Р Е Ш Е Н И Е
София, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи май през
две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при участието на секретаря
Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията Желявска гр.д. № 12874 по
описа за 2019 г.,, за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Н.Д.Ч., ЕГН **********,
чрез адв. К.Д., съдебен адрес:***, против Г. ФОНД, *** с правно основание чл. 557, ал.1 КЗ, за заплащане на претърпени от ПТП неимуществени вреди в размер 60 000
лв., ведно със законните последици – лихва, считано от датата
на завеждане на претенцията пред ответника – 14.06.2019 г., до окончателното
изплащане и сторените разноски, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
В исковата молба се
твърди, че на 18.09.2017 г., около 09.30 ч. в гр. София, ж.к.
Младост І, неустановен водач, при управление на МПС – тролейбус № 5, с
неустановена марка, модел и регистрационен номер, нарушил правилата за движение
по пътищата, като рязко потеглил, вследствие на което в салона на тролейбуса
ищцата, която се возела като пътник, паднала. Непосредствено след инцидента
шофьорът на МПС напуснал тролейбуса. Ищцата била откарана в УМБАЛ „Света Анна“,
където е претърпяла оперативна интервенция.
По случая е образувано ДП № 11398/2017
г. по описа на СДВР, пр.пр. № 38868/2017 г. по описа на СРП, като все още
извършителят е неизвестен и наказателното производство е спряно.
В тази връзка ищцата твърди, че е
подала молба до ГФ за изплащане на обезщетение, за което била образувана щета №
19-210230/14.06.2019, като с писмо № 24-01-393/12.09.2019 г., й било отказано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Представила е писмени доказателства. Ангажирала е
гласни такива и експертизи.
В хода по същество поддържа иска изцяло. Претендира
разноски по списък.
Ответникът Г.Ф.оспорва
предявените искове по основание и по размер.
На първо място счита, че не са
представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи наличието
на твърдяното от ищцата основание на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Пред вид липсата на установено със
задължителната сила на основание чл. 300 ГПК противоправно поведение на водач
на неидентифицирано МПС и причинна връзка на същото с вредите на ищцата,
оспорва изцяло съответните фактически твърдения в исковата молба относно
механизъм, причини и обстоятелства при получаването на травмите.
Оспорва причинно - следствената връзка
между получателите травматични увреждания и настъпилото ПТП, предвид липсата на
каквито и да било доказателства.
Оспорва изцяло причинно - следствената
връзка между извършените разходи за лечение и настъпилото ПТП.
Счита, че вина за процесното ПТП има
единствено ищцата, която не е предприела необходимите действия за осигуряване
на собствената си безопасност, като пътник в обществения транспорт.
Твърди, че липсва установено конкретно
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило
процесните увреждания.
Оспорва претенцията за неимуществени
вреди в предявените размери, при твърдения, че искът е прекомерно завишени с
оглед принципа на справедливостта заложен в чл. 52 ЗЗД.
Възразява относно претенцията за
присъждане на лихва от датата на завеждане на претенция пред ГФ.
Поискал е назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски по списък.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 557, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законните последици.
Спорът между страните се свежда до механизма на станалото
ПТП, вината и противоправното поведение на неизвестния водач на неизвестния
тролейбус, причинил катастрофата, и причинно – следствената връзка между ПТП и причинените
на пострадалата вреди, наличието на съпричиняване от нейна страна, респ.
изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита
за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално -икономическите
условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на
техните твърдения и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ и СМЕ,
които съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния
доказателствен материал.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че на 18.09.2017 г.,
около 09.30 ч. в гр. София, ж.к. Младост І, неустановен водач е управлявал тролейбус
№ 5, с неустановена марка, модел и регистрационен номер, като при рязкото му
потегляне е паднала и пострадала ищцата, която се возела като пътник, като
получила сериозни увреждания.
Налице
са данни, че след инцидента шофьорът на МПС напуснал тролейбуса.
Доказа се, че за станалия инцидент е образувано ДП
№ 11398/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 38868/2017 г. по описа на СРП срещу неизвестен
извършител, по което с Постановление от 15.11.2018 г. на прокурор при СРП наказателното
производство е спряно, тъй като извършителят все още не е открит. В мотивите на
цитираното наказателно постановление е посочено и че не е установен по
конкретните индивидуализиращи белези коя мотриса на тролейбус № 5 е управлявал
този неизвестен водач по време на инцидента..
Във връзка с твърденията на ищцата и направените от
ответната страна оспорвания относно наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата, по делото бе изслушана и приета, като неоспорена от страните
съдебно – автотехническа експертиза, която определя следния механизъм на ПТП: На
18.09. 2017 г. около 09,30 ч. Н.Ч. и свидетелката Т.Д. се качили на последната тролейбусна
спирка в ж.к. „Младост 1” гр. София, от задната врата в неустановен тролейбус
по линия № 5, с посока към центъра на София. Първа се качила Т.Д. и седнала на
една от двойните седалки, до прозореца. След
нея се качила и ищцата, като при качването тя се е била хванала за
вертикалната тръба, разположена срещу вратата. Непосредствено след качването на
пътничките, водачът на тролейбуса е потеглил, според св. Т.Д., много рязко, със
сравнително по - голямо ускорение. Ч. не успяла да се задържи и паднала на пода
на тролейбуса, при което е получила описаните в съдебно медицинската експертиза
увреждания.
В материалите по делото няма представен протокол за оглед.
Към настоящият момент не може да бъде определено каква е била конфигурацията на
местопроизшествието – светофарна уредба, хоризонтална и вертикална маркировка
към датата на произшествието. Скоростта на движение не може да бъде определена
по технически път, но, с оглед на това, че произшествието е настъпило
непосредствено след потеглянето на тролейбуса, експертът смята, че скоростта не
е била висока.
Според вещото лице, непосредствената причини, довела до
настъпването на процесното ПТП, е рязкото потегляне на тролейбуса с голям
градиент на ускорението /бързо нарастване на ускорението за единица време/, при
което ищцата не успяла да се задържи и паднала, като е направен изводът, че, от
техническа гледна точка, със своето поведение / потегляне с по-голямо ускорение/
е предизвикал инцидента. Не може да бъде определено дали пътничката Н.Ч. се е
държала достатъчно здраво за вертикалната тръба и разполагала ли е с достатъчно
време да седне на някоя от свободните седалки.
В заключение вещото лице счита, че водачът на тролейбуса е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, при условие, че
потеглянето е било плавно и с нормално ускорение по ниско от 1,5 м/сек2,
като не може да бъде определено дали и пътничката с държането си с по-малка
сила не е допринесла за настъпване на произшествието.
Според съдебномедицинската експертиза, назначена от съда и неоспорена от
страните, от приложените материали по делото се установява,
че на 18.09.2017 г. ищцата е претърпяла ПТП, като паднала в превозно средство и,
поради силните болки, е откарана и настанена за лечение в Клиника по
Неврохирургия при УМБАЛ „Света Анна” АД – София. При проведените изследвания –
Рентгенография на гръдни и поясни прешлени, както и магнитно-резонансна
томография, е установено счупване на тялото на 1-ви и 3-ти поясен прешлен.
Проведено е оперативно лечение – вертебропластика с костен цимент на Стройкър и
медикаментозно лечение с обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни
средства, интравенозни инфузии на водно - солеви разтвори. Счупването на 1-ви и
3-ти поясни прешлени са получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и
добре отговарят да са получени по време и място при падане в превозно средство
на 18.09.17г. като са причинили трайно затруднение в движенията на снагата за повече
от 30 дни. Болките и страданията на ищцата, в резултат на получените
увреждания, особено след като са потенцирани и съпроводени от наличните шийна и лумбална одтеохондроза с
дископатни промени – радикулопатия с функционален дефицит и остеопороза, са били
значителни и продължават. Те са изявени и към настоящия момент и ще перзистират
и за в бъдеще с тенденция към засилване.
Впоследствие са
проведени курсове от физиотерапевтични процедури. Вещото лице е констатирало,
че в Експертно решение на ТЕЛК при V-та МБАЛ №2638/16.11.11 г. с дадени
пожизнено 54% степен на увреждане е отбелязано и наличието на Шийна и лумбална
одтеохондроза с дископатни промени – радикулопатия с функционален дефицит, като
в мотивите на експертното решение е отразено: „… дългогодишни болки в шиен и
лумбален гръбнак с ирадиация към крайниците и изтръпване на същите…”, поради
което е направил извод, че травматичните увреждания получени при ПТП-то от
18.09.17 г. са се насложили върху един предварително увреден терен. С оглед
придружаващите заболявания, а именно Шийна
и лумбална одтеохондроза с дископатни промени – радикулопатия с функционален
дефицит отразени още през 2011г., както и установената остеопороза в
последващите травмата изследвания, възстановителният период е бил протрахиран като
трудно могат да се отдиференцират само оплакванията, свързани с травмата,
получена при процесното ПТП, от другите системни заболявания на
опорно-двигателния апарат. При извършения за настоящата експертиза преглед е
установено, че оплакванията перзистират и до настоящия момент.
Като трайна последица от процесните
увреждания е описаната в образното изследване на гръден и поясен отдел на
гръбначния отдел, извършено в Болница „Лозенец” на 19.02.2020 г., в тялото на
Л3 /трети поясен прешлен/ се визуализират калциевоплътностни изменения,
вероятно поради проведена циментопластика, клиновидно снишено е тялото на
Л1/първи поясен прешлен/. Стеснен диск на ниво Л3-Л4.
За доказване на претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди, съдът
допусна разпит двама свидетели.
Свидетелката Т.А.Д., нейна колежка, в
показанията си заяви, че на 18.092017 двете заедно с ищцата се качили в
тролейбус № 5 от спирка Г.М.Димитров, посока Центъра. Двете трябвало да отидат
до второто работно място. Първо се качила свидетелката от задната врата и
седнала на една от двойноте седалки, а след нея ищцата. В момента, в който тя
се качвала, тролейбусът рязко тръгнал. Ч. се била хванала за една дръжка във
формата на дъга, но, в момента, в който превозното средство потеглило, тя
паднала. Главата й била назад, а краката – в посока към шофьора и все
повтаряла: „Гърбът ми, гърбът ми,,,“ В тролея имало двама – трима човека.
Пристигнали на следващата спирка, ищцата само пищяла, лежала на пода, а тролеят
продължавал да се движи. От спирката се качило младо момче, което помогнало да
свалят Ч. на тротоара..
Свидетелят С.Т.С.е син на ищцата. Майка си той видял след
инцидент, в Окръжна болница, била в немощно състояние, неадекватна. Била си
счупила три прешлена и й предстояла операция. Болките били непоносими. След
направената й операция на гръбначния стълб престояла в болницата 10 дни, била
неподвижна там през цялото време. Синът й я посещавал всеки ден. След
изписването продължила да бъде на легло, синът й я гледал. Първото прохождане
било през м. февруари. Не можела дори до банята да отиде, в тоалетната й били
пригодили един стол с дупка. Понастоящем, три години след инцидента, минава не
повече от 150 – 200 м. и още не се е възстановила, лекарите казали, че, тъй
като е много възрастна, прешлените й са атрофирали. Без свидетелят да я хване
сутрин не може да стане, после започва да върви, да пази равновесие.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна следното:
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещото лице, на база на събраните по
делото доказателства, посочва причините за настъпването на катастрофата и те се
коренят в поведението на неизвестния водач на неустановения тролейбус, причинил
катастрофата.
В резултат на станалото ПТП е пострадалата
ищцата, като, с оглед съществуващите й заболявания, към които са се наслагали и
получените в резултат на процесния инцидент травми, уврежданията й понесените
болки и страдания са сериозни, а пълноъзстановяване не може да има.
Съдът следва да обсъдви и възраженията на ответника,
свързани с неустановеност на механизма на станалото ПТП, липсата на причинна
връзка между получените увреждания и станалия инцидент и изключителния принос
на ищцата към причинените й вреди и ги намира за неоснователни.
Наистина, както посочва ответникът, липсва присъда на
наказателен съд, с който да се установи лицето, причинило процесното ПТП, а от
приложените доказателства е видно, че наказателното производство все още е
спряно поради неразкриване на неизвестния извършител. С оглед на това, обаче,
по искане на страните съдът назначи и прие заключението на съдебно –
автотехническа експертиза, която, заедно с показанията на разпитаната в хода на
производството свидетелка, изясни механизма на произшествието. Установено бе,
че това произшествие именно е довело до причиняване на подробно описаните от
заключението на съдебно – медицинската експертиза увреждания на ищцата. Нейно,
евентуално поведение, изразяващо се в
съпричиняване на произшествието и допринасяне на вредите, по делото не бе
доказано.
С оглед на това съдът счита, че възраженията на ответника
останаха недоказани и не следва да бъдат взети пред вид..
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания, претърпени от ищците.
Съдебната практика приема като критерий
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото
такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото ПТП, както
подробно бе описано по – горе, на ищцата са причинени увреждания, чиято тежест,
продължителност на лечение и прогноза за възстановяване подробно бяха обсъдени
в предходните мотиви.
С оглед
на това и, като съобрази описаните по-горе и доказани в хода на производството
болки и страдания от нейна страна, техния вид, интензитет, продължителност и
негативната прогноза за възстановяване и
приложи принципа за справедливост, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетение възлиза на 60 000 лв. – така, както са поискани. Искът се
явява основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на претенцията
пред ответника – 14.06.2019 г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото в полза на адвоката – повереник на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 2 330 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата 2 400 лв., представляваща държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на Н.Д.Ч., ЕГН **********,
чрез адв. К.Д., съдебен адрес:***, на основание чл. 557 ал. 1, т.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, 60 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП,реализирано на 18.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2019
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф.да
заплати на адв. К.Д.,
съдебен адрес:***,
на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер 2 330 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата 2 400 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: