РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Царево, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20232180100082 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
адв. Д. В. М., Адвокатска колегия ****, с адрес на кантора и съдебен адресат:
*******, в качеството на ******на И. А. А., ЕГН: **********, съдебен
адресат по делото: ******, против: "****" **, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление:******, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю.А., с която се
иска от съда, да постанови решение, с което да обяви за нищожна клаузата на
чл. ** от ****** № *****от ****г. сключен със „****“ **, съгласно която е
начислена неустойка в размер на ****лева, на основание чл. ***, ал. *, пр. *от
***, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. ***, ал. *и чл. ***, ал. *от ***. Да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
1
В исковата молба се твърди че ищеца е страна по***** № ***от ****г.
сключен с „****“ **, ЕИК ****. Сочи се, че съгласно цитирания договор
ищцата следва да върне сумата по кредита, която е в размер от ****лева, при
сума на получаване ***лева, лихва от ***лева и неустойка в размер на
***лева, при срок на кредита от *месец. Според исковата молба, съгласно чл.
****от **** № ****от ****. в случай, че ищцата не осигури и не представи в
срок, обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на т. ***до т.
**договора и общите условия. Твърди се, че неустойката се начислява и се
заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
На база изложеното, ищцата твърди, че клаузата на чл. **от ****** № ***от
****г. сключен със „*****“ **, съгласно която е начислена неустойка в
размер на *** лева е нищожна на основание чл. **, ал. *, пр. *от ***, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. ***, ал.*и чл. **ал.*от ***.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че иска е допустим,
но неоснователен. Според ответника, оспорената клауза не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като във всеки случай на предоставяне на
потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за
носения риск, във връзка с отпускането на кредита, като рисковият профил на
клиента, се оценява преди момента на сключване на договора за заем, като
към него момент се преценява и носения от финансовата институция
финансов риск. Твърди се, че оспорената клауза не е неравноправна по
смисъла на чл. ***, ал. *, т. *от ***, тъй като не се създава задължение за
потребителя, при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Ответника твърди, че не е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл. **, ал. *от **, тъй като
заобикаляне на закона не може да бъде осъществено, чрез невалидно
съглашение. Според ответника, размерът на неустойката не следва да се
включва в ГПР, тъй като неустойка се явява обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение, което обезщетение не попада в общите разходи и не
може да се взема предвид при изчисляване на ГПР. Твърди се, че в договора
са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне
на годишния процент на разходите, съгласно чл. **, ал. *от ***.
В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени
становища по делото.
2
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и се установява от приложения като
доказателство ******№ ***от ***г. сключен с „*****“ **, ЕИК *****, че
страните са били във валидно, облигационно отношение по силата на
договора.
Няма спор, че съгласно Договора ищеца, следва да върне сумата по
кредита, която е в размер от ***лева, при сума на получаване ****лева, лихва
от ***лева и неустойка в размер на ***лева, при срок на кредита от *месец.
Няма спор, съгласно чл. **от ****** № ***от ***г. в случай, че
****не осигури и не представи в срок, обезпечение по кредита съгласно
сроковете и условията на т. **до т. **договора и общите условия, същата
дължи неустойка в размер на ****лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание в чл. **, ал. *, пр. *от ***, чл.
***, ал. *и чл. ***, ал. *от ***, като се иска от съда, да обяви за нищожна
клаузата на чл. **от **** № ****от ****г. сключен между ****и ***,
съгласно която е начислена неустойка в размер на ****лева, на основание чл.
***, ал. *, пр. *от ***, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че
е сключена при неспазване на нормите на чл. ***, ал. *и чл. ***, ал. *от ***.
По допустимостта на исковете:
Предявените искови претенции са допустими. Съгласно правната
доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда
при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде
както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и
признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да
възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал
между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В
случая е налице гражданско правен спор, който е безспорно е подведомствен
на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск,
възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита,
процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост
на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка
3
за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна
процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице
кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на част от договор е
установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост- като
беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В случая, според съда
такъв правен интерес е налице, като същия произтича от качеството на ищеца,
който е страна по договора и при въведени съмнения за действителността на
част от договора, правното му положение е смутено. При това положение се
налага извода, че при всяко положение, когато ищецът има интерес да внесе
яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила
решение, че между тях съществува, респ. не съществува определена правна
връзка, предявеният установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане
по същество. В настоящия случай са налице всички положителни
предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което настоящия съд
приема, че предявените искове са процесуално допустими и като такива
следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът намира следното от правна страна, по отношение на заявената
главна искова претенция:
В правната доктрина и константната съдебна практика, безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. ***, ал. *,
предл. *от ***е налице, когато се нарушава правен принцип- било той
изрично формулиран- или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби /Решение № */ ***г. по т.д. № ***/ ***г. Решение № ***/ ***г. по
гр.д. № ***/ ***г. Определение № ***по т.д. № ****/ ***г. и мн. др./. Според
Тълкувателно решение № */ ****г. по т.д. № */ ****г. на ***на ***, добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица, от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави
4
към момента на сключване на договора. Противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието
предполага еквивалентност на престациите и при явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на
договарянето, разписана в нормата на чл. *от ***, се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр.
В настоящия случай, в чл. *** от ***** № ****от *****г. в случай, че
***не осигури и не представи в срок, обезпечение по кредита съгласно
сроковете и условията на т. **до т. ***договора и общите условия, същата
дължи неустойка в размер на ***лева. Според съда, клаузата за дължимостта
на неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите, дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, се съдържат в **№ *от ***г. по т. д. № */ ***г. на ***на **, а
именно, когато неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в
мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на
неустойка, съдът следи и служебно. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /Решение № ***/ ***г. на **по т.д. № ***/ ***г./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя, да осигури обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключване на договора- поръчителство на ФЛ или банкова
5
гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка.
При това положение, на първо място при преценка за нищожността на
оспорената клауза, следва да се изхожда от размер на неустойката, който е
определен в договора. Според съда, клаузата за дължимостта на неустойката е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като в случая,
неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
На следващо място, срокът за предоставянето на обезпечение
определен от ответника- с което обезпечение е обвързана оспорената клауза-
е твърде кратък. При това положение, за потребителя се създава извънредна,
допълнителна и на практика непосилна тежест, водеща до значително
затруднение в осигуряването на обезпечение, предвид необходимостта от
технологично време и чуждо съдействие.
Отделно от това, с оглед изначалното предвиждане, неустойката да се
кумулира към погасителните вноски, съгл. представения погасителен план,
следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като
излиза изцяло извън присъщите й функции. Именно, поради изначалното
включване на неустойката в дължимата за връщане сума, съда приема, че
размера й попада в общите разходи и следва да се взема предвид, при
изчисляване на ГПР. При това положение, при определяне на годишния
процент на разходите, е нарушена разпоредбата на чл. **, ал. **от ***
На следващо място, непредоставянето на обезпечение, не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва
и представлява сигурна печалба за заемодателя. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заетата сума. Размерът на неустойката е значителен сам по себе
си, в т.ч. съотнесен към предоставената сума. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. **, ал. *, предл. *от ***, тъй
като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
6
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Безспорно, няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая обаче, няма адекватен
критерий за преценка на това драстично надвишаване, доколкото се посочи,
че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един
вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното
задължение, т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението,
тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Според съда, основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е, да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане
сума със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници
на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава
принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението /Решение № **от ***г. на ***по гр. д. № ***/ ***г./. Тъй
като противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. **, ал. *от ***, в тази част договорът не е
пораждал правно действие.
По изложените мотиви съдът достигна до извод, че предявената искова
претенция е основателна, поради което и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
Право на разноски, с оглед изхода на делото, има ****. От
съдържащите се в кориците на делото доказателства се установява, че
разноските са в размер общо на ***лева, която сума, следва да се възложат в
тежест на ***.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. ***, ал. **, пр. *от ***,
като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. ***, ал. *и чл. ***, ал. *от **, клаузата на чл.
**от ******* *№ ****от ****г. сключен между И. А. А., ЕГН: ********** и
„****“ **, ЕИК ***, съгласно която е начислена неустойка в размер на
7
***лева.
ОСЪЖДА „****“ **, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. В. М., Адвокатска
колегия ****, сумата от ***лева, за разноски по делото, от които ***лева
държавна такса и ****лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-
Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
8