Р Е Ш Е Н И Е

                                                    гр. София,07.06.2019 г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

                                                                                   СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

          при участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15062 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното

                      Предявеният иск е с правно основание чл.240 във вр. с чл.79 във вр.с чл.86 ЗЗД.

                      Ищецът твърди в ИМ, че на 25.03.2014 г. е сключил договор за заем с ответника, по силата на който в качеството си на заемодател е предоставил на ответника като заемополучател заем в размер на 47 000 лева, който е изцяло усвоен и следвало да бъде погасен на 84 месечни вноски, ведно с оскъпяването му съгласно ГПР от 10 % и годишен лихвен период от 8,90 %. След като ответника спрял плащанията на вноските по заема, ищеца обявил същия за предсрочно изискуем. Към депозирането на ИМ длъжника не е върнал получената в заем сума. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване ИМ в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото. 

                      В законоустановения срок, ответника депозира отговор, с който оспорва исковете. Оспорва усвояването на кредита в посочения размер, както и забавата в плащането на вноските. Оспорва получаването на изявлението за настъпване на предсрочна  изискуемост, евентуално твърди, че не е предоставен достатъчен срок за изпълнение на задължението. Счита, че ищецът е злоупотребил с права, доколкото забавата е плащането не била значителна.               

                      В последващи молби, ищецът чрез пълномощника си юрк. П. уточнява правното основание за предявяване на настоящите искове и прави уточнение на исковите суми: главница, договорна лихва, законна лихва.  

    Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните  по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

                     По делото е представен  договор за заем от 25.03.2014 г. (наименуван договор за потребителски паричен кредит), съгласно който ищеца като заемодател се задължава да преведе сумата 47 000 лева след подписването му, на ответницата като заемополучател,като ответницата е получила по посочената банкова сметка, ***.Съгласно чл. 3, от договора и видно от платежното нареждане за кредитен превод от 26.03.2014г.,ищецът е изпълнил задължението си по реалната сделка, а за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски- всяка по 753.79 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването му съгласно ГПР от 10,00 % и годишен лихвен процент от 8,90% посочени изрично в поле „Параметри по кредита“ на страница 1 от Договора.

                          Длъжникът е преустановил редовното обслужване на кредита към м. юли 2015 г., поради което на основание чл.5, изр. 2 от договора вземането е станало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена месечна вноска. На 12 Януари 2016 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която заема се обявява за предсрочно изискуем. Видно от представената товарителница, поканата е изпратена на адреса, който ответника е декларирал при кандидатстване.  Същата не е връчена лично или чрез друго лице на заемополучателя и не е получена от него.

                         В.л. Б. по назначената ССчЕ сочи, че  от банковата сметка на ищеца е направен превод по банковата сметка на ответника на сумата 46 008.00 лева на 26.03.2014г. Съгласно експертизата размерът на  договорната лихва  на базата на усвоената главница  е 5 385.51 лева, при дата на обявяване на предсрочна изискуемост 20.08.2015 г. или 9 345.75 лева- при дата на обявяване на предсрочна изискуемост 02.12.2016 г. Дължимите вноски в това число лихви са общо в размер на 31 741.27 лева до 02.12.2016 г. или  38 849.38 лева до 20.08.2015 г.

                        Спорното обстоятелство редовно ли е връчено на длъжника изявлението на кредитора за обвяване на вземането си за предсрочно изискуемо, от отговора на който въпрос зависи, дали е настъпила твърдяната в ИМ предсрочна изискуемост на пълния размер на вземането,бе уточнено от ищеца със становището му вх.№ № 154189/17.11.2017г. Претендирата изискуемост  от ищеца по вземането по процесния договор е към 02.12.2016 г. или към датата на депозиране на ИМ.

                         При така очертаната фактическа  обстановка се налагат следните правни изводи:

                        Съгласно чл. 240 ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателя предава в собственост на заемополучателя пари, а последния се задължава да върне заетата сума. Представените по делото договор и платежно нареждане установяват, че между ищеца и ответника валидно възниква и съществува твърдяното заемно правоотношение. Ответника изпада в забава при погасяване на вноските по заема към м.юли 2015 г., а последното плащане с цел погасяване на заема е частично и е извършено на 13.05.2016г.

                        Поради спиране на плащанията кредиторът предприема действия по обявяване на непогасения остатък от вземането си по заема за предсрочно изискуем. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи изискуемостта (Р № 139/05.11.2014 г. по т д. № 57/2012 г. І ТО;

Р № 114/07.09.2016 г.по т. д. № 362/2015г. ІІ ТО; Р № 198/18. 01. 2019 г. по т. д. № 193/2018 г.І ТО).

             Следователно релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит или заем, поради упражнено от страна на кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо е фактът на съобщаване на длъжника от страна на кредитора на това негово изявление,  като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска.

              Ищецът не доказа по делото, редовно уведомяване чрез връчване на изявлението си за обявяване на предсрочна изискуемост. Същевременно в хода на производството заяви, че претендира изискуемост на вземането по процесния договор за заем към датата на депозиране на ИМ - 02.12.2016 г.

             В хипотеза, съгласно която предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита заема за предсрочно изискуем и същото се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, респ. моментът на предсрочната изискуемост настъпва с получаването на преписа от ответника. В този случай  ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното основание поради факти, осъществили се след подаване на ИМ. Предметът на настоящето дело е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в ИМ. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита вземането си за предсрочно изискуемо, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието и размера на исковата претенция. Приетата ССЕ установи, че към датата на подаване на ИМ - 02.12. 2016 г. се дължат суми, различни от претендираните с петитума на същата. Изменение на иска, досежно  предявения размер 56 481,51 лв. не беше предприето от страна на ищеца. С оглед застъпеното в гражданския процес диспозитивно начало съдът не може да присъди нещо различно и в повече от това, което се претендира с ИМ. Същевременно съдът съгласно чл. 235 ал3 ГПК следва да вземе предвид всички факти от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска. Ищецът следваше да докаже размерът на вземането си към момента на предсрочната изискуемост, която в случая настъпва с получаването на преписа от исковата молба от страна на ответника, а именно към 27.12.2016 г.( датата на получаване на ИМ). Такова доказване на беше проведено.

                         Поради изложеното съдът намира иска по чл. 240 ал.1 ЗЗД  за неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

                         По разноските:

                         При този изход на делото право на разноски има само ответника, който доказва направата им в размер на 4 1121.66 лв. съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

                         При тези мотиви съдът

           

      Р  Е  Ш  И:

 

       ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сгр. 14, иск с правно основание чл.240 във вр. с чл.79 във вр. с чл.86 ЗЗД срещу Х.М.Д., ЕГН  **********,*** за присъждане  сума общо в размер на  56 481.81 лева, от които 41 045.06- главница по договор за заем от 25.03.2014 г.; 10 920.28 лева- договорна лихва по договора; 4 516.17 лева- обезщетение за забава, ведно със законна лихва върху главницата до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сгр. 14 да заплати на Х.М.Д., ЕГН  **********,***,  на основание чл. 78, ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 4 1121.66 лева.

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                 

                                                

 

                                                    СЪДИЯ :