Мотиви към НОХД № 62/2010г. по описа на Каварненски
Районен съд.
Срещу подсъдимият Г.Т.П.
ЕГН ********** ***,роден на ***г*** З.,българско гражданство,народност-българин,средно
образование,вдовец,осъждан,строител за това,че на 05.09.2009г. в землището на
с.Д.,общ.Ш.е влязъл през границата на страната между морския бряг и 1-ва
гранична пирамида,без разрешение на надлежните органи на властта и не през
определените за това места-престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
На основание чл.370 от НПК наказателното производство по делото се провежда по реда на глава
ХХVІІ-съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция.
Представителят
на РП-К. поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл.279
ал.1 от НК,като счита,че от събраните по делото доказателства може да бъде
направен безспорен и несъмнен за вината на подсъдимия.Намира за доказано
обвинението от фактическа и правна страна и предвид приложението на процедурата
по глава ХХVІІ от НПК предлага наказанието да бъде определено съгласно чл.58
ал.1 вр. с ал.4 във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК,като бъде заменено
наказанието „лишаване от свнобода” с „Пробация” за срок от шест месеца,като
бъдат определени задължителните пробационни мерки.По отношение на кумулативно
предвиденото наказание „глоба” становището на представителя на обвинението е да
се приложи разпоредбата на чл.58 ал.1
вр. с ал.4 във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” във връзка с ал.2 от НК,като бъде
определено наказание „глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
Подсъдимият Г.Т.П. дава подробни обяснения по
делото, като се признава за виновен по повдигнатото обвинение и признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Изразява критично
отношение към стореното от него и моли съда за
снизхождение при определяне на наказанието.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и 18
от НПК приема за установено следното:
На 05.09.2009г. подсъдимият Г.Т.П. ***,където
работил като строител, за Р..Целта на пътуването била да се посети Рок
фестивал,който се провежда на брега на морето в с.В.В..Минавайки през гр.В.,П.
се свързал със свои приятели и заедно на автостоп пристигнали на ГКПП Д..
Около 15.00ч. се явил на излизане подсъдимия Г.П.,но
при извършения гранично-паспортно-визов контрол от свидетеля П.С.И. не бил допуснат
да мине,тъй като имал забрана за напускане на страната-Заповед № ****/****2008г.
на ОДМВР Б..
На П. бил съставен АУАН № ***/****2009г. и върнат
обратно.
Тъй като фестивала се провеждал на плажа на
румънското село,подсъдимият решил да извърши престъпление,като излезе през
границата на страната,не през определените за това места и без разрешение на
надлежните органи,като премине по плажната ивица от Б. до Р..За целта стигнал
до с.Д.,а след това до плажната ивица и продължил на север към първото румънско
село В.В..
След като преминал границата,П. вече виждал сцената
на фестивала и бил задържан от румънските гранични власти,а след това по
установения ред е бил върнат на българските гранични власти в лицето на свидетелите
П.Г.П. и С.П.С..
Подсъдимият Г.Т.П.
е осъждан,с недобри характеристични данни и множество криминалистични
регистрации.
Наложена му е била забрана да напуска границите на
страната.
Последно
изтърпял наказание лишаване от свобода на 07.**.**** г.
От правна страна,Съдът
намери за установено следното:
С оглед на така
установената фактическа обстановка,Съдът намира,че подсъдимият Г.Т.П. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
От обективна страна
подсъдимият Г.Т.П. е излязъл през границата на страната,без разрешение на
надлежните органи на властта и движейки се по плажната ивица стигнал до първото
румънско село В.В.,т.е. достигнал до територията на Р.Р...Безспорно е
установено изпълнителното деяние на престъплението по чл.279 ал.1 от НК-подсъдимият Г.Т.П. на 05.09.2009г. в землището на с.Д.,общ.Ш.е влязъл през
границата на страната между морския бряг и 1-ва гранична пирамида,без
разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места.
От субективна страна деянието е извършено виновно при
условията на пряк умисъл-подсъдимият Г.П. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искали тяхното
настъпване.Подсъдимият Г.П. е пълнолетно и вменяемо лице и е съзнавал,че излиза
през границата на страната без
разрешението на българските власти и не през определените за това места.Безспорна
индиция за наличието на пряк умисъл у подсъдимия за извършване на състава на
инкриминираното деяние е факта,че при извършения гранично-паспортно-визов
контрол от свидетеля П.С.И. подс.Г.П. не
бил допуснат да мине,тъй като имал забрана за напускане на страната-Заповед № ****/****2008г.
на ОДМВР Б..
Обект на посегателство са
обществените отношения,свързани с реда на управлението и дейността на
държавните органи и в частност-обществените отношения относно реда за
преминаване на държавната граница.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства-показания на свидетели,АУАН № ***/****2009г.,протокол за приемане-предаване
на лица от ****2009г.,справка от ОДМВР Б. за наложена принудителна
административна мярка,доклад с предложение за прехвърляне към друг орган на
морски участък-М. при Областен инспекторат на гранична полиция-К.,характеристични
данни за подсъдимия,свидетелство за съдимост.
Показанията на
свидетелите П.С.И.,П.Г.П. и С.П.С.,приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 ал.1 от НПК-съдът възприе и им дава вяра,като
прецени,че същите са единни и логични,кореспондират с останалите събрани по
делото доказателствени материали и са относими към предмета на доказване в
производството.Между свидетелските показания не са открити противоречия,които
да изключват достоверността им в тяхната цялост.Всички показания депозирани в
настоящия процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по
делото във връзка с извършването на инкриминираното деяние от Г.Т.П..
Подсъдимият Г.Т.П.
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.Съдът дава вяра на самопризнанията на посъдимия П.,тъй като съпоставени с
останалите доказателства по делото,от тях се доказват едни и същи факти.
Останалите събрани в
процеса доказателства-АУАН № ***/****.2009г.,протокол за приемане-предаване на
лица от ****.2009г.,справка от ОДМВР Б. за наложена принудителна
административна мярка,доклад с предложение за прехвърляне към друг орган на
морски участък-М. при Областен инспекторат на гранична полиция-К.,съдът
кредитира изцяло,като прие,че са единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към
основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дееца.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на
наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието по
чл.279 ал.1 от НК,което съобразно критерия на чл.93 т.7 от НК не се явява тежко
и е с относително не висока степен на обществена опасност.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК,съдът определи наказанието при условията на чл.58 ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и
предвид на това,че липсва специален минимум на предвиденото в инкриминирания
текст на закона наказание „лишаване от свобода”,замени същото с наказание
„пробация”.При индивидуализация на наказанието „Пробация” Съдът взе
предвид,както смекчаващите отговорността обстоятелства-направени
самопризнаия,оказано съдействие на разследващите органи за разкриване на
обективната истина,по-малко укорими подбуди,тежко материално положение,така и
отегчаващите вината обстоятелства-предишни осъждания, и лоши характеристични
данни.По отношение на предвиденото в инкриминирания текст на закона
наказание”Глоба” намира приложение разпоредбата на чл.58 ал.1 във връзка с чл.58
ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” във връзка с ал.2 от НК,като Съдът слезе под
най-ниския предел,съобразявайки имотното състояния на подс.П.,с една втора.
Съдът наложи на подсъдимият Г.Т.П.
следните наказания:
-на основание чл.279 ал.1 от НК във връзка с чл.58а ал.4 вр.
с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” вр. с чл.55 ал.2 от НК му налага наказание „ГЛОБА” в
размер на 50/петдесет/лева и наказание
„ПРОБАЦИЯ” като
му определя следните пробационни мерки:
-на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК-„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” три пъти седмично за срок от
6/шест/месеца.
-на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК-„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”-за срок от 6/шест/
месеца.
В тежест на подсъдимият Г.Т.П.
предвид изхода на делото,са направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 110/сто и десет/ лева.
Съдът намира,че с така
наложеното наказание биха били постигнати целите на наказателната политика
визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната превенция,така и по
отношение на генералната превенция.
Така мотивиран,Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: