`
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 09.08.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3176,
по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от Н.К.Ш.,***, против ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 54140 – БАТАЛЬОН ЗА
ЛОГИСТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ гр. Стара Загора.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът в законоопределения едномесечен срок е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
Като взе предвид предявената искова молба, съдът
счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат
приети като доказателства приложените към нея и отговора писмени документи, тъй
като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по
смисъла на ГПК.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
като доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на: Заповед
№ЗЛС-11/07.05.2019г.; Заповед №ЗЛС-12/07.05.2019г.; Договор за военна служба №3-1268/08.05.2013
г.; Допълнително споразумение №ЗД-6/08.05.2016г.; Известие за доставяне; Рапорт
от 07.05.2019г.; Писмо рег.№ЗН-973/27.05.2019г.
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ответника заверени копия на: Справка
№ЗН-1136/08.07.2019г.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Танева Стоянова, което след като се запознае с материалите
по делото, да направи справка и
проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни
преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да
отговори на поставения от ищеца въпроси в исковата му молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 120 лв., платим от бюджетните
средства на съда.
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Ищецът
Н.К.Ш., чрез пълномощника си, твърди в
исковата си молба, че със
Заповед № ЗЛС-11 от 07.05.2019 год. бил
прекратен договорът му за военна служба с
ответника, освобождаване от длъжност от военна служба и зачисляване в запаса на
военнослужещ. С последваща Заповед №
ЗЛС-12 от 07.05.2019 год. бил
отчислен от списъчния състав на военнослужещ и му
били изплатени дължимите обезщетения, с изключение на обезщетенията, полагащи се като компенсация от нарядите за
2018 и 2019 год. до дата на прекратяване на договора - 08.05.2019 год. За 2018 год. и за 2019 год. до 08.05.2019
год. следвало да получи обезщетение за 45 дни компенсация от
дежурства.
Сочи, че брутната му заплата преди прекратяване на договора за
военна служба била в размер на 983.40 лв./деветстотин
осемдесет и три лева и 40 ст./ или обезщетението за един ден било в размер на 44.70 лв./четиридесет и четири
лева и 70 ст./, а за 45 дни дължимото
обезщетение било в размер на 2011.50
лв./две хиляди единадесет лева и 50 ст./ С Рапорт
от 07.05.2019 год. до КОМАНДИР НА БАТАЛЬОН ЗА ЛОГИСТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ХАДЖИЕВ гр. Стара
Загора, ул."Августа Траяна" № 23, ищецът докладвал обстоятелствата около освобождаването си и направил
искане за изплащане на обезщетението - представляващо компенсация от дежурства, които се определяли като отпуск,
полагащ се на основание чл.178 от КТ във вр с чл.199, ал.1 от ЗОВС на РБългария. В отговор на запитването на ищеца с писмо рег.№ 3H-973 от 27.05.2019 год. било отговорено, че са
го уведомили по телефона за тяхното становище. Действително,
бил уведомен по телефона, че тези пари, ако се дължат, следвало да му бъдат
дадени от техния джоб. Това било
становището на командването.
Ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 54140 - БАТАЛЬОН ЗА
ЛОГИСТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ КОМАНДИРА ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО
ХАДЖИЕВ, гр.СТАРА ЗАГОРА, ул."АВГУСТА
ТРАЯНА" № 23, да заплати на ищеца сумата 2011.50 лв./две хиляди единадесет
лева и 50 ст./, представляваща парично
обезщетение — компенсация на отпуск, полагащ
се на ищеца
от дежурства за 2018 год. и за
2019 год. до 08.05.2019 год., общо за
45 дни, ведно със законната лихва до датата на цялостното им изплащане.
Ответникът ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ
54140 – БАТАЛЬОН ЗА ЛОГИСТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ гр. Стара Загора в законоопределения
срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на иска. Счита, че в случая приложим се явява Закона
за отбраната и въоръжените сили и правилника за неговото прилагане. Разпоредбата на чл. 194, ал. 8 от ЗОВСРБ
постановявала, че редът за разпределяне
на служебното време, неговото отчитане и компенсиране извън нормалната
продължителност, се определя с акт на министъра, какъвто била Наредба № Н-18/19.12.2012 г. за реда за
разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън
нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални
празници (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от
Оспорва твърденията на ищеца, относно търсено обезщетение за 45 дни
компенсация за положени
от него дежурства, тъй като от направената в
Батальона за логистично осигуряване проверка за действително неползваните
почивки и участието в други мероприятия по време на военната служба на ищеца, се установило,
че последният има
общо неползвани дни от
дежурства и участие в други мероприятия в размер на
37
и 1/6 дни.
Наредба № Н-18/19.12.2012 г.
регламентирала реда за разпределяне на
служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. Неправилно ищецът твърдял
в исковата си молба, по повод подадения от него рапорт от 07.05.2019 г., че обезщетението представлява компенсация
от дежурства, които се определят като отпуска, полагаща му се на основание чл. 178
от КТ във връзка с чл. 199, ал. 1 от ЗОВСРБ и неправилно
ищецът се позовавал и тълкувал разпоредбата на чл. 199 от ЗОВСРБ, според
която се забранява компенсирането на отпуски с парично обезщетение, освен при
освобождаване от военна служба, т.е. в конкретния случай имало съвсем различна хипотеза, като следвало да се прави
разлика между компенсиране на неизползвана почивка, съответно с
реална почивка и компенсиране на
отпуск с парично обезщетение. Наредба № Н-18/19.12.2012 г.
регламентирала реда за разпределяне на
служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност
и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени
задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на
службата през почивни дни и в дните на официални празници. В раздел V,
озаглавен „Ред и условия за компенсиране с намалено служебно време след месеца
на увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време или
носенето на дежурство" от Наредба № Н-18/19.12.2012 г., разпоредбата на
чл. 26 постановявала, че по изключение поради
обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска
компенсирането с намалено служебно време да се извърши
до три месеца след края на календарния
месец, в който е била увеличена нормалната дневна продължителност на служебното
време или е носено дежурството. Раздел
IX, разпоредбите от чл. 43 - чл. 45 от Наредба № Н-18/19.12.2012 г.
регламентирали реда и начина за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения
над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през
почивни дни и в дните ла официални празници. В посочената нормативна уредба не се съдържали правила, които да регламентират как се изчисляват и
заплащат компенсациите от дадените дежурства,
в случай че не бъдат използвани, т.е. липсвал
механизъм на изчисляване и заплащане на компенсациите, което се счита за правилно,
тъй като правната същност на компенсирането се изразява в това, че то представлява изравняване на удължената част от
работното време със съответно намаляване на работното време през други работни
дни. По този начин, като се извади от удължаването намаляването, да се получи
аритметически законоустановената продължителност на работното време за
съответния работник или служител. За
периода, през който работникът или служителят работи по-малко часове на ден, за
за да компенсира изработените в повече часове през удълженото работно време,
той получава трудово възнаграждение и ползва други
права в пълен размер, както при пълно работно време със законоустановената му
продължителност (нормално или намалено). Така се
извършвала компенсацията с правата на удълженото
работно време, като тук идеята била да
има компенсиране, а не заплащането на времето за компенсиране.
Счита също, че ищецът все пак е имал обективна възможност да
предприеме действия за ползването на компенсациите още по време на действие на
договора си за военна служба до неговото прекратяване на 07.05.2019
г., но не го е сторил.
Ответникът моли да бъде отхвърлена, като
неоснователна, предявената Н.К.Ш. претенция за сумата в размер на 2011,50 лв.,
претендирани като дължими суми за неизползвани компенсации, от дадени дежурства
в периода от
От изложените в исковата молба
обстоятелства, съдът приема, че ищецът претендира заплащане на възнаграждение
за некомпенсиран с почивка
извънреден труд, за периода, в който е полагал дежурства 2018г. – 08.05.2019г. Ответникът не оспорва
наличието на пасивна процесуалноправна легитимация, поради което искът правилно
е насочен срещу сочения ответник - в
случая не се оспорва, че военното формирование /поделение/ е разпоредител с
бюджетни средства. Предявеният иск е с правно осн. чл. 214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, с която
разпоредба е уредено на военнослужещите да се изплащат допълнителни възнаграждения за
изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време. Редът за
полагане на дежурствата и тяхната продължителност са уредени в чл. 195 от
ЗОВСРБ, като приложима се явява и Наредба №
Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите от Министерството на отбраната. В тежест на ищеца е да установи полаганите от
него дежурства за сочения период, като ответникът следва да установи плащането
по тях на дължимите възнаграждения.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че едно доброволно уреждане на спора ще
доведе до благоприятен изход по делото. По този начин дължимата по
делото държавна такса ще бъде намалена на половина.
УКАЗВА
на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не
е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 11.11.2019 г. от 9.30ч., за която
дата да се призоват страните и вещото лице .
Препис от определението да се връчи на
страните.На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: