№ 179
гр. Благоевград, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А.С.В.“ ЕАД против решение №
8215 от 08.11.2021г., постановено по гр.д.№ 614/2021г. по описа на РС П. в
частта, с която с отхвърлена частично претендираната от ищеца главница.
С обжалвания акт първоинстанционния съд е уважил частично
предявените от „А.С.В.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал.1, във вр.
с чл. 415, ал.4 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК, и е признал за установено, че
ответникът ИВ. Н. ИВ. дължи на ищеца следните суми, за които е издадена и
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 325/2021г. по описа на РС П., а именно:
сумата от 1 673,35 лв – неплатена главница за периода от 20.02.2019г. до
20.09.2021г., дължима по договор за потребителски кредит, ведно със законна
лихва, считано от 01.03.2021г. до окончателно изплащане на сумата, като е
отхвърлил този иска за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 5 451,01 лв; сумата от 928,77 лв, представляваща договорна лихва
по кредита за периода от 20.05.2019г. до 20.12.2019г., като е отхвърлил иска
за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3 921,54
лева; както и сумата от 244,97 лв, представляваща обезщетение за забава,
имащо характер на мораторна лихва върху главницата, начислена за периода
21.05.2019 – 12.03.2020г. и 15.07.2020г. -01.03.2021г., като е отхвърлил иска
за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 921,55 лв.
1
Недоволен от постановения акт в обжалваната му част жалбоподателят
твърди, че РС неправилно е приел, че искът за главницата не следва да бъде
уважен изцяло, тъй като не е доказано да е упражнено правото на обявяване
на предсрочната изискуемост по процесния договор за заем. Развити са
подробни съображения в насока, че това право е упражнено с връчването на
исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесия, ведно с
уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди, че
посоченото от РС ТР 8/2017г, на ОСГТК на ВКС касае иск с правно
основание чл. 417 от ГПК, но не и по чл. 410 от ГПК – какъвто е настоящият
случай. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
ново, с което се признае, че ответникът дължи претендираните суми по
главницата и присъждане на разноски за отделните съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с
който твърди, че постановено решение е правилно, а жалбата –
неоснователна. Посочва се, че длъжникът не е надлежно уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост по процесния договор, като се
позовава на ТР 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че РС не се е произнесъл
по направените от него възражения за нищожност на застрахователния
договор и недължимост на застрахователната премия. Иска потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с която частично са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва, не е обжалвано от ответника,
поради което е влязло в сила.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 325/2021г. по описа на РС П. се
установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 8480/02.03.2021г. по ч.гр.д. № 325/2021г. по описа на ПРС,
с която е разпоредено длъжникът ИВ. Н. ИВ. да заплати на заявителя „А.С.В.“
ЕАД следните суми: 5 451,01 лв представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 16655701, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 01.03.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 3 921,54 лв, представляваща договорна
лихва по кредита за периода 20.05.2019г. до 20.12.2019г., сумата от 921,55
лева - мораторна лихва върху главница за периодите 21.05.2019г. до
12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 01.03.2021г.; 205,88 лева – заплатена
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаргаждение. След
депозирано от длъжника възражение, заявителят е подал в предоставения от
съда срок установителен иск за установяване дължимостта на посочените в
2
заповедта за изпълнение суми.
Видно от представените по делото писмени доказателства на
17.01.2019г. между „Б.Н.П С.А. клон Б.“, в качеството му на кредитодател, и
ответника И.И., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS -16655701 от 17.01.2019г.,
като по силата на него кредитодателят се задължил да предаде на
кредитополучателя сумата от 5 500 лева – главница, като е уговорена
договорна лихва в размер на 4 364, 10 лева, годишният лихвен процент на
разходите – 32,68 %, годишен лихвен процент – 26,78 %, еднократна такса
„ангажимент“ в размер на 192,50 лева, както и застрахователна премия в
размер на 1848 лева. Срокът за връщане на кредитните средства е уговорен до
20.01.2024 г. Погасяването следвало да се извърши чрез 60 броя погасителни
вноски, считано от 20.02.2019г. Договорено е кредотополучателят да заплати
застрахователна премия в размер на 1848 лв. Към договора е приложен
Сертификат № PLUS-16655701, с който се удостоверява, че
френски застрахователи, чрез клоновете си "К.Ж., Клон Б." и "К.О.З., клон Б."
срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат по
пакет "Стандарт" и пакет "Комбинирана защита" на кредитополучателя.
В сертификата са посочени застрахователните покрития, застрахователната
сума, срока на застраховката, застрахователната премия и ползващите се
лица. Сертификатът е подписан от застрахованото лице и от представител на
кредитора /без да се посочва име/. Приложени са Общите условия, при които
се посочва, че се сключва договора за застраховка.
С платежно нареждане от 17.01.2019г. кредитодателят предал на
кредитополучателя уговорената съгласно договора сума в размер на 5307,50
лева.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г., ведно с Приложение 1 от 12.12.2019г., кредитодателят
прехвърлил на „А.В.З.“ ЕАД вземанията, които има по процесния договор.
С писмо от 19.12.2019г., цесионерът уведомява кредитополучателя, че
задължението му по процесния договор за кредит е прехвърляно изцяло от
кредитодателя на ищеца в настоящото производство. Съобщението не е
връчено, тъй като е отразено от служителя на български пощи, че лицето
отсъства от адреса.
С ново уведомително писмо от 17.02.2021г. цесионерът съобщава на
кредитополучателя, че поради неплащане в срок на погасителните вноски по
процесния договор е настъпила предсрочна изискуемост по отношение на
неизплатения размер на вземанията, считано от датата на получаване на
настоящото уведомление. Съобщението не е връчено, тъй като е отразено от
служителя на български пощи, че лицето отсъства от адреса.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по
3
делото доказателства, РС е уважил частично предявените искове. За да
постанови така обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че
ответникът е надлежно уведомен за цесията с получаването на исковата
молба, ведно с приложения към нея, включващи и договора за цесия. По
отношение на предсрочната изискуемост РС е приел, че такава не е
настъпила, тъй като ищецът не е доказал, че е обявил същата и това е
достигнало до знанието на длъжника преди подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК. Поради това съдът е уважил главния иск до размера на вноските
с настъпил падеж от 20.02.2019г. до 20.09.2021г., до която дата е уважен и
иска за възнаградителна лихва. По отношение на таксата „ангажимент“ РС е
приел, че тази клауза е нищожна.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК предвид оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК заповед
за изпълнение. В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК,
същата се преценява като частично основателна поради следните
съображения:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е видно, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит от 17.01.2019г., като кредиторът е
изпълнил задължението си за предаване на договорената сума. Видно от
приетата по делото съдебно счетоводна експертиза кредитополучателят е
погасил 5 от дължимите вноски, след което е плащането е преустановено.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания спорен във
въззивното производство е въпросът съобщена ли е надлежно на ответника
твърдяната от кредитора предсрочна изискуемост.
Съгласно т.18 от ТР 4/2014г. на ОСГТК предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
В настоящия случай ищецът не е представил доказателства
уведомлението от 17.02.2021г. да е връчено редовно на длъжника.
4
Въпреки това въззивният състав приема, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем е извършено в хода на исковото производство по чл. 422
от ГПК с връчване на препис от исковата молба, ведно с уведомлението на
цесионера кредитора. Съгласно т. 9 от ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС
правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложени в производство по иска
с правно основание чл. 422 от ГПК, поради което съдът е длъжен да вземе
предвид всички факти, които са настъпили след предявяване на иска – от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене, ако те са от значение за спорното право. В
това число влиза и въпроса дали притезанието е станало изискуемо в течение
на делото. Именно поради това в по-новата съдебна практика на ВКС се
приема, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
извършено в хода на исковото производство по чл. 422 от ГПК, като
изявлението на кредитора може да се съдържа и в исковата молба. Така
упражненото потестативно право в хода на исковото производство
представлява нов факт, който е от значение за съществуването на
претендираното вземане и следва да бъде взет предвид от съда при
постановяване на решението на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. /решение №
10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г., II TO, ВКС; решение № 86/27.10.2019г. по
т.д. № 2118/2019г., I ТО на ВКС; решение № 60048 от 20.08.2021г. по т.д.
2122/2020г., I ТО, ВКС/
На 01.03.2021г. ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с
уведомление за цесия, както и уведомление от 17.02.2019г., в което посочено,
че поради неплащане в срок на падежиралите вноски по договор за
потребителски кредит е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по
отношение на неизплатения размер на вземанията.
Като не е взел предвид този факт, първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на чл. 235, ал.3 от ГПК, а решението му е неправилно в частта, с
която е прието, че при недоказано предявяване на предсрочна изискуемост на
длъжника на присъждане подлежат само вноските с настъпил падеж към
датата на приключване на съдебното дирене.
По отношение отхвърлената част от главницата правилен е обжалваният
акт единствено по отношение на сумата от 192,50 лева, незаконно събрана
„такса ангажимент“ и сумата от 172,19 лева, доброволно погасена главница. В
тази част решението на РС следва да бъде потвърдено.
Преди да определи размера на дължимата главница, съдът дължи
произнасяне и по възражението на ответника за недействителност на
потребителския договор на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК,
доколкото съгласно ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС при проверка
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложени императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
5
По отношение на процесния договор за потребителски кредит
приложени намират нормите на ЗПК в редакцията му от 19.06.2018 г..
В настоящия случай, съдът констатира, че по отношение на процесния
Договор за потребителски кредит от 17.01.2019 г. не са спазени част от тези
императивни изисквания към формата и съдържанието на договора, а именно:
На първо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Видно от представения договор
годишен процент на разходите /ГПР/ е посочен единствено като абсолютна
процентна стойност, като липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор липсва
каквото и да е конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
процент ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи, което изискване в случая не е спазено.
На следващо място, установява се и нарушение на изискването на чл.
10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора трябва да са предоставени в
шрифт, не по-малък от 12. Договорът не е представен на потребителя в
четлив вид, като е използван много по-ситен шрифт от изискуемия шрифт 12.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 11, ал.1, т. 12 от
ЗПК, доколкото в чл. 7, изр. последно се съдържа информация относно за
правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Предвид горното процесният договор е недействителен на основание чл.
22, вр. с чл.10, ал.1, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК в
случай че договорът потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Решението в частта относно приетите за дължими
възнаградителна лихва и мораторна лихва не е обжалвано от ответника и е
влязло в законна сила, то настоящият състав няма правомощия да отмени
първоинстанционното решение в тази му част.
6
Основателно се явява и възражението на ответника за нищожност на
клаузата, задължаваща ответницата да възстанови на кредитодателя
предоставения й кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията" в
размер на дължимата по тази застраховка премия за сумата 1848лв, тъй като
същата е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП. В чл. 2 от
процесния кредитен договор в раздел "Условия по договора за кредит" е
посочено, че размерът на предоставения кредит е равен на сумата, визирана в
поле "Общ размер на кредита". Размерът на кредита за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на
застрахователя, а посочената сума в поле "Застрахователна премия",
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения в поле "Брой
погасителни вноски" е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле "Месечна погасителна вноска". Приложеният сертификат, подписан
само от ответницата като кредитополучател не установява да е бил сключен
твърденият застрахователен договор между кредитора и посочените в
сертификата чуждестранни търговци. Визираната клауза от процесния
договор за потребителски кредит – чл. 2 е нищожна, тъй като създава
неравнопоставеност предвид отсъствието на възможност за
кредитополучателя да избере застраховател и да влияе чрез волята си на
съдържанието на застрахователния договор. Застраховката е наложена на
кредитополучателя като условие за сключване на договора за кредит, което е
довело до оскъпяване на предоставената кредитна услуга. По посочените
съображения клаузата на чл. 2 от процесния договор е нищожна на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП поради това, че е неравноправна на основание чл. 143, ал.
2, т. 3, т. 14, т. 15 и т. 19 от ЗЗП. Следователно ответникът не дължи
уговорената застрахователна премия в размер на 1848 лева.
По отношение размера на дължимата главница съдът намира следното:
Както беше посочено процесният договор е недействителен, поради което
длъжникът дължи връщане на чистата стойност на получената сума, която в
конкретния случай е предоставената по кредита главница в размер на 5500
лева, ищецът претендира обаче сума от 5451,01 лева.
Сумата от 192,50 лева от договорения общ размер на кредита от 5500
лева е прихваната като дължима според договора "такса ангажимент". Както
беше посочено тази клауза е недействителна, поради което размерът на
същата не следва да бъде включван в дължимата от ответника чиста стойност
на кредита. Не се включва и доброволно погасената от длъжника сума в
размер на 172,19 лева, недължимо платени вноски по застрахователна премия
в размер на 184,80 лева, както и сумата от 1673,35 лева – главница присъдена
от първоинстанционния съд с влязла в сила решение. Съгласно горното
остатъкът от дължимата от ответника чиста стойност на кредита възлиза на
3228,17 лева.
Жалбата на въззивника е частично основателна. Решението следва да
бъде отменено в частта, с която искът за главница е отхвърлен за сумата над
1673,35 лева до сумата от 4901,52 лева, или са сумата от 3228,17 лева, както и
частта за разноските. В останалата обжалвана част решението следва да се
7
потвърди.
По разноските:
С оглед частична основателност на въззивна жалба въззивникът има
право на разноски в настоящото производство, като същите са в размер на
192,74 лева, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Посоченото е списъка с разноски възнаграждение за особен
представител не се дължи, доколкото такъв не е назначаван по делото.
С оглед частичната неоснователност на въззивната жалба адвокатът на
въззиваемата страна, осъществил безплатна помощ на основание чл. 38, ал.1
от ЗАдв. има право на адвокатско възнаграждение в размер на 71,92 лева.
С оглед изхода на спора решението на РС следва да бъде отменено в
частта за присъдите в заповедното и исковото производство разноски.
Съдебно-деловодни разноски, полагащи се на ищеца, съразмерно с уважената
част от исковете са както следва: 151,01 лева за заповедно производство и
453,85 лева за исковото производство.
Съобразно отхвърлената част от разгледаните искове адвокатът,
осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1 от ЗАдв. има
право на адвокатско възнаграждение за развилото се първоинстанционно
производство в размер на 343,78 лева.
Воден от горното, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8215 от 08.10.2021г., постановено по гр.д.№
614/2021г. по описа на РС П. в частта, с която с отхвърлен предявеният от
„А.С.В.“ ЕАД против ИВ. Н. ИВ., ЕГН **********, установителен иск по чл.
422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК за сумата над 1673,35 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 17.01.2019г.
до сумата от 4901,52 лева, ведно със законна лихва, както и в частта, с която
са определени дължимите по делото съдебно-деловодни разноски, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че ИВ.
Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес с. С., общ. П., ул. „И.С.“ № 8, дължи на
„А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„П.Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет.2, офис 4, сумата от 3228,17 лева,
представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по договора за
потребителски кредит от 17.01.2019г, ведно със законна лихва, считано от
08.06.2021г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлена
претендираната сума за главница в размер на 549,49 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ИВ. Н. ИВ., ЕГН
8
**********, с адрес с. С., общ. П., ул. „И.С.“ № 8, да заплати на „А.С.В.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „П.Д.“ № 25, офис-
сграда „Л.“, ет.2, офис 4, ЕИК ****, следните суми: сумата от 192,74 лева,
реализирани разноски в настоящото производство, сумата от 151,01 лева –
разноски заповедно производство и 453,85 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв „А.С.В.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „П.Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“,
ет.2, офис 4, ЕИК **** да заплати на адв. И.К. З. от АК – гр. Благоевград
сумата от 343,78 лева, представляваща възнаграждение за безплатна правна
помощ, оказана на И.И. в първоинстанционното производство, както и сумата
от 71,92 лева, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ,
оказана на И.И. в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, като им се изпрати препис от
настоящото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9