РЕШЕНИЕ
№ 725
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330105990 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от
ЗЗД и 86 от ЗЗД от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1, представлявано от
Ф.Д. против Н. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. ****, ул. **** № ** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 262,45
лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № **** от
****, 17,93 лева - договорна лихва за периода 27.06.2020 г. – 26.09.2020 г.;
36,53 лева – обезщетение за забава за периода 26.09.2020 г. – 10.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 10.02.2022 г. до окончателното погасяване. Претендира
разноски
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор
за потребителски кредит от ***** от разстояние. Предоставена е в заем сума
от 500 лв. Издължаването е на 6 тридесетдневни вноски от 27.03.2020 до
26.09.2020 г. сумата е предоставена чрез „****“ АД на ***** ГЛП е 40,54 %
съответно договорната лихва е в размер от 60,76 лв. ГПР е 49 %. В него не е
включена неустойката. Платена е сума от 280 лв. в периода 30.09.20-
1
20.09.2021 г. погасяваща първите три погасителни вноски, с която са
издължени 42,83 лв.-лихва, 237,55 лв. –главница.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва иска.
Твърди се наличие на нарушения на ЗПК досежно размера на ГПР, ГЛП и
условията за прилагането му, което обуславя връщане само на чистата сума
по кредита. Заявява се недействителност и договора за допълнителни услуги.
Клаузите противоречат на ЗПК и добрите нрави. Притендира се прихващане
на пратените суми срещу задължението за главница.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна
следното.
От представените писмени доказателства –договор за кредит от ****;
приложение № ** към договор за кредит № ****, погасителен план е видно,
че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ответника от
ищеца на заемна сума от 500 лв. за срок до 26.09.2020 г. при ГЛП-40,54 % и
ГПР-49 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за
неизпълнение на това задължение в размер от 1,73 лв. на ден, но не повече от
1% от главницата. Размер на погасителната вноска с неустойка е 146,38 лв.
Общия размер на вземанията е 878,28 лв.
От представяната разписка от ***** е видно, че предоставената в заем
сума от 500 лв. е преведена на Н. П. чрез ****“ АД.
От приложеното гр. дело ****/*** на *** е видно, че с влязло в сила от
**** решение на *** клаузата на чл. 5,6 от сключеният между страните
договор за кредит ****/****, касаеща задължение за неустойка обявена за
нищожна.
От представената справка от ищеца в молба от 18.01.2023 г. е видно, че
в периода 30.09.2020-20.09.2021 г. ответницата е извършила плащане на суми
по договора в общ размер от 280 лв., които са погасили 237,55 лв. –главница,
42,83 лв.-договорна лихва.
От приложеното ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС е видно, че за
притендираните вземания ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по
което е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
2
С оглед подаденото възражение по ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС
настоящия състав намира, че е налице интерес у ищеца за предявяване на
разглеждания иск по чл. 422 от ГПК. Уважаването на същия налага
установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното
основание и предаване на заемната сума, както и неизпълнение на
задължението на заемополучателя за връщане на пълния размер на заемната
сума в договорения срок.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства са
установява, че страните по делото са страни и по договор за кредит №
****/****, като и, че заемната сума от 500 лв. е предоставена на ответника, а
от негова страна е платена такава в размер от 280 лв.
С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника,
съдът намира, че спора се състои в действителността на клаузите от договора
съобразно разпоредбите на ЗПК.
Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира,
че клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК. Те налагат
договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не по-малък от 12, като не
се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените
такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В същия следва да е отбелязан лихвения процент и
условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора
да е записан годишен лихвен процент от 40,54 %, липсва посочване на
условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия
размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението
за лихва. Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са
посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при
което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали
отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът
намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че
същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
3
дължимата сума по договора. С оглед становището на ищеца, че в ГПР не е
включена дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение, съдът
намира, че е налице нарушение на ЗПК, тъй като същият следва да изразява
общите разходи на потребителя по кредита - настоящи или бъдещи: лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая
невключването на посочения разход навежда наличие на допълнително
скрито оскъпяване, което противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10
и 11 ЗПК и води до недействителност на договора на това основание.
Съобразно с това следва да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК и по
аргумент на чл. 23 ЗПК, да се дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва и другите разходи. Това е достатъчно основание да
се приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 500
лв.
Тъй като се посочва от ищеца, че длъжника е извършил плащане на
сума от 280 лв. то същата следва да се отнесе за погасяване на дължимата
главница от 500 лв. Ето защо иска се явява основателен и следва да се уважи
до размера от 220 лв. главница, като за разликата над него до притендирания
от 262,45 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на постъпване на заявлението в съда – 10.02.2022 г. до окончателното
погасяване, 17,93 лева - договорна лихва за периода 27.06.2020 г. – 26.09.2020
г.; 36,53 лева – обезщетение за забава за периода 26.09.2020 г. – 10.02.2022 г.
да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част или 86,78 лв. за държавна такса и 624,78 лв. за адвокатско
възнаграждение по настоящето производство и 17,36 лв. за държавна такса и
277,68 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
На ответника не се дължат разноски поради липса на представени
доказателства за сторени такива. Тъй като същата е представлявана от
пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата за адв. И. за настоящето производство то следва да се определи
съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали
към момента на сключване на договора, и съразмерно на отхвърлената част от
иска в размер от 91,72 лв. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/
09.07.2004 г., за заповедното производство по ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС
възнаграждението следва да се определи в размер от 91,72 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. П. с ЕГН: ********** и адрес:
с. ****, ул. **** № *** дължи на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1,
представлявано от Ф.Д. сумата от 220(двеста и двадесет) лева – главница,
4
дължима по договор за потребителски кредит № **** от *****, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда –
10.02.2022 г. до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1,
представлявано от Ф.Д. против Н. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. ****,
ул. **** № ** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата над 220(двеста и двадесет) лева до 262,45 лева (двеста шестдесет и два
лева и 45 ст.)– главница, дължима по договор за потребителски кредит №
**** от *****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 10.02.2022 г. до окончателното
погасяване, сумата от 17,93 лева (седемнадесет лева и 93 ст.)- договорна
лихва за периода 27.06.2020 г. – 26.09.2020 г.; 36,53 лева (тридесет и шест
лева и 53 ст.)– обезщетение за забава за периода 26.09.2020 г. – 10.02.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Н. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. *****, ул. *** № **
да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1, представлявано от Ф.Д.
сумата от 711,56 лв.(седемстотин и единадесет лена и 56 ст.) за разноски по
настоящето производството и сумата от 295,04 лв.(двеста деветдесет и пет
лева и 04 ст.) за разноски по заповедното производство по ч. г. д. 1990/2022 г.
на ПРС.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1, представлявано от
Ф.Д. да заплати на адвокат Е. Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр. ****, ул. „****“ № ***, сумата от 91,72 лв. (деветдесет и един лева и 72
ст.) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата за настоящето производство и сумата от 91,72 лв.
(деветдесет и един лева и 72 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството по
ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
5