Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр.Пловдив, 20.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
7215/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „ЕМК-1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 17, срещу наказателно постановление № К-0048094
от 21.10.2019 г., издадено
от Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за
защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 200 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 350 лева, за нарушение на чл. 24 ал.1 ЗЗП.
В жалбата се излагат съображения,
че не е извършено вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение, доколкото
е изготвен ценоразпис, състоящ се от четири листа и е поставен на видно място.
Възразява, че сумата, дължаща от потребителката е съставена въз основа на
реално предоставена услуга. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде
отменено.
В проведеното открито съдебно
заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, представлява се от
управителя Е.К.. По същество се излага съображения, че е налице разминаване
между описанието от фактическа страна в обжалваното НП и вменената му правна
квалификация. Пресъздава възприетата от него фактическа обстановка.
Въззиваемата страна – КЗП Пловдив, редовно
призована, представлява се от адв. К., с пълномощно по делото. Същата излага
доводи, че нарушението е установено от обективна страна. Посочва, че в
поставения ценоразпис не е посочена услугата „диагностика“, поради което не е
налице разминаване на описанието от фактическа страна в обжалваното НП. Излага
доводи, че определената санкция е в минимален размер, поради което моли
обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.07.2019 г. лицето М.С.
оставила своя автомобил в монтажен център за аларми и озвучение, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“, стопанисван от дружеството – жалбоподател.
Същата постигнала уговорка с управителя на дружеството, служители от центъра да
проверят какъв е проблемът във връзка с неработещи задни колонки на нейния
автомобил, като в допълнителен разговор да и предложи цена за извършване на
ремонта. В изпълнение на поетата уговорка управителят на жалбоподателя – Е.К.,
провел разговор с С., като я уведомил, че ремонтът ще струва между 120 – 160
лева. Последната отказала извършването на ремонта. При посещението в монтажния
център, за да прибере предоставения от нея автомобил, същата била уведомена, че
дължи сумата от 30 лева за диагностика. М.С. заплатила сумата от 30 лева, за
което и бил издаден касов бон.
На същата дата в КЗП РД – Пловдив
постъпила жалба от лицето М.С., с която същата настоявала за съдействие от
Комисията с цел възстановяване на заплатена диагностика на неработещи задни
колонки на лек автомобил в размер на 30 лева, с мотив, че търговецът не я
уведомил за предоставената услуга.
Въз основа на подадения сигнал, на
19.07.2019 г. свидетелката В.Г., заемаща длъжността „старши инспектор“ при КЗП
РД – Пловдив извършила проверка на обект – монтажен център за аларми и
озвучение, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“, стопанисван от
дружеството – жалбоподател. При извършване на проверката било установено, че
търговският обект е в работен режим. Търговецът бил обозначил предарително
предоставените услуги чрез два броя ценоразписи, поставени на видно за
потребителите място, но не бил обозначил услуга „диагностика“ с цена 30 лева.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
К-2672266/19.07.2019 г.
Поради извършените констатации, на
30.07.2019 г. свидетелката Г. съставила на жалбоподателя АУАН № К-0048094, с
който му вменила нарушение по чл. 24 ал.1 ЗЗП. Въз основа на съставения АУАН,
било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В.Г.,
която описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Констативен
протокол № К-2672266/19.07.2019 г., ценоразпис, жалба от 03.07.2019 г. и АУАН №
К-0048094/30.07.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следват от така представените Заповед № 289/ 22.04.2015 г. и Заповед № 388 ЛС/22.04.2015
г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 24 ал.1 ЗЗП, съгласно който всеки търговец, който предлага
услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на
предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в
търговския обект.
В настоящия случай
безспорно се установи, че в монтажния център на две места е разположен
ценоразпис, но в същия не фигурира услугата „диагностика“, която е следвало
потребителя С. да заплати. В тази връзка не се споделят възраженията на
представителя на дружеството – жалбоподател, че е налице разминаване между
описанието от фактическа страна на нарушението и вменената му правна норма.
Според настоящия съдебен състав целта на посочената норма е обявяване на всички
предоставяни услуги от дружеството, с оглед предоставянето на възможност на
потребителя предварително да направи информиран избор дали да се възползва от
същите предвид тяхната стойност. Обстоятелството, че реално е имало обявен
ценоразпис, не обуславя липса на изпълнително деяние по чл. 24 ал.1 ЗЗП,
доколкото в него не е била вписана посоченото услуга. Поради изложеното
несъмнено осъщественото от жалбоподателя притежава от обективна страна
признаците на нарушение по чл. 24 ал.1 ЗЗП.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, от което не са произлезли каквото и да е било
вредни последици. Констатираното нарушение е първо по ред за дружеството –
жалбоподател. Не без значение с оглед преценката на обществената опасност на
деянието е и обстоятелството, че е поставен ценорапис на две места, макар и да
не фигурира в него услугата „диагностика“. Съдът възприема изложното от
жалбоподателя, че посочената услуга, доколкото не е изрично посочена, е била
определена по обективни критерии чрез други посочени от дружеството услуги, а
именно: монтаж на говорители със сваляне на кори и монтаж на говорители, без
сваляне на кори. Не без значение е и обстоятелството, че за да се определи
цената на услугата, която потребителката е желала да ползва, служители на
жалбоподателя са разглобили корите на автомобила, след което същите отново са
били сглобени, респ. е извършен труд от тяхна страна, който следва да бъде
заплатен. Действително, следвало е същата да бъде предварително уведомена за
цената за посочената услуга, но съдът намира, че самият вид предлага услуга се
явява специфичен, доколкото може да се отнася до различен
вид работа. Решаващо в случая е това, че
с деянието си, търговецът очевидно не е целял да заблуди потребителя, а реално
да предостави услуга. Процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай
на нарушение по чл. 24 ал.1 ЗЗП. Като не го е
квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл.
28 от ЗАНН.
От всичко изложено
следва, че несъмнено бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му
административно нарушение, но доколкото същото се явява с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение на други нарушения от съответния вид, то е
следвало от административнонаказващият орган да бъде приложена разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Това обуславя порок на обжалваното НП и същото следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Така мотивиран, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-0048094 от 21.10.2019 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „ЕМК-1“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Кукленско шосе“ № 17, на основание чл. 200 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 350 лева, за нарушение на чл. 24 ал.1 ЗЗП
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС