Определение по дело №406/2020 на Окръжен съд - Силистра

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №260153

гр.Силистра, 17.12.2020 год.

            Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание проведено на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:          Кремена Краева

мл. с-я       Огнян Маладжиков

като разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 406/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя'' № 7, против Разпореждане № 1826 от 13.10.2020 г., по ч. гр. д. № 1072/2020 по описа на Районен съд – Силистра, с което частично е отхвърлено подадено от представител на банката заявление по чл. 417 от ГПК, подадено на 10.09.2020г.

Развиват се оплаквания за неправилност на разпореждането, като в тази връзка се иска въззивния съд да го отмени и да приеме, че претенцията за присъждане на дължимата сума за лихва върху редовна главница следва да бъде уважена в цялост, а в условията на евентуалност следва да бъде частично уважена за падежиралите съгласно договора за кредит вноски.

ОС, като взе предвид данните по делото и изложените доводи на частния жалбоподател за отмяна на разпореждането,  прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедното производство е инициирано със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, от 10.09.2020г., подадено от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК ……….. Предмет на заявлението са парични суми претендирани, като главница и лихви против длъжницште - „ДЕЯНА ГРУП" ЕООД с ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: гр. Силистра п.к. 7500, ул. „Капитан Кръстев" № 24, вх. Б, ет. 7, ап. 19, представлявано от едноличния собственик и управител П. И. Т. и П.И., с постоянен и настоящ адрес:………, възникнали на основание Договор за банков инвестиционен кредит № 0005/324/22012018, сключен на 22.01.2018 г. между заявителя и „ДЕЯНА ГРУП" ЕООД и П. И.Т.като солидарен длъжник.

Така сезиран заповедния съд издал заповед за изпълнение № 1787 от 13.10.2020г. за част от претендираните суми. Заповедният съд издал и атакуваното по настоящем разпореждане, с което отхвърлил искането да признае за установено солидарното задължение на длъжниците да заплатят сумата от 177,25 лв. (сто седемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.09,2019г. до 23.07.2020г. по сключения между страните Договор за банков инвестиционен кредит № 0005/324/22012018, сключен на 22.01.2018г., както и за част от направените разноски по делото за сумата над 111,63 лв. (сто и единадесет лева и шестдесет и три стотинки) за държавна такса и за сумата над 501,93 лв. (петстотин и един лева и деветдесет и три стотинки) за адвокатско възнаграждение. Със същото разпореждане заповедния съд указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви осъдителен иск за отхвърлената част от вземането си, включващо договорната лихва, довнасяйки съответната държавна такса.

За да обоснове разпореждането си районният съд приел, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането съобразно указанията дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3 от 2017 г. на ВКС. Съдът е установил, че банката заявител претендира договорна лихва до 23.07.2020г., а съобразявайки приложените документи приел, че кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 09.07,2019г. Ето защо и съобразно посоченото тълкувателно решение е приел искането за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителната лихва по процесния договор за кредит за неоснователно и го оставил без уважение изцяло с оглед невъзможността за отграничаване размера на това вземане за периода преди и след обявяването на договора за предсрочно изискуем на база съдържащата се в заявлението информация. Съдът е приел, че претендирането на договорна лихва след настъпване на предсрочната изискуемост не е съобразено с посоченото в ТР, и е отхвърлил искането в тази му част.

За да обоснове жалбата си жалбоподателят твърди, че неправилно заповедния съд е определил момента на настъпване на предсрочна изискуемост на процесиите вземания, а правилната дата била посочена в извлечението от счетоводните книги, представляващ документ съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК, и в самото заявление.

Жалбоподателят твърди, че предсрочната изискуемост на задълженията по процесния кредит е настъпила на 23.07.2020г. на която дата изтекъл срокът даден за доброволно изпълнение съобразно връченото на длъжниците чрез ЧСИ на 24.06.2020г., съобщение за намерението на кредитора да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем.

С оглед на това жалбоподателя приема, че възнаградителна лихва съгласно чл. 4.L и чл. 4.1.1. от договора следва да бъде начислявана и дължима до този момент. Така следва претенцията за сума за лихва върху редовна главница в размер на 177.25 лева за периода от 20.09.2019г. до 23.07.2020г. да бъде уважена и съответно да бъдат издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение и за нея.

В условията на евентуалност жалбоподателя приема, че сумата за възнаградителна лихва следва да бъде присъдена частично. Това му разбиране е обусловено от тезата, че съгласно чл. 7.3. от Договор за банков инвестиционен кредит. падежната дата на дължимата сума за лихва за редовна главница е всяко 20-то число на месеца. Въззивникът се позовава на обективираните на втората страница от процесното извлечение от счетоводни книги периоди на начисляване на всички претендирани със заявлението суми, от които можело да се установи, че възнаградителна лихва е начислявана на падежната дата за периода от месец септември 2019г. до месец юли 2020г., както и от 20.07.2020г. до момента на извеждане на кредитния дълг за изцяло и предсрочно изискуем от страна на банката /23.07.2020г./. В тази връзка в условията на евентуалност представителят на въззивника иска ако въззивния съдебен състав не приеме дата 23.07.2020г. като момент на предсрочна изискуемост на кредита, да присъди в полза на заявителя падежиралите суми за лихва върху редовна главница за периода от 20.09.2019г. до 20.06.2020г. съобразявайки подробно описаните им на втората страница на процесното извлечение от счетоводните книги размери, а именно сума в общ размер на 165.71 дева /сто шестдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/.

Според настоящия съдебен състав визираните в жалбата оплаквания не могат да обосноват исканата отмяна на постановеното разпореждане. Въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд и съображенията, въз основа, на които частично е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение, поради което на по реда на чл. 272 от ГПК, препраща към изложените мотиви. В допълнение следва да се има предвид и следното:

От представените със Заявлението по чл. 417 от ГПК, книжа може да се установи, че уведомленията по чл. 60 от ЗКИ, обективиращи готовността на банката да обяви предсрочната изискуемост на задълженията по кредита са връчени на длъжниците на 24.06.2020г. Самите уведомления съдържат текст според, който на длъжниците е даден 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването да изпълнят доброволно задълженията си, към кредитодателя. Посочено е още, че в противен случай след изтичането на този срок задълженията по кредита се считат за предсрочно изискуеми. След, като връчването е станало на 24.06.2020г., то срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 09.07.2020г. и тъй, като плащане не последвало предсрочната изискуемост на задълженията по кредита е настъпила именно на тази дата – 09.07.2020г., а не както е посочено в заявлението и в приложеното, към него извлечение от сметка на 23.07.2020г. В тази връзка правилно заповедния съд е установил, че претенцията от 177.25 лв. за лихва върху редовна главница за периода от 20.09.2019г. до 23.07.2020г. е неоснователна за периода от 09.07.2020г. до 23.07.2020г. тъй като през този период вече е била настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Правилно районният съдия е посочил, че данните от заявлението не са достатъчни за да се отграничи действително дължимата от неоснователно претендираната сума. Това е така предвид характера на строго формалното заповедно производство, което не дава възможност на съда да се произнася извън обхвата на посоченото в заявлението извършвайки пресмятания, интерпретации и тълкуване на заявените обстоятелства. Именно по тези съображения няма как да се приеме за основателно и алтернативно направеното във въззивната жалба искане. Заповедното производство цели бързина на процеса и проверка доколко е спорно претендираното право. По тази именно причина в заявлението иницииращо такова производство следва да се посочват само точно и ясно индивидуализирани претенции, тъй като съда в краткия срок за произнасяне и ограничителния режим за събиране на допълнителни данни няма възможност да преценява други обстоятелства извън тези конкретно посочени в заявлението. Същевременно на заявителя е дадена правната възможност да защити претендираното си право, като в едномесечен срок от разпореждането може да предяви осъдителен иск срещу длъжниците за отхвърлената част от претенциите си, както правилно го е насочил заповедния съд.

По изложените съображения ОС намира, че следва жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея  разпореждане потвърдено.

Предвид гореизложеното, ОС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1826 от 13.10.2020 г., по ч. гр. д. № 1072/2020 по описа на Районен съд – Силистра.

Определението е окончателно.