Р Е Ш Е Н И Е
№ 260566
гр. Силистра, 11 декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети ноември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 179 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б.Я.А. твърди, че ответницата е негова снаха, както и че на 10.07.2017 г. той в качеството си на дарител сключил с нея в качеството й на надарено лице договор за дарение на 7/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ………… по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 515 кв.м., представляващ земеделска земя в м. „К. М.“ – територия по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с административен адрес: гр. С., м. А. № .., който договор бил обективиран в НА № ., т. . по описа на СВ – С. за 2017 г. В същия имот се намирали къщите на дарителя и на един от синовете му, а за сключването на сделката той бил мотивиран от стремежа си за постигане на разбирателство в семейството. Въпреки това още на следващия ден ответницата предизвикала конфликт в дома му и напуснала жилището заедно със съпруга и сина си, като преустановила отношенията си с неговите (на съпруга си) родители. Впоследствие тя и семейството ѝ заминали за Г., а при опит на съпругата на дарителя да ги посети, ответницата я изгонила, обиждайки я с цинични думи и хвърляйки камъни срещу нея.
Междувременно ищецът започнал да изпитва затруднения при осигуряване на издръжката си, тъй като получавал пенсия за инвалидност в размер на 250 лв., а страдал от многобройни заболявания (сърдечно заболяване, двустранен задух, диабет, хипертония, алергия, имал операция от язва и се налагало да му бъдат изработени зъбни протези на стойност 600 лв.). Съпругата му също получавала инвалидна пенсия в размер на 250 лв., която обаче не била достатъчна за покриване на собствената ѝ издръжка. Поради тези причини чрез исковата молба отправя покана до ответницата за заплащане на парична сума за подпомагане на издръжката му и моли съда да отмени дарението поради обстоятелството, че с поведението си надарената е проявила непризнателност и неблагодарност към дарителя, не се е интересувала за неговото здраве и материално положение, нито го е подпомагала с парични средства. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С.А.Е. чрез назначения си по делото особен представител счита, че предявеният иск е погасен по давност, тъй като от датата на скандала, който ответницата предизвикала на 11.07.2020 г., и проявеното от нея неуважение към дарителя, изминал период по – дълъг от давностния срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД. Особеният представител също така счита, че дарителят не е отправил валидна покана за даване на издръжка до ответницата, тъй като такава не ѝ е връчена лично.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД.
От представен по делото НА № …, т. .. по описа на СВ – С. за 2017 г., извършен на 10.07.2017 г., се установява, че ищецът прехвърлил чрез договор за дарение на ответницата – негова снаха, 7/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …………… по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 515 кв.м., представляващ земеделска земя в м. „К. М.“ – територия по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с административен адрес: гр. С., м. А. № 29. От разпита на свидетелката С. А., съпруга на ищеца, се установява, че към момента на сделката ответницата заедно със семейството си – сина и внука на ищеца, обитавали техния дом, а един час след сключването на договора тя се скарала със своите свекър и свекърва, напуснала жилището им заедно със съпруга и сина си и прекратила под всякаква форма отношенията си с тях, като съвсем не се интересувала от тяхното имуществено и здравословно състояние и нужди. Не след дълго цялото семейство на ответницата заминало за Г., където трайно установило местоживеенето си, но дори когато се завръщали страната, те никога не се срещали с дарителя и съпругата му, като освен това не общували с тях то телефона, като не отговаряли на техните повиквания или направо прекъсвали телефонната връзка. През 2019 г. свидетелката гостувала на по - големия си син в Г., като използвала тази възможност да се срещне и с другия си син, както и със снаха си, с помощта на своята сестра, свидетелката Б. Т., която ѝ съдействала да намери населеното място и къщата, която тяхното семейство обитавало. При нейната поява ответницата се разкрещяла и започнала да я замерва с камъни и дървета, като с викове и с хвърляне на предмети тя изгонила свекърва си и сестра ѝ от двора на имота си, без да се притеснява, че може да ги нарани физически, което им се разминало единствено по силата на случайността.
Същевременно от представено по делото експертно решение на ТЕЛК се установява, че на ищеца е призната трайно намалена работоспособност (84 %) с водеща диагноза стенокардия, при наличие и на съпътстващи заболявания неинсулинозависим захарен диабет и диабетна полиневропатия и нефропатия. От представена по делото епикриза от 13.12.2015 г. е видно, че той страда и от язва на стомаха, а от броя на представените медицински документи – 3 бр. епикризи и 6 бр. амбулаторни листове става ясно, че поради честото обостряне на здравословните му проблеми той трябва да търси специализирана медицинска помощ, като понякога лечението му протича при болнични условия. От представените по делото доказателства става ясно, че съпругата на ищеца също страда от множество здравословни проблеми, тъй като е освидетелствана от ТЕЛК с 92 % трайно намалена работоспособност. От показанията на тази свидетелка се установява, че за лекарства семейството отделя месечно около 200 – 250 лв., в каквато насока за представени и множество касови бонове за закупуването на разнообразни медикаменти. Същевременно от разпореждания от НОИ е видно, че всеки от съпрузите получава пенсия в размер на 287,50 лв., като от показанията на свидетелката А. се установи, че поради крайната недостатъчност на тези средства, често се налага двамата със съпруга ѝ да търсят финансова помощ от по – големия си син.
Чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД гласи, че дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Съдът счита, че в конкретния случай регламентираните в тази разпоредба предпоставки за отмяна на дарението са налице, тъй като дарителят действително изпитва остра необходимост от допълнителни финансови средства за обезпечаване на най насъщните си нужди, а ответницата не желае да осъществи какъвто и да било контакт с него, а още по – малко – да прояви съпричастност към затрудненото му материално и здравословно състояние. Сумата от 575 лв. месечно е недостатъчна дори за осигуряването на храната на дарителя и неговата съпруга, но когато от тази сума се приспаднат сметките за отопление, питейна вода и телефон (дори без да се обсъждат абонаментите за телевизия и интернет), същата намалява до стойност, която поставя под въпрос не само достойното им съществуване, но и тяхното физическо оцеляване. Тази ситуация се утежнява съществено от възрастта на дарителя и съпругата му и свързаните с нея множество и сериозни хронични заболявания, чието лечение изисква редовен прием на медикаменти, лишаването от каквито би могло да причини фатални последици. Видно е, че влошеното здравословно и материално състояние на дарителя е трайно по своя характер, тъй като продължава дълъг период от време без перспективи за възстановяване на здравето му или за проява на допълнителни източници на доходи. Установи се също така, че ответницата изобщо не се интересува от нуждите на своите свекър и свекърва, категорично отказва да общува с тях и забранява контактите им и с останалите членове на семейството си, като това цялостно ограничаване на отношенията помежду им се явява единствена причина за невъзможността на дарителя да заяви пред нея своите финансови затруднения, поради което и следва да се приеме, че той е сторил всичко по силите си, за да потърси в нейно лице нужната му подкрепа. Като последна форма на покана за даване на издръжка следва да се приеме и исковата молба, връчена на ответницата по реда на предвидените в ГПК способи, като невъзможността за лично получаване на книжата по делото се дължи изцяло на дезинтересираността на ответницата към задължението ѝ да заяви пред административните органи актуалната си адресна регистрация, поради което и последиците от това бездействие не биха могли да я облагодетелстват за сметка на трети лица. Отправянето на поканата за даване на издръжка би могло да се осъществи и в хода на съдебното производство, включително чрез връчване на исковата молба, който факт следва да се съобрази при постановяване на решението съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК – в този смисъл решение 194 от 02.10.2013 г. на ВКС, гр.д. № 130/2013 г., III г.о. Неоснователно е и възражението на ответницата, че искът е погасен по давност, тъй като от скандала между нея, дарителя и съпругата му, довел до напускане на дома им, е изминал период, по – дълъг от срока по чл. 227, ал. 2 ЗЗД – не този скандал е основание на иска за отмяна на дарението, а недаването на издръжка, което продължава и до настоящия момент, тъй като и нуждата на дарителя от допълнителни средства не е отпаднала. Поради изложените причини съдът счита, че предявеният иск за отмяна на дарението е основателен и следва да се уважи, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати и направените от ищцовата страна разноски по делото в размер на 50 лв. за държана такса, 10 лв. за вписване на исковата молба, 300 лв. за депозит за особен представител и 600 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ договор за дарение, обективиран в НА № …, т. .. по описа на СВ – С. за 2017 г., извършен на 10.07.2017 г., чрез който ищецът Б.Я.А. с ЕГН ********** *** прехвърлил на ответницата С.А.Е. с ЕГН ********** *** следния недвижим имот, а именно: 7/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …………. (………………..) по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 515 кв.м. (петстотин и петнадесет кв.м.), представляващ земеделска земя в м. „К. М.“ – територия по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с административен адрес: гр. С., м. А. № .., при съседи: ПИ …………., …………., …………., ………….., ………….., …………….. и ………… поради отказа на надарената да осигури на дарителя издръжката, от която той трайно се нуждае.
ОСЪЖДА С.А.Е. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.Я.А. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лв.) за държана такса, 10 лв. (десет лв.) за вписване на исковата молба, 300 лв. (триста лв.) за депозит за особен представител и 600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/