Решение по дело №2273/2018 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 266
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 10 май 2019 г.)
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20183530102273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

№ 266                                                 22.04.2019 г.                          гр. Търговище

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

Районен съд - Търговище                                                                 Девети състав

На двадесет и седми март                                                                2019 година

В открито  заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА  КОЛЕВА

 

Секретар: Валентина Войникова

като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело  2273   по описа за 2018 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът  - “СКОРПИОН-М“ ООД-Търговище , представляван от управителя В.Д.И., твърди в исковата си молба, че има за основна търговска  дейност – техническо обслужване и ремонт на автомобили.  На  17.04.2018г. в автосервиз „Пежо“, собственост на ищеца  бил приет за ремонт автомобил  марка „Пежо“, модел „Партнер“ с ДК № Т7981 ВТ, собственост на ответника „ВАС-МАР“ ЕООД – Търговище, представлявано от управителя В.М.М.. Ремонтът е извършен и за това е издадена фактура № 106721 от 17.04.2018г. за сумата от 453.90 лв. с ДДС. Ответникът  платил на 19.04.2018г. част от  дължимата сума в размер на 317.09 лв., а  автомобилът е оставен на отговорно пазене.  На 25.09.2018г.  след многократни разговори по телефона ответникът  прибрал автомобила си. Отказал да подпише  фактурата за цената на  отговорното пазене и  протокол за предаване на автомобила. Ищецът е издал две фактури: № 106721 от 17.04.2018г. за извършен ремонт на автомобила на обща стойност 459.90 лв. с ДДС, като след приспадане на извършеното частично плащане дължимият остатък е 136.81 лв.   и    № 106948 от 25.09.2018г. за отговорно пазене и паркинг на автомобил за 131 дни по 2 лв. на ден, общо 386.40 лв. с ДДС.  Неизпълненото  парично задължение по двете фактури е в размер на общо 523.21 лв. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 523.21 лв., ведно със законната лихва от подаване  на исковата молба -19.12.2018г. до окончателното  изплащане, както и разноските по делото.  Редовно призован ищецът в открито заседание се представлява от управителя В.И.и  от пълномощник – адв. М. ***, който поддържа иска  така, както е предявен.

Ответникът – „ВАС-МАР“ ЕООД – Търговище, представлявано от управителя В.М.М., е получил препис от исковата молба и в едномесечния срок и  по реда на чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен.  При  първата среща с управителя на ищцовото дружество последният посъветвал  ответника, тъй като вероятната повреда е дефект в някой от датчиците, то  да закара  процесния автомобил  в сервиза – за диагностика. Шофьор на ответното дружество закарал автомобила на собствен ход, ключовете на автомобила  били предадени на управителя на ищцовото дружество  и тогава не са попълвани  никакви документи за приемането на автомобила. Това било в началото на м. Март 2018г. След около две седмици е дадено становище от ищеца, че при извършената диагностика е установена повредата – изгоряла гарнитура на главата на двигателя. Договорената цена за ремонт  била 120 лв. – за труд без ДДС +  стойността на частите, които ще бъдат вложени. След около две седмици  управителят на ищеца изказал становище, че гарнитурата не е дефектна и вероятно е спукана глава или блок, но нищо конкретно, въпреки фактурираната диагностика. Поради промяната в становищата  на ищеца, ответникът пожелал да му възстановят автомобила във вида, в който го е предал за ремонт. Няколко дни преди 17.04.2018г. представител на сервиза съобщил по телефона, че са приключили  и следва да се заплати договореното. На 17.04.2018г. на ответника била предоставена фактурата, в която  били описани различни неща от договореното – монтиране  на термостат,тампон на двигателя – това са неща, които не са заявявани и цена за труд в размер на 234 лв. без ДДС вместо  уговорените 120 лв. Управителят на ответното дружество подписал фактурата , но тогава не е получил автомобила. На следващия ден управителят на ищцовото дружество заявил, че ще задържи автомобила докато не получи плащане на цялата сума  по фактурата.  На 19.04.2018г. ответникът платил сумата от 317.09 лв., която включва цената на всички части в т.ч. и незаявените /термостат и тампон/, както и договорените 120 лв. за труд.  За подмяна и монтаж на термостат и на тампон  ответникът не е давал заявка и  не следва да  плаща  труд за тези услуги. Не дължи плащане на 136.81 лв., защото това е надписана сума за извършени, но незаявени и недоговорени услуги. На 25.09.2018г. управителят на ответното дружество заедно с двама служители посетил сервиза, за да вземе автомобила. Ищецът отказал да върне ключовете и автомобила. Наложило се ответникът да си вземе обратно автомобила с кран. Не се дължи цена за отговорно пазене, тъй като  автомобилът на ищеца по принуда е бил там, поради непредоставяне доброволно, против волята на  собственика. Ищецът е осуетил ползването на автомобила на ответника  почти  година.  Редовно призован  в открито заседание ответното дружество  се представлява от управителя  В. М., който поддържа възраженията, изложени писмения отговор и моли  иска да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Съдът,  след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:    

Няма спор между страните по делото, че няма сключен в писмена форма договор за ремонт на автомобила, нито приемо-предавателен  протокол при предаване на автомобила от  ответника  на ищеца. Видно от представената от ищеца  фактура № ********** от дата 17.04. 2018г. /доколкото се чете/ , същият е описал предоставяне на следните стоки/услуги: 1.- Гарнитура глава- 1 бр., ед.цена 54.08 лв.;  2. - Термостат , 1  бр., ед.цена 36.83 лв.;  3. - Диагностика и установяване на повреда – 1 бл., ед.цена 25 лв.;  4. - Тампон двигател – 1 бр., ед.цена 28.33 лв.;  5.-Труд, 1 бр., ед.цена 234 лв. или общо без ДДС 378.25 лв.; начислен ДДС 20 % в размер на 75.65 лв.  и  всичко с ДДС 453.90 лв. Фактурата е подписана от двете страни.  С платежно нареждане от 19.04.2018г. ответникът е платил на ищеца сумата от 317.09  лв., като  основанието, посочено изрично  в платежния документ е:  ф-ра 106721  т.1, 2, 3 , 4 и договорен труд 120 лв. без ДДС. Действително сборът от цената на посочените три стоки и услуга в т.1 до т.4 от фактурата  плюс 120 лв. за труд   е   264.24 лв. и начислен ДДС  20% върху този сбор е  52.84 лв.  или всичко 317.088 лв. Отделно от тази фактура ищецът е издал  фактура № ********** от дата  25.09.2018г. на  обща стойност с ДДС в размер на  386.40 лв. – за отговорно пазене на автомобил „Пежо партнер“с ДК№ Т7981ВТ за периода от 17.04.2018г. до 25.09.2018г.  – за 161 дни по  2 лв. на ден. Ищецът е съставил и приемо-предавателен протокол от 25.09.2018г., 12.15ч. – за връщане на процесния автомобил –марка:“Пежо“, модел „Партнер“, с ДК № Т7981ВТ на ответника, в който е отбелязано, че собственикът на автомобила отказва да подпише същия протокол, както и фактурата за отговорното пазене на стойност 386.40 лв., като отказът е удостоверен с подписи на лицата: 1.С.В.Д.и 2.Д.С.Г..

За изясняване на спора от фактическа страна, съдът допусна разпит на трима свидетели, от които  първият: В.М.М. – 27г. е служител на длъжност „автомонтьор“ в ищцовото дружество „Скорпион-М“ ООД-Търговище, а вторият Т.С.Т.-50г. и А.Х.А.-35г., са шофьори в ответното дружество „Вас-Мар“ ЕООД-Търговище.  Св. М. е правил ремонта на автомобила на ответника. Същият  обясни, че практиката в сервиза на ответника е при по-големи ремонти,  шефът им /управителят на „Скорпион-М“ ООД/  да се посъветва със съответния монтьор каква е цената на труда, колко ще е времето за ремонт, колко пари ще струва на клиента, тъй като всяка кола е с различни характеристики.  Св. М. каза, че след като процесният автомобил бил докаран и приет в сервиза, уговорката  била само да се разглоби, за да се види какъв е проблема. След като разглобили автомобила видели, че гарнитурата е добре и  проблемът остава да е в цилиндровата глава на автомобила или в цилиндровия блок, но за да се установи точно  какъв е проблемът в тях, дали има пробойни, колата следва да се изпрати в специализиран сервиз. Колата седяла около две седмици разглобена в сервиза , докато реши собственика ще се прави ли ремонт. В това време сменили гарнитурата и термостата и след две седмици сглобили колата, тъй като собственикът искал да си я вземе, но  повредата си стояла. Според св. М. при първоначалната уговорка се разбрали ищецът и ответникът за 120 лв. за труд  само за демонтаж на глава, а за останалия труд и подменяне на части-гарнитура, термостат – това струва отделно и клиентът е уведомява за всичко това. От показанията на св. М. се установи, че той не знае и на него му било интересно защо след като е минало толкова  много време след извършване на ремонта, колата но ответника стояла около 5-6 месеца на паркинга, който е към сервиза на ищеца. По отношение на връщането  ключа за автомобила , практиката в  ищцовото дружество е  ключът да се връща при получаването на фактурата и плащането.

Св. Т.ов закарал лично процесния автомобил на авариен режим в сервиза на ищеца.  Заедно с него в този момент бил и В. М. – управителя на „Вас Мар“ ЕООД. Колата била приета от управителя на „Скорпион-М“ ООД. Св. Т.ов присъствал при тази първа среща, когато оставили колата -  уговорката била да се направи диагностика, за да се види какво и  има, къде е проблема, но  не им е било обяснено как ще се заплаща. След това е имало телефонен разговор между двамата управители, на който Т.ов присъствал и чул, че е изгоряла гарнитурата на колата. Предложената цена от ищеца била 120 лв. и  след като  В.М.  се консултирал  в момента  със св. Т.ов  дали това е нормална цена за тази ремонта дейност, приел тази цена. След това последвали още няколко  разговори по телефона, като ищецът казвал, че трябва да се извършат други дейности – да се смъква глава, да се шлайфа блок и понеже  ответникът не се съгласил отишли да се приберат колата, като платят  извършеното до тук. Ищецът отказал да им предаде колата, управителят на ответното дружество  подал жалба в полицията и след това отново отишли да приберат колата. Св. Т.ов каза, че оставил  ключа на автомобила на контакт, когото го оставили за ремонт, а  когато  я взели на платформа ключът го нямало и не им го върнали. Наложило се през отворения багажник да влязат в колата, свалили са ключалката и са поръчали направата на нов ключ. Според св. Т.ов не е бил извършен никакъв ремонт на колата. Въпросните 120 лв. са били за ремонт-подмяна на гарнитура и за това се разглобява само главата, което е за един ден работа. За смяна на термостат св. Т.ов не е запознат, но смяна на тампони не е  договаряна, не са искали такава услуги, не е и имало нужда, защото не са виждали скъсани тампони.  

От показанията на св.А. се потвърди, че колата се е движила  в авариен режим , но на собствен ход, когато са я предали в сервиза, а са я върнали на буксир.  Първоначалната уговорка била да се направи диагностика, да са се установи  какъв е проблемът, защото без да установиш какво е не може да отваряш двигателя и да правиш ремонт.  После св. А. видял документите,  в които е описан какво е направено по колата-сменена гарнитура, сменен тампон, но това не са ремонтни дейности, така че да е поправена колата.  Когато са прибрали колата, след няколко месеца, това не е било доброволно предаване от ответника, защото са я взели с кран и понеже не са им върнали ключа, наложило са да направят нов ключ за около 300 лв. и когато се опитали да я запалят установили, че тя не работи, дори не запалила.  И според св. А. не  е бил извършван ремонт, очевидно било, че не е било работено по двигателя, не е пипано, отдавна било прашасало и нямало следи от ремонт. Св. А. разбрал, че  от ответника е посочено и смяна на тампон, но тампона няма нищо общо с двигателя в смисъл, че не е било нужно да се сменя тампон.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:    Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно  с обезщетение  за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.  В конкретния случай ищецът иска изпълнение на парично задължение в размер на  136.81 лв. – дължим остатък по фактура № ********** от дата 17.04. 2018г.  и  в размер на 386.40 лв. –стойността с ДДС за отговорно пазене  и паркинг на автомобила по  фактура № ********** от дата  25.09.2018г.  В тежест на ищеца е доказването, че има  валидно сключен неформален договор с ответника за процесния автомобил; какви са  уговорените параметри – услуги, заявени части; стойност; срок за изпълнение;   че той – ищецът е изправна страна -  изпълнил задълженията, поети  в договора; основание и размер на  вземанията му. От гласните доказателства се установи, че страните са имали  устна  уговорка първоначално за диагностика и установяване на повреда и на по-късен етап по телефона са се договорили за подмяна на гарнитура на глава, тъй като това  било   установената повреда от ищеца и  при цена  за труда 120 лв. Предприетите по-късно от ищеца ремонтни дейности като смяна на термостат и смяна на тампон на процесния автомобил не са били договаряни между страните. В тази насока съдът кредитира  изцяло показанията на св. Т.ов и св. А., които са очевидци на състоянието на  автомобила преди и след ремонта, като св. Т.ов лично е закарал автомобила и е присъствал на телефонния разговор между управителите на двете дружества и е запознат с  предложението на ищеца към ответника. Въпреки това ответникът заплатил на ищеца  поставените нови части:  гарнитура глава; термостат и тампон, както и  120 лв. за труд. И в този смисъл е изправна страна по договора.  В представената от ищеца фактура № **********/17.04.2018г.   никъде не е посочено как точно е изчислена стойността  на труда в размер на общо 234 лв.; не става ясно как е формирана тази цена-по какъв ценоразпис, доколкото е записано само:  марка - бр. , количество 1.00,  ед.цена 234.00 лв.   Относно  претенцията на ищеца за сума в размер на 386.40 лв. – за отговорно пазене на автомобила на ответника в периода от 17.04.2018г. до 25.09.2018г.  по фактура № **********/25.09.2018г., същата е неоснователна.  От гласните доказателства -   показанията на св. Т.ов и св. А. безспорно се установи, че всъщност ищецът по своя инициатива е задържал автомобила против волята на собственика,  за да си  обезпечи плащането на остатъка в размер на 136.65 лв. по първата посочена фактура.  Няма никакви доказателства, че страните  са имали уговорка за отговорно пазене на автомобила.  Напротив, установи се, че едва след подаване на жалба от ответника и след намеса на  полицейските органи  той  е  взел автомобила си от плаца пред сервиза на ищеца, като ключът не  е бил върнат, натоварили са я  с кран на буксир   и св. Т.ов е бил заплашван от управителя на ищцовото дружество да не товари колата, че ще си има проблеми. Ищецът не доказа основание и размер на претенциите си така, както са заявени пред съда, поради което и иска следва да се отхвърли  изцяло като неоснователен.

Ответникът няма искане и няма представени  писмени доказателства за сторени от него разноски по настоящото гр.дело. Направените от ищеца разноски остават за негова сметка, с оглед изхода на спора.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от “СКОРПИОН-М“ ООД,  ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Митрополит Андрей“ № 24, представлявано от  управител В.Д.И., чрез съдебен адрес *** – партер, адв. Р.М.и адв. Д.М. ***,    против ответника  : „ВАС-МАР“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 36, ет.3, ап.12  , представлявано от управител – В.М.М. ,  иск за заплащане на сумата от  523.21 лв., представляваща незаплатен остатък за ремонт на автомобил и стойността за отговорно пазене  на автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с ДК № Т7981 ВТ, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и във вр. чл. 286 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

РЕШЕНИЕТО   подлежи на   въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните ,  пред Окръжен съд -  Търговище.

 

 

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: