Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.01.2022 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативният специализиран наказателен съд, първи състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
с участието на секретарите Митева и Найденова и прокурора от АСП Андреев,
разгледа
докладваното от съдия Тонев в.н.о.х.д. № 373/ 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С присъда от 02.03.2020г. по НОХД №507/2015г. на СНС е признал подс. Г.Д.Г. за
невинен в това за периода от началото на месец януари 2012 г. до 14.05.2012г. в
гр. С. и гр. Л. да е ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93,
т.20 от НК /структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл. 255 от НК/, в
която участват Д.Г.Г., Е.С.С., М.К.Д., М.И.Т., И.С.Т., К.Г.М., Т.Й.С., И.Л.Л. и
К.Г.Г., като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание
чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1, пр.2 от НК.
Признал е подс. Г.Д.Г.
за невинен в това през периода от 01.01.2012г. до 14.05.2012г. в гр. С.
и гр. Л., при условията на продължавано престъпление, като подбудител в
съучастие с Д.Г.Г., Е.С.С. и М.К.Д. / като извършители/ и М.И.Т. /от месец
февруари 2012г. до 14.05.2012г./, К.Г.М., И.Л.Л. и К.Г.Г. /от месец март
2012г.до 14.05.2012г./ като помагачи, умишлено да е склонил извършителите Д.Г.Г.,
Е.С.С. и М.К.Д. да избегнат установяването и плащането на данъчни задължения по
ЗДДС на Л.К.АД в особено големи размери – 711 580,56 лева /седемстотин и
единадесет хиляди петстотин и осемдесет лева и 56 ст./, като не издадат фактури
съгласно чл. 113 ал. 1 от ЗДДС и затаят истина в подадени пред ТД „ГДО“ НАП С.
справки–декларации, които се изискват по силата на чл. 125 ал.1 от ЗДДС и чл.
116 ал.1 от ППЗДДС, както следва:
1.За данъчен период месец януари 2012г. извършителите
да не издадат данъчни фактури по облагаеми доставки от „Л.К.„ АД, извършени от
складове на „Б. з. з.“ ЕАД за „Л.“ ЕООД по
известия за изнесена захар и кантарни бележки както следва:
– Известие № 1/24.01.2012г. и кантарна бележка № ..../24.01.2012г.
за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ .....АК за „Л.“ ЕООД с цена на тон 1533.33 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 30666.60 лв. и ДДС – 6 133,32 лв.;
– Известие № 2/25.01.2012г. и кантарна бележка №..../25.01.2012г. за 20
тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ ... ВВ за „Л.“ ЕООД с цена на тон 1533.33
лв., с данъчна основа на количеството в размер на 30666.60 лв. и ДДС–
6 133,32 лв.;
– Известие № 3/26.01.2012г. и кантарна бележка № .../26.01.2012г.
за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ... ВВ за „Л.“ ЕООД с цена на тон 1533.33 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 30666.60 лв. и ДДС – 6 133,32 лв.;
а на 14.02.2012г. да затаят истина в справка
декларация по ЗДДС вх.№ ..../ 14.02.2012г.– в раздел „А“ относно размера на
начисления ДДС по облагаемите доставки в размер на 684 769,03лв., вместо
действителния 703 168.99 лв. и да променят резултата в раздел „В“, като
декларират ДДС за внасяне в размер на 357 136,21 лв. вместо действителния
размер 375 536,17 лв., в резултат на което избегнали установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
18 399,96 лв.
2. За данъчен период месец февруари 2012г. да не
издадат фактури по облагаеми доставки от „Л.К.“ АД, извършени от складове на „Б.
з. з.“ ЕАД и "Д.з.з." ЕАД за „Л.“ ЕООД и „С.“ ЕООД по известия за
изнесена захар, кантарни бележки и нареждане за експедиране на стоки както
следва:
За „Л.“ ЕООД от „Б. з. з.“ ЕАД:
– Известие №
4/01.02.2012г. и кантарна бележка № 4447/01.02.2012г. за 4 тона захар /80 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ .... ВВ с цена на тон 1512.50 лв., с
данъчна основа на количеството в размер на 6 050.00 лв. и ДДС – 1 210,00
лв.;
– Известие № 7/10.02.2012г. и кантарна бележка №
4465/10.02.2012г. за 4 тона захар /80 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ .... ВВ с цена на тон 1512.50
лв., с данъчна основа на количеството в размер на 6 050.00 лв. и ДДС – 1 210.00 лв.;
– Известие № 6/20.02.2012г. и кантарна бележка № 4488/20.02.2012г. за 20
тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ ..... ВВ с цена на тон 1512.50 лв., с
данъчна основа на количеството в размер на 30 250.00 лв. и ДДС –
6 050.00 лв.;
– Известие от 21.02.2012г. и кантарна бележка №
4496/21.02.2012г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион А...КА и ремарке А .... ЕК с цена на тон 1512.50 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 36 300.00 лв. и ДДС – 7 260.00 лв.;
– Известие № 8/23.02.2012г. и кантарна бележка № 4512/23.02.2012г. за 23
тона захар /460 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион У .... АН и ремарке У ... ЕЕ с цена на тон
1512.50 лв., с данъчна основа на количеството в размер на 34 787.50 лв. и
ДДС – 6 957.50 лв.;
– Известие от
24.02.2012г. и кантарна бележка №
4515/24.02.2012г. за 23 тона захар /460 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион У... ВВ и ремарке У .....ЕЕ и
кантарна бележка № 4516/24.02.2012г. за 25 тона захар / 500 торби от по 50 кг/
транспортирана с камион РВ ... МС и ремарке РВ ..... ЕН с цена на тон 1512.50
лв., с данъчна основа на количеството в размер на 72 600.00 лв. и ДДС –
14 520.00 лв.;
– Известие от
29.02.2012г. и кантарна бележка №
4528/29.02.2012г. за 23 тона захар /460 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион У.... ВВ и ремарке У ....ЕЕ и
кантарна бележка № 4530/29.02.2012г. за 25 тона захар / 500 торби от по 50 кг/
транспортирана с камион СА .... МХ и ремарке А ... и кантарна бележка №
4526/29.02.2012г. за 10 тона захар / 200 торби от по 50 кг/ транспортирана с
камион ВТ ....АК с цена на тон 1512.50 лв., с данъчна основа на количеството в
размер на 87 725.00 лв. и ДДС – 17 545.00 лв.;
За „Л.“ ЕООД от „Д.з.з.“ ЕАД:
– Известие №
1/20.02.2012 г. и Нареждания за
експедиране на стоки № 1/20.02.2012г. и
№ 2/20.02.2012 г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ .... АК с цена на тон 1512.50
лв., с данъчна основа на количеството в размер на 30 250.00 лв. и ДДС –
6 050.00 лв.;
– Известие №
2/21.02.2012 г. и Нареждания за
експедиране на стоки № 3/21.02.2012г. и
№ 4/21.02.2012 г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ .... АК, Нареждания за
експедиране на стоки № 5/21.02.2012г. и
№ 6/21.02.2012 г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ .... ВВ“ ЕООД с цена на тон 1512.50 лв., общо с данъчна
основа на количеството в размер на 60 500.00 лв. и ДДС – 12 100.00
лв.;
– Известие № 4/23.02.2012г. и Нареждания за експедиране на стоки № 9/23.02.2012г. и № 10/23.02.2012
г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ .... АК
с цена на тон 1512.50 лв., с данъчна основа на количеството в размер на
30 250.00 лв. и ДДС – 6 050.00 лв.;
– Известие № 5/24.02.2012 г. и Нареждания за
експедиране на стоки № 12/24.02.2012г. и
№ 13/24.02.2012 г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ ... АК и Нареждане за експедиране на стоки №
16/24.02.2012г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ЕН 0329 ВМ и ремарке ЕН 6049 ЕХ с цена на тон 1512.50 лв., общо с
данъчна основа на количеството в размер на 66 550.00 лв. и ДДС –
13 310.00 лв.;
– Известие № 6/27.02.2012 г. и Нареждания за експедиране на стоки № 17/27.02.2012г. и № 18/27.02.2012
г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ ... ВВ с цена на тон 1512.50 лв., с
данъчна основа на количеството в размер на 30 250.00 лв. и ДДС –
6 050.00 лв.;
– Известие №2/28.02.2012 г. и Нареждания за експедиране на стоки № 2/28.02.2012г. и № 3/28.02.2012 г.
за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ ... ВВ с цена на тон 1512.50 лв., с
данъчна основа на количеството в размер на 30 250.00 лв. и ДДС – 6 050.00
лв.;
За „С.“ ЕООД от „Б. з. з.“ ЕАД:
– Известие от 24.02.2012г. за 24 тона захар /480 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион
СА ... РХ и ремарке С .... ЕК с цена на тон 1508.33 лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 36 199.92 лв. и ДДС – 7 239.98 лв.;
За „С.“ ЕООД от „Д.з.з.“ ЕАД:
– Известие № 2/21.02.2012г. и Нареждане за експедиране на стоки № 7а от
21.02.2012 г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион СА ... КС и ремарке
№ С ... ЕР с цена на тон 1508.33 лв., с данъчна основа на количеството в
размер на 36 199.92 лв. и ДДС – 7 239.98 лв.;
– Известие № 3/22.02.2012г. и Нареждане за експедиране на стоки № 8 от
22.02.2012 г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ЕН ... АМ и ремарке ЕН .... ЕХ с цена на тон 1508.33 лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 36 199.92 лв. и ДДС – 7 239.98 лв.;
– Известие № 4/23.02.2012г. и Нареждане за експедиране
на стоки № 11 от 22.02.2012 г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион С .... МК и
ремарке С .....ЕН с цена на тон 1508.33
лв., с данъчна основа на количеството в размер на 36 199.92 лв. и ДДС –
7 239.98 лв.;
– Известие № 2/28.02.2012г. и Нареждане за експедиране на стоки № 7 от
24.02.2012 г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВН .... ВС и ремарке ВН .... ЕР с цена на тон 1508.33 лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 36 199.92 лв. и ДДС – 7 239.98 лв.;
а на 14.03.2012г. да затаят истина в справка–декларация
по ЗДДС вх.№ 29000961025/14.03.2012г. – в раздел „А“ относно размера на
начисления ДДС по облагаемите доставки в размер на 457 811.36лв., вместо
действителния 702 812,10 лв. и да променят резултата в раздел „В“, като
декларират ДДС за възстановяване в размер на 56 204.01 лв. вместо
действителния размер ДДС за внасяне 84 358,41 лв., в резултат на което
избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери 140 562,42 лв.;
3. За данъчен период месец март 2012г. да не издадат
фактури по облагаеми доставки от „Л.К.“ АД, извършени от складове на „Б. з. з.“
ЕАД и „Д.з.з.“ ЕАД до „Л.“ ЕООД, „С.“ ЕООД и „Н.К. 2010“ ЕООД по известия за
изнесена захар, кантарни бележки и нареждане за експедиране на стоки както
следва:
За „Л.“ ЕООД от „Б.з.з.“ ЕАД:
– Известие от 01.03.2012г. и кантарна бележка №
4533/01.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ .... АК с цена на тон
1501.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 30 020.00 лв. и ДДС –
6 004.00 лв.;
– Известие от 02.03.2012г. и кантарна бележка №
4540/02.03.2012г. за 23 тона захар /460 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион У .... ВВ и ремарке У .... ЕЕ с
цена на тон 1501.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на
34 523.00 лв. и ДДС – 6 904.60 лв.;
– Известие от 05.03.2012г. и кантарна бележка №
4544/05.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион СМ .... АН и ремарке СМ ... ЕЕ и
кантарна бележка № 4545/05.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион Х .....АР и ремарке СМ .... ЕЕ с цена на тон
1501.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 75 050.00 лв. и
ДДС – 15 010.00 лв.;
– Известие от 06.03.2012г. и кантарна бележка №
4549/06.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион СМ .... АН и ремарке СМ ....ЕЕ и
кантарна бележка № 4552/06.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион ВТ ....АК, кантарна бележка № 4556/06.03.2012г. за 24
тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион У ... ЕЕ и ремарке У....ЕЕ с цена на тон
1501.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 103 569.00 лв. и
ДДС – 20 713.80 лв.;
– Известие от 07.03.2012г. и кантарна бележка №
4557/07.03.2012г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион У ....ЕЕ и ремарке У ....ЕЕ и кантарна бележка № 4558/07.03.2012г. за 20
тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ ...АК, кантарна бележка №
4563/07.03.2012г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион А ....КР и ремарке А .... ЕЕ с
цена на тон 1501.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на
102 068.00 лв. и ДДС – 20 413.60 лв.;
– Известие от 09.03.2012г. и кантарна бележка №
4569/09.03.2012г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион РВ ...АР и ремарке РВ .... ЕМ и кантарна бележка № 4570/09.03.2012г. за
24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион А ...КР и
ремарке А ...ЕЕ с цена на тон 1501.00лв., с данъчна основа на количеството в
размер на 72 048.00 лв. и ДДС – 14 409.60 лв.;
– Известие от 13.03.2012г. и кантарна бележка №
4574/13.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ ... АК с цена на тон
1501.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 30 020.00 лв. и ДДС –
6 004.00 лв.;
– Известие от 14.03.2012г. и кантарна бележка №
4578/14.03.2012г. за 23 тона захар /460 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион У ... ВВ и ремарке У .... ЕЕ и кантарна бележка № 4583/14.03.2012г. за
23 тона захар /460 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион У ... ВВ и ремарке У ..... ЕЕ с цена на тон
1501.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 69 046.00 лв. и
ДДС – 13 809.20 лв.;
– Известие от 19.03.2012г. и кантарна бележка №
4593/19.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ .....АК с цена на тон 1501.00лв., с данъчна основа на
количеството в размер на 30 020.00 лв. и ДДС – 6 004.00 лв.;
– Известие от 20.03.2012г. и кантарна бележка №
4601/20.03.2012г. за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион У ....ЕЕ и ремарке У ....ЕЕ с
цена на тон 1501.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на
36 024.00 лв. и ДДС – 7 204.80 лв.;
– Известие от 21.03.2012г. и кантарна бележка №
4604/21.03.2012г. за 17 тона захар /340 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ ...АК с цена на тон 1501.00лв., с данъчна основа на количеството в
размер на 25 517.00 лв. и ДДС – 5 103.40 лв.;
– Известие от 27.03.2012г. и кантарна бележка №
4617/27.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ ....ВВ с цена на тон 1501.00лв., с данъчна основа на количеството в
размер на 30 020.00 лв. и ДДС – 6004.00 лв.;
– Известие от 29.03.2012г. и кантарна бележка №
4623/29.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ ....ВВ с цена на тон 1501.00лв., с данъчна основа на количеството в
размер на 30 020.00 лв. и ДДС – 6 004.00 лв.;
За „Л.“ ЕООД от „Д.з.з.“ ЕАД:
– Известие № 7/05.03.2012г. и нареждане за експедиране
на стоки № 19 и 20/05.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион ВТ ....АК с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 29 750.00 лв. и ДДС – 5 950.00 лв.;
– Известие № 8/12.03.2012 г. и нареждане за
експедиране на стоки № 21 и 22/12.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по
50 кг./, транспортирана с камион ВТ ....ВВ
с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на
29 750.00 лв. и ДДС – 5 950.00 лв.;
– Известие № 9/13.03.2012г. и нареждане за експедиране
на стоки № 24 и 25/13.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион ВТ .... ВВ с
цена на тон 1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на
29 750.00 лв. и ДДС – 5 950.00 лв.;
– Известие № 10/19.03.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 26 и 27/19.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по
50 кг./, транспортирана с камион ВТ ...ВВ
с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на
29 750.00 лв. и ДДС – 5 950.00 лв.;
– Известие № 12/23.03.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 30 и 31/23.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по
50 кг./, транспортирана с камион ВТ ... ВВ с цена на тон 1 487.50лв., с
данъчна основа на количеството в размер на 29 750.00 лв. и ДДС – 5 950.00
лв.;
– Известие № 13/26.03.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 31 и 32/26.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по
50 кг./, транспортирана с камион ВТ ...АК с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 29 750.00 лв. и ДДС – 5 950.00 лв.;
– Известие № 14/28.03.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 34 и 35/28.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по
50 кг./, транспортирана с камион ВТ ....
ВВ с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на
29 750.00 лв. и ДДС – 5 950.00 лв.;
За „С.“ ЕООД от „Б.з.з.“ ЕАД:
– Известие от 01.03.2012г. за 24 тона захар /480 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион А...КР и ремарке № А .... ЕЕ, за 23 тона
захар /460 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион У ... ВВ и ремарке У ...
ЕЕ, за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион СА ...НВ
и ремарке С.... ЕР, за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион СО ... АК и ремарке СО ... ЕК с цена на тон 1 500.00лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 142 500.00 лв. и ДДС – 28 500.00
лв.;
– Известие от 05.03.2012г. за 24 тона захар /480 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СА ... РХ с цена на тон
1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на
36 000.00лв. и ДДС – 7 200.00 лв.
– Известие от 06.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион У ... АВ и ремарке У ... ЕЕ, за 24 тона
захар /480 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион СА ...РХ с цена на тон
1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 73 500.00
лв. и ДДС – 14 700 лв.;
– Известие от 08.03.2012г. за 23 тона захар /460 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион У... ВВ и ремарке У... ЕЕ с цена на тон
1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на
34 500.00лв. и ДДС – 6 900.00 лв.;
– Известие от 12.03.2012г. и нареждане за експедиране
на стоки № 45/12.03.2012г., за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион РА ... ВВ и ремарке С .... ЕН с цена на тон
1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 37 500.00лв. и
ДДС – 7 500.00 лв.;
– Известие от 13.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СА... РТ и ремарке С.... ЕР, за 25 тона
захар /500 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион А ...АТ и ремарке А....
ЕК с цена на тон 1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на
75 000.00лв. и ДДС – 15 000.00 лв.;
– Известие от 14.03.2012г. и нареждане за експедиране
на стоки № 53/14.03.2012г., за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион А ...ЕХ и ремарке А ....ЕЕ с цена на тон
1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 37 500.00лв. и
ДДС – 7 500.00 лв.;
– Известие от 15.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СМ ...АМ и ремарке СМ ... ЕЕ с цена на
тон 1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 37 500.00лв.
и ДДС – 7 500.00 лв.;
– Известие от 16.03.2012г. за 24 тона захар /480 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СА ...КТ и ремарке С .....ЕМ с цена на
тон 1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на
36 000.00лв. и ДДС – 7 200.00 лв.;
– Известие от 20.03.2012г. и нареждане за експедиране
на стоки № 62/20.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион СА ...НВ и ремарке С .... ЕК с цена на тон
1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на
37 500.00лв. и ДДС – 7 500.00 лв.;
– Известие от 22.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион А...КС и ремарке А .... ЕЕ с цена на тон
1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 37 500.00лв. и
ДДС – 7 500.00 лв.;
– Известие от 28.03.2012 г. за 25 тона захар /500
торби от по 50 кг./, транспортирана с камион А ... КМ и ремарке А ... ЕЕ и за
25 тона захар /500 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион А ....КН и
ремарке А 0160 ЕК с цена на тон 1 500.00лв., с данъчна основа на
количеството в размер на 75 000.00лв. и ДДС – 15 000.00 лв.;
– Известие от 29.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СА.... НВ и ремарке С.... ЕР с цена на
тон 1 500.00лв., с данъчна основа на количеството в размер на 37 500.00лв.
и ДДС – 7 500.00 лв.;
За „С.“ ЕООД от Д.з.з.“ ЕАД:
– Известие № 8 от 12.03.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 23/12.03.2012 за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион СА ...РХ и ремарке С... ЕК с цена на тон 1 500.00
лв., с данъчна основа на количеството в размер на 36 000.00лв. и ДДС –
7 200.00 лв.;
– Известие № 10 от 19.03.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 28/19.03.2012 за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион ЕН ... АР и ремарке ЕН 22 25ЕХ с цена на тон
1 500.00 лв., с данъчна основа на количеството в размер на 36 000.00 лв. и
ДДС – 7 200.00 лв.;
– Известие № 11 от 21.03.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 29/21.03.2012 за 24 тона захар /480 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион ЕН ... ВМ и ремарке ЕН ... ЕХ, с цена на тон
1 500.00 лв., с данъчна основа на количеството в размер на 36 000.00лв. и
ДДС – 7 200.00 лв.;
За „Н.К. 2010“ ЕООД от „Б.з.з.“ ЕАД:
– Известие от 07.03.2012г. и Нареждане за експедиране
на стоки № 39/07.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион СМ ...АН и ремарке СМ... ЕЕ с цена на тон
1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на 37 187.50лв.
и ДДС – 7 437.50 лв.;
– Известие от 13.03.2012г. и нареждане разписка №
48/13.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион А... КК и ремарке А .... ЕК с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 37 187.50лв. и ДДС – 7 437.50 лв.;
– Известие от 15.03.2012г. за 20 тона захар /400 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион Х ...ВР и ремарке Х... ЕЕ с цена на тон
1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на
29 750.00лв. и ДДС – 5 950.00 лв.;
– Известие от
16.03.2012г. за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион
СМ .... АН и ремарке СМ ...ЕЕ и 10 тона захар /200 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион СН ...АН с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 52 062.50лв. и ДДС – 10 412.50 лв.;
– Известие от 20.03.2012г. за 10 тона захар /200торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СН ...АН
и 22 тона захар /440 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион Х... ВР и ремарке Х... ЕЕ с цена на тон
1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на
47 600.00лв. и ДДС – 9 520.00 лв.;
– Известие от 21.03.2012г. за 25 тона захар /500торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СН ...СА и ремарке СН ... ЕЕ с цена на
тон 1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на
37 187.50лв. и ДДС – 7 437.50 лв.;
– Известие от 22.03.2012г. и Нареждане за експедиране
на стоки № 69/22.03.2012г. за 25 тона
захар /500торби от по 50 кг./, транспортирана с камион СМ ... АМ и
ремарке СМ ... ЕЕ с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна основа на
количеството в размер на 37 187.50лв. и ДДС – 7 437.50 лв.;
– Известие от 23.03.2012г. за 10 тона захар /200торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СН ...АН
с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в
размер на 14 875.00лв. и ДДС – 2 975.00 лв.;
– Известие от 27.03.2012г. за 20 тона захар /400торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион Х ... ВР и ремарке Х ... ЕЕ и 8 тона
захар /160 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион А ...КР с цена на тон
1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на
41 650.00лв. и ДДС– 8 330.00 лв.;
– Известие от 29.03.2012г. за 8 тона захар /160 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион А ... КР с цена на тон 1 487.50лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 11 900.00лв. и ДДС – 2 380.00 лв.;
За „Н.К. 2010“ ЕООД от „Д.з.з.“ ЕАД:
– Известие № 4 от 02.03.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 5/02.03.2012 за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион Х ... ВР и ремарке Х ... ЕЕ с цена на тон
1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на 29 750.00лв. и
ДДС – 5 950.00 лв.;
– Известие № 7 а от 07.03.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 6/07.03.2012 за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион РВ ... ВТ и ремарке РВ ... ЕН с цена на тон
1 487.50лв., с данъчна основа на количеството в размер на 37 187.50лв. и
ДДС – 7 437.50 лв.;
а на 17.04.2012г. да затаят истина в справка–декларация
по ЗДДС вх.№ 29000962922/ 17.04.2012г. – в раздел „А“ относно размера на
начисления ДДС по облагаемите доставки в размер на 1 682 387,47лв.,
вместо действителния 2 108 631,42 лв. и да променят резултата в
раздел „В“, като декларират ДДС за възстановяване в размер на 83 175,62лв.
вместо действителния размер 343 068,38 за внасяне, в резултат на което
избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери – 426 244,00 лв.;
4. За данъчен период месец април 2012г. да не издадат
фактури по облагаеми доставки от „Л.К.“ АД, извършени от складове на „Б.з.з.“
ЕАД и „Д.з.з.“ ЕАД за „Л.“ ЕООД, „С.“ ЕООД и „Н.К. 2010“ ЕООД по известия за
изнесена захар, кантарни бележки и нареждания за експедиране на стоки, както
следва:
За „Л.“ ЕООД от „Б.з.з.“ ЕАД:
– Известие от 05.04.2012г. и кантарна бележка №
4640/05.04.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион ВТ ... АК с цена на тон 1441.667 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 28 833.34 лв. и ДДС – 5 766.67 лв.;
– Известие от 11.04.2012г. и кантарна бележка №
4657/11.04.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ ... АК
с цена на тон 1441.667 лв., с данъчна основа на количеството в размер на
28 833.34 лв. и ДДС – 5 766.67 лв.;
– Известие от 12.04.2012г. и кантарна бележка №
4665/12.04.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион ВТ ... АК
с цена на тон 1441.667 лв., с данъчна основа на количеството в размер на
28 833.34 лв. и ДДС – 5 766.67 лв.;
– Известие от 17.04.2012г. и кантарна бележка №
4673/17.04.2012г. за 23 тона захар /460 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион У ... ВВ и ремарке У ... ЕЕ с цена на тон 1441.667 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 33 158,34 лв. и ДДС – 6 631.67 лв.;
– Известие от 18.04.2012г. и кантарна бележка №
4674/18.04.2012г. за 23 тона захар /460 торби от по 50 кг./, транспортирана с
камион У ... ВВ и ремарке У ... ЕЕ с цена на тон 1441.667 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 33 158,34 лв. и ДДС – 6 631.67 лв.;
За „Л.“ ЕООД от
„Д.з.з.“ ЕАД:
– Известие № 15/04.04.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 36/04.04.2012г. за 4 тона захар /80 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион ВТ .. ВВ с цена на тон 1 441.667 лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 5 766.67 лв. и ДДС – 1 153.33 лв.;
– Известие № 16/09.04.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 37/09.04.2012г. за 4 тона захар /80 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион ВТ ... ВВ с цена
на тон 1 441.667 лв., с данъчна основа на количеството в размер на
5 766.67 лв. и ДДС – 1 153.33 лв.;
– Известие № 17/10.04.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 38 и 39/10.04.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по
50 кг./, транспортирана с камион ВТ... АК
с цена на тон 1 441.667 лв., с данъчна основа на количеството в
размер на 28 833.34 лв. и ДДС – 5 766.67 лв.;
– Известие № 18/17.04.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 40 и 41/17.04.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по
50 кг./, транспортирана с камион ВТ ... ВВ с цена на тон 1 441.667 лв., с
данъчна основа на количеството в размер на 28 833.34 лв. и ДДС – 5 766.67 лв.;
– Известие № 20/23.04.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 43 и 44/23.04.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по
50 кг./, транспортирана с камион ВТ ... ВВ с цена на тон 1 441.667 лв., с
данъчна основа на количеството в размер на 28 833.34 лв. и ДДС – 5 766.67 лв.;
– Известие № 21/24.04.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 45 и 46/24.04.2012г. за 20 тона захар /400 торби от по
50 кг./, транспортирана с камион ВТ ...
ВВ с цена на тон 1 441.667 лв., с данъчна основа на количеството в размер
на 28 833.34 лв. и ДДС – 5 766.67 лв.
За „С.“ ЕООД от „Б.з.з.“ ЕАД:
– Известие от 05.04.2012г. за 25 тона захар /500 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СО
... АК и ремарке № СО ... ЕК с цена на тон 1433.333 лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 35 833.32 лв. и ДДС – 7 166.65 лв.;
– Известие от 06.04.2012г. за 24 тона захар /480 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион ВР ... ВВ и ремарке № ВР ... ЕА с цена на тон 1433.333 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 34 399.99 лв. и ДДС – 6 880.00 лв.;
– Известие от 09.04.2012г. за 25 тона захар /500 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион А... КК и ремарке № А... ЕЕ с цена на тон 1433.333 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 35 833.32 лв. и ДДС – 7 166.65 лв.;
– Известие от 21.04.2012г. за 25 тона захар /500 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион РА... ВК и ремарке № С... ЕР с цена на тон 1433.333 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 35 833.32 лв. и ДДС – 7 166.65 лв.;
– Известие от 24.04.2012г. за 23 тона захар /460 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион У... ВВ и ремарке № У... ЕЕ с цена на тон 1433.333 лв., с данъчна основа
на количеството в размер на 32 966.67 лв. и ДДС – 6 593.33 лв.;
За „С.“ ЕООД от
„Д.з.з.“ ЕАД:
– Известие № 19 от 18.04.2012г. и нареждане за
експедиране на стоки № 42/18.04.2012 за 25 тона захар /500 торби от по 50 кг./,
транспортирана с камион СА ... РХ и ремарке С... ЕК с цена на тон
1 433.333 лв., с данъчна основа на количеството в размер на 35 833.32 лв.
и ДДС – 7 166.66 лв.;
За „Н.К. 2010“ ЕООД от „Б.з.з.“ ЕАД:
– Известие от 03.04.2012г. за 10 тона захар /200 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СН ... АН с цена на тон 1 429.167 лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 14 291.67 лв. и ДДС – 2 858.33 лв.;
– Известие от 09.04.2012г. за 22 тона захар /440 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион Х... ВР и ремарке Х... ЕЕ с цена на тон 1 429.167 лв., с данъчна
основа на количеството в размер на 31 441.67 лв. и ДДС – 6 288.33 лв.;
– Известие от 10.04.2012г. за 10 тона захар /200 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СН ... ВВ с цена на тон 1 429.167
лв., с данъчна основа на количеството в размер на 14 291.67 лв. и ДДС – 2
858.33 лв.;
– Известие от 17.04.2012г. за 25 тона захар /500 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион А ...КТ и ремарке А... ЕК и 10 тона
захар /200 торби от по 50 кг./, транспортирана с камион СН... ВВ с цена на тон
1 429.167 лв., с данъчна основа на количеството в размер на 50 020.85
лв. и ДДС – 10 004.17 лв.;
– Известие от 20.04.2012г. за 10 тона захар /200 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион СН... АН с цена на тон 1 429.167
лв., с данъчна основа на количеството в размер на 14 291.67 лв. и ДДС – 2
858.33 лв.;
– Известие от 27.04.2012г. за 12 тона захар /240 торби
от по 50 кг./, транспортирана с камион Х...ВР и ремарке Х... ЕЕ с цена на тон
1 429.167 лв., с данъчна основа на количеството в размер на 17 150.00
лв. и ДДС – 3 430.00 лв.,
а на 14.05.2012г. да затаят истина в справка–декларация
по ЗДДС вх.№ 29000964506/ 14.05.2012г.– в раздел „А“ относно размера на
начисления ДДС по облагаемите доставки в размер на 990 418,75лв., вместо
действителния 1 116 792,93 лв. и да променят резултата в раздел „В“,
като декларират ДДС за внасяне в размер
на 357 170.84 лв. вместо действителния размер 483 545,02 лв. за
внасяне, в резултат на което избегнали установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери –
126 374,18 лв.,поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и
т. 3, пр.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Признал подс. Г.Д.Г. за невинен в това на 11.05.2012г. в 12,54 часа в
разговор по телефона с Н.Д.Ч. в гр. С. да се е заканил с убийство на К.Н.С.,
изричайки думите: „Ще го изкормя тоя твоя човек „червенобузест“!... Ще му
разпоря корема, рано или късно, това трябва да ти е ясно!... Но ти казвам, че
ще му увия червата около ушите!... Ще видиш какво ще стане!...“, като заканата
с убийство е станала достояние на К.Н.С. на 18.05.2012г. около 9,00 часа в гр. С.,
като заканата е отправена спрямо длъжностно лице – Изпълнителен директор на
Национална агенция по приходите и е извършена по повод изпълнение на службата и
функциите му и това заканване e възбудило основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1,
вр.ал.2,вр.ал.1 от НК.
С
присъдата първостепенният съд е признал за невинни и оправдал подсъдимите Д.Г.Г.,
М.К.Д., Е.С.С., М.И.Т., И.С.Т., Т.Й.С., И.Л.Л. и К.Г.Г. по повдигнатите им
обвинения за прест. по чл. 321, ал. 3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК– за участие,
заедно с К.Г.М., в организирана престъпна група, ръководена от подс. Г.Г..
С
присъдата подсъдимите Д.Г.Г., М.К.Д., Е.С.С., И.Л.Л., К.Г.Г. и М.И.Т. са
признати за невинни по обвиненията им за съучастническо данъчно престъпление с К.Г.М.
(починала на 21.12.2019г.) и подс. Г.Д.Г..На основание чл. 304 от НПК същите са
оправдани по обвиненията им за прест.по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.
3, пр.1, вр. чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК –за подс. Д.Г.Г., М.К.Д.
и Е.С.С., респективно по чл. 255, ал.3, вр.с ал.1, т.2, пр.2 и т.3 пр.1, вр.
чл.26,ал.1, вр. с чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК –за подс. И.Л., К.Г. и М.Т..
С присъдата е ангажирана
наказателната отговорност на подс. М.И.Т., който е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК
и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години, като е признат за невинен да е извършил горното престъпно
посегателство в съучастие с помагач И.С.Т., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в
този смисъл и за правната квалификация по чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. На основание чл.66,ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на
подс. М.Т. наказание три години „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от
четири години.
Със същия съдебен акт подс. И.С.Т. е признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл. 255, ал.3, вр.с
ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26,ал.1, вр. с чл. 20, ал.4 вр. ал.1, от НК
за съучастническо данъчно престъпление с подс. М.И.Т..
С
присъдата първоинстанционният съд се произнесъл за разноските по делото.
На особено
мнение е останал председателят на съдебния състав, относно оправдаването, както
следва: на подс. Г.Г. – по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.
255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т. 3, пр.1, вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.3,
вр.ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.2,вр.ал.1 от НК; на подс. Д.Г., подс. М.Д. и подс. Е.С.– по
повдигнатите им обвинения по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т. 3, пр.1,
вр. чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК; на подс. И.Л., подс. К.Г. и подс.
М.Т. – по повдигнатите им обвинения по чл. 255, ал.3, вр.с ал.1, т.2, пр.2 и т.3 пр.1, вр. чл.26,ал.1, вр. с чл.
20, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Специализираната прокуратура е подала протест с искане
въззивният съд да отмени присъдата на Специализирания наказателен съд и
постанови нова присъда, с която да осъди подсъдимите по първоначално
повдигнатите им обвинения пред първата инстанция, като им наложи справедливи
наказания. По отношение на пункт 3 от обвинението на подс. М.Т. се прави искане
въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.337, ал.2, т.1 и 2 от НПК,
като увеличи наказанието и отмени условното осъждане по чл.66 от НК.
След запознаване с мотивите към първоинстанционната
присъда прокурорът от Специализирана прокуратура е депозирал допълнителни
писмени изложения по чл.320, ал.4 от НПК. Развил е доводи за необоснованост на
присъдата на СНС в оправдателните й части. Според протестиращия прокурор, по отношение на обвиненията за
претендирано съучастническо данъчно престъпление на подсъдимите Г.Г., Д.Г., М.Д., Е.С., И.Л., К.Г. и М.Т., във
връзка с избягване установяване и плащане на ДДС за „Л.К.“АД, СНС е дал
неправилна оценка на доказателства по делото, понеже се е предоверил на договорите
за отговорно пазене на „Л.К.“ АД с „Л.“ ЕООД и „Н.К. 2010“ ЕООД и на договора
за периодична доставка на захар със „С.“ ЕООД, както и на свидетелските
показания в насока за реалност на тези сделки. В резултат на това, първата
инстанция е достигнала до погрешния извод, че не е било реализирано данъчно
престъпление, понеже за инкриминираните данъчни периоди липсвали облагаеми
продажби (доставки по чл. 6 ЗДДС) от „Л.К.“ АД, за които да не са издадени
данъчни фактури, респективно да не е начислен данък добавена стойност. Напротив,
според прокурора, от доказателствата по делото – в т.ч. и веществените
доказателствени средства в резултат на експлоатираните СРС, се установявало как
през инкриминирания период били експедирани и продадени на „Л.“ ЕООД, „Н.К.
2010“ ЕООД и „С.“ ЕООД описаните в обвинителния акт количества захар. За тези
продажби не били издадени надлежните първични счетоводни документи (данъчни
фактури) от страна на Д.Г., М.Д. и Е.С.,
представляващи „Л.К.“ АД като продавач, въпреки настъпилите данъчни събития. Респективно
в отчетните регистри – „Дневници за продажби“ на „Л.К.“ АД, както и в справките
–декларации по ЗДДС на акционерното дружество не били отразявани визираните
реални продажби на захар и по този начин е бил деклариран по– нисък размер на
ДДС за внасяне в бюджета, спрямо действителния такъв. Установено било, според
представителя на държавното обвинение, че процесната захар е била продавана без
фактури единствено на търговци, с които дружеството „Л.К.“ АД имало изградени дългогодишни
отношения и доверие, а именно на „Л.“
ЕООД, „Н.К. 2010“ ЕООД и „С.“ ЕООД, представлявани съответно от
подсъдимите И.Л., К.Г. и М.Т.. Според прокурора по делото било безспорно установено,
че подсъдимият Г.Г. разпоредил на Д.Г., М.Д., Е.С. и К.М. как да се реализира
замислената от него „схема“, за да се избегне плащането на дължимия ДДС. По
отношение на дискредитиращите обвинителната теза договори за отговорно пазене и
за периодични доставки протестиращият прокурор излага становището си, че тези документи,
макар и приобщени на ранен етап от разследването, са били съставени единствено
с цел да послужат за инкриминираната деятелност на подсъдимите, а именно да
прикрият продажбите на захар, извършени от „Л.К.“ АД, за които не са били
издадени данъчни фактури и които не са били отразени в отчетните регистри – „Дневници
за продажби“на „Л.К.“ и в справките – декларации по ЗДДС, респективно не е бил
заплатен дължимия за тях ДДС. Според прокурора неправилно съдът от първата
инстанция е кредитирал показанията на свидетелите С., Г., Д. и Ф., относно заявената
от тях реалност на обсъжданите договори. Това било така, понеже Специализираният
наказателен съд, при анализа на показанията на С., Г., Д. и Ф., не е отчел
зависимостта на тези лица с подсъдимите и отношенията им с „Л.К.“ АД. Според
прокурора неправилно първоинстанционният съд е кредитирал още свидетелските
показания по делото относно причините за сключване на процесните договори за
отговорно пазене, във връзка с течове в складови помещения, в които е била
съхранявана захар, собственост на „Л.К.“ АД. Тези свидетелски показания не били
достоверни, според тезата на протестиращия прокурор, понеже по делото било
безспорно установено, че в складовете, освен захар, собственост на Л.К.“ АД, била
съхранявала и захар на „Държавния резерв“. Прокурорът счита, че не следвало да
се кредитират и обясненията на подсъдимите К.Г., И.Л. и М.Т., които гласни
доказателствени средства, не само че били депозирани в края на съдебното
следствие, но и не съдържали достоверна доказателствена информация, понеже били
израз единствено на защитната им теза. Същевременно в подкрепа на обвинението
били гласните, писмените и веществените доказателства по делото (които не са
конкретизирани от протестиращия прокурор и от представителя на АП) и заключението
на първата съдебно – счетоводната експертиза на ВЛ П., Г. и К.. Първостепенният
съдебен състав неправилно е игнорирал заключението на визираната съдебно – счетоводна експертиза,
относно описаните в същото продажби на захар от „Л.К.“ АД без фактури. От
разпита на вещите лица в хода на първоинстанционното съдебно следствие се
установило, че в заключението на ССчЕ били допуснати технически грешки, във
връзка с правилното изписване на товарните автомобили, които не влияели по
същество на изводите на експертите за експедираните и продадени без данъчни
фактури количества захар. Неправилно съдът от първата инстанция се доверил на
допълнителната ССчЕ, която била изготвена само на база събраните по делото
писмени доказателства, без да бъдат съобразени гласните и веществените
доказателства (отново неконкретизирани) и ВДС. В това отношение били игнорирани
веществените доказателствени средства, обективиращи резултатите от
експлоатираните по делото специални
разузнавателни средства. ВДС, съдържащи се в папка № 9, касаели подслушаната
комуникация на подс. М.Т., като имало много разговори, които изцяло
кореспондирали с първоначалната ССчЕ на вещите лица П., Г. и К., както и с
приобщените по делото писмени доказателства. Прокурорът обобщава, че : „…като
цяло приобщените по делото веществени доказателствени средства, подкрепят
установената и описана фактическа обстановка и безспорно опровергават
становището, че не са налице доказателства, подкрепящи обвинителната теза за
престъпленията по чл. 255 от НК…“.
По отношение на обвиненията
по чл. 321, ал.3 от НК в подкрепа на тезата си прокурорът се позовава на веществените
доказателствени средства, обективиращи резултатите от прилаганите по делото
специални разузнавателни средства, както акцентира на приобщените показания от
досъдебната фаза на свидетелите М., В. и М.. Показанията на свидетелите от
досъдебното производство, според прокуратурата, касаели част от инкриминирания,
с обвиненията по чл.321 НК, период и неправилно били игнорирани от първоинстанционния
съд. Следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М., В. и М. от
досъдебната фаза, а не депозираните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие. Аргументите в тази насока на прокуратурата са, че именно показанията
по ДП на тримата свидетели били подробни, детайлни и кореспондиращи си.
Прокурорът намира за
доказано и обвинението по чл. 144 ал.3 от НК на подс. Г.Г., като се позовава на
показанията от ДП на свидетелите Ч. и С., както и на заключението на КСППЕ.
Според прокуратурата било доказано
и обвинението на подс. И.Т. по чл. 255, ал.3, вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6
и т.7, вр. чл.26,ал.1, вр. с чл. 20, ал.4 вр. ал.1, от НК за съучастническо
данъчно престъпление с подс. М.И.Т.. Според становището на държавното обвинение
едновременно с участието си в схемата, свързана с „Л.К.“АД подсъдимият М.Т.
създал такава за „източване на ДДС“, а именно за неправомерно приспадане на ДДС,
от която се възползвало дружеството му „С.“
ЕООД. За целта подсъдимият И.Т. – управител на „С. Т.“ ЕООД, снабдявал подс. М.Т.
– управител на „С.“ ЕООД, с фактури с невярно съдържание с посочени доставчици „липсващи
търговци“ – дружества без кадрови
потенциал и ресурси, които не са извършвали реална Т. дейност, като тези
факти се установявали от доказателствения материал по делото.
Срещу присъдата, в осъдителната й част, е постъпила
жалба от подс. М.Т., чрез защитника му адв. Т.. С жалбата се иска апелативният
съд, в изпълнение на правомощията си по чл.336 ал.1 т.3 от НПК, да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова присъда, с която да оправдае подс.
М.Т. и по пункт трети от обвинението му. В допълнителните писмени изложения по
чл. 320, ал.4 от НПК се развиват доводи за необоснованост на присъдата в
обжалваната й част. Развиват се и съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, поради разглеждане на делото от незаконен съдебен
състав, понеже председателят на същия бил провел необективен процес,
проявявайки пристрастност към обвинителната теза.
Срещу протеста, в срока по чл. 322 от НПК, са постъпили писмени възражения от адв. В.В.–
упълномощен защитник на подс. Е.С., както и от адв.Д. В. – упълномощен защитник
на подс. И.Т..
Във възражението адв. В.В. изразява становището си, че
протестът е неоснователен, а присъдата на съда от първата инстанция е правилна
и законосъобразна.
По отношение на обвинението за претендирано съучастническо данъчно престъпление на Е.С., според адв.
В. В., през инкриминирания период нямало извършвани от „Л.К.“ АД продажби на
захар, за които да не са били издадени необходимите първични счетоводни
документи– вкл. фактури, които да не са били надлежно отразявани в отчетните
регистри – дневници за покупки и дневници за продажби и които да не са били
включвани в справките – декларации по ЗДДС.
Във всички случаи, освен в
три, обвинението е инкриминирало експедиции, а не продажби на захар. Същевременно
в тези три случая, от доказателствата по делото било установено, че
действително се касаело до продажби на захар. Всяка от тези три продажби,
обаче, е била надлежно фактурирана и включена в дневника за продажбите на „Л.К.“
АД, респективно декларирана със справката–декларация по ЗДДС за съответния
данъчен период.
В първия случай „Л.К.“ АД продало
на „Л.“ ЕООД захар, физически транспортирана от „Д.з.з.“ ЕАД – по известие №
2/28.02.2012г. и нареждания за експедиране на стоки № 2/28.02.2012г. и №
3/28.02.2012г., като била издадена данъчна фактура № **********/29.02.2012г. (
л.2839, том 7 от НОХД № 507/2016 г. на СНС), която била включена в дневника за
продажби и декларирана със СД по ЗДДС на акционерното дружество.
Във втория случай „Л.К.“ АД
продало на „С.“ ЕООД захар, физически транспортирана от „Д.з.з.“ ЕАД – по
известие № 2 и нареждане за експедиране на стоки № 7 от 24.02.2012г., като била
издадена фактура № **********/29.02.2012г. (л. 2832, т.7 от първоинстанционното
дело).Тази фактура също била включена в дневника за продажбите и декларирана
със СД по ЗДДС за съответния данъчен период на „Л.К.“ АД.
В третия случай
„Л.К.“ АД продало на „Н.К.“ ЕООД захар, физически транспортирана от „Д.з.з.“
ЕАД – по известие № 4 от 02.03.2012г. и нареждане за експедиране на стоки №
5/02.03.2012г., като била издадена фактура № **********/02.03.2012г.( л. 2829,
т.7 СП). Тази фактура също била включена в дневника за продажбите за съответния
данъчен период и декларирана със СД.
Във всички останали случаи, визирани
от обвинението и свързани с отношенията на „Л.К.“ АД с „Л. „ ЕООД и „Н.К.“
ЕООД, по делото било безспорно доказано, че не били налице продажби, а транспортиране
на количества захар, собственост на „Л.К.“, от складови помещения на „Д.з.з.“
ЕАД или на „Б.з.з.“ ЕАД, до складови помещения на „Л. „ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД, за
отговорно пазене. В това отношение с „Л.“ ЕООД бил сключен Договор за отговорно
пазене от 18.01.2012г. със срок за изпълнение до 30.06.2012г., с предмет – до
1300т. бяла (рафинирана) захар. Транспортирането било възложено по договора и реализирано
от „Л.“ ЕООД, като съхранението било извършено в собствения им производствен
цех и в наети складове. За съхранението на захарта „Л.К.“ АД– като възложител,
дължало по 1200 лева месечно, платими до 10.07.2012г. Заплащането по договора
за отговорно пазене с „Л. „ ЕООД било осъществено: за съхранението – по фактура
№ **********/04.05.2012г. за периода от 19.01.2012г. до 30.04.2012г., с
начислен ДДС ; за транспортирането на захар в периода от м. 01.2012г. до м. 05.2012г. – по фактура
№ **********/03.10.2012г. Изрично била предвидена клауза в договора, че
възложителят можел не само да влага стока в склада, но и по всяко време да
взема от нея и да прехвърля правото си на собственост върху захарта без
ограничения. Собствеността върху захарта, съхранявана по договора за отговорно пазене,
била прехвърлена на „Л. „ ЕООД с три протокола от 02.05.2012г. Според адв. В. В.
това прехвърляне на собствеността всъщност било данъчното събитие по смисъла на
ЗДДС. За тази продажба, обаче, била издадена данъчна фактура № ********* от 02.05.2012г.,
отразена в отчетния регистър – „Дневник за продажбите“ на „Л.К.“ АД, както и в справката
– декларация по ЗДДС за съответния данъчен период.
С „Н.К.“ ЕООД бил сключен
Договор за отговорно пазене на 05.03.2012г., със срок за изпълнение до
30.06.2012г. и с предмет – до 400 тона
рафинирана захар.Транспортирането било възложено по договора и съответно реализирано
от „Н.К.“ ЕООД, като съхранението било извършено в собствения им склад. За
съхраняването на захарта „Л.К.“ АД, в качеството си на възложител по договора,
е дължало по 1200 лева месечно, платими до 10.07.2012г. Заплащането и по този
договор за отговорно пазене било осъществено: за съхранението – по фактура
№13437/29.05.2012г., с начислен ДДС; за транспортните услуги, свързани с
изпълнението на договора – по фактура № 13964/23.07.2012г., с начислен ДДС. И
тук била предвидена клауза в договора, че възложителят –
„Л.К.“ АД можел не само да влага стока в склада, но и по всяко време да взема
от нея и да прехвърля правото си на собственост върху захарта без ограничения. Собствеността
върху захарта, съхранявана по договора за отговорно пазене, била прехвърлена с
протокол от 04. 05. 2012г. За продажбата на захарта била издадена фактура
№********* от 04.05.2012г., включена в дневника за продажбите и в СД по ЗДДС за
съответния данъчен период на „Л.К.“ АД.
В останалите случаи,
посочени от обвинението и свързани с отношенията между „Л.К.“ АД и „С.“ ЕООД, се
касаело до приложение на клаузите на Договор за периодична продажба на бяла
захар от 20.02.2012г. Визираният договор бил със срок за изпълнение до
30.01.2013г. и с предмет – до 1000 тона рафинирана захар за всеки тримесечен
период. Първият срок, изрично уговорен по договора, започвал със сключването му
на 20.02.2012г. и завършвал на 30.04.2012г. Уговорено било всички плащания да
стават по банков път, като плащане (по силата на клаузите на договора) било
дължимо в края на всеки тримесечен период, когато настъпвало данъчното събитие.
Поради това, в края на първия
тримесечен период „Л.К.“ АД издало
фактури № № 500001/27.04.2012г., 500004/27.04.2012г. и 500005/27.04.2012г. По тези
фактури надлежно бил начислен ДДС, като всяка една от тях била вписана в
отчетния регистър – „Дневник за продажбите“ на „Л.К.“ АД и отразена в справката
– декларация по ЗДДС за съответния данъчен период.
Според защитата, протестиращият прокурор произволно, в
противоречие с всички доказателствени материали по делото, твърдял как
договорите за отговорно пазене и периодична продажба били фиктивни и изготвени единствено
с цел прикриване на инкриминираната деятелност.
Адв. В.В. намира за „голословни и неоснователни“
твърденията на прокурора за недостоверност на свидетелските показания на А.Г., А.М.,
Д. И., М. К., П.Б., П.П. и Н.П., относно изложените от тези лица причини за
сключване на договорите – течове с складовете на захарните заводи. При
коректния прочит на тези показания, разгледани в тяхната цялост и взаимосвързаност,
по непротиворечив и категоричен начин се установявали конкретните причини „Л.К.“ АД да сключи договорите за отговорно
пазене с „Л. „ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД, а и договора за периодична продажба със „С.“
ЕООД. Адв. В.В. акцентира на обстоятелството, че показанията на посочените
свидетели, които прокуратурата без мотиви обявявала за недостоверни, всъщност не
се опровергавали от други доказателствени материали по делото.
Адв. В.В. възразява срещу застъпената от протестиращия
прокурор теза, че във връзка с фактологията по сключването на договорите за
отговорно пазене и периодична доставка не следвало да се кредитират показанията
на свидетелите К. С., Ц. Г., И. Д. и В. Ф. с аргументите, че тези лица били зависими
от подсъдимите, тъй като им били служебно подчинени. В това отношение в
протеста не бил посочен нито един обективен факт за зависимост на някои от тези
свидетели от подсъдимите. Още повече, че свидетелите И. Д. и В. Ф. били ръководители
на „външни“ дружества, наемани заради тяхната
счетоводна и данъчна компетентност. Отделен бил въпросът, че договорите за
услуги, сключвани от тях с „Л.К.“ АД,
във връзка с относимия период, били отдавна изпълнени. Протестиращият прокурор отново
не бил посочил нито едно противоречие в тези показания помежду им или с други
доказателствени източници по делото.
Относно първоначалната ССчЕ,
се изяснявало, че вещите лица са основали заключението си на документи (известия,
кантарни бележки, товарителници) от захарните заводи, които не били първични
счетоводни документи и не изхождали от дружествата „Л.К.“ АД, „Л. „ ЕООД, „Н.К.“
ЕООД и „С.„ ЕООД – т.е. от съконтрагентите по инкриминираните търговски отношения.
Вещите лица не са изследвали и не са ползвали трите договора, които са били
сключени между „Л.К. „ АД и всяко едно от другите три дружества. Не
са ползвали издаваните по тези договори фактури и не са се интересували от
тяхното осчетоводяване и отчитане. Експертите са ползвали единствено документи,
свързани с експедиране на захар, като в пълно противоречие със сключените договори
и с наличните първични счетоводни документи, са приели по предположение, че
всяко едно експедиране на захар представлявало извършена в този момент
продажба.
Според защитата правилно СНС
е кредитирал ДССчЕ относно заключението й, че данъчните събития по смисъла на
чл. 25, ал.1 –5 от ЗДДС за периода от 01. 01.2012г. до 30. 04. 2012г. по отношение продажбите на бяла ( рафинирана)
захар от страна на „Л.К. „ АД са
възникнали при издаването на данъчни фактури, веднага при прехвърляне на собствеността. При
разпита на вещите лица в съдебно заседание бил потвърден техният извод, че е нямало
неплатени задължения по ЗДДС от страна на „Л.К.“ АД.
Нямало свидетелски
показания, които съдът да е игнорирал, когато е кредитирал ДССчЕ в посочената й
по – горе част. Напротив, всички относими показания на свидетели установявали, че
никога акционерното дружество „Л.К.“ не е продавало захар без фактури на който
и да е друг реален търговец. И това подробно – свидетел по свидетел, било
обсъдено в мотивите на оправдателната присъда. Протестиращият прокурор не бил
посочил нито един конкретен свидетел, който да е твърдял за продажба на захар
без фактури от страна на „Л.К. „ АД. И това не било случайно, понеже по делото
нямало свидетелски показания, в искания от прокуратурата смисъл.
Изтъкнатото от държавното обвинение обстоятелство, че
ДССчЕ констатирала как „захарта била продавана на цена, по – ниска от покупната“
бил извод, направен от вещите лица, без същите да са изследвали пазарни цени и
причините за разликата. Този експертен извод бил неотносим към твърденията за
продажби на захар без фактури и не доказвал неотчетен дължим данък добавена
стойност. Отделно от това,при разпита си в съдебно заседание от 11.03.2019г., вещите
лица изрично са посочили, че ЗДДС не предвиждал да се дължи сумата по разликата
между покупна и продажна цена, както и че към инкриминирания период липсвали
законови разпоредби или указания на НАП, които да изискват да се начислява ДДС на база на разлика между
покупна и продажна цена. Също така експертите
изрично заявили при разпита си пред съда, че данъчната основа била
единствено продажната цена. От разпита на вещите лица се потвърждавало още как
същите били наясно, че възможността да се облагат стоки и услуги за целите на
ДДС на база на съпоставка с покупната цена било отпаднало от ЗДДС след
присъединяването на България към ЕС.
Според защитата, противно на твърденията на
прокуратурата, от веществените доказателствени средства, в резултат на
експлоатираните специални разузнавателни средства, или от друг доказателствен
източник по делото, не се установявало
подс. М.Т., подс. И.Т. или лица, свързани със „С.“ ЕООД да са носили суми в
брой в офис на „Л.К.“ АД.
Според застъпената от адв. В. В. теза нито един от
случаите на транспортиране на захар, инкриминирани по делото, не е
представлявал данъчно събитие по смисъла на ЗДДС.
Установените по делото отделни действия по експедиране
на захар до складови помещения, осигурени от „Л.“ ЕООД или „Н.К.“ ЕООД, не
представлявали данъчни събития по смисъла на ЗДДС. Респективно на съответните
дати на транспортиране на захар не се дължало издаване на първични счетоводни
документи, в това число и данъчни фактури, като не е съществувало задължение за
включването на такива обстоятелства в дневниците за продажби и за отразяването
им в справките – декларации по ЗДДС. В това отношение, съгласно чл. 25,ал.1 от ЗДДС, данъчното събитие е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчно
задължено по този закон лице, а според чл. 25 ал.2 от ЗДДС – данъчното събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена. Договорите за отговорно пазене на „Л.К.“ АД с Л.“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД били вид ненаименувани договори. По
тази причина към основните клаузи на договора за отговорно пазене се прилагала
нормативната уредба на договора за влог ( чл. 250– чл. 257 от ЗЗД) и договора
за влог в публичен склад ( чл.573– чл. 586 от ТЗ) и то без да е изключена
възможността в рамките на свободната воля на страните да е договорено и нещо
друго. От гледна точка на предмета на делото и данъчното облагане същественото
било, че договорът за отговорно пазене не прехвърлял право на собственост върху
стоката (захарта). В тази връзка правата и задълженията на страните по двата
договора за отговорно пазене на „Л.К.„ АД с „Л.“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД не били
свързани с прехвърляне на собственост между тях. Показателна в това отношение била
разпоредбата на чл.3, ал.1 т.2 във всеки от договорите, която изрично
установявала възможност на възложителя „Л.К.“ АД по всяко време да прехвърля
собствеността върху предадената за съхранение стока без ограничения. Правомощие,
което можел да има само носителят на едно неограничено право на собственост.
Това право по договора с „Л.“ ЕООД било упражнено от „Л.К.„ АД на 02.05.2012г.,
а по договора с „Н.К.“ ЕООД – на 04.05.2012г. На тези дати са били извършени
облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – вложената по договорите за
отговорно пазене захар била продадена, правото на собственост върху тази стока
било прехвърлено, като са издадени изискуемите за това данъчни документи(
протоколи и фактури). С издадените фактури бил начислен ДДС и сумите били
изцяло заплатени по банков път. Така настъпилите на 02.05.2012г. и 04.05.2012г.
данъчни събития са били отразени в дневника за продажби на „Л.К.“ АД,
респективно включени в СД по ЗДДС за съответния данъчен период.
Относно експедирането на
захар по договора за периодична продажба със „С.“ ЕООД било изрично уговорено
изпълнение на тримесечни срокове. Първият
срок започвал със сключването на договора на 20.02.2012г. и завършвал на 30.04.2012г.Според
чл. 5,ал.3 от договора купувачът дължал плащане за първия период от 27.04.2012г.
до 30.04.2012г., срещу издадена от доставчика фактура. От клаузите на договора
се изяснявало, че същият бил за периодични доставки. Според чл. 25, ал.4 от ЗДДС
при доставка с периодично изпълнение всеки период за който е уговорено плащане
се смятал за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на
която плащането е станало дължимо, като в същия смисъл била и разпоредбата на
чл. 12,ал.3 ППЗДДС (ред. 24.02.2012г.). В такъв смисъл били още поредица
разяснения на НАП. В тази връзка се изяснявало, че при спазване на действащото
законодателство и съобразно клаузите на договора за периодична продажба на 27.04.2012г.
и на 30.04.2012г. акционерното дружество „Л.К.“ издало три фактури на „С.“ ЕООД
за продажбата на захар по договора, с които бил начислен ДДС. Настъпилите на
27.04.2012г. и на 30. 04. 2012г. данъчни събития били отразени надлежно в
дневника за продажби на „Л.К.“ АД и включени в СД по ЗДДС за съответния данъчен
период.
На фона на изложеното,
защитникът излага становището си, че подсъдимата Е.С. не е извършила действия,
които да осъществяват изпълнително деяние на претендираното данъчно
престъпление. Понеже обвинението посочвало неиздаване на данъчни фактури за
случаи, при които нямало настъпило данъчно събитие и нямало основания за
издаване на фактури. Претендираното от прокуратурата затаяване на истина в
подадени справки – декларации по ЗДДС не било осъществено нито от подсъдимата С.,
нито от неин съпроцесник.
Отделно от това, твърдението
по обвинителния акт, че подсъдимата Е.С. имала вменено задължение, но не е
издавала фактури, както и че тя затаявала истина в справки– декларации по ЗДДС,
било предположение, изцяло опровергано от доказателствата по делото. От
показанията на св. К. С. се изяснявало, че тази същата, а не подс. Е.С., имала
задължение ежемесечно да подава изискуемите по ЗДДС справки– декларации.
Относно издаването на фактурите св. К. С. заявила, че макар и счетоводството на
„Л.К.“АД да е било позиционирано в гр.Л., то са съществували изнесени работни
места в градовете С. и Б., където се издавали фактурите специално за продажбите
на захар. Съответно служителите от изнесените работни места са издавали
фактурите за продажбите, като информацията се получавала по електронен път в
счетоводството в град Л.. За изготвянето на СД по ЗДДС св. К. С. била
разяснила, че тя ги е подавала по електронен път. При въвеждането на съответните
данни, във връзка с изготвяне на СД, както и при подаването на справките, не са
участвали изпълнителните директори на „Л.К.“ АД, в това число и подсъдимата Е.С..
Отделно от това, подсъдимата С. и останалите изпълнителни директори никога не
са имал достъп до счетоводната програма в офиса на счетоводството в гр.Л.,
която програма (софтуер) била ползвана за генериране на справки –декларации по
ЗДДС. В подкрепа на изложеното била и предоставената от НАП информация в
насока,че СД по ЗДДС били подавани по електронен път от IP адрес в Л.. Показанията
на св. К. С. кореспондирали изцяло с тези на св. Ц. Г.. Заявените от св. С.
обстоятелства се потвърждавали още от приложената по делото документация,
включително и от самите справки – декларации по ЗДДС.
В обобщение, според
защитника, всички събрани по делото доказателства установявали, че подс. Е.С.,
като изпълнителен директор на „Л.К.“ АД или в каквото и да е било друго
качество, никога не е изготвяла фактури и никога не е съставяла, подписвала и
представяла пред органите на НАП справки
–декларации по ЗДДС.
С оглед изчерпателност на
изложението си адв. В.В. се аргументира и с това, че инкриминираният състав на
данъчно престъпление не бил осъществен и от субективна страна. Понеже всички
счетоводни и данъчни въпроси, които са могли да възникнат, във връзка с
изпълнението и отчетността на договорите за отговорно пазене и периодична
продажба, са били проверени, коментирани и консултирани с „външни“ специалисти,
като съобразно тяхното мнение са били сключени, реализирани и данъчно отчетени
процесните договори.
По отношение на претендираната
деятелност по чл. 321 ал.3 от НК, адв. В. В. акцентира на това, че в
обвинителния акт били изложени единствено общи твърдения, преповторени от
протестиращия прокурор. Такива били твърденията, че на среща през месец януари
2012г. в офиса на дружеството в бизнес– сграда „Л.Т.“ подсъдимият Г.Г. запознал
участниците в групата със „замислената схема“ и
разпоредил кой каква роля щял да осъществява, а после всички действали и
изпълнявали според отреденото им. Това единствено конкретно фактическо твърдение
– за среща в офиса на дружество в бизнес сграда „Л.Т.“, всъщност било
опровергано по делото. В това отношение защитата изтъква, че през януари 2012г.
офисът на „Л.К.“ АД не се помещавал в тази сграда, а и бил с размери, непозволяващи
едновременното събиране на броя лица, включен от прокуратурата в претендираната организирана престъпна
група. Липсвали други конкретни
твърдения за престъпление по чл. 321 ал.3 НК, понеже не били посочени
подробности за срещата, за действията по вземане на решения за организиране на
престъпна група, за съгласието по участие в такава, за разпределянето на
конкретните роли и формирането на користната цел. Вместо това, създаването и
съществуването на инкриминираната група се твърдяло от държавното обвинение единствено
на база недопустимото предположение, че след това същите лица били извършили
данъчни престъпления, според прокуратурата.
Адв. В.В. аргументира тезата
си, че образуването и съществуването на организирана престъпна група по никакъв
начин не се доказвало, нито от показанията в досъдебната фаза на свидетелите Х.
М., М. В. и П. М., нито от веществените доказателствени средства, обективиращи
резултатите от прилаганите по делото специални разузнавателни средства. Всъщност
при коректен прочит на визираните свидетелски показания се изяснявало, че същите
се отнасяли до търговия със захар в Г. и Р. и то за периода от 2008 до 2009г.,
който предхождал инкриминирания по делото. В този смисъл показанията на
свидетелите Х. М., М. В. и П. М. от досъдебното производство (отречени при разпитите
в съдебното следствие) били неотносими към обвинението за организирана
престъпна група, за която се твърдяло да е била създадена през месец януари
2012г. Още повече, че към месец януари 2012г. тримата свидетели били задържани под стража.
В заключение адв. В.В. моли АСНС
да остави без уважение прокурорския протест и да потвърди първоинстанционната
присъда, с която е била оправдана подзащитната му, а именно подсъдимата С..
Във възражението си срещу
протеста адв. Д.В. посочва, че обвинението за участие на подс. И.Т. в
организирана престъпна група било лишено от конкретика. Оскъдните фактически
твърдения по обвинителния акт били опровергани по делото и в частност това,
касаещо претендираната среща от януари 2012г. в „Л.Т.“. Адв. Д. В. също подчертава,
че по твърдяното от прокуратурата време офисът на „Л.К.“ не се е намирал във
визираната сграда. Отделен бил въпросът, че не се твърдяло подсъдимият И.Т. изобщо
да е участвал в инкриминираната среща.
Обвинението твърдяло, че
искането за включване на подс. И.Т. било направено, за да можел той, в
качеството си на управител на „С. Т.“ ЕООД, да осигурява фактури с невярно
съдържание. Същевременно по делото било доказано по безспорен начин, че подсъдимият
И.Т., през инкриминирания период и през който и да е друг времеви отрязък не е имал
нищо общо (правно или фактически) с управлението и собствеността на търговското
дружество „С. Т.“.
Дори и по предположението на
прокуратурата, че организирана престъпна група съществувала, защото били
извършени последващи данъчни престъпления, то обвинението пак било опровергано.
Понеже по делото било доказано по категоричен начин, че не са били извършени
твърдените последващи данъчни престъпления, във връзка с нефактурирани сделки
със захар на „Л.К.“ АД.
Нямало нито едно
доказателство подсъдимият И.Т. да е провеждал описания в обвинителния акт
разговор с подс. М.Т., в хода на който да е узнал и да е дал съгласието си за
участие в „схема“ за неплащане на данъчни задължения по ЗДДС, измислена от подс.
Г. Г., чрез прикриване на покупко– продажби на захар. Нямало и как да съществува
доказателство в искания от прокуратурата смисъл, понеже по делото била
опровергана обвинителната теза за наличие на инкриминираната „схема“.
Относно обвинението на подс. И.Т. за съучастническо данъчно престъпление с подс. М.Т., адв. Д.В.
намира, че по делото липсвали каквито и да е доказателства. Поради това в
протеста и допълнението към него не се сочел нито един доказателствен източник
в подкрепа на обвинителната теза. Защитникът акцентира на
обстоятелствата, че подсъдимият И.Т. не е бил собственик и представляващ на „С.
Т.“ ЕООД и не подавал справки – декларации по ЗДДС. Подчертава, че не е съществувал
разговор за включването на подс. И.Т. в престъпна „схема“ във връзка с ДДС и че
нямал нищо общо с дружества – „липсващи търговци“. Необосновани, като доказателствено
неподкрепени, били прокурорските твърдения, че подсъдимият И.Т. е снабдявал
подс. М.Т. с фактури от „липсващи търговци“. Такива фактури не са били
приложени по делото, а данните за тях са били взети от СД по ЗДДС и „Дневниците
за покупки“ на „С. „ЕООД. От това, че данните за фактурите били отразени в
горепосочените документи не следвало, че те са съществували и физически - на
хартия. В заключение, според защитата, липсвали каквито и да е било доказателства
за съпричастност на подс. И.Т. към данъчно престъпление по чл. 255 НК.
В съдебно заседание пред
апелативния съд, след проведено въззивно следствие, в хода на съдебните прения,
представителят на АСП счита,че следва да бъде уважен протеста на СП. Споделя
изцяло и преповтаря съображенията на протестиращия прокурор. Намира, че
присъдата в оправдателната й част е необоснована, защото доказателствените
източници не били интерпретирани съобразно действителното им съдържание и
смисъл. Представителят на АСП
моли АСНС да постанови нова присъда, с
която да осъди подсъдимите по първоначално повдигнатите им обвинения в първата
инстанция, като им наложи справедливи наказания. Предлага първоинстанционната
присъда да бъде изменена в осъдителната й част, като въззивната инстанция
упражни правомощията си по чл.337, ал.2, т.1 и 2 от НПК да увеличи наказанието
и отмени условното осъждане по чл.66 от НК на
подс. М.Т., поради размера на настъпилата щета за държавния бюджет и
механизма на извършване на престъплението.
В хода на съдебните прения адв.
В.В., като защитник на подс. Е.С., изразява становище за необоснованост и
неоснователност на прокурорския протест, като моли въззивната инстанция да
потвърди оправдателната присъда като правилна по отношения на подзащитната му.
В пледоарията си адв. И.В.
също моли АСНС да остави без уважение прокурорския протест и да потвърди
първоинстанционната присъда, с която е бил оправдан подсъдимия И.Т..
В хода на съдебните прения
адв. И.А., защитник на подс. Д.Г., моли въззивната инстанция да
остави без уважение протеста на Специализираната прокуратура, като
неоснователен и да потвърди първоинстанционната присъда на основание чл. 338 от НПК, тъй като липсвали основания за нейната отмяна. В това отношение, за обвинението
по чл.255 от НК, неправилно прокуратурата разглеждала експедицията на захар и
продажбата на такава като идентични понятия. Прокурорът оспорвал достоверността
на договорите за отговорно пазене на „Л.К.“ АД с „Л.“ ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД
с аргументи, че били създадени да обслужват защитната теза, но без да е посочил
каквито и да е доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Протестиращият
прокурор предлагал на съда да не кредитира свидетелските показания на К. С., Ц.
Г., И. Д. и В. Ф., изнасящи доказателствена информация за достоверността на
визираните договори. За целта прокурорът се аргументирал със служебна
зависимост на свидетелите с част от
подсъдимите лица. Същевременно Д. и Ф. били свидетели, които не са се намирали в
никаква служебна зависимост с изпълнителните директори на „Л.К.“ АД. Освен това
за достоверността на договорите били налични, не само нужния обем гласни, но и
достатъчно писмени доказателства. В тази връзка по делото били приложени фактури
за отговорното пазене (за наема) и такива за транспортните разходи, като всички
тези доказателства са били обсъдени от допълнителната съдебно – счетоводна
експертиза, изслушана в хода на съдебното следствие. И затова визираните
договори били реални и достоверни източници на информация, като действително
нещата се били случили така, както са заявили и свидетелите по делото.
От свидетелските показания по
делото били изяснени и причините за сключване на визираните договори – течове с
складовете на захарните заводи, като въззивният съд допълнително събрал писмени доказателства за изясняване на визираните
обстоятелства. От тези писмени доказателства, които подкрепяли гласните такива,
несъмнено се изяснявало, че действително е съществувала необходимост от ремонт
на складовите помещения. В протеста неоснователно била оспорена достоверността
на показанията на свидетелите А.Г., А.М., Д. И., М. К., П.Б. и П.П. по отношение на
протичането на тези складове. В тази връзка защитникът излага доводи, че
коментираните свидетелски показания били достоверни, кореспондиращи с представените писмени доказателства в хода на
въззивното съдебно следствие, а и с
експертното заключение на допълнителната съдебно – счетоводната експертиза, изследвала
фактурираните разходи по транспорта и по съхранението на захарта в „Н.К. – 2010“
ЕООД и в „Л.“ ЕООД.
Адв. А. възразява срещу упрека
на протестиращия прокурор, че подсъдимите Г., Л. и М.Т. били дали обяснения
едва в края на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Защитникът
подчертава, че подсъдимите могат да дават обяснения във всеки един момент и обстоятелството,
че са упражнили това си право „в края“ на съдебното следствие не
дискредитира визираните гласни доказателствени средства като достоверен
източник на доказателствена информация. Освен това обясненията, според
държавното обвинение, нямали „доказателствена стойност“, защото противоречали на
„целокупния доказателствен материал“, но нито в протеста и допълнението към
него, нито в обвинителната реч, се сочело на кои доказателствени материали по
делото противоречат и в какво се
изразява това противоречие.
В допълнението към протеста
била изложена неразбираема теза за възприета от обвинението правна конструкция.
Твърдяло се, че св. С. изготвила справките – декларации по ЗДДС на „Л.К.“ АД, в
които тя била затаила истина. Развити били и доводи, че К. С. сама не би могла
да направи това, без да й бъде разпоредено от изпълнителните директори на „Л.К.“
АД.) Твърдяло се още, че изпълнителните директори били автори на изпълнителните
деяния по чл. 255,ал. 1, т. 2 пр. 2 от НК – невярно деклариране и по чл. 255,
ал. 1, т. 3 пр. 1 от НК – неиздаване на фактури. Прокуратурата, обаче, не
посочвала дали св. К. С. е действала като съучастник на претендираните за
съизвършители (в инкриминираното умишлено данъчно престъпление) изпълнителни
директори на „Л.К.“ АД. Или пък обвинението е имало предвид т.нар. „посредствено
извършителство“ – респективно посредствените извършители (изпълнителните
директори) да са ползвали св. С. (действаща невиновно, неумишлено) като
своеобразно „оръдие“ за осъществяване на данъчно престъпление по чл. 255 НК. Понеже
в нито един момент, а това било категорично установено, нито един от
изпълнителните директори не е издавал фактури, не е попълвал дневниците за
покупки и продажби, не е съставял справките – декларации по ЗДДС. От
свидетелските показания по делото категорично се установявало, че
счетоводството на „Л.К.“ АД се намирало в град Л., като бил ползван счетоводен софтуер
„А.“, включително за изготвяне на справките – декларации по ЗДДС, до който
софтуер изпълнителните директори са нямали достъп. При това положение да се
твърди от прокуратурата, без никаква доказателствена обезпеченост, че тримата изпълнителни
директори били съставяли фактури и справки – декларации по ЗДДС, означавало, че
те са ги съставили– като посредствени извършители, чрез К. С., или че същата им
е била съучастник. Нито в едно от тези правни понятия не попадала
инкриминираната дейност, защото по начина по който тя била конструирана като обвинителна теза, която
продължавала да съществува, която фигурирала и в особеното мнение на
председателя на първостепенния съдебен състав, не ставало ясно как тя се е осъществявала.
На подсъдимите – изпълнителни директори, с
обвинителния акт били вменени изпълнителните деяния по чл. 255 от НК, че те не
издали фактури и били затаили истина в справки – декларации през инкриминирания
период. Същевременно категорично и недвусмислено свидетелите С., Г. и К. били
заявили, че те са били лицата, издавали фактурите и то в момента на настъпване
на данъчното събитие, а не при експедицията на бяла (рафинирана) захар от
заводите.
Защитникът коментира и ревизионен
акт, по силата на който било установено, че „Л.К.“ АД нямало никакви данъчни
задължения, през призмата на Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК и Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК .
Адв. А. развива детайлни
доводи за конкретни слабости на първоначалната ССчЕ. Подчертава, че поради
въпросните недостатъци първостепенният съд е назначил допълнителна ССчЕ, вещите
лица по която са се запознали с всички доказателства по делото и не са игнорирали
договорите за отговорно пазене и за периодична продажба, като на тази база са извели
обосновани експертни изводи за липса на недекларирани данъчни задължения на „Л.К.“
АД, които следвало да получат кредит на доверие.
Защитникът се спира в
пледоарията си още на твърденията в протеста и допълнението към него, че в допълнителната
ССчЕ не били обсъждани гласните и веществени доказателства, което по принцип не
било вярно, а били обсъдени само счетоводни данни. Напротив, според адв. А., вещите
лица са обсъдили доказателствата, доколкото са били относими към задачите на
експертизата. При това експертни изводи по ДССчЕ не само, че не противоречали
на събраните гласни доказателства, но били в корелация с тях.
Защитникът също излага теза
в насока,че не е извършено данъчно престъпление, тъй като са били издавани
данъчни фактури при настъпване на съответните данъчни събития, като сделките са
били надлежно отразени в отчетните регистри и декларирани в СД по ЗДДС.
По отношение на обвинението по
чл. 321 от НК адв. А. подчертава, че свидетелите М., В. и М. са дали показания по
досъдебното производство за период далеч преди инкриминирания по делото. Показанията
им по досъдебното производство не само, че били отречени при разпитите им в
съдебната фаза, но и били лишени от каквато и да е конкретика за твърдените „схеми“.
Адв. Г.М., моли въззивната инстанция да остави без уважение протеста на Специализирана
прокуратура, като неоснователен, а да потвърди първоинстанционната присъда,
като правилна, по отношение на подзащитния му, а именно подс. Д.Г.. Защитникът
посочва, че данъчно задълженото лице „Л.К.“ АД имало трима изпълнителни
директори, един от които бил подсъдимият Д.Г., но същите никога не са
представлявали самостоятелно дружеството. „Л.К.“ АД винаги се е представлявало само заедно от двама от
изпълнителните директори. Подсъдимият Д.Г. и останалите изпълнителни директори
на „Л.К.“ АД не са участвали по никакъв начин в процеса на счетоводната
отчетност на дружеството, респективно в подаването пред НАП на справките–
декларации по ЗДДС и счетоводните регистри. От доказателствата по делото
се установило, че изпълнителните
директори са нямали достъп до счетоводната програма и счетоводния продукт,
който бил ползван през инкриминирания период. От събраните по делото
доказателства ( в това число и заключението на ДССчЕ) се изяснявало, че
липсвало каквото и да е нарушение на данъчното законодателство. Относно претендираната
деятелност по чл. 321 от НК адв. М. аргументира
тезата си, че по делото липсвали конкретни факти и подкрепящи ги доказателства
за съществуване на организирана престъпна група и такива, определящи подс. Д.Г.
като участник в инкриминираното престъпно сдружение.
Адв. И.Д., в качеството си
на защитник на подс. М.Д., моли въззивната инстанция да остави без уважение
протеста на Специализираната прокуратура и да потвърди първоинстанционната
присъда. Защитникът се солидаризира доводите на адв.А. и адв.М.. Подчертава, че
не било установено подсъдимият М.Д. да е имал задължение да издава фактури за „Л.К.“
АД, както и да е имал съпричастност към подаването на справки - декларации по
ЗДДС пред НАП. Не било установено подсъдимият М.Д. да е съветвал, принуждавал
или заповядвал на отговорните за това лица от счетоводството, които са били
ангажирани с дейността по издаване на фактури. Отделно от това, дружество „Л.К.“
винаги се е представлявало заедно от двама от тримата си изпълнителните
директори, но в различни комбинации през инкриминирания период, останали
неотчетени от държавното обвинение. Защитникът акцентира на това, че не се установявали
факти за облагаеми сделки ЗДДС, които да не са били отразени в документацията на „Л.К.“ АД и да не са били вярно декларирани
пред данъчните власти. По
отношение на претендираната деятелност по чл. 321, ал.3 НК, защитникът аргументира
становището си, не са били установени
никакви факти по делото, които да са в
подкрепа на обвинителната теза.
В хода на съдебните прения адв. Т.Д. моли въззивната
инстанция да потвърди присъдата в оправдателните й части. В това отношение адв.
Д. излага детайлни доводи в насока, че подсъдимите Г.Г. и Д.Г. не са
осъществили от обективна и субективна страна вменените им престъпни
посегателства.
В пледоарията си адв. Л.Т., като защитник на подсъдимите Т.С. и М.Т., моли АСНС да потвърди
присъдата в оправдателните й части. Отправя
искане към апелативната инстанция да отмени, на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК, присъдата в осъдителната й част, с която подс.М.Т. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1,
т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК и му е било отмерено наказание
от три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК с
четиригодишен изпитателен срок. Респективно моли АСНС да постанови нова
присъда, с която да оправдае подс. М.Т. и по пункт трети от обвинението му. Относно
обвинението по чл. 321 от НК на подсъдимите М.Т. и Т.С., адв. Т. излага
аргументи, че от събраните по делото не се установявало съществуване на
организирана престъпна група, респективно и участие на подзащитните му в такова
сдружение. Адв. Т. намира за правилно оправдаването на подс. М.Т. по
обвинението му по чл. 255, ал.3, вр.с ал.1, т.2, пр.2 и т.3 пр.1, вр.
чл.26,ал.1, вр. с чл. 20, ал.4 вр. ал.1, от НК, относно претендираното
съучастническо данъчно престъпление с К.М. и подсъдимите Г.Г.,Д.Г., М.Д., Е.С.,
И.Л. и К.Г.. В това отношение защитникът подчертава, че прокуратурата била инкриминирала обикновени търговски
отношения между „С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД по договора за периодична продажба, във връзка с които не е било извършено
данъчно престъпление, като липсвали каквито и да е нарушения на ЗДДС и ППЗДДС.Според
защитника осъждането на подс.М.Т. за престъплението по чл. 255, ал.3, вр. с
ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК било сторено при неизяснена
фактическа обстановка. В тази връзка първостепенният съд приел, че липсвала документална
обоснованост на сделките – покупките на „С.“ ЕООД от дружествата „П.К.“, „Г.Т.“,
„Б.“, „С. Т.“ и „М – Т.“. От изисканите във въззивното съдебно следствие
документи от НАП се установявало, че след инкриминирания период повечето от визираните
дружества – съконтрагенти на „С.“ ЕООД, били подали справки – декларации, в
които били отразени сделките. Освен това от показанията на св. Я.Я. се
установявало как подсъдимият М.Т., като представляващ „С.“ ЕООД, отговарял единствено
за получаването на захар от „Л.К.“ АД. Останалата част от дейността на „С.“
ЕООД, а именно покупките на стоки от фирмите „П.К.“, „Г.Т.“, Б.“ „С. Т.“ и „М – Т.“, била
ангажимент само на св. Я.Я.. Още повече, че именно св. Я. е бил управител и
представляващ „С.“ ЕООД през инкриминирания период. В този смисъл защитата
застъпва тезата, че подсъдимият М.Т. бил осъден за деятелност, която не е
негова. Относно искането по протеста за увеличаване размера
на наложеното наказание на подс. М.Т. с отмяна на условното осъждане, защитата противопостави доводи за добри характеристичните данни и семейна
ангажираност на подсъдимия. Защитникът акцентира и за наличие на голяма
продължителност и забавяне на процеса, на фона на което не можело да се
аргументира исканото от прокуратурата ефективно осъждане.
Адв. Хр. Б. – защитник на
подсъдимия И.Л. и адв. Г.Д. – защитник на подс. К.Г. молят АСНС да потвърди
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, по отношение на
подзащитните им.
В своя лична защита подсъдимите поддържат становището
на защитниците си. В последна дума подс. М.Т. моли да бъде оправдан изцяло по
всички обвинения. Останалите подсъдими молят да бъде потвърдена оправдателната
спрямо тях присъда.
Въззивната инстанция, като
прецени наведените от страните доводи и сама служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и 314 от НПК, въз основа
и на допълнително събраните доказателствени материали в хода на въззивното
следствие и след извършване на свой собствен анализ на доказателствената
съвкупност, приема за безспорно установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.Д.Г. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, работещ – Председател на УС на „П.“ АД, живущ ***, ЕГН: ***********.
Подсъдимият Д.Г.Г. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работещ
– директор на „Х.“ ЕООД и член на НС на „Л.К.“ АД, постоянен адрес:***, настоящ
адрес:***, ЕГН: **********.
Подсъдимият М.К.Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работещ – Изпълнителен
директор на „П.“ АД, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимата Е.С.С. е родена на ***
година в с. Н.х., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше
образование, работеща – Финансов директор в „Л.К.“ АД, живуща ***, ЕГН: **********,
Подсъдимият М.И.Т. е
роден на *** година в гр. Л., българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с висше образование, работещ – мениджър в „П.БГ“ ЕООД, постоянен
адрес ***, настоящ адрес ***, с ЕГН: **********.
Подсъдимият И.С.Т. е роден на *** година
в гр. Л., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, работещ – търговски представител в „Л.т.“ ЕООД - С., настоящ адрес:***, постоянен адрес ***1,
ЕГН: **********.
Подсъдимият Т.Й.С. е роден на *** година в гр. А., българин, български гражданин, женен,
осъждан, със средно образование, не работи – военен пенсионер по болест, живущ ***8,
ЕГН: **********.
Подсъдимият И.Л.Л. е роден на *** година в гр. С.,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ –
управител на „Л.“ ЕООД, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимата К.Г.Г. е родена на *** ***, българка,
българска гражданка, неомъжена и неосъждана, с висше образование, работеща –
главен счетоводител в „Н.К. – 2010“ ЕООД, гр. П., живуща ***3 и ЕГН: **********.
В хода на първоинстанционното производство подсъдимата
К.М. е починала на 21.12.2019г., за което са били приобщени писмени
доказателства – препис – извлечение от Акт за
смърт № 903/21.12.2019 год., издаден от СО, р–н „Л.“ и справка от 29.01.2020г.
от НБД „Население“. С влязло в сила протоколно определение на Специализиран
наказателен съд, 12 състав, наказателното производство е било прекратено
частично – по отношение на К.М..
„Л.К.“ ООД първоначално било вписано с решение от
28.06.1991г. на Окръжен съд – гр. Л. по ф.д. №1411/1991г. С решение от 29.07.1999г.
на Л. окръжен съд по ф. дело №1411/1991г. било вписано преобразуване на „Л.К.“
ООД в акционерно дружество с фирма „Л.К.“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр.Л., ул. „Т.“ № ...., хотел “Л.“, ет.... С решение №
1/28.06.2002г. на Софийски градски съд било вписано в регистъра на търговските
дружества акционерно дружество с фирма „Л.К.“ АД и преместване на седалището и
адреса на управление на компанията от гр. Л., ул. „Т.“ №... в гр. С., район „Л.“,
ул. „Б.“ № ..., ет.... „Л.К.“ АД с ЕИК ... – гр. С. първоначално било с
представляващ – подс. Г.Д.Г. и със седалище и адрес на управление – гр. С.,
район „Л.“, ул. „Б.“ №..., ет... (т.нар. по делото „стар офис“). След
инкриминирания период, а именно от 04.06.2013 г., съобразно търговския
регистър, акционерното дружество е със седалище и адрес на управление – гр. С.
ул. „Л. С.“ №..., бизнес– сграда „Л. Т.“. За периода от 14.01.2011 г. до 14.05.2012
г. вкл., акционерното дружество се представлявало само заедно от двама от
тримата изпълнителни директори – Д.Г. и Е.С. или заедно от изп. директор Д.Г. и
изп.директор М.К.Д., или заедно от изп.директор Е.С. и изп.директор М.Д.. Данъчната
регистрация на „Л.К.“ АД, за визирания период, била в ТД „Г д. и о.“– гр. С.
(ТД“ГДО“).
За същия период
надзорният съвет на „Л.К.“ АД бил в
персонален състав – И.В.Г., К.Г.М. и подс. Г.Д.Г., а членове на управителния
съвет били – Г.Г.М., подс. М.К.Д., подс. Д.Г.Г.,
В.Й. Д. и подс. Е.С.С..
След проведена полицейска операция били задържани
подсъдимите Д.Г., М.Д. и К.М., във връзка с настоящето дело. Подс. М.Д. и Д.Г.
били освободени от управителния съвет на акционерното дружество. За член на УС
бил избран св. И.И.. От 15.05.2012г. управителният съвет на „Л.К.“ АД бил в
състав – Е.С., И.И., Г.М. и В. Д..
През периода 01.01.2012г. – 14.05.2012 г. вкл., тримата
представляващи „Л.К.“ АД изпълнителни директори – подсъдимите Д.Г., Е.С. и М.Д.,
извършвали действия и сделки с дейността на дружеството, съгласно устава му,
включително и действия по сключване на сделки и създаване на необходимата
организация при сключване на сделки с предмет–захар. Тримата изпълнителни
директори осъществявали ръководство на акционерното дружество, представлявали
го пред трети лица, в това число и пред НАП. Подсъдимите Д.Г., Е.С. и М.Д.
осигурявали стопанисването и опазването на имуществото, изпълнявали функции
възложени им от УС.
Св. К. С. изпълнявала функциите на главен счетоводител
на „Л.К.“ АД, като задълженията й включвали изготвяне на ГД по ЗКПО, изготвяне
и подаване на ежемесечните справки – декларации на регистрираното по ЗДДС
акционерно дружество. В изпълнение на тези си задължения св. К. С. технически изготвила
и подала по електронен път с универсален електронен подпис в ТД на НАП - „Г. д.
и о.“ – гр. С. справки – декларации по ЗДДС и отчетните регистри – „Дневници за
покупки“ и „Дневници за продажби“ на „Л.К.“ АД за данъчните периоди – януари,
февруари, март и април 2012г., заведени
съответно с номера 2900–0959898 от 14.02.2012г., 2900–0961025 от
14.03.2012г., 2900–0962922 от 17.04.2012г. и 2900 –0964506 от 14.05.2012 г.
Справките – декларации по ЗДДС и отчетните регистри – „Дневници за покупки“ и „Дневници
за продажби“ на акционерното дружество били подадени от св. К.С. с универсален
електронен подпис (УЕП) с титуляр „Л.К.“ АД с ЕИК: ..... За целта, преди това –
на 28.06.2011г. в ТД на НАП „ГДО“ – гр. С. било подадено „Заявление за подаване
на документи по електронен път и ползване на електронните услуги предоставяни
от НАП с УЕП на задълженото лице“. В заявлението, наред с останалите данни, бил
посочен електронен адрес за кореспонденция на „Л.К.“ АД с НАП, а именно: ......
К.М. (починала
на 21.12.2019г.) през инкриминирания период била член на НС на „Л.К.“ АД и
отговаряла за Т.та дейност на акционерното дружество. Същата изпълнявала
възложените й дейности по водене на кореспонденцията с К., договаряла продажби
на захар в Р.Б. и следяла за извършените плащания по тях; периодично изпращала
договорите за покупко – продажби, които „Л.К.“ АД сключвало, на счетоводството
в гр. Л.; издавала фактури; комуникирала с представители на „Б.з.з.“ ЕАД и „Д.з.з.“
ЕАД, както и със св. М. К.; изпращала заявки, във връзка с договорени продажби
на захар, складирана в двата завода; комуникирала с представители на
дружествата „С.“ ЕООД, „Л.“ ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД; осъществявала контрол
във връзка със спазването на данъчното законодателство и надлежното издаване на
всички необходими данъчни документи, във връзка с извършваните продажби на
захар от „Л.К.“ АД и предаването им в счетоводството в гр.Л..
Като предмет на дейност на „Л.К.“ АД, съобразно
регистрацията в ТР към Агенцията по вписванията, били вписани: производство на
стоки с цел продажба, покупки на стоки и др. вещи с цел продажба в
първоначален, преработен или обработен вид, комисионна, спедиционна, складова,
лизингова дейност, търговия с П. и П.ни продукти, транспортни услуги, търговско
представителство и посредничество, внос, износ, бартер, реекспорт, всякакви
други дейности незабранени от закон. Една от основните дейности на дружеството през
инкриминирания период от 01. 01.2012 до
14.05.2012 год. била търговията с преработена захар на територията на Р. Б.. Във
връзка с тази основна дейност – търговията със захар акционерното дружество „Л.К.“
сключило и изпълнявало договори с „Б.з.з.“ ЕАД, „Д.з.з.“ ЕАД, както и с „Л.“
ЕООД, „Н.К. – 2010“ ЕООД, „С.“ ЕООД .
С оглед основния предмет на дейност – търговия със
захар, между „Л.К.“ АД (като купувач) и „Б.з.з.“ ЕАД (като доставчик) бил
сключен Договор за ексклузивна продажба на бяла захар от 22.12.2011г. със срок
на действие до 31.12.2012г. По договора търговското дружество „Б.з.з.“ било
представлявано от св. А.Г., а „Л.К.“АД – от подс. Е.С.. Съгласно договора продавачът
– „Б.з.з.“ ЕАД се задължавал да продаде, а купувачът– „Л.К.“ АД да закупи не по–
малко от 10 000 (десет хиляди) тона бяла (рафинирана) захар до 31.12.2012г. Съгласно
клаузите на договора акционерното дружество „Б.з.з.“ се задължавало да
съхранява в свой склад закупената от „Л.К.“ АД рафинирана захар за срок, който
не можел да бъде по дълъг от 120 дни за всяка отделна партида. Също така
доставчикът – „Б.з.з.“ ЕАД се задължавал да предава (експедира) стоката на
трети лица, посочени от купувача – „Л.К.“ АД.
За периода от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. вкл. „Л.К.“
АД закупувало от „Б.з.з.“ ЕАД, съгласно договора от 22.12.2011г., бяла
рафинирана захар, за което били издадени от „Б.з.з.“ ЕАД данъчни фактури с
начислен данък добавена стойност, както следва:
– Данъчна
фактура № 0–73/31.01.2012г. за извършена продажба от страна на „Б.з.з.“ ЕАД към
„Л.К.“ АД на 40 тона захар по 1 515,00 лева за тон, общо за сумата от 60 600,00
лева с начислен върху тази данъчна основа данък добавена стойност в размер на 12 120,00 лева;
–Данъчна фактура № 0–74 от 28.02.2012г. за продажба на
1 169 тона захар по 1 515,00 лв. за тон, общо – 1 771 035,00 лв. (ДО) с
начислен ДДС – 354 207,00 лв.
–Данъчна фактура № 0–75/30.03.2012г. за продажба на 928
тона по 1 501,00 лева за тон или
общо –1 392 928,00 лева, с начислен
ДДС – 278 585,60 лв.;
–Данъчна фактура № 0–76 от 24.04.2012г. за продажба на
755 тона захар, общо за сумата от 1 135 016,42 лв. (ДО) с начислен ДДС
– 227 003,28 лв.;
–Данъчна фактура № 0–78 от 30.04.2012г. за продажба на
610 тона захар за сумата от 917 033,13 лв. (ДО) с начислен ДДС в размер на
183 406,63 лв.
Фактурираното от „Б.з.з.“ ЕАД количество захар сумарно
било 3 502 тона, като било продадено на „Л.К.“ АД за 5 276 612,55 лева
(ДО) с начислен ДДС р размер на 1 055 322,51 лева.
Фактура с № 0–73/31.01.2012г. за продажба на 40 тона
захар на обща стойност от 72 720,00 лв. (ДО и ДДС) била отразена в справката
– декларация по ЗДДС с вх. № 2900–09595380 от 14.02.2012г. на „Б.з.з.“ ЕАД и в отчетния
регистър– „Дневник на продажбите“ на дружеството за данъчния период по ЗДДС–
месец януари 2012г. Визираната фактура била включена в отчетния регистър –
„Дневник за покупките“ и в справката –декларация по ЗДДС на „Л.К.“ АД за същия данъчен
период. Изготвен бил и Протокол от 31.01.2012г. към Договора за продажба от
22.12.2011г. за 40 тона бяла (рафинирана) захар, продадена от „Б.з.з.“ ЕАД на „Л.К.“.
Сумата 72 720,00 лв. по фактура № 0
– 73/31.01.2012г. била платена с б. б. и б.извлечение № 38 от 27.04.2012г. – „П.“
АД – банкова сметка *** –***.
Следващата фактура с № 0 – 74/28.02.2012г. за продажба на 1 169
тона захар общо за 2 125 242,00 лева (ДО и ДДС) била отразена в СД по
ЗДДС с вх. № 2900–0960978 от 14.03.2012г. на „Б.з.з.“ ЕАД и в отчетния регистър
– „Дневник на продажбите“ за м.02.2012г. на дружеството. Същата фактура била отразена
в СД за ЗДДС на „Л.К.“ АД и в отчетния регистър – „Дневник на покупките“ за
м.02.2012г. Изготвен бил и приемо- предавателен протокол от 28.02.2012г. към
Договор за продажба от 22.12.2011г. за 1 169 тона бяла (рафинирана) захар,
продадена от „Б.з.з.“ ЕАД на „Л.К.“ АД.
Фактура № 74/28.02.2012г. за 2 125 242,00
лв.с ДДС била заплатена от банкова сметка *** „Л.К.“ АД в П. АД, с IBAN – ***, както следва:
– 15.08.2012г.– 207 438,99 лева
– 15.08.2012г. – 148 500,00 лв.
–16.08.2012г.– 141 000,00 лв.
–27.08.2012г. – 788 625,00 лв.
– 27.08.2012г. – 1 000,00 лв.
– 30.08.2012г.– 87 000,00 лв.
– 30.08.2012г. –1 500,00 лв.
– 31.08.2012г. – 180 000,00 лв.
–13.09.2012г. – 326 478,01 лв.;
От банкова сметка ***– ***
– 16.08.2012г. – 144 200,00 лв.;
От банкова сметка *** „А.“ АД – IBAN– ***:
–27.08.2012г.
– 99 500,00 лв.
Фактура с № 75 от 30.03.2012г., общо за сумата 1 671 513,60
лв. с ДДС, била отразена в СД по ЗДДС на „Б.з.з.“ ЕАД и в отчетния регистър– „Дневник
на продажбите“ за м.03.2012г. Същата фактура
била включена в отчетния регистър – „Дневник за покупките“ и отразена в справката–
декларация по ЗДДС на „Л.К.“ АД за данъчния период – месец март 2012г. Изготвен
бил и приемо – предавателен протокол от 30.03.2012г. към Договор за продажба от
22.12.2011г. за 928 тона бяла рафинирана захар, продадена от „Б.з.з.“ ЕАД на „Л.К.“.
Фактура № 75/30.03.2012г. за 1 671 513,60 лв. била платена с б. б. и
б.извлечение № 157 от 13.09.2012г. в П. АД, банкова сметка *** –***.
Следваща фактура с № 76/24.04.2012г. за
1 362 020,00 лв. с ДДС, била
отразена в СД по ЗДДС с вх. № 2900–0964509 от 14.05.2012г. на „Б.з.з.“ ЕАД и „Дневник
на продажбите“ за м.04.2012г. Същата фактура е била включена в отчетния
регистър – „Дневник за покупките“ и отразена в справката– декларация по ЗДДС на
„Л.К.“ АД за данъчния период по ЗДДС – месец април 2012г. Изготвен бил и Протокол
от 24.04.2012г. към Договор за продажба от 22.12.2011г. за 755 тона бяла
рафинирана захар, продадена от „Б.з.з.“ ЕАД на „Л.К.“. Фактура № 76/30.03.2012г.,издадена
за сумата от 1 362 020,00 лв., била заплатена от „Л.К.“ АД - с б. б.
№ 99317 от 27.04.2012г. в ББР, б. сметка в лева с IBAN – ***.
Последната фактура с № 78/30.04.2012г., издадена за сумата
от 1 100 440,00 лв. с ДДС, била отразена в СД по ЗДДС с вх.№ 2900–0964509
от 14.05.2012г. на „Б.з.з.“ ЕАД и „Дневник на продажбите“ за м.04.2012г. Същата
фактура била включена в отчетния регистър – „Дневник за покупките“ и надлежно отразена
в СД по ЗДДС на „Л.К.“ АД, за м.04.2012г. Изготвен е бил и приемо- предавателен
протокол от 30.04.2012г. към Договор за продажба от 22.12.2011г. за 610 тона
бяла рафинирана захар, продадена от „Б.з.з.“ ЕАД на „Л.К.“.
Фактура № 78/30.04.2012г. за 1 100 440,00 лв. е била
платена от разплащателна сметка на „Л.К.“ АД в „П.“ АД, с IBAN – ***сметка в лева в Б. с IBAN– ***.
За инкриминирания период захарта, съхранявана в „Б.з.з.“
ЕАД, била произведена изцяло в завода и била продадена на „Л.К.“ АД, съобразно
сключения договор. Извън горепосочената захар, друга, която да е била собственост
на „Л.К.“ АД, не е била съхранявана в „Б.з.з.“ ЕАД. При издаването на захарта
от склад на „Б.з.з.“ ЕАД към „Л.К.“ АД и двете дружества имали свои
представители, като такъв за първото бил свидетелят Д. И. ( „главен
счетоводител“ на „Б.з.з.“ ЕАД). Тези представители подписвали съставените
приемо –предавателни протоколи, посочени по – горе. Захарта се съхранявала в
т.нар. „нов склад“ в завода, като същата се подреждала на фигури по партиди,
различни от тези на други количества захар, които също се съхранявали в този
склад, като например захар от Държавния резерв на Р.Б..
С оглед основния предмет на дейност акционерното
дружество „Л.К.“ (като възложител) сключило на 01.05.2011г. Договор за
приемане, съхранение и експедиция на бяла захар с изпълнителя - „Д.з.з.“ ЕАД.
За „Л.К.“ АД договорът бил подписан от двама от изпълнителните му директори, а
именно от подсъдимите по делото М.Д. и Е.С., а за „Д.з.з.“ ЕАД – от св. А.Н.М..
С договора се предвиждало приемането, съхранението в складове на „Д.з.з.“ ЕАД и
експедицията на бяла рафинирана захар срещу възнаграждение за тези услуги на
изпълнителя, дължимо от възложителя. Впоследствие били подписани Анекс от
20.10.2011г. към Договора от 01.05.2011г. за промяна срока на съхранение и
Допълнително споразумение от 02.01.2012г. към Договор от 01.05.2011г. за
допълване на цената за приемане.
На 31.01.2012 г. е бил съставен констативен протокол,
съгласно Договор за приемане,съхранение и експедиция от 01.05.2011 г., сключен
между „Д.з.з.“ЕАД и „Л.К.“АД за приемането на захар.
От „Д.з.з.“ ЕАД е била издадена фактура с № **********
от 31.01.2012 г. с данъчна основа ( ДО)– 15 596,87 лв., с начислен ДДС – 3 119,37 лв. или общо за сумата от 18 716,24 лв., относно:
–Приемане на бяла захар с количество 910, 50
тона, при единична цена от 16, 13 лв. за тон или общо за 14 686,37 лева без ДДС;
–Съхранение на бяла захар с количество 910,50
тона,при единична цена от 1 лв./тон или общо за 910,50 лева без ДДС.
Фактура № **********/ 31.01.2012 г. била отразена в СД
по ЗДДС с вх.№ 2900–0959263/13.02.2012 г. и в отчетния регистър – „Дневник на
продажбите“ на „Д.з.з.“ ЕАД за данъчен период по ЗДДС– месец 01.2012 г. Тази фактура била надлежно отразена в справката – декларация по ЗДДС, както и в отчетния регистър – „Дневник
на покупките“ на „Л.К.“ АД за същия данъчен период.
Съгласно констативен протокол от 29.02.2012г., във
връзка с Договор за приемане, съхранение и експедиция от 01.05.2011 г., сключен
между „Д.з.з..“ЕАД и „Л.К.“АД:
По складова разписка с № 5/04.02.2012 год. за 108,850
тона била приета бяла захар в торби от
50 кг. или общо 108,850 тона.
Дружество „Д.з.з..“ издало фактура с № ********** от
29.02.2012 г. с ДО– 2 773,10 лв., ДДС –554,62 лв. или общо 3 327,72 лв., с получател„Л.К.“АД, относно:
–Приемане на бяла захар с количество 108,850
тона, при единична цена от 16, 13 лв. /тон или общо за 1 755,75 лева без ДДС;
–Съхранение на бяла захар с количество 1
017,350 тона, при единична цена от 1 лв. /тон или общо за 1 017,35 лева без
ДДС;
Фактура № ********** от 29.02.2012 г. била отразена в
СД по ЗДДС с вх.№ 2900–0961136/14.03.2012 г. и в отчетния регистър –„ Дневник
на продажбите“ на „Д.з..з..“ ЕАД за м. 02.2012 г. Същата фактура била включена в отчетния регистър – „Дневник
на покупките“ на „Л.К.“ АД и отразена в справката – декларация по ЗДДС на
акционерното дружество за данъчния период
– месец февруари 2012г.
На 31.03.2012 г. бил съставен и подписан констативен
протокол, съгласно Договор за приемане,съхранение и експедиция от 01.05.2011
г., сключен между „Д.з.з.“ ЕАД и „Л.К.“АД затова, че:
По складови разписки с № № : 6/16.03.2012 г. с
количество 100,00 тона, 7/17.03.2012 г. с количество 240 тона; 6/16.03.2012 г. с
количество 100 тона; 8/18.03.2012 г. с количество 220 тона; 9/19.03.2012 г. с
количество 200 тона; 10/20.03.2012 г. с
количество 140 тона; 11/30.03.2012 г. с
количество 200,00 тона и 12/31.03.2012 г. с количество 280 тона, била приета бяла (рафинирана) захар в торби от 50 килограма
- общо 1380 тона.
От „Д.з.з.“ЕАД е била издадена фактура (към „Л.К.“АД) с
№ ********** от 30.03.2012 г. с ДО – 24 721,75 лв., ДДС – 4 944,35 лв. или общо – 29 666,10 лева за:
–Приемане бяла захар с количество 1380, 00
тона, при единична цена от 16, 13 лв. /тон или общо за 22 259,40 лева без ДДС;
–Съхранение на бяла захар с количество 2 462, 35 тона,
при единична цена от 1 лв. /тон или общо за 2 462,35 лева без ДДС.
Фактура № **********/ 30.03.2012 г. била отразена в СД
по ДДС с вх.№ 2900–0962882/17.04.2012г.
и „Дневник на продажбите“ на „Д.з.з.“ЕАД за данъчен период – м. 03.2012 г. Същата
фактура надлежно била включена в отчетния регистър – „Дневник за покупките“ на
„Л.К.“ АД и отразена в справката – декларация по ЗДДС на дружеството за месец 03.2012г.
На 27.04.2012г. бил съставен констативен протокол
съгласно Договор за приемане,съхранение и експедиция от 01.05.2011 г., сключен
между „Д.з.з.“ ЕАД и „Л.К.“АД затова, че:
По складови разписки с №№ 13/01.04.2012 г. – с
количество 240, 00 тона; 14/02.04.2012г. с количество 300,00 тона;
15/03.04.2012г. с количество 260, 00 тона; 16/04. 04.2012г. с количество 280,00 тона; 17/05.04.2012 г. с
количество 300, 00 тона и 18/06.04.2012 г. с количество 240, 00 тона, била приета
бяла (рафинирана) захар в торби от 50 кг. или общо 1620, 000 тона.
(Освен това, през м. май 2012г., съгласно констативен
протокол от 31.05.2012г., е била приета още 2 100 т. захар по складови разписки № № 19 –
29, всички от м. 05.2012г.).
От страна на „Д.з.з.“ ЕАД е била издадена данъчна фактура с № **********
от 31.05.2012 г. с ДО – 92 684,44 лв., с начислен ДДС –18 536,89 лв. или общо –111 221,33 лв., с
получател „Л.К.“ АД, за следното:
–Приемане бяла захар – 04.2012 г. – с
количество 1620, 00 тона, при единична цена от 16, 13 лв./тон или общо за 26
130,60 лева без ДДС;
– Приемане бяла захар –05.2012 г.– с количество
2100,00 тона,при единична цена от 16,13 лв./тон или общо за 33 873,00 лева без ДДС;
–Експедиция бяла захар –02.2012 г.–с количество
285, 00 тона, при единична цена от 6,61 лв./тон или общо за 1 883,85 лева без ДДС;
–Експедиция бяла захар –03.2012 г.–с количество
281, 00 тона,при единична цена от 6,61 лв./тон или общо за 1 857,41 лева без ДДС;
– Експедиция бяла захар –04.2012 г.–с количество
735, 70 тона,при единична цена от 6,61 лв./тон или общо за 4 862,98 лева без
ДДС;
– Експедиция бяла захар –05.2012 г.– с
количество 2 948,20 тона,при единична цена от 6,61 лв./тон или общо за 19
487,60 лева без ДДС;
–Съхранение бяла захар –04.2012 г.– с
количество 2 718,60 тона,при единична цена от 1 лв./тон или общо за 2 718,60
лева без ДДС;
– Съхранение бяла захар –05.2012 г. – с
количество 1 870, 40 тона, при единична цена от 1 лв. за тон или общо за 1
870,40 лева без ДДС.
Фактура № ********** от 31.05.2012 г. била отразена в СД
по ЗДДС с вх.№ 2900–0965325/14.06.2012г. и в „Дневник на продажбите“ на „Д.з.з.“ЕАД
за м. 05.2012 г. Същата фактура била
включена в отчетния регистър – „Дневник за покупките“ на „Л.К.“ АД и отразена в
справката – декларация по ЗДДС на акционерното дружество за данъчния период – м.
05.2012г.
Захарта, собственост на „Л.К.“ АД, която се
съхранявала в склад на „Д.з.з.“ ЕАД, била в чували от по 50кг. и на „биг беци“
от по 1 т., като преди приемането й се представяли документи – сертификат,
относно количество, качество и произход.
Договорът за отговорно пазене от 18.01.2012г. бил сключен между „Л.К.“ АД с ЕИК:.....
и „Л.“ ЕООД с ЕИК: ....., представлявано от подсъдимия И.Л., като се отнасял до
съхранението ( отговорното пазене) при подходящи условия на количество до
1 300 (хиляда и триста) тона бяла (рафинирана) захар за срок до 30.06.2012г.
Съгласно чл.2 от договора за услугата, извършвана от изпълнителя – „Л.“ ЕООД по
съхранението на стоката, възложителят – „Л.К.“ АД дължал на изпълнителя месечно
възнаграждение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева. Възложителят дължал на
изпълнителя заплащане на сумите за отговорното пазене в срок до 10.07.2012г.
„Л.“ ЕООД със седалище и адрес на управление (към
инкриминирания период) с.А., ул...., общ. В. Т. било регистрирано в ТР на
Агенцията по вписванията на 15.02.2008 г., като в периода 01.01. – 14.05.2012
г. същото имало за едноличен собственик на капитала – подсъдимият И.Л., който
бил още негов управител и представляващ. Съгласно регистрацията в Агенцията по
вписванията, дейността на дружеството била покупка на стоки или други вещи с цел продажба
в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено
производство; търговско представителство и посредничество; комисионни,
спедиционни и превозни сделки; менителници, записи на заповед и чекове;
складови сделки; лицензионни сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална
собственост; външнотърговски сделки; хотелиерски, ресторантьорски,
туристически, рекламни, информационни, фотографски, програмни, импресарски или
други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти, с цел
продажба; лизинг; всички дейности и услуги, незабранени от закона, за дружество
с ограничена отговорност, както и търговия и производство на захарни изделия.
Договорът за отговорно пазене от 05.03.2012г. бил сключен
между „Л.К.“ АД и „Н.К. 2010“ ЕООД с ЕИК: ...., представлявано от Д.А.С. – управител,
като касаел съхранението – отговорно пазене при подходящи условия на до 400 (четиристотин)
тона бяла (рафинирана) захар за срок до 30.06.2012г. В договора било
предвидено, че изпълнителят– „Н.К. 2010“ ЕООД с управител св. Д.С. следвало да
съхранява захарта в собствената си складова база, находяща се в гр. П., на ул.
„Б. ш.“ № ...... За услугата, извършвана от изпълнителя по пазенето – съхранението
на стоката, възложителят –„Л.К.“ АД дължал месечно възнаграждение в размер на
1200 лева. Възложителят дължал на изпълнителя заплащане на сумите за отговорно
пазене – съхранение до 10.07.2012г.
„Н.К. 2010“ ЕООД било със седалище и адрес на
управление в гр. П., район „Ю.“, ул. „П. К.“ №... и в периода 01. 01.–14.05.2012 г. имало за едноличен собственик на капитала – св.
Д.А. С., която била още управител и представляващ на дружеството. Съгласно
регистрацията в Агенцията по вписванията, дейността на дружеството била –
производство и покупка на стоки с цел да бъдат продадени в първоначален,
обработен или преработен вид; комисионна, спедиционна, транспортна дейност,
международен транспорт, външнотърговска дейност; маркетинг в страната и в
чужбина, строителство и предприемачество, Т. дейност (вкл. внос и износ),
производствена дейност, такава на търговско представителство и посредничество,
преводачески услуги, извършване на всякакъв вид услуги, както и всички други
дейности, незабранени изрично със закон или друг нормативен акт, след издаване
на съответното разрешение, акредитация, лиценз, както и търговия със захар.
Договорът за периодична продажба на бяла захар от
20.02.2012г., бил сключен между „Л.К.“ АД (доставчик) и „С.“ ЕООД с ЕИК:...., представлявано
от подсъдимия М.И.Т.. С договора от 20.02.2012г. страните договорили продажбата
на бяла рафинирана захар, собственост на „Л.К.“ АД със срок на действие до
31.01.2013г. Според клаузите на контракта „Л.К.“ АД следвало да продава на „С.“
ЕООД до 1000 (хиляда) тона бяла рафинирана захар в рамките на всеки тримесечен
период от срока на договора, като първият от тези периоди започвал да тече от
датата на подписването на договора и приключвал на 30.04.2012г. Цената на
стоката през първия период била 1700 лева за един тон, за втория - 1800лв., за
третия - 1880 лв., а за четвъртия - 1820 лв. Купувачът - „С.“ ЕООД дължал
стойността на получената стока за всеки от периодите от 27 до последното число
на последния месец на всеки период.
„С.“ ЕООД било със седалище и адрес на управление (към
инкриминирания период) гр. С., район Л., ул. „Св. г.“ № ..., ап..... Съгласно
регистрацията в Агенцията по вписванията, дейността на дружеството била –
изкупуване, преработка и продажба на селскостопанска продукция, мелничарство,
производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия, производство на промишлени
стоки за широко потребление, Т. и външнотърговска дейност, покупка, строеж и
обзавеждане на недвижими имоти c цел продажба, транспортни и товаро–разтоварващи
услуги, търговско посредничество и представителство, производство на стоки и
извършване на услуги в страната и чужбина от всякакъв вид, незабранени със
закон, както и търговия със захар.
Търговията със захар, която се извършвала от „Л.К.“ АД
през инкриминирания период, касаела продажбата на количества към различни
търговски дружества в страната, като тази захар се съхранявала (съобразно
посочените по–горе договори ) в двата завода – „Б.з.з.“ ЕАД и „Д.з.з..“
ЕАД и се експедирала от предприятията до получателите.
Изпълнителен директор на „Д.з.з.“ ЕАД бил св. А.М., а
на „Б.з.з.“ ЕАД бил св.А.Г.. В двата завода „Л.К.“ АД имало свои представители
и определени служители (от заводите), които на място, изпълнявали конкретни задължения,
във връзка с извършваните продажби или експедиция на захар. За „Б.з.з.“ ЕАД такава
била св. М. К., която работила на основен трудов договор на длъжност „ръководител
продажби“ в завода и на втори трудов договор с двучасово работно време към „Л.К.“
АД. За „Д.з.з.“ ЕАД дружеството нямало назначени на трудов договор свои
представители на място. В случаите, когато било необходимо издаване на фактури,
същите се съставяли от св. М. К., която получавала ежедневни справки за
експедираното количество захар от „Д.з.з.“ ЕАД, които препращала в търговския
отдел на „Л.К.“ АД – към К.М.. В останалите случаи информацията за продажбите и
експедираната захар от „Д.з.з.“ ЕАД се подавала към „Л.К.“ АД от свидетеля П.Б.
– главен счетоводител на завода.
Подсъдимите М.Д., Е.С. и Д.Г., като представляващи „Л.К.“
АД, извършвали дейност по управление, ръководство, контрол, представителство
пред трети лица (в това число и пред НАП); организация на дружеството и при
упражняване дейността му, включително и на дейността свързана с търговията за
захар; стопанисването и управлението на имуществото, както и функции възложени
им от УС. Осъществявали и дейност по координация с други служители, в т.ч. К.М.
(която била и член на Надзорния съвет). Също така К.М. пряко контактувала с
представителите на „Л.К.“ АД в двата захарни завода с оглед изпращането и
получаването на заявки за продажби и експедиции на захар; осъществявала връзка с К.те – купувачи на захар;
контактувала със св. М. К., като уточнявала съставените документи във връзка с
продажбите и експедициите на захарта от заводите; получавала информация за
лицата и превозните средства, които участвали в натоварването на стоката от
двата завода и за оформянето на съответните документи, касаещи продажбата и
превоза на захарта; осчетоводявала фактури, имайки достъп до счетоводната
програма „А.“, ползвана от „Л.К.“ АД; проследявала и плащанията към „Л.К.“ АД,
като информирала св. М. К. за особеностите в тази връзка и в частност дали се
касаело до авансово заплащане на захарта или е била договорена продажба с отложено
плащане. След получаване на искане за покупка на захар се изпращала писмена или
устна заявка до К.М., в която заявка изрично се посочвал получателят на
стоката, вид и номер на превозното средство, име и ЕГН на водач на моторното
превозно средство и количеството захар, което се закупува. Заявката се
препращала от К.М. в съответния завод, откъдето се товарела закупената захар,
след което същата се докладвала на отговорника за пласмента и стоката се „изписвала“
от склада. За всяка продажба се съставяли известия (за изнесена захар),
кантарни бележки, експедиционни бележки и всички необходими документи,
съпътстващи превоза на стоката, както и съответните първични счетоводни
документи – фактури, които се отразявали в СД и отчетния регистър – Дневник на
продажбите за съответния месец. Също така К.М. получавала обратна информация от
двата завода, чрез св.М.К. в „Б.з.з.“
ЕАД или от св. П.Б. в „Д.з.з.“ ЕАД, за извършените продажби на захар и
експедираните количества от двата завода, като от своя страна подавала
получената информация в счетоводството на „Л.К.“ АД, което се намирало в гр.Л.,
включително изпращала съставените фактури с оглед включването им в СД и „Дневниците
за продажби“ на дружеството от счетоводителите за съответните данъчните
периоди.
Във връзка с продажбите на захар от „Б.з.з.“ ЕАД, К.те
на „Л.К.“ АД изготвяли заявки, които се изпращали на К.М., а тя от своя страна ги
препращала на св. М. К.. Последната осъществявала контакти по телефона за
отстраняване на несъответствия – неправилно подадени данни, ЕГН, имена на водачи,
номерата на превозните средства, които влизат в завода (в т.ч. и на влекач и
ремарке) и точното количество захар, което трябвало да се натовари. Отделно от
горното, св. М. К., тъй като била на мястото, откъдето се извършвало товаренето
на захарта, често издавала и фактури от името на „Л.К.“ АД за съответните
продажби (включително за продадена захар от количествата в „Д.з.з.“ ЕАД), като
подавала ежедневна справка за експедираните количества захар към търговския
отдел на дружеството – към К.М.. И св.К., и К.М. имали достъп до счетоводната програма
„А.“, с която работело счетоводството на „Л.К.“ АД в гр.Л., като издаваните
фактури на място в „Б.з.з.“ ЕАД изцяло преминавали през модула на последната,
преди да бъдат осчетоводени. В случаите, когато св. М.К. не издавала фактури за
експедирането на съответно количество захар, екземпляр от съставеното нареждане
за експедиране се предавал на водача, заедно с копие от кантарната бележка и
известие. При всеки един случай на експедиране на захар от „Б.з.з.“ ЕАД стоката
имала придружаващи документи, удостоверяващи произхода й, както и сертификат за
качество.
След получаването на съответната заявка от К. на „Л.К.“
АД за покупка на захар, св. М. К. издавала нареждане за експедиция, въз основа
на което се извършва товаренето на превозното средство. В нареждането за
експедиция се вписвало име на лицето, което приело стоката – водачът на
съответното моторно превозно средство, извършващ превоза; направлението –
фирмата, получател на стоката; количеството и броя опаковки захар (пропиленови
чували от по 50кг. всеки с надписи на „Б.з.з.“ ЕАД и с информация за датата на
пакетиране и дата на годност). Нареждането за експедиция се предавало в склада
на „Б.з.з.“ ЕАД, където се съхранявала захарта и откъдето се извършвало
товаренето на стоката. Св.М. К. организирала експедирането на стоката, като
отговаряла за товарачите и контролирала работниците, а количеството от чували,
които се товарели в камионите, се преброявало физически от отчетници и се
съставяли кантарни бележки и известия. В известията за изнесена захар от
складовете на предприятието се посочвали : данните за К.те; регистрационните
номера на товарните автомобили, с които били извършвани превозите; количеството
и броя опаковки захар (от по 50 кг. всеки); номерата на съответните нареждания
за експедиране. В кантарните бележки се отразявали редица данни, включително
натоварено количество захар; регистрационни номера на товарните автомобили с
ремаркета и данни за водачите, извършващи превоза; дата и време на влизане и
излизане; наименование на фирмата, която била получател на стоката. След като
приключело товаренето на захарта в съответното превозно средство, св.М. К.
приемала информацията от отчетниците, която впоследствие обобщавала и
препращала на К.М..
През м.януари 2012 г. в склада (наричан от служителите
„нов склад“) на „Б.з.з.“ ЕАД, където се съхранявала захарта на „Л.К.“ АД се
появил теч и съответните уреди - „влагомери“ отчели стойности на влажността над
допустимото, което водело до овлажняване на стоката и респективно до риска да
губи качествата си. Св.М.К. предприела незабавно мерки да информира търговския
отдел на „Л.К.“ АД за създалия се проблем. Освен с оглед появилия се теч в
склада, съхраняваната захар на „Л.К.“ АД било необходимо да бъде преместена
извън „Б.з.з.“ ЕАД, тъй като складът бил необходим за голямо количество сурова
тръстикова захар, която следвало да се преработи, във връзка с поето задължение
от завода към Министерство на земеделието и издадения лиценз за внос за
съответната календарна година. В резултат на това, от „Л.К.“ АД било взето
решение спешно да се намери начин и да се експедира възможно по–бързо,
намиращата се захар в „Б.з.з.“ ЕАД, тъй като влагата се предавала от чувал на
чувал, а и предвид необходимостта от изпразването на склада им.
По идентичен начин се експедирала и захар от „Д.з.з.“
ЕАД, където същата се съхранявала и която била собственост на „Л.К.“ АД. Въз
основа на подадена заявка от К. на последното дружество, от страна на „Д.з.з.“
ЕАД, се издавало нареждане за експедиция, известие, кантарна бележка, които
впоследствие се препращали на св.М.К. или на св.П.Б. за обобщаване и подаване
на ежедневна и месечна информация към търговския отдел на „Л.К.“ АД – до К.М.. Съдържанието на издаваните
документи се припокривало с тези, издавани при експедирането на захарта от „Б.з.з.“
ЕАД.
Подобно на „Б.з.з.“ ЕАД, поради теч в склада, където
се съхранявала захарта на „Л.К.“ АД,
свидетелят А.М. незабавно информирал собственика за проблема, като
интерес от това да се премести стоката имали и двете страни. От страна на „Л.К.“
АД започнали незабавни преговори с техни партньори за преместването на стоката в складове из
страната, преди да се влоши напълно качеството й и да се увреди.
Основните преговори по преместването на захарта от
двата завода в други складови помещения били между „Л.К.“ АД, от една страна, а
от друга – „Л.“ ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД, които били дългогодишни партньори и
имали големи складови площи, а освен това и дългогодишните им търговски
отношения били базирани на доверие и коректност.
В резултат на
проведените преговорите се стигнало до сключването на горепосочените договори
за отговорно пазене на захар с двете дружества. Количествата захар били
извозвани поетапно от двата завода до складовете, осигурени от „Л.“ ЕООД и „Н.К.
– 2010“ ЕООД, като експедициите не се различавали по същество от тези, при
които се извършвала продажба на захар, с изключение на това, че не се съставяла
фактура, тъй като не била налице доставка по смисъла на ЗДДС, а било премествано
единствено местонахождението на собствената на „Л.К.“ АД стока. За
експедираната захар се съставяли нареждания, известия, кантарни бележки, които
съпътствали превозните средства, а въз основа на тях се изготвяли обобщени
ежедневни списъци и справки по фирми, които се изпращали на К.М. за отчет.
За данъчен период – 01. 01.2012г.– 31.01.2012г.от страна
на „Л.К.“ АД била подадена справка –декларация
по ЗДДС с вх. № 2900–0959898/ 14.02.2012г. с деклариран ДДС за внасяне в
размер на 357 136,82 лв. – внесен с б. б. от 18.05. 2012г. Справката –
декларация по ЗДДС с отчетните регистри – „Дневник за покупки“ и „Дневник за
продажби“ на „Л.К.“ АД за данъчния период – януари 2012г. били подадени в НАП „ГДО“
– гр. С. от св.К. С. по електронен път с УЕП на „Л.К.“ АД.
През м. януари 2012г. търговско дружество “Л.К.“
извършило продажби на захар към „Л.“ ЕООД от количествата, съхранявани в „Б.з.з.“ ЕАД, като издало данъчни фактури:
1. фактура №
8631/ 17.01.2012г. за продажба на 20
тона захар за сумата 31 166,67 лв. (ДО) с начислен ДДС от 6 233,33 лв., на обща стойност от
37 400,00 лв.;
2. фактура № 8644/ 24.01.2012г. за продажба на 60 тона захар за сумата 92 000,00 лв. (ДО)
с начислен ДДС от 18 400,00 лв., на обща стойност – 110 400,00 лв.
Или „Л.К.“ АД продало на“Л.“ ЕООД общо 80 тона захар
за сумата от 123 166,67 лв. с начислен ДДС –24 633,33 лв.
За експедицията
на продадените общо 80 тона захар по двете фактури били съставени съответните
документи – заявки, известия, нареждания за експедиция, кантарни бележки.
Двете фактури били включени в СД по ЗДДС и в отчетния
регистър – „Дневник за покупките“ за данъчен период – м.01.2012г. на „Л.“ ЕООД.
Също така фактурите били отразени в отчетния регистър – „Дневник за продажбите“
на „Л.К.“ АД и включена в справката – декларация по ЗДДС на акционерното
дружество за м. 01.2012г. Фактура № 8631/17.01.2012г. била заплатена от „Л.“ ЕООД – с б. б. от
24.01.2012г.– „У. Б.“ АД – за 37 400,00 лв. Фактура № 8644/ 24.01.2012г. била
заплатена от „Л.“ ЕООД с б. б. от
27.01.2012г.– „У. Б.“ АД – за 110 400,00 лв.
В изпълнение на Договор за отговорно пазене от
18.01.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „ Л.“ ЕООД, през м. 01. 2012г. били експедирани
към „Л.“ ЕООД общо 60 тона рафинирана захар от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД,
съгласно:
– Заявка № 001/23.01.2012г. за 20 тона захар; Известие
№ 1 от 24.01.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД; Нареждане за експедиция
№ 1 и 2 от 24.01.2012г. за експедиране, от „Б.з.з.“ ЕАД, на 20 тона захар, с
камион рег. № ВТ 7160 АК; Кантарна бележка № 4425 от 24.01.2012г. – 20 т. захар;
– Заявка № 002 от 24.01.2012г. – 20 т. захар; Известие
№ 2 от 25.01.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД; Нареждане за експедиция
№ 3 и 4 от 25.01.2012г. за експедиране от „Б.з.з.“ ЕАД на 20 тона захар, с
камион рег. № ВТ 8440 ВВ; Кантарна бележка № 4430 от 25.01.2012г.;
– Заявка № 003 от 25.01.2012г. – 20 т. захар; Известие
№ 3 от 26.01.2012г. за изнесена захар от Б.з.з.“ ЕАД; Нареждане за експедиция №
5 и 6 от 26.01.2012г. за експедиране от
„Б.з.з.“ ЕАД на 20 тона захар, с камион рег. № ВТ ... ВВ с водач– О. А. И.;
Кантарна бележка № 4435 от 26.01.2012г.
Във визираните документи, съобразно изложеното по–
горе, била надлежно отразена фирмата – получател на захарта, а именно „Л.“
ЕООД. Свидетелят О.И., който реализирал третия
от визираните превози –този от 26.01.2012г., работел към “Л.” ЕООД като шофьор
на тежкотоварен автомобил. Св. И. извършил и други превози на захар за “Л.”
ЕООД, посочени по– долу, в изпълнение на Договор за отговорно пазене от
18.01.2012г., сключен между “Л.К.” АД и “ Л.” ЕООД. Свидетелят И. не е получавал други пари във
връзка с извършваните от него превози на захар, извън заплатата си от Л.” ЕООД.
Или, през м.01. 2012 г. от количествата рафинирана захар
в „Б.з.з.“ ЕАД били експедирани общо 140 тона към „Л.“ ЕООД. От тях 80
тона били продадени от „Л.К.“ АД на „Л.“ ЕООД ( по фактура № 8631/ 17.01.2012г. – 20 тона и по фактура № 8644/ 24.01.2012г. – 60 тона). Останалите
60 тона били експедирани по договора за отговорно пазене от 18.01.2012г.,
сключен между „Л.К.“ АД и „ Л.“ ЕООД към „Л.“ ЕООД.
През м. януари 2012 г. „Л.К.“ АД извършило продажби на
захар към „Н.К.–2010“ ЕООД от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД по данъчна фактура № 8617/ 05.01.2012г. – на 25
тона по 1 591,667лв. за тон, общо 39 791,67 лв. (ДО) с начислен ДДС –
7 958,33 лв., всичко– 47 750,00 лв. За експедирането на продадената
стока били съставени: Известие № 3 от 05.01.2012г.
за изнесена захар от „Б.з.з.“ с количество от 25 тона – с камион рег. № РВ ....
ВК, ремарке рег. № РВ.... ЕН, Нареждане за експедиция № 6 от 05.01.2012г., Кантарна бележка № 4371 от 05.01.2012г.
Съгласно Дневник на сч. сметка 411 – „К.“ на „Л.К.“ АД
(контрагент „Н.К. 2010“ ЕООД) визираната фактура № 8617/05.01.2012г. била
осчетоводена в счетоводна сметка 702 – „Приходи от продажба на стоки“ и в сч.
сметка 453/2– „ ДДС от продажби“.Фактура № 8617/ 05.01.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 05.01.2012г. – 7 958,33 лв. –ДДС, б. б. от
06.01.2012г. – 39 691, 67 лв. и б. б. от 25.01.2012г. –100,00лв. – „П. И.
б.“ АД. Посочената фактура с № 8617/05.01.2012г. била включена в „Дневник за
покупките“ и в СД по ЗДДС на Н.К.–2010“ ЕООД, съответно в отчетния регистър – „Дневник за продажбите“
и в справката – декларация по ЗДДС на „Л.К.“ АД.
За данъчния период –месец февруари 2012г. от страна на „Л.К.“ АД била подадена СД по ЗДДС с вх.
№ 2900–0961025 от 14.03.2012г. и бил деклариран ДДС за възстановяване в размер
на 56 204,01 лв. Справката – декларация по ЗДДС и отчетните регистри – „Дневник
за покупки“ и „Дневник за продажби“ за месец февруари 2012г. били подадени в НАП „ГДО“ – гр. С. от св.К. С.
по електронен път, чрез предоставения й УЕП с титуляр – „Л.К.“ АД.
През месец февруари 2012г. „Л.К.“ АД реализирало продажби към „Л.“ ЕООД на рафинирана захар
от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД по:
1.Данъчна фактура № 8687/ 28.02.2012г. – 20 тона по 1 512,50лв.за
тон, общо 30 250,00 лв.(ДО) и ДДС –
6 050,00 лв.;
2. Данъчна фактура № 8692/ 29.02.2012г.
– 10 тона по 1 512,50 лв. за тон, общо – 15 125,00 лв.(ДО) и
ДДС – 3 025,00 лв.
Или, „Л.К.“ АД продало общо 30 тона захар за 45 375,00
лева с начислен ДДС от 9 075,00 лв.
Фактура № 8687/
28.02.2012г. била заплатена от „Л.“
ЕООД – с б. б. от 01.03.2012г. – „У. Б.“ АД – за 36 300,00 лв.
Фактура № 8692 от
29.02.2012г. била платена от „Л.“ ЕООД – с б. б. от 02.03.2012г. – „У. Б.“
АД –18 150,00 лв.
За експедицията на продадените общо 30 тона захар по
двете фактури били съставени съответните документи – заявки, известия,
нареждания за експедиция, кантарни бележки.
Двете фактури били включени в СД по ЗДДС с вх. № 0400–1179852/ 12.03.2012г. и
в Дневника за покупките за м.02.2012г. на „Л.“ ЕООД. Респективно същите
фактури били надлежно отразени в СД по ЗДДС и в „Дневник за
продажбите“ за м.02.2012г. на „Л.К.“ АД.
В изпълнение на Договор за отговорно пазене от
18.01.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД, през м. февруари 2012г. била
експедирана общо 181 тона рафинирана захар от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД, съгласно:
– Заявка № 004 от 31.01.2012г. – 4 т. захар с камион
рег. № ВТ .... ВВ; Известие № 4/01.02.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 4
тона; Нареждане за експедиция №7 от 01.02.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била
експедирана 4 тона захар – с камион рег. № ВТ 6226; Кантарна бележка № 4447 от
01.02.2012г. – 4 тона захар;
– Заявка № 005 от 09.02.2012г. – 4 т. захар с камион
рег. № ВТ .... ВВ; Известие № 5/10.02.2012г. за изнесена захар от Б.з.з.– 4т.;
Нареждане за експедиция № 8 от 10.02.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 4 тона захар; Кантарна бележка № 4465 от
10.02.2012г. – 4 т. захар;
– Заявка № 006 от 20.02.2012г. – 20 т. захар с камион рег. № ВТ .... ВВ, водач –
О.А. И.; Известие № 6/ 20.02.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД– 20 тона;
Нареждане за експедиция № 9 и 10 от 20.02.2012г. , с което от захарния завод била
експедирана 20 тона захар; Кантарна
бележка № 4488 от 20.02.2012г. – 20 т. захар;
– Заявка № 007 от 21.02.2012г. – 24 т. захар с камион
рег. № А.... КА, ремарке рег. № А... ЕК; Известие от 21.02.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД– 24т.;
Нареждане за експедиция № 11 от 21.02.2012г., с което от предприятието била
експедирана 24 тона захар; Кантарна бележка № 4496 от 21.02.2012г.;
– Заявка № 008 от 23.02.2012г. – 23 т. захар с камион
рег. № У.... АН, ремарке рег. № У ... ЕЕ; Известие № 8/ 23.02.2012г. за
изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД – 23тона; Нареждане за експедиция № 12 от
23.02.2012г., с което от завода била
експедирана 23 тона захар; Кантарна бележка № 4512 от 23.02.2012г. – 23
т. захар ;
– Заявка № 009 от 23.02.2012г. – 23 т. захар с камион
рег. № У..... ВВ, ремарке рег. № У.... ЕЕ, водач– К.Д.К.; Известие № 9/
24.02.2012г. за изнесена захар от Б.з.з. – 23т. ; Нареждане за експедиция № 13
от 23.02.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 23 тона захар; Кантарна бележка № 4515 от
24.02.2012г.
– Заявка № 010
от 24.02.2012г. – 25 т. захар с камион рег. № РВ.... МС, ремарке рег. № РВ....ЕН;
Известие № 9/24.02.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД– 25 тона; Нареждане
за експедиция № 14 от 24.02.2012г., с което от завода била експедирана 25 тона захар; Кантарна бележка № 4516 от
24.02.2012г. – 25 т. захар;
– Заявка № 012
от 29.02.2012г. – 25 т. захар с камион рег. № СА...Х, ремарке рег. № А... ЕЕ, водач
– К.С.И.; Известие 10 от 29.02.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 25т. ; Нареждане
за експедиция № 17 от 29.02.2012г. , с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
25 тона захар; Кантарна бележка № 4530 от 29.02.2012г. – 25 т. захар;
– Заявка № 013 от 28.02.2012г. – 23 т. захар с камион
рег. № У... ВВ, ремарке рег. № У.... ЕЕ; Известие 10 от 29.02.2012г. за
изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД– 23т.; Нареждане за експедиция № 18 от
29.02.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 23 тона захар; Кантарна бележка № 4528 от
29.02.2012г. – 23 т. захар;
– Известие 10 от 29.02.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“
ЕАД и нареждане за експедиция № 16 за 10 тона захар /200
торби от по 50 кг/ - транспортирана с
камион рег. № ВТ .....АК; Кантарна бележка 4526.
В горепосочените документи за експедиране на захар
надлежно било отразено търговското дружество, получател на захарта, а именно „Л.“
ЕООД, на основание договора за отговорно пазене от 18.01.2012г., сключен с „Л.К.“
АД. Междувременно подсъдимият И.Л., като управител на „Л.“ ЕООД, се договорил с
дългогодишния си търговски партньор – св. М.А. – управител на „Ш.А.“ ЕООД – Я.,
да приема поетапно в осигурени складове захар по договора за отговорно пазене,
сключен между „Л.К.“АД и „Л.“ ЕООД. За приемането на захарта се съставяли съответни
протоколи, подписвани от св. А. – за „Ш.А.“ ЕООД – Я., респективно от св. М.В. –
за „Л.“ ЕООД. Свидетелят М.А. бил управител още и на „П.М.“ ООД– Я., към която
фирма работел св. К.Д.К., извършил
гореописания превоз на 23 тона захар (по Известие № 9/ 24.02.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ и Кантарна бележка №
4515 от 24.02.2012г.) Свидетелят К.К. превозил захарта до склад в гр. Я., на ул. „Я.“ №...., като за приемането на
стоката в склада от св. А. и св. В. бил подписан
„Протокол за предаване, съхранение, складиране и отговорно пазене на стока“. Свидетелят
К.К. извършил и други превози, посочени по– долу, във връзка с договора за
отговорно пазене от 18.01.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД.
Общо експедираната захар, от количествата в „Б.з.з.“
ЕАД, към „Л.“ ЕООД през м.02.2012г. възлизала на 211 тона. От тях: продадени по
фактурите – 30 тона и предадени по договора за отговорно пазене – 181 тона.
През м. февруари 2012г. „Л.К.“ АД извършило продажба на бяла рафинирана захар към
„Л.“ ЕООД, от количествата в „Д.з.з.“ ЕАД по фактура № 8693/ 29.02.2012г. – 20 тона по 1 512,50 лв. за тон,
общо за сумата от 30 250,00лв. с начислен ДДС – 6 050,00 лв., всичко: 36 300,00 лева.
Фактура № 8693/29.02.2012г. била включена в СД по ЗДДС
и в „Дневник за покупките“ на „Л.“ ЕООД, както и в СД по ЗДДС и „Дневник за
продажбите“ на „Л.К.“ АД за м.03.2012г. Сумата по фактурата била заплатена
от „Л.“ ЕООД – с б. б. от 05.03.2012г. – „У. Б.“ АД – за 36 300,00 лв.
За експедирането на продадените 20 тона захар по
фактура № 8693/29.02.2012г. били изготвени: Заявка № 001 от 27.02.2012г. – 12
т. захар с камион рег. № ВТ ....ВВ; Заявка № 002 от 27.02.2012г. – 8 т. захар с
камион рег. № ВТ...ВВ; Известие № 2/ 28.08.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“–
20т.; Нареждане за експедиция № 2 и 3 от 28.02.2012г. за експедиране от „Д.з.з..“ ЕАД на 20 тона захар.
В изпълнение на Договор за отговорно пазене от
18.01.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД, през м. февруари 2012г.били експедирани
към „Л.“ ЕООД общо 144 тона захар от количествата в „Д.з.з.“ ЕАД, въз основа на
съставените:
– Заявка № 001 от 20.02.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ.....АК; Заявка № 002 от 20.02.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ....АК;
Известие № 1/ 20.02.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“ – 20 тона; Нареждане
за експедиция № 1 от 20.02.2012г., с което от „Д.з.з..“ ЕАД била експедирана 12
тона захар; Нареждане за експедиция № 2 от 20.02.2012г., с което от „Д.з.з.“
ЕАД била експедирана 8 тона захар;
– Заявка № 003 от 21.02.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ....АК; Заявка № 004 от 21.02.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ....
АК; Известие № 2/ 21.02.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“ – 20 тона;
Нареждане за експедиция № 3 от 21.02.2012г., с което от „Д.з.з.“ ЕАД била
експедирана 12 тона захар; Нареждане за експедиция № 4 от 21.02.2012г., с което
от „Д.з.з..“ ЕАД била експедирана 8 тона захар;
– Заявка № 005 от 21.02.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ.... ВВ, водач – О.А. И.; Заявка № 006 от 21.02.2012г. – 8 т. захар с
камион рег. № ВТ... ВВ, водач – О.А. И.; Известие от 21.02.2012г. за изнесена
захар от „Д.з.з.“ ЕАД – 20 тона; Нареждане за експедиция № 5 от 21.02.2012г. от
„Д.з.з.“ ЕАД – за 12 т.; Нареждане за
експедиция № 6 от 21.02.2012г. от „Д.з.з.“
ЕАД – за 8 тона;
– Заявка № 007 от 23.02.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ...АК, водач – О.А. И.; Заявка № 008 от 23.02.2012г. – 8 т. захар с
камион рег. № ВТ... АК, водач – О.А. И.; Известие № 4/ 23.02.2012г. за изнесена захар
от „Д.з.з.“– 20 тона; Нареждане за експедиция № 9 от 23.02.2012г., с което от „Д.з.з.“
ЕАД била експедирана 12 тона захар; Нареждане за експедиция № 10 от
23.02.2012г., с което от „Д.з.з.“ ЕАД била експедирана 8 тона захар;
– Заявка № 009 от 24.02.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ...АК, водач – св. О.А. И.; Заявка № 010 от 24.02.2012г. – 8 т. захар
с камион рег. № ВТ... АК, водач – О.А. И.; Известие № 5/ 24.02.2012г. за изнесена
захар от „Д.з.з.“ ЕАД – 20 тона; Нареждане за експедиция № 12/ 24.02.2012г. от
„Д.з.з..“ ЕАД на 12 тона захар;
Нареждане за експедиция № 13/ 24.02.2012г. от „Д.з.з.“ ЕАД – за 8 тона захар;
– Заявка № 011 от 24.02.2012г. – 24 т. захар с камион
рег. № ЕН ....ЕМ, ремарке рег. № ЕН.... ЕХ; Известие № 5/ 24.02.2012г. за
изнесена захар от „Д.з.з..“– 24тона; Нареждане за експедиция № 16/ 24.02.2012г.
от „Д.з.з.“ ЕАД за 24 тона захар;
– Заявка № 012 от 27.02.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ...ВВ, водач – О.А. И.; Заявка № 013 от 27.02.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ.... ВВ, водач– О.А. И.; Известие № 6/ 27.02.2012г. за
изнесена захар от „Д.з.з.“ ЕАД – 20 тона; Нареждане за експедиция № 17 от
27.02.2012г., с което от „Д.з.з.“ ЕАД била експедирана 12 тона захар; Нареждане
за експедиция № 18 от 27.02.2012г., с което от „Д.з.а.“ ЕАД била експедирана 8
тона захар.
Експедираната захар към „Л.“ ЕООД, от количествата в „Д.з.з.“
ЕАД, за месец февруари 2012г. възлизала общо
на 164 тона. От тях: фактурирани – 20
тона, а по договора за отговорно пазене – 144 тона.
През м. февруари 2012г. „Л.К.“ АД извършило продажби
на захар към „Н.К.–2010“ ЕООД с ЕИК: ...... от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД,
както следва:
– По данъчна фактура № 8674/ 17.02.2012г. – 75 тона по
1 508,333 лв. за тон, общо за 113 125,00 лв. (ДО) с начислен ДДС – 22 625,00лв.;
– По данъчна фактура № 8683/ 23.02.2012г.– 50 тона по
1 508,333лв., общо – 75 416,67 лв.(ДО) с начислен ДДС –
15 083,33лв.
Или, общо били продадени 125 тона захар за
188 541,67 лева, с начислен ДДС – 37 708,33лв.
Съгласно Дневник на сч. сметка 411 –“ К.“ на „Л.К.“
АД, контрагент „Н.К. 2010“ ЕООД, фактура № 8674 от 17.02.2012г. била
осчетоводена в сч. сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ – ДО
113 125,00 и ДДС в сч. сметка 4532 – Начислен ДДС за продажбите – 22
625,00 лв.
Съгласно Дневник на сч. сметка 411 „К.“ на „Л.К.“ АД,
контрагент „Н.К. 2010“ ЕООД, фактура № 8683/ 23.02.2012г. била осчетоводена в
сч. сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ – ДО 75 416,67,00 и ДДС в
сч. сметка 4532 „ДДС от продажби“ – 15 083,33 лв.
Фактура № 8674/ 17.02.2012г. била заплатена от „Н.К.
2010“ ЕООД – с б. б. от 20.02.2012г. –“П.
И. б.“ АД– за 135 750,00 лева.
Фактура № 8683/ 23.02.2012г. била заплатена „Н.К. – 2010“ ЕООД - с б. б. от 23.02.2012г. –
15 083,33 лв. – ДДС, б. б. от 23.02.2012г. – 30 166,67 лв., б . б. от
28.02.2012г. – 18 250,00 лв. и б.
б. от 02.03.2012г. – 27 000,00 лв. –
“П.И.б.“ АД.
Посочените фактури № № 8674 и 8683 били включени в СД
и в „Дневник за покупките“ за м.02.2012г. на „Н.К.“ ЕООД, както и в справката–
декларация по ЗДДС и в „Дневник за продажбите“ на „Л.К.“ АД за същия данъчен
период.
За експедиране на продадената на „Н.К. 2010“ ЕООД захар двете фактури били изготвени
съответните известия, нареждания за експедиции, кантарни бележки.
През м. февруари 2012г. „Л.К.“ АД извършило продажба
на захар към „С.“ ЕООД с ЕИК:.... от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД по фактура №
8695/ 29.02.2012г. – 25 тона по 1 508,333 лв., общо – 37 708,33 лв. (ДО)
с начислен ДДС –7 541,67лв., всичко – 45 250,00 лв.
Фактура № 8695/ 29.02.2012г. била включена в СД и в
Дневника за покупките за м.02.2012г. на „С.“ ЕООД, както и в СД по ЗДДС и в
Дневника за продажбите за м.02.2012г. на „Л.К.“ АД. Сумите по фактурата били
заплатени от „С.“ ЕООД – с б. б. от 22.03.2012г. – „П. И. б.“ АД – за 1 000,00
лв.и б. б. от 05.03.2012г. – „ МКБ Ю.б. АД“ – за 44 250,00 лв.
За експедирането на продадената захар били съставени:
Известие № 41/ 29.02.2012г. за изнесена захар от Б.з.з. – 25 тона; Нареждане за експедиция № 113 от 29.02.2012г.,
с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
25 тона захар с камион рег. № А 7727 КК, ремарке рег. № А ЕК, водач – Д.
К.; Кантарна бележка № 4532 от 29.02.2012г. – 25 000 кг.
Съгласно договора
за периодична продажба от 20.02.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „С.“ ЕООД,
през м.02.2012г.от „Б.з.з.“ била
експедирана 24 тона бяла (рафинирана) захар по:
–Заявка за товарене от 24.02.2012г. – 24 т. захар; Известие
№ 9/ 24.02.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 24т.; Нареждане за експедиция
№ 15 от 24.02.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 24 тона захар, с камион рег. № СА..... РХ,
ремарке рег. № С.... ЕК, водач – И. Д.; Кантарна бележка № 4517 от
24.02.2012г.
Или, общо експедираната захар към „С.“ ЕООД от
количествата в „Б.з.з.“ възлизала на 49 тона.От тях: 25 тона по фактура № 8695/
29.02.2012г. и 24 тона – по договора за периодична продажба.
През месец февруари 2012г. „Л.К.“ извършило продажба на захар към „С.“ ЕООД от
количествата в „Д.з.з.“ ЕАД по фактура № 8694/ 29.02.2012г. – 24 тона по
1 508,333 лв. , общо 36 200,00 лв.(ДО)
с начислен ДДС– 7 240,00 лв., всичко: 43 440,00 лв.
Фактура № 8694/ 29.02.2012г. била включена в СД по
ЗДДС и в Дневника за покупките за м.02.2012г. на „С.“ ЕООД, както и в СД по
ЗДДС и в Дневника за продажбите за м.02.2012г. на „Л.К.“ АД.Фактурата била заплатена
от „С.“ ЕООД с б. б. от 06.03.2012г.– „ П. И. б.“ АД– за 42 000,00 лв. и б. б.
от 22.03.2012г. – „П. И. б.“ АД – за 1 440,00 лв.
Съгласно Дневник на счетоводна сметка 411– „К.“ на Л.К.“
АД фактура № 8694/ 29.02.2012г. била
осчетоводена в счетоводна сметка 702– „Приходи от продажби на стока“– ДО 36
200, 00лв. и ДДС– 7240 лв. в счетоводна сметка 453/2– „ДДС от продажби“.
За експедирането на продадената захар били изготвени:
Известие № 2/ 28.02.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“ ЕАД– 24т.; Нареждане
за експедиция № 7/ 2012г., с което от „Д.з.з.“ била експедирана 24 тона захар с
камион рег. № ВН....ВС, ремарке рег. № ВН...ЕР.
В изпълнение на договора за периодична продажба от
20.02. 2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „ С.“ ЕООД, през м. 02.2012г. била
експедирана към „С.“ ЕООД 72 тона бяла
(рафинирана) захар от количествата в „Д.з.з.“ ЕАД по:
– Известие № 2/ 21.02.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“–
24 т.; Нареждане за експедиция № 7а от 21.02.2012г., с което от „Д.з.з.“ била експедирана
24 тона захар, камион рег. № СА....КС,
ремарке рег. № С....ЕР;
– Известие № 3/ 22.02.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“
ЕАД– 24 т.; Нареждане за експедиция № 8 от 22.02.2012г. , с което от „Д з.з.“ ЕАД
била експедирана 24 тона захар, камион
рег. № ЕН....АМ, ремарке рег. № ЕН...ЕХ;
– Известие № 4/ 23.02.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“
ЕАД – 24 т.; Нареждане за експедиция № 11 от 23.02.2012г., с което от завода била
експедирана 24 тона захар, камион рег. С ...МК, ремарке рег. № С... ЕН.
Общото
количество експедирана захар към „С.“ ЕООД от „Д.з.з.“ ЕАД възлизало на 96 тона. От тях: 24 тона – по фактура № 8694/ 29.02.2012г. и 72 тона – по
договора за периодична продажба.
За данъчен
период 01.03.2012г.– 31.03.2012г. от „Л.К.“ АД била подадена СД по ЗДДС с вх. №
2900–0962922 от 17.04.2012г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на
83 175,62 лв. СД по ЗДДС и отчетните регистри били подадени в НАП– ГДО от
св. К. С. с предоставения й УЕП на „Л.К.“ АД.
В изпълнение на Договора за отговорно пазене от
18.01.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД, през м. 03.2012г. били
експедирани общо 445 тона бяла рафинирана захар от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД, въз основа на съставените:
– Заявка № 014 от 29.02.2012г. – 20 т. захар с камион
рег. № ВТ....АТ, с уточнението, че захарта ще бъде изтеглена на 01.03.2012г.;
Известие № 11/ 01.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД – 20т.; Нареждане
за експедиция № 21 и 22 от 01.03.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била
експедирана 20 тона захар.; Кантарна
бележка № 4533 от 01.03.2012г. – 20 т. захар;
– Заявка № 015 от 01.03.2012г. – 23 т. захар – камион
рег. № У.... ВВ, ремарке рег. № У.... ЕЕ; Известие № 12/ 02.03.2012г. за
изнесена захар от „Б.з.з.“– 23т.; Нареждане за експедиция № 27 от 02.03.2012г. ,
с което от „Б.з.з.“ ЕАД била
експедирана 23 тона захар; Кантарна
бележка № 4540 от 02.03.2012г.;
– Заявка № 016
от 05.03.2012г. – 25 т. захар – камион рег. № СМ....АН, ремарке рег. № СМ....
ЕЕ, водач – Б.С.; Известие № 14/ 06.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“–
25т.; Нареждане за експедиция № 28 от 06.03.2012г. , с което от „Б.з.з.“ била
експедирана 25 тона захар; Кантарна бележка № 4549 от 06.03.2012г.;
– Заявка № 017 от 05.03.2012г. – 20 т. захар – камион
рег. № ВТ..... АК, водач – О.А. И.; Известие № 14/ 06.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“– 20т.; Нареждания за експедиция № 30 и 31 от 06.03.2012г., с
които от „Б.з.з.“ била експедирана 20
тона захар; Кантарна бележка № 4552 от 06.03.2012г.;
– Заявка № 018 от 05.03.2012г. – 25 т. захар – камион
рег. № СМ....АН, ремарке рег. № СМ.... ЕЕ, водач – М. Н.; Известие № 13/
05.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“– 25т.; Нареждане за експедиция № 32
от 05.03.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25 тона захар; Кантарна бележка № 4544 от
05.03.2012г.;
– Заявка № 019 от 05.03.2012г. – 25 т. захар – камион
рег. № Х....АР, ремарке рег. № СМ....ЕЕ; Известие № 13/ 05.03.2012г. за
изнесена захар от „Б.з.з.“– 25т. ; Нареждане за експедиция № 33 от 05.03.2012г.,
с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
25 тона захар; Кантарна бележка № 4545 от 05.03.2012г. – 25 т. захар;
– Заявка № 020 от 05.03.2012г. – 24 т. захар – камион
рег. № У..., ремарке рег. № У.... ЕЕ, водач – К.К.; Известие № 14/ 06.03.2012г.
за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 24т.; Нареждане за експедиция № 36 от
06.03.2012г. , с което от „Б.з.з.“ ЕАД била
експедирана 24 тона захар; Кантарна
бележка № 4556 от 06.03.2012г.;
– Заявка № 021 от 06.03.2012г. – 24 т. захар – камион
рег. № У.... АА, ремарке рег. № У.... ЕЕ, водач – К.К.; Известие № 15/
07.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД – 24т.; Нареждане за експедиция
№ 40 от 07.03.2012г., с което от „Б.з.з.“
ЕАД била експедирана 24 тона захар; Кантарна бележка № 4557 от
07.03.2012г.;
– Заявка № 022 от 06.03.2012г. – 20 т. захар – камион
рег. № ВТ....АК, водач – О.А. И.; Известие № 15/ 07.03.2012г. за изнесена захар
от „Б.з.з.“ – 20т.; Нареждане за експедиция № 37 и 38 от 07.03.2012г., с което от
„Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 20 тона
захар; Кантарна бележка № 4558 от 07.03.2012г.;
– Заявка № 023 от 07.03.2012г. – 24 т. захар – камион
рег. № А....КР, ремарке рег. № А.... ЕЕ; Известие № 15/ 07.03.2012г. за
изнесена захар от „Б.з.з.“– 24т.; Нареждане за експедиция № 41 от 07.03.2012г.,
с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 24 тона захар; Кантарна бележка № 4563
от 07.03.2012г.;
– Заявка № 024 от 09.03.2012г. – 24 т. захар – камион
рег. № У....КР, ремарке рег. № У....ЕЕ; Известие № 17/ 09.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ ЕАД– 24т.; Нареждане за експедиция № 44 от 09.03.2012г., с
което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
24 тона захар; Кантарна бележка № 4570 от 09.03.2012г. – 24 т. захар;
– Заявка № 025 от 09.03.2012г. – 24 т. захар – камион
рег. № РВ....АР, ремарке рег. № РВ....ЕВ; Известие № 17/ 09.03.2012г. за
изнесена захар от „Б.з.з.“– 24т.; Нареждане за експедиция № 43 от 09.03.2012г.,
с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
24 тона захар; Кантарна бележка № 4569 от 09.03.2012г. – 24 т. захар;
– Заявка № 026 от 12.03.2012г. – 20 т. захар – камион
рег. № ВТ....АК; Известие № 19/ 13.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД–
20т.; Нареждане за експедиция № 46 и 47 от 13.03.2012г. , с което от БЗЗ ЕАД
била експедирана 20 тона захар.; Кантарна бележка № 4574 от
13.03.2012г. – 20 т. захар;
– Заявка № 027
от 13.03.2012г.– 23 т. захар – камион рег. № У....ВВ, ремарке рег. № У 2039 ЕЕ;
Известие № 20/ 14.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“– 23т. ; Нареждане за
експедиция № 51 от 13.03.2012г. , с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 23 тона захар; Кантарна бележка № 4578 от
14.03.2012г. – 23 т. захар;
– Заявка № 028 от 14.03.2012г. – 23 т. захар – камион
рег. № У...ВВ, ремаркe рeг. № У.... ЕЕ; Известие № 20/ 14.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ – 23т. ; Нареждане за експедиция № 52 от 14.03.2012г., с
което от „Б.з.з.“ била експедирана 23 тона захар; Кантарна бележка № 4583 от
14.03.2012г.;
– Заявка № 029 от 17.03.2012г. – 20 т. захар – камион рег. № ВТ....АК;
Известие № 23/ 19.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“– 20т. ;Нареждане за
експедиция № 59 и 60 от 19.03.2012г. , с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
20 тона захар; Кантарна бележка № 4593 от 19.03.2012г.
– Заявка № 030 от 19.03.2012г. – 24 т. захар – камион
рег. № У...АА, ремарке рег. № У.... ЕЕ, водач– К.К.; Известие № 24/
20.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД –24т.; Нареждане за експедиция №
64 от 20.03.2012г., с което от завода била експедирана 24 тона захар; Кантарна бележка № 4601 от
20.03.2012г.
– Заявка № 031 от 20.03.2012г. – 17 т. захар – камион
рег. № ВТ...АК; Известие № 25/ 21.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ЕАД –
17т.; Нареждане за експедиция № 67 и 68 от 21.03.2012г. , с което от предприятието
била експедирана 17 тона захар; Кантарна бележка № 4604 от 21.03.2012г.
– Заявка № 032 от 26.03.2012г. – 20 т. захар – камион
рег. № ВТ...ВВ; Известие № 28/ 27.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“– 20т.;
Нареждане за експедиция № 71 и 72 от 27.03.2012г. , с което от „Б.з.з.“ ЕАД била
експедирана 20 тона захар; Кантарна бележка № 4617 от 27.03.2012г.
– Заявка № 033 от 28.03.2012г. – 20 т. захар – камион
рег. № ВТ.... ВВ; Известие № 30/ 29.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“–
20т.; Нареждания за експедиция № 76 и 77 от 29.03.2012г. , с които от „Б.з.з.“ ЕАД
била експедирана 20 тона захар; Кантарна
бележка № 4623 от 29.03.2012г.
В изпълнение на Договор за отговорно пазене от
18.01.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД, през м.03.2012г. била експедирана
към „Л.“ ЕООД 140 тона рафинирана захар от количествата в „Д.з.з.“ ЕАД, съгласно:
– Заявка № 014 от 05.03.2012г. – 12 т. захар, с камион
рег. № ВТ...АК; Заявка № 015 от 05.03.2012г. – 8 т. захар, с камион рег. № ВТ....АК;
Известие № 7/ 05.03.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“ ЕАД – 20 тона;
Нареждане за експедиция № 19 от 05.03.2012г. , с което от предприятието била експедирана 12 тона захар; Нареждане за
експедиция № 20 от 05.03.2012г. , с което била експедирана 8 тона захар.
– Заявка № 016 от 12.03.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ...ВВ; Заявка № 017 от 12.03.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ....ВВ;
Известие № 8/ 12.03.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“– 20 тона; Нареждане за
експедиция № 21 от 12.03.2012г., с което от била експедирана 12 тона захар; Нареждане за експедиция № 22
от 12.03.2012г., с което от“Д.з.з.“ ЕАД била
експедирана 8 тона захар.
– Заявка № 018 от 12.03.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ...ВВ; Заявка № 019 от 12.03.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ....ВВ;
Известие № 9/ 13.03.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“– 20тона ; Нареждане за
експедиция № 24 от 13.03.2012г. за 12 тона захар; Нареждане за експедиция № 25
от 13.03.2012г. за 8 тона захар.
– Заявка № 020 от 16.03.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ...ВВ; Заявка № 021 от 16.03.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ....ВВ;
Известие № 10/ 19.03.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з..“– 20 тона; Нареждане
за експедиция № 26 от 19.03.2012г. за 12 тона захар; Нареждане за експедиция №
27 от 19.03.2012г. за 8 тона захар.
– Заявка № 022 от 23.03.2012г. – 12 т. захар с камион рег. № ВТ.... ВВ, водач –
О.А. И.; Заявка № 023 от 23.03.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ....ВВ, водач
– О.А. И.; Известие № 12/ 23.03.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“ – 20 тона;
Нареждане за експедиция № 30 от 23.03.2012г. за 12 тона захар; Нареждане за
експедиция № 31 от 23.03.2012г. за 8 тона захар.
– Заявка № 024 от 26.03.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ....АК; Заявка № 025 от 26.03.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ.... АК; Известие № 13/ 26.03.2012г. за
изнесена захар от „Д.з.з.“– 20 тона; Нареждане за експедиция № 32 от
26.03.2012г. за 12 тона захар; Нареждане за експедиция № 33 от 26.03.2012г. за 8 тона захар.
– Заявка № 026 от 27.03.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ.....ВВ; Заявка № 027 от 27.03.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ....ВВ;
Известие № 14/ 28.03.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“– 20 тона; Нареждане
за експедиция № 34 от 28.03.2012г. за 12 тона захар; Нареждане за експедиция №
35 от 28.03.2012г. за 8 тона захар.
През месец март 2012г. „Л.К.“ АД извършило продажби на захар към „Н.К.–2010“
ЕООД от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД, както следва:
–По фактура № 8699/ 02.03.2012г. – 60 тона за 89
750,00 лв.(ДО) с ДДС – 17 950,00лв.;
–По фактура №
8703/ 05.03.2012г. – 25 тона за 37 395,83 лв.(ДО) с ДДС – 7 479,17 лв.;
–По фактура № 8706/ 06.03.2012г. – 50 тона за 74 791,67
лв.(ДО) с ДДС – 14 958,33 лв.;
–По фактура №
8711/ 07.03.2012г. – 25 тона за 37
395,83 лв., ДДС – 7 479,17 лв.;
–По фактура № 8714/ 12.03.2012г.– 33 тона за 49 362,50
лв.(ДО), ДДС – 9 872,50 лв.;
–По фактура № 8718/ 14.03.2012г. – 25 тона за 37 187,50 лв., ДДС– 7 437,50 лв.;
–По фактура № 8729/ 20.03.2012г. – 50 тона за 74 375,00
лв.(ДО), ДДС – 14 875,00 лв.
Или, всичко : 268 тона за 400 258,33 лв. с начислен ДДС – 80 051,67 лв.
Фактура № 8699/ 02.03.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 02.03.2012г. – 17 950,00 лв. – ДДС, б. б. от 02.03.2012г.
– 21 875,00 лв., б. б. от 02.03.2012г. – 46 875,00 и б. б. от 05.03.2012г.
– 21 000,00 лв. – „П.И. б.“ АД.
Фактура № 8703/ 05.03.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 07.03.2012г. – 7 479,17 лв. и б. б. от 07.03.2012г.–
37 395,83 лв. – „П. И.б.“ АД.
Фактура № 8706/ 06.03.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 07.03.2012г. – „П. И.б.“
АД – за 89 750,00 лв.
Фактура № 8711/ 07.03.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 07.03.2012г. – „П. И. б.“ АД за 44 875,00 лв.
Фактура № 8714/ 12.03.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 13.03.2012г.– „П. И. б.“ АД за 59 235,00 лв.
Фактура № 8718/ 14.03.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 16.03.2012г. – 13 625,00 лв. и б. б. от 10.04.2012г.
31 000,00 лв. – „П. И. б.“ АД.
Фактура № 8729/ 20.03.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б.от 20.03.2012г. –21 000,00 лв., б. б.20.03.2012г. –
10 000,00 лв., б. б. от 10.04.2012г. – 17 440,00 и б. б. от
08.05.2012г. 40 810,00 лв. – „П. И.б.“ АД .
За експедирането на продадената захар по изброените седем
фактури надлежно били съставени известия, нареждания за експедиция, кантарни
бележки. Също така визираните фактури
били включени в СД по ЗДДС и в „Дневник за покупките“ на „Н.К.“ ЕООД, респективно
в СД по ЗДДС и „Дневник за продажбите“ на „Л.К.“ АД за м.03.2012г.
По Договор за отговорно пазене от 05.03.2012г.,
сключен между „Л.К.“ АД и „Н.К. 2010“ ЕООД, през м. 03. 2012г. от количествата
в „Б.з.з.“ ЕАД към „Н.К. 2010“ ЕООД била експедирана
общо 233 тона рафинирана захар, съгласно:
– Известие № 15 от 07.03.2012г.; Нареждане за експедиция № 39 от 07.03.2012г.,
с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
25 тона захар, с камион рег. № СМ....АН, ремарке рег. № СМ... ЕЕ, водач – М. Н.;
Кантарна бележка № 4561 от 07.03.2012г.; Счетоводна справка № 2 за заприходяване
на стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за заприходени задбалансово
25 тона захар;
– Известие № 19 от 13.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД; Нареждане за експедиция № 48 от
13.03.2012г. , с което от „Б.з.з.“ ЕАД била
експедирана 25 тона захар, с камион рег. № А... КК, ремарке рег. № А....ЕН, водач
– Д. К.; Кантарна бележка № 4575 от
13.03.2012г.; Счетоводна справка № 3 за заприходяване на стока за отговорно
пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 25 тона
захар;
– Известие № 21 от 15.03.2012г.; Нареждане за
експедиция № 55 от 15.03.2012г., с което от „Б.з.з.“ била експедирана 20 тона захар, с камион рег.
№ Х.... ВР, ремарке рег. № Х....ЕЕ, водач – Ч.Н.; Кантарна бележка № 4586 от 15.03.2012г.; Счетоводна
справка № 5 за заприходяване на стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за
20 тона захар;
– Известие № 22 от 16.03.2012г.; Нареждане за
експедиция № 54 от 16.03.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25
тона захар с камион рег. № СМ...АН, ремарке рег. № СМ.... ЕЕ, водач – М. Н.; Кантарна
бележка № 4588 от 16.03.2012г.; Счетоводна справка № 4 за заприходяване на
стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 25 тона захар.
– Известие №
22 от 16.03.2012г.; Нареждане за експедиция № 58 от 16.03.2012г., с което от „Б.з.з.“
ЕАД била експедирана 10 тона захар с камион рег. № СН ...., водач – Г.Д.; Кантарна
бележка № 4592 от 16.03.2012г.; Счетоводна справка № 6 за заприходяване на
стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 10 тона захар;
– Известие № 24 от 20.03.2012г.; Нареждане за
експедиция № 61 от 20.03.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 10
тона захар с камион рег. № СН...., водач – Г.Д.; Кантарна бележка № 4597 от
20.03.2012г.; Счетоводна справка № 7 за заприходяване на стока за отговорно
пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 10 тона захар;
– Известие № 24 от 20.03.2012г.; Нареждане за
експедиция № 63 от 20.03.2012г.– с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 22 тона захар с камион
рег. № Х ....ВР, ремарке рег. № Х.... ЕЕ, водач – Ч. Н.; Кантарна бележка №
4600 от 20.03.2012г.; Счетоводна справка № 8 за заприходяване на стока за
отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 22 тона захар;
– Известие № 25 от 21.03.2012г.; Нареждане за
експедиция № 65 от 21.03.2012г.– с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25
тона захар с камион рег. № СН.....СА, ремарке рег. № СН....ЕЕ; Кантарна бележка
№ 4606 от 21.03.2012г.; Счетоводна справка № 9 за заприходяване на стока за
отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за
25 тона захар;
– Известие № 26 от 22.03.2012г. ; Нареждане за експедиция № 69 от 22.03.2012г.,
с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
25 тона захар с камион рег. № СМ....АМ, ремарке рег. № СМ....ЕЕ, водач – Е.Ш.;
Кантарна бележка № 4610 от 22.03.2012г. – 25 000 кг. захар; Счетоводна справка
№ 10 за заприходяване на стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД– за 25 тона захар;
– Известие № 27 от 23.03.2012г.; Нареждане за експедиция № 70 от 23.03.2012г. ,
с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 10 тона захар с камион
рег. № СН...АН, водач – Г. К.; Кантарна бележка № 4612 от 23.03.2012г. – 10 000
кг. захар; Счетоводна справка № 11 за заприходяване
на стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД –за 10 тона захар;
– Известие № 28 от 27.03.2012г. ; Нареждане за
експедиция № 73 от 27.03.2012г. , с което от
„Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 20 тона захар с камион рег. № Х....ВР,
ремарке рег. № Х...ЕЕ, водач – Ч.Н.; Кантарна бележка № 4616 от 27.03.2012г.;
Счетоводна справка № 12 за заприходяване на стока за отговорно пазене в „Н.К.
2010“ ЕООД за 20 тона захар;
– Известие № 28 от 27.03.2012г.; Нареждане за
експедиция № 74 от 27.03.2012г. , с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 8 тона захар с камион рег. №
А ....КР, водач – С.Р.; Кантарна бележка № 4618 от 27.03.2012г. – 8 000 кг.
захар; Счетоводна справка № 13 за заприходяване на стока за отговорно пазене в „Н.К.
2010“ ЕООД – за 8 тона захар.
– Известие № 30 от 29.03.2012г.; Нареждане за
експедиция № 155 от 29.03.2012г. , с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 8 тона захар с камион
рег. № А ...КР, водач – С.Р.; Кантарна бележка № 4626 от 29.03.2012г. – 8 000
кг. захар; Счетоводна справка № 14 за заприходяване на стока за отговорно
пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 8 тона захар.
През м. Март 2012г. „Л.К.“ АД извършило продажба на
захар към „Н.К. 2010“ ЕООД от количествата в „Д.з.з.“ по
данъчна фактура № 8700/ 02.03.2012г. – 20 тона за 29 916,67лв. (ДО)
и ДДС –5 983, 33лв., всичко: 35 900,00
лв.
За експедирането на продадената захар по фактура №
8700/ 02.03.2012г. надлежно били изготвени съответните документи.
Съгласно Дневник на сч. сметка 411 – „К.“ на „Л.К.“ АД
(контрагент „Н.К. 2010“ ЕООД) фактура № 8700/02.03.2012г. била осчетоводена в сч. сметка 702 – „Приходи от
продажба на стоки“ – ДО –29 916,67 лв. и ДДС в сч. сметка 4532–ДДС от
продажби – 5 983,33 лв.
Фактура № 8700/02.03.2012г. била заплатена от „Н.К. 2010“ ЕООД – с б. б.
от 05.03.2012г. – 5 983,33 лв. ДДС и б. б. от 05.03.2012г. –
29 916,67 лв. – „П.И.б.“ АД.
Фактура № 8700/ 02.03.2012г. била включена в СД по ЗДДС
и в Дневника за покупките за м.03.2012г. на „Н.К.“ ЕООД, както и СД по ЗДДС и в
Дневника за продажбите за м.03.2012г. на „Л.К.“ АД.
В изпълнение на Договор за отговорно пазене от
05.03.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „ Н.К. 2010“ ЕООД, през м. 03. 2012г. била
експедирана към „Н.К. 2010“ ЕООД рафинирана
захар – 25 тона от количествата в „Д.з.з.“ ЕАД, съгласно:
– Известие № 7–а/ 07.03.2012г. за изнесена захар от Б.з.з.
25 тона с камион рег. № РВ....ВТ, ремарке рег. № РВ... ЕН, водач Д.Т.;
Нареждане за експедиция № 5 от 07.03.2012г. , с което от „Д.з.з.“ ЕАД била експедирана
25 тона захар.
През м. Март 2012г. „Л.К.“ АД извършило продажба на захар към „С.“ ЕООД от
количествата в „Б.з.з.“ ЕАД по фактура №
8732/ 21.03.2012г. –25 тона по 1 500,00 лева за тон, общо –37 500,00
лв., ДДС–7 500,00 лв., всичко: 45
000,00 лв. Посочената фактура била включена в СД по ЗДДС и в Дневника за
покупките за м.03.2012г. на „С.“ ЕООД и в СД на „Л.К.“АД. Фактура№ 8732/
21.03.2012г. била заплатена от „С.“ ЕООД
с б. б. от 22.03.2012г. – „П.И.б.“ АД – за 40 435,00 лв. и б. б. от
05.04.2012г. – „МКБ Ю.б.“ – 2 440,00лв. и 2 125,00 лв., общо:
4 565,00 лв.
За експедиране на продадената захар по фактура №8732/
21.03.2012г. били съставени: Известие № 52/ 21.03.2012г. – за 25 тона;
Нареждане за експедиция № 145 от 21.03.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
25 тона захар с камион рег. № А...КН, ремарке рег. № А...ЕК; Кантарна
бележка № 4605 от 21.03.2012г.
В изпълнение
на Договор за периодична продажба от 20.02.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „ С.“
ЕООД, през м.03.2012г.от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана рафинирана захар – 465
тона, съгласно:
– Заявка за товарене от 01.03.2012г. – 24 т. захар;
Известие № 11/01.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 24т.; Нареждане за
експедиция № 24 от 01.03.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 24 тона захар, камион рег. № А...КР, ремарке
рег. № А... ЕЕ, водач – М.Й.; Кантарна бележка № 4534 от 01.03.2012г. – за 24 000
кг. захар;
– Заявка за
товарене от 01.03.2012г. – 23 т. захар; Известие № 11/01.03.2012г. за изнесена
захар от Б.з.з. – 23т.; Нареждане за експедиция № 23 от 01.03.2012г., с което от
„ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 23 тона
захар, камион рег. № У...ВВ, ремарке рег. № У... ЕЕ; Кантарна бележка № 4535 от
01.03.2012г.
– Заявка за товарене от 01.03.2012г. – 24 т. захар;
Известие № 11/ 01.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 24т.; Нареждане за
експедиция № 25 от 01.03.2012г. , с което от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 24
тона захар, камион рег. № СА....НВ, ремарке рег. № С...ЕР; Кантарна бележка №
4536 от 01.03.2012г.;
– Заявка за товарене от 01.03.2012г. – 24 т. захар;
Известие № 11/01.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 24т.; Нареждане за
експедиция № 25 от 01.03.2012г., с което от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 24 тона захар, камион рег. № СО...АК, ремарке
рег. № СО... ЕК, водач – В.И.; Кантарна бележка № 4537 от 01.03.2012г.;
– Заявка за
товарене от 05.03.2012г. – 24 т. захар; Известие № 13/ 05.03.2012г. за изнесена
захар от Б.з.з. – 24т.; Нареждане за експедиция № 34 от 01.03.2012г., с което
от„ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 24 тона захар, камион рег. № СА...РХ, ремарке
рег. № С... ЕК, водач – И. Д.; Кантарна бележка № 4548 от 05.03.2012г. – 24 000
кг. захар;
– Заявка за
товарене от 05.03.2012г. – 25 т. захар; Известие № 14/06.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ – 25т.; Нареждане за експедиция № 29 от 06.03.2012г., с което
от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25
тона захар, камион рег. № У...АВ, ремарке рег. № У....ЕЕ; Кантарна бележка №
4551 от 06.03.2012г.;
– Заявка за
товарене от 06.03.2012г. – 24 т. захар; Известие № 14/ 06.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ – 24т. ; Нареждане за експедиция № 35 от 06.03.2012г. , с
което от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 24 тона захар, камион рег. № СА....РХ,
ремарке рег. № С...ЕК, водач – И. Д.; Кантарна бележка № 4554 от 06.03.2012г.;
– Заявка за
товарене от 08.03.2012г. – 23 т. захар; Известие № 16/08.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ – 23т.; Нареждане за експедиция № 42 от 08.03.2012г., с което
от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 23 тона захар, камион рег. № У...АВ, ремарке
рег. № У.... ЕЕ; Кантарна бележка № 4565 от 08.03.2012г. – 23 000 кг. захар;
– Заявка за
товарене от 12.03.2012г.; Известие № 18/ 12.03.2012г. за изнесена захар от Б.з.з.
– 25 тона; Нареждане за експедиция № 45 от 12.03.2012г., с което от „ Б.з.з.“
ЕАД била експедирана 25 тона захар,
камион рег. № РА... ВВ, ремарке рег. № С....ЕН, водач – Е.Е.; Кантарна бележка
№ 4573 от 12.03.2012г.;
– Заявка за
товарене от 13.03.2012г. – 25 т. захар; Известие № 19/13.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ – 25т. ; Нареждане за експедиция № 49 от 13.03.2012г., с
което от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25 тона захар, камион рег. № СА...РТ,
ремарке рег. № С... ЕР; Кантарна бележка № 4576 от 13.03.2012г.;
– Заявка за
товарене от 13.03.2012г. – 25 т. захар; Известие № 19/13.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ – 25т.; Нареждане за експедиция № 50 от 13.03.2012г., с което
от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25
тона захар, камион рег. № А....АТ, ремарке рег. № А.... АК, водач – И.Й.;
Кантарна бележка № 4577 от 13.03.2012г.;
– Заявка за
товарене от 14.03.2012г. – 25 т. захар; Известие № 20/14.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ – 25т.; Нареждане за експедиция № 53 от 14.03.2012г., с което
от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25
тона захар, камион рег. № А....ВХ, ремарке рег. № А.... ЕЕ; Кантарна бележка №
4582 от 14.03.2012г. ;
– Заявка за товарене от 15.03.2012г. – 25 т. захар;
Известие № 21/15.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 25т. ; Нареждане за
експедиция № 56 от 15.03.2012г., с което от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25
тона захар, камион рег. № СМ... АМ, ремарке рег. № СМ.... ЕЕ, водач – Б.И.;
Кантарна бележка № 4588 от 15.03.2012г.;
– Заявка за товарене от 15.03.2012г. – 24 т. захар;
Известие № 22/ 16.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 24т.;Нареждане за
експедиция № 57 от 16.03.2012г. , с което от „Б.з.з.“ била експедирана 24 тона захар, камион рег. №
СА.... КТ, ремарке рег. № С...ЕМ; Кантарна бележка № 4591 от 16.03.2012г.;
– Заявка за товарене от 19.03.2012г. – 25 т. захар;
Известие № 24/ 20.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 25т. ; Нареждане за
експедиция № 62 от 20.03.2012г., с което от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25 тона захар, камион рег. № СА.... ВН,
ремарке рег. № С....ЕР, водач – Р.Р.; Кантарна бележка № 4598 от 20.03.2012г. –
25 000 кг. захар;
– Заявка за товарене от 22.03.2012г. – 25 т. захар;
Известие № 26/ 22.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 25т.; Нареждане за
експедиция № 66 от 22.03.2012г., с което от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25
тона захар, камион рег. № А... КС, ремарке рег. № А...ЕЕ, водач – К.К.;
Кантарна бележка № 4608 от 22.03.2012г. ;
– Заявка за товарене от 28.03.2012г. – 25 т. захар;
Известие № 29/ 28.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 25т. ; Нареждане за
експедиция № 75 от 28.03.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25
тона захар, камион рег. № А.... КМ, ремарке рег. № А....ЕК, водач – И. И.;
Кантарна бележка № 4620 от 28.03.2012г.;
– Заявка за
товарене от 28.03.2012г. – 25 т. захар; Известие № 29/ 28.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ – 25т. ; Нареждане за експедиция № 78 от 28.03.2012г., с
което от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
25 тона захар - с камион рег. № А....КН, ремарке рег. № А....ЕК;
Кантарна бележка № 4621 от 28.03.2012г.;
– Заявка за товарене от 29.03.2012г. – 25 тона захар;
Известие № 30/ 29.03.2012г. за изнесена захар от Б.з.з. – 25т. ; Нареждане за експедиция № 80 от 29.03.2012г.,
с което от „ Б.з.з.“ ЕАД била експедирана
25 тона захар, камион рег. № СА...НВ, ремарке рег. № С....ЕК; Кантарна
бележка № 4627 от 29.03.2012г.
Или, общото количество експедирана захар за м.
03.2012г. възлизало на 490 тона. От тях:
фактурирана захар – 25 тона и по договора
за периодична продажба – 465 тона.
В изпълнение на Договор за периодична продажба от 20.02.2012г.,
сключен между „Л.К.“ АД и „ С.“ ЕООД, през м.03.2012г. били експедирани към „С.“
ЕООД 72 тона рафинирана захар от количествата в „Д.з.з.“
ЕАД, съгласно:
– Известие № 8/ 12.03.2012г. за изнесена захар от Д.з.з.–
24 т.; Нареждане за експедиция № 23 от 12.03.2012г., което от „Д.з.з.“ ЕАД била експедирана 24 тона захар, камион рег. № СА...РХ, ремарке
рег. № С...ЕК, водач – св.И. Д.;
– Известие № 10/ 19.03.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“–
24 т.; Нареждане за експедиция № 28 от 19.03.2012г.,с което от „Д.з.з.“ ЕАД била
експедирана 24 тона захар, камион рег. №
ЕН....АР, ремарке рег. № ЕН....ЕХ;
– Известие №
11/ 21.03.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“ – 24 тона; Нареждане за
експедиция № 29 от 21.03.2012г. , което от
„Д.з.з.“ ЕАД била експедирана 24
тона захар, камион рег. № ЕН... ВМ, ремарке рег. № ЕН...ЕХ.
За данъчен период 01.04.2012г.– 30.04.2012г. от страна
на „Л.К.“ АД била подадена СД по ЗДДС с вх. № 2900–0964506 от 14.05.2012г. с
деклариран ДДС за внасяне в размер на 357 170,84 лв. (внесен на
18.05.2012г.). Справката –декларация по ЗДДС и отчетните регистри – „Дневник за
покупки“ и „Дневник за продажби“ били подадени в НАП „ГДО“– гр. С. от св. К.С.
по електронен път с УЕП на „Л.К.“ АД.
През м. април 2012г. „Л.К.“ АД извършило продажби на захар към „Л.“ ЕООД от
количествата в „Б.з.з.“ ЕАД, съгласно:
–Фактура № 8753/ 09.04.2012г. – 20 тона за 28 833,40
лв., с начислен ДДС – 5 766,68 лв.;
–Фактура №
8768/ 18.04.2012г. – 20 тона за 28 833,40
лв., с начислен ДДС – 5 766,68 лв.
Общо били
продадени 40 тона захар за
57 666,80 лева - ДО, с начислен ДДС – 11 533,36 лв.
Посочените данъчни фактури били включени в СД по и в Дневник за покупките за м.04.2012г.
на „Л.“ ЕООД, както и в СД и Дневник за продажбите на „Л.К.“АД.
Фактура № 8753/ 09.04.2012г. била платена от „Л.“ ЕООД
- с б. б. от 10.04.2012г. – „У. Б.“ АД – за 34 600,00 лв. Следващата фактура с № 8768/ 18.04.2012г. била заплатена от „Л.“
ЕООД – с б. б. от 25.04.2012г. – „У. Б.“ АД – за 34 600,00 лв. За експедиране
на продадената захар по двете фактури били съставени съответните документи,
вкл.известия, нареждания, кантарни бележки.
В изпълнение на Договор за отговорно пазене от
18.01.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД, през м.04.2012г. била експедирана
към „Л.“ ЕООД бяла (рафинирана) захар – 106 тона от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД,
съгласно:
– Заявка № 034 от 04. 04.2012г. – 20 т. захар с камион
рег. № ВТ...АТ; Известие № 32/05.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“– 20т. ;
Нареждане за експедиция № 82 и 83 от 05.04.2012г. с което от „Б.з.з.“ ЕАД била
експедирана 20 тона захар с камион рег.
№ ВТ...АК; Кантарна бележка № 4640 от 05.04.2012г.;
– Заявка № 035 от 10.04.2012г. – 20 т. захар с камион
рег. № ВТ...АТ, водач – О.А. И.; Известие № 36/11.04.2012г. за изнесена захар
от „Б.з.з.“ – 20т.; Нареждане за експедиция № 89 и 90 от 11.04.2012г. , с което
от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 20 тона
захар с камион рег. № ВТ 7160 АК; Кантарна бележка № 4657 от 11.04.2012г.;
– Заявка № 036 от 11.04.2012г. – 20 т. захар с камион
рег. № ВТ...АТ, водач – О.А. И.; Известие № 37/12.04.2012г. за изнесена захар
от „Б.з.з.“ – 20т.; Нареждане за експедиция № 91 и 92 от 12.04.2012г., с което
от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 20 тона захар - с камион рег. № ВТ....АК;
Кантарна бележка № 4665 от 12.04.2012г.;
– Заявка № 037 от 17.04.2012г. – 23 т. захар с камион
рег. № У....ВВ, ремарке рег. № У...ЕЕ; Известие № 38/17.04.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“–23т.; Нареждане за експедиция № 95 от 17.04.2012г. , с което
от Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 23 тона захар; Кантарна бележка № 4673 от
17.04.2012г.;
– Заявка № 038 от 17.04.2012г. – 23 т. захар с камион
рег. № У...ВВ, ремарке рег. № У...ЕЕ; Известие № 39/ 18.04.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“– 23т.;Нареждане за експедиция № 96 от 18.04.2012г., с което от
„Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 23 тона
захар; Кантарна бележка № 4674 от 18.04.2012г.
По Договор за отговорно пазене от 18.01.2012г.,
сключен между „Л.К.“ АД и „ Л.“ ЕООД, през м.04.2012г. от количествата в „Д.з.з.“
ЕАД към „Л.“ ЕООД била експедирани 108 тона рафинирана захар, съгласно:
–Заявка № 028 от 04.04.2012г. – 4 т. захар с камион
рег. № ВТ...ВВ; Известие № 15/ 04.04.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“– 4т.;
Нареждане за експедиция № 36 от 04.04.2012г. за 4 тона захар;
–Заявка № 030 от 09.04.2012г. – 4 т. захар с камион
рег. № ВТ...ВВ; Известие № 16/ 09.04.2012г. за изнесена захар от Д.з.з.– 4т. ;
Нареждане за експедиция № 37 от 09.04.2012г. за 4 тона захар;
–Заявка № 031 от 09.04.2012г. – 8 т. захар с камион
рег. № ВТ... АК, водач – О.А. И.;Заявка № 032 от 09.04.2012г. – 12 т. захар с
камион рег. № ВТ.... АК, водач О.А. И.; Известие № 17/ 10.04.2012г. за изнесена
захар от Д.з.з.– 20 тона Нареждане за експедиция № 38 от 10.04.2012г. за 8 тона
захар; Нареждане за експедиция № 39 от 10.04.2012г. за 12 тона захар.
– Заявка № 033 от 16.04.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ...ВВ; Заявка № 034 от 16.04.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ...
ВВ; Известие № 18/ 17.04.2012г. за изнесена захар от Д.з.з.– 20 тона ;
Нареждане за експедиция № 40 от 17.04.2012г. за 12 тона захар; Нареждане за
експедиция № 41 от 17.03.2012г. за 8 тона захар;
– Заявка № 035 от 23.04.2012г. – 12 т. захар с камион
рег. № ВТ..ВВ, водач Б.Г.Б.; Заявка № 036 от 23.04.2012г. – 8 т. захар с камион
рег. № ВТ...ВВ; Известие № 20/ 23.04.2012г. за изнесена захар от Д.з.з.– 20 т.;
Нареждане за експедиция № 43 от 23.04.2012г. за12 тона захар; Нареждане за
експедиция № 44 от 23.04.2012г. за 8
тона захар;
– Заявка № 037
от 23.04.2012г. – 12 т. захар с камион рег. № ВТ...ВВ; Заявка № 038 от
23.04.2012г. – 8 т. захар с камион рег. № ВТ.... ВВ; Известие № 21/
24.04.2012г. за изнесена захар от Д.з.з.– 20 т.; Нареждане за експедиция № 45
от 24.04.2012г. за 12 тона захар; Нареждане за експедиция № 46 от 24.04.2012г. за
8 тона захар.
– Известие № 22/ 02.05.2012г. за изнесена захар от Д.з.з.–
20 т. ; Нареждане за експедиция № 47 от 02.05.2012г. за 12 тона захар; Нареждане
за експедиция № 48 от 02.05.2012г. за 8 тона захар.
От „Л.К.“ АД към „Л.“ ЕООД в периода от 01.01.2012г.
до 30.04.2012г. от количествата в „Б.з.з.“
ЕАД, била експедирана захар, както следва:
Общо фактурирана захар – 150 тона; Общо предадена захар по договора за отговорно пазене
– 792 тона; Всичко: 942 тона.
От „Л.К.“ АД към „Л.“ ЕООД в периода 01.01.2012г. до
30.04.2012г. била експедирана захар от количествата в „Д.з.з.“ ЕАД, както
следва: Общо фактурирана захар – 20 тона; Общо предадена захар по договора за
отговорно пазене – 392 тона; Всичко: 412 тона.
Експедираната захар по договора за отговорно пазене в
периода от 01.01.2012г. до 30. 04.2012г. към“Л.“ ЕООД била, както следва: От Б.з.з.
– 792 тона; От Д.з.з. – 392 тона; Всичко – 1 184 тона.
За извършената услуга от „Л.“ ЕООД по отговорното
пазене на захарта на „Л.К.“ АД в периода от 19.01.2012 год. до 30.04.2012 г.
била издадена фактура №**********/04.05.2012 г. на стойност 4103, 22лв., която
била осчетоводена и платена по банков път. Транспортът, който бил осигурен от „Л.“
ЕООД за превозването на захарта от двата захарни завода до складовете на
дружеството в периода м.01–05.2012 г. също бил фактуриран, като за целта била
издадена фактура №**********/ 03.10.2012 г. на стойност 13660лв., която била
осчетоводена и платена по банков път.
С Протокол от 02.05.2012г., подписан между „Л.К.“ АД,
представлявано от К.Г.М. с ЕГН: ********** от една страна и „Л.“ ЕООД, представлявано от подс. И.Л. от друга
страна:
„Л.К.“ АД прехвърлило собствеността и предало на „Л.“
ЕООД владението върху 501 (петстотин и един) тона бяла (рафинирана) захар,
находяща се към този момент на склад в гр. Я., ул. „Я.“ №....
С Протокол от 02.05.2012г., подписан между „Л.К.“ АД,
представлявано от К.Г.М. с ЕГН ********** от една страна и „Л.“ ЕООД,
представлявано от подс. И.Л. от друга страна:
„Л.К.“ АД прехвърлило собствеността и предало на „Л.“
ЕООД владението върху 563 (петстотин шестдесет и три) тона бяла (рафинирана)
захар на склад в гр. В. Т., ул.“М.“ №....
С Протокол от 02.05.2012г. подписан между „Л.К.“ АД,
представлявано от К.Г.М. с ЕГН ********** от една страна и „Л.“ ЕООД,
представлявано от подс. И.Л. от друга страна:
„Л.К.“ АД прехвърлило собствеността и предало на „Л.“
ЕООД владението върху 120 (сто и двадесет) тона рафинирана захар, находяща се на
склад в Производствен цех за захарни изделия в гр. Л..
Общо продаденото по протоколите количество рафинирана захар
възлизало на 1184 тона.
От страна на „Л.К.“ АД (продавач) била издадена към „Л.“
ЕООД (купувач) данъчна фактура № ********** от 02.05.2012г. за продажбата на
бяла захар „Кристал“ – 1 184 тона по 1 333,34 лв., общо–
1 578 674,56 лв. (ДО) с начислен ДДС–315 734,91 лв., всичко:
1 894 409,47 лв.
Фактура № ********** от 02.05.2012г. била включена в
СД за ЗДДС и „Дневник за покупките“ на „Л.“ ЕООД, респективно в СД по ЗДДС и отчетния
регистър – „Дневник за продажбите“ на „Л.К.“ АД.
Сумата по фактура № ********** от 02.05.2012г. била заплатена
по банков път от „Л.“ ЕООД, от разплащателна сметка в „У. Б.“ АД, съгласно преводни
нареждания за кредитен превод по дати, както следва:
– от 28.05.2012г. частично плащане на ДДС –
160 000,00 лв.
– от 29.05.2012г. частично плащане на ДДС –
155 734,91 лв.
– от 07.06.2012г. частично плащане по ф–ра –
308 674,56 лв.
– от 18.06.2012г. частично плащане по ф–ра –
270 000,00 лв.
– от 19.06.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– от 11.07.2012г. частично плащане по ф–ра – 100 000,00 лв.
– от 16.07.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– от 08. 08.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– от 09.08.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– от 13.08.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– от 16.08.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– от 20.08.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– от 23.08.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– от 24.08.2012г. частично плащане по ф–ра – 100 000,00 лв.
През м. Април 2012г. „Л.К.“ АД извършило продажби на
захар към „Н.К.–2010“ ЕООД от количествата в „Б.з.з.“ ЕАД, съгласно:
– Фактура № 8752/ 09.04.2012г.– 28 тона за 40 366,67
лв. (ДО) с начислен ДДС – 8 073,33 лв.
– Фактура № 8758/ 10.04.2012г.– 25 тона за 36 041,67
лв. (ДО) с ДДС – 7 208,33 лв.
– Фактура №
8760/ 11.04.2012г. –8 тона за 11 533,33
лв. (ДО) с ДДС – 2 306,67 лв.
– Фактура 8761/
12.04.2012г.– 50 тона за 72 083,33 лв. (ДО) с ДДС – 14 416,67 лв.
– Фактура № 8777/ 20.04.2012г. –25 тона за 36 041,67 лв. (ДО) с ДДС – 7 208,33 лв.
– Фактура № 8781/ 23.04.2012г. – 8 тона за 11 466,67 лв. (ДО) с ДДС – 2 293,33 лв.
– Фактура № 8784/ 24.04.2012г. –50 тона за 71 666,67
лв. (ДО) с ДДС – 14 333,33 лв.
– Фактура № 8796/ 26.04.2012г. –25 тона за 35 729,17
лв. (ДО) с ДДС – 7 145,83 лв.
– Фактура № 8797/ 26.04.2012г. –33 тона за 47 162,50
лв. (ДО) с ДДС – 9 432,50 лв.
Или, общото количество захар възлизало на 252 тона,
продадено за сумата от 362 091,68 лв. със
съответно начислен върху нея данък добавена стойност.
Посочените по- горе данъчни фактури били включени в СД
по ЗДДС и в „Дневник за покупките“ за м.04.2012г. на „Н.К.“ ЕООД, както и в СД
по ЗДДС и в „Дневник за продажбите“ за м.04.2012г. на „Л.К.“ АД.
Фактура № 8752/ 09.04.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 10.04.2012г. – „П.И.б.“ АД – за 48 440,00 лв.
Фактура № 8758/
10.04.2012г. била платена от „Н.К. 2010“ ЕООД с б. б. от 11.04.2012г. – за 36
250,00 лв. и б. б. от 17.04.2012г. – за 7 000,00 лева – „П.И.б.“ АД.
Фактура № 8760/ 11.04.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 23.04.2012г. – 13 840,00 лв. – „П.И.б.“ АД.
Фактура № 8761/
12.04.2012г. била платена от „Н.К. 2010“
ЕООД с б. б. от 17.04.2012г. – за 43 500,00 лв., б. б. от 17.04.2012г. – за 3
000,00 лв. и б. б. от 07.05.2012г. 40 000,00 лв. – „ П.И.б.“ АД.
Фактура № 8777/ 20.04.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б . б. от 20.04.2012г. – 32 000,00 лв. и б. б. от 23.04.2012г. –
11 250,00 лв. – „П.И.б.“ АД.
Фактура № 8781/ 23.04.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 24.04.2012г. – „П.И.б.“
АД – за 13 760,00 лв.
Фактура № 8784/ 24.04.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 24.04.2012г. – за 45 000,00 лв. и б. б. от 25.04.2012г. –
за 41 000,00 лв. „П.И.б.“ АД.
Фактура № 8796/ 26.04.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 26.04.2012г. – 10 875,00 лв. и б. б. от 03.05.2012г. – 32
000,00 лв. – „ П.И.б.“ АД.
Фактура № 8797/ 26.04.2012г. била платена от „Н.К.
2010“ ЕООД с б. б. от 26.04.2012г. – 10 000,00 лв. и б. б. от 02.05.2012г. – 46
595,00 лв. – „П.И.б.“ АД.
За
експедирането на продадената захар по
горепосочените фактури били съставени съответните документи.
В изпълнение на Договор за отговорно пазене от
05.03.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „Н.К. – 2010“ ЕООД, през м. 04. 2012г. от
количествата в „Б.з.з.“ЕАД към „Н.К. – 2010“ ЕООД била експедирана рафинирана
захар –99 тона, съгласно:
– Известие № 31 от 03.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ЕАД;
Нареждане за експедиция № 81 от
03.04.2012г. с което от Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 10 тона захар с камион
рег. № СН .... АН, водач – Г.Д.; Кантарна бележка № 4631 от 03.04.2012г.;
Счетоводна справка № 15 за заприходяване на стока за отговорно пазене в „Н.К.
2010“ ЕООД – заприходени задбалансово 10 тона захар;
– Известие № 34 от 09.04.2012г. за изнесена захар от„Б.з.з.“ЕАД;
Нареждане за експедиция № 86 от 09.04.2012г. с което от Б.з.з.“ ЕАД била
експедирана 22 тона захар с камион рег. № Х...ВР, ремарке рег. № Х... ЕЕ;
Кантарна бележка № 4648 от 09.04.2012г.; Счетоводна справка № 18 за
заприходяване на стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 22тона захар;
– Известие № 35 от 10.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ЕАД;
Нареждане за експедиция № 88 от 10.04.2012г. с което от„Б.з.з.“ ЕАД била
експедирана 10 тона захар с камион рег. № СН... ВВ, водач – Д. Г.; Кантарна
бележка № 4664 от 10.04.2012г. – 10 000кг. захар; Счетоводна справка № 17 за
заприходяване на стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 10 тона
захар;
– Известие № 38 от 17.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ЕАД;
Нареждане за експедиция № 93 от 17.04.2012г. с което от Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25 тона захар
с камион рег. № А... КТ, ремарке рег. № А... ЕК, водач – П. Д.; Кантарна
бележка № 4666 от 17.04.2012г. – 25 000кг. захар; Счетоводна справка № 18 за
заприходяване на стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 25 тона
захар;
– Известие № 38 от 17.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“
ЕАД; Нареждане за експедиция № 94 от 17.04.2012г. с което от Б.з.з.“ЕАД била
експедирана 10 тона захар с камион рег. № СН... ВВ, водач Д. Г.; Кантарна
бележка № 4672 от 17.04.2012г.; Счетоводна справка № 19 за заприходяване на
стока за отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 10 тона захар;
– Известие № 40 от 20.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“
ЕАД; Нареждане за експедиция № 97 от 20.04.2012г. с което от Б.з.з.“ЕАД била
експедирана 10 тона захар с камион рег. № СН...АН; Кантарна бележка № 4684 от
20.04.2012г.; Счетоводна справка № 20 за заприходяване на стока за отговорно
пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за 10 тона захар;
– Известие № 43 от 27.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“
ЕАД; Нареждане за експедиция № 100 от 27.04.2012г. с което от „Б.з.з.“ била
експедирана 12 тона захар с камион рег. № Х...ВР, водач –Ч.Н.; Кантарна бележка
№ 4710 от 27.04.2012г.; Счетоводна справка № 21 за заприходяване на стока за
отговорно пазене в „Н.К. 2010“ ЕООД – за
12 тона захар.
Общо експедираната захар за м.04.2012г. от количествата
в „Б.з.з.“ЕАД към „Н.К. – 2010“ ЕООД
възлизала на 351 тона, от които: фактурирана захар – 252 тона и по договора
за отговорно пазене с „Л.К.“ АД – 99 тона.
Експедираните количества бяла захар от „Л.К.“ АД към „Н.К.
2010“ ЕООД от „Б.з.з.“ за периода 01. 01.2012г.
до 30.04.2012г. били, както следва:
Общо
експедирана захар от „Б.з.з.“ – 1 002 тона. От тях: фактурирана захар – 670
тона; по договора за отговорно пазене – 332 тона.
Експедираните количества бяла захар от „Л.К.“ АД към „Н.К.
2010“ ЕООД за периода – 01. 01.2012г. до
30.04.2012г. от количествата в „Д.з.з.“ЕАД били, както следва:
Общо експедирана захар – 45 тона; фактурирана захар –
20 тона; по договора за отговорно пазене – 25 тона.
Общо експедираната захар към „Н.К. 2010“ ЕООД за периода от 01.2012г. до 30. 04.2012г. била,
както следва:
От „Б.з.з.“ ЕАД – 1 002 тона; От Д.з.з. – 45 тона; Всичко:
1 047 тона. От тях: фактурирана захар – 690 тона и за отговорно пазене – 357
тона.
За извършената
услуга от „Н.К. – 2010“ ЕООД по отговорно пазене на захарта на „Л.К.“ АД била
издадена фактура №**********/29.05.2012 г. на стойност 2400лв, която била
осчетоводена и платена по банков път. Транспортът, който е бил осигурен от „Н.К.
– 2010“ ЕООД за превозването на захарта от двата захарни завода до складовете
на дружеството отново е бил фактуриран, като била издадена фактура №**********/23.07.2012г.
на стойност 8568лв, която също е била осчетоводена и платена по банков път.
С Протокол от 04.05.2012г. подписан между „Л.К.“ АД,
представлявано от К.Г.М. – ЕГН **********, от една
страна и –„Н.К. 2010“ ЕООД, представлявано от св. Д.А. С., от друга страна:
„Л.К.“ АД прехвърлило собствеността и предало на „Н.К.
2010“ ЕООД владението върху 357 (триста петдесет и седем) тона бяла (рафинирана)
захар, находяща се в склад в гр. П., ул. „Б. ш.“ № .....
От страна на „Л.К.“ АД (продавач) била издадена към „Н.К.
2010“ ЕООД ( купувач) данъчна фактура № ********** от 04.05.2012г. за захар
бяла „Кристал“ – 357 тона по 1 333,340 лв. за тон, общо – 476 002,38
лв. ( ДО) и ДДС – 95 200,48 лв., всичко:
571 202, 86 лв.
Фактура № ********** от 04.05.2012г. била включена в
СД по ЗДДС и Дневник за покупките на „Н.К. 2010“ ЕООД за данъчен период – м. 05.2012г., респективно в СД по
ЗДДС и Дневник за продажбите на „Л.К.“ АД за същия месец.
Фактура № ********** от 04.05.2012г. била заплатена на
„Л.К. “по банков път от страна на „Н.К. 2010“ ЕООД- АД, както следва:
– 18.06.2012г. частично плащане – 65 000,00
лв.
– 25.06.2012г. частично плащане – 50 000,00 лв.
– 29.06.2012г.
частично плащане – 72 202,86 лв.
– 02.07.2012г.
частично плащане – 84 000,00 лв.
– 04.07.2012г.
частично плащане – 50 000,00 лв.
– 04.07.2012г. частично плащане –
80 000,00 лв.
– 05.07.2012г.
частично плащане – 70 000,00 лв.
– 05.07.2012г.
частично плащане – 68 000,00 лв.
– 09.07.2012г.
частично плащане – 32 000,00 лв.
В изпълнение на Договор за периодична продажба от
20.02.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „С.“ ЕООД, през месец април 2012г. от количествата
в „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана рафинирана захар – 122 тона, съгласно:
– Заявка за товарене от 05.04.2012г. – 25 т. захар;
Известие № 32/ 05.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 25т. Нареждане за
експедиция № 84 от 05.04.2012г. с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25
тона захар, камион рег. № СО... АК, ремарке рег. № СО... ЕК, водач – Я. М.;
Кантарна бележка № 4641 от 05.04.2012г.;
– Заявка за товарене от 06.04.2012г. – 24 т. захар;
Известие № 33/ 06.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 24т.; Нареждане за
експедиция № 85 от 06.04.2012г., с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 24
тона захар, камион рег. № ВР...ВВ, ремарке рег. № ВР....ЕА, водач – Н. И.;
Кантарна бележка № 4646 от 06.04.2012г.
– Заявка за товарене от 09.04.2012г. – 25 т. захар;
Известие № 34/ 09.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД – 25тона; Нареждане за експедиция № 87 от
09.04.2012г. с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25 тона захар, камион рег. № А...КК, ремарке
рег. № А...ЕЕ; Кантарна бележка № 4650 от 09.04.2012г. – 25 000 кг. захар.
– Заявка за товарене от 20.04.2012г. – 25 т. захар;
Известие № 41/ 21.04.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 25т.; Нареждане за
експедиция № 98 от 21.04.2012г. с което от
„Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 25 тона захар, камион рег. № РА...ВК,
ремарке рег. № С... ЕР, водач – К. Пеев;
Кантарна бележка № 4688 от 21.04.2012г.;
– Заявка за товарене от 24.04.2012г. – 23 т. захар;
Известие № 42/ 24.04.2012г. за изнесена захар от „ Б.з.з.“ – 23т.; Нареждане за
експедиция № 99 от 24.04.2012г. с което от „Б.з.з.“ ЕАД била експедирана 23 тона захар, камион рег. № У...ВВ, ремарке
рег. № У... ЕЕ; Кантарна бележка № 4697 от 24.04.2012г.
В изпълнение на Договор за периодична продажба на бяла
захар от 20.02.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „ С.“ ЕООД, през м. април 2012г. била експедирани към „С.“
ЕООД бяла рафинирана захар –25 тона от количествата в „Д.з.з.“ ЕАД, съгласно:
– Известие № 19/18.04.2012г. за изнесена захар от „Д.з.з.“–
25 т.; Нареждане за експедиция № 42 от 18.04.2012г. с което от„Д.з.з.“ ЕАД била експедирана 25 тона захар, камион
рег. № СА...РХ, ремарке рег. № С...ЕК, водач – И. Д..
За периода от 01. 01.2012г. до 30. 04.2012г. общото
количество захар експедирано към „С.“ ЕООД възлизало на 854 тона.
Общо фактурираната захар (извън тази по договора за
периодична продажба) от „Л.К.“ АД към „С.“ ЕООД, в периода от 01. 01.2012г. до
30. 04.2012г., възлизала на 74 тона, от които:
От количествата в „Б.з.з.“ ЕАД – 50 тона; от „Д.з.з.“ –
24 тона.
Общо експедираната захар по договора за периодична
продажба от „Л.К.“ АД към „С.“ ЕООД, за
периода от 01. 01.2012г. до 30. 04.2012г. ,възлизала на 780 тона. От тях: от „Б.з.з.“– 611 тона и от „Д.з.з.“ –
169 тона.
От страна на „Л.К.“ АД към „С.“ ЕООД, съгласно Договор
за периодична продажба от 20.02.2012 г., били издадени 3бр. фактури:
Фактура № **********/27.04.12г. – за 318 тона, фактура
№ **********/ 27.04.12 г. – за 293 тона и фактура № **********/30.04.12 г. – за
169 тона, общо – 780 тона на стойност 1 105 000,02 лв. и ДДС –
221 000,00 лв., всичко: 1 326 000,02 лв.
Относно експедираната захар от „Б.з.з.“ ЕАД:
Данъчна фактура № ********** от 27.04.2012г. (за
продажба на бяла захар „Кристал“ –318 тона) била включена в СД по ЗДДС и в
Дневника за покупките на „С.“ ЕООД за данъчен период м. 05.2012г., като и в СД по
ЗДДС и в Дневник за продажбите на „Л.К.“ АД за м. 05.2012г. Фактура №
********** от 27.04.2012г. не била заплатена от страна на „С.“ ЕООД към „Л.К.“
АД.
В Дневника на сч. сметка 411 К. на „Л.К.“ АД, с
контрагент „С.“ ЕООД, фактура № ********** от 27.04.2012г. била надлежно осчетоводена в сч. сметка 702 –
„Приходи от продажба на стоки“ – ДО – 450 500,01
лв. и ДДС в сч. сметка 453/2 – „ДДС от продажби“ – 90 100,00 лв.
– Данъчна фактура № ********** от 27.04.2012г. (за
продажба на бяла захар „Кристал“ – 293 тона) била включена в СД за ЗДДС и в Дневника
за покупките на „С.“ ЕООД за данъчен период м. 05.2012г., респективно била
отразена в справката– декларация по ЗДДС и Дневник за продажбите на „Л.К.“ АД.
Фактура № ********** от 27.04.2012г. не била заплатена от страна на „С.“ ЕООД към
„Л.К.“ АД.
В Дневника на сч. сметка 411– „ К.“ на „Л.К.“ АД,
контрагент „С.“ ЕООД, фактура № ********** от 27.04.2012г. била надлежно
осчетоводена в сч. сметка 702 – „Приходи от продажба на стоки“ – ДО 415 083,34 и ДДС – в сч. сметка
453/2 – „ДДС от продажби“ – 83 016,67 лв.
Относно експедираната захар от „Д.з.з.“ ЕАД:
– Данъчна фактура № ********** от 30.04.2012г. (за
захар бяла „Кристал“ – 169 тона ) била включена в справката– декларация по ЗДДС
и в Дневника за покупките на „С.“ ЕООД за данъчен период м. 05.2012г., респективно
била отразена в СД по ЗДДС и в Дневника за продажбите на „Л.К.“ АД за месец май
2012г. Фактура № ********** от 27.04.2012г. не била заплатена от страна на „С.“
ЕООД към „Л.К.“ АД.
В Дневника на сч. сметка 411 – „К.“ на „Л.К.“ АД,
контрагент „С.“ ЕООД, фактура № ********** от 30.04.2012г. е била надлежно
осчетоводена в сч. сметка 702 Приходи от продажба на стоки – ДО 239 416,67
и ДДС в сч. сметка 453/2 ДДС от продажби – 47 883,33 лв.
От страна на „С.“ ЕООД била извършена продажба на 854
тона бяла рафинирана захар към негови К. за периода от 01. 01.2012г. до
30.04.2012г., както следва:
За м.02.2012г. и м.03.2012г. „С.“ ЕООД продало на „Н. Т.“
ЕООД 266 тона захар на стойност 389 809,33 лв. и ДДС – 77 961,67 лв.,
или общо – 467 771,00 лв.:
– По фактура №
3750/29.02.2012г. – 72 т. на стойност 106 800,00 лв. и ДДС 21 360,00
лв., или общо 128 160,00 лв. По фактурата
било извършено плащане от „Н.Т.“ ЕООД към „С.“ ЕООД с б. б. от
01.03.2012г. –„МКБ Ю. б.“ – по разплащателна сметка BG....... – 128 160,00
лв. Издадената фактура била включена в
СД по ЗДДС и дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.02.2012г., както и в СД по
ЗДДС и в дневник на покупките на „Н. Т.“
ЕООД за м.02.2012г.;
– По фактура №
3769/05.03.2012г. – 25 тона на стойност
36 876,00 лв. и ДДС– 7 375,00 лв., всичко:
44 250,00 лв. Фактурата била заплатена от „Н. Т. „ЕООД към „С.“ ЕООД с б. б. от
05.03.2012г. – „МКБ Ю. Б.“ – по разплащателна сметка – BG .... – 44 250,00 лв.
Издадената фактура била включена в СД по ЗДДС и дневник на продажбите на „С.“
ЕООД за м.03.2012г. , както и в СД по ЗДДС и в Дневник на покупките на „Н. Т.“ ЕООД;
– По фактура № 3775/06.03.2012г. – 24 тона на стойност
35 400,00 лв., ДДС – 7 080,00 лв., всичко: 42 480,00 лв. Дължимата сума била
платена от „Н. Т. „ЕООД към „С.“ ЕООД с б. б. от 06.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“ АД –
по разплащателна сметка № BG..... – 41 480,00 лв. Фактурата била включена в СД
по ЗДДС и дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г., като и в СД по ЗДДС
и в дневник на покупките на „Н. Т.“ ЕООД за същия месец;
–По фактура № 3789/08.03.2012г.
– 23 тона на стойност 33 829,17 лв. и ДДС– 6 765,83 лв. , всичко:
40 595,00 лв. Дължимата сума била заплатена от „Н. Т.„ ЕООД към „С.“ ЕООД
с б. б. от 08.03.2012г.– „ МКБ Ю. б.“ – по разплащателна сметка BG....– 40
595,00 лв. Фактурата била включена в СД за ДДС и дневник на продажбите на „С.“
ЕООД за м.03.2012г., както и в СД за ДДС и в дневник на покупките на „Н. Т.“ ЕООД за същия данъчен период;
–По фактура № 3823/15.03.2012г. – 25 тона на стойност 36 458,33 лв. и ДДС –
7 291,67 лв., всичко: 43 750,00 лв. Дължимата сума била заплатена от „Н. Т.
„ЕООД към „С.“ ЕООД с б. б. от 15.03.2012г. – „МКБ Ю. б.“ по разплащателна
сметка BG.... – 43 750,00 лв. Фактурата била включена в СД по ЗДДС и дневник на
продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г.,
респективно в СД по ЗДДС и дневник на покупките на „Н. Т.“ ЕООД, за м.03.2012г.;
–По фактура №
3824/15.03.2012г. – 24 тона на стойност
35 000,00 лв. и ДДС –7 000,00 лв., всичко : 42 000,00 лв., платена от
„Н. Т. „ЕООД към „С.“ ЕООД – с б. б. от
16.03.2012г. – „МКБ Ю. б.“– по
разплащателна сметка BG.... – 42 000,00 лв. Фактурата била включена в СД по ЗДДС и дневник на продажбите на „С.“ ЕООД
за м.03.2012г., съответно в СД по ЗДДС и
дневник на покупките на „Н. Т.“ ЕООД, за
същия данъчен период;
– По фактура № 3839/19.03.2012г. – 24 т. на стойност
34 700,00 лв. и ДДС 940,00 лв., всичко:
41 640,00 лв., заплатена от „Н. Т. „ЕООД към „С.“ ЕООД с б. б. от 19.03.2012г. –
„МКБ Ю. б.“ – по разплащателна сметка BG..... – 41 640,00 лв. Фактурата била
включена в СД по ЗДДС и дневник на
продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г., съответно в СД по ЗДДС и в дневник на
покупките на „Н. Т.“ ЕООД за същия
месец;
– По фактура № 3850/21.03.2012г. – 24 тона на стойност
34 600,00 лв. и ДДС– 6 920,00 лв. ,всичко: 41 520,00 лв., заплатена
от „Н. Т. „ЕООД към „С.“ ЕООД – с б. б.
от 21.03.2012г. – „МКБ Ю. б.“ – по разплащателна сметка BG..... – 41 520,00 лв.
Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за
м.03.2012г., съответно в СД по ЗДДС и в дневник на покупките на „Н. Т.“ ЕООД за м.03.2012г.;
– По фактура № 3855/22.03.2012г. – 25 тона на стойност
36 145,83 лв. и ДДС –7 229,17 лв., всичко: 43 376,00 лв., заплатена от „Н. Т. „ЕООД
към „С.“ ЕООД –ц с б. б. от 23.03.2012г.
– „МКБ Ю. б.“ – по разплащателна сметка
BG..... – 43 376,00 лв. Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на
продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г., съответно в СД за ДДС и в дневник на
покупките на „Н. Т.“ ЕООД , за м.03.2012г.;
За месеците февруари, март и април 2012г. фирма „С.“
ЕООД продала на „В.“ ЕООД 367 тона захар
на стойност 541 916,67 лв. и ДДС 108 383,33 лв., или общо
650 300,00 лв.:
– По фактура № 3707/22.02.2012г. – 48 т. на стойност
72 400,00 лв. и ДДС – 14 480,00 лв. , всичко: 86 880,00 лв., заплатена от „В.“
ЕООД към „С.“ ЕООД –с б. б. от
22.02.2012г. – „ МКБ Ю. б.“ – по разплащателна сметка BG.... – 86 880,00 лв.
Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за
м.02.2012г., съответно в СД по ЗДДС и в дневник на покупките на „В.“ ЕООД , за м.02.2012г.;
– По фактура № 3729/24.02.2012г. – 24 т. на стойност
35 000,00 лв. и ДДС 7 000,00 лв. , всичко:
42 000,00 лв., заплатена от „В. „ЕООД към „С.“ ЕООД –с б. б. от 24.02.2012г.– „
МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка BG....–
42 000,00 лв. Фактурата била включена в СД за ДДС и в дневник на продажбите на „С.“
ЕООД за м.02.2012г., съответно в СД по ЗДДС и в дневник на покупките на „В.“
ЕООД за м.02.2012г.;
– По фактура № 3743/28.02.2012г. – 24 т. на стойност 35 000,00 лв. и ДДС –7
000,00 лв., всичко: 42 000,00 лв., заплатена от „В. „ЕООД към „С.“ ЕООД –с б. б.
от 01.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка BG ..... – 42 000,00 лв.
Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за
м.02.2012г., респективно в СД по ЗДДС и в дневник на покупките на „В.“ ЕООД за същия данъчен период;
– По фактура № 3746/29.02.2012г. – 24 т. на стойност 35 400,00 лв. и ДДС – 7
080,00 лв., всичко: 42 480,00 лв., заплатена от „В. „ЕООД към „С.“ ЕООД – с б. б.
от 29.02.2012г. – „МКБ Ю.б.“ – по разплащателна
сметка BG .... – 42 480,00 лв. Фактурата
била включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за
м.02.2012г., съответно отразена в СД по ЗДДС и в дневник на покупките на „В.“
ЕООД за м.02.2012г.;
– По фактура № 3763/02.03.2012г. – 24 т. на стойност
35 400,00 лв. и ДДС –7 080,00 лв. , всичко: 42 480,00 лв., заплатена от „В. „ЕООД
към „С.“ ЕООД –с б. б. от 02.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка BG ......– 42 480,00
лв. Фактурата била включена в СД за ДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД
за м.03.2012г., респективно отразена в СД по ДДС и в дневник на покупките на „В.“ ЕООД за същия данъчен период;
– По фактура № 3768/05.03.2012г. – 24 т. на стойност 35 400,00 лв. и ДДС – 7
080,00 лв. , всичко: 42 480,00 лв., заплатена
от „В. „ЕООД към „С.“ ЕООД с б. б. от 06.03.2012г. – „ МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка BG ........– 42 480,00
лв. Фактурата била включена в СД по ЗДДС
и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г., респективно отразена в
СД за ДДС и в дневник на покупките на „В.“
ЕООД за м.03.2012г.;
– По фактура № 3800/12.03.2012г. – 24 т. на стойност
35 400,00 лв. и ДДС – 7 080,00 лв., всичко: 42 480,00 лв., заплатена от „В. „ЕООД
към „С.“ ЕООД –с б. б. от 13.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка
BG .......– 42 480,00 лв. Фактурата била
включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г.,
респективно отразена в СД по ЗДДС и в дневник на покупките на „В.“ ЕООД за
м.03.2012г.;
– По фактура № 3801/12.03.2012г. – 25 т. на стойност
36 875,00 лв. и ДДС – 7 375,00 лв., всичко: 44 250,00 лв., заплатена от „В. „ЕООД
към „С.“ ЕООД – с б. б. от 12.03.2012г.– „ МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка
BG ....... – 44 250,00 лв. Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на
продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г., съответно отразена в СД по ЗДДС и в
дневник на покупките на „В.“ ЕООД за
м.03.2012г.;
– По фактура № 3811/13.03.2012г. – 25 тона на стойност
36 875,00 лв. и ДДС – 7 375,00 лв. , всичко:
44 250,00 лв., заплатена от „В. „ ЕООД към „С.“ ЕООД –с б. б. от 13.03.2012г. –
„МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка BG ...... – 44 250,00 лв. Фактурата била
включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г.,
респективно отразена в СД за ДДС и в дневник на покупките на „В.“ ЕООД
за същия данъчен период;
– По фактура № 3814/14.03.2012г. – 25 т. на стойност 36 875,00 лв. и ДДС – 7 375,00 лв. , всичко: 44 250,00 лв., заплатена
от „В. „ЕООД към „С.“ ЕООД – с б. б. от
16.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка BG ....... – 44 250,00
лв. Фактурата била включена в СД по ЗДДС
и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г., респективно отразена в
СД по ЗДДС и в дневник на покупките на „В.“
ЕООД за м.03.2012г.;
–По фактура № 3840/19.03.2012г. – 25 т. на стойност 36
875,00 лв. и ДДС – 7 375,00 лв., всичко: 44 250,00 лв., заплатена от „В. „ЕООД
към „С.“ ЕООД – с б. б. от 19.03.2012г. – 36 750,00лв. и б. б. от
21.03.2012г. – 7500,00 лв.– „ МКБ Ю.б.“ – разплащателна сметка BG ...... – общо
44 250,00 лв. Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на
„С.“ ЕООД за м.03.2012г., респективно отразена в СД по ЗДДС и в дневник на
покупките на „В.“ ЕООД за същия месец;
– По фактура № 3851/21.03.2012г. – 25 т. на стойност 36 875,00 лв. и ДДС – 7
375,00 лв., всичко: 44 250,00 лв., заплатена от „В. „ЕООД към „С.“ ЕООД – с б. б. от 21.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“ – по
разплащателна сметка BG ....... – 44 250,00 лв. Фактурата била включена в СД по
ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г., съответно отразена в
СД по ЗДДС и в дневник на покупките на „В.“
ЕООД за м.03.2012г.;
– По фактура № 3885/29.03.2012г. – 25 т. на стойност
36 875,00 лв. и ДДС – 7 375,00 лв. , всичко:
44 250,00 лв., платена от „В. „ЕООД към „С.“ ЕООД – с б. б. от 30.03.2012г. – 33 000,00 лв.
и б. б. от 02.04. 11 250,00 лв. – „МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка BG ......
Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за
м.03.2012г. , респективно в СД по ЗДДС и
в дневник на покупките на „В.“ ЕООД за
същия данъчен период;
– По фактура № 3913/05.04.2012г. – 25 т. на стойност 36 666,67 лв. и ДДС – 7 333,33 лв., всичко: 44 000,00 лв., заплатена
от „В. „ЕООД към „С.“ ЕООД – с б. б. от 05.04.2012г. – 25 000,00 лв. – „МКБ
Ю.б.“ – по разплащателна сметка BG ...... Фактурата била включена в СД по ЗДДС
и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.03.2012г., респективно отразена в
СД по ЗДДС и в дневник на покупките на „В.“
ЕООД за м.04.2012г.;
На „К.Ф.“ ЕООД:
– По фактура № 3744/28.02.2012г. – 24 т. на стойност
35 600,00лв. и ДДС – 7 120,00 лв., или общо – 42 720,00 лв., заплатена от „К.Ф.
„ЕООД към „С.“ ЕООД– с б. б. от 01.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“– по разплащателна сметка BG ...... – 42 720,00
лв. Фактурата била включена в СД за ДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД .
За м.03.2012г. „С.“ ЕООД продало на „О.“ ООД 50 тона
захар на стойност 74 375,00 лв. и ДДС – 14 875,00 лв., всичко: 89
250,00 лв.:
– По фактура № 3813/13.03.2012г. – 25 т. на стойност – 37 291,67лв. и ДДС – 7 458,33 лв. , или
общо – 44 750,00 лв., заплатена от „О.“ ООД към „С.“ ЕООД – с б. б. от 14.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“ по разплащателна сметка BG .... – 44 750,00
лв. Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД
за м.03.2012г.
– По фактура № 3871/26.03.2012г. – 25 т. на стойност 37 083,33лв. и ДДС – 7 416,67
лв., или общо 44 500,00 лв., заплатена от „О.“ ООД към „С.“ ЕООД – с б. б. от
14.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“ – по разплащателна сметка BG ...... – 44 500,00 лв.
Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за
м.03.2012г.
На „С. Ф.“ ЕООД :
– По фактура № 3834/16.03.2012г. – 25 т. на стойност
36 875,00 лв. и ДДС – 7 375,00
лв. , или общо – 44 250,00 лв., заплатена
от „С. Фрут „ ЕООД към „С.“ ЕООД – с б. б. от 27.03.2012г. – „МКБ Ю.б.“ по разплащателна сметка BG ..... – 44 250,00
лв. Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД
за м.03.2012г.
На „О.Ф.“ ЕООД :
– По фактура № 4027/26.04.2012г. – 48 т. на стойност 70 500,00 лв. и ДДС – 14 100,00 лв., или общо – 84 600,00 лв.,
по която не било извършено плащане от страна на „О.Ф.“ ЕООД към „С.“ ЕООД
(Протокол № П–22221114045781–141–001/ 24.02.2015г. във връзка с извършена
насрещна проверка). Фактурата била включена в СД по ЗДДС и в дневник на
продажбите на „С.“ ЕООД за м.05.2012г.
– По фактура № 4028/27.04.2012г. – 46 т. на стойност
70 000,00 лв. и ДДС – 14 000,00 лв., или общо – 84 000,00 лв., по която не било
извършено плащане (Протокол № П–22221114045781–141–001/ 24.02.2015г., във
връзка с извършена насрещна проверка). Фактурата била включена в СД за ДДС и в
дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.05.2012г.
–По фактура № 4029/30.04.2012г. – 28 т. на стойност
42 608,70 лв. и ДДС – 8 521,74 лв., или общо – 51 130,44 лв., по
която не е било извършено плащане (Протокол № П–22221114045781–141–001/
24.02.2015г. във връзка с извършена насрещна проверка). Фактурата била включена
в СД по ЗДДС и в дневник на продажбите на „С.“ ЕООД за м.05.2012г.
За м.04.2012г. „С.“ ЕООД продало на „О.Ф.“ ЕООД 122
тона захар на стойност 183 108,70 лв. и
ДДС 36 621,74 лв., или общо за 219 730,44 лв.
Получените средства от „С.“ ЕООД във връзка с
извършените продажби на захар на К. на фирмата били изтеглени „на каса“ от разплащателна
сметка в лева с IBAN: *** ЕАД от страна на подсъдимите М.Т. и И.Т.. Общият
размер на изтеглените „на каса“ в брой суми,
възлизал на 1 039 895,00 лв.
по дати, както следва :
– 23.02.2012г. – 86 500,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 24.02.2012г. – 40 947,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 29.02.2012г. – 42 170,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 01.03.2012г. – 90 000,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 01.03.2012г. – 79 240,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 01.03.2012г. – 10 000,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 02.03.2012г. – 42 330,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 06.03.2012г. – 42 196,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 08.03.2012г. – 40 560,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 12.03.2012г. – 43 950,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 13.03.2012г. – 86 440,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 14.03.2012г. – 44 600,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 15.03.2012г. – 43 460,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 16.03.2012г. – 41 865,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 16.03.2012г. – 41 000,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 19.03.2012г. – 41 500,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 21.03.2012г. – 41 500,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 21.03.2012г. – 40 860,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 23.03.2012г. – 9 100,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 28.03.2012г. – 44 070,00 лв. – изтеглени от И. Т.;
– 29.03.2012г. – 44 350,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 30.03.2012г. – 32 890,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 02.04.2012г. – 11 217,00 лв. – изтеглени от М. Т.;
– 05.04.2012г. – 2 000,00 лв. – изтеглени от И. Т..
В хода на разследването по делото не било установено
движението на изтеглените „на каса“ парични средства от сметката на „С.“ ЕООД в
МКБ Ю.б., както и каква е била причината за изтеглянето на паричните средства в
брой и то на такива големи суми. Не се установява от доказателствата по делото
и изтеглените парични средства да са били предоставяни в брой на някой от подсъдимите
лица в „Л.К.“ АД, както и да са били носени в офиса на дружеството.
На „Л.К.“ АД била извършена данъчна ревизия от НАП,
като бил съставен Ревизионен доклад №Р–29–1400204–092–01/30.10.2014 год. и
Ревизионен акт №Р–29–1400204–091–01/13.01.2015 г. (т.8 от СП, л.2963–2965), но
не са били констатирани нарушения на данъчното законодателство за
инкриминирания период както и за цялата 2012 г. Към 19.01.2012 г. на „Л.К.“ АД
било издадено Удостоверение №...../19.12.2012 г. от НАП, ТД С. – ГДО (т.7 от
СП, л.2673) за липса на задължения. ДДС от „Л.К.“ АД за месеците април и май
2012 г. са били внесени по банков път (том 7 от НОХД № 507/15г. на СНС).
„С.“ ЕООД с ЕИК
..... било регистрирано първоначално като ООД с решение № 02.10.1992г. по т. д.
№ 1550/1992г. на Л. окръжен съд, като съдружници тогава били П.К.и подс. М.Т.. Към
инкриминирания период адресът за
кореспонденция на „С.“ ЕООД с НАП се намирал в гр. С., р–н „И.“, ж.к. „И.“, ул.“Т.С.“
№ ... На този адрес се намирало работното място на св. А. В., която била наета
на работа от подс. М.Т..*** в присъствието на св. А.В. били извършени ПСД по
делото, а именно претърсвания и изземвания на документация. Към
инкриминирания период за едноличен собственик на капитала на „С.“ ЕООД се водел
св. Г.С., а свидетелят Я. Я. бил вписан в
търговския регистър като управител. За да се стигне до тези вписвания, подсъдимият
М.Т. поискал от св. Г.С. на името на последния да бъдат прехвърлени няколко
фирми. Уговорката им била фирмите да се водят няколко месеца на името на св. Г.С..
Последният се съгласил с предложението на подс. М. Т., тъй като го познавал и е
работил за него. Така свидетелят Г.С. формално бил вписан в търговския регистър
за собственик на капитала на „С.“ ЕООД – ЕИК ..... (и на дружествата „С. Т.“
ЕООД – ЕИК ...., „М.Я.“ ЕООД – ЕИК: ...., „Б.П.“ ЕООД – ЕИК ....). След това свидетелят
Г.С. се дезинтересирал от дружествата, които само формално се водели на негово
име. Юридическият управител на „С.“ ЕООД, а именно свидетелят Я. Я., не е
осъществявал Т. дейност от името и за сметка на дружеството през инкриминирания
период. През процесния период „С.“ ЕООД било реално управлявано и
представлявано от подс. М.Т.. Последният ръководел цялата дейност на „С.“ ЕООД, вземал всички управленски решения, водел преговори и
сключвал търговски сделки, наемал служители, теглил и парични средства от горепосочената
разплащателна сметка с IBAN: *** „МКБ Ю.б.“ ЕАД
на дружеството и се разпореждал с тях.
През инкриминирания период „С.“
ЕООД извършвало реална търговска дейност. Тази фирма била регистрирана по ЗДДС,
като регулярно са били подавани изискуемите справки – декларации по ЗДДС с
отчетните регистри в ТД на НАП за всеки данъчен период.
Подс. М.Т., като се занимавал законно с търговия на
захар, респективно я закупувал от „Л.К.“ АД и я продавал на свои К., прикривал
своя престъпна дейност по избягване установяването и плащането на ДДС за „С.“
ЕООД. За целта подсъдимият М.Т. решил и включил във водените отчетни регистри –
„Дневници за покупки“ и в справките–декларации по ЗДДС на управляваното и
представляваното от него дружество фиктивни
доставки по данъчни фактури от фирми, които не са развивали Т. дейност
през инкриминирания период, а именно – „П.К.“,
„М Т.“, „С. Т.“, „Б.“ и „Г.Т.“ – всички регистрирани по ЗДДС.
За данъчния период м. януари 2012г. подсъдимият М.Т. включил
в дневника за покупки на „С.“ ЕООД облагаеми доставки с право на пълен данъчен
кредит по 3 бр. данъчни фактури, както следва:
–Фактура № **********/31.01.2012г. с начислен ДДС в
размер на 3946,33 лева с посочен
доставчик „П.К.“ ООД,
– Фактура № **********/31.01.2012г. с начислен ДДС в
размер на 2734, 00 лева с посочен доставчик „П.К.“ ООД и
– Фактура № **********/31.01.2012г. с начислен ДДС в
размер на 4320.00 лева с посочен
доставчик „М Т.“ ЕООД.
Реални доставки по смисъла на чл.6 от ЗДД, както и разплащане от страна на „С.“ ЕООД по горепосочените фактури
не били извършвани.
Въпреки
това, подсъдимият включил изброените фактури по несъществуващите доставки в
дневника за покупки и в справката –
декларация по ЗДДС на „С.“ЕООД,
като приспаднал неправомерно данъчен кредит общо в размер на 11 000, 33 лева.
В подадената пред ТД на НАП – С., офис „Ц.“ СД по ЗДДС с вх. № 22101745611/ 14.02.2012г. подсъдимият М.Т.
отразил неверни обстоятелства относно размера на получените доставки и
начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит. В раздел „Б“ от СД
по ЗДДС подсъдимият невярно посочил ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 12273, 64 лева, вместо действително установения ДДС по получените
доставки в размер на 1273,31 лева и това е довело до промяна в резултата за
периода, като в раздел „В“ на СД е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
2364, 14 лева, вместо действително установения ДДС за внасяне в размер на
8 636, 19 лева.
За данъчния период м. февруари 2012г. подсъдимият М.Т.
отразил в дневника за покупки облагаеми
доставки с право на пълен данъчен кредит по 2бр. данъчни фактури, както следва:
– Фактура №
**********/28.02.2012г. с начислен ДДС в
размер на 47 316.67 лева с посочен доставчик „С. Т.“ ЕООД и
– Фактура № **********/ 28.02.2012г. с начислен ДДС в
размер на 7 650.00 лева с посочен доставчик „С. Т.“ ЕООД.
Реални доставки по смисъла на чл.6 от ЗДД, както и разплащане от страна на „С.“ ЕООД по посочените фактури не са били извършвани.
Въпреки това, подсъдимият включил двете фиктивни
фактури в дневника за покупки и в СД по ЗДДС на „С.“ЕООД, като приспаднал за несъществуващите доставки неследващ
се данъчен кредит общо в размер на 54 966, 67 лева.
В подадената пред ТД на НАП – С., офис „Ц.“ СД по
ЗДДС с вх. № 22101762474/14.03.2012г. подсъдимият М.Т. отразил неверни обстоятелства относно размера
на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит. В раздел „Б“ от декларацията подсъдимият невярно посочил ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 75 826, 89 лева, при действително установен ДДС по реално
получени доставки в размер на 20 860, 22 лева и това довело до промяна в
резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в
размер на 629, 55 лева, при действително установен ДДС за внасяне в бюджета в размер
на 54 337,12 лева.
За данъчния период м. март 2012г. подсъдимият М.Т. включил в дневника за покупки на „С.“ ЕООД облагаеми
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:
– № **********/07.03.2012г. с начислен ДДС в размер на
20 400, 00 лева с посочен доставчик
„Б.“ ЕООД,
– № ********** /12.03.2012г. с начислен ДДС в размер
на 23 800 лева с посочен доставчик „Б.“
ЕООД,
– № **********/ 14.03.2012г. с начислен ДДС в размер
на 23 800 лева с посочен доставчик „Б.“ ЕООД,
– № **********/27.03.2012г. с начислен ДДС в размер на
20 400 лева с посочен доставчик „Б.“
ЕООД,
– № **********/21.03.2012г. с начислен ДДС в размер на
23 800 лева с посочен доставчик „Г.Т.“
ЕООД и
– № **********/27.03.2012г. с начислен ДДС в размер на 19 833.33 лева с посочен доставчик „Г.Т.“ ЕООД.
Реални доставки по смисъла на чл.6 от ЗДД, както и разплащане от страна на „С.“ ЕООД по посочените фактури,
не са били извършвани. Въпреки това,
подсъдимият отразил фиктивните фактури за несъществуващи доставки в дневника за
покупки и в справката – декларация по
ЗДДС на „С.“ЕООД, като
приспаднал неправомерно данъчен кредит общо за сумата от 132 033,33 лева.
В подадената пред ТД на НАП – С., офис „Ц.“ СД по
ЗДДС с вх. № 22101779323/17.04.2012г. подсъдимият
М.Т. отразил неверни обстоятелства
относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит. В раздел „Б“ от
декларацията подсъдимият невярно посочил
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 148 779, 44 лева, при действително
установен ДДС по реално получени доставките в размер на 16 746, 11 лева и
това е довело до промяна в резултата за периода, като в раздел „В“ на СД е декларирал ДДС за възстановяване в размер на
707, 60 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на
131 325, 73 лева.
С позоваването на фиктивни фактури и посочване на
неверни обстоятелства в инкриминираните справки–декларации по ЗДДС, подсъдимият
е упражнил неправомерно правото на данъчен кредит така, че вместо да посочи
действителните задължения за внасяне на ДДС, той е претендирал възстановяване
от бюджета. Избегнатите, за представляваното от подсъдимия дружество, реални
данъчни задължения –ДДС за внасяне, възлизали общо на 194 299, 04 лева за
инкриминирания период. От тях: 8 636, 19 лева –за януари 2012г., 54 337,12
лева – за февруари 2012г. и 131 325,
73 лева –за март 2012г.
На „С.“ ЕООД е била извършена ревизия по ЗДДС за периода от 01.04.2011г. до
30.04.2012г. Въз основа на така извършената ревизия бил изготвен ревизионен
доклад №1204390/03.10.2012г. и издаден Ревизионен акт № **********/ 02.04.2013г.
на НАП ТД– С.. С ревизионния акт органите на НАП не признали данъчен кредит на „С.“
ЕООД по фактура № **********/31.01.2012г. с посочен доставчик „М Т.“ ЕООД,
както и не признали данъчен кредит по фактури № № ********** от 07.03.2012г., **********
от 12.03.2012г., ********** от 14.03.2012г. и ********** от 27.03.2012г. с
посочен доставчик „Б.“ ЕООД.
На 02.05.2012 г. с Постановление на наблюдаващия
прокурор в Специализирана прокуратура било образувано досъдебно производство
№31/2012 год. срещу неизвестни извършители за престъпление по чл.321, ал.3, вр.
ал.2 от НК. Малко след образуването на досъдебно производство, била извършена
специализираната полицейска операция от 10.05.2012 г., при която били задържани
за 24 часа М.Д., К.М., Д.Г., Т.С., М.Т., И.Т.. Задържането било продължено до
72 часа във връзка с производство по чл.64 от НПК, като на същите лица са били
повдигнати обвинения с постановления от 11.05.2012г. На 29.05.2012 г. бил
задържан за 24 часа подс. Гр.Г., след което на същия му била взета мярка за
неотклонение „Гаранция“ в пари.
Разбирайки, че синът му Д.Г. е задържан, подсъдимият Г.Г.
решил да се свърже със своя дългогодишен приятел и състудент от Икономическия
институт в гр.С., а именно със св. Н. Ч.. Последният преди години (1991–2002г.)
работил в данъчната администрация и преди да напусне същата заемал длъжността
директор на ТД „Големи данъкоплатци“ към НАП. От 1999 г. св. Ч. се познавал и със
св. К. С., който съгласно Решение №88/16.02.2009 г. на МС към май месец 2012г.
заемал длъжността „Изпълнителен директор на Национална агенция по приходите“ на
Р. Б. и двамата имали добри приятелски взаимоотношения. Подсъдимият Г. Г. на
11.05.2012 г. позвънил на св.Н. Ч., но предвид това че не могъл да се свърже с
него му изпратил съобщение по телефона със съдържание „Обади ми се!“. По това
време св. Ч. се намирал в гр.С., като бил в болницата за спешна медицина “Н.И.П.“,
където имал ангажименти във връзка със здравословното състояние на детето си.
Около обяд св.Ч. установил, че има две неприети обаждания и едно съобщение. В
12.53 ч. на 11.05.2012г. св. Н.Ч. се обадил на мобилния телефон на подсъдимия Г.Г.
с №...... (иззет от джоба на сакото му при извършения му обиск на 29.05.2012
год. – л.8,т.2 от ДП) и от който били пропуснатите повиквания. В хода на
разговора подс. Г.Г. дал израз на емоционалната си реакция от това, че му
„заключили момчето“ и без да споменава каквото и да е име на конкретно лице обявил
в разговора си със свидетеля Ч. следното: „…Ще го изкормя твоя тоя човек „червенобузест“! Ще му разпоря корема,
рано или… това трябва да ти е ясно! Но ти казвам, че ще му ги увия червата около
ушите! Ти ще видиш какво ще…!“. След това подсъдимият Г.Г. прекъснал
разговора. Свидетелят Ч., ангажиран със здравословните проблеми на детето си,
не успял да вникне в съдържанието на
отправената закана и не разбрал всъщност кое лице е визирал подс. Гр.Г.,
поради което решил да го попита кой точно „червенобузест“ човек е имал предвид.
Затова свидетелят Н. Ч. се опитал да се свърже отново с Гр.Г. по телефона, но
не успял, тъй като подсъдимият не отговарял на обажданията му.
На 14.05.2012г. свидетелят Н. Ч. имал среща със свидетеля
К. С., в хода, на която споменал за проведения телефонен разговор с подс. Г., но
без да описва подробности. Свидетелят Н. Ч. заявил, че подс. Г.Г. е изрекъл множество
„глупости, обиди и псувни“. След това св. Ч. посъветвал св. С. да се пазел, тъй
като всички знаели „какъв човек е Г.“.
На 17.05. 2012г. св. К. С. имал среща с Министъра на
вътрешните работи, г–н Ц.Ц, на която последният го информирал, че в МВР също имало
информация за разговор, проведен между св.Ч. и подс. Г.Г.. После св. С. бил
посъветван, че във връзка с отправената от Г. закана по телефона следвало да му
бъде назначена физическа охрана, а за целта се налагало да подаде сигнал.
Свидетелят К. С. написал сигнал на 17.05.2012 г., а на следващия ден бил
призован в „ГД БОП“, за да даде показания по случая. На 18.05.2012 г. сутринта
свидетелите Ч. и С. се явили в „ГД БОП“, където били разпитани. В сградата на
„ГДБОП“ св. Ч., в съвместен разговор със св.С., полицейски служители и г–н С. Ф.,
споделил конкретика по отправената телефонна закана.
На 18.05.2012 г. в НАП, свидетелят К. С. бил
освидетелстван от вещите лица Д., И. и А., като по това време бил в силно
стресово състояние, дължащо се и на проблеми – „сериозен натиск“ в службата, а и на преживяваната раздяла със съпругата
си.
Незабавно след задържането на подсъдимите, от органите
на досъдебното производство, по предвидения в НПК ред, били извършени обиски,
претърсвания и изземвания, като били иззети надлежно множество писмени и
веществени доказателства. Такива доказателства били приобщени и чрез доброволно
предаване, за което надлежно били съставени писмени протоколи:
С Протокол (т.7, л.1–2) К.М. предала доброволно
мобилен телефон „ I.“ със СИМ карта ;
С Протокол за доброволно предаване (т.7, л.78) – от св.
М. К., бил приобщен: 1бр. мобилен телефон „L.“ с IMEI № .....и СИМ карта на Г., с номер № .......;
С протоколи за доброволно предаване ( т.7, л. 79 – 136
ДП) от страна на П. Т., Б.И., С.Р., Е.Ш., М. Н., Ч.Н., Г.Д., Д. Г. и Н. И. били
предадени и така приобщени по делото товарителници и други превозни документи,
за транспортиране на захар от „Б.з.з.“ ЕАД;
С протокол за доброволно предаване (т.7, л.14 и сл.
ДП) В. Н. предал товарителници и
фактури, във връзка със сделки със захар, по които фирма „В.“ ЕООД била купувач, а „С. „ ЕООД –
продавач.
С Протокол за
претърсване и изземване от 10.05.2012г. ( т.8, л.6–14 от ДП), от складова база,
находяща се в гр. С., промишлена зона, м. “В. р.“ ремонтно – машинен завод (РМЗ), производствено помещение № 1, са били
иззети: 4 кг. от произволно избран част от съдържанието на чували с надписи „.......“;
копие от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ...., т.... № ....,
дело 820/06; бележка с имена; кафяв тефтер; експедиционни бележки;
С 2бр. Протоколи за претърсване и изземване от
10.05.2012г. ( т.8, л.20–27 от ДП), от офис на „С.“ ЕООД, находящ се в гр. С.,
ж.к. „И.“, ул. „Т.С.“ №...., били иззети: сив класьор с надпис „Продажби
м.7.2002г., съдържащ документи и фактури на „С.“ ЕООД; Черен класьор с надпис „Доставки
Захарни заводи“, съдържащ документи на „С.“ ЕООД; Документи поставени в джоб –
тристранно споразумение, фактури, банкови извлечения.
С Протокол за претърсване и изземване от 10.05.2012г. (т.8,
л.38– 41 ДП), от офис на „Л.К.“ АД (т.нар.“нов офис“), находящ се в гр. С.,
ж.к. „И.“, ул. „Л. С.“ №..., били
иззети: компютърна конфигурация; Лаптоп „Т.“
с №..... със захранване № ......; лаптоп С. с № ...... и захранване № ......;
лаптоп С. с № ....... и захранване № .....; телефони: с IMEI №........ и СИМ карта на Г. № ....... ; с IMEI № .........
и СИМ карта на Г. № ........; печат на „Л.К.“
АД.
С Протокол за
претърсване и изземване от 10.05.2012г. (т.8, л.42–45 от ДП), от офис на „Л.К.“
АД, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, ул. „Л. С.“ №...., ползван от подс. Г. Г.,
били иззети: Писмо до Министъра на вътрешните работи изх. № 15/2010г. – 5 л.;
предложение от 2 л. за ограничаване измами с ДДС; писмо до г–н Ц.Ц изх. №
09/2010г; писмо до г–н С.Д., изх. № 08/2010; писмо до Дирекция „Контрол“ – НАП
с изх. № 10/2010г., ведно с приложения– общо 38 листа; писмо до НАП с изх. №
06/2010г., ведно с приложения – общо 44 листа; писмо до Министъра на земеделието
и храните с изх. № 11/2010г.; два броя схеми за внос/износ към/от Г.; Писмо
отговор от НАП с изх. № 62–00–2/2010г.; писмо до Дирекция „Контрол“ – НАП с изх.
№ 13/2010г; Писмо до Министъра на земеделието и храните с изх. № 12/2010г.;
Писмо до Министъра на вътрешните работи с изх. № 15/2010г.; 1 бр. папка с писмо
до г–н Ф. и полиетиленови джобове, съдържащи данни на различни фирми и копия на
данъчни документи; писмо на Министъра на финансите, изх. № 15–00–123/29.09.2010г.
С Протокол за претърсване и изземване от 10.05.2012г.
(т.8, л.46–49 ДП), от офис на „Л.К.“ АД, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, ул. „Л.
С.“ №...., офис на ..... етаж, ползван от „Л.К.“ АД, били иззети: 1 бр.
компютърна конфигурация със стикер „P. K.
J......“; 1 бр. компютърна конфигурация без марка и номер, с надпис на преден
панел „G.F.“; 2 бр. фактури с № **********/26.04.2012 и № **********/ 27.04.2012г.,
издадени към „О.Ф.“ и прилежащи към тях експедиционни бележки с номера 002/26.04.2012
год. и 004/27.04.2012 г.; 2 бр. договори за отговорно пазене от 23.03.2012г.
м/у „Л.К.“ АД и „С. Т.“ ООД в несъстоятелност; 1 бр. папка, съдържаща текущ
анализ за налична захар по заводи за периода 13.03.2012–07.05.2012г. ; 1 бр.
папка, с надпис „ПИБ-2011“.
С Протокол за
претърсване и изземване от 10.05.2012г. (т.8, л.50–53), от офис на „Л.К.“ АД, находящ се в гр. С.,
ж.к. „И.“, ул. „Л. С.“ №..., били
иззети: Преносим компютър м. „F.“, модел „.....“ с № ........, със зарядно
устройство с надпис „F.“ № .......; компютърна конфигурация „LG“ без
идентификация за модел и номер; външен хард диск м. „S.“ с № ........, зарядно
устройство модел „.......“; оптичен носител „V.“; компютърна конфигурация м. „LG“ без
идентификационен номер; оптични носители
„E.“ и „S.“.
С Протокол за претърсване и изземване от 10.05.2012г.
(т.8, л.54–57), от офис на „Л.К.“ АД,
находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, ул. „Л. С.“ №...., офис, били иззети: видео–записващо
устройство „H.“ с №......; видео–записващо устройство „H.“ с № ......; видео–записващо
устройство „H.“ с № .....;
С Протокол за претърсване и изземване от 10.05.2012г(
т. 8, л. 72 и сл. ДП), от жилище, в гр. С., ж.к. „Д.“ № ....., вх. ..., ет.....,
ап....., обитавано от Т.Й.С., били иззети: СИМ карта с надпис „В.“ и № .......;
трудов договор № 9/24.03.2008 м/у „С. Т.“ ЕООД и Т.Й.С.; нареждане/разписка №
*********/08.05.2012г.; нареждане /разписка № *********/08.05.2012г. и 2 бр.
малки листчета, изписани ръкописно с цифри.
С Протокол за претърсване и изземване от 10.05.2012г.
(л. 87 и сл. ДП) от жилище ,обитавано от М.Т. ***, били описани и иззети:
Договор за наем на недвижим имот от 26.03.2012г. м/у „С.Т.“ ООД и „Л.К.“ АД;
полиетиленов джоб с 6 бр. листа „I. S. (MALAWI) LTD“; полиетиленов плик,
съдържащ съобщение по чл. 32 ДОПК № ...... /21.03.2012г.; нареждане/разписка №
*********; нареждане/разписка № 22268951; мобилен телефон Н. с IMEI № ........ и СИМ карта на М. №...... ; мобилен телефон
с IMEI № ............ със СИМ карта на Г. № ......;
мобилен телефон Н. с IMEI № ......... и СИМ
карта на Г. № ........; печат на „С. Т.“ ООД; печат на фирма „О.Ф.“ ООД.
С Протокол за извършен обиск и изземване от
10.05.2012г. на Т.И.С. (т.8, л.105 л.105 и сл. ДП) били
иззети : 1бр. печат на фирма „О.Ф.“ ЕООД; мобилен апарат „Н.“, модел.......,
с IMEI № .........,
с батерия към него и СИМ карта на Г. № ........; мобилен апарат „Н.“ модел .......,
IMEI № .........., с батерия към него и СИМ карта
на В. с № ........;
С Протокол за извършен обиск и изземване от
10.05.2012г. от И.С.Т. (т.8, л.121 ДП), са били иззети следните вещи: 1 бр.
мобилен телефон „А.“, с IMEI № ....... със СИМ
карта на Г. № .........; 1 бр. мобилен телефон „Н.“ с IMEI № ........ със
СИМ карта на Г. № .........;
С Протокол за извършен обиск и изземване от
10.05.2012г. на К.Г.М. (т.8, л.139–140), са били описани и иззети следните
вещи: 1 бр. дамска чанта, флаш памет с надпис „E.“;
С Протокол за
претърсване и изземване от 10.05.2012г., от производствена база на търговско дружество „В.“
ЕООД (т.8, л.142–145), представлявано от В. Н.,
на адрес: с. М., обл. С., ул. „М. р.“ № ...., са били описани и иззети
следните вещи: Товарителница серия М № 208972/05.03.2012г. с изпращач „С.“ ЕООД
и превозвач „Д. ...“ ЕООД; Хронология – всички записвания – за сметка 4011;
Отчетен период 01. 01.2012г. – 31.03.2012г.; Фактура № **********/05.04.2012г.
както и още 13 бр. фактури с № **********/22.02.2012г; №
**********/24.02.2012г.; № **********/ 28.02.2012г.; №**********/ 29.02.2012г.;
№**********/ 02.03.2012г., №**********/ 05.03.2012г.; №*********/ 12.03.2012г.;
№**********/ 12.03.2012г.; №**********/ 13.03.2012г.; №**********/
14.03.2012г.; №**********/ 19.03.2012г.; №**********/ 21.03.2012г. №
**********/ 29.03.2012г.; два броя разходни касови ордери, ведно с фискални
бонове: РКО от 10.04.2012г. и РКО от 06.04.2012г.; хард диск „Т.“........ ведно
с USB кабел с надпис „High speed cable“ с два USB – изхода.;
С Протокол за претърсване и изземване от 10.05.2012г.
(т.9, л.10–11 ДП), от складова база на „Д.з.з.“, находяща се в гр. Д., „П. з. –
ю.“ са били описани и иззети следните вещи: компютърна конфигурация – твърд
диск „С.“ със сериен № .......; прозрачен джоб с фирмено досие на „С.“ ЕООД от
25.10.2011г., проформа фактура №102–1/19.09.2011г.; заявка за товарене;
екземпляр от нареждане експедиране на стоки № 15/24.02.2012г.; нареждане за
експедиране на стоки № 7; твърд диск „W. D.“ със сериен № .......; хард диск „С.“
със сериен № ........;
С Протокол за претърсване и изземване от 19.07.2012г.
(т.9, л.86–87), от складова база и офис на „Н.К. 2010“ ЕООД,
находящи се в гр. П., ул. „Б. ш.“№ ....,
били описани и иззети следните вещи: твърд диск „S.“ ..... със сериен №..... ,
месечни хронологии – справки за движението на захарта в склада на „Н.К. 2010“
ЕООД за периода м.01–м.05.2012 г., копие от протокол за извършена проверка от
ТД на НАП – П.; класьори с документи –фактури за м. 01.2012г.– м. 05. 2012г.,дневници
за покупки и продажби, СД.
С Протокол за претърсване и изземване от 19.07.2012г.
(т.9, л.94–96), от жилище, обитавано от И.Л.,***, В.Т., ул. „Св. Н.“ № ...., са
били описани и иззети следните вещи: флаш памет с надпис „Д.“, 1 бр. лист от
тефтер към XII‘07 с изписани имена, суми в различни валути, цифри и проценти; 1
бр. лист А4 формат с дата 31.08.2008 с таблица с номера, дати, имена,
суми; преносим компютър A. със сериен № .........,
ведно със зарядно устройство; преносим компютър „D.“ модел ..... без сериен
номер, ведно с платнена чанта и зарядно устройство; компютърна конфигурация с
надпис „W.“;
С Протокол за претърсване и изземване от 19.07.2012г.
(т.9, л.98–103), от складова база на „Л.“ ЕООД, находяща се в гр. В.Т., ул.“М.“
№....., били описани и иззети следните вещи: компютърна система със сер. № .......;
компютърна система със сер. № ......; оригинали на фактури и кредитни известия за периода 01. 01.2012г.
до 31.05.2012г., както и СД по ЗДДС на „Л. „ЕООД за м. март 2012г.; оригинали
на фактури, кредитни известия и други документи за доставка на захар за м. юни;
оранжев класьор с пътни листи за периода 01. 01.2012г. до 31.05.2012г.;
документи за банкови и касови продажби за периода от 01. 01.2012г. до 31.05.2012г.
; документи за банкови и касови продажби м. юни 2012 г.; пътни листи за м. юни 2012г.; приемо –
предавателни протоколи, фактури, договор за отговорно пазене; зелен класьор с
оригинали и копия на фактури, нареждания за експедиции, кантарни бележки,
заявки за доставка на захар и др.; зелен класьор
с копия на фактури, преводни нареждания и др. с доставчик „Л.К.“АД и
получател „Л.“ ЕООД; черна папка със заявки, нареждания и други документи за доставки
на захар от „Б.з.з.“ ЕАД; жълт класьор с фактури, заявки, нареждания за
товарене и др. документи за доставки и
продажби на захар; оранжев класьор с фактури, заявки, банкови извлечения,
приемо предавателни – протоколи и др. за
доставки на захар с доставчик „Л.К.“АД и получател „Л.“ЕООД; оригинали
на пътни листи, товарителници и др. документи за м. юли 2012г.; сертификати за
качество; 2 бр. компютърни конфигурации с надпис „S.“; копия от фактури и
вносни бележки за доставка от „Л. – к.“ АД; оригинали на договори за покупко–продажба,
протоколи и др. документи, копие от протокол за извършена проверка №
0028264/19.07.2012г. на ТД на НАП – В. Т.;
С Протокол за претърсване и изземване от 19.07.2012г.
(т.9, л.119–120), от производствена база в гр. Л, - „Л.“ ЕООД, със собственик и
управител подс. И.Л., били описани и иззети следните вещи: 2 бр. класьори за
папки; цифров видеорекордер „T......“, сериен № .......; цифрово записващо
устройство „Т...“; 2 бр. папки с документи; 2 бр. класьори за папки; 3 бр. флаш
памет; компютърна конфигурация, включващо монитор, клавиатура, мишка,
принтер/скенер копирно мултифункционално устройство „С.“;
С Протокол за претърсване и изземване от 19.07.2012г.
(т.9, л.136–142) на счетоводна къща „Д.“
ЕООД, в присъствието на П. Б. С., находяща се в гр. В. Т., ул. „М.“ № .....,
ет......, офис № ......, били описани и
иззети: 2 бр. класьори за папки с документи – един брой черна с надпис продажби
м. юли 2012г., съдържаща фактури; един брой червена с надпис Продажби м. юли
2012г., съдържаща фактури; 3 бр. класьори с папки с документи– съдържаща 5 бр.
папки с документи; Констативен приемо – предавателен протокол; Договор за
отговорно пазене от 18.05.2012г.; 2 бр. бели листове с ръкописен текст;
прозрачен джоб с копия от документи; Договор за удостоверителни услуги;
Уведомление за оттеглено упълномощаване; приемо–предавателен протокол;
уведомление за постъпили декларации по ЗДДС за периода януари 2012г до юни
2012г. и др.;
С Протокол за претърсване и изземване от 10.05.2012г.
(т.9, л.167–170), от складова база на „Б.з.з.“, находяща се в с. С., общ. К.,
са били описани и иззети: компютърна справка – хронология на въведени документи
01.02.2012г. – 01.05.2012г.; фактура № **********/24.04.2012г.; фактура №
**********/30.03.2012г.; аналитична справка 2012г.; папка с надпис „С.“,
съдържаща 2 бр. заявки за товарене; 1 бр. компютърна справка за експедиция на
продукция до „С.“ ЕООД; хартиена папка с изписани имена на контрагенти: „Н.К.“,
„С.“, „Л.“, „Ч. зл.“, „С.“, „С.“, „С.“, С.
-Д“, „П.“, „В. П.“, „Н. Т.“; „Н.....“, „М.“, „Б. з.“ и др.; 3 бр. папки,
съдържащи: заявка, фактура, потвърдително писмо и сертификат; папка с надпис „Известия
2012г.“със отчети за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ЕАД за периода от 03.01.2012г. до 16.04.2012г.;
Договор за покупко-продажба на захар от
17.10.2011г. м/у „Б.з.з.“ ЕАД и „Л.К.“ АД; печат пластмасов на „Л.К. С.“;
хартиена папка, съдържаща известия за изнесена захар от складове на „Б.з.з.“
ЕАД с номера и дати от 03.01.2012г. до 09.05.2012г.; стационарен компютър DVD ....
и надпис A./A......; аналитична справка и счетоводна сметка; тетрадка дневник
на влизащи и излизащи от 17.09.2011г. до 11.04.2012г.; записи от охранителни
камери от 11.04.2012г. до 10.05.2012г.
С протоколи от 10.05.2012 год., след разрешение на
Специализиран наказателен съд, е била задържана и иззета кореспонденция от
електронните пощи на подс. М.Д. и на К.М., на „Л.“ ЕООД, на „Н.К. – 2010“ ЕООД,
на „С. к.“ (ползвана от „С.“ ЕООД), на „В.“ ЕООД (т.18 от ДП).
В хода на разследването по делото са били извършени
множество огледи на съдържанието на иззетата кореспонденция от пощенските
кутии, посочени по–горе, като протоколите за тези процесуални действия са били
приложени в т.19 – 27 от ДП, като същите кореспондират изцяло с гореизложената
фактическа обстановка и сочат за осъществяваната Т. дейност от страна на
процесните дружества. Приобщените веществени доказателства по делото, които са
били предмет на огледи, като съставените за това действие протоколи са
приобщени в т.25–31 от ДП.
Горната фактическа
обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното и въззивно съдебното следствие гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на
извършените експертизи.
Така изложените от
въззивната инстанция фактически положения, в по–голямата си част се припокриват
с възприетата от първостепенния съд (от
неговото решаващо мнозинство) фактология по делото, която преобладаващо е
правилно установена, при вярна интерпретация на доказателствените източници, но
с определени изключения, които ще бъдат подробно
коментирани по–долу. Първоинстанционният съд преимуществено е спазвал предвидения
процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и
възможността въз основа на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните
по делото факти, но с някои изключения – напр. незаконосъобразно
допускане и разпит като свидетел на К. Д. –въпреки забраната по чл.118, ал.1 от НПК, като всички те ще бъдат разгледани по – долу в решението.
По отношение на гореописаните фактически положения, конкретно
за обвинението по чл.144,ал.3 вр. ал. 1 от НК на подсъдимия Г.Г., съдът от
първата инстанция, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е
обсъдил всички доказателствени материали и подробно е обосновал съображенията
си, въз основа на които е приел фактологията за безспорно изяснена. Според АСНС
по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенната инстанция не
могат да бъдат отправени никакви основателни упреци във връзка с установяването
на релевантните за правилното решаване на казуса факти, тъй като задълженията й
по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и картината на
действително случилото се е очертана в изискуемия обем. Гореописаните факти по
отношение на действителното развитие и протичане на събитията са убедително изведени при анализа на събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира основания да
променя констатациите на първостепенния съд, а само да ги детайлизира. Последователните и логични показания на свидетелите К.Н.С. и Н.Д.Ч.,
дадени пред първостепенния съдебен състав, за възприетите и възпроизведени от тях факти, включени в
предмета на доказване по чл. 102 от НПК, значими за инкриминираното деятелност,
кореспондиращи, както помежду си, така и с веществените доказателствени
средства от експлоатираните специални разузнавателни средства, дават основания
на въззивната инстанция да се солидаризира с извода на СНС, че тези гласни
доказателствени средства са правдиви. От доказателствата по делото е безспорно
установено, както правилно е посочила и предходната инстанция по фактите и
правото, че свидетелите К. С. и Н. Ч. са били бивши колеги, познаващи се от
много години и в много добри приятелски отношения. Такива са били отношенията и
между св. Ч. и подсъдимия Г.Г.. По несъмнен начин е установен факта на проведения на 11.05.2012
г., в 12,53ч. разговор (№ 20 – стр.19, том 4 – ВДС - „Т.“) между подс. Г.Г. и св.
Н. Ч., както и съдържанието му. Този разговор е бил документиран и възпроизведен
в съставения по делото– „Протокол за изготвяне на веществено доказателствено
средство „звукозапис“ от прилагане на разрешени специални разузнавателни
средства“ с рег. № RB..../16.08.2012г., както и в самото вещественото
доказателствено средство – „звукозапис“ на оптичен носител за еднократен запис
с рег. № RB.... от 07.08.2012г. Тук въззивната инстанция се счита задължена да направи
уточнението, че престъплението по чл. 144 ал.3 от НК е умишлено и „тежко“ (по
смисъла на чл. 93, т.7 от НК), по глава II,
раздел V от Особената част на НК, респективно попада в
кръга на лимитативно изброените с нормата на чл.172, ал.2 от НК престъпни
посегателства за доказването на които е законово допустимо използването на
специални разузнавателни средства. Отделен е въпросът, че доказване по делото,
в исканата от протестиращата прокуратура насока, изобщо не се е случило. В
наказателния процес е установено по категоричен начин, че подсъдимият Г.Г. в обсъждания
разговор, документиран със специални разузнавателни средства, е отправил закана
с думите: „Ще го изкормя твоя тоя човек „червенобузест“! Ще му разпоря корема,
рано или … това трябва да ти е ясно! Но ти казвам, че ще му ги увия червата
около ушите! Ти ще видиш какво ще…!“. За горното дава показания и свидетелят Ч.,
който потвърждава видното и от съдържанието на ВДС, че по време на инкриминирания
разговор не е било споменато конкретно име на лице, по отношение на което да са
били отправени заплашителните думи от страна на подс.Г.Г.. Във връзка с
идентифициране на лицето – адресат на заканата, свидетелят Н. Ч. посочва, че подсъдимият
Г.Г. визирал „някакъв червенобузко“ („червенобузест“ е точната дума, фиксирана със
специални разузнавателни средства). Свидетелят Ч., както сам заявява в
показанията си, по време на разговора не е разбрал за кого всъщност са се
отнасяли думите на подсъдимия Г.Г.. В подкрепа на това е и установеното по
делото обстоятелство, че веднага след приключването на разговора св. Ч. се е
опитал да се свърже отново с подс.Г.Г., за да разбере последният кого точно е
имал предвид. От показанията на св.Ч., а и от веществените доказателствени
средства, обективиращи подслушаната, чрез специални разузнавателни средства
телефонна комуникация се изяснява, че името на св. К. С. изобщо не е било
споменавано от подс. Г.Г.. Отделен е въпросът, че свидетелят Н. Ч. в
показанията си съобщава и доказателствената информация как дългогодишният му
приятел – св. К. С. е бил известен като „К. данъчния“ и изобщо не е имал за прякор
“червенобузко“ или „червенобузест“. В контекста на изложеното, действително е
доказано, че в инкриминирания разговор са били обявени заплахи от подс. Гр. Г.,
но не се установява същите да са се отнасяли до живота на свидетеля К. С..
Обстоятелството, че казаното в разговора между св. Н. Ч. и подс. Г.Г. впоследствие ще стане достояние на св. К. С. не е
било включено в съдържанието на представите на автора на спонтанно изречените заплашителни
думи – подс. Гр. Г.. По делото е установено от коментираните показания, че св. Н.
Ч. се срещнал със св. К. С. на 14.05.2012 г., когато по собствена инициатива и по
свое предположение относно това, за кого са се отнасяли заплашителните думи, е
споделил на св. К. С. в общи линии съдържанието на процесния телефонен разговор. На 16.05.2012 г.,
при разговор с Министъра на вътрешните работи, св. С. е бил приканен да подаде
сигнал в „ГД БОП“. За целта на св. К. С. е било съобщено, че МВР разполагало
със „сведения“ относно процесния разговор и че следвало да подаде сигнал, за „да
му бъде назначена охрана“. Към този момент свидетелят К. С. все още не е имал
пълна представа за точното съдържание на разговора между подс. Г. Г. и св. Ч.. Повечето
подробности св. К. С. научил едва на 18.05.2012 г., когато е бил призован за
разпит в качеството си на свидетел в полицията. В тази връзка правдоподобно и
логично е заявеното от св. К. С. в първоинстанционното следствие, че след
узнаването на точното съдържание на изречените от Г. Г. думи, единствено му е станало
неприятно.
Обосновано първостепенният съд е приел, че показанията
на свидетелите К. С. и Н. Ч., дадени в хода на съдебно следствие следва да се
кредитират като логични, достоверни и кореспондиращи помежду си, както и с ВДС.
Визираните гласни доказателствени средства–свидетелските показания на С. и Ч.,
не се опровергават разпита на вещите лица по КСППЕ. В това отношение от устните
разяснения в съдебно заседание на вещите лица по КСППЕ, освидетелствали св. С.,
се изяснява, че същите не са взели предвид личните емоционални проблеми на св. К.
С., свързани с преживяна наскоро раздяла с бившата му съпруга, здравословните
проблеми и стреса в работата му. Експертите са заявили, че след запознаване с
показанията на св. К. С. от съдебно следствие, значително било разколебано заключението
им относно приетото в същото наличие на причинно – следствена връзка между
процесната индиректна вербална агресия и острото стресово състояние у
освидетелствания, както и че по – скоро поставената диагноза се дължала на
емоционалното състояние в резултат на личните проблеми, които е имал св. К. С..
За изграждане на фактическите изводи първостепенният
съд правилно е кредитирал показанията на горепосочените свидетели от
досъдебното производство, които са били приобщени на основание чл. 281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, само относно безспорно установените факти по
делото – наличието на проведен разговор между подс. Гр. Г. и св. Ч., за неговото
и на процесната закана съдържание, както и за съобщените дати, тъй като в това
отношение визираните гласни доказателствени средства кореспондират, както помежду
си, така и с приобщените по делото веществени доказателствени средства в
резултат на експлоатираните специални разузнавателни средства. Останалата част
от показанията на свидетелите С. и Ч. в досъдебната фаза на процеса всъщност преимуществено
представляват предположения и внушения. В това отношение с прочетените си
показания, депозирани в досъдебната фаза, свидетелят Н. Ч. е заявил как след
разговора им единствено е предположил, че подсъдимият Г.Г., изричайки
заплашителните думи, е визирал специално св. Кр. С.. Именно тези си
предположения свидетелят Н. Ч. е изказал пред св. К. С.. Последният от своя
страна е възпроизвел същите предположения в показанията си, депозирани в хода
на разпита си по досъдебното производство. В контекста на изложеното е
известно, че доказателствата са факти
от обективната действителност, които имат връзка с обстоятелствата, включени в
предмета на процесуално доказване по конкретното дело, и служат за тяхното
изясняване. Съответно свидетелските показания като гласно
доказателствено средство представляват сведенията, които свидетелят дава при
разпита по реда установен в НПК, относно непосредствените му (личните) възприятия от факти/ доказателства, които се
отнасят към предмета на доказване по делото. Във връзка със сторените
разяснения, то в разглежданата им
част разказите на свидетелите Н. Ч. и К. С. не възпроизвеждат
доказателства/факти, а съдържат мнения, твърдения, предположения. Поради това правилно първостепенният съд е игнорирал
внушенията и предположенията, които
свидетелите Ч. и С. са направили и съобщили в хода на разпитите им по
досъдебната фаза на процеса. Това принципно становище на въззивната инстанция е относимо към всички гласни доказателствени средства, за частите им, в които не се възпроизвеждат доказателства/ факти, а
се съдържат различни оценки, твърдения и изводи за фактически данни.
По делото са разпитани свидетелите Х. М. М., М. В. В.
и П. П. М.. Към доказателствената маса по делото са били приобщени показанията
им от досъдебно производство ( на основание чл. 281 от НПК). След прочитането
на показанията им от ДП и тримата свидетели са заявили, че не ги поддържат.
Правилно съдът от първата инстанция е изключил изцяло
от доказателствената маса показанията по досъдебното производство на
свидетелите Х. М. М., М. В.В. и П. П. М.. В това отношение първостепенният съд вярно
е приел, че тези свидетелски показания от досъдебната фаза на процеса са
неотносими към предмета на доказване по делото в едни части, а в други такива възпроизвеждат
слухове или съдържат изказани мнения и предположения. При тази изходна позиция,
правилно решаващият съд е посочил, че е недопустимо свидетелите да правят изводи за дейност на трети
лица, квалифицирайки я като престъпна, въз основа на свои мнения, изводи и
предположения, както и на слухове, без последните да се основават на лично
възприети факти от обективната действителност. Що се касае до показанията на
свидетелите М., В. и М., депозирани в хода на съдебно следствие, то същите изцяло са насочени към отричане и
дискредитиране на дадените от тях такива в хода на досъдебно производство. И
тримата свидетели – Х. М. М., М. В. В. и П. П.
М. твърдят, че приобщените им показания по реда на чл.281 от НПК били
неверни и депозирани под натиск от страна на служители на МВР. След като от
ценената доказателствена съвкупност са изключени показанията от досъдебното
производство по гореизложените съображения, то е без значение по настоящото
дело дали същите са верни или неверни и по какъв начин се е стигнало до
депозирането им. В този смисъл не са относими към предмета на доказване още
показанията на свидетелите М., В. и М., депозирани
в хода на първоинстанционното съдебно следствие.
Обвиненията, които са предявени на подсъдимите по настоящето дело, касаят
инкриминиран период от началото на м.януари 2012г. до 14.05.2012 г. Показанията
по ДП на М., В. и М. са относими към периода –2008 – 2011 г., а в обвинителния
акт, който поставя рамката на процеса и формулира предмета на доказване, не са
изложени никакви факти и обстоятелства, досежно 2008 – 2011 г. И тримата свидетели с прочетените си
показания по досъдебното производство твърдят за участието в периода от 2008 г.
до 16.02.2011 г. на свидетеля М., чрез
регистрирана от него в Г. фирма „Г.Е.– Х. М.“, на свидетеля И.Т., на Х.К.(
починал) и на лица от „Л.К.“ АД в различни „схеми“, които
не са инкриминирани по делото с обвинителния акт, но основната цел на които
била избягването на плащането на ДДС.
Показанията от досъдебното производство на св. М. се
отнасят до „схеми“ по избягване на плащането на ДДС при търговия със захар на
територията на Р. Б., включително и чрез доставки от държави членки на ЕС и
извън него за период преди 01.01.2012 г.
(преди инкриминирания). За такава
съвместна “схема“ с участието на М. се разказва в прочетените му показания ДП, депозирани по ЧНД № 826/2012
г. на СНС –„…чрез извършване на вътрешнообщностна доставка към „Г.Е.– Х. М.“ и
последващо вътрешнообщностно придобиване от буферна българска фирма, тя от своя
страна фактурира към К. те на „Л.К.“ АД. По този начин невнасянето на ДДС
остава в буферната българска фирма“. Друга „схема”, която св. М. разкрива с
прочетените си показания по ДП, също касае период преди задържането му, като се
състояла във внос на нерафинирана захар
от чужбина, като захарните заводи невярно обявявали, че при рафинирането имало
20 % загуба, вместо реалните 5- 10 %, а за продажбите на така „икономисаното“ количество предполагал,
че „в различни райони на страната са отговаряли различни лица“ – фирмата „М.”
от Б. и „С. от Р.”. Освен това,
в схемата участвали още св. М., св. И.Т., Х.К.(починал) и К.М.. Поредната „схема”,
за която свидетелят М. само е чул, е била свързана с внос на уж изцяло нерафинирана
захар от Б. или друга трета страна, при който внос реално по–голямата част от стоката всъщност била
рафинирана и в разфасовки от по 1 тон („биг беци“), тъй като стойността на рафинираната захар в ЕС и Р. Б. била
значително по-висока (почти три пъти) от тази в Л. А.. Следващата „схема“, за
която свидетелят М. отново е чул от свои
„колеги“, се отнасяла до „украинска и
молдавска захар, която се вкарва в Б., складира се в складове в Р., след което
се транспортира до С. и оттам се връща с документация за европейски произход“,
тъй като „на солунската митница се фалшифицира документацията“ (из прочетените
показания по ЧНД №826/2012 г. на СНС). Друга „схема“, която свидетелят М. е разкрил в показанията си от
досъдебното производство, е отново за
търговия със захар, като сочи, че такава се продавала на румънска фирма, чрез
посредник на територията на Р. Б. – фирмата „М.” от Б. и фирмата на „С. от Р.”,
като от там документално се изнасяла за И.. М. сочи, че реално никакъв износ на
захар не е имало, тъй като стоката физически оставала на територията на
страната, а единствено документално се оформял такъв износ, след което захарта се реализирала на пазара в Р. Б. от
фирма „М.”, като било избягвано плащането на ДДС. Освен, че отново не сочи от
къде е придобил информацията, свидетелят М. прави взаимовръзка с образуваното
по отношение на него наказателно производство, по което е бил задържан и
свързва същото с отказ да участва в тази „ последна престъпна схема” с общо
други „19 души обвиняеми лица“, отказали да купуват захар от подсъдимия
Г. Г.. И за „тази схема”, изложена в прочетените показания на М., в приложения
по делото обвинителен акт липсват каквито и да е факти и обстоятелства. Освен,
че подобна престъпна дейност по чл.255 от НК или по чл.321 от НК по делото не е
била инкриминирана, разследване в хода на воденото досъдебно производство не е било провеждано, а и в съдебната фаза също
не са били събрани никакви доказателства. При всички положения, показанията на М.
не са относими към твърдяната от държавното обвинение – „схема“, която следвало да се развива само на
територията на Р. Б. и се изразявала в продажби без фактури на захар от „Л.К.“
АД към други реални търговци – дружествата „Л.“, „Н.К.–2010“ и „С.“. Отделен е
въпросът, че така твърдяната в обвинителния акт „схема“ изобщо не е установено
да е съществувала, понеже по делото е изяснено, че при настъпване на
съответните данъчни събития „Л.К.“ АД е издавало данъчни фактури към
съконтрагентите си, които фактури са били надлежно включвани в справките
–декларации по ЗДДС и отразявани в
отчетните регистри.
В показанията си по досъдебното производство свидетелят
М. още е посочил, че съвместните „схеми“ продължили до 16.02.2011г., когато той
бил задържан във връзка с друго наказателно производство, като арестът му е продължил
до 16.02.2012 г. След излизането на св.М. от ареста, нито той, нито свидетелите
М. и В. са имали каквито и да е отношения с подсъдимия Г.Г. и служители на „Л.К.“
АД, а съобщеното от св.М., че по описаните „схеми“ (относими за периода 2008–2011г.)
акционерното дружество продължавало да работи и че търговията със захар
продължавала да се движи от подсъдимия М.Т., било по слухове от трети лица.
Отново по слухове, възпроизведени с показанията на св.М., приобщени от
досъдебно производство, чрез процесуално – техническия способ на
чл.281,ал.1,т.1 от НПК, участие в тази престъпна дейност имали подсъдимите М.Д.,
Д.Г. и починалата К.М., като „мозъкът“ на организацията бил И.Т. – бивш данъчен
инспектор от НАП, а подсъдимият Г.Г. определял правилата и контролирал паричния
поток. За този период, който касае част от инкриминирания, М. свидетелства
единствено въз основа на слухове и предположения, като заявява че само е чул, без
да може да посочи персонално лицата, от които е възприел тази информация и
респективно е налице невъзможност за съдилищата по фактите и по правото да проверят
достоверността на твърдяното от него. В подкрепа на този извод е необходимо да се цитират показанията от
досъдебната фаза на св. М. – „…След като
излязох от ареста февруари 2012г., чух че лице на име М.Т. продължава да движи
търговията със захар на „Л.К.“… по гореописаните от мен схеми. Чувал съм, че
там – в тази схема са М.Д., К. М. и синът на Г.Г.– Д.Г.. Аз винаги съм твърдял
и по моя преценка това са подставени лица…мозък на организацията винаги е бил
господин И.Т.…“ ( из прочетените показания на
М. по ЧНД № 826/2012г. на СНС). От горното е видно, че казаното от св. М. по досъдебното
производство се отнася само до съществуването на определени слухове, както и до
направени предположения, но не и до реално случилото се.
По идентичен начин стои въпросът и с показанията на
свидетеля М. В. от досъдебно производство, приобщени на основание чл.281, ал.1
т.1 и по ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК – от 25.06.2012 г. пред разследващ полицай (том
6, лист 97 – 103 от ДП) и от 29.06.2012 г. по НЧД № 933/2012 г. на СНС (том 6,
лист 105–108 от ДП). В прочетените си показания свидетелят В. разказва подробно
за отношенията си със свидетеля П. М., за гръцката фирма на свидетеля Х. М. – „Г.Е.–
Х. М.“, за св. И.Т. и починалия Х. К., както и за „Л.К.“ АД., във връзка с търговия
със захар през периода от 2008 г. до 2011г. Свидетелят В. разказва как той
следвало да следи за паричните преводи от гръцката фирма „Г.Е. – Х. М.“ към „Л.К.“
АД и да уведомява за това Х.К., как предавал големи парични суми и документи на
св.И.Т. в офиса на акционерното дружество. Свидетелят В. разказва още за
регистрирано дружество в Р., във връзка с необходимостта, възникнала при
осъществяването на дейността им, както и за дейност, свързана с избягването заплащането
на данък добавена стойност. Всички възпроизведени събития, факти и
обстоятелства от свидетеля В. касаят период, предхождащ инкриминирания. И св.В.,
също като М., е бил задържан под стража по друго дело. В показанията на св.В.
(от досъдебно производство) няма нито един възпроизведен факт, който да касае
инкриминираната престъпна дейност по настоящето дело или взаимоотношения между
подсъдимите и трети лица, във връзка с търговията на захар, осъществявана от „Л.К.“
АД на територията на Р. Б..
Правилно и аргументирано съдът от първата инстанция е
приел за неотносими към предмета на делото по гореизложените съображения и
показанията на свидетеля П. П. М. от досъдебно производство от 29.06.2012
година, обективирани в протокола от съдебно заседание по НЧД № 994/2012 г. по
описа на СНС (том 6, стр. 115–118) и от 25.06.2012 година (том 6, стр. 109–113)
и приобщени, чрез процесуално – техническите способи съответно на чл. 281, ал.1,
т.1 НПК и чл.281 ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК. Въззивният състав изцяло споделя
съображенията на първата инстанция, че както при свидетелите М. и В., то и
показанията на М. касаят периода от 2008 г. до задържането му на 16.02.2011 г. по
друго дело. Каквито и да са били взаимоотношенията на св.М. с Х. К., с Х. М. и лица
от „Л.К.“ АД за този период, то те не касаят настоящето производство, тъй като
за описаната дейност от свидетеля липсват предявени и повдигнати обвинения
спрямо подсъдимите лица и тези отношения не са част от кръга от факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт по делото и стоят извън предмета на
доказване.
Следваща група свидетели, разпитани по делото, са
служители на двата захарни заводи – „Б.з.з.“ ЕАД и „Д.з.з.“ ЕАД, където е била
съхранявана захарта, собственост на „Л.К.“
АД, във връзка с двата посочени по – горе договори, сключени между акционерните
дружества. Правилно СНС е приел, че показанията на тази група свидетели – А. А.
Г., А.Н.М., М. Д. К., Д. П. И., П. Р. П. и П. Г. Б., притежават
характеристиките на правдоподобност по релевантните факти и обстоятелства, като
е преценил, че са последователни, логични, взаимосвързани, непротиворечащи си и
кореспондиращи изцяло помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства.
Свидетелите А.А.Г.и А.Н.М. са били изпълнителни
директори в инкриминирания период съответно на „Б.з.з.“ ЕАД и „Д.з.з.“ ЕАД, като
стриктно са следели за спазване на финансовата, данъчната и документалната
дисциплина в поверените им предприятия.
Първоинстанционният съд е изследвал подробно и
задълбочено показанията на А.Г. и след като е сторил тази аналитична
процесуална дейност е посочил защо кредитира изцяло показанията на свидетеля. В
тази връзка апелативният съд също намира, че показанията на свидетеля А.Г.
кореспондират със събрания писмен доказателствен материал по делото, а по
отношение на другите гласни доказателствени средства са във логическа и
последователна взаимовръзка с показанията на свидетелите М. Д. К. и Д. П. И. –
също служители на „Б.з.з.“ЕАД.
Такава взаимовръзка се установява още между
показанията на свидетелите А.М., П. Р. П. и П. Г. Б. – служители на „Д.з.з.“ ЕАД. Видно от
показанията им, св. П. се занимавал конкретно с организацията по приемането,
съхранението и експедицията на захар на „Л.К.“ АД в „Д.з.з.“ ЕАД, а свидетелят Б.
бил главен счетоводител в предприятието.
Правилно и аргументирано първостепенният съдебен състав
е приел, че депозираните показания на св.А.Г. изцяло кореспондират с писмените
доказателства по делото, в това число с Договор за ексклузивна продажба на бяла
захар от 22.12.2011г., сключен между „Б.з.з.“ ЕАД, представлявано от св. А.Г. и
„Л.К.“ АД, представяно от подс. Е.С. – т.66,
л.8 и сл. от ДП, както и с протоколите по чл. 5, ал.1 от същия договор – т.63 от
ДП. Свидетелят А.Г. в показанията си е възпроизвел доказателствената
информация, че през инкриминирания период единственият купувач на рафинирана
захар в завода било дружеството „Л.К.“ АД, като от „Б.з.з.“ ЕАД не са
извършвали продажби на трети лица. Подобно на изложеното от св. М. К., свидетелят
А.Г. дава сведения как извършените експедиции на захар от „Б.з.з.“ ЕАД са били към
контрагенти на „Л.К.“ АД. Търговското дружество „Б.з.з.“ получавало по банков
път плащанията от „Л.К.“ АД за продаваната захар, във връзка с договора за
ексклузивна продажба между двете фирми. Показанията на св. Г. и св. М. К.,
кореспондират с тези на водачите на товарните автомобили, които са извозвали от
завода стоката (захарта), досежно разфасовката, а именно захарта била
пакетирана в чували от по 50кг., като на опаковката било изписано логото на „Б.з.з.“
ЕАД и относно това, че освен произведената в завода захар и тази на Държавен
резерв, друга не е била складирана. Показанията на свидетелите А.Г. и на М. К.
са във взаимовръзка и с установените действия на управленския състав на „Л.К.“
АД по сключването на договорите за отговорно пазене на захар с „Л.“ ЕООД и „Н.К.
– 2010“ ЕООД и този за периодична продажба със „С.“ ЕООД. Показанията на свидетелите
К. и Г. кореспондират и с описаното от други служители на захарните заводи относно
това, че в резултат на теч и липса на свободни помещения, захарта на „Л.К.“ АД
следвало да се премести за съхранение на друго място, за може да бъде започнат
своевременно ремонт. Свидетелят А.Г. уведомил за проблема своевременно представителя на „Л.К.“ АД, който се
занимавал с осъществяване на контрол при търговията със захар в „Б.з.з.“ ЕАД.
Подобен проблем бил констатиран и в „Д.з.з.“ ЕАД през инкриминирания период,
което довело до необходимост от предприемане на действия по преместването на
захарта в други складове. Във връзка с причините, наложили преместване на
захарта от заводите, респективно сключване на договорите за отговорно пазене и
за периодична продажба, са събрани в хода на въззивното съдебно следствие допълнително
писмени доказателства, подкрепящи гласните доказателствени средства, а именно
са приложени множество документи за ремонтни дейности в „Б.з.з.“ ЕАД и „Д.з.з.“
ЕАД, в това число– фактури и договори (л. 645 и сл. от въззивното дело). В
резултат на извършените преговори от страна на „Л.К.“ АД са били сключени
процесните договори за отговорно пазене с „Л.“ ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД и
голяма част от захарта била транспортирана на части в складови помещения на
последните две дружества.
По отношение на съставяните документи, въз основа на
които била допускана експедиция на захар, е изяснено, че за редовността им (в „Б.з.з.“
ЕАД) отговаряла свидетелката М. К., за
което дава сведения и свидетелят А.Г. в показанията си. Св. М. К. освен, че
била назначена на длъжност „ръководител продажби“ в „Б.з.з.“ ЕАД (т.6, л.125 от
ДП), била назначена на допълнителен трудов договор към „Л.К.“ АД (т.6, л.127 от
ДП) с двучасово работно време на ден и имала достъп до счетоводната програма „А.“
на дружеството, като нейното работно място се водело периферно, спрямо това на
К.М.. Свидетелите М. К. и А.Г. с показанията си възпроизвеждат идентичната доказателствената
информация, че захар без необходимите документи от „Б.з.з.“ ЕАД не е напускала
територията на предприятието, за което била спазвана стриктна дисциплина и
отчетност към „Л.К.“ АД. В този смисъл,
както правилно е посочил и СНС, свидетелските показания на К. и Г.
кореспондират още с приложената по делото документация, подробно изследвана и
от допълнителната счетоводна експертиза, дала заключение по делото. От същите
се изяснява, че продавач на захарта, складирана в „Б.з.з.“ ЕАД, било
дружеството „Л.К.“ АД, като при настъпване на съответните данъчни събития всички
продажби/доставки са били надлежно фактурирани, включени в СД и дневниците за
продажби на акционерното дружество за съответните месеци, а плащанията са били
извършени по банков път (с изключение на незаплатените такива от страна на „С.“
ЕООД). В показанията си св. М. К. акуратно е разграничила случаите на продажби от
тези на експедиции на захар по процесните три договора. Показанията на свидетелката
М. К. кореспондират напълно с приобщените по делото комплекти документи,
съпътстващи експедициите на захар от „Б.з.з.“ ЕАД към осигурени складове от „Л.“
ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД, предвид сключените договори за отговорно пазене, а
именно с приложените известия, нареждания за експедиция, кантарни бележки и подаваните
впоследствие справки за експедирана захар към „Л.К.“ АД. Св. М. К. е посочила,
че получавала от К.М. заявка за необходимото количество захар, което следвало
да бъде експедирано, и въз основа на която заявка впоследствие били допускани
товарните автомобили в „Б.з.з.“ ЕАД, респективно било разрешавано товаренето и
извозването на захарта към съответния съконтрагент на „Л.К.“АД. В това
отношение показанията на свидетелката М. К. кореспондират изцяло с приложените
по делото справки за количествата захар, които са били експедирани през
инкриминираните периоди по договорите за отговорно пазене и за периодична
продажба на захар, съставените известия за изнесена захар от Б.з.з.“ ЕАД,
кантарните бележки и отразеното в дневниците на контрагентите и справките
декларации до НАП за съответните месеци (заверени копия от документите са
приложени в т.7 от първоинстанционното производство, освен в предявените по
реда на чл.284 от НПК веществени доказателства). Показанията на свидетелката М.
К. напълно кореспондират с писмените и гласните доказателства, относно липсата
на фактуриране в момента на експедиция на количествата захар по посочените
договори, предвид особеността им, тъй като реално не е имало прехвърляне на
собственост, а само преместване на стоката от един склад в друг склад. Съгласно
писмените и гласни доказателства по делото – захарта, която била съхранявана от
„Л.“ ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД, била заплатена по–късно, след като с
протоколите от месец май 2012 г. била прехвърлена собствеността върху стоката
на тези две фирми. По отношение на продадената захар на представляваното дружество
от подсъдимия М.Т. били издадени 3бр. фактури, съобразно условията на договора
за периодична продажба на захар с „Л.К.“ АД, а именно: фактура ********** /27.04.12 г., фактура №
**********/ 27.04.12г. и фактура №
**********/30.04.12 г. ( том 7 от НОХД № 507/15г. на СНС) общо за 780 тона – колкото
е и изчисленото от ДССчЕ експедирано количество захар към „С.“ ЕООД по договора
за периодична продажба, надлежно описани в СД и Дневниците за покупки и
продажби на двете дружества, като сумите по тях не били заплатени към продавача
с оглед изпадането в неплатежоспособност и образуваното производство по
несъстоятелност на „С.“ ЕООД. Изложеното от св. К. кореспондира още с
показанията на свидетелите В. Ф. и В. В., които са консултирали служители на „Л.К.“
АД за сключването на договорите за отговорно пазене и периодична продажба,
както и за начина на оформянето на документите, съобразно българското данъчно
законодателство. Чрез процесуално- техническия способ на чл. 281 ал.1 т.2 пр.2
от НПК по делото са приобщени и показания на св.К. по ДП пред съдия – по НЧД № 972/2012г.
на СНС, които са достоверни, а причините за неспомнянето са обясними с
изминалия значителен времеви период.
Вярната оценка
за правдивост са получили и показанията на свидетеля Д. П. И., който през
инкриминирания период е заемал длъжността „главен счетоводител“ в „Б.з.з.“ ЕАД.
При разпита му в хода на първоинстанционното съдебно следствие са преповторени
факти, изложени от свидетелите А.Г. и М. К.. И той, подобно на последните двама,
е бил наясно със сключения договор за ексклузивна продажба на захар с „Л.К.“ АД.
Свидетелят И. е посочил, че не са му били известни сключените договори на „Л.К.“
АД с „Л.“ ЕООД, „Н.К. – 2010“ ЕООД и „С.“ ЕООД, предвид характера им и понеже
са нямали отношение към „Б.з.з.“ ЕАД. Показанията на св.Д. И. кореспондират и с
изнесените от горните свидетели обстоятелства, във връзка с възникнал проблем
по овлажняване и влошаване на качеството на захарта и необходимост от
преместването на стоката другаде, както и със събраните във въззивното
следствие писмени доказателства за ремонтни дейности в заводите. Освен това,
свидетелят Д. И. разказва и за наличието от необходимост от освобождаването на
складовите помещения, предвид ангажимента на „Б.з.з.“ ЕАД да преработи голямо количество
тръстикова захар, с оглед издадената им
лицензия от Министерството на земеделието и предвидената санкция при
неизпълнение на задълженията.
Подобно на „Б.з.з.“ ЕАД и акционерното дружество „Д.з.з.“
през инкриминирания период от време не се занимавало с продажба на захар на
трети лица. В тази връзка „Д.з.з.“ ЕАД единствено предоставяло складова площ за
съхранение и експедиция на захар, собственост на „Л.К.“ АД, в изпълнение на сключения
между двете фирми „Договор за приемане, съхранение и експедиция на бяла захар“
от 01.05.2011г. За тези съобщени факти показанията на свидетеля А.Н.М. изцяло
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, сочещи за
експедиции на захар по разпореждане на собственика й – „Л.К.“ АД, във връзка с
които били изготвяни необходимите комплекти от документи (като посочените по–горе
за „Б.з.з.“ ЕАД – заявки, известия за експедиции, кантарни бележки, сертификати
за качеството). Съответно за експедираната захар са били съставяни, както
ежедневни, така и периодични справки, които се изпращали на К.М. в „Л.К.“ АД. От
показанията на свидетеля А.М. се изяснява още, че е нямало плащания от контрагенти
на „Л.К.“ АД към „Д.з.з.“ ЕАД, по повод извършвани продажби или експедиции на
съхраняваната в предприятието захар, собственост на „Л.К.“АД. В тази връзка по
делото е изяснено, че отношенията между „Д.з.з.“ ЕАД и „Л.К.“ АД са били
уредени, съгласно „Договор за приемане, съхранение и експедиция“ от
01.05.2011г. – л. 5 и сл., том 63 ДП. Показанията на св. А.М. в насока, че през
2012г. търговското дружество „Д.з.з.“ е извършвало единствено дейност по
съхранение на захар и експедиция по разпореждане на собственика на стоката – „Л.К.“
АД, кореспондират напълно с договора от 01.05.2011г. между двете фирми и
неговите клаузи. В подкрепа на показанията на св. А.М. и за реалността на
договора от 01.05.2011г. сочат издадените от „Д.з.з.“ ЕАД (доставчик) към „Л.К.“
АД (получател) фактури за предоставените от завода услуги по приемане,
съхранение и експедиция на захар – приложени в том 62 от ДП, надлежно отразени
в справките – декларации по ЗДДС и в отчетните регистри на двете акционерни дружества.
И св. Г., и св. М. дават показания, че констатираните
проблеми в складовете в двата завода са били от такова естество, че
непредприемането на мерки по преместването на захарта би довело до увреждането
на качеството й,респективно до настъпването на финансови загуби. От друга
страна и двамата изпълнителни директори на захарните заводи с категоричност
заявяват, че във връзка с изпълнението на сключените договори с „Л.К.“ АД
всички плащания са били по банков път, като такива в брой не са били
осъществявани. Тези плащания са подробно изследвани, респективно и описани в заключението
на приетата по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, приложена
по делото, което в този смисъл кореспондира с показанията на изпълнителните
директори на двете предприятия.
Абсолютно
еднопосочни с показанията на св. А.М. са тези на св. П. Р. П., който през
процесния период е заемал длъжността „експерт
търговия“ в „Д.з.з.“ ЕАД. Същият е отговарял за създаването на организация по
приемането, съхранението и експедицията на захар, собственост на „Л.К.“ АД,
както и за препращане на съставените документи във връзка с тази дейност на К.М..
По идентичен начин, както и св. М.К. за „Б.з.з.“ ЕАД, свидетелят П. следял за „Д.з.з.“
ЕАД дали в подадената заявка за експедиция на захар всички данни са коректно
изписани (номер на превозно средство, количество, получател на стоката) и
издавал нареждане, за да може да бъде
извършено физически натоварването на стоката, след което проследявал товаренето
и измерването, като в края на деня отчитал експедираните количества. Непротиворечиво
свидетелят П.П. разказва, че съхраняваната захар в завода била изцяло
собственост на „Л.К.“ АД. Съответно акционерното дружество „Д.з.з.“ извършвало
съхранение на захарта и експедицията й по разпореждане на собственика– „Л.К.“
АД. Свидетелят П. възпроизвежда в показанията си още и доказателствената
информация, че контактувал със служители на „Л.К.“ АД – с подс. М.Д., както и с
К.М., във връзка със съхраняваната в завода захар – собственост на „Л.К.“ АД. И
този свидетел разказва, че в „Д.з.з.“ ЕАД не е постъпвало количество захар,
което да не е било завеждано в склада и съответно от завода не е била
експедирана захар, без да са били съставени необходимите документи. Не се
установяват противоречия в показанията на свидетелите П.П. и А.М., във връзка с
проблемите, които са възникнали в завода с течове в склада и което по своето
естество се отразявало на качеството на захарта, както и че св.М. своевременно информирал
отговорните служители на „Л.К.“ АД. И св.П. не сочи да са били издавани някакви
различни нареждания за експедиция на захар за отделните фирми или да е била
пакетирана захар в чували без обозначения за производителя й.
За спазването на стриктната финансова и документална
дисциплина в „Д.з.з.“ ЕАД разказва свидетелят П. Г. Б., който през инкриминирания
период е заемал длъжността „главен счетоводител“. Показанията на свидетеля Б. в
това отношение и като цяло кореспондират с тези на свидетелите П.П. и А.М.. Свидетелят
П.Б. детайлно разказва за създадената организация в завода, във връзка с
предаването, съхранението и експедицията на захар, както и за надлежно
съставените нареждания, складови разписки, протоколи (ежемесечни) и справки за
приетото и експедираното количество, които се изпращали на „Л.К.“ АД. Свидетелят
П.Б. посочва, че е комуникирал със св. К. С. и св. Ц. Г. – от счетоводството на„Л.К.“
АД, във връзка със съхраняваната в завода захар. В показанията си св. Б.
възпроизвежда още доказателствена информация за появилия се теч в склада със
захар и съобщава за факта, че са били предприети действия за по–бързото
експедиране на стоката, в какъвто смисъл са и показанията на св. М.. Св. П.Б.
непротиворечиво разказва, че от „Д.з.з.“ ЕАД са били издавани фактури
единствено за съхранението в склада на стоката, собственост на „Л.К.“ АД. От
друга страна фактът, че от „Д.з.з.“ ЕАД са били издавани фактури ( заплатени по
банков път от „Л.К.“ АД) единствено и
само за съхранение и експедиция на
стоката, съгласно договора от 01.05.2011г. между двете дружества, се установява
още от писмените доказателства по делото, като е намерил отражение и в заключението
на вещите лица по допълнителната съдебно–счетоводна експертиза.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие са
били разпитани като свидетели и служители на НАП, които са извършвали проверки
и ревизии на процесните дружества за инкриминирания период, като обосновано съдът
от първата инстанция е дал вяра на показанията им. В
това отношение св. М.Н. Е. – П., която в периода 2011–2012 г. работела като
главен инспектор по приходи към Отдел „Големи данъкоплатци и осигурители“ в НАП,
е заявила, че не е извършвала ревизии на „Л.К.“ АД, но е имала участие в реализирането
на насрещни проверки на К. на „Л.К.“ АД, във връзка с конкретни продажби на
захар при които не са били установени нарушения в счетоводството. Освен
насрещни проверки, съгласно приобщените на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2,
пр.2 от НПК показания на св.П. от досъдебното производство, които тя поддържа, същата
е извършила още проверки за прихващане и възстановяване на ДДС на „Л.К.“ АД. Проверка
на първичната документация не е била извършвана, което било отразено в
съставените от свидетелката АПВ, а анализът е бил сторен по дневниците за
покупки и продажби и подадените за съответния месец СД. Изложеното от св. М. П., че нарушения не са били констатирани,
както и че по–късно било възложено извършването на ревизия от екипа на
свидетеля П. Б., също разпитан по делото, кореспондира с неговите показания,
като се изяснява още и от приобщените по делото писмени доказателства, включително
от приложените актове на НАП за инкриминирания период – ревизионен акт и
ревизионен доклад за „Л.К.“ АД.
Правилна е оценката на първостепенния съд, че са
достоверни показанията на свидетеля П. Д. Б., които кореспондират напълно с
приобщените по делото писмени доказателства. От показанията на св. П. Б. се изяснява,
че до 2012 г. е бил началник в отдел на НАП и се е занимавал с извършване на
ревизии на дружества „големи данъкоплатци“. В изпълнение на служебните си
задължения, свидетелят П. Б. е бил в екип, който е извършил ревизия на „Л.К.“
АД, обхващаща периода от 01.03.2009 г.
до 31.05.2014г. Ревизията е била възложена
със Заповед от 02.07.2014 г., като същата е приключила с Ревизионен акт №
Р–29–1400204–091–01 от 31.01.2015г. – л.1423–1453, т.4 от ОХ № 507/15г. на СНС.
Съобразно тези доказателствени източници ревизията по ЗДДС е констатирала, че ДДС е бил коректно начислен
по облагаемите доставки, извършени от „Л.К.“ АД– така, както са били отразени в
справките–декларации на дружеството за процесния период.В това отношение за
инкриминираните по делото данъчни периоди, а именно м. 01.2012г.– м. 04.
2012г., в ревизионния акт не са констатирани различия между декларираните в СД
начислен ДДС и ползван данъчен кредит (ДК) и установените такива от органите на
НАП. В тази връзка свидетелят Близнаков заявява, че при извършената ревизия са
били проверени всички документи в счетоводството на „Л.К.“ АД, а констатациите
които са били направени са коректно отразени в доклада и изготвения РА.
Показанията на св. Б. кореспондират с тези на св.П. и св. С., както и с тези на
св. Д., във връзка с приложения по делото Доклад за независим одит на „Л.К.“ АД
от 16.04.2013г., изготвен от „Е..“ ООД, управлявано от последната – л.3011–3012,т.8
от първоинстанционното дело, а и със заключението но ДССчЕ– в кредитираната му
част.
Във
въззивното следствие са разпитани като свидетели и служителите на НАП – К.И.С.
и М.П.Б.. Св.К.С. и св. М.Б. в показанията си визират ревизия по ЗДДС за м.
05.2012г. на „С.“ ЕООД, приключила с издадения РА № Р– 22221014000852 – 091–001
от 27.05.2015г. – т.5, л. 1818 и сл. от първоинстанционното дело, връчен на
подс.М.Т.. И по отношение на тези служители на НАП, подобно на М. П. и П. Б.,
не е налице забраната по чл.118, ал.1 или ал.2 от НПК, препятстваща
възможността те да бъдат свидетели по делото, тъй като нито един от двамата не
е участвал в наказателното производство в друго процесуално качество освен като
свидетел, не е извършвал действия по разследването, следователно за тях липсва
процесуална забрана да предоставят информация за фактите и обстоятелствата,
които лично са възприели. Свидетелските показания на К.С. и М.Б. касаят издадения ревизионен
акт № Р– 22221014000852 – 091–001 от 27.05.2015г. и техните действия като
данъчни служители, във връзка с признато право на данъчен кредит на „С.“ ЕООД по фактури № № 500001 от 27.04.2012г., 500004 от
27.04.2012г. и 500005 от 27.04.2012г., издадени от „Л.К.“ АД. Показанията на свидетелите
К.С. и М.Б. са достоверни и са в синхрон с безспорно установените от другите
доказателствени източници по делото факти, че договорът за периодична продажба
между дружествата „Л.К.“ и „С.“ е бил реален и действащ, както и че в
изпълнение на постигнатата договореност в края на първия тримесечен период
дружество „Л.К.“ – чрез св. Ц. Г., за което обстоятелство същата дава показания,
е издало визираните фактури № № 500001 от 27.04.2012г., 500004 от 27.04.2012г.
и 500005 от 27.04.2012г., по които бил начислен ДДС, като всяка една от
фактурите била вписана в отчетния регистър – „Дневник за продажби“ и в СД по
ЗДДС на „Л.К.“ АД.
По делото са разпитани и представители на фирми,
закупували на едро захар от „С.“ ЕООД, каквито са свидетелите В. Н. и С. Л.,
чиито показания са правдиви и кореспондиращи с останалия достоверен
доказателствен материал по делото.
От показанията на свидетеля В. Н. се изяснява, че
същият, като управител на дружество “В.“, е имал търговски отношения до 2011г.
с „Л.К.“ АД, във връзка с дейността която е извършвала фирмата по пакетиране на
захар. От началото на 2012г. (до края на инкриминирания период) започнал да
закупува захар от „С.“ ЕООД, като се свързал с подсъдимия М.Т. и след подадена
заявка, стоката била доставяна от „Б.з.з.“ ЕАД. Закупената захар била
съпътствана с всички изискуеми документи – приемо – предавателни протоколи,
товарителници, сертификат за качество. Причината за смяната на доставчика била,
че от страна на „С.“ ЕООД имало съгласие за отложено плащане и доставка
директно до склада на фирмата му в с.М., което било значително по–удобно, а
освен това и транспортът е бил за сметка на доставчика. Свидетелят Н. е посочил,
че всички плащания са били по банков път, като е имало един път доплащане на
суми в брой, но за малка сума и в рамките на допустимото от закона. Така депозираните
показания изцяло кореспондират с приложените по делото документи, в т.ч. и
предадените от св. Н. с Протокол за доброволно предаване от 11.05.2012г.– т.7,
л.140–161 ДП. Показанията на св.Ненчев кореспондират и със заключението на извършената
по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза – в кредитираната му
част, с приложените фактури и банковите извлечения, сочещи за извършените
плащания, като всички данъчни събития са били надлежно и коректно декларирани
пред НАП. Показанията на свидетеля Н. са логични, достоверни, кореспондират с
писмения доказателствен материал, поради което правилно са получили кредит на
доверие от СНС, а освен това по делото липсват каквито и да е доказателства,
които да опровергават изложеното от свидетеля и да дават възможност за направа
на изводи в обратна насока. Не се установяват сделки със захар между
дружествата „В.“ ЕООД от една страна и „С.“ ЕООД или „Л.К.“ АД от друга страна,
при които да не са били издадени необходимите по закон първични и вторични
счетоводни документи и респективно да е било избегнато установяването и
плащането на ДДС. Не се констатират случаи, при които при извършена покупка на
захар от дружеството, представлявано от свидетеля Н., да не са били съставени
фактури или да са били удостоверени неверни обстоятелства в СД и дневниците за
покупки и продажби на дружествата – съконтрагенти. В подкрепа на показанията на
свидетеля В.Н.са и тези на св. В. Г., който е бил водач на товарен автомобил и потвърждава,
че извършвал курсове с превоз на захар от „Б.з.з.“ ЕАД до склада на
дружеството, което се намирало в с.М.. По делото всъщност е несъмнено, че реално били извършвани експедиции на
захар от заводите. В същия смисъл са показанията на свидетеля И. Д., който
заемал длъжност „шофьор“ при св. В. Н. през инкриминирания период. Св. И. Д. е
дал сведения, че е извършвал превоз на захар, като показанията му са
взаимосвързани с приобщените по делото писмени доказателства за извършените
превози по повод изпълнението на договора за периодични доставки/ продажби,
сключен между „Л.К.“ АД и „С.“ ЕООД, а именно –известия, нареждания за
експедиция, кантарни бележки. От писмените доказателства и показанията на св.И.
Д. по делото се изяснява, че същият извършил превоз по: заявка за товарене от
24.02.2012г. – 24 т. захар ; известие № 9/ 24.02.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“;нареждане
за експедиция № 15 от 24.02.2012г. – с камион рег. № СА..... РХ, ремарке рег. №
С.... ЕК; кантарна бележка № 4517 от 24.02.2012г. Следващият превоз на захар,
извършен от Д., се осъществил на 05.03.2012 г., съгласно: заявка за товарене от
05.03.2012г. – 24 т. захар, известие № 13/ 05.03.2012г. за изнесена захар от Б.з.з.
, нареждане за експедиция № 34 от 05.03.2012г.– с камион рег. № СА.... РХ,
ремарке рег. № С .... ЕК и кантарна бележка № 4548 от 05.03.2012г. Друг превоз
на захар, бил извършен от св. Д., на 06.03.2012 год., съгласно: заявка за
товарене от 06.03.2012г. – 24 т. захар, известие № 14/ 06.03.2012г., нареждане
за експедиция № 35 от 06.03.2012г. с камион рег. № СА..... РХ, ремарке рег. № С....
ЕК и кантарна бележка.Свидетелят Д. извършил превоз на захар от „Д.з.з.“ ЕАД на
12.03.2012 г., съгласно: известие № 8/ 12.03.2012г. за изнесена захар от Д.з.з.–
24 т. и нареждане за експедиция № 23 от 12.03.2012г. с камион рег. № СА.....
РХ, ремарке рег. № С .... ЕК. Св. Д. извършил още превоз на 18.04.2012г. от „Д.з.з.“
ЕАД съгласно: известие № 19/ 18.04.2012г. за изнесена захар от Д.з.з.– 25 т.,
нареждане за експедиция № 42 от 18.04.2012г. с камион рег. № СА...... РХ,
ремарке рег. № С .... ЕК.
Също като предходната инстанция и въззивният съд е на
становище, че горните писмени доказателства – известия, кантарни бележки и пр.,
не се опровергават от други събрани по делото такива, а кореспондират изцяло с показанията
на свидетелите В. Н. и И. Д.. Както и останалите разпитани по делото шофьори на
тежкотоварни автомобили, свидетелят И. Д. не е посочил да е получавал и да е
предавал парични суми, във връзка с превозената захар, на трето лице, а заявява,
че са му били издавани единствено писмени документи, необходими във връзка с извършения
превоз, които впоследствие е предавал на св.Н., който бил управител на
дружеството „В.“.
За редовността на извършените сделки при покупки на
захар от „С.“ ЕООД достоверно свидетелства и С. Л., който бил търговски
представител на „Н. Т.“ ЕООД. И той, както и св. Н. дава показания относно
механизма на сключването на сделки – от подаването на заявки до „С.“ ЕООД до
товаренето на превозното средство в съответния захарен завод и получаването на
стоката от К.те на „Н. Т.“ ЕООД, след което се издавала фактура, която се
осчетоводявала и по банков път се извършвали разплащанията. Св. С. Л. дава
показания за търговските отношения между „Н. Т.“ ЕООД и „С.“ ЕООД в рамките на
процесния период, като специално за извършените от „Н. Т.“ ЕООД покупки на 266
тона захар през февруари и март 2012г. се правят изводи и от заключението на допълнителната
ССчЕ, изследвала и подробно отразила всички документи в тази връзка. Показанията
на свидетеля С. Л. са правдиви, като същите не се опровергават от други
доказателствени източници. Същевременно на стр. 171 от вътрешната номерация на
мотивите към проверяваната присъда първостепенният съд неправилно е отрекъл
относимостта на показанията на св.С. Л.. В това отношение е невярно записаното,
че показанията на С. Л. се отнасяли за периода 2010- 2011г. Напротив,
свидетелят Л. в показанията си (л. 607- гръб , л.608, т.2 от НОХД 507/15г. на
СНС) визира периода от месец февруари до месец април 2012г., съответно и търговските
взаимоотношения между„Н. Т.“ ЕООД и „С.“ ЕООД, във връзка със закупуваната
захар.
Следваща група
свидетели са лицата, имащи отношение към дейността на дружеството „Н.К. – 2010“
ЕООД. Основните показания в тази насока са на свидетелите Н. С. П. и Д.А. С..
Показанията на последните двама правилно са приети от първостепенния съдебен
състав за достоверни, тъй като същите кореспондират изцяло с писмения
доказателствен материал по делото, със заключението по изготвената допълнителна
ССчЕ- в кредитираната му част, като са в унисон и с обясненията на подсъдимата Г..
При анализа на показанията им е била отчетена и връзката между свидетеля П. и
подсъдимата Г., а именно че същите макар и да нямат сключен граждански брак са
фактически съпрузи, като имат общо дете, а св.С. пък е майка на св.П..
През инкриминирания период св. Д. С. се водела за
юридически управител и собственик на капитала на дружеството, съгласно данните
от търговския регистър и извършените вписвания в тази насока. Правилно са
кредитирани показанията на св.Н.П. и св.Д. С., които са еднопосочни и
непротиворечиви относно това, че първия от тях всъщност се е занимавал изцяло с
управлението на дейността на „Н.К. – 2010“ ЕООД, както и че именно той вземал
всички решения. Според визираните показания, неопровергани по делото, подс. Г. имала пълномощно от св. Д. С., но ако
се налагало вземането на решения, то задължително ги съгласувала със св. П.. Подс.
Г. се занимавала преимуществено със счетоводството на „Н.К. – 2010“ ЕООД, а
договарянето на сделки, цени и условия по покупки и продажби се извършвало от св.П..
За липсата на оперативна самостоятелност у подс.Г. в тази насока сочи и
свидетелят Н.К.. За проверка на достоверността на показанията на П. и С. служат
приобщените по делото писмени доказателства относно сключения Договор за
отговорно пазене от 05.03.2012г. (подписан от свидетелката Д. С.), издадените
впоследствие протокол от 04.05.2012 г., фактура и документи за извършените
разплащания. От визираните показания се изяснява, че „Н.К. – 2010“ ЕООД е
съхранявало захар, собственост на „Л.К.“ АД в склад на фирмата в гр.П., ул.“Б.
ш.“ №..... и в същото време фирмата е била един от основните клиенти на „Л.К.“
АД. При всеки един случай на експедиция, координацията на действията се
осъществявала от подсъдимата Г., която от своя страна контактувала с К.М..
Изложените обстоятелства от св.П., досежно извършените покупки на захар и отделно
за приетата за пазене стока (захар) са във взаимовръзка с писмените
доказателства, а и със заключението на допълнителната ССчЕ (приложение 3), с които
си кореспондират напълно. В това отношение ДССчЕ коректно е разграничила
случаите на продажби от тези на експедиция на захар по договора за отговорно
пазене от 05.03.2012г., проследявайки цялата относима документация в тази
насока. От гласните и писмените доказателства по делото са безспорно изяснени,
за всеки един от инкриминираните периоди, случаите на продажби на захар от „Л.К.“
АД към „Н.К. – 2010“ ЕООД от количествата в заводите, издадените фактури и
извършените разплащания по тях. Установени са по категоричен начин, включително
от показанията на св.С. и св.П., както и от писмения доказателствен материал по
делото, всички случаи на експедиция на захар по договора за отговорно пазене от
05.03.2012г., вече последващото прехвърляне собствеността върху въпросните 357
тона захар – с протокол от 04.05.2012г. (л. 2497, т. 7 от НОХ№ 507/15г. на СНС),
издадената в тази връзка фактура № **********/ 04.05.2012г. (л. 2488, т. 7 от
НОХ№ 507/15г. на СНС) от страна на „Л.К.“ АД за продажба на бяла захар
„Кристал“ и заплащането й по банков път от купувача – „Н.К. – 2010“ ЕООД. Също
така е изяснено, че договорът за отговорно пазене е бил реален и действащ. Това
е така, не само поради показанията на св.Н.П. в този смисъл, но и с оглед
установеното по делото обстоятелство, че заплащането по договора за отговорно пазене от 05.03.2012г е било
осъществено – за съхранението – по фактура № ********** от 29.05.2012г. (приложена
в т.6, л.2295 от НОХ№ 507/15г.
на СНС) с начислен ДДС, а за транспортните услуги, свързани с изпълнението на
договора–с фактура № ********** от 23.07.2012г. (т.6, л.2296) с начислен ДДС. Освен
всичко изложено, за липсата на нарушения на данъчното законодателство при „Н.К.
– 2010“ ЕООД сочат писмените доказателства по делото, в това число приложените фактури
и РА №*********/ 07.03.2014 г.(л. 2159–2215,т.6 от НОХД № 507/2015г.) за
извършена ревизия по ЗДДС и ЗКПО на „Н.К. 2010“ ЕООД, констатирала липса на
задължения по ЗДДС за инкриминирания период.
Правилната оценка за достоверност са получили показанията
на свидетеля Н. Е. К.. Същият е бил
управител на „К.“ ЕООД и поддържал добри търговски отношения с „Н.К. – 2010“
ЕООД. Свидетелят К. в показанията си е съобщил, че всички важни решения за дейността
на „Н.К. – 2010“ ЕООД са били вземани от св. Н.П., който бил син на свидетелката
Д. С. и пълномощник на същата. В показанията на посочените трима свидетели не се
съдържат противоречия относно релевантните по делото факти. За ролята на св. П.
при договаряне на цените и количество на захарта разказва подробно при
извършения разпит свидетелят К., който бил контрагент в процесния период по
покупко–продажби, като разяснява и задачите на подсъдимата Г., свързана с
изпълнение на указанията на св.Пиронков по изготвянето и изпращането на заявки
до „Б.з.з.“ ЕАД и „Д.з.з.“ ЕАД. Освен това свидетелят К. е изнесъл в
показанията си доказателствена
информация, че всички плащания са били извършени по банков път и винаги след
надлежното издаване на фактура. Показанията на К. кореспондират и с изложените
факти от св. П. и от горните свидетели, във връзка с реалността на договора за
отговорно пазене, който е бил сключен между „Л.К.“ АД и „Н.К. – 2010“ ЕООД и
съответно станал му известен по повод необходимостта от превозването на стоката
до складовете на „Н.К. – 2010“ ЕООД, находящи се в гр.П., на ул.“Б. ш.“ №.....
Следваща група, разпитани свидетели в
първоинстанционното следствие, са лицата, имащи връзка към търговската дейност
на „Л.“ ЕООД и отношенията на тази фирма с „Л.К.“ АД. Също като предходната
инстанция и въззивният съд намира, че показанията на тази група свидетели,
относно съобщеното по основните, значимите фактически положения не само, че не
са несъвместими, но са взаимосвързани, допълващи се, намират се в логическо
единство, кореспондират с целия доказателствен материал, в това число и с
показанията на служителите на „Л.К.“ АД и на двата захарни завода. Освен това
няма никакво основание за възникване на съмнение за проявена от визираните свидетели
пристрастност или недобросъвестност.
В този контекст са достоверни показанията на свидетеля
М.Г.А., управител и собственик на „Ш.А.“ ЕООД, като съобщеното от същия изцяло
кореспондира със събраната по делото писмена доказателствена маса, със заключението
по допълнителната счетоводна експертиза (в кредитираните му части), с
показанията на св. М.В., с обясненията на подсъдимия И.Л., с показанията на разпитаните
служители на „Л.К.“ АД – в т.ч. св. К. С. и св.Ц. Г.. Показанията на св.М.А. са
свързани със сключения договор за отговорно пазене на захар от 18.01.2012г.
между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД. От показанията на св. А. отново се изяснява фактът,
че посоченият договор е бил абсолютно реален и не е бил съставен на по – късен
етап, както и че отразените обстоятелства в него са абсолютно достоверни. Показанията
на А. в тази насока кореспондират с тези на разпитаните служители на „Л.К.“ АД и
„Л.“ ЕООД, с обясненията на подс. И.Л., с показанията на св.В. В. и св. В. Ф.. Свидетелят
М.А. разказва, че предвид дългогодишните добри търговски отношения с подсъдимия
Л., се съгласил да съдейства на последния във връзка със сключения договор и
предоставил за ползване склад в гр. Я., ул. „Я.“ № ..., където да се съхранява
захарта на „Л.К.“ АД . Това се наложило, след като подсъдимият Л. му разказал
за поетия ангажимент да съхранява захарта на „Л.К.“ АД, поради необходимост от
ремонти в складовете на захарните заводи
в К. и Д.. Освен, че показанията на А. кореспондират с писмените и гласни доказателства
по делото, същите са във взаимовръзка със заявеното от свидетелите А.М., А.Г., П.П.,
П.Б., Д. И., М. К., които са дали сведения за проблемите със складовете в
захарните заводи и необходимостта от спешни ремонти. Фактът, че захарта е била
съхранявана в осигурени от св. А. складови помещения се установява още от приложените
в том 12 от ДП документи - „Протоколи за
предаване за съхранение, складиране и отговорно пазене на стока“, както и от
показанията на св. М.В. в идентична насока. Установено е, че с визираните
протоколи, подписани от св. А. (за „Ш.А.“ ЕООД) и от св. М.В. (за „Л.“ ЕООД) е била
приета захарта в складове, осигурени от св. М.А.. Отделно от това, св.А.
разказва как поради влошаване на качеството на захарта, която се съхранявала в
складовете, се наложила нейната продажба с оглед бързата й реализация на пазара.
За продажбата на захарта от „Л.К.“ АД към „Л.“ ЕООД сочат и съставените
Протоколи от 02.05.2012г. за прехвърлянето на собствеността, както и издадената
фактура № ********** от 02.05.2012г. (л.2535,т. 7 от НОХД № 507/15г. на СНС),
включена в отчетните регистри и СД по ЗДДС на двете фирми. В хода на въззивното
съдебно следствие е проведен допълнителен разпит на св.А.. Същият потвърждава,
че е подписал протоколите за предаване, съхранение и отговорно пазене на стока
(захар) между „Л.“ ЕООД и „Ш.А.“ ЕООД. Заявил е категорично, под страх от
наказателна отговорност по чл.290, ал.1 от НК, че протоколите са с напълно
вярно съдържание и показанията му в тази насока се подкрепят напълно от идентичните
такива на св. М.В.. Св. А. е дал сведения как в осигурени от него складове е
съхранявал предадената по протоколите захар от „Л.“ ЕООД и захар, собственост
на „Ш.А.“ ЕООД. Тези показания във въззивното производство на св. А. са
достоверни, понеже кореспондират с останалата доказателствена маса. По делото
не се установяват нито гласни, нито писмени доказателства, които да
опровергават изложеното от св. А., св. В. и подс. Л., като недостоверно, както
и захарта да е била продадена на трети лица преди придобиването на
собствеността от страна на „Л.“ ЕООД и то без да са били съставени първични
счетоводни документи и съответно да било избегнато плащането на дължимо ДДС.
Св. М.Г.В. е дала подробни показания относно дейността
на „Л.“ ЕООД и складовите помещения, които дружеството ползвало. През 2012 г. св.В.
заемала длъжността „управител склад“ в „Л.“ ЕООД и се занимавала с приемане и
подаване на заявки към доставчици и разпределение на работата в склада. Както
бе посочено, заявките се подавали до „Б.з.з.“ ЕАД и „Д.з.з.“ ЕАД и съгласувани
с „Л.К.“ АД, след което съответното моторно превозно средство било допускано до
завода, извършвало се натоварване, фактурирала се стоката и се реализирали разплащанията
по банков път. Освен покупки на захар, дружеството съхранявало на отговорно
пазене и захар на „Л.К.“ АД, съгласно съобщеното с показанията на св. М.В.. За
ползваните от страна на „Л.“ ЕООД складови помещения, осигурени „Ш.А.“ ЕООД, където
се съхранявала част от захарта на „Л.К.“ АД, показанията на св. В. кореспондират
с тези на свидетеля М.А.. В това отношение В. дава показания, че в складове
осигурени от А., както и в складовете в гр. В. Т., ул.“М.“ №.... и в
Производствения цех за захарни изделия в гр. .... била съхранявана захар,
собственост на „Л.К.“ АД, като прехвърлянето на собствеността и фактурирането е
било извършено през м.май 2012 г. Изложеното от В. кореспондира с приложените
по делото писмени доказателства, в т.ч. съставения Договор за отговорно пазене
на захар, протоколите от 02.05.2012 г. и приложените по делото множество известия,
нареждания, кантарни бележки, както и фактура № ********** от 02.05.2012 г. с доставчик – „Л.К.“ АД и
получател – „Л.“ ЕООД, за продажба на 1184 тона бяла захар „Кристал“ (л.2535 т.
7 от НОХД № 507/15г. на СНС), извлечение от счетоводна ведомост за периода от
м.01.2012 г. до 31.12.2012г. –Сметка 401/1 с отразена фактура №
**********/02.05.2012г. ( л. 2536 –2537), дневник за продажбите на „Л.К.“ АД за
периода от 01.05.2012 г. до 31.05.2012 г., в който е била отразена продажбата
по горната фактура (л.2538 ) и др. Захарта на „Л.К.“ АД, която е била
съхранявана от „Л.“ ЕООД и впоследствие закупена от последното дружество е била
надлежно фактурирана и съответно сделките са били отразени в СД и дневниците за
покупки и продажби на двете дружества за м.май 2012 г. и ДДС е бил надлежно
деклариран. Показанията на св. В. в това отношение напълно кореспондират с
дадените обяснения в хода на съдебно следствие от подсъдимия Л., с показанията
на служителите на захарните заводи и на „Л.К.“ АД, във връзка с изпълнението на договора за отговорно пазене.
Поради всичко изложено правилно показанията на св. В. са оценени от СНС като
достоверни.
Кореспондиращи с останалия достоверен доказателствен
материал по делото и правдиви са показанията на св.М.В., депозирани в хода на
въззивното съдебно следствие. В това отношение св. М.В. е заявила, че са нейни
подписите в предявените й протоколи за предаване, съхранение, складиране и
отговорно пазене на стока, приложени в том 12 от ДП, като и че по този начин са
били уредени отношенията между дружествата „Л.“ и „Ш.А.“. От значение са и
показанията на св. М.В. за съобщеното време, когато лично е видяла и се
запознала със съдържанието на договора за отговорно пазене, сключен между „Л.К.„
АД и „Л.“ ЕООД. Именно във връзка с договора за отговорно пазене с „Л.К.“ се
наложило „Л.“ ЕООД допълнително да търси складови помещения от дружество „Ш.А.“,
а последното – представлявано от св. М. А., е осигурило складовете. Съответно захарта
е била предадена в складове, осигурени от търговско дружество „Ш.А.“, съобразно
визираните протоколи от месеците февруари и март 2012г. Показанията на св. М.В.
в това отношение не се опровергават от други доказателствени източници по
делото, а напротив – същите кореспондират изцяло с показанията на свидетеля М. А.,
с обясненията на подсъдимия И.Л., както и с писмените доказателства по делото. На
основание чл. 281 ал.7,вр. ал.5, вр.
ал.1 т.2 от НПК са приобщени показания по ДП на св. В. (последен абзац на стр. 122, том 5 от ДП) в
частта им относно времето, когато тя е видяла договора за отговорно пазене м/у
„Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД – че това се е
случило в „края на януари 2012г.“. След прочитането им св. М.В. поддържа
показанията си по ДП, като причините за неспомнянето, респективно
разминаванията, са обясними с изминалия дълъг период от време. Същото се отнася
и до частично четените от предходната инстанция показания на св. В. по ДП.
По делото са били разпитани като свидетели множество
водачи на товарни автомобили, извършили физическото транспортиране на захар от „Д.з.з.“ ЕАД и „Б.з.з.“ ЕАД, във връзка със сключените от „Л.К.“ АД договори
за отговорно пазене с „Л.“ ЕООД и „Н.К. 2010“ ЕООД този със „С.“ ЕООД – за периодична
продажба на захар. Това са свидетелите Я. И. М., М. Ф. Й. и Н. Ц. И. (управители на транспортни фирми, но
извършили и превози), както и В. Г. И., В. Г. Г., И. С. Д.,К. И. П., К. Д. К.,
Д. И. К., К.С.И., Д. С.Г., Г. К. Д., Ч. Д. Н., М. М. Н., Е. А. Ш., П. Ц. Д., Е.
М. Е., Б. К. И., С. В. Р., К.Д.К., И.М.Й., И. Н. И. и О.А. И. Показанията на
визираните свидетели са анализирани от предходната инстанция в съответствие с
действителния им смисъл и съдържание. От показанията на тези свидетели,
разгледани във взаимовръзката помежду им и с останалите доказателства и
доказателствени средства по делото, се установяват реално извършени превози на
захар, описани във фактологията, по процесните договори за отговорно пазене с „Л.“
ЕООД и „Н.К. –2010“ ЕООД и този за периодична продажба със „С.“ ЕООД. Показанията
на обсъжданите свидетели опровергават тезата на държавното обвинение, че К.те на
„Л.К.“ АД заплащали в брой закупената захар, а шофьорите – извършили
съответните превози, са носели парите, както и транспортните документи в офис на
визираното акционерно дружество. Така, свидетелите Я. М., М. Й. и Н. И., са
заявили, че не е имало никакви нередности и нищо необичайно по отношение на
превоза. Свидетелите Е.Ш., П. Д.,
К.И., С.Р., К.К. и И.Й. подчертават, че за извършения превоз не е било
извършвано каквото и да е било плащане “на ръка“ и товарът е бил придружаван
винаги от всички необходими документи – експедиционни бележки, кантарни
бележки, товарителници, сертификат за качество. В показанията си свидетелите Б.
С., Д. К., Д. Г., С.Р. и К.И. съобщават, че не са превозвали захар
в чували без лого. Всъщност никой свидетел от обсъжданите, не сочи да са му били предавани парични суми за
извършване на разплащането за захарта или, за да бъдат отнесени/ предадени на
трето лице, а всички свидетели – шофьори описват стандартно извършени превози, съобразно
изготвената документация. По делото са приобщени и показания по досъдебното
производство на част от тази група свидетели, а именно на Я. М., К.К., И.Й., И.
И.. След прочитане на показанията им свидетелите са ги потвърдили. Причините за
неспомнянето, респективно разминаванията, са обясними с изминалия времеви
период. От значение са и останалите необсъдени от предходната инстанция показания
на св. Р. Я. Р.. Показанията на Р. са достоверни, в синхрон с писмените
доказателства. От визираните показания се изяснява, че св.Р. е извършил,
описания във фактологията превоз, съгласно: Известие № 24/ 20.03.2012г. за
изнесена захар от „Б.з.з.“ – 25т., Нареждане за експедиция № 62 от 20.03.2012г.,
Кантарна бележка № 4598 от 20.03.2012г. – 25 000 кг. захар. По делото са
приобщени и показания на Р. по ДП, чрез процесуално– техническия способ на
чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Действително в показанията на свидетеля
са констатирани известни разминавания, но те отново са преодолени, чрез
прочитане показанията от досъдебната фаза, които св.Р.е потвърдил изцяло, като
дадени по–близо във времето, когато спомените на разпитания е бил пълноценен.
Показанията на св.Б. Р. С. неправилно и без мотиви са
приети за неотносими към предмета на доказване по делото.От показанията на св.С.
се изяснява, че е извършил, описания във фактологията, превоз по: Известие №
14/ 06.03.2012г. за изнесена захар от „Б.з.з.“ – 25т., Нареждане за експедиция
№ 28 от 06.03.2012г., Кантарна бележка № 4549 от 06.03.2012г.От показанията на
Б. С. се изяснява още, че всички чували с захар от по 50 кг, които превозил,
били с надпис на „Б.з.з.“ ЕАД, респективно е нямало такива без лого. Показанията
на С. са правдиви, кореспондиращи с тези на горните свидетели - шофьори на
товарни автомобили, също извършвали превози на захар, подкрепящи се и от
писмените доказателства, в т. ч. Известие № 14 от 06.03.2012г. за изнесена
захар от „Б.з.з.“ ЕАД– 25т., Нареждане за експедиция № 28 от 06.03.2012г.,
Кантарна бележка № 4549 от 06.03.2012г. Показанията на св. Б.С. са във
взаимовръзка с тези на свидетелите А. и В., както и с протокола от 06.03.2012г.
за предаване, съхранение, складиране и отговорно пазене на стока в т.12, л.141
от ДП.
Относно показанията на св. Б. Й., то същият е заявил,
че е съдействал на подс.М.Т. за извършването на между 12–14 курса за превоз на
захар. Св. Й. е разказал за опита, който е имал в транспортната дейност и
поради това е намирал за подсъдимия камиони от електронната борса „С.“. Подавал
му е информацията, а подсъдимият на място се е разплащал с шофьорите за
извършения превоз при разтоварването на стоката, Курсовете са били от „Б.з.з.“ ЕАД, като захарта
се доставяла до различни получатели в гр.С., с.М., гр.П., гр.К.. Във връзка с
необходимостта от извършването на такъв превоз, свидетелят е контактувал по
телефона с подсъдимия М.Т. и неговата секретарка – св.А. В., а при извършването
на разплащанията с шофьорите било практика последният да не присъства, като за
това изпращал „братовчед си И.“. Доказателства относно самоличността на
въпросното лице, което е извършвало разплащанията за транспортни разходи с
шофьорите от името на подсъдимия М.Т., не са събрани по делото и не може да
направи категоричен извод, че това лице е било подс. И.Т.. Св. Й. в съдебно
заседание е посочил, че не си спомнял добре лицето и не можел да го разпознае,
а разпознаване по реда на НПК, в хода на досъдебно производство, не е било
извършено. Показанията на свидетеля Й. са изключително общи, лишени от всякаква
конкретика. Вярно е, че в досъдебното производство (т.7, л.176–177) е била приложена
„Справка относно осъществени превози на захар, поръчани от М.Т.“. Визираната справка
не представлява годен доказателствен източник, понеже с оглед естеството и
съдържанието си тя всъщност е разказ и форма на извън процесуални сведения, съобщени
не по реда установен в НПК, чрез разпит на свидетел. Сведенията по справката е можело
бъдат събрани, като свидетелски показания, чрез разпит, което не е било
сторено. Респективно приложената справка от свидетеля по досъдебното
производство правилно не е била ползвана при формиране на изводите по фактите,
а същевременно в съдебното заседание пред първата инстанция св. Й. не е посочил
никакви детайли относно извършените превози, като не може да бъде установено и
за кой точно период са се отнасяли, респективно дали са били реализирани в
изпълнение на договора за периодични доставки или по извършени продажби. В
контекста на изложеното коректно
първостепенният съд е заключил, че показанията на св. Йовчев като цяло не
допринасят за разкриването на обективната истина по делото, доколкото не се
установява да касаят инкриминираните по делото превози на захар.
Също като предходната инстанция и въззивният съд
намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели К. К. С., Ц. П. Г., С.
М. П., В. П.В., И. И.И., Т. Е.Х., В. К. Ф. и И. В. Д. – представляват логично и
достоверно изложение на непосредствено възприетите от свидетелите факти, от
значение за спорните по делото обстоятелства. Визираните гласни доказателствени
източници са еднопосочни, взаимосвързани, допълват се, не съдържат противоречия
за релевантните факти, като кореспондират изцяло с писмените и веществените
доказателства, както и с останалите гласни доказателствени средства, посочени
по–горе.
С показанията си св. К. С. възпроизвежда доказателствена
информация, че през 2012 г. е работила като „методолог“ за „Л.К.“ АД в счетоводния офис в гр.Л., а
след това и като „главен счетоводител“. От показанията на св. К. С. се установява,
че счетоводството на „Л.К.“ АД се помещавало в офис в гр.Л., ул. „Т.“ №...,
където били работните места на всички назначени в дружеството счетоводители.
Показанията на С. се подкрепят от изложеното от свидетелите К. и Г. относно
издаването на фактури от „Л.К.“ АД ,във връзка с продажби на собствената им
захар, съхранявана в заводите. И
конкретно се подкрепят показанията на св. С., че фактури за продажбата
на захар били издавани и на отдалечените работни места – от св.К. в гр.Б. и от
К.М. – в гр.С., които имали достъп до модул „продажби“ в ползваната счетоводна
програма „А.“, а информацията за съставянето на тези документи се препращала по
електронен път в счетоводството в гр.Л.. За начина на обработката на
документите в счетоводството и за стриктното спазване на данъчната и
финансовата дисциплина, показанията на С. кореспондират изцяло с тези на св. Ц.
Г., която е била „оперативен счетоводител“ в „Л.К.“ АД през инкриминирания
период. Св. К. С. разказва, че счетоводната програма имала опция да генерира
различни справки и именно след въвеждането на първичните счетоводни документи и
въвеждането на данните в дневниците за покупки и продажби, се генерирала
автоматично справката–декларация (СД) за съответния месец, като предварително
били зададени имената на съответните изпълнителни директори на „Л.К.“ АД. След
генерирането на СД, същата се изпращала по електронен път в НАП, като освен
това се и разпечатвала, но не се подписвала от подсъдимите Д. Г., М.Д. или Е.С..
И св. К. С., и св. Ц. Г. заявяват, че изпълнителните директори на „Л.К.“ АД не
са имали нищо общо с издаването на справките- декларации по ЗДДС, тъй като
изцяло информацията, която била генерирана в справките, е била въз основа на
данните, които са били обработени от счетоводителите, а СД по ЗДДС не се
представяли за подпис на изпълнителните директори - Д.Г., М.Д. или Е.С.. Също
така от показанията на С. се изяснява, че през 2012г. са били изцяло нейни задълженията
да изготвя ГДД по ЗКПО и да подава ежемесечните СД по ЗДДС. В това отношение св.
С. категорично, под страх от наказателна отговорност по чл.290,ал.1 от НК, е
заявила, че именно тя, от счетоводния офис в гр.Л., е съставяла и подавала СД
по ЗДДС в НАП по електронен път– с УЕП на „Л.К.“ АД. Показанията на К. С. във
визираната насока напълно кореспондират с приобщените в хода на въззивното
съдебно следствие писмени доказателства, събрани с оглед проверката им . В това
отношение от приложената справка от НАП се изяснява, че инкриминираните СД по
ЗДДС за „Л.К. „АД са били подадени от IP адрес
....... Във въззивното следствие са приобщени като писмени доказателства още и документи, във връзка със сключения договор за
доставка на стационарен интернет, посредством кабелна далекосъобщителна мрежа,
в това число и справка. Съгласно тези информационни носители „Л.К.“ АД е било
регистрирано като абонат на „П. к.“ ООД и от 14.02.2011г. е ползвало горепосочения IP адрес ......, от който били подадени СД по ЗДДС с
адрес на пост – гр. Л., кв. „Ц.“, ул.„Т.“ №..... „хотел Л.“ – където се намирал
счетоводния офис и работното място на свидетелката К. С.. Отделно от това
показанията на свидетелката К. С. кореспондират с приложените по делото
доказателства относно извършвания задължителен независим финансов одит на „Л.К.“
АД през 2012 г. и с показанията в тази насока на одитора– св. И. Д..
Показанията на С. се подкрепят и от тези на свидетелите В. В. и В. Ф., относно извършените
данъчни консултации по прилагането на данъчното законодателство и сключените
договори от „Л.К.“ АД с „Г. Т.“ (от 08.01.2017 г. и от 25.02.2010 г. – л.2955–2962,
т.8 първоинстанционното дело) и „Ф. и П.“ (от 01.03.2010 г. и анекси – л.3013–3022,
т.8 ) за данъчни консултации. Обосновано са оценени като достоверни показанията
на св. С. и относно сключения договор за периодична продажба от страна на „Л.К.“
АД със „С.“ ЕООД, които се подкрепят от заявеното в хода на съдебното следствие
от свидетелите Ф. и В.. От показанията на С., В. В. и В. Ф., разгледани в
тяхната взаимовръзка, се изяснява, че този договор е бил консултиран и тогава не
е имало спор, че периодичната доставка следвало да намира счетоводно
отразяване, когато е настъпвало данъчното събитие и е бил издаван данъчен
документ, както и че с физическото преместване на захарта в случаите на договорите
за отговорно пазене с „Н.К. – 2010“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, собствеността не се
променяла и не е настъпило данъчно събитие. Изложеното от свидетелката К. С.
относно издадените документи, съпътстващи експедициите по договорите с
посочените три дружества са идентични с тези на свидетелите К., Г., М. и другите
разпитани служители на захарните заводи. Показанията на св.К. С. кореспондират с
показанията на св.П.Б. и с писмените доказателства за извършената данъчна
ревизия на „Л.К.“ АД, която не е установила задължения по ЗДДС за
инкриминирания период. Правилно са ценени като достоверни показанията на С.,
депозирани под страх от наказателна отговорност по чл.290, ал.1 от НК, сочещи
за действителността на договорите за отговорно пазене с „Н.К. – 2010“ ЕООД и „Л.“
ЕООД и на договора за периодична продажба със „С.“ ЕООД. Респективно не може да
се възприеме обвинителната теза, че визираните документи са били съставени
единствено с цел да прикриват извършени продажби на захар и че не били издавани
изискуемите фактури, а в СД по ЗДДС било извършеното невярно деклариране. Видно
е, че посочените договори са били консултирани от счетоводителите с оглед
специфичността на сделките, както и че самите договори са били приложени още
изначало по делото, а не в по–късен етап на разследването. С оглед на горното,
а и предвид липсата на каквито и да е доказателства, които да опровергават или
дискредитират дори и в най–малка степен показанията на св. К. С., същите се
ценят с доверие и от въззивната инстанция.
Във връзка с
показанията на св. К. С. са тези на св. Ц. Г., които са непротиворечиви,
логични и подкрепящи се от съвкупната доказателствена маса. Св. Ц. Г., като
оперативен счетоводител на „Л.К.“ АД, през инкриминирания период се е занимавала
с обработката на счетоводни документи и е изпълнявала възложената й работа от
главния счетоводител на дружеството В. С.. При необходимост Г. се е консултирала
със св. К.С., включително и досежно издаваните справки – декларации от
последната и достъпа до счетоводната програма „А.“ в инкриминирания период. Св.
Г. акцентира в показанията си на фактите, че св. К. С. е изготвяла СД по ЗДДС,
като в тази дейност „не са участвали изпълнителните директори“, които не са
имали достъп до счетоводния софтуер „А.“, ползван от дружеството. Св. Ц. Г. е имала
задължението да следи изпълнението на Договора за периодична продажба със „С.“
ЕООД и тя е съставила данъчните фактури
с доставчик „Л.К.“АД с № № **********/27.04.2012г., **********/27.04.2012 г. и **********/30.04.2012
г. (том VII, л.2430,2432 и 2434 от НОХД № 507/15г. на СНС) – в какъвто смисъл
са показанията й. Свидетелката Г. е посочила още, че трите фактури са били
издадени вследствие на представените й от „Д.з.з.“ ЕАД и „Б.з.з.“ ЕАД
нареждания за експедиция, кантарни бележки, справки и известия, което
кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, както и с
показанията на свидетелите, работили в заводите. По идентичен начин св. Г. съставила
и фактурите за продажби на захар от „Л.К.“ АД към Н.К. – 2010“ ЕООД и „Л.“
ЕООД, след като са й станали известни издадените протоколи, с които е била
прехвърлена собствеността върху последните две дружества – за първото на 04.05.2012
г. и с 3бр. протоколи от 02.05.2012г. – за второто. Преди прехвърляне на
собствеността с протоколите от началото на май 2012г. е липсвало основание за
издаване на фактури от страна на „Л.К.“, тъй като е липсвало данъчно събитие. Показанията
на св. Ц. Г. изцяло кореспондират още с предявените й писмени доказателства по
делото, а именно: фактура № **********/04.05.2012 г. с доставчик „Л.К.“ АД и
получател – „Н.К. – 2010“ ЕООД относно продажбата на 357 тона бяла захар
„Кристал“ – л. 2488; Протокол от 04.05.2012 г. с който „Л.К.“ АД прехвърля
собствеността и предава на „Н.К. - 2010“ ЕООД владението върху 357 тона бяла
захар „Кристал“ –л. 2497; фактура № **********/02.05.2012 г. с доставчик – „Л.К.“
АД и получател „Л.“ ЕООД относно продажбата на 1184 тона бяла захар „Кристал“ –
л. 2535; 3 бр. протоколи от 02.05.2012 г. между „Л.К. АД и „Л.“ ЕООД– л. 2543 и
сл., всички приложени в том VII от НОХД № 507/2015г.
на СНС. Показанията на св. Г. се подкрепят от тези на св. М. К., която е
подавала приложените по делото справки (с изрично посочено в тях основание)
досежно експедираната захар от заводите по договорите за отговорно пазене и за
периодична продажба и ги е изпращала в търговския отдел на „Л.К.“ АД и които са
били препращани впоследствие на св. Ц. Г. и обсъждани с К.М..
Незаконосъобразно,обаче, съдът от първата инстанция е допуснал и разпитал като свидетел К. А. Д.. От
вниманието на съда (и на страните) е убягнало обстоятелството, че с
постановление от 30.05.2012г. на Специализираната прокуратура ( приложено на
л.28 и сл. том 3 от ДП) е било уважено искането за встъпване като защитник на К.
А. Д.– баща на подсъдимия (тогава
обвиняем) М.К.Д.. Респективно с цитираното постановление К.Д. е конституиран
като защитник в смисъла на чл. 91 ал.2 от НПК на подс. М. Д. и е участвал като
такъв. Съдът от първата инстанция в разрез със закона е игнорирал общото правило по чл. 118 ал.1 от НПК, че не
могат да бъдат свидетели лицата, които участват или са участвали в същото
наказателно производство в друго процесуално качество, в това число като защитници.
„Касае се не само за забрана едно лице да бъде едновременно свидетел и
защитник… по едно и също дело, но и за забрана…след като дадено лице е
изпълнявало в който и да е стадий на процеса функцията на защитник…, да бъде
привлечено в качеството на свидетел…“ (акад. Ст.П., Наказателен процес на Р
България, Обща част).Поради това АСНС изключи от доказателствената маса
показанията на разпитания като свидетел защитник К.Д..
По- нататък СНС в мотивите е обсъдил и показанията
на свидетеля И.И., който от м. май
2012г. станал изпълнителен директор на „Л.К.“ АД. Вярна е позицията на СНС, че
показанията на св. И. И. притежават характеристика на правдивост, като са във взаимовръзка
и кореспондират с тези свидетелите М.К., Г., М., П., Б. и И., както и
с приложените като писмени доказателства по делото договори за отговорно пазене
и за периодична продажба с „Л.“ ЕООД, „Н.К. – 2010“ ЕООД и „ С. “ ЕООД. Показанията на св. И. И. са във
взаимовръзка с тези на свидетеля Т. Е. Х. – управител на „ Б. С. О.“ ООД, която
фирма била собственик на счетоводната програма „А.“, ползвана от счетоводството
на „Л.К.“ АД, като между двете фирми е бил сключен договор за годишен абонамент
и актуализации на софтуера за 2012г. Свидетелят И., както сочи и свидетелката К.
С., е нямал достъп до програмата, понеже с нея са работели единствено
счетоводителите на представляваното от него акционерно дружество. Все в тази
връзка свидетелят И. е заявил, че СД по ЗДДС винаги са били подавани от свидетелката
К. С.. В това отношение показанията му изцяло кореспондират с тези на св. К. С.,
както и с писмените доказателства по делото, в т.ч. и с тези от въззивното
съдебно следствие: справка от 25.01.21г. на НАП ТД „Големи данъкоплатци и
осигурители“ за „Л.К.“ АД със заверени разпечатки от ИС на НАП за приемане на
данни в обобщен вид от СД по ЗДДС и дневници по ЗДДС, подадени от дружеството
по електронен път за данъчните периоди от м. януари 2012г. до м. април 2012г.;
Дневници за покупки и Дневници за продажби по ЗДДС, подадени от задълженото
лице за горецитирания период; Заверени разпечатки от ИС на НАП на Заявление за
подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги,
предоставяни от НАП с универсален електронен подпис (УЕП) с вх. № 2900
И008322/28.06.2011г. с посочен електронен адрес за кореспонденция на
дружеството с НАП –.....; Заверена разпечатка от ИС на НАП за IP адреси, от които са подавани СД по ЗДДС за данъчни
периоди м. 01.– м. 04.2012г., в която се съдържа информация и за дата, месец и
година на подаване на СД по ЗДДС от IP адрес.......;
документите, във връзка със сключения договор за доставка на стационарен
интернет, посредством кабелна далекосъобщителна мрежа, вкл. справка, съгласно
която „Л.К.“ АД е било регистрирано като абонат на „П. к.“ ООД и от
14.02.2011г. ползвало горепосочения IP адрес.......,
от който са били подадени СД по ЗДДС с адрес на пост – гр. Л., кв. Ц., ул.„Т.“
№....– „хотел Л.“ – където се намирали счетоводният офис и работното място на
свидетелката К. С..
Съобразно действителния им смисъл и съдържание са били
анализирани показанията на свидетеля С.
П., който бил назначен на работа в „Л.К.“ АД и се занимавал с нает от
дружеството склад в „И.“ – „В. р.“ в гр.С., като имал задължения да приема и
заприходява стока (захар) и да я експедира. Същият в показанията си е съобщил,
че захарта, която била намерена в склада– 67 тона, впоследствие оставена на отговорно
пазене на св. Г.С., била собственост на „Л.К.“ АД и била внос от завод в Р..
Показанията на св. И. Д. са във взаимовръзка с тези на
свидетелите Г.С. и С. П., досежно липсващата захар от склада в „И.“ - “В. р.“ и
как от счетоводна гледна точка е следвало да се начисли ДДС. Еднопосочни са показанията на св.Д. с тези на
свидетелите В., Ф. и С., във връзка със сключените договори от „Л.К.“ АД с „Л.“
ЕООД, „Н.К. – 2010“ ЕООД и „С.“ ЕООД, относно фактите по проведени консултации
за данъчното им представяне и счетоводното им записване.В този смисъл
показанията на Д. са достоверни, като кореспондиращи на останалата
доказателствена маса по делото.
Правилна е оценката, дадена от първостепенния съд, на
показанията на свидетелката В. В., която е била изпълнителен директор на „Г. Т.“
АД, с която фирма „Л.К.“ АД е имало сключен договор за данъчни консултации (приобщен
по делото). Св. В. В. в показанията си е възпроизвела доказателствената
информация, че е данъчен консултант с тясна специализация на тема ДДС и с „Л.К.“
АД имали договор още от 2007 г., като предоставяните данъчни консултации са
касаели спорни тематики във връзка с приложението на данъчното законодателство
на Република България по конкретни сделки и въпроси и са се изразявали в давани
становища. В тази връзка показанията на св. В. са пряко относими към сключения
договор за периодична продажба със „С.“ ЕООД и договорите за отговорно пазене с
„ Л.“ ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД. Изложеното от В. при разпита й и даденото от
нея становище при направеното запитване във връзка с договора със „С.“ ЕООД е
било, че данъчното събитие настъпва, когато е дължимо плащането за съответния
период. Това й становище е било съобразено при уговореното в договора със „С.“
ЕООД в чл.5, ал.3, досежно цената и условията за плащането. По отношение на
договорите за отговорно пазене, при изпълнението му няма прехвърляне на
собственост и с оглед на това В. е дала принципно становище, че се касае само
за физическото преместване на стоката от склад в склад и поради това не следвало
да бъде начисляван ДДС, тъй като липсва доставка по смисъла на закона (преди
прехвърлянето на собствеността с посочените по–горе протоколи). Във връзка с
тези консултации св. В. е комуникирала с финансово – счетоводния отдел на търговско
дружество „Л.К.“ и с подс. Е.С.. В това отношение показанията на св. В. В. се
подкрепят и от тези на св. К. С.. Последната е потвърдила, при разпита си като
свидетел, факта по консултирането (със свидетелите В. В. и В. Ф.) на договорите
за отговорно пазене и периодична продажба.
В идентична насока, като тези на св. В., са
показанията на свидетеля В. Ф., който е предоставял консултантски услуги на „Л.К.“
АД в изпълнение на договор за счетоводни и данъчни консултации с „Ф. и п.“ ООД (
приложен по делото). Подобно на свидетелката В., и св.Ф. е предоставял данъчни
и счетоводни консултации по приложението на данъчните закони, счетоводните
стандарти, както и свързаната с тях административна и съдебна практика, а и по приложението
на европейското законодателство в тази област. Свидетелят Ф. е депозирал
показания, че е давал консултации за данъчното и счетоводното третиране в етапа
на подготовката на договора за периодична продажба на бяла захар със „С.“ ЕООД
и най–вече относно това кога възниква данъчното събитие, коя е датата му, как
да се оформи фактурата и как да се начисли дължимия ДДС. Свидетелят Ф. е предоставил
консултации, във връзка с особеностите на договора за периодична продажба, и на
св. К. С., и на подс. Е.С.. По идентичен начин стои и въпросът с дадените
консултации от страна на свидетеля Ф. на служители на „Л.К.“ АД, относно договора
за отговорно пазене с „Л.“ ЕООД в насока, че с оглед особеностите му няма прехвърляне
на собственост, съответно не се касае за облагаема доставка по смисъла на ЗДДС,
а единствено е налице преместване на стока от едно място на друго. По този договор
с „Л.“ ЕООД свидетелят Ф. е дал консултация на подс.Е.С., както е заявил в
показанията си. Консултации в идентичен смисъл свидетелят Ф. е предоставил и във
връзка с договора за отговорно пазене на „Л.К.“ АД с „Н.К. -2010“ ЕООД.
Въззивният съд кредитира с доверие показанията на
свидетелите В. В. и В. Ф., които кореспондират, както помежду си, така и с
останалата доказателствена маса, но с някои уточнения. АСНС дава оценка за
достоверност на визираните свидетелски показания, във връзка със заявените
правно – релевантни факти и обстоятелства, касаещи фактите по предоставяне на конкретните
консултации на служители на ТД „Л.К.“ в изпълнение на сключените договори за
данъчни консултантски услуги. От друга страна, части от разказите на
свидетелите В. В. и В. Ф. съдържат мнения, оценки и правни заключения.
Неправилно СНС на практика е обявил, че ползва и тази част от разказите на тези
свидетели, понеже не противоречали „на изводите на вещите лица по ДССчЕ относно
настъпването на данъчното събитие“ и като цяло, понеже се е съгласил със
застъпеното в показанията правно становище. Вече се посочи, а е и азбучна истина, че свидетелските показания, в смисъла на гласно
доказателствено средство, са тези сведения, които дава свидетелят при разпита
му по реда на НПК относно непосредствените му (лични) възприятия от определени доказателства/факти,
които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Поради това
изказаните мнения, респективно и такива под формата на правни становища, не могат да бъдат
ползвани при
формиране на изводите на съда. В
това отношение е неуместно „кредитирането“ от първостепенния съд на правно
становище, изказано от свидетелите, по съображения за идентичността му отново с
правна теза, застъпена пък от допълнителната съдебно счетоводна експертиза. Понеже
оценките, които се съдържат в експертното заключение, следва да се отнасят
винаги до фактически, а не и до правни въпроси за националното законодателство и
в частност дали и кога е настъпило данъчно събитие по смисъла на ЗДДС.
Вярна е констатацията, че показанията на свидетелите Ф.
и В., обсъждани в съвкупност с показанията на свидетелите К. С. и Ц. Г., както
и с оглед депозираните обяснения от страна на подс.Л. и подс.Г., сочат
единствено, че у подсъдимите е било налице желание за спазване на данъчното
законодателство, както и че същите не са имали за цел да извършват престъпления,
свързани с избягването и плащането на данъчни задължения и то в особено големи
размери. Сключените договори между „Л.К.“ АД и представляваните от Ф. и В.
дружества, както и заплащаните суми по абонаментните договори за данъчни
консултации, сочат единствено за воля на представителните органи на „Л.К.“ АД,
в т.ч. и на подсъдимите Е.С., Д.Г. и М.Д. да бъде спазвано данъчното
законодателство и респективно да се заплащат дължимите данъчни задължения.
Вярна е още преценката на решаващия съдебен състав, че
показанията на св. Т. Л. притежават характеристиката на правдивост, тъй като
същите кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото.
Св. Т. Л. през 2012 г. е работила в МКБ „Ю.б.“ на длъжност „специалист
обслужване на К. и продажби и в тази връзка дава сведения, че е познавала
подсъдимите М.Т., Ив.Т. и Т.С. във връзка с изпълнението на служебните й
задължения и обслужването на „С.“ ЕООД, като клиент на банката. Показанията на
св. Л. напълно кореспондират с документите за изтеглените на каса в брой големи
парични суми от сметката на „С.“ ЕООД. Според АСНС прецизността изисква да се
отбележи, че показанията на св.Л. кореспондират напълно с писмените доказателства
в том 103 от досъдебното производство, в това число с приложената на лист 103 и
сл. подробна справка за разплащателна сметка в лева с IBAN: *** „МКБ Ю.б.“ АД,
обхващаща периода 01. 01.2102г.- 10.05.2012г., в която детайлно са описани
датите и размерите на сумите, теглени на каса, като изрично е отразено кога
това е ставало от подс. М.Т. и кога – от подс.И.Т.. Както се посочи от същата
тази сметка, освен подс.М.Т., тегления на постъпилите парични суми извършвал и
подсъдимият И.Т., който имал „касиерско пълномощно“. За факта, че от банковата
сметка – IBAN: *** „С.“ ЕООД в МКБ „Ю.б.“ в гр.С. са били изтеглени в брой
големи парични суми за период по–малък от 2 месеца (23.02.2012г.–05.04.2012г.)
от подсъдимите М.Т. и Ив.Т., сочи и заключението на извършената по делото видео-
техническа експертиза, изследвала иззетите видеозаписи от охранителните камери
в банката.
Свидетелските показания на Г. К. С. са относими към
дружествата „С.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала формално
юридически се водел той за процесния период (01. 01. –14.05.2012г.). Показанията
на св. Г.С. са от съществено значение за положителната преценка за извършеното
от подс. М.Т. престъпление по чл. 255 от НК по избягване установяването и
плащането на данък добавена стойност за „С.“ ЕООД. От показанията на св. Г.С.,
разгледани в тяхната взаимовръзка с останалите достоверни доказателствени
източници по делото, се изяснява как подсъдимият М.Т. фактически е изпълнявал
функциите на управител и представител на „С.“ ЕООД, макар и като юридически
такъв да е фигурирал св. Я.Я., съгласно данните и вписванията по търговския
регистър. Подсъдимият М.Т. е бил още управител на „С. Т.“ ЕООД. Същевременно
свидетелят Г.С. е бил само фиктивен собственик на двете дружества, но не е
взимал никакви управленски решения относно дейността им, както и не е получавал
и печалба от реализираната търговска дейност. Този извод се налага дори и с
оглед обясненията на подс.М.Т., които е съобщил доказателствената информация
как е възнамерявал да погаси свои лични заеми (като физическо лице) с печалбата
на „С.“ ЕООД от търговията със захар. В
този смисъл, както сам на практика е обявил, подсъдимият М.Т. е третирал „С.“
ЕООД като свое дружество, макар и като юридически собственик на капитала на
фирмата да се е водел свидетелят Г.С., съобразно вписванията в търговския
регистър. Свидетелските показания на Г.С. са логични и достоверни и не се
установява да са били повлияни от отношенията, които двамата с подс.М.Т. са
имали преди време и респективно да са неверни. От цялата достоверна доказателствена
маса се установява, че подсъдимият М.Т. е ръководел дейността на „С.“ ЕООД и „С.
Т.“ ЕООД, вземал е всички управленски решения, наемал е служители, теглил е
парични средства от банковата сметка на „С.“ ЕООД и се разпореждал с тях. От
доказателствата по делото се изяснява, че всички сделки със захар са били
договаряни само с подсъдимия М.Т. от името на „С.“ ЕООД. Кореспондиращи на
последното са обсъжданите показания на Г.С., който е посочил, че е бил работник
при М.Т. във фирмата „С. к.“ за около 5–6 месеца, като е бил вписан за
собственик на „С.“ ЕООД и на „С. Т.“ ЕООД по молба и настоявания от страна на
подс.М.Т.. Както сочат и писмените доказателства по делото свидетелят Г.С. не е
извършвал никакви действия, във връзка с дейността на дружеството, а имал само
отношение към складираната захар на „Л.К.“ АД в склад във “Военна рампа“ – гр.С.
( Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2010 г. – т.6, л.26–30 от ДП).
Както е видно от съставените протоколи по делото, в посочения склад е било
извършено претърсване и изземване на 10.05.2012 г. (т.8, л.11–14 от ДП) и
захарта е била оставена за отговорно пазене на свидетеля С. след задържането на
подс.М.Т.. Намерената захар в посочения склад е била собственост на „Л.К.“ АД,
като същата е била предмет на оглед от органите на досъдебно производство. Част
от складираната захар в посочения склад в хода на разследването по делото е
била предмет на кражба, като за случая е било образувана преписка във Второ РУ
на СДВР. Относно посочените факти по делото са приобщени множество писмени
доказателства, които напълно кореспондират с показанията на св.Г.С.,
респективно последните са достоверни. Св. Г. К. С. не е имал никакво отношение
към дейността на „С.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД (включително и към издаването и
осчетоводяването на фактури) и е бил единствено фиктивен собственик. По делото
частично са били приобщени (на осн. чл.281 ал.4,вр. ал.1 т.1 от НПК) показания
на Г.С. по ДП в насока, че след задържането на подсъдимия М.Т. свидетелят
нееднократно е посещавал склада във „В. р.“ и е „идвала полиция“, във връзка с
жалба на „Л.К.“ АД за „изчезналата захар“. В това отношение е достоверно
заявеното от св.Г.С. по ДП. Преди всичко свидетелят Г.С. е давал показания в ДП
по - близко във времето спрямо описваните събития. Възприятията, които е имал
тогава, са били по-добре отразени в представите му, отколкото в хода на
съдебното следствие, протекло години след това.Съдът взе предвид още, че на
досъдебното производство свидетелят е дал подробни и обективни показания за
определени детайли, които не би могъл да заяви, ако не ги е възприел в
действителност.
Към заявеното от Г.С. за управлението, собствеността и
дейността на „С.“ ЕООД са относими показанията на св. С. А., които са правдиви и
кореспондиращи с останалия достоверен доказателствен материал. В показанията си С. А. е посочила,
че подс. М.Т. я помолил да му помогне с подаване на месечни СД за дружеството
си „С.“ ЕООД с предоставен й от него електронен подпис, а документите й били
носени от името на този подсъдим. Св. С. А. визира своя счетоводна дейност за „два
периода“ – за месеца,през който е задържан М.Т. (м.05.2012г.) и
предходния, като показанията й са
релевантни към предмета на доказване, във връзка с обвинението по пункт 3-ти на подс.М.Т., понеже от същите, разгледани във
взаимовръзката им останалите доказателствени източници, се изяснява, че до
самото „арестуване“ (м.05.2012г.) на визирания подсъдим, същият фактически е
управлявал и представлявал „С.“ ЕООД, а не водещият се като юридически
управител св. Я..
Според
въззивната инстанция, неправилно първостепенният съд е отрекъл относимостта към
предмета на доказване по делото на свидетелските показания на А. А. В..
Напротив, показанията на св. А.В.са релевантни за предмета на доказване и достоверни, като разгледани във взаимовръзката им с останалите достоверни
гласни доказателствени средства дават основание за извода, че подсъдимият М.Т.
е ръководил дейността и е взимал управленческите решения за „С.“ ЕООД. В това
отношение св. В. дава показания, че е
била наета именно от подс. М.Т. със задача да „принтира фактури“. Работното
място на св. А.В.се намирало в гр. С., на ул. „Т.С.“ № ...., където е и адресът
за кореспонденция на „С.“ ЕООД с НАП на територията на страната. На посочения
адрес, в присъствието на св.А.В.– на нейното работно място, са били извършени
претърсвания и изземвания на документация на „С.“ ЕООД.
Въззивната инстанция се разграничава и от становището
на първостепенния съд, че показанията на св. М.Н. Д. – Н. са неотносими.
Напротив, въззивният съд приема, че визираните свидетелски показания са
достоверни и относими към обвинението по чл. 255 от НК на подс. М.Т. по п.3, във
връзка с избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за „С.“
ЕООД. По делото е установено, че по отношение на търговско дружество „С. Т.“ е
било открито производство по несъстоятелност, съгласно Решение № 1079 от
30.11.2010 по т.дело № 1696/2010 г. на СГС,
на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Синдик на дружеството към инкриминирания
период е била св. Н.. Показанията на св. М. Н.
се отнасят да дейността на „С. Т.“, която фирма е била един от фиктивните
доставчици на „С.“ ЕООД. В това отношение показанията на св. М. Н. са от
значение за предмета на доказване по делото на фона и на безспорно установеното
обстоятелство, че дружествата „С. Т.“ и „С.“
фактически са били управлявани и контролирани от подс. М.Т.. Последният, през
инкриминирания период, е бил и юридическият управител на „С. Т.“, което
обстоятелство е било надлежно вписано в Търговския регистър. При преценката за
достоверност на показанията на Н. се отчете, че същите кореспондират с
писмените доказателства по делото, от които се изяснява, че управител към
инкриминирания период е бил М.Т., а едноличен собственик на капитала и фиктивен
собственик на дружеството, както бе посочено по–горе, е бил свидетелят Г.С.. Показанията
на Н. касаят още обстоятелства, свързани с Договор за отговорно пазене от
23.03.2012 г. между „Л.К.“ АД и „С. Т.“ (т.25, л.26–29 от ДП), който е бил
приобщен по делото. Посоченият договор й е бил изпратен за подпис по електронна
поща от „Л.К.“ АД, но същата преценила, че договорът не е изгоден и отказала да
го подпише. Договорът, който е бил приобщен по делото в хода на воденото
досъдебно производство не е бил подписан и от подсъдимата Е.С. за „Л.К.“ АД.
Впоследствие, свидетелката разбрала, че договорът е бил подписан единствено от
подсъдимия М.Т.. Последният е бил напълно наясно с образуваното производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството, както и че не може да осъществява
сделки без съгласието на Н. като синдик. В склада на „В. р. била съхранявана
захар, като при извършеното претърсване и изземване била подробно описана в
съставения протокол от 10.05.2012 г. (т.8,л.11–14 от ДП). За това сочат и
показанията на поемното лице – св. С. И., присъствал при извършеното действие
на органите на досъдебното производство и възприел лично количествата захар,
които са били намерени в склада. За това действие и намерената захар в склада
на „С. Т.“ ЕООД, св. Н. не е била информирана. По делото не е установено на
какво основание е била съхранявана захарта в
склада на „Военна рампа“ и дали стоката е имала пряко отношение към търговската
дейност на С.“ ЕООД или на „С. Т.“ ЕООД. Единствено е неоспоримо доказано
обстоятелството, че захарта е била собственост на „Л.К.“ АД, която стока,
обаче, не се установява да е предмет на предявените на подсъдимите лица обвинения.
Също така СНС е приобщил показания от ДП на св. М. Н. от ДП, чрез процесуално
техническия способ по чл. 281 ал.4, вр. ал.1 т.1 и т.2 предл.2 от НПК.
Действително в показанията на св. Н. са констатирани известни разминавания, но
те са преодолени, чрез прочитане показанията от досъдебната фаза, които
свидетелката потвърждава, като дадени по-близо във времето, когато спомените на
разпитваната са били пълноценни.
Относими към предмета на доказване и достоверни, по
гореизложените съображения, са още показанията на св. М. Н., депозирани при
разпита й в хода на въззивното съдебно следствие в насока, че тя като синдик
никога не е давала съгласие за извършване на инкриминираните продажби от „С. Т.“
ЕООД към „С.“ ЕООД, а и такива не са били извършени в действителност.
В
хода на проведеното по делото въззивно съдебно следствие са допуснати и разпитани
свидетелите Ю.П.Й. и В.Н.М., като
техните показания се кредитират изцяло от АСНС, като
ги намира за обективни, добросъвестни, честни и житейски достоверни. На осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т. 2 пр.2 от НПК са прочетени показанията им по досъдебното
производство. След прочитането им свидетелите заявяват, че поддържат изцяло
показанията си по ДП и в този смисъл незначителните несъответствия между
заявеното в досъдебната фаза и пред съда са отстранени. Причините за
неспомнянето, респ. разминаванията, са обясними с изминалия продължителен
период от време. Показанията на свидетелите Ю.П.Й. и В.Н.М. са от значение
за извода, че инкриминираните по делото доставки към „С.“ ЕООД не са били реално извършени.
Във въззивното съдебно следствие е разпитан още св. Я.А. Я., който през процесния период е бил вписан
като юридическия управител на „С.“ ЕООД. В
показанията си св. Я. настоява, че инкриминираните доставки от дружествата „П.К.“,
„М Т.“, „С. Т.“ , „Б.“ и „Г.Т.“ към „С.“ ЕООД са били реални. Св. Я. развива и тезата, че
подсъдимият М.Т., бидейки пълномощник на „С.“ ЕООД, се е занимавал изключително
и само с търговията със захар. Цялата останала дейност, а в това число и
инкриминираните сделки/ покупки от „П.К.“, „М Т.“, „С. Т.“, „Б.“ и „Г.Т.“, била
ангажимент на св. Я..
Според
апелативната инстанция показанията на св. Я.Я. не са правдиви, тъй като се
опровергават от множеството достоверни доказателствени източници по делото. В тази връзка събраните по делото многобройни
доказателства – както писмени, така и гласни, сочат как именно подсъдимият М.Т.
е ръководил дейността и е вземал управленческите решения за „С.“ ЕООД, при това не само за сделките със захар, както
твърди единствено и само свидетелят Я.Я.. Действително през инкриминирания
период за едноличен собственик на капитала на “С.“ ЕООД се е водел свидетелят Г.С.,
а свидетелят Я.Я. формално е бил вписан за управител в търговския регистър. От
доказателствата по делото се установява, че за да се стигне до тези вписвания
подс. М.Т. е поискал от св. Г.С. на името на последния да бъде прехвърлена
въпросната фирма. От показанията на св. Г.С., обсъдени по- горе, се изяснява,
че той е откликнал на исканията на подс.М.Т.
и е станал фиктивно собственик на капитала на „С.“ ЕООД – ЕИК ..... ( както и на
„С. Т.“ ЕООД – ЕИК: .....). Същевременно св. Г.С. дава категорични показания,
че не е извършвал търговска дейност със „С.“ ЕООД и на практика дружеството не
е било негово, а е подписал каквито документи му е изисквал подсъдимият М.Т.. В
този смисъл подсъдимият М.Т. е бил
действителен собственик на „С.“ ЕООД. В подкрепа на този извод са дори и обясненията
на подс. М.Т. пред първата инстанция в които същият е посочил, че е искал да
погаси личните си заеми с очакваната печалба на „С.“ ЕООД от търговията със
захар. Следователно, в разглеждания смисъл подсъдимият М.Т. е третирал тази фирма
като своя. Понеже подс. М.Т. лично се занимавал с цялостната търговска дейност на „С.“ ЕООД, то именно той
е подписал и приложения по делото договор за периодична продажба на бяла захар
от 20.02.2012г., сключен със „Л.К.“ АД – като доставчик. Също така, подс. М.Т.
през инкриминирания период е извършвал продажби от името и за сметка на „С.“
ЕООД. За това обстоятелство дава показания В. Н., свидетелстващ за извършените
продажби към „В.“ ЕООД.„…Познавам …М.Т.…от 2012 година специално купувахме от
фирма „С.“... Когато ни трябваше захар, се свързвахме с господин Т. и по наша
заявка те ни я доставяха…Относно плащането в брой на фирма „С.“…беше остатък на
някаква фактура…и тогава доплатихме…Тогава с М.Т. контактувах по телефона,
виждали сме се един – два пъти, но основно по телефона…“ – из показанията на
св. Н. пред СНС в съдебно заседание от 30.11.2015г.– л. 443– гръб и сл. В такъв
смисъл са и показанията на св. С. Л.- представител на „Н. Т.“ ЕООД, което дружество
е закупувало захар от „С.“ ЕООД, пак въз основа на уговорка с подс. М.Т.. От
значение в коментираната насока са и обясненията на подс.М.Т., че той е договарял
с „Л.К.“ за закупуването на захарта и
впоследствие пак той е извършвал
продажбите на клиентите на “С.“ ЕООД. „…С „Л.К.“ сме направили договор за
периодична доставка на захар…тогава аз нямах парични средства, за да мога да
финансирам тази дейност, за това направихме този договор …аз продавах захарта,
като пълномощник на С., и оттам реализирах някаква печалба…клиентите на „С.“,
които купуваха захарта … искаха…фактури…ние сме издавали…“ – из обясненията на
подс.М.Т. в съдебно заседание от 29.01.2020 г. пред СНС. В този смисъл от
доказателствената маса по делото се изяснява, че подсъдимият М.Т. е ръководел
цялостната дейност на „С.“ ЕООД, вземал е всички управленски решения, наемал е
служители, теглил е парични средства от банковите сметки на дружеството и се
разпореждал с тях. Във връзка с последното, в писмените доказателства в том 103
от досъдебното производство и приложената на лист 103 и сл. подробна справка за
разплащателна сметка в лева с IBAN: *** „МКБ Ю.б.“ АД за периода 01. 01.2102г.-
10.05.2012г. детайлно е описано как и кога получените средства от „С.“ ЕООД от
извършените продажби на захар са били теглени на каса от подсъдимия М.Т.. Св.Т.
Л. – като служител в „МКБ Ю.б.“, също дава показания за визираните тегления на
подс. М.Т. от разплащателната сметка на “С.“ ЕООД в банката, като в подкрепа
на показанията й е и заключението на
видео – техническата експертиза. Св. А.В.посочва в показанията си, че е била
наета именно от подс. М.Т. със задача да „принтира фактури“, като по делото се
изяснява, че тя е работила за „С.“ ЕООД. Все в тази връзка от значение са показанията
на С. А., че подсъдимият М.Т. я е помолил да му помогне с подаване на СД по ЗДДС
именно за „С.“ ЕООД с предоставен й електронен подпис, като документите са й
били носени от негово име. От показанията на С. А., разгледани във връзка с горепосочените
доказателствени източници, се изяснява как до самото „арестуване“ на подс. М.Т.,
същият фактически е управлявал, както е и представлявал „С.“ ЕООД, включително
и пред НАП, като тази дейност не е била ангажимент на юридическият управител – св. Я.. „…Хората се представяха,
че са от фирмата на Т. и документите бяха на фирмите на господин Т.….два бяха
периодите… за предходния месец и за
този, в който арестуваха Т.…Ставаше въпрос за фирмите „С.“.. и още 3–4 фирми…“С.
Т.“ беше втората фирма…“– из показанията на св. А. пред СНС, в съдебно заседание от 10.12.2015г. – л. 500 и сл. Единствено св.
Я. твърди как, след като бил вписан за управител на „С.“ ЕООД, той реално е изпълнявал
функциите на такъв. Казаното от св. Я. е недостоверно, тъй като се опровергава
от многобройните доказателствени източници, изброени и обсъдени по– горе.
Не са достоверни още показанията на свидетеля Я., че фирмите „П.К.“, „М
Т.“, „С. Т.“, „Б.“ и „Г.Т.“ са извършили реални продажби/доставки към „С.“ ЕООД.
Иначе казано, е недостоверно съобщеното от св. Я. в насока, че за „С.“ ЕООД е
съществувало право на приспадане на данъчен кредит по инкриминираните доставки/
покупки. В това отношение за „П.К.“ ООД с ЕИК: .... е установено по
делото, че дружеството е нямало наети работници и служители, респективно не е
подавало уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ. През м.01. 2012г. „П.К.“ не е развивало Т.
дейност и не е извършвало инкриминираните доставки към „С.“ ЕООД и поради това за „П.К.“ е била подадена нулева
справка – декларация по ЗДДС. На 10.09.2012г. фирма „П.К.“ е била и
дерегистрирана по ЗДДС по инициатива на орган на НАП. Към м. януари 2012г. фирма „М – Т.“ ЕООД с ЕИК:
..... също е нямала наети работници и служители, за да осъществява реално
доставки към „С.“ ЕООД. На 18.04.2012г. дружеството „М – Т.“ е било
дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган на НАП. Към инкриминирания
период дружеството „С. Т.“ е било в производство по несъстоятелност, като
св. М. Д. – Н. (синдик) не е давала съгласие за извършване на продажби от „С. Т.“
ЕООД към „С.“ ЕООД и такива не са били реализирани. Фирмите „Б.“ ЕООД с ЕИК: .... и „Г.Т.“
ЕООД с ЕИК: ...., са преустановили дейността си след есента на 2011г. и не са
извършвали продажби към „С.“ ЕООД. В това отношение във въззивното производство
е разпитан свидетелят Ю.П.Й. – бивш управител на „Г.Т.“ ЕООД, който през процесния период е бил
съдружник в „Г. к.“ ООД – която пък фирма била едноличен собственик на капитала
на „Г.Т.“ ЕООД. В това отношение свидетелят Й. е бил запознат с дейността,
както на „Г.Т.“ ЕООД, така и на „Г. к.“ ООД. Свидетелят Ю.Й. в показанията си
дава сведения, че дружеството „Г.Т.“
ЕООД не е извършвало инкриминираните доставки към „С.“ ЕООД. „… Фирмите „С.“ и „С. Т.“ не са ми познати и
съм сигурен, че не сме извършвали никаква дейност с тези фирми….Г.Т. е 100%
собственост на Г. к.… тази фирма също съм категоричен, че не е осъществявала
никакви сделки със захар…също са представяни нулеви СД по ЗДДС след есента на
2011г…“ – из прочетените показания на св. Й. депозирани в досъдебната фаза на
процеса. В същия смисъл са показанията на визирания свидетел, депозирани в хода
на въззивното следствие. В показанията си пред въззивната инстанция свидетелят Ю.Й.
разяснява не само за дейността на „Г.Т.“, но и за тази на търговско дружество „Б.“,
които две фирми не са извършвали сделки – доставки към „С.“ ЕООД. Тук следва да
се отбележи, че съгласно данните от търговския регистър свидетелят е бил
едноличен собственик на капитала, управител и представител на „Б.“ ЕООД до
19.04.2012г., когато е вписан нов такъв, но е управлявал и представлявал тази фирма
именно през инкриминирания период. Респективно показанията му са важен източник
на доказателствена информация, установяващи липсата на реални доставки и от „Б.“
ЕООД към „С.“ ЕООД за процесния месец
март 2012г. Разпитаният в хода на въззивното съдебно следствие свидетел В.Н.М.
е бил управител през инкриминирания период на „Г. к.“ ООД – едноличен
собственик на капитала на „Г.Т.“ ЕООД и също е бил запознат с дейността на
двете фирми. Свидетелят М. е дал показания, идентични с тези на Й. в насока, че
фирма „Г.Т.“ не е извършвала доставки към
„С.“ ЕООД в инкриминирания период. „…След… есента на 2011г. фирмата не е
извършвала никаква дейност и съответно са подавани нулеви справки – декларации–
поне до времето до което аз бях управител – април 2012г…. „Г. к.“ ООД… имаше
две дъщерни фирми… „Г.Т.“ …и фирмата „Г.
м.“… Тези фирми също съм категоричен, че не са осъществявали никакви сделки със
захар… и съответно също са представяни нулеви справки декларации…“– из
прочетените показания на св. В.М., депозирани в досъдебната фаза на процеса.
Все в този контекст св.Я., който твърди, че лично е преговарял с представители
на дружествата „П.К.“, „М Т.“, „С. Т.“, „Б.“ и „Г.Т.“ всъщност не може да
посочи нито едно конкретно лице. При всички положения св. Я. не е преговарял
със свидетелите Й. и М., поради обсъдените им показания в противен смисъл. Отделен
е въпросът, че свидетелят Я. твърди как въпросните дружества –доставчици му били
предлагали „хранителни стоки, захарни изделия, вафли“. „…Доколкото си спомням,
те ми предлагаха хранителни стоки, захарни изделия, вафли и всъщност ние
получавахме стока от тях“ – из
показанията на Я. в с.з. от 14.05.2021г. пред АСНС. Само, че от показанията на
свидетелите Й. и М. се изяснява, че търговските дружества „Г.Т.“ и „Б.“ през
инкриминирания период не са развивали
никаква дейност, а принципно, когато тези
фирми са работели – то същите са се занимавали само с дейност, във връзка със
застраховане и обучение. „…Дейността на
„Г.Т.“ е била обучение. Извън тази дейност, друга дейност„Г.Т.“ не имала…“ –из
показанията на св.М. в с.з. от
19.02.2021г. през АСНС. В същото съдебно заседание св. Й. е заявил
„…Приключихме дейността си 2010- 2011г…“Б.“ беше застрахователен агент…“.
Правилно съдът от първата инстанция е преценил като неотносими,
към предмета на делото и предявените обвинения на подсъдимите, показанията на
свидетелите В. Н. К., К. В. П., С. Д. А., Н. А. П., П. П. П., респективно не ги
е взел предвид при формирането на фактическа обстановка и направата, въз основа
на нея, на изводи от правна страна. Понеже тези показания, нито разкриват лични
и непосредствени възприятия на лицата, досежно инкриминираните факти, нито с
тях се съобщават контролни факти.
За разлика от преходната инстанция АСНС намира, че
показанията на св. И.П. Т. не са относими и не допринасят за изясняване на
фактите по делото. Свидетелят И.Т. недвусмислено е заявил, а и от данните по търговския
регистър е видно, че през януари 2011г., а не както некоректно е посочил СНС–
през 2012г., е напуснал „Л.К.“ АД и няма лични впечатления след това, като в
този смисъл показанията му касаят факти и обстоятелства извън инкриминирания по
делото период, респективно не са относими към предмета на доказване по делото.
При преценката на доказателствената съвкупност от първостепенният съд са отчетени и депозираните
обяснения от подсъдимите Г.Г., М.Т., И.Л. и К.Г.. Останалите подсъдими по
делото са се възползвали от правото си
да не дават обяснения.
Подсъдимият Г.Г. е депозирал лаконични обяснения, като
от изложеното от него става ясно, че не приемал обвиненията по отношение на
него и останалите подсъдими, както и че се надявал обективната истина да се
разкрие в пълнота. За разлика от СНС въззивната инстанция намира, че казаното от
подс. Г.Г. е с декларативен характер, като във визираните обяснения не се
съобщават конкретни факти, поради което не подлежат на съответен анализ и
оценка. Респективно тези обяснения нямат доказателствена стойност.
Подсъдимият М.Т. е дал обяснения относно търговската
дейност, която е осъществявало дружеството „С.“ ЕООД, като е акцентирал на
реалността на договора за периодична продажба на захар с „Л.К.“ АД , както и че
отношенията между дружествата са били чисто търговски и са били спазени
изискванията на данъчното законодателство. В подкрепа на обясненията на
подсъдимия за реалността на договора за периодична продажба са показанията на
св. И. И., св. М. К., св. Ц. Г., св. В. В.,
св.В. Ф.. В обясненията си подс. М.Т. е дал и разяснения, че е взимал парични
средства назаем от „Л.К.“ АД, видно и от писмените доказателства – договор за
заем от 14.09.2011 г. – л.3901–3904,т.9, договор за заем от 01.11.2011 г. –
л.3906–3909,т.9, договор за заем от 16.12.2011г. – л.3916–3918,т.9, договор за
заем от 05.12.2011г. – л.3912–3914, т.9 от първоинстанционното дело, както и че
имало подписани записи на заповед – приложени на л.3905, л.3910, л.3915,
л.3920, т.9. От обясненията на подс. М.Т., разгледани във взаимовръзката им с
останалите доказателствени източници, се изяснява как дейността на „С.“ ЕООД реално
е била осъществявана и ръководена именно от него, като той е водил преговори и
сключвал сделки, представлявайки фирмата. Все в този контекст подсъдимият М.Т. подробно
е разяснил, че той по своя инициатива и подбуди е сключил договора за
периодична продажба с „Л.К.“ и най– вече, че с печалбата на „С.“ ЕООД е
следвало да върне личните си заеми, отпуснати му като физическо лице. В това
отношение, анализът на тези му обяснения, на фона и на доказателствената
информация, съобщена в показанията на свидетелите Л., Н., Г.С., А., В. и Л.,
дава основание за единствено възможния извод, че именно подсъдимият М.Т. е бил
реалният собственик и управител на „С.“ ЕООД, макар и този факт да не е бил
изрично и нарочно обявен от него в обясненията му. Според въззивния съд именно в
горните им части с обясненията на М.Т. се съобщават интересуващи процеса (релевантни)
факти и обстоятелства, като обсъжданите гласни доказателствени средства са
правдиви и кореспондират с останалия доказателствен материал, в т.ч. с посочените
по- горе свидетелски показания.
В хода на въззивното следствие подсъдимият М.Т. е дал
кратки обяснения в насока, че като управител на „С. Т.“ ЕООД е извършвал търговска
дейност с тази фирма – търговия с кафе, студени чайове и други стоки. Същевременно не е посочил конкретно дали са
били осъществени инкриминираните доставки/ продажби от „С. Т.“ ЕООД към фирма „С.“.
Разяснения в този смисъл подсъдимият е преценил, че не следва да дава и в обясненията
си пред първата инстанция. Обясненията са достоверни в частта им, относно
съобщения и безспорно установен от другите доказателствени източници факт, че
подсъдимият М.Т. е бил фактическият и юридическият управител на „С. Т.“ ЕООД. Останалата
част от обясненията на М.Т. във въззивното производство е посветена преимуществено
на несъгласието му с това, че за извършване на всяка една продажба от „С. Т.“
ЕООД е следвало да търси и иска съгласието на синдика– св. Н.. В това отношение
подсъдимият единствено е изложил своето мнение, че се касаело за дейност на
обикновено управление и поради това не било нужно съгласието на синдика за
извършвани продажби. Доколкото в тази част от обясненията на подс. М.Т. не се съобщават
конкретни факти от обективната действителност, а се излага мнение, то те нямат
доказателствена стойност.
Обосновано съдът от първата инстанция е оценил като
достоверни обясненията на подсъдимите И.Л. и К.Г..
В това отношение въззивната инстанция държи да
отбележи, че обясненията на подсъдимите са доказателствено средство, равно на
всички други гласни доказателства и тъй като
са неопровергани в хода на процеса, но се подкрепят от останалите
доказателствени източници, то те са достоверни.
Същите допълват фактическата обстановка и поради това допринасят за
установяване на обективната истина – не са налице престъпления, извършени от
подсъдимите Л. и Г..
Според обясненията на И.Л. същият не е подпомагал
никаква престъпна дейност, като захарта е прецизно договаряна – документално и
счетоводно. Подсъдимият е посочил, че фирмата му е престижна и в продължение на
години е имал авторитет в търговията със захар и захарни изделия, каквато е и
била основната дейност на дружеството. Дал е разяснения, че търговската дейност е била извършвана при
спазването на законите, както и че цялата документация относно движението на
стоката е била предоставена на органите на досъдебното производство. Подсъдимият
И.Л. с обясненията си е възпроизвел още доказателствената информация, че
договорът за отговорно пазене е напълно
реален, като са били издадени надлежно впоследствие фактури за съхранението и
транспорта и след придобиването на собствеността на стоката е реализирал
захарта на пазара, а договорената цена с „Л.К.“ АД е била добра за дружеството
му. Акцентира на това, че договорът за отговорно пазене не е съставян
постфактум, а бил сключен и подписан точно на отразената в документа дата.
Посочва, че в нито един момент не е била извършена проверка на ползваните от него складове, с оглед
установяване на наличностите. В тази част на пресъздаване на ситуацията с оглед
обсъждането на доказателствата, първостепенният съд е направил законосъобразен
анализ на обясненията на подсъдимия Л. като доказателствено средство.
Обясненията му в това отношение напълно кореспондират с останалия
доказателствен материал, включително с показанията на свидетелите И. И., М. К., Ц. Г., М.В., М.А., В. В. и В. Ф., а и
с писмените доказателства по делото. Подс.
Л. е дал и разяснения, че от съпроцесниците си е познавал Г. Г. и К.М., с която
е контактувал, а с останалите се е запознал в хода на делото. Също така подсъдимият
И.Л. е дал кратки обяснения и в хода на въззивното съдебно следствие в насока
за водене на изрядна документална отчетност от фирма „Л.“. Тези му обяснения са
неопровергани в процеса и са достоверни.
По отношение на
подсъдимата Г., то същата възпроизвежда доказателствената информация, че „Н.К.
2010“ ЕООД било дългогодишен търговски партньор на „Л.К.“ АД с основен предмет
на дейност търговия на захар, както и че разполагало с модерна складова база и дружеството
винаги в дейността си спазвало стриктно законодателството, като проявявало
коректност към своите контрагенти. Подсъдимата съобщава за безспорно
установения по делото факт, че дружеството реално се управлявало от Н.П. – син
на едноличния собственик Д. С.. В обясненията си посочва, никога не е вземала
участие в договаряне на сделки с контрагенти, определяне на цени, сключване на
договори и други, а решенията в тази насока са били взимани от св.Н.П., който
предвид дългогодишната си дейност имал необходимия опит и контакти, за което дава
сведения и последният в показанията си. Относно договора за отговорно пазене,
подсъдимата Г. в обясненията си акцентира,
че същият бил реален и действащ, както и че всички документи по доставката,
съхранението и покупко – продажбата на стоката са били надлежно осчетоводени. В
тази връзка обясненията й кореспондират с показанията на св. Н.П., св. Д. С., св.
М. К., св.Ц. Г., св. И. И., св. В. В. и св. В. Ф., както и с писмените
доказателства по делото. В подкрепа на изложеното, подс. Г. акцентира на
обстоятелството, че са били извършени съответни проверки от НАП за този период,
при които не са констатирани никакви нарушения, като включително и относно въпросния
договор за отговорно пазене, а дължимите
данъци са платени по надлежния ред. Досежно познанството си с останалите
подсъдими, заявява че се е „чувала“ по телефона единствено, при това рядко, с
К.М., както и че няма никакви отношения (каквито и не се доказват по делото) с
останалите си съпроцесници.
Имайки предвид събраните по делото доказателства е
правилна позицията на СНС, че обясненията на Г. и на Л., са достоверни за
съобщените правно- релевантни факти. Обясненията им са убедителни, напълно
кореспондират с цялата доказателствена съвкупност, не са установени
доказателствени източници, които да ги опровергаят дори и в малка част, поради
което и обсъжданите гласни доказателствени средства – обяснения, се ценят и се
вземат предвид и от въззивната инстанция.
Въззивният съд, както е
подходила в преценката си и проверяваната съдебна инстанция, кредитира напълно
и изготвените по делото експертни заключения по назначените технически
експертизи, в т. ч. видео– техническа, заключението на комплексната техническа
и графическа експертиза. Всички
експертни заключения са приети по реда и на основание чл. 282 от НПК в хода на
първоинстанционното съдебно следствие.
Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, притежаващи необходимите
специални знания в областите, необходими за изясняване по делото чрез
експертизи, заключенията са извършени добросъвестно, достатъчно пълни и ясни са
и не възниква съмнение за тяхната правилност.
Сред
тези заключения е това по Протокол за извършена видео–техническа експертиза
№12ДОК–281/19.06.2012г. на вещите лица Й. Г. Д. и М. Й. –л. 3 –46, т. 14 от ДП, от което се
установява, че е извършено изследване на 2 бр. оптични носители СD–R, съдържащи
видеофайлове, цифров презапис от оригиналните файлове на компютърна видео
охранителна система, които файлове са регистрирани от три камери на системата.
От представените за изследване файлове се установява, че в записани интервали
от време лица от мъжки пол извършват операции, съпроводени с подписване на
документи. Според ВЛ качеството на фотокопията, на извлечените снимкови кадри, не
позволява отграничаване на частни признаци на главата и лицето и не са годни за
категорична идентификация. Според заключението на експертите по направен
сравнителен анализ може да се направи извод, че заснетите лица, в различен
времеви интервал, на различни дати, вероятно са на М.И.Т., И.С.Т. и Т.Й.С.. Вярно,
е че тази експертиза не може да даде категорично заключение относно
идентификацията на лицата, поради качеството на изследвания материал.
Същевременно за това кои лица са теглили пари от сметката на „С.“ ЕООД са
налице допълнително гласни доказателства, а именно показанията на св.Л., както и
писмени такива, в т.ч. справката за разплащателна сметка в лева с IBAN: ***
„МКБ Ю.б.“ АД в която изрично е посочено кога тегленето от каса е извършвано от
подс. М.Т. и кога – от подс.И.Т. (том 103, л.103- л.118 от ДП).
Специално внимание следва
да бъде отделено на комплексната съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, както и на трите счетоводни експертизи.
Комплексната съдебно – психиатрична и психологична
експертиза била изготвена от вещите лица Т. С. Д. – психиатър, Н. Г. И.–
клиничен психолог, Л. Г. А.– психиатър, по отношение на св. К.Н.С. (т.2, л. 139–145
ДП) и била приета с протоколно определение от 07.04.2016 г. на СНС.
Вещите лица са дали заключение по ДП, че св. К. С. е страдал от остра стресова реакция в
резултат вербална агресия –макар и индиректна, което е предизвикало у него
основателен страх за отнемане на живота му. Психичното му състояние е
позволявало правилно за възприеме, запаметява и възпроизвежда факти от
действителността, както и да дава показания, които вярно да отразяват
обективната действителност.
При разпита им в съдебното заседание ВЛ първоначално са
заявили, че поддържат изцяло заключението по така изготвената експертиза. Вещите
лица са дали и сведения за начина, по който е извършено експертното изследване –
освидетелстването на К. С., на база специфични психиатрични и психологични
методики, но за кратко време и на работното му място.
След като са се запознали с показанията
на свидетеля К. С. от 16.09.2015г., дадени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, експертите са дали устни
разяснения, че са налице основания да променят заключението си в частта му относно
описаната причинно – следствена връзка между заплахите (вербалната агресия) и констатираната остра стресова реакция у
освидетелствания. Дадените по реда на чл. 282 НПК устни
разяснения от вещите лица по процесуалната си същност са елемент на изслушаната
експертиза (Решение № 518 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 562/2009 г., I н.
о., НК и др.). В това отношение експертите са отчели като стресогенно събитие
заплашителната промяна в социалната позиция и обкръжение на свидетеля С., който
по това време е преживявал развод. Именно това, според поясненията на вещите
лица, разколебавало връзката с описаните в експертизата на досъдебното
производство фактори като причинно–следствени в контекста на съществувалото друго
значимо стресогенно събитие за св.К. С., свързано със загубата на семеен статус
и взаимоотношения.
Респективно заключението на
вещите лица по изготвената КСППЕ, е достоверно и кореспондиращо със събрания
доказателства материал, относно наличието на остра стресова реакция, но със
стореното от вещите лица уточнение, че същата
може да се дължи и на преживяваната раздяла.
Въззивната инстанция също
като СНС не кредитира комплексната съдебно – психиатрична и психологична
експертиза в частта й, че инкриминираната индиректна закана е единственият
фактор, предизвикал острата стресова реакция. Решаващият съд е изпълнил
задължението си по чл. 154, ал. 2 НПК, като се е мотивирал, след като не е бил съгласен с експертното
заключение по ДП във визираната му част. В това отношение също като първата
инстанция и АСНС отчита заявеното от самите експерти при разпита им, посочено
по – горе, че е „доста разколебана“ описаната в заключението им причинно – следствената
връзка между поставената от тях диагноза на освидетелствания и инкриминираната индиректна
закана. В този контекст, вярно
първостепенният съд е отразил в мотивите си, че не следва да се пренебрегват
и показанията на св. К. С. в съдебно заседание, който е съобщил за стресовото си състояние, обяснявайки
го най– вече с преживяваната раздяла със съпругата си, съчетано с проблеми в работата и „сериозен натиск“.
Решаващият първостепенен
състав не е кредитирал заключението по извършена съдебно – счетоводна
експертиза (ССчЕ) от 13.05.2012г. по ДП Б № 258/2012г. по описа на ГДБОП гр. С.
на вещото лице Ю. Г. Д. (т. 10, л. 2–6 ДП). В изпълнение на задължението си по
чл. 154, ал. 2 НПК, да мотивира несъгласието си с визираното заключение, СНС,обаче,
се обосновал само с цитат от ТР№1/2009 г. ОСНК на ВКС.
Въззивният съд отчете, че експертът не е
ползвал всички налични и относими доказателствени материали по делото, а се е
позовал само на две писма – на л.43 и сл., т.44 ДП, изхождащи от МФ–НАП – (които не са ревизионни доклади, както превратно
е приел СНС) и то съдържащи, не толкова данни от информационните масиви на приходната
администрация, които да бъдат анализирани, колкото общи оценки, твърдения и изводи за фактически
данни. Поради това експертното заключение страда от пороците по чл. 153 от НПК
откъм липса на яснота и обоснованост. В
това отношение за „С.“ ЕООД вещото лице е „анализирало“ в най– общ вид двумесечен
данъчен период: м. февруари 2012г.– м. март 2012г., като инкриминираният е по–
широк. Отделен е въпросът, че експертът
дори не е отчел, че съгласно Закона за данък върху добавената стойност данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Съществената слабост на
експертизата е, че вещото лице не е взело предвид всички покупки и
продажби на „С.“ ЕООД, а само „основните“ такива. В това отношение в заключението на
обсъжданата експертиза е изрично записано, че дружеството „С.“ „основно“ е
декларирало покупки от пет фирми. По същия начин в заключението са
отчетени само някои от „основните“ продажби на търговско дружество „С.“ към фирми– негови К.. Въпреки тези непълноти
експертът е посочил конкретен размер на данъчните задължения. По
идентичен начин експертът е изградил заключението си за ТД „С. Т.“. На поредно място експертът е приел как
част от фирмите –доставчици не
са отразили в своите дневници за продажби сделките, включени в дневниците за
покупки на ТД „С.“ и ТД „С. Т.“, но е направил и правен извод, че липсват реални
доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Същевременно е от компетентността на съда,
а не на експерта, да дава заключение по правните въпроси. По отношение на „Л.К.“ АД експертните изводи са дословно привнесени
от тези в писмата на НАП, като визират период, който е различен от
инкриминирания. Заключението се отнася единствено до отразено в СД по ЗДДС, без
вещото лице дори да се е запознало с тези декларации, а и с отчетните регистри –Дневници за покупки и
Дневници за продажби на „Л.К.“ АД. Поради
изложеното и на основание чл. 154, ал. 2 НПК
въззивната инстанция също не приема заключението на ВЛ Д..
Първостепенният съд е назначил съдебно–счетоводна
експертиза и е приел заключението (л. 2852–2883, т.8 от първоинстанционното
дело) по същата, изготвено от вещите
лица М.П., Б.
Г. и Н. К..
Според заключението на
съдебно–счетоводната експертиза (ССчЕ) на вещите лица М.П., Б. Г. и Н. К., в което
обобщават нормативната уредба – счетоводна и данъчна, съществували
несъответствия между данните от счетоводните документи и декларираните пред
данъчните власти задължения. Общият размер на установените данъчни задължения
за периода от 01. 01.2012г. до 30.04.2012г. на „Л.К.“ АД по ЗДДС възлизал на
644 349,06 лв. за внасяне. Според ВЛ „Л.К.“ АД не е издало данъчни фактури за
реално осъществени от него продажби, както следва: за данъчен период м. януари
не е издало фактури за 60 т. захар с данъчна основа( ДО)– 91 999,80 лв. и
следващ се ДДС от 18 399,96 лв.; за м. февруари не е издало фактури за 396
т. захар с ДО от 598 653,77 лв. и следващ се ДДС от 119 730,75 лв.;
за данъчен период м. март дружеството не е издало данъчни фактури за 1 355
тона захар с ДО 2 026 195,00 лв. и следващ се ДДС от 405 239,00
лв.; за данъчен период м. април не е издало данъчни фактури за 353 тона захар с
ДО от 504 895,51 лв. и следващ се ДДС от 100 979,10 лв. Според
експертното заключение водената от „Л.К.“ АД счетоводна отчетност, в периода
01. 01.2012г. до 31.04.2012г. е била осъществявана в нарушение на счетоводното
законодателство, като е било допуснато използване на документи, съдържащи
неверни обстоятелства, представяни пред органите по приходите. Според
заключението на ВЛ установените нарушения са довели до избягване установяването
на реалните данъчни задължения на ДЗЛ.
Първостепенният съдебен
състав не е кредитирал заключението на извършената ССчЕ в посочената му по–
горе част, като съгласно чл. 154, ал. 2 НПК е изпълнил задължението си надлежно да се мотивира. Обосновано е приел, че заключението на вещите
лица М.П., Б. Г. и Н. К., в коментираната му част, не е съобразено с приложените
по делото писмени доказателства. Конкретно, вещите лица при изготвяне на
заключението си в тази връзка не са взели предвид приобщените договори между „Л.К.“
АД и процесните дружества „Л.“ ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД за отговорно пазене, както и договорът със „С.“
ЕООД относно периодична продажба на захар и за които стана въпрос по–горе, както и извършените плащания във връзка с
тези договори. Вещите лица не са взели предвид приобщените по делото протоколи,
с които е била прехвърлена собствеността на захарта от „Л.К.“ АД към „Л.“ ЕООД
и „Н.К. – 2010“ ЕООД, заплащането й , в това число и заплащането на дължимия ДДС по сделките,
осчетоводяването на фактурите, включването им в СД и в Дневниците за покупки и
продажби на дружествата и респективно извършените банкови плащания на сумите,
за които по делото съществуват безспорни писмени доказателства. В този контекст
не следва да се пренебрегва и отговорът (л.2897,т.8, с.з. от 26.10.2017г. пред
първостепенния съд) на вещото лице П., че той и останалите експерти по ССчЕ не
са се запознали с множество от счетоводните документи по делото, както и с
договорите за отговорно пазене и периодична продажба, които са имали съществено
значение за експертните им изводи.
Недопустимо е заключението
на експертизата да се основава на предположения,а същото в некредитираната му
част, съдържа приоритетно такива. Механизмът
за изнасяне на захар не е бил изследван, а вещите лица по обсъжданата ССчЕ, са
формирали изводите си единствено въз основа на обстоятелството, че нямало
издадени фактури, а реално е имало физическо изнасяне на количества захар от
складовете на двата завода, както и че те не са установили по каква сделка е
била експедирана стоката (не заради друго, а понеже не са се запознали с цялата
относима документация по делото). Поради това експертите са направили
предположението как описаните в заключението им експедиции на захар от
складовете на захарните заводи са представлявали непременно нефактурирани
продажби от „Л.К.“ АД към „Л.“ ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД и „С.“ ЕООД. Оттам са
направили и предположения, относно всеки от инкриминираните данъчни периоди, за
продажната цена, респективно данъчната
основа и размерът на ДДС, който следвало да бъде начислен от „Л.К.“ АД, съответно
отразен в дневника за продажби и
деклариран в СД по ЗДДС на акционерното дружество. Като пример за тези слабости
на експертното заключение и следваната логика от вещите лица могат да се
посочат част от експедициите на захар към „Л.“ ЕООД за месец януари 2012г. от
количествата в „Б.з.з.“ ЕАД (стр.9–11 от експертизата). В разглеждания пример вещите
лица са установили продажба на „Л.К.“ с издадена данъчна фактура (ДФ) № 8644 от
дата 24.01.2012г. – за 60 тона по 1 533,33 лв. за тон. Оттам, според предположенията
на вещите лица, експедициите на захар от датите 24– 26. 01.2012г. (по договора за
отговорно пазене на „Л.К.“ АД с „Л.“ ЕООД) не само били продажби, но и такива, извършени непременно
на цена от 1 533,33 лв. за тон (данъчна основа), понеже такава сума пък била
отразена в цитираната ДФ № 8644/ 24.01.2012г., касаеща други търговски
взаимоотношения. Като цяло, на такива предположения за данъчните основи (ДО) е
изчислен ДДС, който впоследствие е сумиран по данъчни периоди.
Следва да се отбележи, макар
и не това да е водещият аргумент на АСНС, че заключението на вещите лица, в некредитираната
му част, е изпълнено с множество грешки и неточности, за което сочат и
приложените по делото протоколи от проведени съдебни заседания във връзка с
извършения им разпит в хода на съдебно следствие.
АСНС не кредитира заключението на ССчЕ
във визираната му част като отчете, че то се опровергава от целия достоверен
доказателствен материал по делото, сочещ за реалността на договорите за
отговорно пазене и този за периодична продажба, обсъден по– горе.
Изготвената от вещите лица П.,
Г. и К. експертиза е кредитирана от СНС за извършените от тях констатации и
изводи за избегнатите да бъдат
установени и платени данъчни задължения за „С.“ ЕООД.
Принципно правилно е възприето заключението на ССчЕ
във визираната му част за „С.“ ЕООД, но
с уточнението, че е от компетентността на съда, а не на експертите, да направи
изводите за наличието на невярно деклариране и неправомерно приспадане на
данъчен кредит. Иначе,
според АСНС, действително се установява
от доказателствата по делото, че след като декларираните в СД и Дневниците за
покупки на „С.“ ЕООД фактури не обективират
реално възникнали данъчни събития, то за тази фирма не е възникнало,
регламентираното в ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит.
Отделно от това СНС, не е съобразил, че вещите лица са
допуснали грешки при изчисляване на конкретните суми на данъчните задължения. АСНС
не се съгласява със заключението на ССчЕ относно изчислените размери по данъчни
периоди на укритите действителни данъчни задължения и че за инкриминирания
период същите възлизали общо на 198 000,33 лева – стр. 63 от вътрешната
номерация на ССчЕ, като същата сума е посочена в ОА и в присъдата. В това
отношение АСНС прие, че поради неправомерно приспаднатия данъчен кредит избегнатите за дружеството на подсъдимия реални данъчни задължения – ДДС за
внасяне, относими към обвинението по чл. 255 НК, коректно изчислени за
инкриминирания период, възлизат общо в размер на 194 299, 04 лева. От тях – 8 636, 19 лева – за месец януари 2012г., 54 337,12 лева – за месец
февруари 2012г. и 131 325,
73 лева – за месец март 2012г.
С оглед пропуските, които са били констатирани в
заключението по основната ССчЕ, по делото в хода на първоинстанционното съдебно
следствие е била назначена и приета допълнителна
съдебно–счетоводна експертиза (ДССчЕ) на вещите лица Ф.С.С., Л.А. Г., М.К.Г. и М.П.А..
Правилно не е кредитирано заключението на ДССчЕ в
частта му, че е налице установен за довнасяне ДДС, във връзка с констатирана
разлика в продажната и покупната цена на захар в инкриминирания период. Така
например е установено по делото, че „Л.К.“
АД е закупило захар на най – ниската цена от Б.з.з. през периода от 01.
01.2012г. до 30.04.2012г.– 1501,00 лв. за тон и е изяснено още, че е продавало
захар (след прехвърляне на собствеността с визираните във фактологията
протоколи) по Договорите за отговорно пазене на „Л.“ ЕООД и на „Н.К.– 2010“
ЕООД по 1333,340 лв. за тон. Правилно СНС е отчел, че се касае за сделки по
които страните са договорили условията и дали продажната цена е по–ниска от
покупната се обяснява с недобрия търговски вид на стоката и в качествено
отношение също, за което дават сведения множество от разпитаните по делото
свидетели. Взел е предвид поясненията на вещите лица при разпита им, че
експертизата не е разполагала с данни дали захарта, продадена на цена от 1333,
34 лева за тон е в добро или с влошено качество. Отчел е още, че експертизата
не е можела да даде заключение и относно
това, дали цената от 1333,340 лв. за тон е била пазарна към 01. 01.2012 –
01.04.2012 г., тъй като не разполагала с изходни данни относно качествените
параметри на така продадената захар. При това положение заключението, се явява
необосновано в обсъжданата му част и не следва да бъде кредитирано с доверие, относно
визираните експертни изводи. Още повече, че правилното тълкуване и прилагане на
ЗДДС налага извод, че дължимият ДДС следва да се начислява в резултат на
данъчната основа, посочена във фактурите, вярно отразяващи данъчните събития, за
продажби на захарта от „Л.К.“ АД към процесните дружества, а не върху покупната
цена, по която е била закупена захарта от „Б.з.з.“ ЕАД или „Д.з.з.“ ЕАД. Все в
този контекст е от значение и изявлението на експертите във въззивното
производство, че не поддържат заключението си в коментираната му част.
В останалите му части правилно е ценено заключението
на ДССчЕ, което е достатъчно пълно, ясно и обосновано, както и кореспондиращо с
останалата кредитирана доказателствена съвкупност по делото, но със сторената
от АСНС корекция, че недопустимо вещите лица са дали и правното становище кога
са възникнали данъчните събития по смисъла и при условията на чл.25, ал.1–5 от ЗДДС.
АСНС, след преценка на доказателствена маса (в т.ч. и
заключението на ДССчЕ, с изключение на изводите в същото по правните въпроси)
зае становище, че данъчните събития по смисъла на чл.25, ал.1–5 от ЗДДС в
периода от 01. 01.2012г. до 30.04.2012г. по отношение продажбата на бяла
рафинирана захар от страна на „Л.К.“ АД
към дружествата „Л.“ ЕООД и „Н.К. – 2010“ ЕООД са възникнали при
издаването на данъчни фактури от страна на „Л.К.“ АД към гореописаните фирми,
които фактури се издавани веднага при прехвърлянето на собствеността на захарта.
Относно договора за периодични доставки със „С.“ ЕООД са били издадени фактури от „Л.К.“ АД при
условията на чл. 25 ал.4 от ЗДДС- от 27 до 30 число в края на първия период.
По отношение Договора за отговорно пазене от
18.01.2012г., сключен между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД, според АСНС, данъчното
събитие по смисъла на чл.25, ал.1–5 от ЗДДС, е възникнало след прехвърляне на
собствеността с Протоколи от
02.05.2012г. и издаването (от „Л.К.“ АД) на данъчна фактура № ********** от
02.05.2012г. за продажба на захар бяла „Кристал“ – 1 184 т. х 1 333,34 =
1 578 674,56 лв., ДДС – 315 734,91 лв. или общо
1 894 409,47 лв.
С Протокол от
02.05.2012г., подписан между „Л.К.“ АД, представлявано от К.Г.М. от една страна
и „Л.“ ЕООД, представлявано от И.Л. от друга страна е била прехвърлена
собствеността на „Л.“ ЕООД и предадено владението върху 501 (петстотин и един)
тона бяла (рафинирана) захар, тогава находяща
в склад в гр. Я., ул. „Я.“ № .... С протокол от същата дата между двете
дружества е била прехвърлена собствеността на „Л.“ ЕООД и предадено владението
върху 563 (петстотин шестдесет и три) тона бяла /рафинирана/ захар, находяща се
тогава в склад в гр. В. Т., ул.“М.“ № ...... И отново с протокол от същата дата
между двете дружества е била прехвърлена собствеността на „Л.“ ЕООД и предадено
владението върху 120 (сто и двадесет) тона бяла (рафинирана) захар, находяща се
към този момент в склад в Производствен цех за захарни изделия в гр. Л..
В тази връзка ДССчЕ е изчислила, че по протоколите общото
предадено количество бяла /рафинирана/ захар е било 1184 тона/ 501 + 563 + 120
= 1184 т./ – т.е. точно толкова, колкото,
според заключението й, е било експедирано от двата захарни завода към „Л.“ ЕООД
по договора за отговорно пазене.
Фактура № ********** от 02.05.2012г. била включена в
СД за ЗДДС с вх. № 0400 – 1193313/ 07.06. 2012г. и дневник за покупките на „Л.“
ЕООД за дан. период м. 05.2012г..
Фактура № ********** от 02.05.2012г. била включена в СД по ЗДДС и
Дневник за продажбите на „Л.К.“ АД за м. Май 2012г.
ДССчЕ е изчислила, че фактура № ********** от
02.05.2012г. издадена от „Л.К.“ АД за сумата от 1 894 409,47 лв. е била платена изцяло по банков път от страна на
„Л.“ ЕООД по дати и суми, както следва:
– 28.05.2012г.
частично плащане на ДДС – 160 000,00 лв.
– 29.05.2012г. частично плащане на ДДС –
155 734,91 лв.
– 07.06.2012г.
частично плащане по ф–ра – 308 674,56 лв.
– 18.06.2012г. частично плащане по ф–ра –
270 000,00 лв.
– 19.06.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
–11.07.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– 16.07.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– 08. 08.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– 09.08.2012г.
частично плащане по ф–ра – 100 000,00 лв.
– 13.08.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– 16.08.2012г. частично плащане по ф–ра –
100 000,00 лв.
– 20.08.2012г.
частично плащане по ф–ра – 100 000,00 лв.
– 23.08.2012г.
частично плащане по ф–ра – 100 000,00 лв.
– 24.08.2012г.
частично плащане по ф–ра – 100 000,00 лв.
Относно Договора за отговорно пазене от 05.03.2012г.
сключен между „Л.К.“ АД и „ Н.К. 2010“ ЕООД, според АСНС, данъчното събитие по
смисъла на чл.25, ал.1–5 от ЗДДС е възникнало след прехвърляне на собствеността
и издаването на данъчна фактура № ********** от 04.05.2012г. за захар бяла „Кристал“
– 357 тона по 1 333,340 лв. –
476 002,38 лв., ДДС – 200,48
лв., общо 571 202,86 лв. В тази връзка собствеността върху захарта,
експедирана по Договор за отговорно пазене от 05.03.2012г., е била прехвърлена
на „Н.К. 2010“ ЕООД, съобразно Протокол от 04.05.2012г. подписан между „Л.К.“
АД, представлявано от К.Г.М. от една страна и „Н.К. 2010“ ЕООД, представлявано
от Д.А. С., от друга страна.
ДССчЕ е изчислила, че с посочения протокол от
04.05.2012г. е била прехвърлена собствеността и предадено владението върху 357
тона,точно колкото на колкото възлизала и експедирана от двата захарни завода
бяла захар, тогава находяща в склад на „Н.К. – 2010“ ЕООД в гр. П., на ул. „Б.
ш.“ № .....
Фактура № ********** от 04.05.2012г. е била включена в
СД по ЗДДС с вх. № 0400 – 1193313/ 07.06. 2012г. и дневник за покупките на „Н.К.
2010“ ЕООД за данъчен период м. 05.2012г. Фактура № ********** от 04.05.2012г.
е била включена в СД по ЗДДС и Дневник за продажбите на „Л.К.“ АД за м. май
2012г.
ДССчЕ е изчислила, че фактура № ********** от
04.05.2012г. на стойност 571 202,86 лв. е била заплатена изцяло по банков
път ( видно от банковите бордера,
приложени в т.6, л.2289 -2294 от ОХ 507/2015г.) от страна на „Н.К. 2010“ ЕООД
по дати и суми, както следва:
– от 18.06.2012г. частично плащане –
65 000,00 лв.
– от 25.06.2012г. частично плащане –
50 000,00 лв.
– от 29.06.2012г. частично плащане –
72 202,86 лв.
– от 02.07.2012г. частично плащане –
84 000,00 лв.
– от 04.07.2012г. частично плащане –
50 000,00 лв.
– от 04.07.2012г. частично плащане –
80 000,00 лв.
– от 05.07.2012г. частично плащане –
70 000,00 лв.
– от 05.07.2012г. частично плащане –
68 000,00 лв.
– от 09.07.2012г.
частично плащане – 32 000,00 лв.
Допълнителната ССчЕ коректно е проследила плащанията по самите договори за отговорно пазене на „Л.К.“АД
с „Н.К. 2010“ ЕООД и „Л.“ЕООД, тоест уговореното и дължимо за наем (съхранение)
и за транспортни разходи, а именно :
С фактура с № 0–13437 от 29.05.2012 год., „Н.К. 2010“
ЕООД е фактурирало на „Л.К.“АД за „Наем на склад с– но Дог.отг.пазене“ на стойност от 2 000 лева –ДО,400 лева–ДДС
или 2 400 лв. с ДДС.
Фактура № 0–13437 от 29.05.2012 г. била отразена в СД по
ЗДДС и в Дневника на продажбите на „Н.К. 2010“ЕООД за месец 05.2012 год. на
лист 87,ред 244.
С фактура с № 0–13964 от 23.07.2012 год., „Н.К. 2010“
ЕООД, фактурирало на „Л.К.“АД за „Транспортни услуги“ на стойност от 7 140
лева – ДО,1428 лева – ДДС или 8 568,00 лв. с ДДС.
Фактура с № 0–13964 от 23.07.2012 г. е била отразена в
СД по ЗДДС и в Дневника на продажбите на „Н.К. 2010“ЕООД за м. 07.2012 г.
С фактура с № 2–51 от 04.05.2012 год., „Л.“ЕООД,
фактурирало на „Л.К.“ЕАД за:
„Услуга – отговорно пазене на захар“, съгласно Договор
от 18.01.2012 год. за период от
19.01.2012 год. до 30.04.2012 год. на стойност: 3 419,35 лв. ДО; 683,87
лв. ДДС или общо 4 103,22 лв.
Фактура с № 2–51 от 04.05.2012 г. е била отразена в СД
по ЗДДС и в Дневника на продажбите на „Л.“ЕООД за месец 05.2012 г.
С фактура с № 2–81 от 03.10.2012 год., „Л.“ЕООД
фактурирало на „Л.К.“ЕАД следното:
„Извършен превоз на захар“ за период от 01.2012 г. до
05.2012 г. на стойност: 11 383,33 лв. ДО;2 276,67 лв. ДДС или общо
13 660,00 лв.
Фактура с № 2–51 от 04.05.2012 г. е била отразена в СД
по ЗДДС и Дневника на продажбите на „Л.“ЕООД за месец 10.2012 г.
По отношение на Договор за периодична продажба на бяла
захар от 20.02.2012г. сключен между „Л.К.“ АД и „ С.“ ЕООД, данъчното събитие
по смисъла на чл.25, ал.1–5 от ЗДДС, според АСНС, е възникнало при издаването
на данъчни фактури № №: **********/ 27.04.12г.– 318 т., **********/ 27.04.12г –
293 т. и **********/ 30.04.12г. – 169 т., или общо 780 т. за
1 105 000,02 лв.(ДО), ДДС – 221 000,00 лв., или общо за
1 326 000,02 лв., която крайна сума е изчислила ДССчЕ.
Във връзка с Договора за периодична продажба на бяла
захар от 20.02.2012г. сключен между „Л.К.“ АД и „С.“ ЕООД, вещите лица по ДССчЕ
коректно са изчислили, че общо фактурираната захар от „Л.К.“ АД към „С.“ ЕООД
за периода от 01. 01.2012г. до 30. 04.2012г. (по този договор) от „Б.з.з.“
ЕАД са били 611 тона, от „Д.з.з.“ ЕАД са
били 169 тона, или общо 780 тона.
От страна на „Л.К.“ АД съгласно Договор за периодична
продажби от 20.02.2012г. са били издадени към „С.“ ЕООД фактури както следва:
– данъчна фактура № ********** от 27.04.2012г. за
захар бяла „Кристал“ – 318 т., на стойност 450 500,01 лв., ДДС –
90 100,00 лв. или общо –540 600,01 лв.;
– данъчна фактура № ********** от 27.04.2012г. за
захар бяла „Кристал“ – 293 тона , на стойност 415 083,34 лв., ДДС –
83 016,67 лв., или общо 498 100,01 лв. и
– данъчна фактура № ********** от 30.04.2012г. за
захар бяла „Кристал“ – 169 тона , на
стойност 239 416,67 лв., ДДС – 47 883,33 лв., или общо– 287 300,00 лв.
От извършения анализ на покупките на бяла захар и
осъществените продажби на същата от страна на „С.“ ЕООД вещите лица са констатирали, че през м.02.2012г. „С.“ ЕООД
закупува 145 тона захар, а продава 216 тона. Разликата от 71 тона се компенсира
през м. 03.2012г. (Приложение № 4).
Допълнителната съдебно– счетоводна експертиза е от
помощ за изясняване на обстоятелствата по делото, понеже детайлно е изследвала
и описала всяка една експедиция на захар от двата захарни завода, във връзка с
договорите за отговорно пазене и периодична продажба, както и издадените
документи за така изнесената стока–известия, кантарни бележки и др. Коректно ДССчЕ
е описала издадените фактури за продажба на захар от „Л.К.“ АД към неговите съконтрагенти
и извършените плащания, както и случаите на експедиции по процесните три
договора. Във връзка с последното АСНС констатира известна неточност в експертното
заключение. По договора за отговорно пазене от 18.01.2012г. с „Л.“ ЕООД през
м.02.2012г. са били експедирани общо 181 тона бяла рафинирана захар от „Б.з.з.“
ЕАД, изчислени от ДССчЕ, която,при описанието на отделните експедиции на бяла
захар, е пропуснала да отбележи тази за
10 тона (по известие 10 от 29.02.2012г. с нареждане 16 и кантарна бележка 4526
от същата дата - л. 2566, л. 2567, т.7 от
ОХ 507/15г.).
В кръга на
ценените от въззивната инстанция писмени доказателствени средства по смисъла на
чл.127 от НПК, са включени изброените по– долу протоколи за извършени
претърсвания и изземвания, протоколи за личен обиск, протоколи за оглед. Тези писмени
доказателствени средства се ползват с
доказателствена годност– съставени са от оправомощени длъжностни лица,
притежаващи качеството на разследващ орган, и съдържат всички изискуеми
реквизити, като следствените действия са извършени в присъствието на поемни
лица. Доказателствената годност на самите писмени доказателствени средства
предопределя и доказателствената годност на ВД, иззети в резултат на описаните
в тези протоколи действия по разследването.
За ревизионните актове и доклади, АСНС съобразява приетото в ТР № 1/7.5.2009 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСНК, че: „..Резултатите от проведено административно производство не обвързват
наказателното производство и в двете посоки: дори в рамките на
административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни
задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи
могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното – при установени
по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление…. Спецификата на инкриминираната дейност – укриване
на данъчни задължения, по необходимост свързва доказателствената съвкупност в
наказателното производство с ревизионната дейност на данъчната администрация...Съдът
изследва обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК
единствено със способите и средствата на НПК, без да презюмира формална
доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, както не би могъл да
направи това и по отношение на което и да било друго доказателство или
доказателствено средство (чл. 14, ал. 2 от НПК)..“. Прие анализа на визираните
документи въззивният съд съобразява още разясненията
по Решение № 6 от 27.03.2018 г. на КС по
к. д. № 10/2017 г., че : “…приравнените на писмени доказателствени средства
актове и доклади ведно с приложените към тях документи не се ползват с
презумирана формална доказателствена сила, тъй като обективната истина в
наказателното производство може да се разкрива само и единствено по реда и със
средствата, предвидени в НПК. Визираните от чл. 127, ал. 1 НПК документи могат
да бъдат ценени само съчетано с други доказателствени средства, събрани по
установения ред…“. Въззивната инстанция съобразява относно ревизионните актове и доклади, обявени с чл. 127 ал.1
от НПК за доказателствени средства, разпоредбата на чл. 127, ал. 2 НПК – че
обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от тях.
Като годни писмени доказателства се ценят приетите по
делото множество документи.
Съдът от първата инстанция правилно е описал и ценил
писмените доказателства и доказателствени средства, с някои изключения. СНС некоректно, като описвал отделните томове
с документи от досъдебното и съдебното
производство, е посочил експертизите като писмени доказателства. С чл. 136 от НПК законодателят е отнесъл експертизата към способите за събиране и проверка
на доказателствата, а не към доказателствата и доказателствените средства. Отделно
от това, СНС е включил в кръга на ценените писмени доказателствени
средства, следните такива: Протокол за
претърсване и изземване от 10.05.2012г. на МПС– лек автомобил с рег. № СА..... (л.80–82,т.8);
Протокол за претърсване и изземване от 15.05.2012г. на МПС– лек автомобил с
рег. № СА... ВХ (л.97– 99 т.8 ДП); Протокол за извършен обиск и изземване от
10.05.2012г. на М.И.Т. (л.112 и сл. т.8 ДП); Протокол за извършен обиск и
изземване от 10.05.2012г. на Д. Г.Г. ( л.17,т.8); Протокол за извършен обиск и
изземване от 10.05.2012г. на М.К.Д. (л.133,т.8 ); Протокол за претърсване и
изземване от 19.07.2012г. на МПС – лек автомобил „Х.“, модел „С. Ф.“ рег. № ВТ....ВК,
собственост на „Л.“ ЕООД (л.130,т.9 ДП). От съдържанието им е видно, че не са
намерени и иззети вещи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
В този смисъл визираните протоколи не касаят интересуващи процеса факти и
обстоятелства, респективно са неотносими към предмета на доказване по делото.
От значение са приобщените писмените доказателства и
доказателствени средства от :
Досъдебното производство:
том 1 – справка от НАП (л.92); том 2 – Протокол за
обиск на подс. Г.Г. от 29.05.2012г. (л. 8); Справка за съдимост на Г.Г. (19–20);
Писмо от „Л.К.“ АД с 3 бр. фактури (л. 22–27); Справка– декларация по ЗДДС на „Л.К.“
АД (л.28–29);Уведомление за приемане на
данни от декларация и отчетни регистри ( л.30–32); Преводно нареждане (л.33);
Салдо по сметка на „Л.К.“ АД към 14.06.2012г. (л.34); Дневник за продажби от
01.05.2012 до 31.05.2012г. (л.35); 2 бр. Фактури за продажба на захар (л.36–37);
Справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период –м. април 2012г., уведомление от НАП и преводно нареждане за плащане към
бюджета (л.38–43); Салдо по сметка на „Л.К.“ АД към 18.05.2012 (л.44); Дневник
за продажби от 01.04.2012 до 30.04.2012г. (л.45–46); Фактури за продажба на
захар (л.47–48); Дневник за продажби от 01.04.2012 до 30.04.2012г. (л.49–50); 3
бр. фактури за продажба на захар (л.51–53); Справка – декларация по ЗДДС,
уведомление от НАП, за отчетен период
март 2012г. (л.54–59); Дневник за продажби
за м.03.2012г. (л.59); фактура за продажба на бяла захар (л.60); СД по ЗДДС,
уведомление за получаване на справка и преводно нареждане за данъчен период – февруари
2012г. (л.61–63); Дневник за продажби от за м. 02.2012г. (л.65); 2 бр. фактури
за продажба на захар (л.66–67); Справка от Служба по вписванията С. по имотна
партида за периода до 30.05.2012г. за подс. Г.Г. (л.121–127); Справка от Търговски
регистър за Г.Г. (л.128); писмо от НАП с годишни данъчни декларации 2009–2011г.
на Г.Г. (л.156–170); том 3 – Справка за съдимост на М.Д. (л.32); Справка от
НСлС за М.Д. (л.35); Справка за съдимост за Д.Г. (л. 111); Справка от НСлС за Д.Г.
(л.114); Справка за съдимост на Т.С. от 11.05.2012г. (л.133–134); Справка за
съдимост на М.Т. (л.169); Справка за съдимост на И.Т. (л.197); Справка за
съдимост на Е.С. (л. 222); Справка за съдимост на И.Л. (л.232); Справка за
съдимост на К.Г. (л.240); справки от НСлС и медицински документи за
подсъдимите; том 6 – Договор за наем на
недвижим имот от 01.07.2010г. м/у „С. Т.“ ЕООД0 С. и „К. М. Г.“ АД – С. (л.26–30); Служебна
Бележка на М. К. от „МБАЛ – Б.“ (л.44); протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от М. К. (л. 45–51); 2 бр. Пътни листове на „К. Е.“ ЕООД,
водач В.И. (л.72–73); Товарителница – превозвач „К. Е.“ ЕООД (л.74); Пътен лист
и товарителница – превозвач „К. Е.“ ЕООД (л. 75 – 77); Трудов договор № 215/14.03.20111г.
м/у „Б.з.з.“ ЕАД (работодател) и св.М. К. ( работник), както и Уведомление до
НАП за сключения трудов договор (л. 125 – 126); Трудов договор м/у „Л.К.“ АД и М.
К. (л.127); пътни листи; товарителници; нареждане за експедиране на бяла захар
„Кристал“ от „Б.з.з.“ ЕАД; протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от М.А.; том 7 – Протокол за доброволно предаване от К.М. на мобилен
телефон със СИМ карта (л.1–2); Протокол
за доброволно предаване на документи от св.Х. М. М., ведно с тях (л. 3–46);
Протокол за доброволно предаване на документи от И. Д., ведно с книжа (л.47–49);
Протокол за доброволно предаване на документи, ведно с тях от св.В.Н. (л. 50–77);
Протокол за доброволно предаване от св. М. К. на мобилен телефон със СИМ карта
(л.78); Протокол за доброволно предаване на книжа от П. Т., ведно с тях (л.79–81);
Протокол за доброволно предаване на документи от Б.И. (л. 83–88); Протокол за
доброволно предаване на документи от С.Р. (л. 89 – 91); Протокол за доброволно
предаване на документи от Е.Ш., ведно с тях (л. 92–96); Протокол за доброволно
предаване на документи от М. Н. (л.97–103); Протокол за доброволно предаване на
документи (товарителници и пътни листове) от Ч.Н., заедно с тях (л.104–116);
Протокол за доброволно предаване на документи (товарителници и пътни листове)
от Г.Д., заедно с тях (л.117–127); Протокол за доброволно предаване на
документи (товарителници и пътни листове от Д. Г. (л.128–135); Протокол за
доброволно предаване на документи (товарителница) от Н. И. (л. 136–139);
Протокол за доброволно предаване на документи, заедно с тях, от В. Н. (л. 140 – 162); Препис – извлечение
от акт за смърт на Х. Х. К. (л.163); Констативен протокол (л. 168); 2 бр.
Товарителници (170–171); Копие от фактура (172); Договор – заявка за
автомобилен превоз, заедно с товарителница (л. 173); Копие от нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот м/у „С.“ ООД и „С. Т. ЕООД (л. 174–175;
Копия от фактури, товарителница и договор за наем и справка за актуално правно състояние
от ТР (л. 180 – 186); Нареждане за експедиране от „Д.з.з.“ ЕАД (л.188); Фирмено
досие „С.“ ЕООД (л.189–190); том 8 – Протокол за претърсване и изземване от
10.05.2012г. на складова база на „С.“ ЕООД (л.11–14); 2бр. Протоколи за
претърсване и изземване от 10.05.2012г.на офис на „С.“ ЕООД (л.20–27);
Протоколи за претърсване и изземване от 10.05.2012г. на офиси на „Л.К. „ АД, находящи се на ул. „Л.
С.“ № ... (л. 38и сл.); Протокол за
оглед на местопроизшествие (л. 33–34); Протокол за претърсване и изземване от
10.05.2012г. на офис на „Л.К.“ АД,
находящ се на ул. „Б.“№... (л.63–66); Протокол за претърсване и изземване от
10.05.2012г. (л.72–74) на жилище, в гр. С., ж.к. „Д.“ № ..., вх....., ет. ...,
ап...., обитавано от Т.Й.С.; Протокол за претърсване и изземване от
10.05.2012г. на жилище, обитавано от М.Т. (л.87–90; Протокол за извършен обиск
и изземване от 10.05.2012г. на Т.И.С. (л.105–106); Протокол за извършен обиск и
изземване от 10.05.2012г. на И.С.Т. (л.121); Протокол за извършен обиск и
изземване от 10.05.2012г. (л.139–140); Протокол за претърсване и изземване от
10.05.2012г. на производствена база на „В.“ ЕООД (л.142–145); том 9 – Протокол
за претърсване и изземване от 10.05.2012г. от складова база на „Д.з.з.“ (л.10–11);
Пълномощно от Д.А. С., с което
упълномощава подс. К.Г.Г. с право последната да действа като управител на „Н.К.
– 2010“ ЕООД; Договор за наем на недвижим имот
и счетоводни документи ( л. 55 и сл.); Протокол за претърсване и
изземване от 19.07.2012г. от складова база и офис на „Н.К. - 2010“ ЕООД (л.86–87);
Протокол за претърсване и изземване от 19.07.2012г. на имот, обитаван от съпругата на подс. И.Л. (л.94–96);
Протокол за претърсване и изземване от 19.07.2012г. от складова база на „Л.“ ЕООД, със собственик и
управител И.Л. (л.98–103), ведно с фотоалбум за извършеното претърсване (л.104–117);
Протокол за претърсване и изземване от 19.07.2012г. от производствена база в
гр. Л. на „Л.“ ЕООД ,със собственик и управител И.Л. (л.119–120), ведно с фотоалбум за извършеното претърсване
(л.121–128);), Протокол за претърсване и изземване от 19.07.2012г. от счетоводна
къща „Д.“ ЕООД в присъствието на П. Б. С. (л.136–142), ведно с фотоалбум (л.143–152); Протокол за претърсване и
изземване от 10.05.2012г. (л.167–170) от на складова база на „Б.з.з.“ ЕАД; том 18 –
Протоколи за задържане и изземване на кореспонденция от 10.05.2012г.от
електронна пощенска кутия с адрес:..... (л.6 –л.13);
Протокол за задържане и изземване на кореспонденция от 10.05.2012г. от
електронна пощенска кутия с адрес: ..... (л. 21– 23); Протокол за задържане и изземване на
кореспонденция от 24.07.2012г. от електронна пощенска кутия с адрес:.....;
Протокол за задържане и изземване на кореспонденция от 09.05.2012г. от
електронна пощенска кутия с адрес:....... ; Протокол за задържане и изземване на кореспонденция
от 09.05.2012г. от електронна пощенска кутия с адрес:......; Протокол за задържане и изземване на
кореспонденция от 24.07.2012г. от електронна пощенска кутия с адрес: ......; Протокол за доброволно предаване на 2 бр.
оптични носители от електронна пощенска кутия с адрес:.......; Протокол за
задържане и изземване на кореспонденция от 09.05.2012г. от електронна пощенска
кутия с адрес: .....; томове 19 – 31– Протоколи за оглед на ВД; томове
32 – 43 – документи, изпратени от Агенция по вписванията – Търговски регистър, за „Л.К.“ АД; том 44 – Протокол за извършена
проверка № 0028264/19.07.2012г. от НАП на „Л.“ ЕООД, ведно с опис на стоки,
въпросен лист и а касови бележки (л.17–25); Писмо от НАП от 18.10.2012г., ведно
с дневници за покупки и дневници за продажби по ЗДДС (л. 32–33); Писмо от НАП
от 27.09.2012г. относно предоставена информация за „Н.К. 2010“ ЕООД, „Л.“ ЕООД
(л. 35–39); Писмо от 16.12.2013г. от НАП, ведно с документи за „Л.К.“ СД и „М.“
ЕООД (л.97–100); том 45 – Писмо №11–02–131–1/10.05.2012г.
от НАП за „С.“ ЕООД, ведно с приложени документи (л. 1–8); Писмо – допълнение №11–02–131/11.05.2012г. от НАП
(л.9–13); Писмо от НАП № 20–00–2739/12г., ведно с документи, касаещи „С.“ ЕООД
(л. 15–104); том 46 – Декларации по чл. 92 от ЗКПО; справка за декларация за
ДДС, дневници покупки, ревизионен акт, ревизионен доклад, обща справка за
задължено лице и актуално състояние на всички трудови договори, касаещи
дейността на „С. Т.“ ЕООД (л.1–43); том 47 – Декларации по чл. 92 от ЗКПО;
Протоколи за приемане на данни; Справка актуално състояние на всички трудови
договори; Справка за задълженията на задълженото лице, обща справка за
задължено лице, касаещи дейността на „О.Ф.“ ЕООД (л.1–27);том 48 – фактури,
приемо–предавателни протоколи и нареждания за експедиране на захар,
предоставени от „К.“ ЕООД (л.1–71); Писмо от „Л. п.“ АД, ведно с приложени
договори за покупко – продажба, фактури, платежни нареждания, извлечения от
дневници за покупки; допълнителни споразумения за трудови договори, (л. 72–91);том
49 – Протокол за доброволно предаване от 18.08.2014г. от С. Н. Л. на заверени
копия на документи (договори, заявки, плащания, движения по счетоводни сметки,
кореспонденция с доставчик и клиент за фирма „Н. Т.“ ЕООД (л.1–102); том 50 –
Писмо от НАП от 12.09.2013г. с документи, съдържащи данъчна и осигурителна
информация за 2012г. по отношение на „С.“ ЕООД, „В.“ ЕООД и „О.Ф.“ ЕООД (л.2–82);том
51 –документи, предоставени от НАП – Счетоводен баланс за 2012г.(л.2–9),
ревизионен акт от 02.04.2013г.(л.10–22) и
ревизионен доклад от 03.10.2012г. (л.23–39) за „С.“ ЕООД; том 52 –
документи, получени от НАП – Ревизионен доклад от 12.04.2013г. и Ревизионен акт
от 20.05.2013г. за „В.“ ЕООД; том 53– документи, получени от НАП – разпечатка
от информационния масив на НАП; Годишна данъчна декларация, СД по ЗДДС,
дневници за покупко – продажби, за „В.“
ЕООД; том 54 – Писмо от НАП с изх. № 21448/12.09.2013г., ведно с годишни
данъчни декларации, справка за задължения по ДДС; справка банкови сметки,
дневници за покупко – продажби, за период м. януари – декември 2012г.,за
дружествата „К. Е.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД. (л.5–242); том 55 – Писмо от НАП с изх. №
04–01–1911/13.09.2013г., с разпечатки от ел. масив на ТД на НАП, ГДД, списък с
декларирани банкови сметки за периода 01.0 1.2012г. – 31.12.2012г., за „Н.К.
2010“ ЕООД (л. 1–190); том 56 – Писмо от НАП с изх. № 24–00–2814/12.09.2013г.,
с приложени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, справка за декларирани банкови сметки,
дневници за покупко– продажби за 2012г. за дружество „К. Е.“ ЕООД (л.1–70); том 57– документи, получени от НАП за фирма „О.Ф.“
ЕООД – протоколи по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, дневници покупко – продажби,
декларирани банкови сметки, за 2012г.; томове 58 – 61 – документи, получени от
Агенция „Митници“, относно „Л.К.“ АД; том 62 – Договор от 01.05.2011г. за приемане, съхранение и
експедиция м/у „Л.К.“АД и „Д.з.з.“АД; СД по ЗДДС; отчетни регистри – дневници
за покупки и за продажби; констативни протоколи за приемане на захар, съгласно
складови разписки; фактури; складови разписки; нареждания за експедиране на
стоки (захар) и известия за изнесена
захар от „Д.з.з.“ЕАД; том 63 – справка декларация за м. 02.2012г. (л.15);
тристранно споразумение от 15.03.2012г. (л.16); разпечатка на счетоводни статии
(л.17–19), справка за налична бяла захар (л.21–23), опис на експедирани
количества бяла захар от „Б.з.з.“ ЕАД (л.26–28), фактури и протоколи по чл.5,
ал.1 от Договор за ексклузивна продажба на бяла захар от 22.12.2011г. (л.29–42),
хронология на въведени документи по
кореспондираща сметка (л.43–50); известия за експедирана захар (л.51–81),
кантарни бележки на „Б.з.з.“ЕАД (л.82–192); том 64 – справки, нареждания за
експедиране на стоки, кантарни бележки на „Б.з.з.“ ЕАД; том 65 – документи,
получени от „Б.з.з.“ ЕАД – нареждания за експедиции и кантарни бележки (л.1–131)
и заявки (л. 132–254); том 66 – СД по ЗДДС, дневници на
покупко – продажби; фактури издадени от/на „Л.К.“ АД; договор за продажба на
бяла захар,сключен на 22.12.2011г. м/у „Л.К.“ АД и „Б.з.з.“ ЕАД, Договор за
наем; том 67 – том 76 – документи за дейността на „Л.“ ЕООД, вкл. фактури, товарителници,
пътни листове, документи за покупки и
продажби на захар, приемо– предавателни протоколи, СД по ЗДДС; том 77 – том 86 –
документи във връзка с дейността на „П. МТА“ ООД, „К. БГ“ ООД, „Ш. Г.А.“ ЕООД,
„К.БГ“ ООД, в т.ч. справки декларации по ЗДДС, дневници за покупко – продажби,
фактури, приемо – предавателни протоколи; том 87– том 91 – документи относно дейността на „Д. и н. ООД
и„Н.К.“ АД, относно закупувана захар; том 92 – Писмо, с изх. №
4619/15.07.2014г., от ЦУ –КТБ, с приложени извлечения за движението по сметки с
титуляр „Л.К.“ АД за периода 01. 01.2012г. – 31.12.2012г. , ведно със заверени
копия на платежни документи за банкови операции; том 93 – платежни документи за
извършени банкови операции за периода м.01.2012г.– 31.12.2012г., изпратени от
КТБ за банковите сметки с титуляр „Л.К.“ АД (л. 1–137); том 94 – платежни
документи за извършени банкови операции за периода 01. 01.2012г. –
31.12.2012г., изпратени от КТБ за банковите сметки с титуляр–„Л.К.“ АД; том 95 –
документи, изпратени от „Ю.б. и Е. Д. Б.“ АД, за банкови сметки с титуляр „Л.К.“
АД (л.1–153); том 96 – документи, изпратени от „Ю.б. и Е. Д. Б.“ АД, за банкови
сметки с титуляр „Л.К.“ АД (л.1–148); том 97 – документи, изпратени от „Ю.б и Е.
Д. Б.“ АД, за банкови сметки с титуляр М.И. *** Р. Е. М.“ ООД; том 98 –
Заверени копия на документи, изпратени от „Ю.б. и Е. Д. Б.“ АД, за банкови
сметки с титуляр “С.“ ООД и „С. Т.“ ЕООД; том 99 – Писмо, с изх. №
2302/23.07.2014г. от „И. А. Б.“АД, ведно с клиентски досиета, справки за
движение на парични средства и платежни документи, за периода от 01. 01.2012г.
до 31.12.2012г., за банковите сметки с титуляр „Л.К.“ АД; том 100 – документи
от клиентски досиета, за периода от 01. 01.2012г. до 31.12.2012г., за банковите
сметки с титуляр „Л.К.“ АД, приложени към Писмо, с изх. № 2302/23.07.2014г., от
„И. А. Б.“ АД; том 101 – документи от клиентски досиета, за периода от м. 01.2012г.
до 31.12.2012г., за банковите сметки с титуляр „Л.К.“ АД, приложени към Писмо,
с изх. № 2302/23.07.2014г., на „И. А. Б.“АД; том 102 – Писмо, с изх. №
131931/05.10.2014г. от „ЦКБ“АД, ведно с приложени документи от клиентски
досиета, справки за движение на парични средства и платежни документи, за
периода от 01. 01.2012г. до 31.12.2012г., за банковите сметки с титуляр „Л.К.“
АД; том 103 – Писмо, с изх. № 19595/28.03.2012г. от „А. Б.“АД, ведно с
приложени копия на клиентски досиета за периода от 01. 01.2012г. до
31.12.2012г. за банковите сметки с титуляр „С. Т.“ ЕООД и „Ф. К. О.“ ЕООД; Писмо,
с изх. № ПНВ2192/08.10.2012г., от „П. б.“АД, ведно с приложени копия на
документи за банкови сметки с титуляр „Л.“ ЕООД; Писмо, с изх. № 01–140–25485–1/10.05.2012г.
от „МКБ Ю.б.“АД, ведно с данни за движения по сметки и салда по дати за
титуляри „С.“ ЕООД и „О.Ф.“ ЕООД (л.60–124); том 104 – Писмо, с изх. № 24–5924/25.07.2012г.,
от „ББР“АД, ведно с документи за банкови сметки с титуляри „Л.К.“ АД и „Л.“ АД;
Писмо, с изх. № Идн–12–5850/06.08.2012г., от „С.б.к“ЕАД и приложена разпечатка
от счетоводен софтуер на банката, както и заверени документи от клиентски
досиета на „Л.К.“ АД и „С. Е.“; Писмо, изх. № 24/1473 от 08 август 2012г. от „У.
Б.“ АД, заедно с документи; Писмо, изх. № 060001–9571/30.07.2012г., от „Б. ДСК“
ЕАД; Писмо, изх. № 19784/02.08.2012г. на „Т. Д. З. Б.“ АД; Писмо, изх. № 0403–0487/08.
08.2012г. на „А. Б. Б.“ АД (л.216–219); Писмо, изх. № РИД–000–4585/27.08.2012г.
на „Т. Банка – Д“ АД, ведно с приложени
документи за банкови сметки с титуляри „Л.К.“ АД и Г.Г. (л.220–256); том 105 –
Писмо, изх. № 3513/03.08.2012г., от „К....“ АД (л.1–7) с приложени копия на
документи (л.8–168); Писмо, изх. № 3215/30.07.2012г., от „О. Б.“ АД, ведно
с извлечения от досиета от ел.
счетоводно – информационна система за банкови сметки с титуляри: „Л.К.“ АД; ПФК
„Л. – Л.“ АД и „П. Б. – К. (л. 169–241); Писмо, изх. № 15237/26.07.2012г. от „Р....“
ЕАД (л.242); Писмо изх. № 12–IA–08415/26.07.2012г. от „Е.......“ ЕАД (л.243);
Писмо от 27.07.2012г. от „С. Н.А.“ (л.244); Писмо, изх. № 15020/31.07.2012г. от
„Б. П.“ АД, ведно с клиентско досие за банкова сметка *** „С. Б.“ (л.248–284);
Писмо, с изх. № 120–2463/07.08.2012г. от „И.“ АД, ведно със заверени копия на
документи за банкови сметки с титуляр „Л.К.“ АД (л. 285 – 328); том 106 –
Писмо, с изх. № И–15557/23.07.2014г. , на „П.И.б.“ АД (л.1–7) със справки за
движения и наличности по банкови сметки с титуляр „Л.К.“ АД, за периода 01. 01.2012г.
– 31.12.2012г. (л.8–264); том 107 –
отчети по банкови сметки с титуляр „Л.К.“ АД за периода 01. 01.2012г. –
31.12.2012г., получени от „П.И.б.“ АД (л.1–179); том 108 – копия на отчети по сметки с титуляр
„Л.К.“ АД, за периода м.01.2012г.– 31.12.2012г., получени от „П.И.б.“ АД (л.1–215);
том 109 – Писмо от „О. Б.“ АД, изх. № 3013/10.07.2014г. (л.2); Писмо от „С......“
АД, изх. № 1954/07.2014г., с приложени документи, касаещи движението по банкови
сметки с титуляр „Л.К.“ АД, за периода м.01.2012г. до 31.12.2012г. (л. 3–32);
Писмо от „О.б.“ АД, изх. № 3663/25.08.2014г., ведно с приложени извлечения с
информация за движението и наличностите по сметката за периода м.01.2012г. до
31.12.2012г., както и банкови документи за титуляр на банкова сметка – „***“ АД
(л. 34–100); том 110 – Писмо от „Ю.....Б.“ АД, изх. № 3100/0256/ от
01.08.2014г., ведно с документи за банкови сметки с титуляр „Л.К.“ АД за периода 01. 01.2012г. до 31.12.2012г. (л.2–50);
Писмо от „У. Б.“ АД, изх.№0911–16–003636/24.07.2014г., ведно с документи за
банкови сметки с титуляр „Л.К.“ АД за периода 01. 01.2012г. до 31.12.2012г.
(л.54–87); Писмо от „Т......“ АД, изх. № 54515–I–14777/08.07.2014г., ведно със
заверени документи за банкови сметки с титуляр „Л.К.“ АД за периода 01. 01.2012г. до 31.12.2012г.(л.
89–95); Писмо от „ОББ“ АД, изх. № 304–2931/11.07.2014г., ведно със заверени
документи за банкови сметки с титуляр „Л.К.“ АД за периода м.01.2012г. до
31.12.2012г.(л. 97–110); том 111 – Писмо от „Б......“ АД, изх. № 11–5099/23.07.2014г.
(л.1); с приложени заверени копия на документи, касаещи движението по банкови
сметки с титуляр „Л.К.“ АД за периода м.01.2012г. до 31.12.2012г.(л. 3–140);
том 112 – Писмо от „И.....“ АД, изх. № 2678/01.08.2012г. (л.1), ведно с
приложени клиентски досиета и договори
на „Л.К.“ АД, „Л. Т.“ ЕООД, „Л.“ АД, ПФК „Л. Л.“ АД, „БФБ“ (л. 2 – 374); том 113
– Писмо от „С.....“ АД, изх. № 9555/23.10.2012г., ведно с клиентски досиета и
кредитни досиета (л. 1–256); том 114 – Писмо от „ОББ“АД, изх. № 304–3030/04.09.2012г.,
с приложени копия от извадка от ел. система на банката, извадка от системата на
банката за поддържане на клиентски досиета и детайлна справка от електронния
кредитен регистър (л.1–88); том 115 – Писмо от „Ю....“ АД, изх. №
1201/0815/14.09.2012г., ведно с приложени документи (л.1–160); том 116 – Писмо
от „МКБ Ю....“ АД, изх. № 01–140–39326/23.08.2012г., ведно с приложени
документи (л. 1–172); том 117 – Писмо от „Б....“, изх. № 1816/23.07.2012г.,
ведно с приложени документи (л.10 – 21); Писмо от „Б.....“ АД, изх. № 2–7762–В/31.08.2012г.
(л.29); Писмо от „П.И.б.“ АД, изх. № 1/И–12695/24.09.2012г. (л.30–33); Писмо от
„Т.....“ АД, изх. № 3905/14.09.2012г., заедно с приложени документи за банкови
сметки с титуляр „С.“ ООД и „Л.К.“ АД (л. 34 – 44); том 118 – Писмо, рег. №
119370–277/11.0–.2014г., от ГД „Охранителна полиция“ – МВР, относно
регистрирани превозни средства, с приложено извлечение от резултатите от
проверка в ИИС на МВР, за периода от 01. 01.2012г. – 11.07.2014г.(л., 1–140);
Писмо, рег. № 119370–492/15.07.2014г. от ГДО – МВР, относно регистрирани
превозни средства (л. 144–145); Писмо, рег. № 119370–476/15.07.2014г. от ГД
„Охранителна полиция“– МВР, относно регистрирани превозни средства (л.147);
Писмо, рег. № 119370–479/15.07.2014г. от ГД „Охранителна полиция“ – МВР, относно
регистрирани превозни средства (л.149); Писмо, рег. № 119370–482/15.07.2014г.
от ГД „Охранителна полиция“ – МВР, относно регистрирани превозни средства (л.151); Писмо, рег. № 119370–487/15.07.2014г.
от ГД „Охранителна полиция“ – МВР, относно регистрирани превозни средства
(л.153–154); том 119 – Писмо, рег. № 119370–170/10.07.2014г., от ГД
„Охранителна полиция“ – МВР, относно а превозни средства, с приложено
извлечение от резултатите от проверка в ИИС на МВР (л.1–210); том 120 – Писмо,
изх. № 8909/04.05.2012г. от „М.“ ЕАД, с приложена справка за проведени
разговори за периода 01.02.2012г. – 10.05.2012г. (л.5–105); Писмо, изх. №
10430/11.05.2012г. от „К......“ ЕАД за собственост на мобилен номер (л.109–113); Писмо, изх. № 9559/10.05.2012г.
от „БТК“ АД (В.), с приложена разпечатка (л. 117–123); том 124
– Справка за съдимост за Е.С. (л.31); Справка за съдимост за К.М. (л.50);
Справка за съдимост за К.Г. (л. 59); Справка за съдимост за М.Д. (л.78);
Справка за съдимост за И.Л. (л. 91); Справка за съдимост за Д.Г. (л.110);
Справка за съдимост за Г.Г. (л. 130–131); Справка за съдимост за М.Т. (л. 144);
От съдебното производство:
том 1 – актуални справки за съдимост на подсъдимите; Постановление за разделяне на ДП
№450/08.05.2015;
том 4 – Ревизионен акт № Р–29–1400204–091–01/
13.01.2015 на НАП– ТД „Големи
данъкоплатци и осигурители“ за „Л.К.“ АД (л.1423–1431); Ревизионен доклад № Р–29–1400204–092–01/30.10.2014 (
л.1432– 1453);
том 5– ревизионен
акт №Р-22221014000852-091-001/27.05.2015г. (л.1818-1828); протокол за извършена
насрещна проверка №П-29002914045765-141-001/23.02.2015г. (л.1829-1834); писмени
обяснения към искане с изх. №П-29002914045765-040-01/03.12.2014г. (л.1836);
договор за периодична продажба на бяла захар (л. 1837-1838); ксерокопие на
фактура с №**********/29.02.2012(л.1839);
фактура с №**********/ 29.02.2012г. (л.1840); нареждане за експедиране
на стоки №113/29.02.20г. (л.1841); фактура с №**********/ 27.04.2012г.
(л.1842); нареждане за експедиране на стоки №7/21.02.2012г. (л.1843); нареждане
за експедиране на стоки №28/19.03.2012(л.1844); справка до счетоводството на „Л.К.“
АД (л. 1845-1855); отчет по сметка с дата 05.12.2014г. (л.1856-1857); списък на
приети вземания (л.1858-1859); определение №7241/16.06.2014г. по т.д. 6400/
2012г.(л. 1860); договор за приемане, съхранение и експедиция (л.1861-1862);
фактура №**********/ 31.01.2012г.(л.1863); дневник на сметка 401/1 за период
01. 01.2012- 31.01.2012г. и дневник за сметка 401/1 за период 01.05.2012г. до
31.05.2012г.(л.1864); дневник за сметка №401/2 за период от 01.10.2011г. до
31.12.2011г. (л.1866); дневник на сметка
401/2 за период 01.12.2011г. до 31.12.2011г. (л.1867); договор за ексклузивна
продажба на бяла захар между „Б.з.з.“ и „Л.К.“ АД от 04.11.2010г. (л.
1868-1870); ксерокопие на протокол по чл. 5 ал. 1 от договор за ексклузивна
продажба на бяла захар от 04.11.2010г. (л.1871); дневник на сметка 401/1 за
период от 01.12.2011- 31.12.2011г. (л.1872); протокол за извършена насрещна
проверка №П-22221114045781-141-001/24.02.2015г. (л.1873-1874); протокол за
извършена насрещна проверка № 22221014063926-141-001/04.03.2015г.
(л.1875-1877); протокол за извършена насрещна проверка
№П-22221014045771-141-001/23.02.2015г. (л.1878-1879);
том 6 – Ревизионен акт №*********/07.03.2014 г. за
извършена ревизия по ЗДДС, ЗКПО на “Н.К. – 2010” ЕООД ( л. 2159–2215); Договор за отговорно пазене
от 05.03.2012г. между „Л.К.“ АД и „Н.К.
2010“ ЕООД ( л. 2216–2219); Счетоводни справки за осчетоводяване на стока за
отговорно пазене, кантарни бележки, сертификат за качество на стока на
отговорно пазене, опис на товарни коли, нареждания за експедиране ( л. 2220–2266);
протокол от 04. 05.2012г. между „Л.К.“ АД и „Н.К. 2010“ ЕООД за прехвърляне на
собствеността на съхраняваната стока на отговорно пазене ( л. 2268); фактура
№********** от 04.05.2012, издадена от „Л.К.“ АД към „Н.К. 2010“ ЕООД за
прехвърляне на собствеността на стока, разпечатки на счетоводни сметки – 304 –
стока, 401 – доставчици и др. ( л. 2269 и сл.); Банкови извлечения за сметка на
„Н.К. 2010“ ЕООД в „П.И.б.“АД, относно извършените разплащания към „Л.К.“ АД по
фактура №********** от 04.05.2012 г. ( л.2289 и сл.); фактура №********** от
29.05.2012, издадена от „Н.К. 2010“ ЕООД към „Л.К.“ АД на основание „наем на
склад, съгласно договор за отговорно пазене“( л. 2295); фактура № ********** от
23.07.2012 издадена на „Н.К. 2010“ ЕООД към „Л.К.“ АД на основание „транспортни
услуги съгласно договор за отговорно пазене“ ( л. 2296); счетоводна разпечатка
411 – „К.“ – „Л.К.“АД, относно осчетоводяването и плащанията по издадените от „Н.К.
2010“ ЕООД фактури за наем и транспорт (л. 2297 и сл.); справки декларации по
ЗДДС и дневници за покупки и продажби относно декларирането ( от Н.К. 2010“
ЕООД ) на издадената от „Л.К.“ АД фактура №00050007 от 04.05.2012г. ( за
прехвърляне собствеността върху захарта) и на издадените от „Н.К. 2010“ ЕООД
фактури: ********** от 29.05.201 и ********** от 23.07.2012 за наем и транспорт
– л.2298 и сл.; Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице с изх. №26920/19.11.2012г. (л. 2358–2359); копие на писмени
обяснения до ТД НАП В. Т. с вх. №44525/27.11.2012г. (л.2360–2362); протокол за
извършена насрещна проверка № 16–02–1204007–09 от 9.11.2012г.(л.2363–2365); преводно
нареждане за кредитен превод от 29.05.2012г. за прехвърляне на парични средства
от сметка в „У.....“ АД на „Л.“ ЕООД (наредител) към сметка (в ПИБ АД) на „Л.К.“
(получател) – л.2366; преводно нареждане за кредитен превод от 28.05.2012г. с получател „Л.К.“ АД и наредител
– „Л.“ ЕООД (л.2367); Договор за отговорно пазене между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД
от 18.01.2012г. (л.2368–2371); фактура №**********/02.05.2012г. (л.2372); 3
бр. протоколи от 02.05.2012г. между „Л.К.“
АД и „Л.“ ЕООД за прехвърляне на
собствеността и предаване владението върху стока– захар (л.2373–2375);
извлечение №166/27.08.2012г по разплащателна сметка в „У.....“ (л.2376–2377); преводно
нареждане за кредитен превод от 24.08.2012г. с получател – „Л.К.“ АД и наредител – „Л.“ ЕООД (л.2378); извлечение №165/24.08.2012г.
по разплащателна сметка в „У.....“ на „Л.“ ЕООД (л.2379–2380); преводно
нареждане за кредитен превод от 23.08.2012г. с получател – „Л.К.“ и наредител –
„Л.“ ЕООД (л.2381); извлечение №162/21.08.2012г. по разплащателна сметка в „У....“
на „Л.“ ЕООД (л.2382–2383); преводно нареждане за кредитен превод от
20.08.2012г. с получател – „Л.К.“ и наредител – „Л.“ ЕООД (л.2384); извлечение
№160/ 17.08.2012г. по разплащателна сметка в „У....“ АД (л.2385–2388); преводно
нареждане за кредитен превод от 16.08.2012г. с получател – „Л.К.“ и
наредител – „Л.“ ЕООД (л.2387);
извлечение №158/15.08.2012г. по разплащателна сметка (л.2388–2389);
преводно нареждане от 13.08.2012г. за кредитен превод с получател „Л.К.“ АД и
наредител – „Л.“ ЕООД (л.2390); извлечение №155/10.08.2012г. по разплащателна
сметка ( л.2391–2391); платежно нареждане за кредитен превод от 09.08.2012г.,
за прехвърляне на парични средства от сметка в „У......“ АД на „Л.“ ЕООД
(наредител) към сметка ( в ПИБ АД) на „Л.К.“ (получател) –л.2393; извлечение №154/09.08.2012г. по разплащателна сметка (л.2394–2396); платежно
нареждане за кредитен превод от 08. 08.2012г. с получател „Л.К.“ (л.2397);
извлечение №137/17.07.2012г. по разплащателна сметка (л.2398–2400); платежно
нареждане за кредитен превод с получател „Л.К.“ от 16.07.2012г. (л.2401);
извлечение №134/12.07.2012г. по разплащателна сметка (л.2402–2403); платежно
нареждане за кредитен превод с получател „Л.К.“ АД от 11.07.2012г. (л.2404);
извлечение №118/20.06.2012г. по разплащателна сметка (л.2405–2406); платежно
нареждане за кредитен превод с получател „Л.К.“ АД от 19.06.2012г. (л. 2407);
извлечение №117/19.06.2012г. по разплащателна сметка (л.2408–2409); платежно
нареждане за кредитен превод с получател „Л.К.“ АД от 18.06.2012г. (л.2410);
извлечение №110/08.06.2012г. по разплащателна сметка (л.2411–2413); платежно
нареждане за кредитен превод с получател „Л.К.“ от 07.06.2012г. (л.2414);
извлечение №103/30.05.2012г. по разплащателна сметка (л.2415–2416); платежно
нареждане за кредитен превод от 29.05.2012г с получател „Л.К.“ АД. (л.2417);
извлечение №102/29.05.2012г. по разплащателна
сметка (л.2418–2418); на платежно нареждане за кредитен превод от 28.05.2012г. с
получател „Л.К.“ АД (л.2420) ;
том 7 – Фактура № **********/27.04.2012 г. с доставчик
„Л.К.“ АД и получател „С.“ ЕООД, за продажба на 318 тона бяла захар „Кристал“ (
л. 2430); Извлечение от счетоводна ведомост за периода от 01. 01.2012г. до
31.12.2012 г. – Сметка 411/1, в което е отразена Фактура №
**********/27.04.2012г.(л. 2431); Фактура № **********/27.04.2012 г. (л. 2432);
Извлечение от счетоводна ведомост за периода от м.01.2012 г. до 31.12.2012г. – Сметка
411/1, в което е отразена горната фактура ( л. 2433); Фактура № **********/ 27.04.2012
г. ( л. 2434); Извлечение от счетоводна ведомост за периода от м.01.2012 г. до
31.12.2012г. – Сметка 411/1, в което е отразена горната фактура ( л.2435);
Дневник за продажбите за периода от 01.04.2012г. до 30.04.2012г. (л. 2436);Договор
за периодична продажба на бяла захар от 20.02.2012 г. , сключен между „Л.К.“
АД, като доставчик и „С.“ ЕООД, като купувач (л. 2438 – л.2442.); Справка за
количества захар от 27.04.2012 г. ( л. 2443); Известие № 9 от 24.02.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2444); Кантарна бележка №
4517 (л. 2445); Известие № 11/ 01.03.2012г. за изнесената захар от складовете
на „Б.з.з.“ ЕАД ( л.2446); Кантарни бележки № 4534 и №
4535 (л.2447); Кантарни бележки № 4536 и № 4537 (л. 2448); Известие № 13/05.03.2012г.
за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л. 2449); Кантарна бележка №
4548 (л.2450); Известие № 14/06.03.2012г. за изнесената захар от складовете на
„БЗЗ“ ЕАД ( л. 2451); Кантарни бележки № 4551 и № 4554 (л. 2452); Известие № 16/08.03.2012г.
за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2453); Кантарна бележка №
4565 (л. 2454); Известие № 18/12.03.2012г. за изнесената захар от складовете на
„Б.з.з.“ ЕАД (л. 2455); Кантарна бележка № 4573 (л. 2456); Известие №19/13.03.2012г.
за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л. 2457); Кантарни бележки №
4576 и № 4577( л. 2458); Известие № 20/14.03.2012г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2459); Кантарна бележка № 4582 (л. 2460); Известие
№21/15.03.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2461); Кантарна
бележка № 4588 (л.2462); Известие № 22/16.03.2012г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (2463); Кантарна бележка № 4591 (л. 2464); Известие
№ 24/20.03.2012г. за изнесената захар от складовете на„Б.з.з.“ ЕАД (л. 2465);
Кантарна бележка № 4598 (л.2466); Известие № 26/22.03.2012г. за изнесената
захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2467); Кантарна бележка № 4608( л.2468) ;Известие
№ 29 / 28.03.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л. 2469);
Кантарни бележки № 4620 и № 4621 ( л.2470); Известие № 30 от 29.03.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ЕАД(л.2471); Кантарна бележка № 4627(л.2472)
; Известие № 32/05.04.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД
(л.2473); Кантарна бележка № 4641 ( л.2474); Известие № 33/06.04.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л.2475); Кантарна бележка №
4646 ( л.2476); Известие № 34 от 09.04.2012г. за изнесената захар от складовете
на „Б.з.з.“ ЕАД( л.2477);Кантарна бележка № 4650 ( л.2478); Известие № 41 от
21.04.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л.2479);
Кантарна бележка № 4688( л.2480); Известие № 42 от 24.04.2012г. за изнесената
захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2481); Кантарна бележка № 4697 ( л.2482);
Фактура № **********/29.05.2012г. , с издател „Н.К. 2010“ ЕООД и получател „Л.К.“
АД, отнасяща се до заплащането на наем на склад, съгласно договора за отговорно
пазене между двете дружества (л.2483) ;Извлечение от счетоводна ведомост за
периода от м.01.2012г. до 31.12.2012г. – Сметка 401/1–отразена фактура №
**********/29.05.2012 г. ( л.2484); Фактура
№ **********/23.07.2012 г. , с издател „Н.К. 2010“ ЕООД и получател „Л.К.“ АД,
отнасяща се до заплащането на транспортни услуги, съгласно договора за
отговорно пазене между двете дружества (л.2485); Извлечение от счетоводна
ведомост за периода от м.01.2012 г. до 31.12.2012г. –Сметка 401/1–отразена фактура № **********/23.07.2012г.
(л.2486); Фактура № **********/ 04.05.2012г.
за покупка на 357 тона бяла захар „Кристал“ с продавач –Л.К. „АД и купувач –„Н.К. 2010“
ЕООД, ДО– 476002,38, ДДС– 95200,48, всичко: 571 202, 86 лв. (л. 2488); Дневник
за продажбите за периода от 01.05.2012 г. до 31.05.2012г. Дневник на счетоводна
сметка 411/1 на „Л.К. „ АД, съгласно който е осчетоводена фактура № **********/
04.05.2012г. ( л. 2489– л. 2491);Дневник за продажбите на „Л.К.“ АД за м. май
2012г. в който е била отразена фактура № **********/ 04.05.2012г. ( л.2492); Договор
за отговорно пазене от 05.03.2012 г., сключен между „Л.К.“ АД, като възложител
и „ Н.К. 2010“ ЕООД, като изпълнител (л.2493– 2496); Протокол от 04.05.2012 г.
за прехвърляне на собствеността и предаване на владението на 357 тона бяла
(рафинирана) захар (л. 2497); Справка от 02.05.2012 г. ( л.2498); Известие № 15
от 07.03.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2499); Кантарна бележка № 4561 ( л.2500);
Известие № 19 от 13.03.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД( л.2501); Кантарна бележка №
4575( л.2502); Известие № 21 от 15.03.2012г. за изнесената захар от складовете
на „Б.з.з.“ ЕАД ( л.2503) ;Кантарна бележка № 4586 (л.2504); Известие № 22 от
16.03.2012г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2505); Кантарни бележки № 4588 и № 4592 ( 2506);
Известие № 24 от 20.03.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2507); Кантарни бележки №
4597 и № 4600 (л.2508); Известие № 25 от 21.03.2012г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2509) ; Кантарна бележка № 4606( л. 2510);
Известие № 26 от 22.03.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД(л.2511); Кантарна бележка № 4610 ( л.2512); Известие № 27/ 23.03.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2513); Кантарна бележка №
4612 (л. 2514); Известие № 28 27.03.2012г. за изнесената захар от складовете на
„Б.з.з.“ ЕАД (л.2515); Кантарни бележки № 4616 и № 4618 ( л.2516); Известие №
30/ 29.03.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л.2517); Кантарна
бележка № 4626 ( л. л.2518); Известие № 31/03.04.2012г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2519); Кантарна бележка № 4631 ( л.2520); Известие
№ 34 от 09.04.2012г. за изнесената захар
от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2521); Кантарна бележка № 4648 (л.2522);
Известие № 34 от 10.04.2012г. за изнесената захар от складовете н а„Б.з.з.“ ЕАД
( л. 2523); Кантарна бележка № 4864( л.2524); Известие № 38 от 17.04.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД( л.2525) ;Кантарни бележки №
4666 и № 4672 ( л.2526); Известие № 40 от 20.04.2012г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л. 2527); Кантарна бележка № 4684 (л.2528);
Известие № 43 от 27.04.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД
(л.2529); Кантарна бележка № 4710 (л. 2530); Фактура № 20000000051/04.05.2012г.,
с доставчик –„Л.“ ЕООД и получател – „Л.К.“ АД, относно предоставяне на услуга
по отговорно пазене на захар, съгласно договора от 18.01.2012г. ( л. 2531); Извлечение
от счетоводна ведомост за периода от м.01.2012 г. до 31.12.2012 г. –Сметка
401/1– отразена фактура № 20000000051/04.05.2012г. ( л.2532); Фактура №
20000000081/03.10.2012 г., доставчик –„Л.“ ЕООД и получател – „Л.К.“ АД,
относно предоставяне на услуга по извършен превоз на захар, ДО–
11383,33лв., ДДС– 2276,76 лв., всичко–13 660,00 лева ( л.2533) ; Извлечение от
счетоводна ведомост за периода от м.01.2012 г. до 31.12.2012г. – Сметка 401/1–отразена
фактура № 20000000081/03.10.2012г.( л. 2534) ; Фактура № **********/02.05.2012
г. с доставчик – „Л.К.“ АД и получател – „Л.“ ЕООД, за продажба на 1184 тона
бяла захар „Кристал“, ДО– 1 578 674, 56 лв., ДДС – 315 734, 91 лв., всичко – 1
894 409, 47 лв. ( л.2535) ; Извлечение от счетоводна ведомост за периода от м.01.2012
г. до 31.12.2012г. –Сметка 401/1–отразена фактура № **********/02.05.2012г. (
л. 2536 –2537); Дневник за продажбите на „Л.К.“ АД за периода от 01.05.2012 г.
до 31.05.2012 г., в който била отразена продажбата по горната фактура №
**********/02.05.2012г. (л.2538); Договор за отговорно пазене на захар от
18.01.2012 г., сключен между „Л.К.“ АД, като възложител и „Л.“ ЕООД, като
изпълнител ( л.2539 – л.2542) ; 3 бр. Протоколи от 02.05.2012 г.за прехвърляне
на собственост и предаване владението
върху стока , съответно на количества от
563 тона, 501 тона и 120 тона– бяла захар (л. 2543– л.2545) ; Справка за
количества захар от 02.05.2012 г. ( л. 2546– 2547); Известие № 1 от 24.01.2012
г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2548) ; Кантарна
бележка № 4425 (л.2459); Известие № 2 от
25.01. 2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2550); Кантарна
бележка № 4430 ( л. 2551); Известие № 3 от
26.01.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2552); Кантарна бележка 4435( л. 2553);
Известие № 4 от 01.02.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД
( л.2554); Кантарна бележка № 4447
(л.2555); Известие № 5 от 10.02.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД ( л.2556); Кантарна бележка № 4465( л. 2557); Известие № 6 от 20.02.2012 г.за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2558); Кантарна бележка № 4488 ( л.2559);
Известие № 7 от 21.02.2012 г.за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД( л. 2560) ; Кантарна бележка №
4496 (л.2561); Известие № 8 от 23.02.2012г. за изнесената захар от складовете „Б.з.з.“
ЕАД ( л.2562); Кантарна бележка № 4512 (
л.2563); Известие № 9 от 24.02.2012г за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД ( л. 2564); Кантарни бележки № 4515 и № 4516 ( л.2565); Известие № 10/29.02.2012г.
за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л.2566); Кантарна бележка №
4526( л. 2567); Кантарна бележка № 4528 ( л. 2568); Кантарна бележка № 4530 (
л. 2569); Известие № 11/01.03.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД (л.2570); Кантарна бележка № 4533( л. 2571); Известие № 12/ 02.03.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л.2572); Кантарна бележка №
4540( л.2573); Известие № 13/05.03.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД (л. 2574); Кантарни бележки с № 4544 и № 4545( л.2575); Известие № 14 от
06.03.2012г.за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2576); Кантарни
бележки с № 4549 и № 4552( л.2577); Кантарна бележка № 4556 ( л.2578); Известие
№ 15 /07.03.2012г.за изнесената захар от складовете на„Б.з.з.“ ЕАД (л. 2579); Кантарни
бележки с № 4557 и № 4558 (л.2580); Кантарна бележка № 4563 (л.2581); Известие
№ 17/09.03.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД( л.2582); Кантарни
бележки с № 4569 и № 4570 (л.2583); Известие № 19/ 13.03.2012г. за изнесената
захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л. 2584); Кантарна бележка № 4574 (л.
2585); Известие № 20 от 14.03.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2586); Кантарни бележки с №
4578 и № 4583 (л. 2587); Известие № 23 от 19.03.2012г за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л. 2588); Кантарна бележка № 4593 (л.2589); Известие
№ 24 /20.03.2012г.за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2590);
Кантарна бележка с № 4601 (л.2591); Известие
№ 25 /21.03.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л. 2592);
Кантарна бележка с № 4604 (л.2593);Известие № 28/27.03.2012 г. за изнесената
захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2594); Кантарна бележка с № 4617
(л.2595); Известие № 30/29.03.201г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД ( л.2596); Кантарна бележка № 4623( л.2597); Известие № 32/05.04.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2598); Кантарна бележки № 4640
( л. 2599); Известие № 36 11.04.2012г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД (2600);Кантарна бележка № 4657 (л.2601); Известие № 37 /12.04.2012г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2602); Кантарна бележка №
4665 (л.2603); Известие № 38/17.04.2012г. за изнесената захар от складовете на
„Б.з.з.“ ЕАД (л.2604);Кантарна бележка № 4673 (2605); Известие № 39/18.04.2012г.
за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (2606); Кантарна бележка №
4674 ( л.2607); Известие № 2 от 21.02.2012 г. за изнесената захар от складовете
на „Д.з.з.“ (л.2609); Нареждане за експедиране на стоки № 7А от дата 21.02.2012
г. ( л.2610); Известие № 3 от 22.02.2012 г. за изнесената захар от складовете
на „Д.з.з.“ ЕАД (л. 2611); Нареждане за експедиране на стоки № 8 от дата
22.02.2012 г.( л.2612); Известие № 4 от 23.02.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (2613); Нареждане за експедиране на стоки № 11 от
23.02.2012 г.( л.2614); Известие № 8/12.03.2012 г. за изнесената захар от
складовете на Д.з.з.“ ЕАД (л.2615); Нареждане за експедиране на стоки № 23 от
12.03.2012 г. ( л.2616); Известие № 10/19.03.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Д.з.з.“ ЕАД ( л.2617);
Нареждане за експедиране на стоки № 28 от 19.03.2012 г.(л.2618);
Известие № 11/21.03.2012 г. за изнесената захар от складовете на Д.з.з.“ ЕАД (
л. 2619); Нареждане за експедиране на стоки №
29 от 21.03.2012г.( л.2620); Известие № 19/18.04.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (л.2621г.); Нареждане за експедиране на стоки № 42
от 18.04.2012г. (л.2622); Известие №
7А/07.03.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД ( л.2623); Нареждане
за експедиране на стоки от 07.03.2012 г.
( л. 2624); Известие№ 1 от 20.02.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“
ЕАД (л.2625); Нареждане за експедиране на стоки № 1 от 20.02.2012 г. и
Нареждане за експедиране на стоки № 2 от 20.02.2012 г. ( л. 2926); Известие№ 2/21.02.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД ( л.2627); Нареждане за
експедиране на стоки № 3 от дата 21.02.2012 г. и Нареждане за експедиране на
стоки № 4 от 21.02.2012 г. ( л. 2628); Нареждане за експедиране на стоки № 5 от
21.02.2012 г. и Нареждане за експедиране
на стоки № 6 от 21.02.2012 г.( л.2629); Известие № 4 от 23.02.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД ( л.2630); Нареждане за
експедиране на стоки № 9 от дата 23.02.2012 г. и Нареждане за експедиране на
стоки № 10 от 23.02.2012 г. ( л. 2631); Известие № 5/24.02.2012 г. за изнесената
захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД( л. 2632); Нареждане за експедиране на
стоки № 12 от 24.02.2012 г. и Нареждане
за експедиране на стоки № 13 от 24.02.2012 г. ( 2633); Нареждане за експедиране
на стоки № 16 от 24.02.2012 г. ( л. 2634); Известие № 6/27.02.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД(л.2635); Нареждане за
експедиране на стоки № 17 от
27.02.2012г. и Нареждане за експедиране на стоки № 18 от 27.02.2012 г. (
л.2636); Известие № 7/05.03.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД ( л.2637); Нареждане за
експедиране на стоки № 19 от 05.03.2012
г. и Нареждане за експедиране на стоки № 20 от 05.03.2012г. (л. 2638); Известие
№ 8/12.03.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (л.2639);
Нареждане за експедиране на стоки № 21 от 12.03.2012 г. и Нареждане за експедиране на стоки № 22/
12.03.2012 г.(л. 2640); Известие № 9/13.03.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Д.з.з.“ ЕАД ( л.2641); Нареждане за експедиране на стоки № 24 от
13.03.2012 г. и Нареждане за експедиране на стоки № 25 от 13.03.2012 г.
(л.2642); Известие№ 10/19.03.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“
ЕАД (л. 2643); Нареждане за експедиране на стоки № 26 от дата 19.03.2012 г. и
Нареждане за експедиране на стоки № 27 от 19.03.2012 г. (л.2644); Известие №
12/23.03.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (2645); Нареждане
за експедиране на стоки № 30 от 23.03.2012 г. и Нареждане за експедиране на
стоки № 31 от 23.03.2012г. (л. 2646); Известие № 13/26.03.2012 г. за изнесената
захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД( л.2677); Нареждане за експедиране на стоки
№ 32 от 26.03.2012 г. и Нареждане за
експедиране на стоки № 33 от 26.03.2012 г. (л.2648); Известие № 14/28.03.2012
г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД(л.2649); Нареждане за експедиране
на стоки № 34 от 28.03.2012 г. и Нареждане за експедиране на стоки № 35 от
28.03.2012 г. (л. 2650); Известие № 15 от 04.04.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (л.2651); Нареждане за експедиране на стоки № 36 от
04 април 2012 г. (л.2652); Известие№
16/09.04.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (л.2653); Нареждане за експедиране
на стоки № 37 от 09.04.2012 г. (л.2654); Известие № 17/10.04.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД ( л.2655); Нареждане за
експедиране на стоки № 38 от 10.04.2012 г. и Нареждане за експедиране на стоки
№ 39 от 10.04.2012 г.(л.2656); Известие № 18/17.04.2012 г. за изнесената захар
от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (л.2657);Нареждане за експедиране на стоки № 40
от 17.04.2012 г. и Нареждане за експедиране на стоки № 41 от 17.04.2012 г.
(л.2658); Известие № 20/23.04.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“
ЕАД ( л.2659) ;Нареждане за експедиране на стоки № 43 от 23.04.2012 г. и
Нареждане за експедиране на стоки № 44 от 23.04.2012г. (л.2660); Известие №
21/24.04.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (л.2661);
Нареждане за експедиране на стоки № 45 от 24.04.2012 г. и Нареждане за
експедиране на стоки № 46 от 24.04.2012 г. (л.2662); Известие № 22/02.05.2012
г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (л.2663); Нареждане за
експедиране на стоки № 47 от 02.05.2012 г. и Нареждане за експедиране на стоки
№ 48 от 02.05.2012 г. (л.2664);
Удостоверение за наличието или липсата на задължения, издадено от НАП,
изх. № 290201200379245 от 19.12.2012 г., в което е отразено, че „Л.К.“ АД няма
данъчни задължения (л.2673); Удостоверение за наличието или липсата на задължения,
издадено от НАП, изх. № 290201200061210 от 07.03.2012 г., в което е отразено, че „Л.К.“ АД няма данъчни
задължения ( л.2674); Справка – декларация за данък върху добавената стойност
за данъчен период м. 02/2012 г. ( л. 2675– л. 2676); Справка – декларация по
ЗДДС, вх. № 29000961025/14.03.2012г. за данъчен период м. 02.2012г. ( л.2677); Уведомление
за приемане на постъпили от „Л.К.“ АД
данни от справката – декларация по ЗДДС, дневника за покупки и дневника
за продажби, за отчетен период –
февруари 2012г. ( л.2678– л. 2679); Справка за стойността на облагаемите
доставки с нулева ставка към общата стойност на всички извършени облагаеми
доставки за периода 01.03.2012 до 29.02.2012 г. с изх. № 34/14.03.2012 г.
(л.2680); Справка – декларация по ЗДДС за
данъчен период м. 03/2012г.(л.2681– 2682); Справка – декларация по ЗДДС с вх. №
29000962922/ 17.04.2012 г. за данъчен
период м. 03/2012г. ( л.2683); Уведомление
за приемане на данните по СД и отчетните регистри по ЗДДС ( л. 2684–л. 2686);
Справка за стойността на облагаемите доставки с нулева ставка към общата
стойност на всички извършени облагаеми доставки за периода 01.04.2012 до
31.03.2012 г., изх. № 59/17.04.2012 г. ( л.2687);Справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 04/2012 г. ( л. 2688
–2689);Справка – декларация по ЗДДС , вх. № 29000964506/ 14.05.2012 г. С за
данъчен период – м. 04/2012 г. (л. 2690); Уведомление за приемане на данните от
СД по ЗДДС и отчетните регистри– дневник за покупки и дневник за продажбите , за
отчетен период – месец април 2012г.( л.
2691–2693); Справка – декларация по ЗДДС за данъчен период м. 05. 2012 г., Справка
– декларация по ЗДДС с вх. № 29000965409/14.06.2012 г. (л.2694–л. 2696);Уведомление
за приемане на данни от НАП( л. 2697– л.2699);Преводно нареждане за плащане към
бюджета от 18.05.2012 г.( л. 2700); Преводно нареждане за плащане към бюджета
от 14.06.2012г.(л.2701); Справка с
издадени фактури към търговски дружества
„Л.“, „Н.К. 2010“, „С.“ и „О.Ф.“ ( л.2702– л. 2703); Известие № 41 от
29.02.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД( л.2705); Фактура
№ **********/29.02.2012г.. с доставчик – „Л.К.“ АД и получател „С.“ ЕООД, за
продажба на 25 тона бяла захар „Кристал“ за сумата от 37 708,33 лв. и ДДС – 7
541,67 лева (л.2706); Нареждане за експедиране на стоки № 113 от 29.02.2012 г.
( л.27707); Кантарна бележка № 4532, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД ( л.2708); Известие
№ 52 от 21.03.2012 г. за изнесената захар
от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД( л.2709); Фактура № **********/21.03.2012 г. за
продажба на 25 тона захар от „Л.К.“ АД към „С.“ ЕООД, за 37 500 лева и начислен
ДДС– 7500 лева, обща стойност – 45 000 лева (л.2710); Нареждане за експедиране
на стоки № 145 от 21.03.2012г. (л. 2711) ; Кантарна бележка № 4605, издадена от
„Б.з.з.“ ЕАД ( л. 2712); Известие № 3 от 05.01.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2713); Фактура № **********/05.01.2012г., относно
извършена продажба на 25 тона захар от „Л.К.“ АД към „Н.К.– 2010“ЕООД, на стойност от 39 791,67 лева, ДДС– 7958,33
лв., всичко – 47 750,00 лева ( л. 2714); Нареждане за експедиране на стоки № 6
от 05.01.2012 г.( л. 2715); Кантарна бележка № 4371, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД(
л.2716); Известие № 34 от 20.02.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД(л.2717); Фактура № **********/17.02.2012 г.
за продажба на бяла захар „Кристал“ от „Л.К.“ АД на „Н.К. –2010“ ЕООД, с ДО– 113 125, 00 лева,
ДДС– 22 625,00 лева, всичко– 135 750, 00 лева (л.2718); Нареждане за
експедиране на стоки № 80, дата 20.02.2012 г. и Нареждане за експедиране на
стоки № 81 от 20.02.2012г. (л. 2719);
Нареждане за експедиране на стоки № 84 от 20.02.2012 г. (л.2720); Кантарна бележка №
4492, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД( л. 2721); Кантарна бележка № 4490, издадена от
„Б.з.з.“ ЕАД( л.2722); Кантарна бележка
№ 4487, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД( л.2723); Известие № 37, дата 23.02.2012 г.,
за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД( л.2724); Фактура №
**********/23.02.2012 г. (л.2725); Нареждане за експедиране на стоки № 97 от
23.02.2012 г.и Нареждане за експедиране на стоки № 98 от 23.02.2012 г. (л.
2726);Кантарна бележка № 4511, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2727); Кантарна
бележка № 4508, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2728); Известие № 42 от 02.03.2012
г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД ( л.2729); Фактура №
**********/02.03.2012 г. (л.2730);Нареждане за експедиране на стоки № 118 от
02.03.2012 г.( л.2731); Нареждане за експедиране на стоки № 114 от 02.03.2012 г. и Нареждане за експедиране на
стоки № 116 от 02.03.2012 г. (л. 2732); Кантарна бележка № 4543, издадена
от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2733); Кантарна бележка № 4541, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД( л.2734); Кантарна бележка № 4542,
издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2735); Известие № 43 от 05.03.2012 г. за изнесената
захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД
(л.2736); Фактура № **********/05.03.2012 г. (л.2737); Нареждане за експедиране
на стоки № 124 от 05.03.2012 г. от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2738);Кантарна бележка №
4546, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2739); Известие № 44 от 06.03.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД(л.2740) ; Фактура № **********/06.03.2012 г. за продажба на 50 тона бяла
захар „Кристал“ (л.2741); Нареждане за експедиране на стоки № 120 от 06.03.2012
г.и Нареждане за експедиране на стоки № 121 от 06.03.2012 г. ( л. 2742);Кантарна
бележка № 4555, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2743); Кантарна бележка № 4553,
издадена от „Б.з.з.“ ЕАД( л.2744);
Известие № 45/ 07.03.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД(
л.2745); Фактура № **********/07.03.2012г.( л.2746); Нареждане за експедиране
на стоки № 127 от 07.03.2012 г.( л.2747);Кантарна
бележка № 4564, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2748); Известие № 47, дата
12.03.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2749); Фактура № **********/ 12.03.2012г.
(л.2750); Нареждане за експедиране на стоки № 131 от 12.03.2012 г. и Нареждане
за експедиране на стоки № 132 от 12.03.2012 г.( л.2751);Кантарна бележка №
4572, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2752); Кантарна бележка № 4571, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л. 2753); Известие № 48, дата 14.03.2012
г., за изнесената захар от складовете на
„Б.з.з.“ ЕАД (л.2754); Фактура № **********/14.03.2012 г.( л.2755); Нареждане
за експедиране на стоки № 135 от 14.03.2012 г.( л. 2756); Кантарна бележка №
4580, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД( л.2757); Известие № 51 от 20.03.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2758); Фактура № **********/20.03.2012 г.
(л.2759); Нареждане за експедиране на стоки № 141 от дата 20.03.2012 г. и Нареждане
за експедиране на стоки № 142 от дата
20.03.2012 г. (л.2760); Кантарна бележка № 4596, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД(
л.2761); Кантарна бележка № 4594, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД( л.2762); Известие №
63 от 09.04.2012 г. за изнесената захар
от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД( л. 2763); Фактура № **********/09.04.2012 г.
(л.2764); Нареждане за експедиране на стоки № 168 от 09.04.2012 г.и Нареждане за експедиране на
стоки № 169 от 09.04.2012г. (л.2765); Кантарна бележка № 4649, издадена от „Б.з.з.“
ЕАД( л.2766); Кантарна бележка № 4651, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД( л.2767); Известие № 64 от 10.04.2012 г.
за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД; ( л.2768) Фактура №
**********/10.04.2012г. (л.2769) ; Нареждане за експедиране на стоки № 171 от 10.04.2012г.
(л.2770); Кантарна бележка № 4656, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2771); Известие
№ 65 от 11.04.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2772);
Фактура № **********/11.04.2012г. (л.2773) ; Нареждане за експедиране на стоки
№ 178 от 11.04.2012 г. (л.2774); Кантарна бележка № 4661, издадена от „Б.з.з.“
ЕАД(л.2775) ; Известие № 66 от 12.04.2012 г. за изнесената захар от складовете
на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2776); Фактура № **********/12.04.2012 г. (л.2777); Нареждане
за експедиране на стоки № 176 от 11.04.2012 г. и Нареждане за експедиране на
стоки № 177 от 11.04.2012г. (л.2778); Кантарна бележка № 4664, издадена от „Б.з.з.“
ЕАД и Кантарна бележка № 4663, издадена
от „Б.з.з.“ ЕАД(л.2779); Известие № 70
от 20.04.2012 г., за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2780);
Фактура № **********/ 20.04.2012 г. (л.2781); Нареждане за експедиране на стоки
№ 194 от 20.04.2012 г. (л.2782);
Кантарна бележка № 4685, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2783); Известие № 72 от
23.04.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2784); Фактура
№ **********/23.04.2012г. (л.2785); Нареждане за експедиране на стоки № 197 от
23.04.2012 г. (л.2786);Кантарна бележка № 4689, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД(л.2787);Известие
№ 73 от 24.04.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2788);
Фактура № **********/24.04.2012г. (л.2789); Нареждане за експедиране на стоки №
202/ 24.04.2012 г. и Нареждане за експедиране на стоки № 203 от 24.04.2012 г.
(л.2790); Кантарна бележка № 4692, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД и Кантарна бележка
№ 4696, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД(л.2791); Известие № 74 от 25.04.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2792); Фактура №
**********/26.04.2012 г. (л.2793); Нареждане за експедиране на стоки № 206 от 25.04.2012 г. (л.2794);Кантарна бележка №
4699, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД(л.2795); Известие № 75 от 26.04.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2796); Фактура № **********/ 26.04.2012
г. (л.2797); Нареждане за експедиране на стоки № 207 от 26.04.2012 г.и Нареждане
за експедиране на стоки № 215 от 26.04.2012 г. (л.2798);Кантарна бележка №
4703, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД и Кантарна бележка № 4709, издадена от „Б.з.з.“
ЕАД (л.2799);Известие № 10 от 17.01.2012 г. за изнесената захар от складовете
на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2800); Фактура № **********/17.01.2012 г. (л.2801) ;Нареждане
за експедиране на стоки № 23 от 17.01.2012 г. и Нареждане за експедиране на
стоки № 24 от 17.01.2012 г. (л.2802) ;Кантарна бележка № 4392, издадена от „Б.з.з.“
ЕАД(л.2803) ; Известие № 16 от 24.01.2012 г. за изнесената захар от складовете
на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2804); Фактура № **********/24.01.2012 г. за продажба, от „Л.К.“АД
към „Л.“ ЕООД, на 60 тона захар (л.2805);
Нареждане за експедиране на стоки № 37 от 24.01.2012 г.и
Нареждане за експедиране на стоки № 38 от 24.01.2012 г. (л.2806); Нареждане
за експедиране на стоки № 40 от 24.01.2012 г. (л.2807);Кантарна бележка № 4428,
издадена от „Б.з.з.“ ЕАД (л.2808); Кантарна бележка № 4424, издадена от „Б.з.з.“
ЕАД(л.2809) ; Кантарна бележка №4423 на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2810); Известие № 40 от
28.02.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л. 2811); Фактура № **********/28.02.2012 г.
(л.2812);Нареждане за експедиране на стоки № 106 от 28.02.2012 г. и Нареждане
за експедиране на стоки № 107 от 28.02.2012 г. (л.2813); Кантарна бележка №
4521, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД(л.2814); Известие № 41 от 29.02.2012 г. за
изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“
ЕАД(л.2815); Фактура № **********/29.02.2012 г. (л.2816); Нареждане за
експедиране на стоки № 109 от 29.02.2012
г. (л.2817); Кантарна бележка № 4526, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД(л.2818); Известие
№ 63 от 09.04.2012 г. за изнесената захар от
складовете на „Б.з.з.“ ЕАД (л.2819); Фактура № **********/09.04.2012 г. ( л.2820); Нареждане за експедиране на стоки
№ 166 от 09.04.2012 г. и Нареждане за експедиране на стоки № 167 от 09.04.2012
г. (л.2821);Кантарна бележка № 4647, издадена от „Б.з.з.“ ЕАД(л.2822); Известие
№ 68 от 18.04.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Б.з.з.“ ЕАД(л.2823);
Фактура № **********/ 18.04.2012 г. (л.2824);
Нареждане за експедиране на стоки № 185 от 18.04.2012 г.и Нареждане за
експедиране на стоки № 186 от 18.04.2012 г. (л.2825); Кантарна бележка № 4677,
издадена от „Б.з.з.“ ЕАД(л.2826);
Известие № 4 от 02.03.2012 г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД
( л. 2828); Фактура №
**********/02.03.2012 г. (л.2829); Нареждане за експедиране на стоки № 5 от
02.03.2012 г. (л.2830);Известие № 2 от 28.02.2012 г. за изнесената захар от складовете
на „Д.з.з.“ ЕАД(л.2831); Фактура № **********/29.02.2012 г. (л.2832); Нареждане
за експедиране на стоки № 7 от 24.02.2012 г. (л.2833);Справка – извлечение от
Дневник на сметка – 411/1 за периода м.01.2012
г. до 31.12.2012 г. (л.2834);Платежно нареждане за кредитен превод от дата:
06.03.2012 г., с наредител „С.“ ЕООД и
получател –„Л.К.“АД, относно заплащане по фактура № **********/29.02.2012г.(л.2835);
Платежно нареждане за кредитен превод от дата: 22.03.2012 г. (л.2836); Справка – извлечение от Дневник за продажбите за
периода 01.02.2012 г. до 29.02.2012 г.( л.2837); Известие № 2, дата 28.02.2012
г. за изнесената захар от складовете на „Д.з.з.“ ЕАД (л.2832); Фактура № **********/29.02.2012
г. (л.2839);Нареждане за експедиране на стоки № 2 от 28.02.2012 г. и Нареждане
за експедиране на стоки № 3 от 28.02.2012 г. ( л.2840);Справка – извлечение от
Дневник на сметка 411/1 за периода м.01.2012 г. до 31.12.2012 г. ( л.2841);Справка
– извлечение от Дневник за продажбите за периода 01.02.2012 г. до 29.02.2012 г.л.2842);Платежно
нареждане за кредитен превод от дата: 06.03.2012 г. ( л.2843);
том 8 – справка от СГС с изх.№30721/02.11.2017 г. по
т.д. №6400/2012 г., ведно с молба с приложен списък на вземания от 04.09.2013
год. и списък на неприети вземания от 04.09.2013 г., и Определение
№7241/16.06.2014 г. по т. д. № 6400/2012г., касаещо „С.“ ЕООД (л.2939–2948);
Договор за данъчни консултации от 08.01.2007 г. между „Л.К.“ АД и „Г......”АД, Споразумение
към него (л.2955–2961, л.2962); Писмо от НАП, ТД – ГДО с изх.№11–00–13681/03.11.2017
г., ведно с РА, приложената към него документация, включително и РД за
извършена ревизия на „Л.К.“ АД (л.2963 и и сл.); Доклад на независим одитор до
акционерите на "Л.К." АД от св. И. Д. (л.3011–3012); Договор за
счетоводни и данъчни консултации от 01.03.2010 год. между "Л.К." АД и
„Ф. и партньори” ООД, Анекс №1 и №2 към него (л.3013–30–22); мед.документи за
Т.С.;
том 9 – извлечение № 405 по сметка в Банка „П.....“
(л.3427–3429); справка от „Т.“ с изх. №962/21.01.2020(л. 3890); справка от „В.“
с вх. №1060/27.01.2020г. (л. 3893–3894); справка от „Т.“ с
изх.№1131/24.01.2020г. (л. 3895);дневник за сметка 225/002 с дата 31.12.2011г.
(л. 3899–3900); договор за заем за сумата от 49 000 лева между „Л.К.“ АД
(заемодател) и М.И.Т. (л. 3901–3904); запис на заповед за 53 000 лева с издател
М.И.Т. (л. 3905); договор за заем между „Л.К.“ АД ( заемодател) и М.И.Т.(л.3906–3909);
запис на заповед за 60 000 лева с издател М.И.Т. (л. 3910); платежно нареждане
с наредител „Л.К.“ АД и получател М.И.Т. (л. 3911); договор за заем между „Л.К.“
АД и М.И.Т. (л.3912–3914); запис на заповед с издател М.И.Т. (л.3915); договор
за заем между „Л.К.“ АД и М.И.Т.(л.3916–3918); запис на заповед с издател М.И.Т. (л. 3920) и приходен касов ордер ( л.3921);
том 10 – справка от “А1“ с изх. №1433/24.01.2020 – л.
3944; Смъртен акт – препис на К.М. – л. 3951 ; Удостоверение от Агенция по
вписванията с изх.№20190604153742/04.06.2019 г. ( л. 3967 – 3977); Свидетелство
за регистрация на марка с рег. №..... от 14.12.2011г.( л. 3978 – 3980);
Свидетелство за регистрация на марка с рег. №...... от 23.04.2013г., издадено
от Патентно ведомство ( л. 3981); Благодарствено писмо от В....у. „Св. св. К.и
М.“, Факултет по изобразително изкуство ( л. 3983); Грамота на И.Л. ( л. 3984);
От въззивното съдебно производство:
Част 1 – Справка, изх. № 10–20–00–16/22.01.21г., от
Национална агенция по приходите – Териториална дирекция на НАП– С.– Офис „Ц.“
за „С. Т.“ ЕООД с ЕИК *********, ведно със „Справка актуално състояние на
всички трудови договори“ за периода 01. 01.2012г. – 30.04.2012г. – заверена
разпечатка от ИС на НАП; Заявление за подаване на документи по електронен път и
ползване електронните услуги, предоставяни от НАП с квалифициран електронен
подпис (КЕП) на упълномощено лице с вх. № 2210И0091726/ 13.12.2011г.– заверена
разпечатка от ИС на НАП; СД по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби
на „С. Т.“ЕООД с ЕИК ********* за периода м. 01.2012г. – м.04.2012г. и
уведомления за приемане на данни по ЗДДС( на данните от справките – декларации по ЗДДС и дневниците
за покупки и продажби в обобщен вид) – заверени разпечатки от ИС на НАП;Справка
за IP адреси, от които са подавани СД по ЗДДС на „С.
Т.“ЕООД– заверена разпечатка от ИС на НАП( л.214 и сл.);
–Справка, изх. № 11 20 –00–48/ 19.01.2021г. от ТД на НАП– С.– Офис „К. п.“ за „Г.Т.“ ЕООД
с ЕИК .... , ведно със СД по ЗДДС (нулеви) за данъчни периоди по ЗДДС м. 01–м.
04.2012г.– л. 236 и сл.;
–Справка, изх. № 10 – 20–00–18/22.01.21г., от ТД на
НАП– С. – Офис „Ц.“ за „С.“ ЕООД с ЕИК ...., ведно със СД по ЗДДС за периода
01. 01.2012г. – 30.04.2012г. , подавани по електронен път с КЕП ;Дневници за
покупки и продажби и уведомления за приемане на данни по ЗДДС; Справка за КЕП и IP адреси, от които са подавани СД по ЗДДС за периода 01.
01.2012г. – 30.04.2012г. ; Заявление за подаване на документи по електронен път
и ползване електронните услуги, предоставяни от НАП с квалифициран електронен
подпис (КЕП) на упълномощено лице с вх. №2210 И0091724/13.12.2011г.( л. 242–
л.283);
– Справка от ТД на НАП– С. – Офис „Н.“ за „П.К. “ООД с
ЕИК .... и „М Т.“ ЕООД с ЕИК ....., ведно със СД по ЗДДС ( нулеви) на „П.К.“ за
м. 01– 02.2012г.; СД по ЗДДС на „М Т.“ за м. 01–03.2012г. и справка за актуално
състояние на всички действащи трудови договори за периода 01. 01.2012г. –
30.04.2012г. (л.284 – л.294);
– Справка от 25.01.21г. на НАП ТД „Големи данъкоплатци
и осигурители“ за „Л.К. „ АД с ЕИК ...., ведно със заверени разпечатки от ИС на
НАП за приемане на данни в обобщен вид от СД по ЗДДС и дневници по ЗДДС,
подадени от дружеството по електронен път за данъчните периоди от м. януари
2012г. до м. април 2012г., включително; Дневници за покупки и Дневници за
продажби по ЗДДС, подадени от задълженото лице за горецитирания период,
записани на оптичен носител; Заверени разпечатки от ИС на НАП на Заявление за
подаване на документи по електронен път
и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с универсален електронен
подпис (УЕП) с вх. № 2900 И008322/28.06.2011г.; Заверена разпечатка от ИС на
НАП за IP адреси, от които са подавани СД по ЗДДС за
данъчни периоди м. 01.– м. 04.2012г., в която се съдържа информация и за дата , месец и година на подаване на СД по
ЗДДС с отбелязване че всички СД по ЗДДС са подавани от IP адрес ...... – л.295 и сл. ;
– Справка от 27.01.2021г. на ТД на НАП – С. – Офис „И.“ за „Б.“ ЕООД, ведно с нулеви СД по ЗДДС за м.
01.– м. 03.2012г. и СД по ЗДДС за м. 04.2012г. (с деклариран ДДС за внасяне) на дружеството л . 304 и сл.;
– Документи, във връзка със сключен договор за
доставка на стационарен интернет, посредством кабелна далекосъобщителна мрежа,
в т. число и справка, съгласно която „Л.К.“ АД е регистрирано като абонат на „П.
к.“ ООД и от 14.02.2011г. до датата на
писмото с изх. № 001 от 10.02.21г. ползвало IP адрес
..... с
адрес на пост – гр. Л., кв. Ц., ул. „Т.“ №....– хотел Л. – л.393 и сл.;
– Ревизионен акт № Р– 22221014000852–091–001/27.05.2015г.
на ТД НАП С. във връзка с извършена ревизия по ЗДДС на „С.“ ЕООД с ЕИК .....и
протокол за предаване на копия от документи – л. 406 и сл.;
Част 2 – Справка от ТД на НАП – С. – Офис „К. п.“ за „Г.Т.“
ЕООД с ЕИК...., ведно със СД по ЗДДС и отчетни регистри – дневници за покупки и
дневници за продажби за данъчните
периоди – месеци май, юни,юли, септември, октомври, ноември и декември 2012г.–
л. 475 и сл.;
–Справка от ТД
на НАП – С. – Офис „Н.“ за „П.К.“ ООД с
ЕИК...... и „М Т.“ ЕООД с ЕИК ...... (съгласно която за „ П.К.“ няма подадени
СД по ЗДДС за м. 09– м.12.2012г.; за „М Т.“ ЕООД няма подавани СД по ЗДДС за
периодите м. 05.– м. 12.2012г.)– л. 519; СД
по ЗДДС и отчетни регистри – Дневници за покупки и Дневници за продажби
за „П.К.“ ООД за м. 05.– м. 08.2012г. – л.550 и сл.;
– Документи във връзка с поставяне под ограничено
запрещение на А. И.С. ( управител, през инкриминирания период, на „М– Т.“ ЕООД, сочено за доставчик на „С.“ ЕООД) в т.ч.
решение по гр. д. №12699 от 2013г. на СГС, ГО– л. 522 и сл.;
– Справка от
27.04. 2021г. на НАП – С. – Офис „И. за „Б.“ ЕООД, ведно с нулева СД по ЗДДС за
м. 05.2012г. с дневници за покупки и продажби и нулева СД по ЗДДС за м. август
2012г. – л. 543 и сл. ;
– Справка, изх. № 10–10–00–140/27.04.2021г., на ТД на
НАП– С. – Офис „Ц.“ за „С. Т.“ ЕООД с
ЕИК ...., ведно със СД по ЗДДС и отчетни регистри – Дневници за покупки и
дневници за продажби, както и протоколи за приемане на данни по ЗДДС– л.563 и
сл.;
–Документи за „Л.К.“АД, в т.ч. справка от НАП ГДО, уведомления за приемане
на данни по СД по ЗДДС и отчетните регистри – дневници за покупки и дневници за
продажби, заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги на НАП
с УЕП на задължено лице, справка за IP адреси
от които са подадени СД на „Л.К.“ – л. 592 и сл.;
– Характеристики за подс. М.Т. – л. 643– 644;
– Документи за ремонти в „Б.з.з.“ ЕАД и „Д.з.з.“ ЕАД– в т.ч.
фактури, договори– л. 645 и сл.;
Справки от Агенция по вписванията, обособени в три
отделни тома, съдържащи, както следва:
1. За „С.“ ЕООД с ЕИК .....:
–заверени копия от съдебни решения и документи за
регистрация и вписани промени по Ф.Д. 1550/1992г. на Л. окръжен съд
–заверени копия на заявления и документи, подадени на
гише и по електронен път,въз основа на които са вписани промени или отказани
такива относно представителната власт по партидата на дружеството за периода от
01. 01.2008г.( до датата на справката)
–удостоверение за актуално правно състояние и
удостоверение с история, издадено към момента на справката;
2.За „С. Т.“ ЕООД с ЕИК ....:
–заверени копия
от съдебни решения и документи за регистрация и вписани промени по Ф.Д.
11775/2004г. на СГС;
–заверени копия на заявления и документи, подадени на
гише и по електронен път,въз основа на които са вписани промени или отказани
такива относно представителната власт по партидата на дружеството за периода от
01. 01.2008г.;
–удостоверение за актуално правно състояние и
удостоверение с история, издадено към момента на справката;
3.За „П.К.“ ООД с ЕИК ......:
–заверени копия
от съдебни решения и документи за регистрация и вписани промени по Ф.Д.
25329/1992г. на СГС;
–заверени копия на заявления и документи, подадени на
гише и по електронен път,въз основа на които са вписани промени или отказани
такива относно представителната власт по партидата на дружеството за периода от
01.01.2008г.;
–удостоверение за актуално правно състояние и
удостоверение с история, издадено към момента на справката;
4. За „Г.Т.“ ЕООД с ЕИК .....:
–заверени копия на заявления и документи, подадени на
гише и по електронен път,въз основа на които са вписани промени или отказани
такива относно представителната власт по партидата на дружеството за периода от
01.01.2008г.;
–удостоверение за актуално правно състояние и
удостоверение с история, издадено към момента на справката;
5.За „Б.“ ЕООД с ЕИК......:
–заверени копия на заявления и документи, подадени на
гише и по електронен път,въз основа на които са вписани промени или отказани
такива относно представителната власт по партидата на дружеството за периода от
01. 01.2008г.;
–удостоверение за актуално правно състояние и
удостоверение с история, издадено към момента на справката;
6.За „М– Т.“ ЕООД д ЕИК .....:
–заверени копия от съдебни решения и документи за
регистрация и вписани промени по Ф.Д. 773/2005г. на ХОС;
–заверени копия на заявления и документи, подадени на
гише и по електронен път, въз основа на които са вписани промени или отказани
такива относно представителната власт по партидата на дружеството за периода от
01. 01.2008г.;
–удостоверение за актуално правно състояние и
удостоверение с история, издадено към момента на справката;
Въззивният съд, намира че приетите и предявени по реда
на чл.284 НПК веществени доказателства, както и веществените доказателствени
средства, подкрепят описаната фактическа обстановка и допълват, изясняват
установените релевантни факти и обстоятелства.
В рамките на воденото наказателно производство, вече
се посочи, са били прилагани специални разузнавателни средства съгласно
изискванията на закона.
Относно веществените доказателствени средства (ВДС),
изготвени в резултат на експлоатираните специални разузнавателни средства,
предвид доводите на протестиращата прокуратура, а и с оглед идентичната теза на
останалия на особено мнение председател на първостепенния съдебен състав, се
налагат някои уточнения:
Известно е, че нормата на чл.136,ал.1 от НПК третира
специалните разузнавателни средства като способ за събиране на доказателства
при разследване на тежки умишлени престъпления, лимитативно изброени в закона (
чл. 172, ал.2 от НПК). При експлоатиране на СРС, чрез технически средства и
оперативни способи се навлиза в личната сфера на контролираните лица, като се
засягат граждански права, ползващи се с конституционна защита (чл. 32–34 от Конституцията) и с международно признание (чл.8 КЗПЧОС и чл.17 МПГПП), което
налага и поставянето на дейността по използване и прилагане на специалните
разузнавателни средства под предварителен, текущ и последващ съдебен
контрол, при стриктно спазване на
относимите разпоредби на ЗСРС и НПК (из Решение
№ 10 от 28 .09.2010 г. к.д. №10/2010г., КС РБ).
В настоящия случай, не се констатират и нарушения по
отношение на прилаганите СРС. Както
искането за разрешаване на използването на СРС, така и даването на разрешение
за използването им са направени от компетентни органи. Разрешенията са за
престъпления сред изброените в чл. 172 ал. 2 от НПК.СРС са ползвани в рамките
на законоустановените срокове. Поради това резултатите от ползвания
доказателствен способ по чл. 136 от НПК – СРС, а именно изготвените веществени
доказателствени средства, са процесуално годни доказателствени източници.
Данъчните престъпления по чл.255 от НК, обаче, не са в
кръга на изчерпателно изброените с разпоредбата на чл. 172 ал.2 от НПК,
респективно такива престъпни посегателства не могат да бъдат доказвани, чрез
ВДС, изготвени в резултат на експлоатирани СРС.
В контекста на гореизложеното АСНС, съобразно чл.339,
ал.2 от НПК, АСНС не може да възприеме тезата на прокуратурата в насока,че
обвиненията на подс. Г.Г., Д.Г., М. Д., Е.С., И.Л., К.Г., М.Т. за съучастническо
данъчно престъпление с К.М., се доказвали включително от изготвените по делото
ВДС в резултат на прилаганите СРС.Отделен е въпросът, че и останалият на
особено мнение председател на първостепенния състав е застъпил теза за
доказаност на претендираното съучастническо данъчно престъпление, позовавайки
се незаконосъобразно на данни от специални разузнавателни средства.
Съдът от първата инстанция, при
обосноваване на извършеното престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2,
пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК и авторството от страна на подс. М.Т.,
във връзка с обвинението му по п.3 незаконосъобразно
се е позовал на данните от прилаганите СРС, обективирани в изготвените
веществени доказателствени средства (стр. 261 от вътрешната номерация на мотивите). АСНС вече изрази становището си по
този въпрос, но следва да отбележи, че от събраните в първоинстанционното и във
въззивното съдебно следствие доказателствени материали (извън ВДС от експлоатираните
СРС) се установява по несъмнен и категоричен начин извършеното престъпление по чл. 255,
ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК и авторството от
страна на подс. М.Т..
В контекста на изложеното, изготвените по делото веществени
доказателствени средства,обективиращи резултатите от прилаганите по делото
специални разузнавателни средства, се ползват само във връзка с изясняване
действителната картина на случилото се във връзка с обвиненията по чл. 321 ал.3 от НК и чл. 144
ал.3 НК. С това уточнение въззивната инстанция се позовава на прилаганите по
делото специални разузнавателни средства и изготвените по делото веществени
доказателствени средства, като счита, че същите подкрепят изложената фактическа
обстановка.
Според АСНС, в изготвените
веществени доказателствени средства не се съдържа доказателствена информация в
претендираната от прокуратурата насока
за съществуване на „организирана престъпна група“ с характеристиките по чл. 93,
т.20 от НК, при твърдените от държавното обвинение персонален състав,
инкриминиран период, място на функциониране и предварително дефинирана цел за
извършване на данъчни престъпления ( поне две) по чл. 255 НК.В тази връзка вярно
СНС е приел, че от документираната, в приложените ВДС и съставените протоколи,
подслушана комуникация не се установява да са осъществявани разговори между
подсъдимите извън нормалната търговска дейност. Цитираните разговори от
Специализирана прокуратура в обвинителния акт са тълкувани превратно, посочени
са изолирано и не са анализирани в контекста на други предходни разговори и
събраните по делото доказателства – гласни и писмени. Във връзка с обвинението по чл. 144 ал.3 от НК е документирано точното
съдържание на подслушания разговор на подс. Г.Г., като тези ВДС изцяло
подкрепят гореизложената фактическа обстановка.
Апелативната инстанция намери за напълно произволни, непочиващи на
доказателствената маса, фактическите констатации на първоинстанционния съд (т.10,
стр.261 от вътрешната номерация на мотивите) как подс. М.Т. „ изградил верига от типа брокер – буфер –
липсващ търговец“ и използвал фирмите „П.К.“ ООД, „М Т.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Г.Т.“
ЕООД – „типични за определението „липсващ търговец“, регистрирани безспорно за
извършване на данъчни измами по ЗДДС“. Тези фактически изводи в мотивите към
проверяваната присъда не почиват на събраните по делото доказателства, а е
лесно установимо, че са били привнесени от обвинителния акт. От доказателствата
по делото не се установява подсъдимият М.Т. да е регистрирал, управлявал,
представлявал или участвал по какъвто и да е начин в дейността на „П.К.“ ООД, „М Т.“
ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Г.Т.“ ЕООД и съответно по какъвто и да е начин да „изградил верига“ с тези фирми. Въззивната
инстанция следва да отбележи, обаче, че от доказателствата се установява по несъмнен
и категоричен начин, че посочените фирми, както и „С. Т.“, не са извършили
реално инкриминираните доставки/ продажби към „С.“ ЕООД, което дружество
фактически се управлявало и представлявало от подс. М.Т.. Последният бил още действителен
собственик на „С.“ ЕООД, макар и свидетелят Г.С. да е бил вписан в търговския
регистър за юридически такъв.
За апелативния съд буди още сериозно недоумение
записаното в мотивите към проверяваната присъда (стр.189, 190 от вътрешната
номерация, л. 4208, т.10)– че изявленията на подс.Т.С. как му било повдигнато
обвинение „в резултат на отказа му да свидетелства срещу групата, защото не
могъл да измисля лъжи“, всъщност представлявали „обяснения“ (на подсъдим) и „доказателствено
средство, което се кредитирало като достоверно“. Освен, че визираното изявление
е с декларативен характер, съдържащо мнението на подс. Т.С., то същото е било направено
при изслушване на съдебните прения. Съдът от първата инстанция е игнорирал
азбучна истина, че съдебните прения нямат никакво отношение към доказването – те
нито са доказателства по смисъла на чл.104 от НПК, нито са гласни доказателствени
средства – възпроизвеждащи доказателствена информация в процеса, нито са способ
за събиране и проверка на доказателства по чл. 136 от НПК. Респективно изявленията
на подс.Т.С. в хода на съдебните прения нямат правна характеристика на гласни доказателствени
средства– обяснения на подсъдим, респективно не подлежат на доказателствен
анализ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
След като извърши своя
собствена преценка на доказателствата по делото, въззивната инстанция прие, че
правилно и в съответствие с процесуалния и материалния закон,
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимите по повдигнатите им обвинения,
както следва: Г.Д.Г. –по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1,пр.2 от НК;
по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т. 3, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.144 ал.3, пр.1, вр. ал.2, вр.ал.1 от НК; Д.Г.Г.
–по чл. 321 ал. 3 пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
пр.2 и т. 3, пр.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; М.К.Д. – по
чл. 321, ал. 3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК и по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
пр.2 и т. 3, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; Е.С.С. –по чл. 321 ал. 3, пр.2, т.2 вр. ал.2
от НК и по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т. 3, пр.1, вр.чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; М.И.Т. –по
чл. 321, ал. 3 пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и
по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и
т. 3, пр.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК; И.С.Т. –по чл. 321 ал. 3, пр.2, т.2, вр. ал.2
от НК и по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл. 20, ал.4 вр. ал.1, от НК; Т.Й.С. –
по чл. 321, ал. 3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК ; И.Л.Л. –по чл. 321, ал. 3, пр.2,
т.2, вр. ал.2 от НК и по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т. 3, пр.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК и
К.Г.Г. – по чл.321, ал. 3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК и по чл. 255, ал.3,
вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО на подс. Г.Г. – за престъпление по
чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1, пр.2 от НК и на подсъдимите Д.Г., М.Д., Е.С.,
М.Т., И.Т., Т.С., И.Л., К.Г. –за
престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК:
От теорията и практиката е известно, че организираната
престъпна група, по смисъла на чл.93 т.20 от НК, се дефинира, като
структурирано трайно сдружение на три или повече лица, действащи обединено и с
общата цел, съгласувано да извършват в страната или в чужбина престъпления,
наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, като дейността не е
инцидентна – за някакво точно определено и конкретно престъпление, а обхваща и
съгласието на отделните лица в групата относно създаване на предпоставки за
извършване на поне две престъпления от определен тип, като те съзнават, че с
дейността си подпомагат постигането на общи престъпни резултати.
С оглед елемента „структурираност“ престъпната група предполага не обикновено
предварително сговаряне, а определени елементи на организираност, каквито могат
да бъдат не само подчиняване на ръководство на същата,когато тя е изградена на
принципа на йерархичната субординация, но също така и разпределение на ролите,
планиране на проектираните престъпления, изготвяне на обща схема за действие
при реализиране на престъпната деятелност и други подобни елементи.
„Трайността“ на престъпното сдружение не се определя
само по темпоралния критерий, но и на база съществуващите устойчиви връзки
между участниците. В този смисъл е Решение № 581 от 20.12.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2626/2011 г., II н. о., НК, че: „… трайността на сдружението също е
констатирана, като не става дума само за темпорален критерий… но и за
установеност на връзките между членовете и постигнатото между тях съгласие за
осъществяване на друга престъпна дейност…“.
Престъплението по чл. 321
ал.1 и ал.2 от НК е „ формално“, т. нар. „на просто извършване“. Законодателят
не е въвел изискване за настъпване на престъпен резултат, изразяващ се в
осъществяване на вторичната престъпна дейност, която е само цел на престъпното
сдружение.
„Ръководенето“ на
организираната престъпна група, като форма на изпълнително деяние на
престъплението по чл. 321, ал.1, пр.2 от
НК, се изразява в поставяне на общи или конкретни задачи, в изработване на план или други указания за
постигане на набелязаната цел.
Ръководителят е част от персоналния състав на ОПГ.
Престъплението по чл. 321
ал.2 от НК е „ формално“, т. нар. „на просто извършване“. За престъплението по
чл. 321 ал.2 от НК законодателят не е въвел изискване за настъпване на
престъпен резултат, изразяващ се в осъществяване на вторичната престъпна
дейност, която е само цел на престъпното сдружение. В този смисъл: Решение
№ 376 от 2.02.2010 г. На ВКС по к. н.
о. х. д. № 132/2009 г., НК, III н. о. „Участието“, като изпълнително деяние на
престъплението по чл. 321, ал.2 от НК,
представлява съгласието на дееца, изразено устно или писмено или с
някакви други активни действия, за вмесване
в дейността на групата. В същия смисъл е Решение № 54/ 13.03.2012 г. по
н.д. № 2880/2011г., І н.о. на ВКС, според което, изпълнителното деяние – „участие в ОПГ“ :
„…..се осъществява посредством действия, чрез които деецът се обвързва в трайни
фактически взаимоотношения с останалите членове на групата….“. За
съставомерността на престъплението не е необходимо осъществяване на каквато и
да е дейност от участващите в групата по отношение на вторичните престъпления,
цел на групата, респ. всеки един от членовете да участва в тях. Следователно за
„участие в ОПГ“ е достатъчно всеки от дейците да прояви воля да се включи
организационно в дейността, приемайки да участва в конкретните задачи и
изпълнението им във връзка с предварително дефинираната цел на групата да се
извършват множество престъпления от определен вид.
Също като предходната
инстанция и въззивният съд намира, че по делото не са доказани конкретни
действия, разпореждания, указания и наставления от подс.Г.Г., които да изпълват
понятието „ръководене“ на организирана престъпна група, с оглед постигане на
предварително дефинирана престъпна цел по бъдещо извършване на множество
престъпления по чл. 255 НК. От събраните по делото доказателства не се
установява подсъдимите Д.Г., М.Д., Е.С., М.Т., И.Т., Т.С., И.Л., К.Г. да са
изразили съгласие – с някакви действия, воля за участие в претендираното
престъпно сдружение заедно с К.М., което да е било ръководено от Г.Д.Г., както и
да са имали знанието за целта, за която се твърди от обвинението, че е
била създадена въпросната група – да
вършат престъпления по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В обвинителния акт се
съдържат произволни фактически твърдения, общи постановки и внушения, като
пример за последното е описанието на подс. Г.Г. като „първият човек“,
„емблематичната фигура“ и „символът на дружеството“ с „авторитарен стил“, което
само по себе си не води до извод, че той
е бил ръководител на организирана престъпна група, създадена за данъчни
престъпления. Още повече, че „Л.К.“ АД е фирма със своя организационна
структура и органи на управление, които са били утвърдени в годините,
предхождащи инкриминирания период, като първоначално е било представлявано
именно от подс. Г.Г., впоследствие продължил участието си в дейността на
визираното акционерно дружество, бидейки член на надзорния съвет на същото.
За да се приеме наличие на
съставомерна деятелност по чл. 321 ал.3 вр. ал.1 от НК е било необходимо да се
докаже по категоричен и безусловен начин
по делото, че соченият за ръководител Гр.Г. е установил престъпен контакт поне
с един или с някои от членовете на сдружението, за да им бъдат давани
напътствия и да им бъдат поставяни задачи в преследване на набелязаната цел по
бъдещо извършване на престъпления по чл.
255 НК. Съответно, за да се приеме наличие на съставомерна деятелност по чл.
321 ал.3, вр.ал.2 от НК относно подсъдимите, сочени за участници в престъпното
сдружение, е следвало да се докажат по
същия безусловен начин конкретни действия, чрез които тези лица да са се
обвързали „в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове“, приемайки
да изпълняват отредената им роля за постигане на предварително дефинираната цел
на инкриминираната група. Твърденията, относно описаното в обвинителния акт
„специално събиране“ по съгласуване на волите на участниците в инкриминираното
престъпно сдружение, при проявена авторитарна
роля на подс. Г. Г. и откликване, от
страна на К.М. (починала) и подсъдимите Д.Г., М.Д. и Е.С., на неговите
разпореждания от началото на м.януари 2012 г. в офиса на „Л.К.“ АД в гр.С. на
ул.“Л. С.“ №... (бизнес сграда „Л. Т.“) са опровергани от доказателствата по
делото. При тези лишени от доказателствена основа твърдения на прокуратурата дори е бил игнориран несъмнения
факт, че до началото на м.май 2012 год. офисът на „Л.К.“ АД изобщо не се е помещавал на посочения адрес,
а се е намирал на ул. „Б.“ № ...., ет.... (т.нар. стар офис на дружеството), а
вписването на промяната на това обстоятелство – седалище и адрес на управление
в ТР е дори от значително по–късна дата – 04.06.2013г. Липсват доказателства по
делото и в подкрепа на твърденията по
обвинителния акт за среща в гр. С. от началото на м.01.2012г., когато К.М.
и подсъдимите Д.Г., М.Д., Е.С. били „привикали избраните от Г.Г. за участници –И.Л.,
М.Т. и К.Г.“ и „ги запознали със схемата, както и с това което се изисква от
тях, с ролята на всеки“. Доказателствено неподкрепени са останали още твърденията
в обвинителния акт, че подс. М.Т. „свел до знанието на своите хора – И.Т. и Т.С.“ какво ще изисква от тях и каква ще е ролята им в процесната група. По
делото не се доказва, нито съществуването на претендираните от държавното
обвинение „специално събиране“, „привикване“ и „свеждане до знанието“, нито подсъдимите
Д.Г., М.Д., Е.С., И.Л., М.Т., К.Г., И.Т. и Т.С. да са проявили престъпна воля
да участват в инкриминираната престъпна група.
Действително по делото са
установени определени отношения между част от подсъдимите, но те са били
роднински, служебни, колегиални или търговски, както обосновано е приел и
първостепенният съд, респективно от същите не следва, че визираните лица са се
обединили в престъпно сдружение с цел извършване
на данъчни престъпления.
Така е установено, че подс. Д.Г.Г.,
заедно с подсъдимите М.К.Д. и Е. С. С. са били изпълнителни директори на „Л.К.“
АД, а К.М. и подс.Г.Г. са били членове
на надзорния съвет на дружеството. Тези факти сочат за професионална, служебна
и йерархическа обвързаност, както и организираност на служителите във
въпросното дружество. Това в действителност са отношения, основани на власт и подчинение,
но от доказателствената съвкупност по никакъв начин не се установява, че същите
са надхвърлили границите на служебните и са изпълнили елементите от състава на
престъплението по чл.321 от НК.
В контекста на изложеното по
делото се установява, че ръководните функции, изпълнявани от подс. Г. Г. всъщност
са били единствено в качеството му на член на НС на „Л.К.“ АД и в рамките на
закона. Не се установява подс. Г. Г.
да е имал ръководна роля в претендираната от обвинението престъпна структура, да
е осъществявал координацията между останалите подсъдими, да е изработвал план
на действие, да е поставял задачи и разпределял ролите на всеки един от тях за
постигане на престъпна цел.
Доказателствената маса опровергава твърденията на държавното обвинение,
че в изпълнение на поставени им от подс. Г. Г. задачи за постигане на престъпна
цел по извършване на посегателства по чл. 255 НК, подсъдимите Д.Г., М.Д. и Е.С.,
като изпълнителни директори на „Л.К.“
АД, не са издавали данъчни фактури при настъпили данъчни събития във връзка с
продажби на захар от представляваното от тях акционерно дружество, като са
отразявали невярна информация в отчетни регистри и в справките декларации по
ЗДДС за съответните данъчни периоди. Тази обвинителна теза се опровергава от показанията
на св. К. С. и св. Ц. Г., от които доказателствени източници се изяснява, че изпълнителните
директори на „Л.К.“ АД не са имали нищо общо със съставянето и подаването на
СД, понеже изцяло информацията, която е генерирана в справките, е била въз
основа на данните, които са били обработени от счетоводителите, а СД не се
представяли за подпис на Д.Г., М.Д. или Е.С.. Изяснява се по делото, че всъщност
св. С. е съставяла и е подавала СД по ЗДДС с УЕП на „Л.К.“ през инкриминирания
период. С показанията на св. К.С. и св. Ц. Г. подробно е описана и счетоводната
организация „Л.К.“ АД и се установява, че изпълнителните директори не са имали
за задължение да издават фактури, респективно затова не са и извършвали
такава дейност. Доказателствата по делото опровергават още твърденията на
прокуратурата, че подс. Д.Г., М.Д. и Е.С.
се свързвали с „началник пласмента на някой от двата завода в Б. или Д.“,
давайки указания да се организира товарене на продавана без фактури захар от „Л.К.“
АД на някое от дружествата “С.“, „Л.“ или „Н.К. 2010“. От показанията на разпитаните
като свидетели служители на захарните заводи и от тези на свидетелите М.А., М.В.,
Н.П., Д. С., М. К., К. С., Ц. Г., И. И., както и от обясненията на подсъдимите Г.,
Л. и М.Т., се изяснява, че не е имало нефактурирани продажби от „Л.К.“АД, а отношенията
на акционерното дружество с фирмите „Л.“,
„Н.К. 2010“ и “С.“ са били уредени, съобразно описаните във фактологията
договори за отговорно пазене и периодична продажба.
Друга група от подсъдимите
са били свързани с дружества, съконтрагенти на „Л.К.“ АД и се занимавали с
търговия на захар, а утвърденият в бранша търговец „Л.“ ЕООД – и с производство на захарни
изделия. Това са били подсъдимите М.Т., К.Г. и И.Л.. Взимайки предвид
извършваните общи търговски дейности от тези дружества, безспорно се установява
наличието на търговски и облигационни отношения, които сами по себе си не са
престъпни.
Също като предходната
инстанция и въззивният съд е на становище, че обвързаността на част от
управленската структура на „Л.К.“ АД с подсъдимия И.Л., като управител на дружеството „Л.“ ЕООД, ангажирано с търговия
на захар и захарни изделия, е в сферата на стопанския, търговския стокооборот и
няма нищо общо с престъпно поведение. Неподкрепено с доказателства е
твърдението, че подс. И.Л. е закупувал захар от „Л.К.“ АД, без да бъдат
издавани фактури, за да може да се „спести“ ДДС. Твърдяната размяна на парични
средства – предавани от И.Л. на подс.Д.Г., при положение, че липсват
доказателства и не се установява по делото те да са се познавали по това време,
също не намира опора в събраната съвкупност от доказателства. По делото липсват
данни за каквито и да е проведени разговори между двамата подсъдими. От
веществените доказателствени средства, обективиращи резултатите от експлоатацията
на специални разузнавателни средства по делото е видно, че се установяват
единствено разговори между подс. Л. и К.М., които са свързани с цените на
пазара, а не с цена на конкретна доставка, за конкретно количество, а още по–малко
за извършване на продажби без издаване на данъчни фактури. Липсва и
комуникация, от която да се направи извод К.М. да е привлякла И.Л., предлагайки
му да закупува захар без фактури и той да се е съгласил. По делото липсват
каквито и да е доказателства К.М. да е свеждала до знанието на подс. Л.
поставени от Г. Г. „задачи“ и няма установени факти, от които да се правят
изводи за наличието на уговорки за закупуване на бяла захар без фактуриране и
да се носят документи и пари от Л. и предават на Д.Г., а твърденията в обратен смисъл по обвинителния акт са
произволни.
За подс. К. Г. е установено
по делото, че е познавала и е имала служебни контакти и то само с К.М. с оглед
трайно установените и дългогодишни търговски
взаимоотношения между „Н.К. 2010“ ЕООД и „Л.К.“ АД. Обвинителната теза,
че подс. Г. участвала в „схема“ за
продажба на захар, без фактуриране на доставките, е опровергана от цялата
съвкупност от доказателства по делото, обсъдена по– горе.
Относно подс. М.Т. е
установено, че той фактически е управлявал и представлявал „С.“ ЕООД и е бил
действителният собственик на това дружество. Доказано е още, че подс. М.Т. е
представлявал „С.“ ЕООД при сключване на договора за периодична продажба на
захар с „Л.К.“ АД. Същевременно доказателствата по делото установяват, че при
настъпване на данъчно събитие съответно е била издавана данъчна фактура от страна на „Л.К.“ АД към „С.“ ЕООД. Респективно,
обсъдените по– горе доказателствени източници, опровергават прокурорската теза за
участие на подс. М.Т. в „схема“ за продажба на нефактурирана захар от „Л.К.“
АД. По делото са установени, с гласни и писмени доказателства, наличието на
договорни отношения (в т.ч. договор между М.Т. и „Л.К.“ АД за заем в размер на
500 000 лв.). Установените по делото дългогодишни лични и търговски
взаимоотношения на подс. М.Т. с подс.Г.Г. и Д.Г., сами по себе си не водят до
извод за наличието на умишлени действия по престъпно сдружаване с цел
извършване на данъчни престъпления. Разгледани в тяхната логическа и
хронологична последователност, веществените доказателствени средства, изготвени
в резултат на експлоатираните по делото специални разузнавателни средства, съдържат
доказателствена информация за връщане на суми от подс.М.Т.. От съдържанието на
визираните ВДС не се установява да са били предавани на ръка парични суми,
получени от продажби на захар, без издаване на фактури, за което и принципно
няма никакви доказателства по делото, а е видно, че се касае до уреждане на
финансови взаимоотношения.
Относно подс. Т.Й.С. е
установено по делото, че е бил управител на „О.Ф.“ ЕООД, което обстоятелство
само по себе си не го определя като участник в инкриминираното престъпно
сдружение. Що се касае до „привличането“ на подс.Т.С. от подс. М.Т. към ОПГ и
„свеждането до знанието “ на Т.С. за неговите роля и задачи в групата, то тази
прокурорска теза не е обезпечена по никакъв начин от доказателствена маса по
делото. В това отношение няма гласни доказателствени средства по делото,
писмени и веществени доказателства или ВДС, които да са в подкрепа на тези
прокурорски твърдения.
В обвинителния акт
изключително схематично е описано в какво се изразява „участието“ на подсъдимия
И.Т. в процесното престъпно сдружение. Изложени са отново произволни,
непочиващи на доказателствата по делото, твърдения как подсъдимият И.Т., като управител
на „С. Т.“ ЕООД, е следвало да снабдява подс.М.Т. с фактури с невярно
съдържание, като по този начин му помогне да създаде документален поток, с
помощта на който да прикрие продажбата на захар от „Л.К.“ АД без издаване на
данъчни фактури. Същевременно по делото не се доказва каквато и да е връзка (фактическа
или правна) на подс. И.Т. със „С. Т.“ ЕООД. Подс. И.Т. не е бил нито собственик,
нито управител на тази фирма. Невярно е твърдението в обвинителния акт, но въпреки
това настоятелно поддържано и в протеста, че подсъдимият И.Т. е бил управител
(фактически и юридически) на „С. Т.“ ЕООД. И фактическият, и юридическият
управител на „С. Т.“ ЕООД е бил подс. М.Т., а не подс. И.Т.. От приложената
документация по делото и вписванията в ТР също е видно, че управител на „С. Т.“
ЕООД е бил подсъдимият М.Т.. В обясненията си и подсъдимият М.Т. съобщава за този
безспорно установен и от други доказателствени източници факт, че той е бил
фактическият и юридическият управител на „С. Т.“ ЕООД. Това обстоятелство се изяснява
и от показанията на свидетелките А. и Н.. С Протокол за претърсване и
изземване от 10.05.2012г. (от жилище ,обитавано от подс. М.Т.,***, били описани и различни вещи,
сред които и печат на представляваното и управлявано от визирания подсъдим
дружество „С. Т.“. Отново непочиващи на доказателствената маса по делото, респективно
произволни, са и прокурорските твърдения, че подс. И.Т. е снабдявал подс. М.Т. с
фактури с невярно съдържание. И тук по делото няма нито един доказателствен
източник от който да се установява подобен факт. Такива източници на
доказателствена информация не се и сочат от прокуратурата.
По делото са установени близки
родствени отношения, освен между Г.Г. и Д.Г.– баща и син, и между подсъдимите М.Т.
и И.Т., като последният е племенник на първия.
Относно всички коментирани и
доказани познанства и контакти между подсъдимите – свидетелските показания,
писмените доказателства и ВДС от експлоатираните по делото специални
разузнавателни средства, установяват отношения единствено свързани с
ежедневните служебни задължения на визираните лица във връзка със заеманата от
тях съответна длъжност, отношения от облигационен и търговски характер, и съответно родствени
отношения между Д.Г. и Г.Г. и между М.Т. и И.Т.. Тези отношения не са, сами по
себе си, с престъпен характер, нямат връзка с обвиненията по настоящото дело и
нито свидетелските показания сочат обратното, нито приобщените по делото веществени
доказателствени средства, изготвени въз основа на експлоатираните специални
разузнавателни средства.
В контекста на изложеното с решение
№ 383 от 23.11.2009 г. по н. д. № 383/2009 г. на ВКС I н. о., НК е посочено, че
от установено по делото познанство и контакти между подсъдими лица съвсем не
следва еднозначно, че те са изпълнявали обща воля и са преследвали обща
престъпна цел, което е същностен,
определящ, белег за всяка, в това число и престъпна организация.
В същия смисъл е Решение №
21 от 12.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 1136/2018 г., III н. о., НК–
„…Третирането на приятелските и колегиалните отношения между хората като белег
за онези трайни организационни връзки, които характеризират организираната
престъпна група представлява твърде изопачено и противоречащо не само на
правната, но и на житейската логика обяснение… Белегът „структурираност“,
използван от чл.93 т.20 от НК в дефинирането на организираната престъпна група
предполага наличие на общо съгласие между няколко (три и повече лица) за
създаване на определена организация между тях, ориентирана към извършване на
престъпления от определена категория. Такова съгласие не съпътства всяко
приятелство или колегиални отношения между хората. За това наличието му не може
да се обосновава единствено и само на базата на съществувало между няколко лица
(поне три) познанство, приятелство, обща трудова ангажираност…“.
Обвинителната теза визира като
предварително дефинирана цел на ОПГ извършването на престъпления по чл. 255 от НК. В това отношение не следва да има спор, че за да е налице съставомерна
деятелност по чл. 321 от НК е необходимо да бъде доказана по категоричен начин
целта – по извършване в бъдеще на престъпления (поне две) по чл. 255 от НК.
В тази връзка тезата за
предварително начертана „схема“ по извършване на данъчни престъпления,
изразяваща се в най– общ план в продажби на захар, без издаване на фактури от „Л.К.“
АД, описана в обвинителния акт и поддържана с протеста, е опровергана от
гласните доказателствени средства по делото, от писмените и веществените
доказателства, а и от заключението допълнителната ССчЕ. По делото се
установява, че експедициите на захар, през инкриминирания период са били
извършвани при стриктното спазване на изискванията на закона и че „Л.К.“ АД
винаги е издавало изискуемите данъчни фактури при възникване на данъчно събитие
по смисъла на чл. 25 от ЗДДС.
В обвинителния акт се
твърди, че търговците, които следвало да закупят захар в порядъка на 20–25
тона, се обръщали към съответния представител на „Л.К.“ АД, като след
съгласуване на цената, която била занижена, се подготвяли чували без лого, с
цел прикриване на произхода на захарта и
се уговаряла доставката. Пак според обвинението, транспортните документи и
паричните суми се носели на ръка от шофьорите в офиса на „Л.К.“ АД. Тези
твърдения са опровергани по категоричен начин от показанията на разпитаните
като свидетели по делото водачи на товарни автомобили и собственици на
транспортни фирми, извършвали превозите по експедираните количества захар от
заводите през инкриминирания период.
Имайки предвид изложеното е
вярна позицията на първоинстанционния
съд, че в хода на проведеното разследване в досъдебната и съдебна фаза на
наказателния процес не са събрани достатъчно по обем и категоричност
доказателства относно това подсъдимите
лица да са се обединили в престъпно сдружение с характеристиките по чл. 93,
т.20 от НК и с набелязана цел по бъдещо извършване на данъчни престъпления по чл.255 от НК. Законосъобразна
последица от горния извод е оправдаването на подс. Г.Г. за обвинението му по чл. 321, ал.3, пр.2,
т.1, вр. ал.1, пр.2 от НК, както и на подсъдимите Д.Г., М.Д., Е.С., М.Т., И.Т.,
Т.С., И.Л., К.Г. – за обвиненията им по
чл. 321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК.
Въпреки значителното по обем
допълнително писмено изложение за допълване на доводите към протеста на
прокуратурата срещу оправдаването на подсъдимите за обвинението по чл. 321 НК,
то същото преимуществено представлява препис на обвинителния акт, в съчетание с
общи постановки и лозунги относно подкрепата му от „целокупния“ доказателствен
материал, при това без да се конкретизират съответните информационни носители
на доказателства/ факти в тази връзка. Вярно е, че въззивното решение,
доколкото апелативният съд е втора инстанция по фактите и правото, следва да
съдържа освен фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ и
преценка за допустимост и относимост на доказателствените материали, въз основа
на които се правят фактическите изводи, правните съображения за взетото
решение, но най- вече пълен отговор на направените от страните възражения.
Такъв отговор принципно се дължи от въззивния съд, независимо от това дали
всичките или част от тях се намират за несъстоятелни. Само, че във визираната
част от допълнението към прокурорския протест не се съдържат конкретни възражения
и аргументи.
Отделен е въпросът, че конкретните възражения на
прокуратурата, във връзка с обвинението по чл. 321 НК, а и относно останалата
част на оправдателната присъда, на които въззивната инстанция дължи отговор по
силата чл. 339 ал.2 от НПК, са хаотично изложени, но все пак могат да бъдат
отнесени към претендирани нарушения при оценка на доказателствата от
първостепенния съд – изопачаване на доказателствата по делото и свързаното с
това нарушаване на правилата на формалната логика и нагаждане на фактите към
предварително избрани тези; неправилно кредитиране на едни доказателствени
източници при необосновано игнориране на други. В този смисъл доводите на
държавното обвинение се отнасят до дейността на решаващия съд по оценка на
доказателствата и касаят обосноваността на протестираната присъда.
Според допълнението към протеста
показанията на Х. М., М. В. и П. М. от досъдебната фаза били относими към
обвиненията по чл. 321 от НК и от същите се установявали: „еднопосочно и
непротиворечиво факти за участието на свидетеля Х. М., чрез „Г. Е. – Х. М.“ и
на „Л.К.“ АД, в периода от 2008г. до 16.02.2011г., в описаните схеми, при които
основна цел е била избягването на плащането на ДДС“. След освобождаването му от
ареста св.М. чул за продължаващото прилагане на описаните „схеми“ и как „
търговията със захар се движела от подсъдимия М.Т.“, а това напълно кореспондирало
с „ приобщените по делото веществени доказателствени средства във връзка с
експлоатираните специални разузнавателни средства“, според записаното в
допълнителното изложение към протеста. Поради това „неправилно са били игнорирани“
показанията от досъдебното производство на визираните свидетели.
Тези доводи на
прокуратурата са неоснователни, тъй като
отречените при разпитите им в съдебно заседание, показания на свидетелите Х. М.,
М. В. и П. М. от досъдебната фаза, не са относими към инкриминирания период и към
предявените обвинения или почиват на слухове.
От прочита на показанията
по ДП на свидетелите Х. М., М. В. и П. М.
се изяснява, че те разказват за периода от 2008 г. до 16.02.2011г. и участието
на първия от тях, заедно със служители на „Л.К.“ АД, в „схеми“ по избягване
плащане на дължим ДДС. Участието му в тези „схеми“ продължило до 16.02.2011г.,
когато М. бил задържан до 16.02.2012 г. във
връзка с друго наказателно производство. След освобождаването на св.М. нито
той, нито св. М. и св.В., са имали каквито и да е отношения с подс. Гр.Г. и служители
на „Л.К.“ АД. Обвиненията, които са предявени на
подсъдимите касаят периода – от началото на м.януари 2012г. до 14.05.2012г.,
като през значителна част от това време св. М. е бил задържан под стража, а
именно до 16.02.2012 г. В този смисъл показанията от ДП се отнасят до периода
2008–2011г., който не е инкриминиран по делото. В показанията от ДП се съобщава
за „схеми“ с различен, спрямо инкриминираната по настоящото дело група, времеви
диапазон на функциониране (2008–2011 г.) и друг персонален състав на твърдените за замесени в „схемите“ лица. Все
в тази връзка показанията на М. се отнасят още до твърдения за друг териториален
обхват - и в чужбина, и друг механизъм на „схемата“, във връзка с целени и
реализирани данъчни престъпления,включващ множество фирми, различни от
описаните в обвинителния акт, а и свързан с вътреобщностни доставки и
вътреобщностно придобиване на стоки, но не и с продажби на захар без фактури в
страната. Респективно визираните свидетелски показания, без съмнение, са неотносими
към предмета на доказване по делото и към предявените обвинения на подсъдимите
лица по настоящото дело. Такова е и виждането на съда от първата инстанция,
детайлно аргументирано в мотивите към проверяваната присъда.
Във визираните свидетелски
показания от досъдебното производство, вече се посочи, се съдържат твърдения за
евентуална деятелност, различна спрямо обвинението, описано с обвинителния акт.
В това отношение, съгласно ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002
г., ОСНК, обвинителният акт определя фактическите и правни рамки на
обвинението, фиксира параметрите, в които следва да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия, както и предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. В тази връзка, съдът
следва да се произнесе с крайния си съдебен акт по обвинението така, както е
формулирано от прокурора в обвинителния акт, освен ако в хода на съдебното
следствие не бъде предприето изменение на обвинението и свързаната с него
частична промяна в предмета на доказване. Един от елементите на справедливия
наказателен процес е правото на подсъдимия да бъде информиран в подробности за
„характера и причините за обвинението срещу него“ (правната квалификация и
фактите на престъплението), като му бъде осигурено „достатъчно време и
възможности“ за подготовка на неговата защита. Поради това подсъдимото лице не
може да бъде осъдено по обвинение, по което не се защитавало, като разяснения в
тази насока са дадени още от бившия Върховен съд - с ТР № 61/ 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК, ТР № 57 от 4.XII.1984 г. по н.
д. № 13/84 г., ОСНК, П. № 7/ 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., ПВС, изм. с П № 6/29.XI.1984 г. и П № 7 /6.VIII.1987г. А, в настоящия наказателен казус няма обвинение на подсъдими по делото
лица за твърдените „схеми“ от 2008–2011 г.
Въпреки всичко
изложено с протеста се поддържа, а и представителят на апелативната прокуратура
настоява, че показанията на свидетелите, касаели част от инкриминирания период,
респективно били относими и в подкрепа обвинителната теза. Апелативният съд е
длъжен да отбележи, че от тримата свидетели само М. е съобщил за „схемите“ за
част от инкриминирания период, след като излязъл от ареста. „Схемите“ за които
разказва М., обаче, нямат нищо общо с обвиненията на подсъдимите по чл. 321 от НК, предвид горепосочените различия. Поради това е принципно без значение
разказът на свидетеля относно това дали „схемите“ са продължили или пък не след
излизането му от ареста. Отделно от това, информацията как горните „схеми“ от
2008–2011г. продължавали да се прилагат и че търговията със захар се движела от
подсъдимия М.Т., всъщност е по слухове и то именно според показанията на св. М.
по ДП, на които прокуратурата настоява да бъде даден кредит на доверие. В това
отношение свидетелят М. ясно е заявил,че той единствено и само е чул как участие
в тази дейност са имали подсъдимите М.Д., Д.Г. и починалата К.М., като
„мозъкът” на организацията бил свидетелят И.Т. – бивш данъчен инспектор от НАП,
а подс. Гр.Г. определял правилата и контролирал паричния поток. На практика
протестиращият прокурор претендира за осъждане на подсъдимите на база прочетените
показания от ДП на св.М. по ЧНД №826/2012г. на СНС, които при това не
визират всички от привлечените към наказателна отговорност лица. По ДП св. М. е
заявил: „…След като излязох от
ареста февруари 2012г., чух че лице на име М.Т. продължава да движи търговията
със захар на „Л.К.“… по гореописаните от мен схеми. Чувал съм, че …в тази схема
са М.Д., К. М. и синът на Г.Г. – Д.Г.. Аз винаги съм твърдял и по моя преценка
това са подставени лица…мозък на организацията винаги е бил господин И.Т.. От цитата
е видно, че съобщеното от св. Х. М. в досъдебната фаза на процеса не само е лишено от конкретност и се отнася единствено
до съществуване на определени слухове, до направени предположения и изказани
мнения, но не и до реално случило се. „Несъмнено, такъв вид информация (по
„слухове“) няма как да бъде ползвана при формиране на доказателствените изводи“
– Решение № 250 от 14.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 237/2009 г., I н. о., НК,
като „ би било абсолютно недопустимо, на практика само на основата на слухове,
да бъде постановено осъждане“ – Решение № 440 от 29.10.2008 г. на ВКС по н. д.
№ 451/2008 г., III н. о.
Относно ВДС протестиращият прокурор се позовава
конкретно на тези, касаещи подслушаната комуникация на подс.М.Т.. И това не е
случайно, понеже за други от подсъдимите с обвинения по чл. 321 НК не са
прилагани СРС и не записана никаква комуникация помежду им, камо ли такава с
престъпна насоченост. Уличаващото, според прокурора е, че в подслушаната си
комуникация подсъдимият М.Т. е говорел за подсъдимия Гр. Г. като за „началник“ (съобщение
4, разговор 11, папка 3 ВДС) или „биг бос“ (разговор 10, папка 3 ВДС). От това
далеч не следва, че подс. Г. Г., освен член на НС на „Л.К.“ АД, а първоначално
и негов представляващ, е бил непременно ръководител на претендираната от
прокуратурата престъпна група. Още повече, че конкретно визираната от
държавното обвинение комуникация, в съдържателен план, няма престъпна
насоченост. Като цяло, съдържащата се във ВДС информация не установява наличие
на ОПГ с визирания от държавното обвинение персонален състав, време на
функциониране, териториален обхват и механизъм на действие. Поради това въззивната
инстанция не се и позовава на чл. 177, ал.1 от НПК, съгласно която разпоредба присъдата
не може да се основава само на данните от специалните разузнавателни средства.
ПО ОБВИНЕНИЯТА на подс. Г.Д.Г.
за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл. 26,
ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, на подс. Д.Г.Г., М.К.Д. и Е.С.С. – за
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл. 26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и подс. М.И.Т., И.Л.Л. и К.Г.Г. – за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1,
т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК:
От доктрината и съдебната практика
е добре известно, че основният състав по чл. 255 от НК очертава формите на
изпълнително деяние, които може да се изразят в действие или бездействие в
нарушение на правилата, закрепени в данъчното законодателство, и насочени към
създаване на пречки за установяването или плащането на дължимия данък при
възникване на обект на данъчно облагане от реално извършена стопанска дейност.
Престъплението е резултатно. Визираният в нормата определен престъпен резултат
е избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или
особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в
съответния закон срок за внасяне на дължимия данък. Само тогава би имало
довършено престъпление по тази норма на закона. Диспозицията на 255 от НК е с
бланкетен характер, което налага да се
отчитат във всеки конкретен случай приложимите норми от данъчното
законодателство. Деянието е съставомерно, при условие че данъчните задължения,
предмет на престъпление, надхвърлят паричната сума, въведена с чл. 93, т.14 от НК като стойностен критерий за „ големи размери“ по един вид или различни
видове данъци. При неговото квалифициране се отчита единствено паричната
величина на неустановените или неплатените данъци, за които са изтекли
сроковете за плащане.
„Основният състав на чл.
255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на
изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на
нормата…Отделните действия/бездействия могат да бъдат осъществени самостоятелно
или в различни комбинации помежду си. Някои от тях се изразяват в извършване на
правно забранена дейност (по т. т. 2, 4, 5, 6, 7), а други – в пропускане да се
извърши правно вменена дейност (по т. т. 1, 3). Във всички случаи обаче е
необходимо настъпването на посочения в нормата определен престъпен резултат –
избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или
особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в
съответния закон срок за внасяне на дължимия данък. Само тогава би имало довършено
престъпление по тази норма на закона. Ако деецът извърши някое/някои от
посочените в нормата деяния (действия или бездействия), но в предвидения в
съответния данъчен закон срок плати надлежно и в точния размер своите данъци,
той няма да извърши данъчно престъпление по
чл. 255 от НК…“ – из Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК.
„Чрез използвания по чл. 255, ал. 1 и чл. 255а, ал.
1 от НК израз „избегне установяване или плащане на данъчни задължения” се
посочват престъпните последици. И когато поведението на дееца води до
неустановяване на данъчните задължения, и когато – макар те да са установени,
поведението му води до препятстване на плащането им, в крайна сметка това
означава – фактическо непостъпване в приход на бюджета на дължимите данъци“– из Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г.
на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК.
Признаците по чл. 255, ал.
1, т. 2 пр. 2 от НК са налице, когато е изпълнено задължението за подаване на
данъчната декларация, но съдържащите се в нея обстоятелства не отговарят на
обективната действителност, понеже деецът е „затаил истина“ (не е декларирал факти и обстоятелства, които
знае и са от значение за данъчното облагане). Когато не отразява коректно действителните
обстоятелства от значение за данъчно облагане декларацията ще е документ с
невярно съдържание и когато формално
съответства на лъжливи първични документи. Този извод следва от несъответствието на закрепените в
декларацията обстоятелства с обективната истина, а не с други документирани обстоятелства.
Неиздаването на фактура по
чл. 255, ал. 1, т. 3 пр. 1 от НК представлява неизпълнение, чрез
бездействие, на задължението за осчетоводяване на реална стопанска дейност. То
е насочено към неустановяване на данъчни задължения и предопределя невярно
съдържание на данъчната декларация по т.2, ако такава бъде подадена.
За реализиране на
квалифицирания състав по чл.255, ал.3 от НК следва неустановените и неплатените данъчни задължения да надхвърлят
паричната сума от 12 000 лева, която съгласно легалната дефиниция по чл. 93
т.14 от НК, определя задълженията към фиска като такива в „ особено големи
размери“. Именно по този квалифициран
състав на чл. 255 ал.3, вр. ал. 1, т. 2
предложение второ и т. 3 предложение първо от НК са повдигнати и предявени обвинения на
подсъдимите лица.
Въззивната инстанция приема,
че подс. Г.Г. (като подбудител), подс. Д. Г., М.Д., Е.С. ( като извършители) и
подсъдимите М.Т., И.Л., К.Г. (като помагачи)- заедно с К.М., не са извършили вмененото
им съучастническо данъчно престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2,
пр.2 и т.3, пр.1 от НК. Въззивната инстанция намира доводите на прокуратурата
за неоснователни и съгласно чл. 339 ал.2 от НПК отбелязва следното:
„За да има избягване (съотв.
осуетяване установяването) на данъчни задължения, на първо място е необходимо
да се установи има ли възникнали задължения за внасяне на ДДС. Това означава да
се съберат данни и за сделките, по които данъчно задълженото лице (ДЗЛ) е
„доставчик“ на услугите/стоките, за които е получило плащане с ДДС и чието
възстановяване в бюджета на държавата той дължи“– Решение № 4 от 26.03.2014 г.
на ВКС по н. д. № 2276/2013 г., III н. о., НК. Съответно, за да има възникнало
данъчно задължение, то следва да е настъпило данъчно събитие, от което то да
бъде породено. Съобразно чл. 25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на
датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго
вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като
собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Съгласно чл. 25, ал.4
от ЗДДС, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на
доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се
смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на
която плащането е станало дължимо. При доставка на стока или услуга, за която е
уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна
доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на
съответния етап.
В настоящия наказателен
казус са налице три договора – първи между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД за отговорно
пазене, втори между „Л.К.“ АД и „Н.К.“ (също за отговорно пазене) и трети между
„Л.К.“ АД и „С.“ ЕООД за периодична доставка (продажба) на бяла захар.
Процесните договори за отговорно пазене имат
облигационен характер, т.е. с тях не може да се прехвърли правото на
собственост. Предметът на тези договори се е отнасял само до транспортирането
на захар, собственост на „Л.К.“ АД, и съхранението й в складови помещения на „Л.“ ЕООД и „Н.К. 2010“ ЕООД. Тази
необходимост се оправдава с възникналите течове в складовите помещения на
захарните заводи, където се съхранявала стоката на „Л.К.“, и влошаването на
качеството на захарта. Този факт безспорно се установява, както от писмените
доказателства, включително от събраните във въззивното производство фактури и
договори, така и от свидетелските показания на разпитаните служители на захарните
заводи. Фактурите по договорите за отговорно пазене са издавани от „Л.“ ЕООД и „Н.К.“,
тъй като те са имали задължението, срещу заплащане от страна на „Л.К.“ АД, да
извозят и съхранят захарта в техни складови помещения, т.е. двете дружества се
явяват изпълнители по договорите за отговорно пазене. Процесната захар, насочена
към „Л.“ ЕООД и „Н.К. 2010“ ЕООД, впоследствие им е била продадена по смисъла
на чл. 25 ал.2 от ЗДДС в началото на месец май 2012г., но преди реализираната
специализирана полицейска операция по делото, за което в приобщените писмени
доказателства са налице съответните данъчни фактури, подробно описани във
фактологията, отразени и в заключението
на вещите лица по ДССчЕ.
Между „Л.К.“ АД и „С.“ ЕООД
е бил сключен договор за периодична доставка при условията на чл. 25, ал.4 от ЗДДС. От клаузите на договора, от писмените доказателства и от гласните доказателствени
средства се изяснява, че първият етап по този договор завършва през месец април
на 2012г. В материалите по делото са налични и писмени доказателства, според
които за този етап от страна на „Л.К.“
АД към „С.“ ЕООД са били издадени 3бр. фактури за захар за периодична продажба:
фактура № **********/27.04.12г. – за 318 тона, фактура № **********/ 27.04.12
г. – за 293 тона и фактура № **********/30.04.12 г. – за 169 тона, общо – 780
тона на стойност 1 105 000,02 лв. и ДДС – 221 000,00 лв., всичко:
1 326 000,02 лв. Следва да се отбележи, че фактуриране на стоката не
се дължи за всяка отделна експедиция на захар, а за целия период, в които са
включени и обобщени експедициите. Преди този момент не следва да бъде търсено
отразяване и плащане на ДДС от страна на „Л.К.“ АД.
От инкриминираните
експедиции на захар, по делото е установено че само за три от тях се касае за реална
продажба на захар, съответно
осчетоводена и със заплатен ДДС, а във всички останали случаи
единственото несъмнено е, че е извършена експедиция на захар в изпълнение на
горните договори. Първият от тези случаи е във връзка с получена захар от „Л.“
ЕООД, експедирана от „Д.з.з.“ ЕАД, по
известие №2/28.02.2012 г. и нареждане за експедиция на стока №2 и №3 от същата
дата, транспортирана с товарен автомобил
с рег. № ВТ.... ВВ. За извършената продажба е била издадена фактура № 8693/29.02.2012
г. за 20 тона захар (т.7,л.2839 от ОХ № 507/15 г.), която е платена, включена е
в Дневника за покупки и продажби на двете дружества и е декларирана в
подадените СД по ЗДДС за м.02.2012 г., съответно дължимият ДДС е бил начислен. Вторият случай е за получена от „С.“ ЕООД захар от „Д.з.з.“ ЕАД, с
известие №2 и нареждане за експедиране
на стока №7/24.02.2012 г. за 24 т. захар, превозена с т.а. с рег. № ВН.....ВС,
съответно фактурирано е количество с фактура №8694 (т.7, л.2832 от ОХ № 507/15
г). Фактурата е включена в дневниците за покупки и продажби на дружествата и е
декларирана в подадените СД по ЗДДС за съответния месец пред НАП, а
дължимият ДДС е съответно начислен.
Третият случай на реална продажба на захар е свързан с експедирана стока за „Н.К.
2010“ ЕООД от „Д.з.з.“ ЕАД по известие
№4/02.03.2012 г. и нареждане за експедиция №5 от същата дата за 20 т. захар,
превозена с товарен автомобил с рег. №Х.... ВР, също надлежно фактурирана,
осчетоводена и включена в дневниците за покупки и продажби на дружествата и в
подадените в НАП СД – фактура №8700 (т.7, л.2829 от ОХ № 507/15 г).
Всички останали експедиции,
посочени в обвинителния акт по делото и предмет на обвинението по чл.255 от НК по
този пункт, по посочените известия за изнесена захар от „Б.з.з.“ ЕАД и „Д.з.з.“
ЕАД, са в изпълнение на цитираните по–горе договори – два за отговорно пазене и
един за периодична продажба на бяла захар съответно с „Л.“ ЕООД, „Н.К. 2010“
ЕООД и „С.“ ЕООД.
От обсъдените по–горе
свидетелски показания по делото се установява, че заради влажната и снежна зима
2011–2012 г., складовете и на двата завода протекли и захарта в тях се овлажнила.
Този факт се потвърждава от приложените във въззивното производство документи –
договори и фактури, във връзка с ремонтни дейности в складовете на захарните
заводи. Създадената кризисна ситуация се усложнила допълнително, за което дава
показания св. Д. И., и от това, че складовете били препълнени и нямало място да
се съхрани внесената и непреработена захар на „Б.з.з.“ ЕАД, като срокът за
преработката й бил до есента на 2012 г., а при неизпълнение следвала санкция.
Тези фактори наложили сключването на договорите за отговорно пазене от „Л.К.“
АД с „Л.“ ЕООД и „Н.К. 2010“ ЕООД, като дългогодишни търговски партньори. С
оглед и на което, не може да се приемат за основатели аргументите на
протестиращата прокуратура, че тези договори са създадени единствено, за да
обслужват защитна позиция на подсъдимите.
Договорът за отговорно
пазене между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД е бил сключен на 18.01.2012 г. и е бил със
срок до 30.06.2012 г. на количество до
1300 тона, като с него не се прехвърля
собствеността върху захарта. Не може да се приеме основателна тезата по
протеста и по допълнителната причина, че във връзка с този договор за отговорно
пазене, са били издадени и надлежно осчетоводени фактури за съхранението на
захарта, което е описано и в заключението по ДССчЕ. Договорът за отговорно
пазене между „Л.К.“ АД и „Л.“ ЕООД е действителен и като такъв е бил
изпълняван, за което сочат още представените по делото складови и разходно – оправдателни
документи.
Собствеността върху стоката
е прехвърлена с три протокола от 02.05.2012 г., като по силата на чл. 25 ал.2
от ЗДДС, именно на тази дата настъпва данъчното събитие. В съответствие с
данъчното законодателство именно тогава от страна на „Л.К.“ АД е била издадена
към „Л.“ ЕООД данъчна фактура № ********** от 02.05.2012г. за продажбата на
бяла захар „Кристал“ – 1 184 тона. Визираната фактура надлежно е била
включена в СД за ЗДДС и дневник за покупките на „Л.“ ЕООД за данъчен период м.
05.2012г. Същата фактура е била включена в СД по ЗДДС и Дневник за продажбите
на „Л.К.“ АД за м. Май 2012г. Нещо повече, сумата по фактурата е била заплатена
по банков път от купувача– „Л.“ ЕООД.
Договорът между „Л.К.“ АД и
„Н.К. 2010“ ЕООД е бил подписан съответно от К.М. и Д. С. на 05.03.2012 г. със
срок до 30.06.2012 г. И тук, с оглед уговорения наем, платим до 10.07.2012 г. и
с оглед извършения транспорт, са били надлежно фактурирани и осчетоводени
съответните услуги и са осъществени плащания, подробно описани във
фактологията. Фактурите са били надлежно включени в дневниците за покупки и
продажби на дружествата и в подадените пред НАП справки– декларации за съответния данъчен период. Тези
обстоятелства, на фона и на гласните доказателствени средства по делото сочат,
че и този договор е действителен и като такъв е бил изпълняван, респективно
твърденията в противен смисъл в протеста не са основателни.
Собствеността върху захарта
е прехвърлена от „Л.К.“ АД на дружеството
„Н.К. 2010“ на 04.05.2012 г., когато е именно е настъпило данъчното събитие по
силата на чл. 25 ал.2 от ЗДДС. Съобразно данъчното законодателство именно
тогава „Л.К.“ АД е издало към „Н.К. 2010“ ЕООД данъчна фактура с № **********
от 04.05.2012г. за продажба на бялата захар. Въпросната данъчна фактура е била
включена в СД по ЗДДС и в отчетния регистър „Дневник за покупките“ на „Н.К.
2010“ ЕООД за данъчен период – м. 05.2012г. Същата фактура е била включена в справката
–декларация по ЗДДС и в отчетния регистър „Дневник за продажбите“ на „Л.К.“ АД
за данъчен период – м.05.2012г. Продажната цена по фактурата е била заплатена по
банков път на продавача „Л.К.“ АД от купувача – „Н.К. 2010“ ЕООД.
Както правилно е посочил и
съдът от първата инстанция не може да се приеме тезата на държавното обвинение,
поддържана и в протеста – в насока, че всяка една експедиция на стока е
доставка, респективно продажба. При това си гледище прокуратурата игнорира
доказателствата, възпроизведени с достоверните, неопровергани в процеса гласни
доказателствени средства – депозираните под страх от наказателна отговорност по
чл. 290,ал.1 от НК показания на свидетелите Д. И. – счетоводител в „Б.з.з.“
ЕАД, П.Б. – главен счетоводител в „Д.з.з.“ ЕАД, П.П. – „експерт търговия“ в „Д.з.з.“
ЕАД, М. В. – началник склад в „Л.“ ЕООД, която е разграничавала количествата
захар по покупките и по договора за отговорно пазене, Н. П. и Д. С. – съответно
представляващ и собственик на „Н.К. 2010“ ЕООД, М. К.– служител на „Б.з.з.“ ЕАД
и „Л.К.“ АД, свидетелите К. С., Ц. Г. – служители на „Л.К.“ АД, М.А. –
управител на „Ш.А.“ ЕООД – Я., В.В. – изпълнителен директор на „Г. т.“ АД, В. Ф.
–управител на „Ф. и п.“ ООД. Означава още да се игнорират неопроверганите в
процеса обяснения на подсъдимите Л. и Г., а и множеството писмени доказателства
по делото и то не само процесните три договора.
Безспорно е, че ежедневно са
били издавани известия и нареждания за
изнесеното количество захар от захарните заводи, издавани са кантарни бележки,
стоката е била придружена от сертификат за качество транспортни документи –
товарителници, пътен лист, придружаващи
извършения превоз. Всички тези доказателства и гласните такива в тази
насока по делото – показанията на водачите на товарните автомобили,
собствениците на транспортните фирми, показанията на служителите на процесните дружества,
както и обясненията на подсъдимите Л. и Г., сочат несъмнено за експедиция на
захар и не установяват извършването на доставка, респективно продажба на
количество захар, настъпване на данъчно събитие, което да налага съответното
фактуриране. Различната сигнатура на някои от известията се обяснява с начина
на организация на работата в заводите и по никакъв начин не навежда на извод на
престъпно укриване на данъци.
Относно договора за
периодична продажба на бяла захар, сключен между „С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД на
20.02.2012 г.:
При договорите с периодично,
поетапно или непрекъснато изпълнение е приложима специалната разпоредба на чл. 25, ал. 4 и 5 ЗДДС. „Доставки с
периодично изпълнение са такива, при които има задължения с повтарящо се
изпълнение и при тях длъжникът трябва в течение на определено време да извършва
редица (няколко на брой) еднакви престации, които се повтарят през определени
или неопределени периоди от време. Доставки с поетапно изпълнение са мислими
при единна престация с обособени етапи, които могат да бъдат приети в
определена степен на завършеност, а по определение, доставки с непрекъснато
изпълнение са такива, при които дължимата престация следва да се доставя
непрекъснато в течение на определено време“ – из Решение № 2687 от 10.03.2016
г. на ВАС по адм. д. № 4385/2012 г., VIII о. По настоящото дело се касае до първата
хипотеза – в хода на периодичното изпълнение – през определен период, уговорен
от страните се извършва многократно продаване на стока и купувачът има
задължение да заплати полученото от него количество захар, според клаузите на
договора, от 27 до последно число на последния месец за всеки период.
Сключването на този договор е било одобрено от данъчния консултант на „Л.К.“ АД
– св. В. Ф., консултиран е и със св. В. В., възприет е бил положително и от
одитора И. Д.. Съгласно чл. 25 ал.4 от ЗДДС при доставка с периодично
изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна
доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е
станало дължимо. Несъмнено договорът за периодична продажба е бил сключен, между
„С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД, при условията на чл.25, ал.4 от ЗДДС, като не е бил
създаден след инкриминирания период. Първият период е приключвал в края на
април 2012 г., когато в съответствие с данъчното законодателство и клаузите на
договора от „Л.К.“ АД са били издадени – фактура № **********/27.04.12 г. за
318 т., фактура № **********/ 27.04.12 г. за 293 т. и фактура №
**********/30.04.12 г. за 169 т., общо 780
тона – толкова, колкото е било експедирано към „С.“ ЕООД по договора за
периодична продажба. Визираните фактури са
били надлежно включени в дневника за продажби на „Л.К.“ АД и отразени в СД по
ЗДДС на дружеството за съответния данъчен период. Респективно са били отразени
в СД по ЗДДС и „Дневник за покупки“ на „С.“ ЕООД.
В обобщение, от събраните по
делото доказателства е установено, че през инкриминирания период няма
извършвани от „Л.К.“ АД такива продажби на захар, за които да не са били издавани
данъчни фактури при настъпване на съответните данъчни събития, които фактури да
не са били включвани в отчетните регистри и отразявани в СД по ЗДДС на
акционерното дружество. Респективно не се констатират действия на когото и да е
било във връзка с избягване установяване и плащане на задължения по ЗДДС за „Л.К.“
АД. Следователно не е извършено описаното в обвинителния акт данъчно престъпление.
Подсъдимите Д.Г., М.Д. и Е.С.
са били обвинени в това, че при условията продължавано престъпление, като
извършители, в съучастие с останалите подсъдими, са избегнали установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „Л.К.“ АД в особено големи
размери,като не са издали фактури и пак лично те са затаили неистина в подадени
пред НАП СД и дневници за продажби.
В доктрината съучастието се
определя като съвместна, задружна и умишлена дейност на две или повече лица за
осъществяване на едно престъпление. То изисква умисъл за задружно извършване на
индивидуално определеното престъпление. За
извършител разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК обявява този, който участва в
самото изпълнение на престъплението. В доктрината извършителство се дефинира и
като основна форма на съучастие, понеже без неговото съществуване не може да
възникне отговорността на останалите съучастници.
Обобщено, в настоящия
наказателен казус подс. Д.Г., подс. М.Д. и подс. Е.С. не са извършили вмененото
им престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл. 26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, понеже от доказателствата по делото се установява,
че служители от счетоводния отдел на „Л.К.“ АД надлежно са издавали данъчни
фактури при настъпване на данъчните събития, съобразно разписаното в разпоредбите
на чл. 25, ал.2 и ал.4 от ЗДДС. Данъчните фактури коректно са отразявани в
отчетните регистри – „Дневници за продажби“ на „Л.К.“ АД, респективно и включвани
в справките– декларации по ЗДДС на акционерното дружество за съответните
данъчни периоди. За три от инкриминираните случаи , вече се посочи, прокуратурата
невярно твърди, че не са издадени изискуемите данъчни фактури за извършени
продажби. Вярно е обратното – за тези продажби са били издадени данъчни фактури
№ 8693, №8694 и №8700, които са включени в отчетните регистри на „Л.К.“ АД и са
отразени и в СД по ЗДДС на дружеството. Във всички останали случаи обвинението инкриминира
неиздаването на данъчни фактури, без да е имало настъпило данъчно събитие.
Респективно обвинението инкриминира случаи, при които са липсвали основания за
издаване на фактури, понеже транспортирането (експедицията) на захар не е
равнозначно на продажба. Претендираното от прокуратурата затаяване на истина в
подадени СД по ЗДДС също не е осъществено, тъй като в инкриминираните
декларации коректно са отразени
действителните обстоятелства от значение за данъчно облагане. В контекста на изложеното АСНС също като
предходната инстанция прие, че не са
осъществени претендираните от прокуратурата изпълнителни деяния по чл. 255,ал.
1, т. 2 пр. 2 от НК (невярно деклариране, чрез затаяване на истина) и по чл. 255, ал. 1, т. 3 пр. 1 от НК (неиздаване
на фактури).
Отделно от това, подсъдимите Д.Г., М.Д. и Е.С. са били изпълнителни
директори на „Л.К.“ АД, като представителната власт е била осъществявана от тях
винаги от двама, действащи заедно, съгласно вписването в Търговския регистър, а
прокуратурата е решила кои двама от тях, във всеки един от инкриминираните
месеци, са имали отношение към подаването на СД, само защото автоматично
счетоводната програма е генерирала техните имена. От показанията на св. И. И. –
изпълнителен директор след януари 2012г., се изяснява, че с оглед отпреди
създадената организация в дружеството, никога не е издавал фактури и не е
попълвал СД, а тази дейност се извършвала винаги от назначените за това
длъжностни лица в счетоводния отдел на дружеството, който се помещавал в гр.Л.–
св.К. С. и Ц. Г., както и от М.К., която била назначена на почасово работно
време в „Л.К.“ АД и е имала изнесено работно място в „Б.з.з.“ ЕАД, както и
достъп до счетоводната програма „А.“. В същия смисъл са показанията на св. К. С.,
св.Ц. Г. и св. М.К.. Тези свидетели, а не изпълнителните директори, са лицата,
които са имали задължението и са съставяли фактурите за „Л.К.“ АД при
настъпване на данъчно събитие, а св. К.С. е имала и ангажимент да подава
електронно СД по ЗДДС пред НАП. Самите изпълнителни директори на „Л.К.“ АД,
посочени като съизвършители на деянието по чл.255 от НК, никога не са имали
задължението и не са съзнавали, че трябва да издават данъчни фактури и да ги
отразяват в отчетните регистри, при съответно наличния счетоводен отдел в дружеството
и изпълняващите задължения в тази насока длъжностни лица. Подсъдимите Д.Г., М.Д.
и Е.С. никога не са проверявали информацията в автоматично генерираните от
програмата „А.“ справки – декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди,
нито са давали указания на св. К.С. – тя какво да отразява в декларациите до
НАП.
Съвместната престъпна
дейност по смисъла на чл.20, ал.1 от НК, предполага ангажиране на отговорност
на извършителите, за да се обсъжда такава и по отношение на помагачите и
подбудителя. „.. Съгласно възприетия в чл.1 Н.З. принцип nullum crimen, nulla
poena sine lege, едно
деяние може да бъде наказано, само ако осъществява състава на едно предвидено в
закона престъпление.А деянието, чрез което се осъществява престъпния състав, е
деянието на извършителя. Деянията на подбудителя и на помагача само съдействат
за реализирането на извършителното деяние без, обаче, сами да са изпълнителни
деяния. От това следва ясно, че деянието на извършителя е възможно юридически и
без деянията на съучастниците, докато съучастническото е невъзможно, сиреч е
наказателно– правно ирелевантно без главното, без извършителното деяние. Затова
съучастието (подбудителството и помагачество) в сравнение с извършителството
има …несамостойно,добавъчно, акцесорно значение…“ ( Н.Долапчиев, Наказателно
право).
В
този контекст, след като няма извършено изпълнително деяние от подсъдимите Д.Г., М.Д.
и Е.С., то липсват и „несамостойните“ форми на съучастие – „подбудителство“ и
„помагачество“. Респективно напълно законосъобразно първостепенният съд, в
своето решаващо мнозинство, е оправдал подсъдимия Гр. Г. за престъпление по чл.
255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.20, ал.3,
вр. ал.1 от НК ( като подбудител) и подсъдимите
М. Т., И.Л. и К. Г. – за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 и
т.3, пр.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК ( като помагачи).
Според протеста неправилно
били приети за достоверни свидетелските показания по делото относно изложените
в тях причини за сключване на процесните три договора – необходимост от ремонтни
дейности в складове на захарните заводи, защото за това нямало доказателства, а
напротив – съхраняваната там захар била с качество по БДС и винаги била
експедирана с нарочен сертификат, а в
складовете била съхранявана и захар на Държавния резерв.
Тази теза по протеста е спекулативно
поднесена и не е съобразена с действителното съдържание и смисъл на свидетелските
показания на А.Г., А.М., Д. И., М. К., П.Б., П.П.. При излагане на становището си
прокуратурата е игнорирала факта, че посочените свидетелски показания, не само
кореспондират помежду си и се допълват, но не се опровергават от никакви други
доказателствени източници по делото. Тук следва да се отбележи, че
процесуалният закон ясно разграничава функциите на субектите в наказателния
процес и извън съмнение е, че не само повдигане и поддържане на обвинението за
престъпления от общ характер, но и неговото обосноваване, чрез обезпечаване на
съответните подкрепящи го доказателства е изцяло в тежест на прокурора (чл.
103, ал. 1 от НПК). Такива доказателства, които да опровергават оспорваните в
протеста свидетелски показания, всъщност не са посочени от държавното обвинение.
С оглед служебното начало, изискващо доказателствена активност от съда, за да
бъде изпълнено основното начало в процеса по разкриване на обективната истина,
по почин на въззивната инстанция са били събрани допълнително писмени
доказателства. В това отношение, оспорваните от прокуратурата свидетелски
показания се подкрепят и от събраните с оглед проверката им, във въззивното
производство, писмени доказателства, а именно договори и фактури за реализирани
ремонтни дейности в захарните заводи. Отделно от това, противно на общите
твърдения на прокуратурата, никой от свидетелите не е твърдял цялото количество
захар да е било с лошо качество или стоката да се е развалила до степен, че изобщо
да е негодна за пазара и да не отговаря на изискванията по БДС. Фактът, че в
складове на „Б.з.з.“ ЕАД е била съхранявана и захар на Държавния резерв (който
впрочем се установява от показанията на част от тези свидетели, които
прокуратурата желае да игнорира) не води до дискредитиране на обсъжданите показания.
Именно поради проблемите в складовете ( съхраняващи и захар на „Л.К.“ АД, и на
Държавния резерв) се наложил ремонт, за което свидетелства изпълнителния
директор на Б.з.з.“ ЕАД – Г., като за реализирането на ремонтните дейности сочат
и допълнително събраните във въззивното производство писмени доказателства по
делото.
Отново несъвместимо с
доказателствата по делото в протеста се твърди, че договорите на „Л.К.“ АД с „Л.“
ЕООД и „Н.К. 2010“ ЕООД (за отговорно пазене на захар) и със „С.“ ЕООД (за
периодична продажба) били фиктивни и създадени, за да „обслужват единствено
поддържаната защитна версия“.
В тази връзка следва да се
отбележи, че по делото няма нито едно гласно доказателствено средство–
обяснение или свидетелско показание в желаната от прокуратурата насока– процесните
договори да са били фиктивни. Такива доказателствени източници не се и сочат с
протеста.
От целия относим към въпроса
доказателствен материал по делото се
установява, че процесните договори са били сключени на датите, отразени
в тях са били реални и изпълнявани, което е видно от писмените доказателства и от
показанията на множеството разпитани като свидетели служители на „Б.з.з.“ ЕАД,
„Д.з.з.“ ЕАД „Л.К.“ АД, „Л.“ ЕООД, „Н.К. 2010“ ЕООД, както и от показанията на
свидетелите М.А., В. В., В. Ф., И. Д., от обясненията на подс. Г. (за „Н.К.
2010“ ЕООД), на подс. И.Л. (за „Л.“ ЕООД) и на подс. М.Т. ( за „С.“ ЕООД).
Отделно от това, за
извършената услуга от „Н.К. – 2010“ ЕООД по отговорно пазене на захарта на „Л.К.“
АД и за транспорта са били издадени фактури №**********/ 29.05.2012г. и №
**********/23.07.2012 г., осчетоводени и платени по банков път.
За извършената услуга от „Л.“
ЕООД по договора за отговорно пазене на захарта на „Л.К.“ АД и за транспорта са
били издадена фактури №**********/04.05.2012 г. и № **********/03.10.2012 г.,
осчетоводени и платени по банков път. В този смисъл фактурирането и плащането
за услугите по съхраняване на захарта също е несъвместимо с тезата по протеста,
че договорите за отговорно пазене са били фиктивни.
Според допълнението към протеста
неправилно са били кредитирани показанията на св. К.С., Ц. Г., Д. и Ф., досежно
реалността на сключените договори за отговорно пазене с „Н.К. 2010“ ЕООД и „Л.“
ЕООД и договор за периодична продажба със „С.“ ЕООД. В резюме, според
протестиращият прокурор, показанията на свидетелите С. и Г. са недостоверни
единствено и само, защото визираните лица работели в „Л.К.“ АД и се намирали в
служебни отношения с част от подсъдимите. Според прокурора по “идентичен начин“
стоял въпросът с показанията на Д. и Ф..
Според АСНС няма никакво
основание за възникване на съмнение за проявена от свидетелите К. С. и Ц. Г. пристрастност
или недобросъвестност, а свидетелите И. Д. и В. Ф. не са били служители на „Л.К.“
АД. Противно на твърденията по протеста, от това, че свидетелите С. и Г. са
имали служебни отношения с част от подсъдимите далеч не следва показанията им априори
и по дефиниция да са недостоверни. Не следва, понеже сред основните начала на
процеса е основополагащият принцип за оценка на доказателствения материал по
вътрешно убеждение, съгласно разпоредбата на чл.14 от НПК. Поради което
доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително
определена сила, съгласно нормата на чл.14, ал.2 от НПК. Отделен е въпросът, че
доказателствена информация за реалност на договорите се съдържа и в редица
други източници, неоспорени в тази им част в протеста, в това число показанията
на свидетелите М. К., М.В., Н.П., Д. С.,
М.А., В. В..
Всъщност прокуратурата настоява
въззивната инстанция да игнорира всички достоверни доказателствени източници,
сочещи за реалността на процесните договори, но да осъди подсъдимите за
съучастническо данъчно престъпление на база ВДС от експлоатираните специални
разузнавателни средства и заключението по счетоводната експертиза на вещите
лица П., Г. и К.. В тази връзка прокуратурата не се отчита, че никакви данъчни
престъпления не могат да се доказват, чрез специални разузнаватели средства, защото
принципно този вид престъпни посегателства не са сред лимитативно изброените в нормата
на чл. 172, ал.2 от НПК. Съвсем отделен е въпросът, че веществените доказателствени
средства, обективиращи резултатите от експлоатираните по делото специални
разузнаватели средства, далеч нямат приписваното им от прокуратурата съдържание,
което да уличава подсъдимите в извършване на претендираната престъпна
деятелност. Що се касае до заключението на визираната от прокуратурата счетоводна
експертиза, то вече се посочиха
съображенията, поради които то не се приема в частта му, че експедициите на
захар са били продажби, доколкото същото недопустимо се основава само на предположения.
Отделно от това, заключението по
категоричен начин се опровергава от гласните доказателствени средства и писмените
доказателства по делото, а и от ДССчЕ, подробно обсъдени по- горе.
Следва да бъде отделено и
внимание на аргументите в допълнението към протеста, че не следвало да се
кредитират обясненията на подсъдимите Г., Л. и М.Т. - преимуществено посветени
на дискредитиране на обвинителната теза за претендираното данъчно
посегателство, понеже визираните гласни доказателствени средства били депозирани
в „крайната фаза“ на съдебното следствие и имали „единствено и само защитна
функция, но не и доказателствена стойност, тъй като противоречат на целокупния
доказателствен материал и се опровергават от него“. В това отношение следва да
се отговори на протестиращия прокурор, че правото на подсъдимия да дава
обяснения по обвинението е едно от основните негови процесуални права,
установени в чл. 55 НПК, с оглед реализиране и гарантиране на правото му на
защита, прокламирано като основен принцип в чл. 15, ал. 1 НПК. Това свое право
пред първоинстанционния съд подсъдимият може да упражни във всеки момент на
съдебното следствие в какъвто смисъл е изрично разпоредбата на чл. 277, ал. 2 от НПК. От това, че подсъдимите са упражнили правото си да дадат обяснения в
„крайната фаза“ на съдебното следствие пред предходната инстанция не може да се
правят никакви изводи в тяхна вреда. Все в тази връзка следва да отбележи, че в
настоящия наказателен казус обясненията на подсъдимите Г., Л. и М.Т., относно съобщената доказателствена
информация за реалност на процесните договори не се опровергават в хода на
процеса, а се подкрепят от обсъдените по- горе свидетелски показания и от
писмените доказателства по делото. В тази връзка не може да има спор, че
обясненията на подсъдимия освен средство за защита, са и важно гласно
доказателствено средство, равно на останалите. Точно поради това те трябва да
бъдат поставяни на задълбочен анализ,включващ както тяхна самостоятелна,така и
всеобхватна оценка на фона на останалия събран по делото доказателствен
материал. И когато, както в случая, се налага преценката, че обясненията на
подсъдимите, предоставящи данни за случилото се, съвпадат с доказателствената
маса и следва да им се присъди характеристиката на правдоподобност, то е
абсолютно недопустимо обсъжданите
доказателствени средства да бъдат изключени само, защото на противната страна
не й допада съдържанието им.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО на подс.
Г.Д.Г. по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.2,вр.ал.1 от НК:
Въззивната инстанция прие,
че правилно и законосъобразно първостепенният съд е признал подс. Г.Д.Г. за
невинен в това на 11.05.2012г. в 12,54 часа, в разговор по телефона с Н.Д.Ч. в
гр. С., да се заканил с убийство на К.Н.С., изричайки думите: „Ще го изкормя
тоя твоя човек „червенобузест“!... Ще му разпоря корема, рано или късно, това
трябва да ти е ясно!... Но ти казвам, че ще му увия червата около ушите!... Ще
видиш какво ще стане!...“, като заканата с убийство е станала достояние на К.Н.С.
на 18.05.2012г. около 9,00 часа в гр. С., като заканата е отправена спрямо
длъжностно лице – Изпълнителен директор на Национална агенция по приходите и е
извършена по повод изпълнение на службата и функциите му и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1,
вр.ал.2,вр.ал.1 от НК.
За правилната правна оценка
на установеното поведение на подсъдимия и за отговор на доводите по протеста, е
уместно да бъдат анализирани обективните и субективни признаците на престъплението
по чл. 144, ал.3 от НК, доколкото то разкрива определени специфики.
От обективна страна
посоченото престъпление по чл.144, ал.3 НК е форма на престъпно въздействие
върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се
формира волята на пострадалия.
„Особеностите на това престъпление се свеждат до следното:
а) Изпълнителното деяние се
изразява в заканване другиму с престъпление – т.е. в отправяне устно, писмено
или по друг начин заплаха към друго лице,че срещу него или негови ближни ще
бъде извършено определено посегателство.
б) Заканата е с извършване
на престъпление – с наказуемо по закона деяние и то такова против личността или
имота на заплашвания или негов ближен…
в) Понеже се касае до
посегателство срещу свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде
отправена към него и да стигне до неговото съзнание.
г) Заканването обективно
трябва да е такова, че да „може да възбуди основателен страх за осъществяването
му“. Не се касае до възбуждане страх у
заплашвания, а до съществуване на основание за опасение, че то може да бъде
осъществено…
д) От субективна страна е достатъчно деецът,
като отправя заканата, да съзнава нейното съдържание, факта, че тя стига до
съзнанието на засегнатия и че се
възприема не просто като израз на някаква шега или празнословие, а като
действителна заплаха.
е) Престъплението е
довършено с отправяне на заканата и нейното възприемане от лицето,към което е
насочена.Никакъв друг резултат не е необходим…“ ( проф. д–р Ив. Ненов,
Наказателно право… Особена част. Том 1, изд. 1956г.).
Заканата трябва да е
адресирана до конкретната жертва – Решение № 339/ 1997 г. на ВКС по н. д. №
216/97 г., II н. о.
От субективна страна
престъплението по чл.144 от НК се осъществява с пряк умисъл по смисъла на чл.
11 ал.2 пр. 1 от НК, като форма на вина. Интелектуалният момент включва
съзнание у престъпния деец, че отправя към пострадалия заплаха с престъпление
срещу личността или имота на жертвата на посегателството или на нейните близки.
Деецът съзнава още, че заканата с престъпление (в т.ч. с убийство) се възприема
от пострадалия и че у последния може да възникне основателен страх за
осъществяване на престъплението против личността или имота. Волевият момент на
заканата с престъпление се изразява в цел заплахата да бъде възприета от
жертвата и тя да изпита страх от нейното осъществяване.
В настоящия наказателен
казус е инкриминирана закана към св. К. С., казана в телефонен разговор между
подс. Г. Г. и трето лице – св. Ч.. Изречените от Г.Г. думи „…Ще го изкормя твоя
тоя човек „червенобузест“! Ще му разпоря корема, рано или… това трябва да ти е
ясно! Но ти казвам, че ще му ги увия червата около ушите! Ти ще видиш какво ще…!“ са установени от
показанията на св. Ч. и фиксирани във веществените доказателствени средства в
резултат на експлоатацията на специални разузнавателни средства по отношение на
подсъдимия Г.Г. (разговор №20/11.05.2012 – 12.53ч. от том 4 – ВДС „Т.“). Разглеждайки
характеристиките на деянието, следва да бъде обърнато внимание на факта, че
заканата е отправена към лице, което не е детайлизирано със своето име или
прякор, с които това лице да е познато и наричано в обществото, а единствено е
ползвана думата „червенобузест“. Освен това заканата не е осъществена директно
към това лице, а само е декларирана в телефонен разговор със свидетеля Ч.. За
последния е останало неясно към кого е насочена тази закана и именно поради
това е направил неуспешен опит, непосредствено след разговора, да се свърже
отново с Г.Г.. В рамките на дни, свидетелят Ч. изобщо не е осъзнавал дали и
персонално към кого са били насочени заплашителните думи на подс. Г. Г..
Свидетелят Ч. е направил връзка с медийното оповестяване на извършени
претърсвания и изземвания в офиса на „Л.К.“ АД
и оттам е направил извод и
предположил, че може би заканителните
думи са се отнасяли за св. К. С., поради което и двамата се срещнали и му е предал
най - общо изречените думи. Самият св. С. е дал показания в хода на първоинстанционното
следствие как на него му е било внушено, че той е бил адресат на заплашителните
думи. На тези свидетелски предположения и внушения се позовава протестиращата
прокуратура. Съобразно чл. 339 ал.2 от НПК въззивната инстанция е длъжна да
отбележи, че на база свидетелски
предположения не може да се постигне искания от държавното обвинение резултат по
осъждане на подс. Г.Г. за обвинението му по чл.144, ал.3, вр.ал.2,вр.ал.1 от НК
– за закана с убийство конкретно спрямо свидетеля К. С.. Прокуратурата се
позовава и на КСППЕ, приела наличие на остра стресова реакция при св. С. в
подкрепа на тезата си за доказаност на обвинението. Само, че с визираната експертиза
не може да се установи дали и спрямо кое конкретно лице е била отправена
заплаха, понеже този въпрос е по фактите и компетентен да даде отговор е съдът,
след извършен анализ на доказателствената маса по делото.
Доказателствата по делото не
сочат поведение, което да може да се квалифицира като престъпно. Няма
юридически спор, нито в доктрината, нито в съдебната практика, че
изпълнителното деяние на престъплението по чл.144 ал.3 от НК се изразява в
обективиране на заплаха за убийство, чрез думи или действия, насочени към
определено, конкретно лице (Тълкувателно решение № 53/1989 г. на ОСНК.).
Подобна теза е лансирана и в Решение №
339 от 20.V.1997 г. на ВКС по н. д. № 216/97 г., II н. о., според което
за съставомерността на деянието е необходимо, заплахите, макар и писмено
изложени, да са насочени спрямо конкретно, определено лице, а не само да са
декларирани пред трети лица. В настоящия
наказателен казус св. К. С. не е индивидуализиран като лице, което да е било визирано
от подс. Г. Г. в инкриминирания разговор – „червенобузест“ може
да бъде всеки човек с подобни физиологични белези. Установено е, че подсъдимият Г. Г. действително
е изрекъл инкриминираните думи, но това му поведение не обективира закана
конкретно срещу живота на свидетеля С.. Не
може да се обосновава престъпен характер на процесното деяние на фона на безспорно
установеното, че св.Ч. по своя инициатива и произволно предположение относно адресата
на заплашителните думи впоследствие ги е
преразказал именно на св. С..
От субективна страна деецът трябва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха (ТР № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК). В
случая обстоятелството, че изречените от подс. Г.Г. (в разговора му с Ч.)
заплашителни думи впоследствие ще станат достояние именно на св. С. изобщо не е
било включено в съдържанието на представите на автора им. Субективно
подсъдимият не е целял заплахата да бъде възприета от св. С. и той да изпита
страх от нейното осъществяване. Напротив, фактите по делото сочат, че подс. Г.Г.
в хода на телефонната комуникация с
дългогодишния си познат – св. Ч., единствено и само е дал израз на
емоционалната си реакция като родител, породена от арестуването на неговия син („заключването
на момчето“ му – разговор №20/11.05.2012
– 12.53ч. от том 4 – ВДС „Т.“), във връзка с проведената полицейска акция от 10.05.2012г. В
това отношение заканителните думи са били използвани импулсивно, като са носели
единствено емоционален заряд и са изразявали гняв и яд, но в действителност не са
целели да предизвикат страх от осъществяването на заканата у когото и да е било
– Решение № 175 от 11. 11.2019 г. на ВКС по н.
д. № 774/2019 г., III н. о., НК, Решение № 419/12.01.2015 г. по н. д. №
1314/2014 г. на III н. о.
Поради всичко изложено деянието
на подс. Г.Г. не е съставомерно по чл. 144 ал.3 НК. Понеже деянието не е
престъпно, то законосъобразната последица от това е стореното от решаващото мнозинство на предходната инстанция
оправдаване на подс. Г. Г. за обвинението му по чл.144, ал.3,пр.1 вр. ал.2 вр.
ал.1 от НК, а доводите на прокуратурата в противен смисъл са неоснователни.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО на подс. И.Т. по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и
т.7, вр. чл.26,ал.1, вр. чл. 20, ал.4
вр. ал.1, от НК– като помагач на подс. М.Т., обвинен по чл. 255, ал.3, вр. с
ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК– като извършител.
Правилно при така
установената безспорна фактическа обстановка първостепенният съд е признал
подсъдимия И.Т. за невинен и постановил оправдателна присъда на основание чл.
304 НПК за обвинението му за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26,ал.1, вр. чл. 20, ал.4 вр. ал.1, от НК.
Обосновано е становището на
съда от първата инстанция, че събраните доказателства по делото не сочат по
несъмнен и категоричен начин подсъдимият И.Т. да е извършил горното
престъпление.
Разпоредбата на чл. 20 ал.4
от НК обявява за помагач този, който умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след
деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.
Според така предявеното
обвинение, подсъдимият И.Т., бидейки управител на „С. Т.“ ЕООД, е действал като
помагач на подсъдимия М.Т. и действията му се изразявали в „отстраняване на
спънки“ и „чрез набавяне на фактури с невярно съдържание“. Впрочем,
прокуратурата е използвала легалното понятие „ отстраняване на спънки“ без да
го запълни с конкретно фактическо съдържание, респективно какви конкретни
действия се твърди да е извършил подс. Ив.Т.. Така или иначе, от
доказателствата по делото не се е установило през инкриминирания период
подсъдимият И.Т. да е подпомагал по
какъвто и да е било начин подсъдимия М.Т. в осъществяваната от него престъпна
дейност. От писмените и гласни доказателства, приобщени по делото, не може да
бъде направен извод, подсъдимият И.Т., лично или чрез трето лице, да е набавял
на подсъдимия М.Т. фактури с невярно съдържание, с което да го улеснявал и
реално подпомагал да извършва инкриминираното деяние. Не се установява
подсъдимият И.Т. да е участвал в „изграждането“ на „верига от дружества от типа брокер – буфер – липсващ търговец“, като
твърденията в тази насока на прокуратурата са произволни, лишени от каквато и
да е доказателствена основа. По делото единствено се установява роднинска
връзка между двамата подсъдими и наличието на т. нар. „касиерско пълномощно“, с
което подс. И.Т. е имал правото да тегли суми на „С.“ ЕООД, но не и активни
действия от страна на същия, с които той да е набавял на подс. М.Т. фактури с
невярно съдържание. Освен това по делото не се установява подс. И.Т. да има
някаква връзка със „С. Т.“ ЕООД, което дружество формално се водело с едноличен
собственик на капитала св.Г.С., но действителен такъв, както и негов управител,
е бил подсъдимият М.Т.. Подсъдимият И.Т.
е бил свързан с друго дружество – „П.БГ“ ЕООД, на което е бил едноличен
собственик на капитала и управител към инкриминирания период, но то няма нищо
общо с предявените по делото обвинения. В контекста на изложеното, настояванията
на протестиращата прокуратура, че подсъдимият И.Т., заедно с подс.М. Т. изградил „верига от
дружества от типа брокер – буфер – липсващ търговец“, че бил управител на
дружеството „С. Т.“, както и че „набавял фактури с невярно съдържание са в разрез със събраната по делото доказателствена
маса.
Следва да се добави, че от
субективна страна не е установено наличието на една единна цел и съгласие за
реализиране на обща престъпна дейност у подсъдимите И.Т. и М.Т., което е
задължителен елемент за наличието на съучастие, а по делото няма нито едно
доказателство от което да може да се направи подобен извод.
Закономерна последица от изложеното
е стореното от СНС оправдаване на подс. И.С.Т. по повдигнатото му обвинение по
чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.
20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО на подс. М.И.Т. по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6
и т.7, вр. с чл.26, ал.1 ,вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК:
След задълбочен анализ на
всички доказателствени източници, първостепенният съд е достигнал до верен и категоричен извод,
че подсъдимият М.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26,
ал.1 от НК. Неправилно обаче с присъдата подсъдимият е осъден за по-висок размер на данъчните
задължения, спрямо действително доказания по делото.
Налага се уточнението, доколкото диспозицията на 255
от НК е с бланкетен характер, че следва
да се обсъдят и приложимите норми от
данъчното законодателство. В това отношение, регистрираното по ЗДДС дружество „С.“ ЕООД е следвало да подава справка–декларация
по образец за всеки данъчен период, съставена въз основа на отчетните регистри –
Дневници за покупки и дневници за продажби. Справката – декларация се изисква по силата на закона – чл.125 от ЗДДС,
съгласно който „За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка–декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 (Дневник за покупките и
Дневник за продажбите)“ и именно тя е от значение за определяне на данъчните му
задължения. В справката – декларация (СД) данъчно задълженото лице (ДЗЛ) е
длъжно да отрази данните от задължителните за водене (чл.124,ал.1 ЗДДС) Дневник
покупките и Дневник продажбите, в които да опише издадените от него или от
негово име, както и получените от него данъчни документи за съответния,
респективно данъчната основа на продажбите с начислен ДДС, данъчната основа на
покупките с право на данъчен кредит и резултата – ДДС за
възстановяване/внасяне.
Регистрираните лица по ЗДДС
водят задължително регистри – Дневник за покупки и Дневник за продажби.
Съгласно чл.124 ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените
от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените
продажби по чл.119 в дневника за
продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки –
чл.124, ал.4 от ЗДДС. Дневниците за покупки и тези за продажби – като
съдържание, представляват хронологичен опис на извършените покупки, респективно
продажби на стоки и услуги през даден месечен период. В този опис намират
отражение следните елементи от съдържанието на данъчните фактури, а именно:
номер на данъчната фактура, дата на издаване, наименование на издателя –
доставчика, видът на стоката или услугата, нейната цена и размерът на включения
в цената ДДС
Правото на данъчен кредит
възниква и се упражнява по общите правила на чл.68 и чл.69 от ЗДДС, при
ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от
него стоки или услуги по облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68 от ЗДДС, възниква в момента, в
който данъкът стане изискуем, тоест в момента на настъпване на данъчно събитие.
Съгласно разпоредбата на чл.25 от ЗДДС доставката, извършена от задълженото
лице се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването на
събитието се поражда задължение за доставчика да начисли ДДС и корелативно
свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит за начисления му
данък. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без обаче да е
налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за ползване на
данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6, ал. 1
от ЗДДС. В този смисъл за упражняването на правото на приспадане на данъчен
кредит не е достатъчно само притежаването на данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, а трябва да е
изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки.
На първо място, по делото е
установено, че представляваното от
подсъдимия дружество „С.“ ЕООД е извършвало реални и облагаеми доставки по ЗДДС
към своите К., като е начислявало ДДС.
На второ място, въз основа
на събраните гласни и писмени доказателства, е установено по несъмнен начин, че
е налице фиктивност на описаните във фактологията доставки към дружеството на
подсъдимия от страна на фирми, които не са развивали никаква дейност през
инкриминирания период. Нито една от фирмите „П.К.“ ООД, „М Т.“ ЕООД, „С. Т.“ ЕООД,
„Б.“ ЕООД и „Г.Т.“ ЕООД, сочени за доставчици на „С.“ ЕООД, не е разполагала с
необходимата кадрова, материална и финансова обезпеченост, за да осъществява
такава Т. дейност. След като сделките с тези фирми не са били осъществени, като
не е имало и реално плащане от„С.“ ЕООД, то за същите не се е следвал данъчен
кредит по ЗДДС за визираното, представлявано от подсъдимия дружество. Въпреки
това, подсъдимият М.Т. е включил фиктивните доставки в дневниците за покупки и
в справките – декларации по ЗДДС на „С.“ ЕООД за
инкриминираните данъчни периоди, като е приспаднал неправомерно данъчен кредит
през процесния период. Така с позоваването на фиктивните доставки, подсъдимият е
избегнал установяването и плащането на дължим на бюджета данък, тъй като без
претендирания въз основа на тях неследващ се данъчен кредит, реалният резултат
в справките– декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС би бил „ДДС за
внасяне“ (клетка 50), а не „ДДС за
възстановяване“ (клетка 60). По този начин той е избегнал данъчни задължения –
ДДС за внасяне за „С.“ ЕООД, в особено големи размери. Тъй като не е съществувало
правото на приспадане на данъчен кредит по описаните фиктивни сделки, то
претендираният такъв не следва да се взема предвид при определяне на
действителния резултат в справките – декларации, респективно за дружеството на подсъдимия са били налице реални данъчни
задължения – ДДС за внасяне, които, правилно изчислени за инкриминирания период,
възлизат общо в размер на 194 299, 04 лева,
от които: 8 636, 19 лева – за месец
януари 2012г., 54 337,12 лева – за месец февруари 2012г. и 131 325, 73 лева – за месец март 2012г. В този смисъл, съобразно чл. 337
ал.1, т.2 от НПК, въззивният съд измени присъдата, респ. оправда подсъдимия за разликата в общия размер на избегнатите да
бъдат установени и платени данъчни задължения за „С.“ ЕООД над сумата от 194 299, 04 лева до 198 000, 33 лева, както и за разликите по
данъчни периоди на тези данъчни задължения, съответно над сумата от 8 636, 19 лева до 11 000,
33 лева – за месец януари 2012г., над
сумата от 54 337,12 лева до 54 966, 67 лева – за месец
февруари 2012г. и над сумата от 131 325, 73 лева до 132 033,33 лева – за месец март 2012 г.
Престъпната дейност, осъществена от подсъдимия М.Т. е
при условията на продължавано престъпление, съгласно чл.26, ал.1 НК. Понеже
съгласно чл. 87 от ЗДДС данъчният период по ЗДДС (периодът от време, след
изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка– декларация
с резултата за този данъчен период) е едномесечен, от това и с оглед
Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК
се налага извода, че подс. подсъдимият е реализирал единно продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, като всяко от деянията през
инкриминирания период, е било
осъществено през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, всяко от тях самостоятелно осъществява признаците на
състав на едно и също престъпление по чл. 255 от НК и представлява от обективна
и субективна страна продължение на предходното. Наред с това, общият размер на избегнатите
данъчни задължения надхвърля многократно сумата от 12 000лв., което предвид
разпоредбата на чл.93, т.14 от НК, обуславя наличието на квалифициращото
обстоятелство по чл. 255, ал.3 от НК – „особено големи размери“.
Деянията, осъществяващи едно продължавано престъпление
по чл. 26, ал.1 от НК, са извършени от подсъдимия виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл. 11,ал.2, пр.1
от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият М.Т. е съзнавал, че
инкриминираните данъчни фактури удостоверяват нереализирани сделки (доставки),
съзнавал е, че с тяхното отразяване в дневниците за покупки на „С.“ ЕООД се
съставят документи с невярно съдържание, съзнавал е, че с декларирането на тези
неверни обстоятелства в справките–декларации по ЗДДС на „С.“ ЕООД се
потвърждават неистини пред данъчните органи и се приспада неследващ се данъчен
кредит и по този начин се избягва установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери от „С.“ ЕООД, като е искал настъпването на този
престъпен резултат.
В съответствие с материалния и процесуалния закон, подсъдимият М.И.Т. е признат с присъдата за невинен, като на
основание чл. 304 от НПК е оправдан за правната квалификация по чл. 20, ал.2,
вр. с ал.1 от НК и за това да е извършил горното престъпление с помагач И.С.Т.,
понеже от доказателствата по делото не се е установило претендираното от
прокуратурата съучастие.
Въззивната инстанция намери за неоснователни
възраженията на защитата, във връзка с осъждането на подсъдимия М.Т. за
престъплението по чл. 255, ал.3, вр. с
ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК.Според защитника, част
от дружествата – съконтрагенти на „С.“
ЕООД по инкриминираните доставки, впоследствие – „до края на годината“, подали
справки – декларации по ЗДДС, ведно с отчетните регистри. В тези документи били
отразени процесните доставки към „С.“ ЕООД, което налагало извод за реалността
на сделките. В това отношение АСНС следва да отбележи, че за съдебната преценка
относно нереалността на сделките, предопределяща данъчните задължения за „С.“
ЕООД, произтичащи от неправомерно ползван данъчен кредит, не е от значение дали
и кои от дружества – фиктивни доставчици
на „С.“ ЕООД са отразили фактурите в дневниците си за продажби. От значение са доказателствата по делото, че
за инкриминирания период визираните фирми не са извършвали инкриминираните доставки
към „С.“ ЕООД. Поради това за „С.“ ЕООД не е възникнало право за приспадане
на данъчен кредит за неполучените (фиктивни) доставки от „П.К.“, „М Т.“, „С. Т.“,
„Б.“ и „Г.Т.“. Съответно подсъдимият неправомерно е декларирал и приспаднал данъчен
кредит.
Защитникът
излага още тезата си, че подс. М.Т. представлявал „С.“ ЕООД само за въпросите по получаването
на захар от доставчика „Л.К.“ АД. Останалата част от дейността на „С.“ ЕООД, в това число и инкриминираните
покупки на това дружество от „фиктивните“ му доставчици– фирмите „Г.Т.“, Б.“, „С.
Т.“ и „М – Т.“, всъщност е била ангажимент на св. Я.Я.. Понеже именно свидетелят
Я. е бил управител и представител на „С.“ ЕООД. В този смисъл подсъдимият М.Т.,
според защитата, е бил осъден за деятелност, която не е негова. На тези защитни доводи следва да се отговори, според
обвързващите съдебната практика указания на ТР на ОСНК № 4/2016г., т. 3,
че именно подсъдимият М.Т. е субект на престъплението по чл.255 от НК и
носител на задължението за вярно деклариране – като фактически управител и представител на „С.“ ЕООД, след
като той лично е осъществявал цялостната Т. дейност на фирмата. От доказателствата
по делото е установено по категоричен и безусловен начин, че св. Я., макар и
юридически управител на „С.“ ЕООД, само формално се е водел за такъв, но не се е занимавал с
дейността на фирмата. От друга страна, от доказателствата по делото, в това
число от гласните доказателствени средства – показанията на св. Г.С., св. В. Н.,
св. Т. Л., св. А. В., св. С. А., отчасти и от обясненията на подсъдимия М.Т.,
се установява, че именно последният фактически е организирал, осъществявал и
контролирал цялостната Т., стопанска, финансова и счетоводна дейност на
дружество „С.“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС и представляващо данъчно задължено
лице – търговец, като той е предоставял необходимата при настъпилите данъчни
събития информация в НАП и съпътстващите ги документи електронно. Отделен е
въпросът, че подсъдимият М.Т. е третирал като свое дружеството „С.“ и сам е обявил с обясненията си как печалбата
на тази фирма от търговията със захар е следвало да послужи за погасяването на
негови задължения по отпуснати му заеми, като физическо лице. На фона на
изложеното, възраженията на защитата са неоснователни, като не отчитат, както
доказателствата по делото, така и задължителните указания по ТР № 4 от
12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК и константната съдебна
практика по този въпрос. В това отношение с Решение № 87 от 12.07.2018 г. на ВКС по н. д. № 131/2018 г., III н. о.,
НК е посочено, че : „ … Дистанцирано от доказателствата и от задължителната
практика на ВКС е възражението срещу възможността подсъдимият да бъде субект на
престъплението по чл. 255, ал. 1 НК. …Тезата от една страна очевидно стъпва на
погрешното разбиране, че субектът по чл. 255 НК трябва изрично да разполага с
права да действа от името и за сметка на данъчно задълженото лице, вкл. и в
изпълнение на данъчни негови задължения, било то по силата на закона или на
базата на упълномощаване. Представителната власт, възникнала по силата на
закона или на базата на упълномощаване е възможна, но не и единствена
предпоставка за определяне на дееца като субект по чл. 255 НК. Лицето, което
осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице –
търговец, също е възможен субект на това престъпление. Въпросът е еднозначно
решен в съдебната практика с ТР № 4 от 12.03.2016 г. по т. д. № 4/2015 г. на
ОСНК на ВКС (т. 3). От друга страна, възражението на защитата за отсъствие на
доказателства подсъдимият да е извършвал такава дейност е оборено от
възприетите от съдилищата въз основа на доказателствата по делото факти относно
самото възникване на (фирма), относно неговото фактическо управление, организирането
на счетоводството и на цялостната му дейност и отчитането на тази дейност пред
органите на НАП. Тези факти, свързани изключително с активност на подсъдимия,
определят именно него като лицето, което в процесния период е осъществявало
фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице, било то като
упълномощен представител на търговеца или като фактически негов пълномощник…“.
Относно определяне на наказанието на подс. М.И.Т.
за извършеното престъпление по чл. 255,
ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК:
С оглед принципа за
законоустановеност на наказанието съдът от първата инстанция е съобразил, че за престъплението по чл. 255, ал.3, вр. с
ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години и конфискация на част или
на цялото имущество на виновния.
СНС не е отчел в пълнота всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и тяхната тежест при индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М.Т.,
съставът на въззивния съд отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства –
неголемия брой деяния (3 данъчни периода) и кратко време за реализиране на продължаваното
престъпление по см. на чл. 26 ал.1 от НК, ниската степен на обществена опасност
на подсъдимия, предвид липсата на предходни осъждания – чистото му съдебно
минало, като извършеното е инцидентна проява в живота му, добрите му
характеристични данни, трудовата му ангажираност, доброто му процесуално
поведение, наличието на здравословни проблеми, установени в съдебното
производство (за което са приложени медицински документи и е изслушана СМЕ),
както и продължително време от извършване на престъплението до реализирането на
наказателната отговорност.
Въззивната инстанция констатира и едно отегчаващо
вината обстоятелство, относно размера на ДДС, но само за разликата над
съставомерния минимум, за „данъци в особено големи размери“ и правната
квалификация по чл.255 ал.3 НК, до размера на ДДС, за който е осъден
подсъдимия. Понеже е азбучна истина в наказателното право, че отчитането на
своеобразието на обстоятелствата, при които е осъществено конкретното
престъпление, не съставлява нарушение по чл.56 НК. "В много случаи
визираните от състава обстоятелства могат да бъдат дадени във варианти, чиито
видови особености оказват влияние върху конкретната степен на обществена
опасност на престъпленията от даден вид. „ (проф. Ив. Ненов – Наказателно право, Обща част). В същия смисъл
и Решение № 189 от
14.VI.1994 г. по н. д. № 99/94г., I н. о.: „Наказателният кодекс
посочва само минимално изискуемите обстоятелства за съставомерност на деянието.
Проявлението на същите обстоятелства над необходимото за съответната
квалификация се отчита при определяне на наказанието“.
Според въззивния съд, предходната инстанция е
пропуснала да констатира, че от момента на деянието до приключване на делото е
изминал срок, който не се вмества в изискването за „разумна продължителност“.
Ако съдът от първата инстанция бе съобразил и това обстоятелство, то индивидуализацията
на наказанието нямаше да е по чл. 54 от НК, а по чл. 55 от НК. Понеже,
практиката на ВКС, съобразена с тази на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКПЧ, е
еднозначна – нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е
основание подсъдимото лице да се ползва от правото на изключително смекчаващо
вината му обстоятелство при индивидуализация на наказанието. (В такъв смисъл:
Решение № 27 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2810/2011 г., II н. о., НК,
Решение № 585 от 24.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2013/2012 г., I н. о., НК,
Решение № 137 от 9.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 779/2009 г., III н. о., НК и
мн. други). В
това отношение апелативният съд се счита задължен да отбележи принципното
положение, че доколко продължителността на едно производство е разумна, следва
да се преценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се
прилагат критериите по практиката на Европейския съд по правата на човека, а
именно сложността на делото, поведението на подсъдимите и това на компетентните
органи. Действително, делото се отличава с известна фактическа и правна сложност,
която принципно изисква определено технологично време за установяване на
обективната истина, но само с тази сложност не може да се обясни
продължителността на процеса от над девет години до момента. В тази връзка,
кратката и относима процесуална хронология сочи, че досъдебното производство е било образувано
на 02.05.2012г. с постановление на Специализираната прокуратура, като обвинителният
акт е бил внесен в Специализирания наказателен съд на 30.12.2014г. Поради допуснати
в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила се стигнало до
прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 1909/2014г. и делото е
било върнато на Специализираната прокуратура за отстраняването им. На
11.05.2015г. е бил внесен нов обвинителен акт и е било образувано н.о.х.д.507/2015г
. Така визираното забавяне на процеса не се дължи на вина на подсъдимия. Отделно
от това, по обективни причини от здравословно естество, касаещи съдебните
заседатели (но не е бил привлечен резервен) се стигнало до непровеждане на значителен
брой от насрочените съдебни заседания по делото (11.05.2018г., 17.05.2018г.,
18.05.2018г., 15.06.2018г.; 17.07.2018г., 18.07. 2018г., 20.09. 2018г., 21.09.
2018г., 12.10.2018г., 02. 11.2018г.,
09.11.2018г., 22.11.2018г., 28.11.2018г., 17, 18, 19, 20 и 21.12.2018г.
и на 06.02.2019г.). На поредно място, констатират се и редица други случаи, в
които отново не е бил даван ход на делото, но причината за това също не се е дължала
на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия М.Т.. В този смисъл, с оглед наличието на изключително по характера
си смекчаващо отговорността обстоятелство (несъответното на чл. 6 от ЕКПЧ и
чл.22 от НПК времетраене на углавния процес) и на фона на останалите смекчаващи
вината обстоятелства, въпреки констатираното и едно отегчаващо, според АСНС се
налага констатацията, че за подсъдимото лице и най – лекото предвидено в закона
наказание в случая е несъразмерно тежко, поради което следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като се определи наказание
лишаване от свобода под специалния минимум и не са налага „конфискация“. Поради
гореизложеното се налага изменение на първоинстанционната присъда, но не в
искания от прокуратурата смисъл, а в насока намаляване на наказанието на две
години лишаване от свобода.
В
контекста на изложеното, според въззивната инстанция, именно наказание от две
години лишаване от свобода с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, отговаря на
съвкупността от обстоятелства със значение при индивидуализация на наказанието,
и в достатъчна степен може да постигне целите по чл. 36 НК, в каквато насока
измени, на основание чл. 337, ал.1, т. 1 НПК, първоинстанционната присъда.
Според въззивната
инстанция е правилна позицията на СНС, че спрямо подсъдимия М.Т. са налице
всички законови предпоставки за прилагане института на условното осъждане, като
не се налага корекция на определения с присъдата изпитателен срок. Не следва да
има спор, че предпоставките за прилагане на условното
осъждане по чл. 66 от НК са налице – наказанието не
надвишава три години, деецът по – рано не е осъждан, и за поправянето и
превъзпитанието му не се налага да изтърпява ефективно наказанието, предвид смекчаващите отговорността фактори,
включително тези за ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, който е с добри характеристични данни, професионално и
социално реализиран и престъпната деятелност е инцидентна в живота му. На фона на
горепосоченото, отчитайки и над деветгодишния
наказателен процес, въззивната инстанция намира за неоснователни и претенциите
на протестиращата прокуратура за отмяна на условното осъждане на подсъдимия за
извършеното данъчно престъпление.
На подсъдимия М.Т. са били възложени всички сторени в хода на досъдебното производство
разноски– така, както са били описани в справката към обвинителния акт, а
именно за сумата 11 991,14 лева, без да се направи отграничение, кои от тях са се
отнасяли до осъдителната и кои до оправдателната част на присъдата. В тежест на
подсъдимия е възложена и сумата 3865,56
лева
за разноски от съдебната фаза, или същият е осъден да заплати общо 15 586, 70
лева. Въззивната инстанция следва
да внесе корекцията, че разноските по делото, заплатени във връзка с осъждането
на подсъдимия М.Т. за престъплението по
чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
възлизат общо на 1740,75 лева, от които 464, 75 лева по досъдебното
производство. Над сумата от 1740,75 лева, до пълния им присъден размер от СНС,
разноските следва да останат за сметка на Държавата, на основание чл.190, ал.1
от НПК.
Пропускът на СНС да се произнесе с присъдата относно
въпроса по чл. 301 ал.1 т.11 от НПК, а именно какво да стане с веществените доказателства
по делото, не следва да се отстранява по въззивен ред, а от първата инстанция с определение в производство по чл. 306 от НПК.
Въззивният съд провери
и съблюдаването на процесуалните правила в хода на досъдебното
производство, пред първата съдебна инстанция и при постановяването на съдебния
акт, при което се констатира, че не са налице нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените и ограничаващи правото на защита и
съставляващи основание за отмяна на присъдата. Подсъдимите са били надлежно
защитавани в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, от
упълномощени защитници, без да им е ограничено правото на лично участие в
процеса. В този смисъл съдът не намери основание за констатирани нарушения на
процесуалните правила, които да дискредитират процесуалната дейност на съда и
съставляващи основания за отмяна на обжалваната присъда.
В жалбата и допълнението към нея на адв. Т., в
качеството му на защитник на подс. М.Т., се твърди, че при разглеждане на
делото в съдебната му фаза били допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуални права на подзащитния
му. Според защитника председателят на съдебния състав е провел необективен
процес, давайки израз на явната си пристрастност към обвинителната теза, което проличало
в редица отделни произнасяния, отразени в съдебните протоколи. Пристрастността
на председателя на състава към позицията на прокуратурата е намерила израз в особеното му мнение, почиващо
изцяло на обвинителната теза, изградена само на предположения и хипотези и то във
вреда на подсъдимия. В този смисъл в разглежданите процесуални документи,
изхождащи от адв. Т., се твърди за наличие на предубеждение у председателя на първостепенния
състав, при условията на чл. 29, ал.2 от НПК, извън т. нар. „безусловни“
основания за отвод по ал. 1, респективно се навеждат доводи за незаконен съдебен състав и в този смисъл се
посочва основание за отмяна на присъдата.
Според въззивната инстанция доводите на адв. Т. за
незаконен съдебен състав са неоснователни. Това е така, понеже суверенното
правомощие на съда по вътрешно убеждение и мотивирано да приеме обвинителните
твърдения на прокурора за установени по несъмнен начин не могат да се обвързват
с предубеденост и пристрастност към обвинителната теза. В настоящия казус частичното
възприемане на позицията на държавното обвинение, във връзка с единодушното
решение относно осъждането на М.Т. за престъплението по чл. 255, ал.3, вр. с
ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, не означава първостепенният
съд да е бил пристрастен към прокуратурата, респективно да е бил благосклонен
към тази страна в процеса в ущърб на подсъдимия. В хипотезата на чл. 29, ал. 2
от НПК е необходимо да съществуват факти, които по естеството си да поставят
под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния акт – да указват на
пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов отделен член от
изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на такива
конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на съда, не
може да се предполага неправилно осъществяване на процесуалната му функция на
арбитър. Между кориците на делото липсват каквито и да е обективни данни за
преднамерена необективна дейност на председателя на първостепенния съдебен
състав по ръководството на процеса. Липсват дори индиции, които да пораждат
опасение, че членовете на членовете на съдебния състав са били обвързани по
някакъв начин от предшестващо формирано убеждение във виновността на обсъждания
подсъдим. В съдебните протоколи не е отразено предварително становище по
съществените въпроси, касаещи наказателната отговорност на подсъдимите, въпреки
общите и неконкретизирани твърдения на адв. Т. в обратна насока. В съдебните определения не са използвани изрази,
издаващи някаква тенденциозна нагласа за осъждането на подсъдимия М.Т.. След
като липсват реални основания от обективен или субективен характер за съмнение
в безпристрастността на съда, то не може голословно да се предполага пряка или
косвена заинтересованост на съдебния състав или негов отделен член от изхода на
делото или неговата предубеденост единствено поради факта, че защитната позиция
на подсъдимия е била отречена от първостепенния съдебен състав.
Останалите подсъдими лица и защитниците им, нито
твърдят, нито от материалите по делото се установяват допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,
накърняващи правата им, а и оправдателната за тях присъда, която от материално–правна
страна е законосъобразна, им дава максимална защита.
В
заключение, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена на основание
чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК в санкционната й част, чрез намаляване размера на
наложеното на подсъдимия М.Т. наказание. Първоинстанционната присъда следва да
бъде коригирана и относно разноските. В останалите й части, в които присъдата
не подлежи на изменение, тя следва да бъде потвърдена като правилна,
законосъобразна и обоснована, съгласно чл. 338 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и
т.2, вр. чл. 334, т. 3 НПК и чл. 338, вр. чл.334, т. 6 НПК, Апелативният
специализиран наказателен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда от 02.03.2020г. по н.о.х.д. № 507/2015 г. на СНС, както следва:
В ЧАСТТА й относно престъплението по чл.255, ал.3,
вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК на подсъдимия М.И.Т.,
като го оправдава по обвинението за разликата
в общия размер на избегнатите да бъдат установени и платени данъчни задължения
за „С.“ ЕООД над сумата от 194 299, 04 лева до 198 000, 33 лева, както и за разликите по данъчни периоди на тези данъчни
задължения, съответно над сумата от 8 636,
19 лева до 11 000, 33лева – за
месец януари 2012г., над сумата от 54 337,12 лева до 54 966,
67 лева – за месец февруари 2012г. и над
сумата от 131 325, 73 лева
до 132 033,33 лева – за месец март 2012г.;
В ЧАСТТА й относно наложеното на подсъдимия М.И.Т.
наказание за извършеното престъпление по чл. 255, ал.3, вр.с ал.1, т.2,пр.1,
т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като отменя приложението на чл.54 от НК и на
основание чл.55,ал.1,т.1, ал.3 от НК НАМАЛЯВА наказанието от три на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване
от свобода“;
НАМАЛЯВА размера на присъдените на основание чл.189, ал.3 от НПК
разноски от 15 586, 70 лева на 1740,75 лева, като над тази сума, направените по
делото разноски остават за сметка на Държавата, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред
ВКС на Република България в 15 - дневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: