имало отвън на двора дърва. Всяка година там разтоварват дървата, има
отделен навес, където се прибират дървата. Там където са дървата на ответницата, ищцата
не разтоварват дърва, а си ги разтоварват на тяхното място.
В о.с.з. на 29.09.2021г., на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по
оспорване истинността на молба до Кмета на Община Д. от името на Ш. М. С., Р. Ш. С. и
Дж. М. С. досежно съдържание и подписи, както и договор споразумение от 22.05.2001г. с
9
вх. № 440 на Кметство с. Зм., досежно съдържание и подписи.
Предявените искове по чл. 109 от ЗС във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР са неоснователни по
следните съображения:
На първо място, съдът следва да се произнесе на основание чл.194, ал.3 от ГПК по
откритото производство по оспорване на истинността на молба до Кмета на Община Д. от
името на Ш. М. С., Р. Ш. С. и Дж. М. С. досежно съдържание и подписи, както и договор
споразумение от 22.05.2001г. с вх. № 440 на Кметство с. Зм., досежно съдържание и
подписи. Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на документа
пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ,
който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността
пада върху страната, която го е представила. На основание чл. 193 ал.3 предл. второ от ГПК
е указана тежестта на доказване истинността пада върху страната, която ги е представила, а
именно върху ответната страна. От приложеното гр.д. № 376/2017г. по описа на ДвРС е
допусната СГЕ, според която свидетелят Дж. М. С. не е положила подпис в Договор-
споразумение от 22.05.2001г. Подписът след нейното име в представеното по делото копие
на молба до кмета на Община Д. е копие на подпис, който не е положен от Дж. С.. Това
заявява и в о.с.з. свид. Дж. С., че не се подписвала върху молба /лист 19 по делото/ и
договор- споразумение /лист 20/. С оглед тези данни, съдът счита, че следва да се приеме,
че направените оспорвания от ищцата са основателни, като тези документи са неистински и
на основание чл.194, ал.3 във вр. с чл. 194, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК следва да се изключат
от доказателствата по делото, като в изпълнение на чл.194, ал.3 от ГПК препис от
съдебното решение, ведно с тези документи следва да се изпратят на прокурора.
Разпоредбата на чл. 109 ЗС предвижда правна защита на собственика срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, създадено състояние, посегателство, вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но
ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от
собственика й според нейното предназначение. За да се уважи предявен иск с правно
основание чл.109 ЗС, следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1. Да е налице смутено
право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2. Действие или бездействие
(поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което няма основание и 3.
Причинна връзка между първите две. При този иск ищецът носи тежестта да докаже по
делото правото си на собственост и редом с него действията на ответника, които
неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в
пълен обем. Такъв иск е допустим и срещу всяко действие представляващо строеж, който е
изграден без строителни книжа, при съществено отклонение от последните и строителните
правила и норми, и поради това неоснователно пречи на собственика да упражнява
пълноценно правото на собственост върху имота си в пълния му обем. Съгласно т.3 от ТР №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот
10
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем. Затова и пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск с
правно основание чл.109 ЗС са лицата, чиито действия противоправно накърняват правата
на ищците или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо
правата на ищците (в този смисъл решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на
ВКС).
Негаторният осъдителен иск е предявен при условията на чл.111, ал.1 от ЗС – относно
незастроената част от УПИ от неоснователно въздействие, което според твърденията в
исковата молба се изразява в: ползване на средна и източна част от стопанска сграда, със
застроена площ-51 кв.м. и на земята под тях, с площ-51 кв.м., намиращи се в УПИ IV-186,
кв.12 по ЗРП на с.Зм., изменен със Заповед № А-253/01.08.2002г.; изграждане на едноетажна
пристройка, със застроена площ-15.91 кв.м. и ползване на земята под нея, с площ-15.91 кв.м.
в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с. Зм. от 2002г.; поставяне на ограда от мрежа и железни
колове и ползване на незастроена площ-49.28 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с. Зм. от
2002г.; съхраняване на празни щайги и нарязани иглолистни дърва на първия етаж от средна
и източна част от стопанска сграда, със застроена площ- 51 кв.м. и съхраняване на нарязани
иглолистни дърва в незастроена площ- 49.28 кв.м., заградена с ограда от мрежа и железни
колове, а искането е за осъждане на ответницата да освободи първия етаж от средна и
източна част от стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м., от съхраняваните в него
празни щайги и нарязани иглолистни дърва; да освободи незастроена площ-49.28 кв.м., от
съхраняваните в нея нарязани иглолистни дърва; да премахне едноетажната пристройка, със
застроена площ- 15.91 кв.м. и оградата от мрежа и железни колове.
Ищцата основава правото си на собственост върху процесния имот на основание
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 082, том I, peг. № 847, дело №
077/28.02.2020г. на нотариус Цв. П., с район на действие РС-Девин. Според разясненията на
т. 1 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС негаторният иск е способ за защита на правото на
собственост от неоснователно въздействие върху обекта на това право, което пречи на
допустимото ползване на вещта според предназначението й, но без да се отнема владението.
Това е така, защото при отнемане на владение способът за защита е искът за ревандикация.
Предмет на негаторния иск е несъществуването на правото на ответника да въздейства
върху вещта. От събраните по делото доказателства не се установява, че от страна на
ответницата да е налице навлизане в имота на ищцата индивидуализиран като имот - УПИ
IV-186, кв.12 по ЗРП на с.Зм.. Твърдението на ищцата за навлизане в имота не е установено
и от разпитаните по делото свидетели. Още повече, че всички свидетели сочат, че
пристройката е построена от ответницата, заедно със съпруга й и се ползва от нея, както и
ответницата ползва два дяла от селскостопанската пристройка, която е построена след
1970г. Не са представени от ищцовата страна и доказателства за навлизане в техния имот от
11
страна на ответницата по исковата молба, чрез изграждане на ограда в имота им. Напротив,
еднопосочни са гласните доказателства - показанията на свидетелите, че през 2018г., брата
на ищцата – свид. М. С. повикал геодезисти и страните заедно са изградили процесната
ограда, с която е „заградена“ реалната част от парцела. Водим от горните съображения,
съдът намира, че твърденията на ищцата за неоснователно осъществявано от ответницата
владение върху имота, описано по-горе, чрез навлизане в имота са недоказани и следва да се
отхвърли иска по чл.109 ЗС.
По иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Ищцата е предявила и иск на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, за приемане за установено по
отношение на ответницата, че относно процесните имоти, с обща площ 116.19 кв.м., които
са собственост на ищцата, в ЗРП на с. Зм., изменен със Заповед № А-253 /01.08.2002г. е
допусната непълнота и/или грешка по смисъла на чл.54 от ЗКИР, която следва да се
отстрани по предвиденият от закона ред. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР представлява иск за
собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в
кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот (имот на ответника)
- арг. т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г., постановено по тълкувателно дело
№ 8/2014 по описа на ОСГК, ВКС. Този иск по своята същност представлява установителен
иск за собственост на спорната част от поземления имот към настоящия момент. В процеса
на доказване ищецът носи доказателствената тежест да установи правото си на собственост
върху спорната част, която твърди неправилно да е заснета към съседния имот, а съдът
следва в диспозитива на решението си да отрази наличието или липсата на грешка или
непълнота в кадастралната карта. Според заключението по СТЕ, регулационната линия
между УПИ IV-186 и УПИ III-187, кв.12 е изменена със Заповед № А-166/21.06.2001 г. на
Кмета на Община Д., с тази заповед не са изменени границите на поземлените имоти, т.е.
преди и след измението площта на имот пл. № 187 е една и съща. Между границата на имот
пл. № 187, образуващ парцел III-187 и имот пл. № 186, образуващ парцел IV-186, кв.12 по
ЗРП на с. Зм., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 г. от една страна и границата между
УПИ III-187 и УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на с. Зм., изменен със Заповед № А-166/21.06.2001
г. на Кмета на Община Д. няма съвпадение. След като е изменена границата на
урегулираните парцели III-187 и IV-186 в съответствие с действителното право на
собственост, които страните са признали и заповедта за изменението й е влязла в сила, не е
обжалвана спорните кв.м. не са предаваеми по регулация. Регулационният план в този
случай се изменя по волята на собствениците, а не въз основа на кадастралната основа,
релевантна за предвижданията на pегулационния план. Съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР,
регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в
кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Неоснователно ищцата иска
установяване на грешка в кадастралната карта поради неправилно заснемане на имота. След
приемане на ЗУТ – 2001 г., законът зачита регулационните граници на имотите по влезлите
в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници (съгласно чл.15,
ал.1 ЗУТ урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране),
12
но въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници
между поземлените имоти, като налага принципа на т. нар. „доброволна” регулация (арг. от
чл.15, ал.2, 3, 4 и 5 ЗУТ и ТР№3 от 2010 г. на ВКС), какъвто е процесния случай. Ако
изменението на плана не е съответствало на направеното искане, ищцата е имала
възможност да обжалва заповедта, липсват обаче такива доказателства. Изменението на
регулацията е извършено със Заповед № А-166/21.06.2001 г. на Кмета на Община Д. по
молба на заинтересованите собственици, а не въз основа на кадастралната основа.
Процесните 116.19 кв.м. не са били отчуждени или предадени по регулация, с изменението,
одобрено със Заповед № А-166/21.06.2001 г., част от имот пл.№ 187 се придава по
регулация към УПИ IV-186, кв.12., за това ответницата владее процесната реална част от
имота по силата на правно основание- с влязлата в сила регулация, Последното
междувпрочем се установява и в рамките на гр. д. № 376/2017 г. на ДвРС, по което е
постановено Решение № 480/27.12.2018 г. по в.гр.д. № 179/2018г. на СмОС, с което е
отхвърлен иска по чл.108 от ЗС и чл.54, ал.2 от ЗКИР на М. Ш. С. против ответницата АТ. С.
С.. За това иска е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото - отхвърляне на исковете на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва
да се осъди ищцата да заплати на ответницата сумата от 600.00 лева – разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.194, ал.3 от ГПК във вр. с чл.194, ал.2 във вр. с
ал.1 от ГПК по оспорването на истинността на молба до Кмета на Община Д. от името на
Ш. М. С., Р. Ш. С. и Дж. М. С. /л.19 по делото/ досежно съдържание и подписи, както и
договор споразумение от 22.05.2001г. с вх. № 440 на Кметство с. Зм. /л. 20 по делото/,
досежно съдържание и подписи, че тези документи са неистински като на основание чл.194,
ал.2 от ГПК ги изключва от доказателствата по делото, като препис от съдебното решение,
ведно с тези документи да се изпратят на прокурора.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ А. Р. С., с ЕГН **********, с адрес: с.Зм., Община Д.,
обл. См., ул. Н. № * против АТ. С. С., с ЕГН **********, с адрес: с.Зм., Община Д., обл.
См. искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да прекрати
неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на средна и източна част от
стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м. и на земята под тях, с площ-51 кв.м.,
намиращи се в УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на с.Зм., изменен със Заповед № А-
253/01.08.2002г.; изграждане на едноетажна пристройка, със застроена площ-15.91 кв.м. и
ползване на земята под нея, с площ-15.91 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм. от
2002г.; поставяне на ограда от мрежа и железни колове и ползване на незастроена площ-
49.28 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г.; съхраняване на празни щайги и
нарязани иглолистни дърва на първия етаж от средна и източна част от стопанска сграда, със
13
застроена площ-51 кв.м. и съхраняване на нарязани иглолистни дърва в незастроена площ-
49.28 кв.м., заградена с ограда от мрежа и железни колове, с които действия ответницата й
пречи да упражнява правото си, според предназначението на процесните имоти, с обща
площ-116.19 кв. м. и в съответния обем на правото на собственост; да освободи първия етаж
от средна и източна част от стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м., от съхраняваните
в него празни щайги и нарязани иглолистни дърва, както и да освободи незастроена площ-
49.28 кв.м., от съхраняваните в нея нарязани иглолистни дърва; да премахне едноетажната
пристройка, със застроена площ-15.91 кв.м. и оградата от мрежа и железни колове; с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за приемане за установено по отношение на ответницата, че
относно процесните имоти, с обща площ 116.19 кв.м., които са собственост на ищцата, в
ЗРП на с. Зм., изменен със Заповед № А-253/01.08.2002г. е допусната непълнота и/или
грешка по смисъла на чл.54 от ЗКИР, която следва да се отстрани по предвиденият от закона
ред, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А. Р. С., с ЕГН **********, с адрес: с.Зм., Община Д., обл. См., ул. Н. № * ДА
ЗАПЛАТИ на АТ. С. С., с ЕГН **********, с адрес: с.Зм., Община Д., обл. См. сумата
от 600.00 лева /шестстотин лева/ – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалване пред СмОС в двуседмичен срок, считано от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
14