Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 08.02.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и пети януари през двехиляди и
деветнадесета година в
състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на
секретаря Арсова и
в присъствието на прокурора Кадев ,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . О.
Х. Д . № 5687 по
описа за 2018 година , и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 313 от НПК.
С
решение от 24.10.18г. по Н .О
.Х .Д . № 10049 /18г. , СРС, НО , 104 с - в
е признал подсъдимия
В.С.Ц. за виновен за извършено престъпление по чл . 343 ал.1 б. Б „ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3
от НК и на осн. чл. 378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл. 78 А
ал.1 от НК е освободил от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лв .С решението на осн.чл. 343 Г вр. чл . 343 ал.1 б. Б „ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3
от НК е наложено на подсъдимия В.С.Ц.
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. С решението на
осн. чл.189 ал.3 от НПК е осъден
подсъдимия В.С.Ц. за заплати разноски по сметка на СДВР в размер на 266 ,57 лв , а
на осн. чл.190 ал.2 от НПК е осъден да заплати държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.
|
|
Срещу решението е
постъпила жалба от упълномощените
защитници на подсъдимия, с която
се иска да бъде отменено постановеното
решение и подсъдимия да бъде оправдан по
внесеното обвинение , или алтернативно се иска да не се налага
наказанието лишаване от право да се
управлява МПС .
В съдебно заседание упълномощените защитници на подсъдимия В.С.Ц. - адв. П. и адв.А. подържат подадената жалба и пледират същата да бъде уважена .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание подсъдимият В.С.Ц. подържа изложеното от своите защитници ,като сочи , че съжалява и не е направено нарочно .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното
:
Жалбата
е частично основателна
.
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимият В.С.Ц. е
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание и е с добри характеристични данни
На 29.11.2017 г. около 11:50 часа в гр.София,
подсъдимият В.С.Ц. управлявал моторно превозно средство - автобус марка
„Ютонг”, модел „ЗК 6126 ХГА“, с per. №*******, собственост на „Столичен Автотранспорт“, по бул.„Акад.Иван
Евстатиев Гешов” с посока на движение от бул.„България” към бул.”Цар Борис Ш”.
На спирка на масовия
градски транспорт №0269 „Акад.Иван Евстатиев Гешов” автобусът спрял за слизане
и качване на пътници.
Широчината
на пътното платно на бул.„Акад.Иван Евстатиев Гешов” в района на спирка на МГТ
№ 0269, предназначено за движение по посока от бул.„България“ към бул.„Цар
Борис III“, е 10,5 м. с три пътни ленти с широчина по 3,5 м., разделени с
непрекъсната разделителна линия M 1 от ППЗДвП.
Било през светлата част на денонощието и
видимостта била добра. Пътното платно на бул.„Акад.Иван Евстатиев Гешов” е
покрито с дребнозърнест асфалт, без наклони, неравности, дупки и посипаности.
При спирането на спирка № 0269 „Акад. Иван
Евстатиев Гешов” водачът Ц. отворил всичките три врати на автобуса и пътничката
Е.Д.И. предприела слизане от втората врата. Подсъдимият Ц. затворил вратите на
автобуса, при което втората врата захванала палтото на Иванова, която вече била
стъпила на платното за движение, и потеглил. При потеглянето на автобуса,
свидетелката Иванова била увлечена от
захванатото палто по посоката на движение на автобуса и паднала на платното за
движение, след което водачът преминал със задно дясно колело на автобуса през
десния крак на Иванова.
На
място пристигнал екип на О„ПП“ - СДВР. Извършен бил оглед на местопроизшествие
и били изготвени скица и фотоалбум.
На място пристигнал
и екип на бърза помощ и свидетелката Иванова
била откарана във ВМА.
В резултат от
преминаването на автобусната гума през крака й на пострадалата било причинено
размачкване на дясната подбедрица; счупване на външния кондил на дясната голямопищялна
кост; счупване на малкопищялната и голямопищялната кости на дясната подбедрица
в долната трета;счупване на проксималните фаланги на III и IV-ти пръсти и на
дисталната фаланга на V-ти пръст на дясното ходило, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни
Горната фактическа обстановка
се установява по несъмнен
начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства , и доказателствени средства : показанията на
свидетелите Е.Д.И.а и М.И.З., дадени на досъдебното производство; заключението
по съдебно-медицинската експертиза на д-р Нанкова, изготвено на досъдебното
производство; заключението по автотехническата експертиза на инж.Пенев,
изготвено на досъдебното производство; обясненията на подсъдимия В.С.Ц., дадени
на досъдебното производство; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със
скица и фотоалбум към него, както и другите писмени доказателства, събрани по
ДП №513 ЗМТ-11484/2017 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР , свидетелство за съдимост
на подсъдимия , представената пред
въззивния съд трудова характеристика от
Столичен автотранспорт и удостоверение
от ОДМВР Монтана.
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия ,
които имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2 вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК , а именно на 29.11.2017г. около 11:50 часа в гр. София, при
управление на моторно превозно средство - автобус марка „Ютонг”, модел „ЗК 6126
ХГА“, с per. № *******, като се движел в гр.София по бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов” с
посока на движение от бул. „България” към бул.”Цар Борис Ш”, при потегляне от
спирка на масов градски транспорт №0269 „Акад. Иван Евстатиев Гешов”, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в:Чл. 68, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата: „Водачът на пътното превозно средство от редовните линии
за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното
качване и слизане на пътниците.” - като не осигурил възможност за безопасно
слизане на пътничката Е.Д.И.а с ЕГН ********** /при затваряне на втора врата
захваща палтото на Иванова и след потегляне гумата на автобуса прегазва десния
й крак/ в следствие на което по непредпазливост на Е.Д.И.а е причинена средна
телесна повреда изразяваща се в: размачкване на дясната подбедрица; счупване на
външния кондил на дясната голямопищялна кост; счупване на малкопищялната и
голямопищялната кости на дясната подбедрица в долната трета; счупване на проксималните
фаланги на III и IV-ти пръсти и на дисталната фаланга на V-ти пръст на дясното
ходило, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
срок по - дълъг от 30 дни .
От
обективна страна по делото се установява
,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място при управление на
моторно превозно средство - автобус марка „Ютонг”, модел „ЗК 6126 ХГА“, с per. № *******, при
потегляне от спирка на масов градски транспорт №0269 „Акад. Иван Евстатиев
Гешов”, е нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в:чл. 68, ал. 2 от Закона за движение по пътищата:
„Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на
пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на
пътниците.” - като не е осигурил възможност за безопасно слизане на пътничката Е.Д.И.а
с ЕГН ********** /при затваряне на втора врата захваща палтото на Иванова и
след потегляне гумата на автобуса прегазва десния й крак/ вследствие на което
по непредпазливост на Е.Д.И.а е причинена средна телесна повреда изразяваща се
в: размачкване на дясната подбедрица; счупване на външния кондил на дясната
голямопищялна кост; счупване на малкопищялната и голямопищялната кости на
дясната подбедрица в долната трета; счупване на проксималните фаланги на III и IV-ти пръсти и на
дисталната фаланга на V-ти пръст на дясното ходило, довело до трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни
Деянието е осъществено при форма на вината
непредпазливост, доколкото подсъдимия не е предвиждал
настъпването на общественоопасните
последици , на като правоспособен водач е бил
длъжен и е можел да ги предвиди.
Доводите на защитата за
недоказаност на извършеното
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2 вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК от страна на
подсъдимия по
делото ,настоящият въззивен съд намира за
неоснователни ,тъй като в тази насока са
събраните от първата инстанция подробно изброени гласни и
писмени доказателства , и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционния
съд е направил анализ
на събрания от него доказателствен
материали , който се споделя изцяло и от
настоящата съдебна инстанция . Въззивният съд намира ,че по делото безспорно се установява както извършването на деянието , така и
авторството на деянието от страна на подсъдимия по
делото . Въззивният съд не споделя
доводите в жалбата , че деянието не е доказано по безсъмнен начин ,
тъй като от събраните от първата съдебна инстанция доказателства се установяват безпротиворечиво времето ,мястото и начина на извършване на деянието . Времето ,мястото
и начина на извършване на деянието се установяват от показанията на свидетелите очевидци - Е.Д.И.а и М.И.З., които описват в показанията си обстоятелствата , при които на инкриминираната дата и място при
слизане от управляването
от подсъдимия моторно превозно
средство - автобус марка „Ютонг”, модел „ЗК 6126 ХГА“, с per. № *******, на свидетелката Иванова не е било осигурено
безопасно слизане , тъй като автобуса
управляван от подсъдимия е потеглил от спирка на масов градски транспорт №0269
„Акад. Иван Евстатиев Гешов”, след като пътничката е била със захванато палто и
това обстоятелство е обусловило нейното падане на платното за движение и
преминаването на автобуса през крака й. Правилно СРС е посочил ,че независимо
,че свидетеля М.И.З., не свидетелства , че е видял
захващането на палтото на пострадалата , а сочи ,че същата при слизането си от автобуса
се е подхлъзнала и единия и крак е бил
влезнал под автобуса пред неговата задна дясна гума , след което същия веднага е потеглил и крака на жената е
бил прегазен, като същата е паднала на
пътното платно, то не следва да не се
кредитират показанията на свидетелката Иванова в тази насока, доколкото сочените различия в механизма на настъпилото
ПТП не свидетелстват , че подсъдимия не е нарушил инкриминираната
му норма от Закона за движение по пътищата . В тази връзка следва да се
посочи ,че заключението по автотехническата експертиза установява,
че „ мястото на произшествието се
намира на бул.„Акад. Иван Евстатиев Гешов” в района на спирка на МГТ № 0269
„Акад. Иван Евстатиев Гешов”: по широчина на пътното платно - от 0,6 до 1,0 м.
вляво от десния бордюр на бул.„Акад. Иван Евстатиев Гешов”, считано по посоката
на огледа - посоката на движение на автобуса; по дължина на пътното платно - на
23,0 до 24,0 м. след ориентира, считано в същата посока;Скоростта на автобуса в
района на произшествието е била в порядъка на 5 км/ч.Причина за възникналото
произшествие се явява субективното поведение на водача В.С.Ц., който не е
осигурил безопасното слизане на Елена Иванова като е потеглил при наличие на
захванато от втората врата палто на пътничка;Водачът на автобуса е следвало да
затвори вратите на автобуса, да се убеди, че няма хора в зоната вдясно от
автобуса и едва след това да потегли. Той е имал техническа възможност да
възприеме пострадалата пътничка, която е била извън автобуса, независимо дали
със захванато палто или паднала, през страничното външно огледало за обратно
виждане от момента преди потеглянето. В този момент той е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП като не потегля „ ,при
което не са налице основания за оправдаването на подсъдимия , както пледира
защитата , при установеното обтоятелство ,че именно неговите действия като водач на автобус са довели до причиняване на вредоносния резултат
– причинената телесна повреда на постралата.
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода до три години и пробация в нормата на
чл.343,
ал.1, б. „б“, пр. 2 вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , правилно е приложен чл. 78 А ал.1 от НК и дееца е бил освободен от наказателна
отговорност с наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв , тъй като престъплението е извършено по непредпазливост ,деецът е пълнолетно
лице, което не е осъждано и не е освобождавано от наказателна отговорност по
реда на глава осма на раздел IV от
НК и
от престъплението не са причинени имуществени вреди. При
определяне на конкретния размер на
административното наказание глоба в
размер на 1000 лв , което е наложено в неговия минимален размер предвиден
в закона , са отчетени в
достатъчна степен всички обстоятелства
относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при
които същото е извършено ,
обстоятелството ,че подсъдимия изразява съжаление за стореното и е с добри
характеристични данни , които са
смекчаващи вината обстоятелства .
Правилно СРС
е посочил ,че за постигане на целите на
наказанието законодателят е предвидил да се приложи разпоредбата на чл.343г вр.
чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК ,при което на подсъдимия В.С.Ц. следва да бъде наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС на основание чл.343г от НК , тъй като се касае за серизно увреждане крайника на пострадалата,
което би могло да бъде избегнато при повишено внимание от страна на подсъдимия
и с оглед упражняваната от него професия ,при което съдът намира, че налагането на наказанието
лишаване от право да управлява МПС в конкретния случай е наложително ,противно
на доводите на защитата . По отношение размера на това наказание ,въззивният
съд намира , че същия следва да бъде намален до размер от предвидения законов минимум от 3 месеца , с
оглед на представената пред въззивния съд трудова характеристика от Столичен
автотранспорт и удостоверение от ОДМВР
Монтана за липса на нарушения , при
което решението на СРС следва да бъде изменено в тази му част.
Законосъобразно с оглед изхода на
делото с решението на осн. чл.189 ал.3
от НПК е осъден подсъдимия В.С.Ц.
за заплати разноски по сметка на
СДВР в размер на 266 ,57 лв , а на осн. чл.190 ал.2 от НПК е осъден да заплати
държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в размер на 5
лв.
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат
отмяната на първоинстанционното решение .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 337 ал.1 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваното решение на СРС следва да бъде изменено в посочената му част, а на чл. 338 от НПК същото следва да бъде потвърдено в останалата му част , а жалбата да се уважи частично .
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
И З М
Е Н Я решение
от 24.10.18г. по Н .О .Х .Д . №
10049 /18г. , СРС, НО , 104 с - в
, в частта ,с която на осн.чл. 343 Г вр. чл . 343 ал.1 б. Б „ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3
от НК е наложено на
подсъдимия В.С.Ц. лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца като Н А М А Л Я В А този срок до 3 месеца .
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решението в останалата му част .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове
: 1.
2.