№ 13736
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110134284 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. Ч. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем № 10150752
на 14.03.2022г., съгласно който отпуснатият заем бил в размер от 920,33 евро или
1800лв., който следвало да бъде върнат на 12 двуседмични вноски. В договора бил
определен ГЛП от 40,05% и ГПР от 33,27%. Съгласно чл. 12 от договора в срок до 7
дни ищецът следвало да осигури гарант – физическо лице, което да отговоря на
определени изисквания, а при неизпълнение дължал неустойка от 507,74лв. На
07.04.2022г. ищецът погасил изцяло сумата по сключения договор чрез превод на
1854лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречал на императивните правила – не била спазена предвидената форма,
не бил написан на ясен и разбираем начин, не му били представени ОУ, не му били
представени погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен само като
процент, без ясно описана методика на формирането му. Счита, че клаузата за
заплащане на неустойка е неравноправна и нищожна, а и противоречала на добрите
нрави. Посочва, че при забава кредиторът има право само на законната лихва. Посочва,
че било налице заобикаляне на закона. Евентуално счита, че договорът е сключен при
явно неизгодни условия.
С оглед изложеното счита, че е платил при липса на основание и му се дължи
връщане на сумата от 54лв., като моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 40,18лв. като част от общото вземане от 54лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Признава, че между страните е сключен договор за заем №
10150752 от 14.03.2022г., по силата на който е предоставил на ищеца заем в размер от
1800лв. с ГЛП от 33,27% и ГПР от 40,05%. Счита, че договорът отговаря на всички
нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР,
неустойката не противоречи на закона и добрите нрави. Счита, че е изпълнил всички
1
нормативни изисквания.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 14.03.222г. между страните е сключен договор за паричен заем № 10150752, по
силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на
ищеца, в качеството на заемател, сумата от 920,33 евро с левова равностойност от
1800лв. В чл. 3 от договора е предвидено, че срокът на заема е 12 седмици, като
същият следва да бъде върнат на 6 двуседмични погасителни вноски от по 161,76 евро
(316,38 лева). Предвиден е годишен лихвен процент по заема от 40,05% и ГПР от
33,27%. В ал. 6 е посочено, че общият размер на всички плащания по заема излиза на
1898,28лв. В чл. 12, ал. 1 е предвидено, че заемателят се задължава в срок от 7 дни след
сключване на договора да осигури трето физическо лице, което да отговаря солидарно
за връщане на заема. В ал. 3 е уговорено, че това лице подлежи на предварителна
проверка от заемателя и следва да отговоря на шест конкретно посочени изисквания.
Съгласно ал. 4, при неизпълнение на това заължение, заемателят дължи неустойка в
размер на 259,60 евро (507,74 лева), като в ал. 6 е възпроизведен погасителен план на
кредита при дължимост и на неустойката, като същата е дължима на части, чийто
падежи съвпадат с падежите на вноските по заема.
Между страните не е спорно, а и се установява от представената разписка, че
заемната сума от 1800лв. е предоставена на заемателя, с което кредитът е усвоен.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно
дадена, от която се установява, че в изпълнение на процесния договор за заем ищецът е
извършил еднократно плащане на 07.04.2022г., с което е погасил главницата от 1800лв.
и договорна възнаградителна лихва от 54лв. Експертът разяснява, че при включване на
неустойката по чл. 12 от договора в ГПР, последният възлиза на 383,53%.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за заемима характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор е сключен в
нарушение на императивни норми на ЗПК, като наличието само на някое от
нарушенията е достатъчно, за да бъде признат целият договор за недействителен.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен
годишен процент на разходите от 33,27%, но липсва ясно, пълно и подробно описание
на компонентите, които го формират. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният
2
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В ГПР безспорно се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички
допълнителни разходи, в това число и разходи за събиране на вземанията, други такси
и разходи, както и дължимите неустойки. В случая обаче, видно от съдържанието на
договора и при съобразяване на заключението по ССчЕ, сумата за дължимата
неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1 не е включена в ГПР на
договора, а при нейното включване ГПР надвишава значително 50% (става 383,53%).
Ето защо, ГПР е посочен некоректно в договора и създава заблуда у потребителя
относно реално дължимите разходи по кредита, а и посочените допускания не
отговарят на определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на
договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно
основание по чл. 22 от ЗПК за неговатанедействителност.
Настоящият съдебен състав приема и самата клауза на чл. 12 от договора за
дължимост на неустойка за нищожна. Тази клауза изпълва характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху
стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК)
и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди
сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като
извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е
достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна
функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за
кредитора, поради което същата се явява нищожна и поради противоречието й с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава
основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.
Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за
отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Тоест,
същият дължи връщане само на главницата по договора, като тази норма представлява
своеобразна санкция за заемодателя, който при сключване на договора се е отклонил от
императивните материалноправни норми на закона. Ето защо, в случая ищецът дължи
връщане по договора само на получената сума от 1800лв., а всичко над нея се явява
недължимо платено.
3
Но дори да не бъдат споделени горните изводи, в настоящия случай е налице
още една хипотеза на плащане без основание. Вещото лице по ССчЕ в проведеното
открито съдебно заседание разясни, че до 07.04.2022г., когато е извършено пълното
предсрочно погасяване на кредита от заемателя, дължимата възнаградителна лихва
възлиза на 13,82лв. От него обаче е събрана сумата от 54лв. за възнаградителна лихва,
която обхваща цялата първа вноска с падеж 14.04., цялата втора вноска с падеж 28.04.
и част от третата погасителна вноска с падеж 12.05.2022г. Събирането на суми за
възнаградителна лихва от следващи погасителни вноски, предвид предсрочното
погасяване на кредита, е лишено от основание, доколкото заемателят дължи заплащане
на възнаграждение за ползването на паричните средства за периода, през който ги
ползва, а не и за бъдещ такъв. Ето защо, заплатените вноски за възнаградителна лихва
след 07.04.2022г. са лишени от основание и подлежат на връщане като дадени при
изначална липса на основание. Техният размер възлиза на 40,18лв., представляваща
разликата между реално дължимата възнаградителна лихва от 13,82лв. и действително
заплатената такава от 54лв.
С оглед изложеното, предявеният като частичен иск за сумата от 40,18лв. от
общо вземане 54лв. се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените ранзоски има
ищецът, който е доказал такива в размер от 400лв. за платени държавна такса и депозит
за експертиза. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана
безплатна правна защита, на което процесуалният представител на ищеца има право.
Предвид че са налице доказателства за регистрация по ДДС, адв. възнаграждение
следва да бъде присъдено в размер от 300лв. заедно с 60лв. ДДС или общо 360лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на А. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 40,18лв., предявена като част от
вземане в общ размер от 54,00лв., която е недължимо платена по договор за паричен
заем № 10150752 от 14.03.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от 27.06.2022г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 400лв., представляваща разноски по делото за платени държавна такса и
депозит за експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: **************, сумата от 360лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4